Стратегическо развитие на община якоруда 38

УВОД

Той    определя целите и приоритетите за развитието на община Якоруда като елемент на развитието на страната и в частност на Югозападния район за планиране. Неотменима част от Плана за развитие е Индикативната финансова таблица за  реализация.

Общинският план за развитие е разработен в съответствие с предвижданията за Областната стратегия и схема за развитие и устройство на област Благоевград и Националната стратегия за регионално развитие. Неговата структура позволява той да бъде координирано управляван и да допринесе за реализацията на  Плана за развитие на югозападния район за планиране на Република България и за осъществяването на общата регионална политика на страната.

Основополагащи при разработване на Плана за  регионално развитие са целите и принципите на кохезионната политика на ЕС, която е насочена  към намаляване на регионалните различия. Съгласно чл. 158 от Договора за ЕС, Общността ще насърчава нейното ця­лостно хармонично развитие чрез създаване и провеждане на действия, водещи до засилване на социалното и икономическото й сближаване. В частност, Общността си е поставила за цел да намали различията между равнищата на развитие на различните региони и изостаналостта на най-необлагодетелстваните райони, включително и на селските райони.

Планът отчита целите на Структурните фондове и Фонд “Сближаване”, като основни инструменти за финансиране на дейностите на регионалната политика, а така също целите и приоритетите на ключовите документи на Общността- Стратегията от Ли­сабон  и Стратегията от Гьотеборг.

Друг важен фактор, който е отчетен в разработването на Плана, е ускореният процес на икономическо преструктуриране в рамките на ЕС, като резултат от глобализацията, технологичната революция, развитието на икономика и общество основани на знанието при отчитане на принципите на устойчивото развитие. Стремежът за по-балансирано разпределение на икономическите дейности на територията на ЕС понижава риска от пречки при растежа, запазване на европейския обществен модел и поддържане на социално сближаване. Всички тези пре­дизвикателства стоят и пред българските региони и се конкретизират в Плана за развитие на Община Якоруда.   

Отчетени са основ­ните цели и приоритети на разработените стратегически документи, попадащи във време­вия хоризонт на Плана за развитие като: Стратегията по зае­тостта (2004-2010 г), Стратегията за насърчаване развитието на малки и средни предприя­тия (2002-2006 г.), Иновационната стратегия, Стратегията за насърчаване на инвестициите (2005-2010 г.), Националната стратегия за околната среда (2005-2014 г.),  Националната жилищна стратегия, Стра­тегията за въвеждане на информационни и комуникационни технологии в средното образо­вание, Националната стратегия за продължаващото професионално обучение (2005-2010 г.), Националната здравна стратегия (2001-2006 г.) и др.

 Планът има дългосрочен характер и обхваща периода 2007-2013 г. През този период се очаква:

-         България да се подготви за членство в Европейския съюз и да изгради администрати­вен капацитет за успешна интеграция в структурите на ЕС и прила­гане на структурните инструменти на национално, регионално и местно ниво,

-         ефективно да прилага политиката за  икономическо, социално и териториално сближаване като страна – членка на ЕС, в периода след 2007 г.

Тази цел съответства изцяло на целите на регионалното развитие, определени със Закона за регионално развитие на Ре­публика България.

Предвид предстоящото членство на Република България в ЕС, тази цел съответства и на основната цел на политиката за социално-икономическо сближаване на ЕС.

Устойчивото и балансирано развитие на районите изисква нови количествени и качествени изменения в регионалното развитие, обхващащи всички елементи на това развитие и водещи до хармонично и балансирано интегриране на цялата територия на страната. Този подход е намерил мястото си във всички основни компоненти на Плана за развитие на община Якоруда.

Общинският план за развитие на община Якоруда е изготвен за периода 2007 – 2013 година, но заедно с това определя основните краткосрочни направления за развитие на общината до 2006 година, период, в който ще се осъществи прехода от периода на пред-присъединяване към ЕС към пълноправно членство и участие в регионалната и секторни политики на Европейския съюз. През този период ще започне и осъществяването на конкретни проекти, които ще продължат реализацията си през следващите години след 2007 години и ще предпоставят някои от основните специфични цели и мерки в основната част на Плана.

Общинският  план за развитие  на община Якоруда съдържа: анализ на икономическото и социалното развитие на общината; анализ на силни и слаби страни,предимства и заплахи; приоритетите и специфичните цели и мерки за развитие  на общината;  индикативна финансова таблица, обобщаваща възможните  ресурси за реализация на дейностите и проекти;  реда и начина за осигуряване на информация, публичност, мониторинг и контрол на изпълнението, оценка на реализацията на  плана.

Основните методи, използвани при разработването на Общинския план на развитие на община Якоруда са:

        балансирано и поетапно планиране на ресурсите на базата на анализ на ситуацията и постигнатите през последните 4 години резултати;

        интегрирано развитие на дейностите в съответствие с ресурсите, традициите, националната и регионална рамка за развитие;

        идентифициране на спецификата на общината и ориентиране на ресурсите и дейностите в посока нейното развитие.

            Принципите, на които се базира Планът на развитие са изцяло подчинени на принципите на балансираното развитие на политиката на Европейския съюз за регионално развитие - единен подход; концентрация на ресурсите; партньорство, публичност и прозрачност, допълняемост на финансирането, координация на дейностите, съгласуваност  на политиките, инструментите и дейностите, спазване на законовата и под-законова нормативна уредба на страната и регулациите на Европейския съюз.

            Екипът от специалисти, изработил Плана за развитие на Община Якоруда се състои от високо квалифицирани експерти в областта на планиране и програмиране на регионалната политика, селско стопанство, базисна и социална инфраструктура, Европейски предприсъединителни инструменти и Структурни политики и фондове, околна среда, култура и образование, паметници на културата. Те имат опит  както в разработването на подобни планове, така и в разработването на национални планови и стратегически документи. Всеки един от тях в своя профил  се съобразява с регулациите и тенденциите за развитие на политиките на Европейския съюз на базата на опита си от работа в съвещателни международни органи на Европейския съюз.

            Основен фактор при разработването на Плана е и управленския екип на Общинската администрация, който активно и ефективно участва на всички нива на подготовка на документа – от събирането на необходимата информация, през дискусиите за определяне на конкретни мерки, до дефинирането на релевантни на ресурсите и специфични за общината цели.

РЕЗЮМЕ

Общинската икономика е слаборазвита с аграрно-промишлена структура, като местната индустрия е доминирана от дърводобива, машиностроенето и  шивашката промишленост. Енергетиката е представена от ВЕЦ “Белмекен” и ВЕЦ “Якоруда.

Селското и горското стопанство са структуроопределящи в местната икономика. В земеделието доминира производството на картофи, царевица, фасул и тютюн. Животновъдството е доминирано от говедовъдството и овцевъдството, а птицевъдството и свиневъдството са слабо са развити.

Сферата на услугите е представена от туризма, като търговията има предимно местно значение. Налице за значителни природни и културно-исторически ресурси, като северната част на общината е включена в Национален парк “Рила”, което допринася за развитие на екотуристически продукт и превръщането на туризма като водещ отрасъл в общинската икономика.

Демографската ситуация в общината се характеризира с неблагоприятна възрастова структура и отрицателен прираст, а населението в общината е със ниско образователно ниво.

Дефинираната дългосрочна цел на развитие определя Община Якоруда като привлекателно място за живеене, осигуряващо условия за професионална реализация на местните хора, с конкурентноспособна и диверсифицирана местна икономика, в съхранена природна и жизнена среда.

Изведените приоритети акцентират върху комплексното  развитие на икономиката, човешките ресурси, техническата и социална инфраструктура, подкрепяни от силна местна власт. Изпълнението на предвидените мерки и проекти ще доведе до качествено развитие на общината, подобряване на социално-икономическите й характеристики, намаляване на диспропорциите в развитието спрямо други по-големи общини от областта и страната.

АНАЛИЗ НА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ

ГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА

Община Якоруда е разположена в североизточната част на област Благоевград върху площ от 339,3 кв. км. Граничи с общините Самоков и Костенец от Софийска област, Белово и Велинград от област Пазарджик и община Белица.  Общината е съставена от осем населени места – общинският център гр. Якоруда и седем села, които са разположени в югоизточната част на общината.

Релефът е планински и полупланински, обхваща части от Рила и Западните Родопи, както и тясната долина в горното течение на р.Места. Средната надморска височина е 1603м., а средният наклон на терена е 11,1%, което влияе неблагоприятно  върху общоикономическото и инфраструктурното развитие на общината, както и върху развитието на селищната мрежа.

Климатът е умереноконтинентален със слабоизразено средиземноморско влияние, проникващо по долината на р. Места, средната годишна температура е 8⁰С. Зимите са студени, като средната януарска температура е -2⁰С Снежната покривка се задържа около 150 дни в годината. Лятото е кратко и прохладно със средна температура през м. юли 18⁰С.

Най-разпространени са кафявите и канелените горски почви, а в районите с надморска височина над 1600м. планинско горски почви. По поречията на реките има планинско-ливадни и алвиално-ливадни почви, подходящи за отглеждане на зеленчуци и овощни култури, а във високите части на планината планинско-ливадни почви и неразвити скелетни почви.

Почвено-климатичните условия и силното вертикално разчленение на релефа са довели до развитието на много силна степен на ерозия, особено в обезлесените участъци. Почвената ерозия оказва извънредно неблагоприятно влияние върху развитието на селското стопанство.

На територията на Национален парк “Рила” попадат 4666,0 ха пасищна площ и 5291,8 ха горски фонд от северната част на общината, включени в парков участък “Якоруда”. В общинския център функционира и офис на парковата дирекция.

Други природни забележителности са водопадът на р.Чесна, вековните дървета край с.Бунцево и гр.Якоруда. Разнообразният животински свят в общината предлага добри възможности за познавателен туризъм, спортен и любителски риболов. Изходен пункт към езерата във високопланинския пояс (Якорудските, Грънчарските, Ропалишките) е местността “Трещеник”.

Водните ресурси на общината се формират от реките Черна и Бела Места, както и от няколко малки реки (Джебре, Чесна, Якорущица, Гниле и Лязарец). Изобилните валежи, продължителното снегозадържане и наличните горски ресурси обуславят пълноводието на реките. На територията на община Якоруда са разположени пет високопланински естествени езера  - Гранчар, Сухо езеро, Рибно - на който е изградена ВЕЦ “Якоруда”, Мъртво и Синьо езеро и част от язовир Белмекен. Езерата представляват неизползван ресурс за туристическо предлагане. Езерата и прилежащата територия е държавна собственост, с изключение на Рибното езеро, което е общинска собственост. На р. Бела Места са създадени пъстървови ферми, такива ферми се изграждат и на други водоеми.В землището на гр. Якоруда, в месността Баните има находище на термални води с местно значение с дебит 32л/сек и температура 42⁰С. Водата е бистра, безцветна, без ми­рис, подходяща за ежедневна трапезна употреба. Проучванията я характери­зират като термална, алкал­на, сулфатно-хидрокарбонатна, натриево-флуорна. Минералната вода има приложение в балнеологията, като е подходяща за лечение на стомашно-чревни, бъбречни и кожни заболявания. Това дава възможност за развитие на настанителна база и обогатяване на туристическото предлагане.

ИНФРАСТРУКТУРА

Транспортна инфраструктура

Транспортната система на община Якоруда е сравнително неразвита. Общинските пътища са с дължина 32 км, и гъстота 9,6 км/100 кв. км., което е значително по-малко от средното  за страната (33 км/100 кв. км.), като основни влияещи фактори са планинският релеф, голямата надморска височина и разположението на населените места. Липсват пътища от висок клас.

Транспортната достъпност на община Якоруда се обезпечава от система от второкласен и местни пътища, както следва:

Главната пътна артерия в общината е път ІІ-84 Разлог – Велинград с дължина на пътната отсечка на територията на общината 29 км, който преминава през общинския център гр. Якоруда в направление изток-запад и свързва общината със съседните общини, областния град и националната пътна мрежа. Лошото техническо състояние на пътя и планинският релеф силно затрудняват движението, особено при зимни условия. От изключително значение за икономическото развитие на общината е реализирането на публични инвестиции от Изпълнителна агенция “Пътища”, Областна управление Благоевград за подобряване техническите и експлоатационните характеристики на път ІІ-84 Разлог - Велинград, предвид на сравнително благоприятното географско положение, възможността за подобряване на транспортната достъпност на общината и повишаване на инвестиционната и предприемаческата активност.

От особено важно значение за социално-икономическото развитие на общината е връзката с път ІІ-19 Разлог – Гоце Делчев – Драма, която създава предпоставки за активно стопанско развитие и повишава атрактивността на общината пред външния бизнес. Засега неговото значение е регионално като осигурява връзката на общините на област Благоевград, разположени по поречието на р. Места с международен път Е-79. Отварянето на пътя към Р. Гърция при ГКПП Илинден ще го превърне в международен. Това ще се отрази благоприятно на икономиката на община Якоруда. Като цяло при сегашното си състояние той не отговаря на изискванията на очаквания международен автомобилен трафик и на нарастващия транспортен поток, особено през зимния сезон. Осигурено е финансиране по линия на програма ФАР  - Трансгранично сътрудничество за рехабилитация и частична реконструкция на пътя, целящо подобряване на качествените характеристики на пътя и постигане на стандартите за път от такава категория.

Важно значение за повишаване на транспортната достъпност има и възможността за връзка чрез посочения второкласен път с път Е-79 София – Благоевград – Солун, път Е-80 София – Пловдив – Истанбул, свързващи общината с националната и международната пътна мрежа.

Общинската пътна мрежа е представена от:

       Общински път отклонение ІІ-84 – с. Конарско – с. Бунцево – с. Бел Камен с дължина 16 км. Пътят е с асфалтова настилка до с. Бунцево, а до с. Бел Камен е на земно легло, подложен на силна водна ерозия. Пътят обслужва 1532 души.

       Общински път отклонение ІІ-84 – с. Смолево – с. Бел Камен с дължина 14 км. Пътят е с асфалтова настилка до с. Бел Камен, в добро техническо състояние. Обслужва 1192 души.

       Общински път отклонение ІІ-84 – с. Аврамово с дължина 1,9 км. Пътят е с асфалтова настилка, за ремонт, липсват участъци от пътната настилка. Обслужва 699 души.

       Местен път гр. Якоруда – м. Трещеник – м. Нехтеница  с дължина 19 км. На места в добро състояние на настилката, а на други места полуразрушена а по цялата дължина с недостатъчна ширина на платното, предвид на туристическия потенциал на курорта “Трещеник”.

       Панорамен път общ. Белица – м. Трещеник – м. Нехтеница – х. Гранчар – граница с  община Самоков (т.нар. “царски път”) на земно легло, чакълиран. Значението на този път е предимно като маршрут за пешеходни и велосипедни туристически преходи.

       Общински път с.Конарско – с.Бел Камен с дължина 8.4 км. – на земна основа; силно ерозирал от дъждовна вода; без предпазни канавки и асфалтова настилка и не изградени 2 моста и 4 водостока. Със завършването на пътя ще се свържат 5 от 7-те населени места с общинския център без ползване на републикански път ІІ-84. Ще се съкрати разстоянието с 12 км. от с.Бел Камен до гр.Якоруда.

Основните проблеми свързани с поддръжката и развитието на общинската пътна мрежа са свързани с липса на средства за ремонт и инвестиции в пътна инфраструктура и тенденция за продължаващо влошаване качество на инфраструктурата, породено от интензивността на водната ерозия. Бюджетните ресурси на община Якоруда, както и на повечето малки общини в България са силно зависими от субсидиите от републиканския бюджет, ограничени са възможностите за реализация на собствени приходи и за финансиране на значими инфраструктурни проекти. През 2005г. са одобрени за финансиране проекти за ремонт на път между с. Конарско и с. Бунцево (Програма САПАРД на Европейския съюз) и път свързващ с. Черна Места и с. Аврамово (Изпълнителна агенция “Пътища” към МРРБ).

Автобусни превози се изпълняват от частни превозвачи ежедневно до градовете София, Пловдив, Благоевград, Разлог и Велинград. Обществен пътнически транспорт в рамките на общината не е организиран.

Железопътният транспорт е представен от теснолинейния път Септември –Добринище. Функционират жп гара в гр. Якоруда и жп спирки в селата Аврамово, Смолево, с. Черна Места и Юруково. Значимостта на жп транспорта за местното население е свързан с липсата  автобусни превози и затруднения автомобилен транспорт при зимни условия. Влаковите композиции могат да бъдат използвани и като атракция за разнообразяване на туристическото предлагане, като за целта е създадено сдружение на общините, през които преминава теснолинейния железен път.

Водоснабдяване и канализация

Делът на централно водоснабденото население в община Якоруда е 74,7%, като напълно е изградена водоснабдителна инфраструктура в гр. Якоруда, а частично са водоснабдени селата Аврамово (60% от населението), Бунцево (70%), Бел Камен (80%), Конарско (90%), Смолево (65%), Черна Места (95%) и Юруково (99%). Населението което няма достъп до централно водоснабдяване използва местни дренажни водохващания в които водата е с недоказани питейни качества и е възможно да бъде опасна за здравето на консуматорите. След 1990г. е започнато изграждането на довеждащ водопровод до с. Аврамово, като при проектирането е отчетен недостига на питейна вода за посочените частично водоснабдени населени места. Изградени са 14 от общо 18 км, като е необходимо проектирането на отклонения до тези села и довършването на водопровода.

Количеството на доставената вода на човек от населението в общината през 2003г. е 81л/чден, което е значително по-малко от стойността на показателя за област Благоевград (140 л/чден) и страната (137 л/чден). Главната причина е ниската степен на индустриализация на общинската икономика и незначителното потребление на вода от индустриалните предприятия. Количествата на доставената вода за домакинствата в община Якоруда (84 л/чден) не се различава от стойностите за областта и страната (съответно 98 и 90 л/чден). Към края на 2002г. на територията на общината няма населени места с режимно водоподаване.

По населени места водоснабдителната мрежа е както следва: гр. Якоруда – 25 км; с. Аврамово – 2,8 км., с.Бунцево – 3,6 км., с. Бел Камен – 2,4 км., с. Конарско – 4,9 км., с. Смолево – 3,6 км., с. Черна Места – 2,8 км., с. Юруково – 6,8 км. В гр. Якоруда, с. Конарско и с.Юруково водоснабдителната инфраструктура се управлява и стопанисва от ВиК Благоевград, а в останалите населени места от Община Якоруда. Инфраструктурата във всички населени места е изградена от етернитови тръби, налице са множество аварии, загубите на вода достигат до 65% от подаденото водно количество. Техническото състояние на мрежата води до влошаване качеството и значително повишаване себестойността на подаваната вода. Поддръжката на мрежата е силно затруднено, необходимо е привличането на публично финансиране за ремонт и реконструкция на водоснабдителната инфраструктура. 

Питейното водоснабдяване на град Якоруда, с. Юруково, м. Баните и с. Дагоново (община Белица) се извършва от естественото езеро “Рибно”. Водата е с добри питейни качества, но през летния сезон се развиват микроорганизми, които придават лош мирис на водата. Довеждащият водопровод с дължина 24 км е изграден от етернитови тръби и поради каменливостта на терена се реализират сериозни загуби на вода. Необходими са инвестиции за цялостна подмяна на водопровода с бетонни тръби.

Водоснабдяването на с. Черна Места се извършва от приток на едноименната река по алпийско-гравитачен способ. Водата има добри питейни качества и е в достатъчно количество, но поради неспазване на техническите изисквания при изграждането на водопровода (не са изградени съоръжения за утаяване на твърдите частици) се предизвикват запушвания на довеждащия водопровод и вътрешноселската мрежа. Необходими са инвестиции за цялостна подмяна на водопроводната мрежа в населеното място.

Канализационна мрежа е изградена в общинския център гр. Якоруда и частично в с. Конарско (80%), като е обхванато 61% от населението. В с. Юруково е започнато изграждане на канализация, като са изпълнени 15% от общо 10 км. канализационна мрежа. Битово-фекалните  и отпадните води от селското стопанство се заустват във водоприемниците без пречистване. В населените места без изградена канализация се използват локални септични ями, което създава епидемиологична опасност.

На територията на общината няма изградена пречиствателна станция за отпадни води

Околна среда и управление на отпадъците

В населените места на територията на община Якоруда няма организирано сметосъбиране и сметоизвозване.  Твърдите битови отпадъци се депонират на нерегламентирани сметища, отстраняването на които представляват сериозен проблем пред общинската администрация.

На територията на община Якоруда няма значими замърсители на околната среда. Реализирани са ограничени емисии на вредни вещества в атмосферата през 2003г. – въглероден двуокис 4,65т. (8,28% от емисиите в рамките на областта) и неметанови летливи органични съединения 7,35 т.(0,1%).

Основните замърсители на водата са отпадните и канализационни води от населението и стопанските субекти. Съгласно Националната стратегия управление на отпадъците и Националния план за действие (2000-2006г.) се предвижда изграждане на регионално депо за твърди битови отпадъци на територията на община Разлог Осигурено е финансиране от националния бюджет, като очаквания срок за изграждане на съоръженията е 2006г. Ангажимент на Община Якоруда е изграждането на претоварна станция за обслужване населението на общината.

Съобщителна система

В планинските територии голямата разпокъсаност на населените места не позволява телефонизиране на всички села. В някои села връзките са по въздушни трасета, амортизирани, с телефони с местна батерия, като на места  няма селищна телефонна мрежа, а само по един обществен пост и нито един домашен, включени чрез въздушен проводник. Поради планинския характер на релефа, там връзките в момента се осъществяват по аналогови радио-релейни линии. Предстои пренасочването им по цифрови радио-релейни линии.

Покритието с радио-телевизионен сигнал в някои населени места се ограничава само до националните програми.В общинския център има възможност за достъп до Интернет, посредством кабелна мрежа, като се поддържа скорост 128 b/s. Качеството на услугата е незадоволително, като съществуват възможности за развитие на мрежата за интернет достъп, поради наличието на оптичен кабел, преминаващ по билото на връх “Бонтишка” над гр.Якоруда, на около 24 км. по въздушна линия от града

Електроснабдяване и алтернативни източници на енергия

Всички населени места на територията на община Якоруда са електроснабдени, като електроснабдителната мрежа е сравнително добре изградена, но на места има проблеми с качеството и сигурността на захранване.

На територията на общината е  изграден язовир “Белмекен” (845680 куб.м), който се използва  за енергопроизводство. ВЕЦ “Якоруда”  също се ползва  за енергопроизводство.

През 2003г. е изпълнен проект за подмяна на осветителните тела в уличната осветителна мрежа с енергоспестяващи. Повишаването на енергийната ефективност в публичния сектор е свързана и с топлоизолация на обществените сгради и ремонт на отоплителните системи като по този начин се реализират икономии в общинския бюджет. Приоритетно следва да се реализират проекти топлоизолация в сградата на Общинска администрация и учебните заведения в гр. Якоруда и селата Юруково, Конарско, Смолево и Бел Камен.

РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ

Население

 По данни от НСИ населението на община Якоруда към 31 декември 2003г. е 10771души, от които 5264 мъже и  5507 жени. В общинския център е концентрирано над 56% от населението на общината, а останалите населени места са с население между 500 и 1000 души. Гъстотата на населението е 31,7 души на кв. км., която е над двукратно по-малка от средната на страната (70,3 души на кв. км). основните причини за това са отсъствието на големи селищни образувания на територията на общината и малкия брой населени места предвид на планинския релеф.

Коефициентът на възрастова зависимост за общината (43,2) е незначително по-висок от средната стойност на показателя за област Благоевград (42,3) по-нисък от средната стойност за страната (45,5). Участието на двата компонента (лица под 15г. и лица над 65г. е равностойно. Възрастовата структура на населението в община Якоруда е благоприятна за демографското развитие като в подтрудоспособна възраст са 1098души (18,27%), в трудоспособна възраст са 6679 души (62,01%), а в надтрудоспособна възраст са 4780 души (19,71%).

За периода 1999-2003г. населението е намаляло с 250 души или 2,3%, като към края на 2003г. е 10771 души, което е едно от най-големите намаления, регистрирани в област Благоевград. Динамиката на населението бележи устойчива негативна тенденция, като спрямо преброяването през 1992г. намалението е с 583 души.

Населено място	Постоянно население към
	4.12.1992 г.	1.03.2001 г.	Разлика
Община Якоруда	11354	11176	-178
с. Аврамово	706	699	-7
с. Бел Камен	598	613	15
с. Бунцево	595	529	-66
с. Смолево	606	579	-27
с. Конарско	968	1003	35
с. Черна Места	346	397	51
с. Юруково	1080	1126	46
гр. Якоруда	6455	6230	-225

Намаляването на естествения прираст, комбиниран с отрицателен механичен прираст, влияят негативно на възпроизводството на населението на общината.

Образование

Анализът на протичащите демографски процеси в общината дава основание да се направи изводът, че община Якоруда разполага с човешки ресурс за развитие в средносрочен план. По отношение на дългосрочното планиране влияят негативната тенденция на застаряване на населението, процесите на миграция сред трудоспособното население и най-вече ниската образованост и професионална неквалифицираност на човешките ресурси. Данните показват необходимостта от специално разработване на политика за подобряване на качествените характеристики на населението на общината.

Заетост и безработица

По данни на НСИ през 2003 г. броят на заетите е 4150 души, а коефициентът на заетост на населението – 69%. Най-висок е делът на заетите в услугите – 81%, от които в публичния сектор – 25%, в строителството – 12%, в търговията – 9%, в туризма – 5%. Заетите в селското и горското стопанство са 18%, а в индустрията – 1%. Жените са заети предимно в производството на шивашки изделия и трикотаж, докато мъжете – в промишлеността (производство на дървообработващи машини, дървопреработване) и строителството.

Особено тревожна е ситуацията с безработицата в община Якоруда. Към 31.12.2003 г. общината регистрира една от най-високите стойности на безработица (34%) в областта и страната, което е 2,5 пъти над средното равнище за страната. Динамиката на безработицата, обаче, показва намаляване спрямо годините 2000-2002г., когато нейното равнище е било още по-високо – над 45%. Намалението на броя на безработните лица е предимно поради изпълнението на програми за заетост, които не генерират устойчиви работни места. Въпреки това, безработицата продължава да бъде изключително висока, като единствено община Белица от областта регистрира подобно равнище на безработица.

При разглеждане структурните особености на безработицата впечатление прави високия дял на безработните млади хора до 29 г. - 501 души или 26,5% от всички регистрирани в общината безработни лица, при 20,9% за областта и 26,8% за страната като цяло. Друга негативна особеност е непрекъснатото увеличение на продължително безработните лица (над 1 година) - от 52,5% през 2000 г. на 67,7% през 2002 г. и драстично високия дял от 73% от всички регистрирани в общината безработни в края на 2003 г., при 47,8% в областта и 53,1% в страната като цяло.

Над 60% от безработните са с ниско образователно равнище и без квалификация, което още повече намалява шансовете им за реализация на пазара на труда.

Съществуват различия по отношение на безработицата в града и в селата. В селата тя е още по-висока в сравнение с тази в гр. Якоруда, като достига до 90%. Високата безработица и липсата на доходи води до обедняване на населението, като това се потвърждава от осъщественото през 2004 г. картографиране на бедността по райони, според което общините Якоруда и Белица са сред 13-те най-бедни общини (с повече от 30% бедни) в страната.

Безработицата засяга по-често жените отколкото мъжете. През 2003 г. около две трети от регистрираните безработни са жени.

Основните проблеми са свързани с ниско образователно ниво на безработните и загуба на трудови навици. Допълнително ограничение е ниската трудова мобилност. Безработните са в голяма степен склонни да приемат работа без оглед на нейния вид и заплащане. Тези групи са в неблагоприятно положение на пазара на труда и възможностите за заетост са силно ограничени като се ограничават до заетост в дейности изискващи нискоквалифициран и неквалифициран труд, участие в програми за субсидирана заетост, заетост в личното стопанство.

Перспективите за разкриване на нови работни места са свързани предимно с инвестиции в селското стопанство, като потенциал притежава култивирането на лечебни растения и екотуризма. Към момента не се прилага координиран инвестиционен маркетинг за привличане на нов бизнес в общината и разкриване на нови работни места.

Общинска администрация не може самостоятелно да провежда активна политика на пазара на труда, не съществуват и условия за превантивна политика. Разполагаемите финансови ресурси не позволяват обезпечаване в материално-техническо отношение на програмите за  субсидирана заетост, прилагани от Министерство на труда и социалната политика.

Социална инфраструктура

Образователна инфраструктура

На територията на община Якоруда има общо 6 училища, от които 1 средно общообразователно училище и 1 професионална гимназия по машиностроене – в гр. Якоруда, и 4 основни училища - в селата Юруково, Конарско, Смолево и Бел Камен. През учебната 2002/2003 г. в училищата са преподавали 104 учители и са се обучавали 1323 ученици.

Детските градини са 8, от които 7 са в селата. През 2003 г. в тях са преподавали 21 детски учители и са се обучавали 277 деца.

Записваемостта на лицата между 7 и 18 години е 88,7%. По този показател община Якоруда се нарежда на 123 място от общо 262 общини в България. Основните проблеми са свързани с ниските доходи на домакинствата, заетостта в семейните стопанства на лицата между 7 и 18 години, както и с демотивацията, причинена от липсата на перспективи за професионална реализация.

Училищата, както повечето в страната, се отличават с остаряла материална база и изоставане по отношение на новите средства за обучение и информация. Липсата на средства прави невъзможно осъвременяването на базата. Ниското образователно и  квалификационно равнище на населението още повече поставя въпроса за ефективността на образователните институции на територията на общината.

Здравна инфраструктура

 На територията на община Якоруда няма болнични заведения. Здравното обслужване на населението се осъществява от индивидуални практики, както следва: 10 семейни лекари, от които 9 общопрактикуващи, 8 стоматолози и 6 медицински лица със средно медицинско образование или завършили медицински колежи със степен “специалист”. Лекарските практики са организирани във всички население места. Болничната помощ се осъществява в многопрофилната болница за активно лечение в гр. Разлог.

Дейностите за социални услуги, извършвани в обичайна домашна среда, на територията на общината включват само домашен социален патронаж, с капацитет от 100 места.

Културно наследство

Следи от човешка дейност през различните исторически епохи са регистрирани на много места край гр. Якоруда и с. Юруково, но подробни археологически проучвания не са правени. Туристически интерес представляват останките от късноантичната крепост Градищенска каля (Градището), останки от средновековната римска крепост Калята, останки от праисторическо селище (ІІ-І хилядолетие пр. н. е.) край с. Юруково, останки от средновековна цълква (ІХ в.). До 1990 г. в списъка на културните паметници са старинните жилищни сгради от епохата на Възраждането в центъра на гр. Якоруда.

Все още “живи” и с възможност за възраждане са традиционните занаяти като домашно тъкачество (с характерни цветови особености и мотиви), плетачеството и изработването на гоблени.

Културните дейности на територията на общината се организират в 3 читалища – в гр. Якоруда и в селата Конарско и Юруково, всяко от които разполага с библиотека.

Спортна инфраструктура

Общината разполага със стадион с волейболно игрище и писта, както и фитнес зала в гр. Якоруда; минерална баня с лечебни свойства; 2 плувни басейна - в местността Баните; 3 ски писти с влекове – в местността Трещеник. Предвижда се до 2006 г. да се изгради лифт с писта от 3 км.

Анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите в сектор ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ

СИЛНИ СТРАНИ	СЛАБИ СТРАНИ
        Висок дял на населението в трудоспособна възраст         Развити производствени умения в селското стопанство         Развита базова образователна мрежа и близост до средни и висши учебни заведения         Балансирано разпределение на основната част от населението в малък брой населени места	        Ниско образователно равнище на населението и нискоквалифицирана работна ръка         Високо равнище на безработица, особено сред лицата с ниска образователна степен, без квалификация и сред жените         Липса на профилирано професионално образование, подготвящо кадри в приоритетните направления за развитие на общината.         Наличието на населени места с недостатъчно развита социална инфраструктура
ВЪЗМОЖНОСТИ	ЗАПЛАХИ
        Подобряване на предприемаческите умения и професионалните умения в земеделието и туризма         Успешно изпълнение на националната политика за развитие на човешките ресурси поради концентрация на населението в общинския център	        Засилване на миграционните процеси, особено сред младите хора водещо до влошаване на възрастовата структура на населението         Влошаване на инфраструктурата за социален сервиз и качеството  на предоставяните социални услуги         Липса на дефинирана политика за развитие на човешкия ресурс и ограничен инструментариум на общинско ниво за въздействие на пазара на труда

ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ОБЩИНСКАТА ИКОНОМИКА

Състояние и тенденции

Брутния вътрешен продукт произведен в община Якоруда през 2001г. е 12,8 млн. лв. Брутния вътрешен продукт на човек от населението за същата година е в размер на 1157 лв. и по този показател заема 254 място от общо 262 общини в България.

През 2003г. са реализирани нетни приходи от продажби в размер на 11,2 млн. лв. Динамиката на показателя за периода показва тенденция за колебливо увеличение, като в години 2000 и 2001г. показателят регистрира значително по-ниски стойност. С най-голям дял в продажбите е дърводобивната промишленост и селското стопанство.

По данни на НСИ, към 31.12.2000 г. на територията на Община Якоруда има регистрирани 180 фирми. Най-голям е делът на фирмите, занимаващи се с търговия, ремонт и обслужване - около 42%, хотели и ресторанти - 14.4%, селско, ловно и горско стопанство - 13.3%, преработваща промишленост - 12.8%. Най нисък е делът на фирмите занимаващи се със строителство - 1.1%.

Преобладават микрофирмите (със заети до 10 човека) – над 91% от общият им брой в общината, следвани от малките - 5,4%. Средните по големина фирми и тези с над 101 заети са по 1.4%.

Конкурентоспособността на общинската икономика е изключително ниска, ниско е  и технологичното ниво на производството. Конкурентно предимство на общината  е ниското равнище на заплащане на труда и провокира икономическа активност в отрасли с ниска брутната добавена стойност

На територията на община Якоруда не са реализирани значителни чуждестранни инвестиции. Перспективите за повишаване на външния инвестиционен интерес са свързани с изграждането на ГКПП Илинден и провеждане на регионални маркетингови кампании, насочени към предприемачи от Република Гърция.

Структуроопределящи отрасли в местната икономика са промишлеността (машиностроене, дърводобивна и дървопреработваща промишленост) и селското стопанство.

 

Таблица 1. Заети  лица по отрасли в община Якоруда през 2004г.

Основните проблеми свързани с развитието на общинската икономика са:

• 
  отдалечеността от икономически и административен център; 
  
• 
  ниската конкурентоспособност на местните стопански субекти,
  
• 
  остарелият сграден фонд и амортизирано оборудване, както и ниското технологично ниво;
  
• 
  ниското образователно ниво на заетите; 
  
• 
  липсата на финансови ресурси за технологично обновяване
  
• 
  ниското ниво на инвестиционна активност от страна на външни инвеститори.
  

Промишленост

Община Якоруда не е силно индустриализирана, няма индустриално производство, което да влошава параметрите на околната среда, а приносът на предприятията от промишлеността във формирането на брутния вътрешен продукт на общината е около 30%. Броят на стопанските единици в сектора е 5, в които са ангажирани 38% от заетите в общината. Секторът е доминиран от дърводобивната и дървопреработвателната промишленост.

На територията на общината не са налични минерални ресурси, за развитие на добивна промишленост.

 Машиностроенето е представено от Завод за дървообработващи машини “Якоруда”. След приватизацията му (1996-1997) последва силна стагнация, но в момента се наблюдава стабилизиране на производството му

Преработвателната промишленост освен от дърводобивната и дървопреработвателната промишленост е представена от текстилната промишленост. Производството на шивашки изделия и трикотаж осигурява заетост предимно на жените. Представено е от смесена българо-френска фирма за трикотаж с близо 100 заети с тенденция за разширяване на дейността и заетостта, две гръцки фирми за облекла с общо 60-80 заети, българска фирма за шивашки изделия с 20 заети. Всички фирми за трикотаж и шивашки изделия, както и тази за мебели (с 60-70 заети) са регистрирани в други населени места извън Якоруда и общината не реализира приходи от тях. Пазарната политика на фирмите не обезпечава устойчивостта на работните места и се създава напрежение на пазара на труда. Работи се на ишлеме, като няма наличие на дългосрочна инвестиция в сектора, а основния мотив на предприемачите за разполагане на производството е наличието на евтина работна ръка.

Потенциалът за развитие на сектора е свързан със селското стопанство и развитието на хранително-вкусова промишленост, на дърводобив и мебелна промишленост. Значително се повишават възможностите за икономическо развитие при провеждането на регионален маркетинг на общините от долината на р. Места.

Горско стопанство

Община Якоруда се намира в планински район, поради което местната икономика е силно зависима от  дърводобива, дървопреработването и земеделието като източник на доходи и заетост.

Горският фонд на територията на община Якоруда е 219045 дка, или 64,6% от територията на общината. В Рила преобладават иглолистните насаждения –  бял и черен бор, смърч,  бяла и черна мура. В по-ниските части от широколистните дървесни видове преобладава дъба. Широколистният пояс навлиза по долините на рилските реки навътре в планината. Западните Родопи са заети предимно от представители на средноевропейската горска растителност, като особено голямо развитие  има иглолистната растителност.

Големи иглолистни горски масиви покриват височините на Дъбрашкия рид. По-големи площи от букови гори има по северните склонове на Западните Родопи.

По форма на собственост 1% от горските територии са частни, 1% е общински, 98% са държавни. Значителният дял на държавния горски фонд е свързан с обявяването на Национален парк “Рила”. В Националния парк са разположени 52920дка горска площ, от които 22050 дка иглолистни гори и 17170 дка клек. Използването на горските ресурси за стопански цели следва да се извършва в съответствие със Закона за защитените територии, подзаконовите нормативни актове и Плана за управление на Национален парк “Рила”.

Горският фонд на общината се стопанисва от Държавно лесничейство “Якоруда”. Основните горскостопански дейности, които се развиват в горските територии са: дърводобив, възобновяване и залесяване, реконструкция на слабопродуктивни гори. Местното население ползва дърва за огрев и малки количества строителна дървесина. Значимо е и вторичното използване на горите (сено, листников фураж, горски плодове и билки).

Изсечените горски площи от незаконна сеч почти не се залесяват и възстановяват от лесничейството поради недостиг на финансови ресурси, което активизира ерозионните процеси.

На територията на общината функционират над 40 предприятия с основна дейност дърводобив и дървопреработване. Произвеждат се дървени строителни материали, мебели, хартия и хартиени изделия. Съществен проблем представлява отпадъчния дървен материал, достигащ до 4000 тона годишно, който причинява сериозни щети на околната среда. Същевременно дървесните отпадъци могат да се използват като суровина за произвоство на брикети, като по този начин се намали количеството на дърводобива за отопление на домакинствата.

Селско стопанство

Земеделският фонд е 113057 дка, от която обработваемата площ е 54174 дка или 15,97% от територията на общината Поливни площи няма, няма функционираща хидромелиоративна система.

По форма на собственост 24% от земеделската земя е частна, 9% е общинска, 46% е държавна, а 22% е общински остатъчен фонд. Отностелния дял на общинските земи е нисък и силно ограничава възможностите за стимулиране развитието на селското стопанство чрез предоставяне на площи на арендатори за създаване на крупни стопанства и ферми. Резерв представляват земите, които се предвижда да бъдат актувани като общинска собственост след изтичане на давностния срок за възстановяване на собствеността.

Според преброяването на частните земеделски стопанства на домакинствата (01.03.2001 г.), в общината има 2657 земеделски стопанства. Те представляват 73,3% от всички домакинства в общината (3582). Високия относителен дял на домакинствата, ангажирани в земеделски стопанства е свързано предимно с производството на селскостопанска продукция за собствени нужди, за повишаване доходите на населението, но и с доминиращата роля на селското стопанство в структурата на общинската икономика.

Основна част от обработваемата земя заемат културите: картофи (4500 дка), фасул (1700дка), царевица (1500 дка) и тютюн (300дка). Регистрирани тютюнопроизводители са 273 лица са предимно от с.Юруково с обща квотата за 2005 год. 120 тона, като 80 тона е тип “Ориенталски”, сорт “Крумовград”, произход “Неврокоп”, а 40 тона сорт “Неврокоп – 1146”. Представени са и зеленчуковите култури  - домати (20дка), пипер (20 дка) и кромид лук (10дка). Съществуват благоприятни условия за култивиране на лечебни растения, и създаване на трайни насаждения от горскоплодни култури.

Средният размер  на обработваните площи от земеделските стопани в общината е 3,4 дка, като основните причини са раздробеността на земята и планинския релеф.  Използва се остаряла селскостопанска техника или не се използва техника, което води до загуби при прибиране на реколтата. Финансовото състояние на земеделските стопанства е лошо, липсват средства за закупуване на съвременна техника и за провеждане на агротехнически мероприятия с по-продължителен ефект, което сериозно намалява ефективността на стопанската дейност.

Обработват се по-плодородните земи, а нископродуктивната земя се изоставя, като ерозионните процеси, провокирани от наклонения терен увеличават площите необработваема земя. Отсъствието на крупни земеделски стопанства намалява производителността на труда и възможностите за реализиране на по-ниска себестойност на продукцията, както и за нейната пазарна реализация.

Животновъдството има по-малък дял в произведената селскостопанска продукция. Представени са почти всички видове домашни животни. Отглеждат се говеда, овце, кози, свине и птици. През 2003г. броят на отглежданите домашни животни е както следва: говеда 3500 броя, в т.ч. крави 2000, овце 6200бр., в т.ч. овце майки 5000броя, кози 350 броя, свине 70броя, птици 4400броя. Намаляването на броя на животните през последните 15 години затихва като процес, но затрудненията свързани с реализацията на продукцията продължава да бъде основен проблем пред животновъдите.

Животните се отглеждат в семейни ферми, няма големи стопанства. В преобладаваща част от случаите животните се отглеждат при примитивни условия, липсва контрол на качеството на произвежданата продукция.  Познанията на стопаните са недостатъчни, липсва адекватна информация за възможностите за прилагане на нови технологии.

Основните проблеми пред селското стопанство са:

        Семейните земеделски стопанства са от затворен тип, земята се обработва почти без използването на техника, не се провеждат агротехнически мероприятия, което води до ниски добиви.

        Пазарната реализация на селскостопанската продукция е силно затруднена, а предлаганите цени са под себестойността на продукцията. Изключение е реализацията на произведения тютюн, където въпреки възможността за закъсняване на разплащанията с производителите изкупната кампания е на задоволително ниво.

        Липсва модерна селскостопанска техника и съвременен сграден фонд, както и финансови ресурси за технологично обновяване на земеделските стопанства. Липсват познания за адекватно провеждане на агротехническите мероприятия, влагането на минерални торове и препарати за растителна защита се извършва хаотично.

        Семейните ферми не са пазарно ориентирани, на пазара се появяват излишъците на домакинствата. Качеството на продукцията е ниско, поради липса на познания у фермерите за храненето и отглеждането на животните.

Изложените проблеми провокират негативна тенденция на намаляване площта на обработваемата земя; влошаване на техническата обезпеченост на селското стопанство и намаляване на добивите. В животновъдството тенденциите са за намаляване на броя на животните, продължаващо влошаване на породния състав и добивите.

Община Якоруда е включена в проект “Устойчиво развитие на селските райони”, финансиран от ПРООН и Министерство на земеделието и горите, в рамките на който се оказва експертна и финансова подкрепа за земеделските стопани.

Перспективите за развитие на селското стопанство на община Якоруда са свързани с въвеждане на алтернативни култури, като билки, малини и боровинки. Важно значение за развитието на селското стопанство има и развитието на свързаните отрасли, предимно хранително-вкусовата промишленост и селския туризъм.

Възможностите за стопанско развитие са свързани с:

       Отсъствието на значително замърсяване на околната среда и възможността за производство на екологично чиста селскостопанска продукция, при спазване на технологичните изисквания;

       Развитието на краткотрайни програми за селски и екологичен туризъм, основани на ресурсите на Национален парк Рила, и курортен комплекс “Трещеник”;

       Активен инвестиционен маркетинг за привличане на частни инвестиции в селското стопанство, като отрасъл със значителен потенциал за нарастване;

       Възможностите за експлоатация на находищата на диворастящи гъби и билки, както и култивирането на лечебни растения, като алтернативна форма на заетост и редуциране на безработицата, както за незаетите, така и за значителна част от тютюнопроизводителите.

Туризъм

Туристически интерес на територията на Община Якоруда представляват изключителните природни дадености, музейната сбирка, запазените образци на възрожденска жилищна архитектура в гр.Якоруда, археологическите паметници край гр.Якоруда и с. Юруково, етнографското и фолклорното богатство на района. Климатът (преходно-континентален със средиземноморско влияние, в по-високите части на планината – планински) е подходящ за развитието на летен и зимен рекреационен туризъм. Ценен воден ресурс за развитието на туризма са планинските езера и минералните извори.

Община Якоруда има сравнително благоприятно туристико-географско положение. Чрез второкласния път Благоевград-Разлог-Велинград тя се свързва с някои от големите градове в страната – източници на туристическо търсене (София, Благоевград, Пловдив). Преобладаващата част от общинската пътна мрежа обаче е в лошо състояние, което затруднява достъпа до общината, особено при зимни условия и влияе негативно върху задоволеността на посетителите в района. Като туристическа атракция в района може да се приеме и теснолинейната жп линия Септември – Добринище, която преминава през общината. 

Част от общината формира парков участък “Якоруда” от Национален парк “Рила”. Якоруда е важен изходен пункт за излети из цяла Рила планина и Родопите, както и междинен пункт при преходи между Пирин и Рила. Курортната местност “Трещеник”, 14 км северно от гр.Якоруда, е удобна изходна база за множество туристически маршрути. Основните са до х.Грънчар и х.Заврачица.

Като цяло, наличието на специфични антропогенни туристически ресурси, съчетани с изключително благоприятните природни дадености, са сериозни предпоставки за развитието на екологичен и устойчив туризъм в общината. Дават възможност за комбиниране на почивката с хоби-занимания, придобиване на умения и задоволяване на нуждата от емоционални преживявания и впечатления.

Настанителната база се състои от хотели, хижи и бунгала (общо 218 легла), разположени в курортна местност Трещеник и местността Баните (с потенциал за развитие на балнеология предвид наличието на минерални извори, които са общинска собственост). На Трещеник се намират туристически комплекс “Трещеник”, Почивен дом на НЕК, туристическа хижа “Трещеник”, малки ведомствени почивни бази и частни вили.

Основен проблем на ведомствените заведенията за настаняване е трудната поддръжка и изключителна ниската заетост. По-голямата част от тях са отдадени под наем или закупени от частни предприемачи, но тенденцията към намаляване на посетителите и съответно увеличаване на загубите води до отказ от страна на досегашните ползватели. Една от причините е и преобладаващия организиран характер на  туристическото ползване (т.нар. социален туризъм във ведомствените почивни база) до 90-те години и трудната адаптация на отрасъла в пазарните условия.

Друг проблем, особено характерен за новите/ремонтирани хотелски комплекси, е изтичането на ползите от туристически дейности извън общината, на чиято територия са разположени.

Бюджетно осигуряване

Бюджетът на община Якоруда е силно зависим от размера на субсидиите от Републиканския бюджет предвид на ниската икономическа активност на стопанските субекти и ниските данъчни приходи. Основната причина е в липсата на устойчива местна икономика, която да бележи устойчив ръст и да обезпечи нарастването на данъчните приходи. Относителния дял на субсидиите от централния бюджет през 2004г. е 84%, при 67% за 2003г. Бюджета на община Якоруда за същата година е 1958411 лв., като се наблюдава увеличение с 14% спрямо предходната година.

При променените условия, които настъпват във връзка с приемането на Р. България в Европейския съюз, когато окончателно ще влязат в сила стандартите за издръжка на делегираните държавни дейности от централния бюджет, общината ще трябва да осигурява средства за развитие на инфраструктурата си, за подобряване на жизнената среда и за създаване на условия, стимулиращи развитието на бизнеса на своята територия главно чрез активно привличане на средства за инвестиции с участие със свои проекти пред външни донори.

                                               Таблица 3. Бюджет на община Якоруда. Приходи.

Приходи	2003 г.	2004 г.
Собствени приходи
Данъчни	362025	90000
- данък върху доходите на физическите лица	291815
- данък върху печалбата
- данък за общините
- имуществени данъци	70210	90000
- други данъци
Неданъчни приходи
- приходи и доходи от собственост	53400	60000
- други неданъчни приходи	82620	118889
- приходи от продажба на държавно и общинско имущество	78950	51000
Получени субсидии от ЦБ	1148647	1638522
ВСИЧКО ПРИХОДИ	1725642	1958411
Дефицит (излишък)	238	3827

 

Най-значимо увеличение се наблюдава в размера на субсидията от републиканския бюджет, като нарастват и параграфите “Имуществените приходи” и “Други неданъчни приходи”. Динамиката на приходната част на бюджета демонстрира силната зависимост на общинския бюджет и възможностите за провеждане на местна политика от органите на централно ниво.

                                               Таблица 4. Бюджет на община Якоруда. Разходи.

Невъзможността на община Якоруда да води активна инвестиционна политика кореспондира и с невъзможността да осигури съфинансиране на по-значими проекти, чрез които да бъде привлечено грантово финансиране за изпълнение на приоритетни дейности.

Привличането на частни ресурси и изпълнение на проекти за публично-частни партньорства е възможна алтернатива, която същевременно ще стимулира икономическата активност в общинската икономика и ще доведе до увеличаване на собствените приходи. Посредством това ще се подобри финансовата независимост на общинското ръководство от централната изпълнителна власт.

Анализ на силните, слабите страни, възможностите и заплахите

в сектор ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

СИЛНИ СТРАНИ	СЛАБИ СТРАНИ
        Отсъствие на промишлено замърсяване, екологично чиста територия         Развита дървопреработвателна промишленост         Водни ресурси и изградени ВЕЦ         Наличие на значителни горски площи и горскостопански ресурси         Традиционен опит в земеделието	        Моноструктурна икономика, доминирана от дърводобивна промишленост         Раздробеност на земеделските площи и недостатъчно възможности за тяхното уедряване.         Наличие на големи площи, засегнати в различна степен от ерозионните процеси         Отдалеченост на общината от икономически и административни центрове.
ВЪЗМОЖНОСТИ	ЗАПЛАХИ
        Възможност за развитие на алтернативни форми на земеделие, селски и екологичен туризъм         Възможности за привличане на външни инвестиции и активизиране на икономическите връзки с бизнеса в Република Гърция.	        Общ икономически упадък         Влошаване качеството на техническата инфраструктура.