Стратегии за организационна промяна в бизнеса Динамики на модела за организационно съвършенство Ст ас д-р Кристиян Хаджиев


Казуси, ситуации или схеми, споделен опит, примери



страница5/5
Дата23.07.2016
Размер0.74 Mb.
#2531
1   2   3   4   5

Казуси, ситуации или схеми, споделен опит, примери
Практикум 1: Прилагане на TQM подхода в ProSoft
ProSoft е първата компютърна фирма в България с пълна сертификация по ISO 9001 и сервиз, покриващ изискванията на програмата А+. Усилията на компанията по отношение на внедряването на тоталното качество датират от самото й създаване. Конкретни стъпки ProSoft предприема през октомври 1996 год., когато става първата компютърна фирма със сертификат по стандарта ISO9002. На 23 декември 1997 год. ProSoft разширява обсега на стандарта ISO9002 до ISO9001- стандарт, който удостоверява, че организацията на работа в ProSoft гарантира постоянно поддържане на желаното от потребителите качество при:


  • Проектиране

  • Производство

  • Системна интеграция

  • Дистрибуция, поддръжка и сервиз на компютри

  • Дистрибуция и сервиз на принтери и офис техника

На 12.01.1998 год. одит на системата по качеството в софтуерния отдел на ProSoft удостоверява съответствието й с изискванията на ISO 9000-3. Одитът се извършва по т.нар. схема “ TickIT”, разработена от британското компютърно общество под егидата на правителството на Обединеното кралство. Според изискванията на “ TickIT” сертификацията по ISO 9000-3 се извършва от упълномощени одитори с опит при разработката на софтуер.

Сертификатите по фамилията стандарти ISO 9000 на ProSoft се издават от SGS Yarsley ICS – лондонския офис на SGS, световен лидер в областта на контрола, а вече и в България с пазарен дял от 42%.

На 12.01.1998 год. сервизът на ProSoft получава сертификат А+, удостоверяващ, че качеството на сервизните услуги съответства на изискванията на програмата А+, която се поддържа от всички водещи световни производители – IBM, Toshiba, HP, Intel, Compaq и други. Тя определя изисквания към квалификацията на техническите специалисти, дефинирани от широк кръг експерти в IT бранша. Сервизът на ProSoft единствен в България притежава такъв сертификат.



Конкретните стъпки при практическото прилагане на Тоталното качество в ProSoft могат да бъдат обобщени както следва:


  1. Ангажиране на висшето ръководство. Ръководството на ProSoft взима решение за внедряване на TQM, което оповестява на целия екип. Конкретен израз на ангажираността е изработването на политика по качество, която изразява волята и принципите на висшето ръководство по внедряване и поддържане на система по осигуряване на качеството.

  2. Формиране на вътрешен екип. (собствени ресурси), който се обучава за одитори по осигуряване на качеството. В екипа са включени пет човека, като единия е упълномощен представител на ръководството.




  1. Описание или “Снемане” на процеса. По същество при тази стъпка се определят длъжностите отговорни за изпълнението, описват се процесите, които се извършват и се определят контролиращите функции на всеки един етап от дейността на ProSoft.

  2. Същинско описание, наричано още документално.

Нива на документацията:


  • Най-висшия документ по ISO е Наръчника по качество. Той описва, най-общо, всичките 20 елемента на стандарта ISO 9001. Той изразява описанието на тази система в конкретна организация. Има представителна функция. Наръчника по качеството препраща към другите документи, които са по-конкретизирани. Секретността на документите расте отгоре надолу.

  • Процедури по осигуряване на качеството (ПОС). Те са по-конкретни, но в сравнение с останалите документи имат по-общ характер. Организирани са по двадесетте елемента на стандарта. Всяка процедура съдържа следните атрибути:

  • номер

  • ревизионен статус

  • дата на издаване

  • наименование

  • обхват

  • справочни документи

  • правила

  • Работни инструкции – изготвят се за всяка конкретна длъжност в организацията. Те улесняват ротацията на работата в ProSoft.

  • Формуляри по осигуряване на качеството (ФОК). Чрез тях се определя в каква степен организацията изпълнява в практиката елементите на стандарта. Основният принцип при фамилията стандарти ISO 9000 е: Ако практиката не съответства на стандарта се променя практиката, като се издават съответните документи.




  1. Последна стъпка, но първа в оперативно отношение е същинското изпълнение на документираната система по качество. Характерно е, че при нея се срещат два вида съпротива:

  • Активна съпротива – при нея част от екипа не приема и открито не се съгласява с изпълнението на документите. Този вид съпротива е по-малко опасна. Тя се преодолява в ProSoft чрез административно налагане на изпълнението.

  • Пасивна съпротива – при нея екипа привидно се съгласява с документираната система по качество или с части от нея, но отлага изпълнението или не се съобразява с предписаните правила. При наличието на такива съпротивителни сили от изключително значение е

непрекъснатия и прецизен контрол от страна на административното ръководство.
Системата по осигуряване на качеството в ProSoft се базира на следните принципи:


  1. Предотвратяване, а не констатиране на крайното несъответствие Този принцип води до икономии на време и ресурси. В IT бранша крайното несъответствие се свързва с 250 пъти по-високи разходи на средства, в сравнение с предотвратяването му във фазата на проектирането на съоръжението.

  2. Документирано предписаните правила дават възможност за взаимозаменяемост и свободна ротация на човешките ресурси, независимо от длъжността.

  3. Редовно оценяване на функционирането на системата. Осъществява се на база вътрешни одити, които по принцип изпреварват външния одит на сертифициращата организация (SGS ICS). При вътрешния одит се констатират несъответствията и се предписват коригиращи действия. Определят се срокове и отговорности.

Външния одит е на всеки 6 месеца. SGS констатира несъответствията, но не предписва коригиращи действия. Несъответствията се класифицират на две нива:

  • неосновни, при които срока за изпълнение е три месеца.

  • Основни, които трябва да бъдат преодоляни в рамките на един месец или в противен случай се отнема сертификата.




  1. Системата третира длъжностната подчиненост в два аспекта:




  • първия, административна подчиненост

  • втория, оперативна подчиненост.

Разпространението на документите по качество в ProSoft е на хартиен и електронен носител. Достъпът е ограничен до ниво на необходимост. Веднъж годишно упълномощен представител на ръководството прави отчет на изпълнението на целите по качество и спуска нови за изпълнение през текущия период.


Практикум 2: Линията Мажино в управлението
В края на Първата световна война, Върховното командване на Френската армия изгражда серия от големи укрепления, свързани с подземни проходи по продължение на френско-германската граница. Тази верига от укрепления добива известност като Линията Мажино. Тя е оригинално конструирана, за да осигури защита по време на мобилизация и да помогне на армията във военно временните й маневри. С времето, въпреки всичко, френското население и Висшето командване на армията започват да приемат Линията Мажино като непреодолима бариера. Френската армия е дислоцирана по линията, когато нацистите започват Втората световна война. Френската стратегия е отбранителна и Линията Мажино е средството й за задържане на противника. Единствения проблем е, че нацистите променят границата чрез завладяване на страните от Бенелюкс и заобикалят Линията Мажино. Поставени на изток, оръдията стават неизползваеми, когато германците идват от север и от запад. Франция е завладяна за няколко седмици.

Сега, нека да разгледаме някои бизнес уроци, извлечени от тази военна история. Ръководителите често се крият зад своя собствена Линия Мажино, като приписват по-големи от реалните възможности на своето управление и организационни средства, които не се променят независимо от обстоятелствата.


Типични примери на Линии Мажино в управлението:

(посочете примери и от Вашата практика)




  • Корпорацията SONY разчита на патентните закони, за да защити своята революционна “Бета” видео технология. Конкурентите от VHS надминават SONY.

  • Стила отгоре – надолу на ръководство на ITT по време на период на огромен растеж и експанзия.

  • Тестващите маркетинг процедури “опитай и оцени продукта” на P&G, чийто ефект е разсрочен във времето. Но въпреки това те продължават да се прилагат в условията на силна конкуренция, вместо да се премине към по-бързи и рискови методи.

  • Настояването на висшите ръководства на много компании да се правят годишни прегледи на ефективността, дори когато обратната връзка със служителите показва регрес на дейността.

  • Административен чиновник в даден отдел, който преписва данните от компютърните разпечатки в дневници, при наличие на компютърен софтуер.

  • Производствено предприятие, което открито демонстрира своя стремеж към промени, въпреки факта, че оборота е 30% и себестойността не е конкурентна спрямо основните пазарни лидери.

Както показват тези примери, устойчивостта и късогледството могат да се видят в различни системи – независимо дали са стари или нови. Този синдром на „вътрешно късогледство” води до работни процеси, които са неспособни да поддържат съвършенство в динамична бизнес среда. Непрекъснатият стремеж към промени и реализиране на пробиви е условие за постигане на конкурентно предимство.



1 У нас се използва термина “целево-адаптивни” организации. Вж. Каменов, К., Мениджмънт, Абагар, В. Търново, 1998, стр. 189-190

2 Вж. Питърс, Т., Уотърман, Р. Към съвършенство във фирменото управление, Наука и изкуство, София, 1988, стр. 15

3 Вж. Хикман, Кр., Силва, М. Съвършенството като цел, Народна култура, София, 1991, стр. 12-13

4 Вж. Peterson and Cameron, Enhaucing organizational performance, NY, 1998, p. 39

5 Вж. Цит. произведение, стр. 44

6 Вж. Щуб, А., Дж. Бард, Шл. Глоберсон, Управление на проекти, т. 1, Делфин прес, Бургас, 1994, стр. 400

7 Вж. Цит. произведение, стр. 402

8 Вж. Cameron, Whetten, Total Quality management, 1996, p. 41

9 Вж. Garvin, D.A., “Managing quality”, The Free Press, 1988, p. 37

10 Вж. Пенчев, Р., Управление на проекти, С., 1998, стр. 90

11 Вж. Щуб, А. и екип, Управление на проекти, т. 1, Делфин прес, Бургас, 1994, стр. 407

12 Вж. Пенчев, Р., Управление на проекти, С., 1998, стр. 89

13 Вж. Цит. произведение, стр. 89

14 Вж. Щуб, А. и екип, Управление на проекти, т. 1, Делфин прес, Бургас, 1994, стр. 406

15 Вж. Turner, R.J., The handbook of project-based management, McGraw Hill, 1992, p. 170

16 Вж. Deming, W., Quality, productivity and competitive position, MIT Press, 1986, p. 35

17 Вж. Щуб, А. и екип, Управление на проекти, т. 1, Делфин прес, Бургас, 1994, стр. 413

18 Вж. Кош, Р., Принципът 80/20, София, 2003 г.

19 Вж. Turner, R.J., The handbook of project-based management, McGraw Hill, 1992, p. 175

20 Вж. Juran, J.M., Quality Control Handbook, McGraw Hill, 1989

21 Вж. Crosby, P.B., Quality Without Tears, McGraw Hill, 1979

22 Вж. Imai, M., Managing the New product process, Harvard Buisiness Review, 1986, p. 17

23 Вж. Faigenbauп, Total Quality Control, McGraw Hill, 1961, p. 97

24 Вж. Щуб, А. и екип, Управление на проекти, т. 1, Делфин прес, Бургас, 1994, стр. 424

25 Вж. British Standard, “Investors in people”, ИК, Семинар, Банкя, 23-24 февруари, 1999, Училище по мениджмънт, НБУ

