Стратегически маркетинг


Стратегическо мислене и стратегическо решение



страница4/15
Дата11.01.2018
Размер0.93 Mb.
#44778
ТипАнализ
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15

5. Стратегическо мислене и стратегическо решение


С развитието на управленските системи се усъвършенстват функциите на уравлението. Планирането като една от тях също претърпява еволюция, особено след средата на 20 век. Появява се необходимостта от разработване на стратегии и тяхното осъществяване, за да могат организациите да оцеляват и да се развиват в бъдеще. В историята има много примери, в които стратегията е била в основата на успеха (Йосиф- нов начин за съхраняване на зърното, което довело до богатството на Египет; Александър Македонски, който обединил народите). Това се дължи на стратегическото мислене на тези ръководители.

Стратегическо мислене е такова, което е свързано със стратегическите процеси. То може да се характеризира със следните особености:



  • Вариантност;

  • Интердисциплинарност;

  • мислене във времето;

  • аналитичност и синтез;

  • концентриране на мисълта върху главната цел;

  • обратна интеративност;

  • рисково мислене.

За да има стратегическо мислене са необходими някои условия и предпоставки за системната квалифицирана подготовка на ръководителите, техните умения и опит. Мениджърите, които имат стратегическо мислене са подходящи във висшето ръководство, където се измислят и ръководят стратегиите.

Стратегически решения

Резултатите от стратегическото мислене са стратегическите решения биха могли да се определят като избраната стратегическа ориентация на действие от субектите на управление във връзка с реализацията на поставените цели на организацията в съответствие с нейната мисия.



Ориентирите в стратегическите решения са свързани с акцентите в стратегическата ориентация на дадена организация. Важни ориентири могат да бъдат пазарите, клиентите, продуктите, продажбите, конкуренцията и други.

Етапите на стратегическото решение


Процесът на вземане и реализиране на решения преминава през:

  • възникване на проблем;

  • оценка на ситуацията;

  • генериране на варианти за решение;

  • избор на варианти;

  • осъществяване на действия по реализация на решения;

  • оценка и контрол на решения.

Тези етапи са от изключително значение за успеха на организацията. Те могат да бъдат формулирани единствено при отчитане на целия комплекс от въпроси, свързани с дейността на организацията. Вземат се единствено от ръководството и се отнасят за продължителен период от време и се вземат сравнително рядко. Отчитат особеностите на съществуващата организационна философия и култура.

Същност, съдържание и характеристика на стратегическото решение


Изисквания към стратегическите решения

  • правно регламентирани;

  • колективно съгласувани;

  • икономически целесъобразни;

  • организационно аргументирани;

  • информационно осигурени;

  • ресурсно обезпечени;

  • психологически мотивирани;

  • социално приемливи и др.

Съществува релация между статегическите решения и стратегията. Стрaтегическите решения са пряко свързани със статегиите. Без тях е невъзможна управленската дейност на съвременния етап от развитието на световната икономика. Н. Минцберг нарича стратегията “модел на действие в поток от решения”. Р. Шилър ни дава 7 характерни черти на решението:

  • мисия;

  • потребителски микс;

  • продуктов микс;

  • област на обслужване;

  • цели;

  • конкурентни предимства;

  • външни връзки на организацията.

Три са различията, които определят стратегическите решения като такива:

  1. Те третират централни проблеми за цялата организация и се отнасят за голямо количество организационни ресурси;

  2. Стратегическите решения представят нови дейности или сфери от интереси за организацията и е характерно да прибягват до подходи, които са неприсъщи за нея;

  3. Стратегическите решения дават отражение върху начина, по който се вземат решения на по-ниското ниво на организацията.

Влияние на групите и индивидите върху стратегическите решения


Важно е мениджърът да идентифицира коалициите, неформалните сдружения и връзките между индивидите и групите вън и вътре в организацията. Това ще помогне за установяването на тяхното влияние и сила. Източниците на силата им могат да се търсят в две направления: външни и вътрешни.

Вътрешните сили са съобразени според:

  • Йерархия (формална сила), например системата за вземане на решения;

  • Неформални сдружения ( лидерство и др.);

  • Контрол върху стратегически ресурси и продукти ( въглища и т.н.);

  • Включване във внедряването на стратегията ( например с личната оценка).

Източниците на влияние за външните стейкхолдъри:

  • Контрол върху стратегически ресурси;

  • Включване във внедряването на стратегиите;

  • Притежание на знания и умения ( субконтрактори );

  • Чрез вътрешни връзки ( неформално влияние ).

Индикатори за силата на влияние за различните групи и индивиди включва:

  • статуса на индивидите и групата ( позиция в йерархията, индивидуална заплата, отговорност в групата и др.); бюджет на отдела, ДМА, брой на персонала и др.;

  • величина (размера) на ресурсите;

  • представяне на силни позиций, което зависи от професионализма на членовете на Борда на директорите или на Управителния съвет, т.е. важен е техния индивидуален статус;

  • символи на силата.

Етапи за анализ и оценка на групите и индивидите:

    1. Идентифициране на групите и индивидите ( формални и неформални), които да имат отношение към дейността на организацията;

    2. Определяне на техните интереси, претенции, права и виждания към бъдещето;

    3. Проучване и анализ на тяхното влияние върху бъдещето на организацията;

    4. Оценка и сила на влияние на отделните групи и индивиди;

    5. Обобщение на резултатите от проучваният и оценките;

    6. Класифициране на заинтересованите групи и индивиди към 4 основни типа;

    7. Използване на получените резултати от изследването при поставяне на целите и избора на стратегиите.

Основните типове заинтересовани групи са подкрепящи и неподкрепящи организацията, неутрални и смесен тип.

Етапът на процеса на проучване и анализ на вижданията на групите и индивидите в организациите:



  1. Идентифицирането им;

  2. Проучването на техните интереси, права и вижданията им за бъдещето и как те се проявяват;

  3. Оценка на виждането им към бъдещето на организацията;

  4. Обобщение на резултатите от проучването на оценките;

  5. Класифициране на заинтересованите групи към четирите основни типа;

  6. Използване на получените резултати при поставяне на цели и избора на стратегий;

  7. Определяне на задачи за синхронизиране целите на организацията с тези на заинтересованите групи и индивиди.

*STAKEHOLDERS - заинтересована група за дадена организация

Каталог: img -> upload
img -> Дата на провеждане: 15. 12. 2011 програма
img -> Програмата се предлага с тръгване от: софия, пловдив и хасково; габрово, велико търново, казанлък, ст. Загора!!!
upload -> Вид и брой ценни книжа: 6 481 960 броя обикновени безналични поименни акции
upload -> Отчет за управлението 2 ключови данни 11 баланс 12 отчет за приходите и разходите 14
upload -> Икономически основи на фирмата характеристика на производствения процес същност на производствения процес
upload -> Обхват на макроикономиката макроикономически проблеми цели и инструменти
upload -> Списък на клоновете на “Булбанк” ад, където се приемат поръчки за покупка и за обратно изкупуване на акции
upload -> Отчет за приходите и разходите 9 отчет за паричния поток 10
upload -> Утвърждавам: директор: доц д-р инж. Кр. Георгиева
upload -> Мениджмънт на проекти


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница