-01-06) Да въведем термините “позиция” и “състояние”. Позиция –

“Позиция на бодхисаттва”: щом само има възприятие на кое да е помрачение на кой да е човек веднага:

1. 
   безупречно се отстраняван НО към помрачението,
   
2. 
   се поражда радостно желание да се проявят ОзВ във всяко чувстващо същество,
   
3. 
   поражда се симпатия и преданост (или към съществата, които се стремят към ОзВ, или безобектна).
   

Характерни признаци на подкопания “бент”:

1) Яснота, че ти си в затвор. Не е задължително да има разсъдъчна яснота в това – за какви именно помрачения става въпрос, контурите на затвора основно само се очертават през мъглата: тук имаме абстрактна концепция, тук е НФ, там – механичния навик и т.н., но засега не е ясно кое именно помрачение се подкопава.

2) Предусещане на рухването на бента, предстоящото внезапен рязък скок към свободата и ОзВ.

3) Специфичното усещане за “опъната тетива” – цялото тяло (особено в областта на гърдите и корема) изпитва мъчително състояние – напрегнато, но сладко, все едно тетивата се опъва и скоро ще се скъса. Едновременно може да възникне механично желание да започнеш нищо да правиш, да облекчиш или да заобиколиш това напрежение, но след като това желание е отстранено, физическото усещане продължава и се оказва приятно.

4) Възниква настойчиво желание да различиш кое именно препятствие ще бъде разрушено, къде именно се е съсредоточила мощта на потока. Това желание е обусловено от друго желание - от желанието да се ускори пробива, а той ще се ускори, ако настъпи яснота. Възниква желание за различаване на възприятията; резониращ образ за него – искам да напипам тази област, около която се е съсредоточил потенциалът. В ранните стадии на подкопаване на бента, търсената яснота все не настъпва, могат да започнат да възникват НЕ, които е необходимо да бъдат безупречно отстранявани.

5) Недостигането на яснота извиква за живот желание, което аз искам да нарека “желание да се спреш”. ТО се проявява в това, че отслабва въвличането в дейност, нараства внимателността към ОзВ. Състоянието резонира с образа: “аз се превръщам в слух, в ослушване, замирам, спирам”. Възприятията (тези които не се явяват ОзВ) все едно потъват в мъгла, стават прозрачни. Когато желанието да се спреш се усилва, могат да възникват физически преживявания – твърдост, сфера на пустота. Също така на това съпътства ефекта на “ускорението” – аз започвам да различавам много повече възприятия от обикновено, в това число мога да различавам и отстраняванм малки изблици на НЕ, да фиксирам и усилвам малките изблици на ОзВ.

6) В някакъв момент настъпва пробив на яснота – някаква съвкупност от помрачения изведнъж става очевидна, възниква радостно желание да ги разрушиш. Като правило, довършителните работи вървят бързо, без сериозни усилия, все едно се пързаляш по пързалка.

7) Състоянието на подкопавания бент особено често възниква в ситуации, когато излизаш от полоса на спад в практиката (например, след оргазъм или залепване в НЕ), в резултат от която се оказват забравени достигнати по-рано ясноти, ОзВ минават в сянка. Но също така то е характерно и за ситуация, когато правиш открития, само че в този случай “спускането с шейна” не е така явно и ли изобщо отсъства и е необходимо да се правят усилия през целия път.
Състоянието на “подкопаван бент” води до раждането на радостното желание “да си проправя път”. Отначало неговият обект не е определен и може да се опише като настойчиво желание да спреш да изпитваш това “кофти състояние”. След това, когато желанието да си проправиш пък се усили и достигне екстатична интензивност, то настъпва яснота в това, че този бент подлежи на събаряне.
Позицията “меко упорство” се формира като резултат от силната решимост да преодолееш стражите. Прякото противостоене не може винаги да бъде достатъчно ефективно – наляга се да се полагат все повече и повече усилия, за да не изпаднеш от интензивните ОзВ, а тяхната ефективност става все по-малка и по-малка и в крайна сметка се усилва сънливостта и слез известно време независимо от всичките ти усилия настъпва спад. Вместо прякото противостоене е целесъобразно да се използва позицията на “мекото упорство”: аз позволявам да се снижи интензивността на ОзВ, все едно забавям скоростта при спускането надолу, т.е. не се опитвам на всяка цена да се вкопча в достигната интензивност (или дълбочина) на ОзВ, а съпровождам нейното снижаване с полагане на периодични усилия по отстраняването на стражите и пораждането на ОзВ. В резултат ми се удава да зафиксирам състояние на доста по-високо ниво, отколкото това, при което ОзВ си отиват в резувтат на прякото противостоене.

Позицията на мекото упорство води до това,че упорството започва да укрепва, да придобива нови черти. Става по-лесно да го отделяш от съвкупностите на другите възприятия, с които то преди е било смесвано като се е проявявало едновременно. Появява се възможност да изпитваш пряко желание да го изпитваш, което води да неговото усилване. Когато упорството достига интензивност 4-5, с него резонират образите на твърда скала, на фундамент, на непоколебима твърдост. Още резонира образът на дълбочинна сила – все едно тежък живак лежи на дъното на езеро. Възникват и физическо преживяване за твърдост.

С натрупването на промените, на границата на достигането на непрекъснати ОзВ, една дума става и девиз, и главна тема на вътрешния диалог, и израз на стремежа, предаността и решимостта - “да правя!”. Възниква яснота, че цялата практика, предшестваща достигането на непрекъснати ОзВ – това са всъщност само първите стъпки, първите телодвижения на същество, изпитващо яростно желание да се освободи от мъртвия сън, да изпълзи из под надгробната плоча. Този, който не е направил и това, той се самозалъгва, че иска ОзВ. Окончателно изчезва желанието да се грижиш за новите хора, тъй като тази грижа - това е жал към тях, доизмислянето им като “искащи, но не можещи”. Става пределно ясно, че “искам, но не мога” – това е самоизмама или измама. Няма нищо сложно или неясно в практиката на отстраняване на помраченията, особено след като всичко е подробно разгледано в книгата и в статиите на практикуващите и ако човек е “неспособен” да постигне непрекъснат озарен фон, то това означава само едно – желанието за помрачения на това място е по-силно от желанието за ОзВ. Съдействието на практикуващите става точково и много радостно – например, желанието да се разясни един и същ въпрос на един и същ практикуващ може да се прояви десет или двадесет пъти, но не повече от това – след такова количество разяснения той вече сам е в състояние да възстанови хода на мисълта, съдържанието на препоръките и ако той не реши този проблем, то никакви съвети нищо вече няма да променят, по-нататък всичко зависи от неговите усилия.
Позицията “точно сега аз не съм искрен”. Аз само мисля, че съм искрен, но така вече е било много пъти, когато съм считал себе си за искрен, а после се е оказвало, че това е била чудовищна самоизмама, която, струва ми се, е невъзможно да не бъде забелязана. Затова отсега нататък аз винаги ще считам себе си за недостатъчно искрен, за неискрен, за да биде проявено винаги радостното желание да търся и отстранявам неискреността, като така постигам нови пробиви към ОзВ.
Граница на достатъчния спомен – такова ниво на усвояване на ОзВ, при което е достатъчно само да си спомниш за ОзВ, за да се проявят те веднага. Съпровождането на спомена за ОзВ се избира според желанието – например, на мен ми харесваше да съпровождам спомена със задаването на въпроса “Какво изпитвам сега?”.
Съществено интензифицира практиката заимстването на ОзВ.

Да вземем за пример свръхусилието. То можеш да изпиташ към мен силна симпатия (не по-малка от 7-8), преданост, да изпиташ силно желание (не по-малко от 7-8) да заимстваш възприятието свръхусилие, да се съсредоточиш върху това желание за достатъчно дълго време, докато не възникне специфично напрегнато-блаженото възприятие, ще го нарека “магнетизъм” – все едно, че си “залепнала”, възниква усещане за изпълване, при това за известно време значително отслабва самоидентификацията и в резултат ти по тайнствен начин така се променяш, все едно имаш много по-интензивен опит в изпитването на свръхусилие, отколкото имаш реално, т.е. при последващите опити да породиш свръхусилие то го изпитваш вече много по-лесно и по интензивно, отколкото това ти е било възможно по-рано.

Използването на снимки, гласове или отчетлив спомен, или още по-добре личното присъствие на човек, от когото ти искаш да заимстваш ОзВ, опростява осъществяването на заимстването. Ще нарека това “насочено заимстване на ОзВ”.

В случай, че даденото възприятие не се проявява в мен много по-ярко и устойчиво, отколкото в теб, такова възприятие като “магнетично залепване с размиване на самоидентификацията” както и резултат във вид на рязко нараснала способност да правиш свръхусилия, няма да има даже пир съблюдаване на условията за наличие на симпатия и радостно желание. Също така резултат няма да има и в случай, че ти само се самозалъгваш, че изпитваш към мен симпатия от степен 7-8 (а не семейственост, например), и че изпитваш радостно желание да заимстваш това възприятие (а не действаш от чувство за малоценност, например).

Съществува и ненасочено заимстване на ОзВ когато ти заимстваш съвършено ново за теб ОзВ.
06-01-07) Възможна е комплексна замяна на възприятията – “смяна на личността”. Колкото по-широк е спектърът на обхванатите възприятия, толкова по-лесно се преминава от една личност към друга. Асо си свикнала да бъдеш скована и неуверена, то много трудно ще измъкнеш от този състав на възприятията нерешителността и ще я замениш с решителност, докато ако едновременно се сменят множество възприятия (име, дрехи, маниери, навици, обкръжението ти от хора, речниковия запас и т.н.), то замяната може да се окаже учудващо лесна.

За новата личност е целесъобразно да се избират възприятия, резониращи с ОзВ.

Интересна е практиката на циклична смяна на личностите. При това не възникват “раздвоение на личността” и други подобни нежелани ефекти.

За да зафиксираш новата личност, състави списък на елементите й и ги възпроизведи едновременно:

*) Дрехи. Намери си различни комплекти дрехи за различните личности и никога не ползвай дрехи от “един на друг”.

*) Избор на фрази, думи. Нека за различните личности да имаш специфични за всяка една от тях изрази.

*) Музика, която те слушат.

*) Вкусовите им предпочитания.

*) Местата им за разходка.

*) Интереси – любими книги, теми на разговор, начини на отдих и т.н.

*) Компании. За да можеш безупречно да шлифоваш новата личност, намери си нови познати, които ще те познават само във вида на новата личност. Тъй като те още нямат стереотип във възприемането ти, те ще те приемат такава,каквато ти сама им се поднесеш и по този начин ще облекчат свикването с новата личност.

Построяването на новата личност е много интересен, творчески процес, сам по себе си свързан с проявяването на ОзВ.

Може да направиш едновременно няколко личности – постоянни или епизодични. Ако формираш личност, която се състои от възприятия, резониращи с ОзВ, то разбира се, че на теб ще ти се прииска да направиш тази личност постоянна, за да може с времето или веднага да преминеш към нея напълно. Но може да пораждаш епизодични личности за конкретни задачи. Например, за да се научиш да отстраняваш страха да изглеждаш тъпа в очите на другите хора, ефективна е ролята на глупачката. Влез в нова компания и накарай всички да повярват в това, че ти си пълна глупачка. Предварително научи подходящи думи и жестове, изработи си идиотски смях, отговаряй безсмислено и т.н. И ще видиш колко силно си зависима от мнението на хората, колко илюзорно е било твоето освобождаване от тревогите за тяхното мнение.

Сменяйки личностите, ти ще откриеш неочаквани за сече си радостни желания. Например, ролята на глупачката рязко ще усили еротичните и сексуалните възприятия, по-ярко ще се проявят някои ОзВ – значи твоята стара личност препятства проявяването на сексуалността, а ти дори не забелязваш това, тъй като плътно си се сраснала с НФ, със загрижеността за чуждото мнение, с навика да потискаш сексуалността си, а когато ти си глупачка – няма за какво да се безпокоиш, ти и без това вече си глупачка, всички го “знаят” със сигурност и може да щурееш на воля. Състоянието на освобождаване от загрижеността за чуждата мнение, както и другите привлекателни състояния, може да бъде запомнено и да се гмурваш в тях пряко, включвайки ги в състава на новата личност.

Освобождаването от твърдата фиксация на една, механично формирана личност води до силно отслабване на “привързаността към хората” (ПКХ) – съвкупности от НЕ, ПЕ, концепции, механични желания, механични различавания, препятстващи позицията на самодостатъчността и резониращите с нея ОзВ. В състава на ПКХ влизат загрижеността за чуждото мнение, механичната грижа, скуката, задоволствота,ревността, страхът от самота, концепциите “мое” и много друго.

Тъй като с муцуните на практикуващия му е най интересно, то към тях възниква привързаност и ако не се отстранява, то ефективността на общуването катастрафочно ще намалее.

От време на време прекарвай съвсем сама няколко часа или няколко дена – отивай в гората или заминавай за друг град. Още можеш да станеш в 3-4 часа през нощта и да си вършиш работата, докато всички спят. Можеш да пораждаш образи, резониращи с радостната самота. За мен, например, това е въображаема история за това, че в резултат от моите експерименти аз случайно съм се оказал в друго “пространство”, “време”, в “паралелния свят на сънищата” и пътят назад е изгубен. Следобедно меко слънце, малък, покрит с мъх град, настъпва есен, прашна пътечка в малък парк, от време на време минават хора, които са ми безкрайно далечни, аз никога няма да намеря тук близко същество, всички те спят дълбок сън, потънали са в безнадеждно далечен от мен живот. Аз съм съвършено сам, изхвърлен завинаги от обичайния свят и всичко, което ми остава е да почувствам възторга на самотна летящата птица, буйния екстаз на непредсказуемостта на това, което е пред мен, да почувствам екстатична преданост към тези, които повече никога няма да видя и да продължа своето пътешествие, независимо от всичко.

Зафиксирай съществените различия в състоянието си, когато си сама и когато си с муцуните. Постигни ОзВ, когато се намираш в самота. Намирайки се сред муцуните, периодично пораждай ОзВ, все едно, че си сама, изпитвай радостна самодостатъчност, сериозност за пълната отговорност за твоята практика – тогава общуването ти с муцуните ще бъде ефективно и вместо задоволство и сивота ще възникват преданост и симпатия.

Независимо от практиката на другите муцуни,

независимо от страховете и очакванията,

независимо то обстоятелствата, победите и пораженията,

аз ще се занимавам с моята практика,

аз ще продължавам пътешествието си!
06-01-08) Социалните страхове се грандиозен пласт в ПКХ, именно затова огромно значение имат социалните експерименти (СЕ), чието предназначение е да а) откриват и отстраняват помраченията, б) изпитваш ОзВ не просто като си седиш на дивана (така наречената “диванна практика”), а докато се набираш във водовъртежа на междуличностните отношения, т.е. в условия, когато помраченията се проявяват особено интензивно, а не лежат в дълбокия и недостъпен за различаване НФ. Всеки контакт с хората води до непрекъснат поток от помрачения, но даже когато ти си сама, социалните ти страхове и помраченията ти, свързани с други хора, все пак са проявени и насищат НФ и механичния ВД.

Когато провеждаш СЕ, ти правиш действия, на които хората избират да реагират негативно и откриваш, че тяхното негативно отношение (НО) и даже ненавистта им към теб, тяхното презрение, отвращение и агресивни действия – не са страшни. За да предизвикаш НО или ненавист към себе си е достатъчно само да направиш една крачка встрани от обичайните стереотипи – да говориш на “ти”, да заплатиш за покупката си с жълти стотинки, да не кажеш “благодаря” и т.н., така че възможностите за провеждане на социални експерименти са неизчислими. Ти си си наложила безчислени ограничения, потискайки радостните си желания, само за да може НО от страна на хората (често въображаеми) да се проявява малко по-рядко, но в това няма никаква целесъобразност. Отстраняването на религиозния страх от негативното отношение от страна на хората и на другите, възникващи при социалните експерименти НЕ, води до това, че социалните страхове рязко намаляват, отваряйки път на ОзВ.

Ако в резултат на СЕ се случи нещо, което непосредствено влияе на моя живот (например, ако ме ударят или глобят), то това все пак води до изчезване на страховете, тъй като за в бъдеще религиозният страх от НО се сменя с хладен пресмятане на нежеланите последствия.

Даже най-простия СЕ предизвиква у практикуващия истинска буря, в резултат от безупречното отстраняване на възникващите помрачения, практикуващият постига висока степен на освобождаване от НФ и НЕ, усилва се способността му да изпитва ОзВ.

Ще повторя още веднъж: СЕ се провеждат не за това, за да се постигне “справедливост” или да се накажат глупаците и съвсем не за да се отмъсти или да се злорадства, да се усили чувството за собствена значимост и чувството за превъзходство, тъй като тези възприятия са категорично несъвместими с ОзВ.

Ще повторя още веднъж: СЕ се провеждат не за това, за да се постигна “справедливост” или да се накажат глупаците и съвсем не за да се отмъсти или злорадства, да се усили чувството за собствена значимост и чувството за превъзходство, тъй като тези възприятия са категорично несъвместими с ОзВ. СЕ се провеждат, за да преодолееш механичните страхове, да се научиш да изпитваш ОзВ независимо от това, кой как се отнася към теб, да се научиш да пораждаш ОзВ във всякакви ситуации, да извадиш социалните страхове от дълбокия НФ на повърхността, да ги разгледаш и да ги отстраниш; да откриеш и отстраниш множество дребни и едри концепции.

Обикновените хора, кота правило, упорито не искат да разберат предназначението на СЕ, обвинявайки практикуващите в жестокост и в снизходителност към ЧСЗ. Те не могат да си представят себе си на мястото на практикуващия, та при тях няма желание за отстраняване на помраченията и няма стремеж към ОзВ, а когато те си представят себе си на мястото на “жертвата”, то незабавно изпитват същите интензивни НЕ, които възникват у реалните обекти на СЕ. Разбира се, в СЕ няма жестокост, тъй като у обекта на СЕ към хилядите изблици на НЕ, които той избира да изпитва ежедневно, се добавят още десетина, които той, между другото, би могъл и да не изпитва, ако не се пръскаше от негативни емоции по повод на всяка дреболия, та НЕ не са физическа болка, която ще изпитва всеки, независимо от своя избор. Болката може да бъде “причинена”, а НЕ е невъзможно да бъдат “причинени” – всеки сам избира дали да ги изпитва или не.

Типичното отношение на обикновения “езотерик” към СЕ е като към някаква глупост, като към дребно и недостойно занятие. Когато той си се представя на мястото на практикуващия, у него възниква ужас, но той не си го признава, за да не засегне чувството си за значимост, той компенсира своя ужас с унищожително отношение към СЕ.

1) Мисли (или образи), чието съдържание ние наричаме “асоциации”, “сравнения”: “небето по залез”, “земя под топящ се сняг” и т.н.

2) Мисли, описващи характера на измененията на които и да са други възприятия, проявяващи се паралелно с описваното ОзВ, предшестващи го или следващи го.

3) Мислите, които описват характера на измененията на качествата на описваното ОзВ, в това число в зависимост от проявяването на другите възприятия.

За да резонира максимално описанието с ОзВ е необходимо:

а) максимално ясно да се подчертаят специфичните особености на това ОзВ, отличаващи го от другите ОзВ.

б) да не се използват поетични и философски префърцунени думи, които не обозначават конкретни възприятия (такива като намиращ се извън пределите на реалната действителност, космически, свръхсъзнание, омаен, божествен, непостижим, истинна същност и др.), а да се използват само думи, които имат пределно ясно значение (такива като куче, бор, студен въздух, искам да дишам, и др. – т.е. това, което си изпитвала многократно).

С увеличаването на опита в изпитването на ОзВ, описанията се шлифоват, очистват се от баласта, придобиват резониращи детайли. Например, Скво, за да опише “отчуждението” се опитваше да използва думи, почерпени от “езотеричните” книги, но безуспешно – не възникваше резонанс, докато накрая не възникна опорна резонираща дума – “дреха”. Последен вариант на описанието: “когато възниква отчуждение, личностните възприятия започват да се възприемат като дрехи – като нещо, което може да се облече или свали”.

“Фиксация” – това е действие по фиксиране на факта, че е имало (или има) дадено възприятие. Фиксиране може да бъде или описанието на възприятието, или всеки друг начин за отбелязване – да напишеш отметка или абревиатура, която да обозначи даденото възприятие, или да укажеш цифрата на неговата интензивност, или да преместиш зърно в броеница и т.н.

Честа грешка, която се допуска при фиксацията на открития: ти го записваш веднага след неговото появяване, след което възниква задоволство, хаотични отвличания (разсейване). В резултат на това, на хартията остават думи, чието предъвкване не води до припомняне на достигнатата яснота. За да се предотврати такъв изход е необходимо няколко пъти да препреживееш откритието, да се върнеш към него няколко пъти, да коригираш резониращото описание.

“Формална практика” (ФРП) – действия, които:

1. 
   се изпълняват многократно и плътно,
   
2. 
   са мотивирани и са съпровождат от радостно желание,
   
3. 
   се съпровождат от спомен за ОзВ,
   
4. 
   имат за цел (пряка или косвена) пораждането или усилването на ОзВ,
   
5. 
   резонират с ОзВ (желателно)
   
6. 
   съпровождат се с фиксация.
   

При изпълнението на ФПР е необходимо да се възпрепятства механизма на планирането, колкото и да ти се иска да си кажеш “днес ще направя еди колко си акта” и да изпиташ задоволство. Такива фрази са допустими само ако представляват озарен фактор. Планирането не препятства проявяването на радостните желания само в случай, че желания резултат се достига с изпълнението на многоетапен процес, в който планирането изпълнява ролята на регулатор, на свързваща сила. ФПР не са такъв процес, затова планирането на ФПР винаги е противопоставяне на радостните желания и води до рязко понижаване на ефективността.

ФПР като цяло и фиксациите в частност правят практиката за пораждане на ОзВ максимално ефективна, тъй като:

1) обезпечават плавно, неизбежно преодоляване на НФ и ефекта “нищо не се случва”,

2) формират устойчив мост към ОзВ, укрепвайки чрез многократни повторения навика да ги изпитваш,

3) укрепват навика да изпитваш радостни желания, а също така упорито и решително да ги реализираш

4) търсенето на най-резониращо описание подразбира многократно препреживяване на ОзВ.

“Описание на технологиите” - изключително ефективно е за резултативната практика по пораждане на ОзВ. От първичното “сурово” записване на преживяното, чрез многократно повторение на опита, откриване на съществени и несъществени елементи до окончателното формиране на списъка на необходимите и желателни етапи – така се формират елементите на технологията за достигане на желаните състояния.

Когато описваме проявяващото се в даден момент ОзВ, ние отделяме “качествата на ОзВ”, т.е. характерните особености, различавани от различаващото съзнание: “екстатичност”, “наситеност”, “дълбочина”, “интензивност”, “пронизителност”, “магнетичност”. Описанията на качествата виж в края на главата “Списък на ОзВ с описания”.
Какво мога да направя в давения момент?

а) Да изпитвам НЕ, ПЕ, да се отдам на ХО.

б) Да изпитвам ОзВ.

В) Да полагам усилия за да достигна ОзВ, като изпълнявам ФПР (тъй като именно ФПР се явява средство за създаване и укрепване на навика за изпитване на ОзВ благодарение на многото актове на смяна на възприятията).

Повече няма от какво да избираш.

Когато започнеш да се занимаваш с ФПР, понякога възниква сънливост, чиято сила може да стане непреодолима. Опитите да се наспиш не водят до нищо, тъй като причината не е в недоспиването, а в това, че ти се оказваш в непознато по-рано състояние – прекратява се непрекъснатия поток от хаотични отвличания, има озарен фон. До сега на теб са ти били известни само две състояния – сънуване и будно състояние с неизменно присъщите му НФ и хаотични отвличания. Отстраняването на неизменните атрибути на будното състояние механично води до изпадане в друго известно ти състояние – сън. Ако не се поддаваш на сънливостта и продължаваш да се занимаваш с ФПР, като правиш паузи до тогава, докато сънливостта не отстъпи, то проблемът изчезва. Най-ефективно отстраняват сънливостта всякакви интелектуални, психологически и физически игри, състезания, ПЕ.

Практиките на ежедневна, на всеки два часа, почасова, ежеминутна, 15-, 10- и 5- секундна фиксация могат да се съвместяват и да се редуват, като се правят постоянно или в течение на избран период от време. Те водят до това, че интензивността и пълнотата живота нарастват многократно.

Аз те съветвам винаги да правиш ежедневна фиксация – в края на веня да правиш изводи от направените записки, да правиш равносметка на преживения ден така, както правят равносметка на годината – изваждаш и написваш откритията, фиксираш резултатите от проведените опити и ФПР, опресняваш списъците с радостните желания, сумираш секундите, преживени в еОзВ и т.н. Хората са свикнали да се отнасят към преживяването на един ден като към нещо дребно, но цял ден извън практиката означава цял ден залепване в задоволство, сивота, НФ и НЕ – това е голяма крачка към смъртта, след която още дълго ще се носи шлейфът на сивотата и НЕ. Целесъобразно е да се пресмята живота в дни, а не по години и да се води отчет по дни, а не по години – това способства за отстраняването на механичното безразлично отношение към преживяването на един ден.

Ако денят е приравнен към година, то всеки два часа може да се обозначат със съответния месец. Фиксацията на всеки 2 часа (2чф) или почасовата фиксация (пчф) аз също така те съветвам да провеждаш винаги при всякакви обстоятелства, в това число и през нощта, тъй като това способства за по-качественото наспиване за сметка на това, че сънят се прекъсва за пораждане на ОзВ и няма продължаващо с часове залепване в НФ, а това също така способства за получаването на извънтелесен опит и опит на осъзнати сънища. Даже ако равносметката на даден час е “нищо не е направено” или е зафиксиран само списък с изпитани НЕ, то и това ще бъде пробуждащо и подбудително действие.