26 Вж. Цит. източник

27 Вж. Peterson, Cameron, Enhancing organizational performance, NY, 1998, p. 48

28 Вж. Easten, Jarel, The effects of TQM on Corporate performance, Journal of Business, 1998

29 Вж. Mc Kinsey & Co: Аn empirical investigation, Journal of Business, 1998

30 Вж. Rat and Strong survey of Fortune 500 companies, Journal of Business, 1998

31 Вж. www.qualitydigest.com, International Quality Study, Ernst&Young, 1991

32 Вж. Business Week, June, 2002, John Byrne

33 Вж. US Government Accounting office, 1991, www.qualitydigest.com

34 Вж. Цит. източник

35 Вж. www.qualitydigest.com

36 Вж. Cameron et al., Relationships between quality, culture and organizational effectiveness, 1995

37 Вж. Цит. източник

38 Вж. Kozlowski et al., Techniques for making organizations effective, Free Press, 1993, p. 53

39 Вж. Цит. произведение, стр. 55

40 Вж. Peterson, Cameron, Enhancing organizational performance, NY, 1998, p. 66

41 Вж. Tomasko, Organizational responses to environmental change, McGraw Hill, 1987, p. 51

42 Вж. Цит. произведение, стр. 61

43 Вж. Cole, Empirical study: Relationships between downsizing and organizational effectiveness, 1993

44 Вж. Cameron, Casestudy: Effects of downsizing, 1997

45 Вж. Kozlowski et al., Research on individual outcomes, 1993

46 Вж. Цит. произведение

47 Вж. Kozlowski et al., Case Study: Unanswered Questions – reasons to negative results, 1993

48 Вж. Hammer, Champy, Reengineering the corporation, Harper, NY, 1993, p. 32

49 Вж. Цит. произведение, стр. 35

50 Вж. Dixon et al., Multiple reengineering projects, 1994, p. 17

51 Вж. Hammer, Champy, Successful reengineering activities, Harper, 1993

52 Вж. Dixon et al., 23 reengineering cases, 1994

53 Вж. www.reengineeringdigest.com

54 Вж. Цит. произведение, стр. 115

55 Вж. Cameron et al., Enhancing organizational performance, NY, 1998, p. 48

56 Вж. Цит. произведение, стр. 199

57 Вж. Каменов, К., Управление на промените, Абагар, В. Търново, 1996, стр. 55

58 Вж. Цит. произведение, стр. 59

59 Вж. Katzenbach, J. § Smith, D. The wisdom of teams. Creating the high – performance organization. Harvard Business School Press, 1993, p. 201

60 Вж. Цит. произведение, стр. 211

61 Вж. Krug, H., Richardson, K., Designing organizations for high performance, Free Press, New York, 1993, p. 17

62 Вж. Crowther, M. The processes of assessment and design. Addison-Wesley, Reading Mass. 1988

63 Вж. Krug, H. and Richardson, K. Designing organizations for high performance. Free Press, NY. 1993

64 Вж. Turner, J.R, The Handbook of project-based management, McGraw, Hill Book, p. 35

65 Вж. Хофстеде, Х., Култура и организации. Софтуер на ума, 2002 г.

66 Вж. Каменов, К. и екип, Човек. Екипи. Лидери, ИК “Люрен”, София, 2000, стр. 11

67 Вж. Krug, H. and Richardson, K., Designing organizations for high performance, Free Press, New York, 1993, p. 43

68 Вж. Цит. произведение, стр. 55

69 Разликата между желания и възможния резултат от поддържане на текущото състояние се определя като целеви обхват на планирането. Вж. Пенчев, Р. Управление на проекти, София, 1998, стр. 35

70 Вж. Каменов, К. и екип, Човек, екип и лидери, Издателство “Люрен”, 2000, стр.68-69






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница