“Стратегия на ефективната практика” Глава 06-01 Стратегия на ефективната практика



страница3/6
Дата10.10.2017
Размер1.22 Mb.
#32042
1   2   3   4   5   6

Типични грешки при пчф: “стартова суета” (спазматични опити да започнеш нещо да правиш, лека паника); “стартова инерция” (мисли от рода на: “имам цял час пред себе си, сега ще си свърша работата и ще се заема с практиката” – това е самоизмама, която води до поражение); “перманентна инерция” (стартова инерция, която продължава почти през целия час и води до финална суета); “финална суета” (спазматични опити поне в последните минути нещо да се направи – означава поражение, самоизмама, отсъствие на интерес към практиката).

При поминутната (пмф), 15-секундната, (15сф) и 10-секундната фиксации (10сф) се фиксира, например, общата оценка на състоянията за указания период от време. Аз предлагам да се използва скала от 1 до 9, където “5” съответства на “нищо не се случва”, “6” – слаб озарен фон, “7” – устойчив ОФ с изблици на ОзВ, “8” – постоянни ОзВ, “9” – силни ОзВ с изблици на екстатичност. И аналогично надолу: “4” – слаб Нф и т.н. При пмф има възможност да се дават едновременно няколко оценки, например, да се фиксира максимална интензивност на НЕ и ОзВ, интензивността на приложените усилия и т.н. - по избор.

При 5-секундната фиксация (5сф) може да се използват същите или опростени означения. Отначало може да ти се стори, че даже пмф (да не говорим за по-честите фиксации) – това е нещо невъзможно. На практика се оказва, че пмф е напълно съвместима с почти всяка дейност (фиксацията може да се прави и мислено) и това не само не отнема време, но обратното – прави го пределно наситено, принуждавайки постоянно да се осъществява спомняне на практиката, на ОзВ, като прави невъзможно безконтролното залепване в НФ и НЕ, в дълги хаотични отвличания, води до достигане на устойчив ОФ и неочаквано голямо количество интересни наблюдения и открития. Опитните практикуващи са способни да провеждат пмф в продължение на няколко часа непрекъснато, а 15-10-5сф в продължение на десетки минути. Може да се направи и аналогия: ако дискетата не е форматирана, на нея нищо няма да запишеш – животът на обикновения човек е именно такъв, преминава като сън. Ако форматираш дискетата, тогава можеш плътно да я запълниш – животът по време на ФПР е наситен до краен предел и преживеният ден се усеща така, все едно, че е минала седмица.

Много са ефективни практиките на изразяване на желанието на глас (ИЖГ). Ако ситуацията не позволява да изразиш желанието на глас, то може да го направиш наум, като по възможност го съпровождаш поне с лека артикулация с устни. Аз съветвам:

1) да провеждаш ИЖГ на серии, не по-малко от по 10 акта на серия, оптимално по 50-100.

2) след всяка дълга серия да правиш пауза и да се ослушваш за възникващи ОзВ, отстранявайки хаотичните отвличания (разсейване).

3) ако хаотичните отвличания по време на паузата станат твърде натрапчиви, целесъобразно е да се започне нова серия.

4) да избираш конкретни желания: “искам да изпитвам преданост”, “искам да осъзнавам себе си по дреме на сън”, “искам всички да могат да изпитват озарени възприятия”.

5) да скъсяваш изговаряната фраза, ако в резултат на многократните повторения скъсеният вариант твърдо се асоциира с пълното звучене, например, вместо “искам всички да могат да изпитват озарени възприятия” – “искам ОзВ за всички”.

6) да си даваш сметка, че практиката ще доведе до забележими промени тогава, когато ще правиш около 1 000 акта на ИЖГ на ден.

След като няколко дена подред интензивно се занимаваш с ФПР, аз те съветвам да направиш пауза от 1-2 дена, даже ако това доведе до изпадане в слаб ОФ. Ако ОФ в голямата си част се сменя от състоянието “нищо не се случва”, то паузите се скъсяват, тъй като възниква радостно желание да се продължи ФПР, постигайки устойчив ОФ. По време на прекъсванията аз те съветвам по-често (без фиксации) да се връщаш към въпроса “какво изпитвам сега?”. По време на прекъсването могат да станат значими открития – нови ясноти, нови ОзВ.
Аз съветвам в процеса на ИЖГ да се проследява:

1) повторението на фразата да не стане механично, всяка фраза да се съпровожда макар със слабо, но с проявяване на съответното желание. Продължителността на всеки акт на ИЖГ горе-долу се равнява на 5-10 секунди.

2) има ОФ или изблици на ОзВ по време на ИЖГ

3) има ли точно в този момент радостно желание да продължиш ИЖГ, предусещане.


Когато е получен значителен опит при ИЖГ и желанието ясно се различава като отделно възприятие, ИЖГ може да се модифицира в “непрекъснато пораждане на желание” (НПЖ): при това изговарянето на желанието се прекратява (в това число и във ВД) и контрол се осъществява само върху това, желанието да бъде ясно проявено. Продължителността на акта се съкращава до 1-3 секунди, което ускорява проявяването на интензивен ОФ, но при това е необходимо да си даваш сметка, че когато няма изговаряне се увеличава вероятността от “заспиване”, размиване на практиката, изпадане в хаотични отвличания (разсейване) – особено когато ОФ още е неустойчив и слаб.
Към ФПР се отнасят също следните практики:

*) на механичната замяна /очевидно лъжлива концепция/.

*) на препреживяването /на значими събития от личната история, с отстраняване на НЕ и пораждане на ОзВ/.

*) на фиксация на яснотата. При това се повтаря фраза, резонираща с яснотата. Например, като повтарям фразата “аз съм друг” се съсредоточавам върху яснотата в това, че аз имам свой път независимо от това кой какво мисли за това, че аз ще реализирам радостните си желания независимо от това кой какво прави, че аз не искам механично да подражавам на другите. Това отстранява фоновата привързаност към хората, води до проявяване на очакването на безкрайното пътешествие и т.н.

*) на възвръщане на вниманието /от хаотичните отвличания към желаното състояние/. Например, задаването на въпроса “как съм сега?” усилва внимателността към текущото състояние, спомена за ОзВ и радостните желания, открива слабопротичащия НФ и слабите НЕ.

*) на емоционалната полировка.

ФПР са “спасителен пояс” по време на спад, тъй като те са най-простото, което може да се прави – да се изпълни една от ФПР, в резултат на което състоянието ще започне, макар и бавно, но неизбежно да се променя.

Често възниква радостно желание да се провежда ФПР даже по времето когато са проявени ярки ОзВ и екстатичен фон – възниква ефект на “напомпване”, когато се усилват качествата на ОзВ. Желанието да се занимаваш с ФПР изчезва само в стадия на достигане на екстатични ОзВ, когато екстатичността достига стадия “непоносима”.

Създаване на “озарени навици”: реализация на радостното желание да постигнеш това, че някое определено действие (желателно, извършвано по няколко пъти на ден) винаги да се съпровожда, като минимум, от усилие по пораждане на определено ОзВ, и като максимум – от проявяване на това ОзВ. Например, може да постигнеш това: всеки път, когато наливаш вода в чайника да изпитваш възторг или чувство за красота. Но именно ВСЕКИ път. Възможно е в началото да губиш пет пъти повече време докато сложиш чайника да заври, но след седмица-две изпитването на ОзВ при това действие ще ти стане навик и ти ще можеш да започнеш борба на следващия етап. Прави стъпка след стъпка – остави гигантоманията на тези, които никога няма да се променят и прави една след друга конкретни стъпки в съответствие с радостните си желания.
06-01-10) ЧСЗ – чувство за /собствен/ значимост. ЧМ – чувство за/собствена/ малоценност. /Само/съжаление. Обидиха /ме/. Агресия /към този, който е против мен/. Притискащите и взривяващите НЕ – това са реакции на потъпкваното “аз”, а ПЕ са реакция на оказаната поддръжка на “аз”, така че собствената значимост, произтичаща от илюзията “аз” е основата на НЕ и ПЕ. Даже чувството за малоценност е следствие на ЧСЗ, тъй като възниква тогава, когато, “аз съм значим” е потъпкан и не се получава да защитиш този значимост. Когато има ОзВ, мислите за “аз” стават слаби, прекъснати, минават на заден план, а когато има екстатични ОзВ, “аз” става съвсем призрачно.

Ако ти си искрена, то бързо ще забележиш, че разсъжденията за илюзорността на “аз” нищо не променят и е необходимо да се направи нещо пределно конкретно, за да отслаби най.умъртвяващата зона на тази илюзия – ЧСЗ. Като изключително ефективна практика аз предлагам практиката “сталкинг”. Практиката на социалните експерименти е прекрасно предварително упражнение. Много и разнообразна информация за сталкинга може да се намери в забележителните книги на Кастанеда. Сталкингът се състои в нарочното създаване на ситуации, от които обикновените хора бягат като от огън: в които максимално се уязвява твоето ЧСЗ и ти безупречно отстраняваш възникващите НЕ и ПЕ. Оптималният начин да се създаде такава ситуация е да се окажеш подвластен или в сферата на влияние на тиранин: на тъп, агресивен и надменен човек (или група хора), който се стреми да обижда, унижава и потиска другите хора, умее да го прави и има за това достатъчно възможности. “Най-ужасните” ситуации, които може да си представи обикновения човек са най-привлекателни за практикуващия сталкинг.

Сталкингът приключва с поражение, ако ти престанеш да се стремиш да постигнеш безупречно отстраняване на НЕ, а също ако възникне желание да отмъстиш, убиеш или навредиш на тиранина, та това означава, че ти си заел позицията на жертвата, т.е. загубил си войната с ЧСЗ и самият си започнал да се превръщаш в тиранин.

Сталкингът приключва с пълна победа ако а) независимо от всичко твоите самообладание и решимост останат непоколебими, ти безупречно отстраняваш НЕ и изпитваш ОзВ и б) ти удържаш тези позиции, които си избрал да удържаш (например, да съхраниш физическата си цялост, или непокътната банковата си сметка и т.н.).

За да постигнеш максимално ярък резултат е необходимо точно да се пресметне всичко. Истинските тирани са рядкост и ако ти изпуснеш един, то няма гаранция, че ще намериш друг. Когато срещнеш тиранин е необходимо да попаднеш под неговото влияние, да изучиш механизмите му, да търсиш начини за манипулиране, да усъвършенстваш изкуството на смяната на своите личности и да му се показваш така, че той да може да прояви най-силно качествата си на тиранин. Никога не почивай на стари лаври – винаги можеш да направиш още повече, за да стане играта по-достоверна, за да се усили натискът върху твоето ЧСЗ от страна на тиранина.

Списък с резултатите от изучаването на тиранина може да се състои от следните позиции:

*) какви начини на потъпкване на твоето ЧСЗ той владее. Например, способен ли той да крещи гневно или гадно да ти се подиграва, или да те прави за посмешище т.н.

*) с какви инструменти разполагаш ти, за да можеш да го манипулираш, като го караш да те тероризира.

*) какви са начините да излезеш от влиянието му когато завършиш експеримента; неговите основни слабости. Например, това могат да бъдат:

а) страх от по-висши тирани (началство, роднина, приятел и др. – всички тези, които той признава за свои “законни” тирани)

б) страх от загуба на имущество, статус, длъжност, пари и т.н.

в) страх да не стане посмешище, да не бъде унизен – един от най-силните страхове на тиранина, тъй като да бъдеш тиранин означава да имаш много “ранимо” ЧСЗ.

г) страх от непонятно поведение. Непонятното поведение предизвиква страх, тъй като е трудно да го управляваш и винаги съществува опасност от загуба на контрол.

Щом тиранинът не взима брадвата и не те убива без обяснения, то това значи, че той си има редица слабости, т.е. ограничители на неговото поведение. Откриването и изследването на тези ограничители са целта на изследването на тиранина.

Практиката на сталкинга открива, значителна (ако не и преобладаващата) част от загрижеността за бъдещето се състои не толкова в страха от някакви обстоятелства, колкото в страха да не бъде уязвено чувството за собствена значимост. Рязкото отслабване на страха за бъдещето води до лавинообразно нарастване на очакването и на други ОзВ.

Критерият за успешен сталкинг е насладата, която ти изпитваш в разгара на взаимодействието с тиранина. Кастанеда пише, че войните целенасочено са използвали взаимодействието с тираните, за да изпитват особено интензивна наслада – това става в резултат от безупречното отстраняване на НЕ в най-тежки условия, когато максимално са задействани най-мощните механизми на тяхното възникване, тогава започва масирано проявяване на ОзВ.



Аскетизъм – това е практика, насочена към преодоляването (т.е. безупречното отстраняване) на втората част на загрижеността за бъдещето – страха от обстоятелствата. Аз създавам ситуации, в които по навик се изпитват силни НЕ (преди всичко самосъжаление), при това внимавам да не нанеса непоправима физическа вреда на физическото си тяло. Примери:

*) в жега да се прие гореща, не вкусна вода,

*) да се спи на шумно, вонящо и неудобно място,

*) да се яде безсолна храна,

*) да се увие тялото с дезинфекцирана бодлива тел, така че всяко движение да предизвиква силна физическа болка (без да се допуска гноясване)

и така нататък – възможностите са неизчерпаеми.

Има значение не това колко важни ще се сторят твоите действия на някой страничен наблюдател, а само това - какво изпитваш ти. Ако ти, извършвайки “подвизи от лъжлив аскетизъм”, спиш върху пирони и при това изпитваш ЧСЗ, самосъжаление и други НЕ, то такъв “аскетизъм” ще те отведе там, където водят всички помрачения – до старческо оглупяване и разлагане.
06-01-11) Желанието за доизмисляне и умишлено не забелязване на нещата (ЖДУН) винаги е механично, тъй като радостните желания винаги резонират с разсъдъчната яснота. Лесно е да се провери, че ЖДУН отговаря на признаците на механичните желания.

Невъзмжно е да се култивира искреност в едно нещо и неискеност в друго. Нежеланието да се различават и изследват проявите на другите хора съпроводено с желание въпреки това се поддържа желания им образ, неизбежно и рязко намялява способността да се различават възприятията в самия себе си, което води до тъпота, НЕ и други помрачения.

Работата с доизмислянето е крайъгълен камък за огромна част от практикуващите, затова искам да съставя сборник с примери на разбор на доизмислени неща от типа “въпроси – отговори”: двойки “цитат от отчета” – “коментар”.

Най-войнстващите измислици се проявяват по отношение на хора, които смяташ за “близки” и “добре познати”. Това е свързано с факта, че най-близкото обкръжение на практикуващия често е крайно агресивно настроено към неговите занимания с практиката, та нали той се стреми да различава възприятията, да развива ясно мислене, да отстранява концептуалността и той ще спре да приема на вяра тези образи, които хората създават и поддържат – той ще поиска искрено да си изясни възприятията на хората от обкръжението си и да си състави собствено отношение.
Много разпространена е лъжливата опиране на измислици при пораждането на ОзВ. Ако си представиш, че момичето, което галиш изпитва нежност, нежността ще е усили. Ако си представиш, че тя изпитва злорадство (например, поради това, че те е отнела от реални или въображаеми конкурентки), нежността изчезва. Оттук и мисълта: “аз искам да изпитвам нежност. Аз доизмислям в нея нежност и самата аз я изпитвам. Нежността за мен е привлекателно възприятие, защо да се отказвам от нея?”.

Т.е. измислицата се приема за начин да изпитваш ОзВ. Обаче, независимо от очевидността на пръв поглед на такова развитие на мисълта, тя е лъжлива и измислицата е помрачение, т.е. не само не способства за проявяването на ОзВ, но точно обратното – препятства го. И ако искаш да изпитваш по-силни, по-разнообразни и по-чести ОзВ, то е необходимо да си изясниш този въпрос. За да постигнеш яснота е необходимо да обърнеш внимание на следното:

а) измислицата (доизмислянето) е култивиране на неискреност, потискане на искреността. Искреността винаги резонира с ОзВ и с яснотата, независимо от това какво точно си открила в резултат от проявената искреност. Неискреността винаги води до обща тъпота, усилване на НЕ, неспособност да се различават възприятията и –следователно – да се избират желаните, а значи до неспособност да се изпитват радостни желания и да се култивират ОзВ.

б) доизмислянето често се съпровожда от тревожност за неговото (само)разобличаване, от НО към това, което може да ускори разобличаването или да усили контраста между “бодлите” и измислиците и другите НЕ. Колкото по-далечен е доизмисленият образ от “бодлите”, толкова по-силна е твоята фонова тревожност.

От това наблюдение може да се направи предположение, че сред различните възприятия на човека често има следи от разсъдъчна яснота по въпроса за неискреността и измислиците – например във вид на част от сляп вътрешен диалог, която активно се потиска. Това означава, че всеки човек може да открие и отстрани измислиците, ако у него възникне такова желание. Ако продължаваш да доизмисляш, то това означава, че липсва желание за искреност.

в) измислиците са препятствие за нежността, симпатията и другите ОзВ. Защото, за да не се разруши измислицата е необходимо да прекратиш да възприемаш проявленията на човек, постоянно да потискаш яснотата по неговите проявления и в крайна сметка вместо жив човек ти държиш пред себе си само гипсова фигура, към която е невъзможно да изпиташ нежност и симпатия. Избирателната неискреност, на която се уповават тези, които искат с помощта на измислиците да изпитат ОзВ, е невъзможна.

г) опитът “нищо да не си представяш” води до сложна форма на самозалъгване, когато ти само си мислиш, че нищо не си представяш, но се държиш така, както се държат хората, които доизмислят. От стани това се вижда много добре и лесно се открива при искрено изследване на самия себе си.

д) когато всячески култивираната измислица все пак се разрушава (а това винаги рано или късно става), количеството и интензивността на НЕ се усилва да катастрофално високо ниво и може даже да се появи желание никога да не изпитваш нежност и симпатия. Поради тъпотата ти не си способна да си изясниш, че причината за тези НЕ не е в ОзВ, а в това, че ти си култивирала тъпота. Когато измислицата се разрушава в резултат от желанието да постигнеш яснота и искреност, ти винаги изпитваш много ярко приливи на ОзВ и радостни желания.

е) желанието да доизмисляш винаги е механично. Представи си, че си загубила възможността да общуваш със своето момче/момиче – веднага възникват много силни НЕ: чувство на загуба, самосъжаление и др. Това, за разлика от общоприетото мнение не е признак на любов, а напротив – верен признак на механично желание, т.е. на желание, мотивирано от помрачения, а не от ОзВ (например, самосъжалението, ЧСЗ, жаждата за притежание, ревността, страхът от самота, скуката или сивотата и др.) Любовта, разбирана като съвкупност от ОзВ, такива като нежност, симпатия, преданост и др. никога не се съпровожда от НЕ при мисълта за раздяла и невъзможност за общуване. Ако възникват НЕ, значи твоята симпатия е смесена с прилично количество механични желания, които УБИВАТ нежността и симпатията. Привързаността, разбирана като съвкупност от механични желания и НЕ, винаги възниква в такава степен, в каквато ти си доизмисляш човека. Привързаността възниква само към доизмислената част. Ако ти започнеш да изследваш човека и спреш да си го доизмисляш, то независимо от резултатите на това изследване - дали ще откриеш, че е безчувствен пън или ярка устремена личност – при всички случаи твоята привързаност ще изчезне, а ОзВ ще се усилят.

Желанието да доизмисляш се усилва след оргазъм, затъване в сивота, скука, самосъжаление и други НЕ. Когато има ОзВ има и стремеж към искреност на всяка цена. Когато има НФ, възниква болезнена привързаност към “цената”, т.е. нежелание да се разделиш с измислицата, като средство за достигане на задоволство, бягство от сивотата.

ж) колкото са по-силни измислиците, толкова повече НЕ възникват у теб в отговор на предложението да изследваш този човек, а особено, ако някой опита да го изследва сам, а и теб заедно с него. Когато ти си искрена, подобни предложения и инициативи предизвикват само изблик на симпатия, преданост, предусещане на търсенето на помрачения и освобождаването от тях.

з) тъй като измислиците се проявяват най-силно във връзка с “най-близките” хора, с които общуваш най-често, то даже ако по друго дреме ти постигаш искреност, отстраняваш НЕ и пораждаш ОзВ, то тук ефективността на усилията ти се доближава до нулата, тъй като през основната част от времето ти култивираш тъпота и привързаност (т.е. НЕ и страх от НЕ). Невъзможно е да не забележиш, че отстраняването на измислиците рязко увеличава ефективността на практиката във всичко останало, а възникването на нова вълна измислици рязко я снижава.

и) какво да правим с главния аргумент – че измислиците ни “помагат” да изпитваме ОзВ? Ако доизмисляйки човек ти изпитваш към него нежност, това означава единствено, че нежността се проявява ВЪПРЕКИ, а не благодарение на измислиците. Ти би могла да изпитваш нежност и други ОзВ точно сега и то много по-силни и продължителни, ако беше се заела с отстраняването на измислиците. Към този човек или към друг, или в безобектна форма.

к) усилвайки привързаността към гипсовата кукла, ти се лишаваш от ясното различаване и в крайна сметка изключително интересен за теб човек може да мине покрай теб точно под носа ти и ти, изпълнена с тъпота и НЕ няма да го видиш, загубвайки по този начин възможността да се приближиш към ОзВ с огромни крачки, тъй като нищо не ускорява така проявите на ОзВ както техния резонанс с тези проявления у други хора, които дават основания да се предположи, че те изпитват ОзВ – да не говорим за загубата на рядката възможност за обмяна на опит в практиката за достигане на ОзВ.

л) Доизмислянето на човек е несъвместимо със симпатията към него! Това може да ти се стори абсурдно, но независимо от това, то е очевидно. Когато аз доизмислям, то създавам фиксиран лъжлив образ и изпитвам от това задоволство. А зад стъклото на този образ остава същество, което изпитва помрачения и може би се стреми да се освободи от тях. И аз бих могъл да способствам това същество да спре да изпитва помрачения, да съдействам на усилията му в достигането на яснота и ОзВ (ако има действителни, а не измислени усилия), но аз избирам не да виждам неговите помрачения, а точно обратното – мотивирам го да поддържа самоизмамата. Да си доизмисляш човека значи да забиваш гвоздеи в капака на ковчега му. Това значи да култивираш задоволство и пълно безразличие към него. Това категорично е несъвместимо с радостното желание той да се освободи от помраченията и да изпитва ОзВ от позицията на бодхисаттва.
Изследването на възприятията на други хора включва:

1) създаване на списък с въпроси, които ти би си задал сам на себе си, ако би решил да постигнеш искреност, да си изясниш какъв си всъщност;

2) получаването на отговори на тези въпроси от изследвания човек;

3) в случай на общи, неясни отговори – задаване на допълнителни, уточняващи въпроси;

4) съпоставка на поведението на човека с неговите отговори, откриване на противоречия, неясноти и ново задаване на въпроси;

5) създаване на ситуации, в които изследвания човек да прояви такова поведение, че да е възможно да се появят основания за предположения относно неговите възприятия;

6) ако човекът казва, че “иска нещо”, то да се разбере (и наблюдава) – какво е направил той за реализацията на желанията и какви са резултатите;

7) ако човекът казва, че е “разбрал нещо”, то да се уточни – какво именно е разбрал и да се наблюдава изменило ли се е поведението му в съответствие с негово предполагаемо разбиране на нещата, да се разбере какво е направил, за да промени поведението си в съответствие с предполагаемото разбиране и какви са резултатите от неговите действия;

8) при интерпретациите на отговорите или постъпките на човека да не се ограничаваш с една интерпретация – всеки път намирай 2-3 или повече, след което изследвай тяхната обоснованост и непротиворечивост на останалите постъпки и думи на човека.
Типични грешки, допускани при изследване:

1) Въпросите, които задаваш не са болезнени, те предварително са адаптирани към дадения човек, за да не предизвикват НО и да не му създадат трудности в отговорите.

*) решение: включи в списъка си въпроси от списъците, съставени от муцуните (вж. в сборника статии), предложи на някоя муцуна да внесе един или друг въпрос в твоя списък.

2) Отговорите се приемат на вяра, а не като материал за последващ анализ – не се търсят противоречия, не се създават ситуации, в които изследваният човек би се държал така, че да се появят основания да се търси потвърждение, опровержение или уточнение на неговите отговори.

3) Изследваният е неискрен и иска само да се самозалъже, като получи на всяка цена потвърждение на своите представи. Това е сложна ситуация, тъй като ако човек е решил да се самозалъгва, никой не е в състояние да му попречи.

*) решение 1: помоли някоя муцуна да прочете твоите записките от изследването;

*) решение 2: прочети своето изследване така, все едно, че четеш записки не чужд, непознат за теб човек.

4) Няма основания да се предполага, че изследваният човек знае какви именно възприятия той обозначава с една или друга дума и че неговите обозначения са тъждествени на твоите. Всъщност хората почни никога не се замислят за това, а само бе всякаква мисъл повтарят това, което е прието да се казва в определени ситуации. Затова ако човек казва, примерно, че “изпитва нежност”, то всъщност той може да изпитва не това, което ти наричаш нежност, а съжаление, загриженост, дружествено отношение, желание да потисне скуката и сивотата и даже страх от НО, чувство за дълг, чувство за вина и даже отмъстителност и злорадство! (Например, ако момиче гали момче, като пир това си мисли, че го отмъква от някоя конкурентка).

*) решение: приемай съобщенията за възприятията на човека само като предмет на анализ, съпоставяй ги с други думи и проявления, прави изводи, опирай се на здравия смисъл и своя опит в наблюденията върху себе си и други хора.

5) Грешно е да се предполага, че е невъзможно да се изяснят възприятията на друг човек. Първите опити за достигане на яснота ще ти се удават трудно, при това основната сложност се състои не в това, че яснотата е неуловима, а проявленията объркани и т.н, а в това – да се преодолее инерцията на тъпотата, механичните ЖДУН, страхът от постигането на яснота. А самата яснота се достига, като превило много много лесно.

*) решение 1: отстранявай страха от яснотата и другите НЕ;

*) решение 2: тренирай!

*) решение 3: ако няма яснота, ти се дръж така, както когато я няма. Един от видовете самоизмама се състои в това, че ти мислиш “ами, не знам аз какво изпитва той”, но пи това се държиш с него така, все едно, че знаеш какво изпитва, т.е. култивираш измислица.

6) Доизмисля се някакво “аз” освен тези възприятия, които ги има на това място. Например: “да, сега той се държи като животно, но все пак той е добър човек – някъде там, дълбоко в сърцето си, въобще като цяло, така че аз все пак го обичам”. По този начин ти създаваш измислица и я поставяш върху своите възприятия, като се стараеш да се съсредоточиш не върху наличните възприятия, а върху своята измислица.

*) решение: давай си сметка за това, че ти нямаш даже възприятие “аз”, да не говорим за възприятие “той” – има възприятия, има различаване на тези възприятия, има отношение към различните възприятия, така че във всеки един момент си давай сметка за неговите проявления, за интерпретациите на тези проявления и за своето отношение към това, за своите радостни желания.

7) Доизмислянето на човек става “отдалеч”, без да влизаш с него в близък контакт. Например, много често си доизмислят неща за артистите, писателите, политиците, проповедниците и други такива хора, които виждаш само в много редки моменти при много специфични условия когато съответният човек знае, че е обект на внимание и полага усилия да поддържа желания от него образ.

Типичен пример: грешно предположение за това, че ако някоя картина или песен и т.н. за теб се явява озарен фактор, то това означава, че човекът, който я е създал е изпитвал (като минимум в този момент) ОзВ. Напомням, че озарен фактор може да стане даже фаса в тоалетната. Дадената измислица е любопитна с това, че желанието да я поддържаш е много устойчиво, независимо от това, че минималното изследване открива множество “бодли”.

*) решение: влизай в колкото се може по-близък контакт с хората, изследвай ги ако искаш да си съставиш представа за техните възприятия. Никога не знаеш предварително какъв детайл в тяхното поведение може моментално да взриви многоетажната сграда на измислиците.

8) “Лъжливо прекратяване на доизмислянето”. Ти си мислиш: “навярно, все пак той изобщо не е умен и не е чувствен човек” и прекратяваш да общуваш с него, кота си мислиш, че измислицата е отстранена. Но всъщност това не е така, просто една концепция “той е умен и чувствен” ти си сменила с друга, най-вероятно като си била мотивирана от НЕ. Парадоксално е, но в такъв случай ти можеш само в мислите си да го считаш за тъп и безчувствен, но да продължаваш да се държиш така, все едно, че той е мъдър и чувствен, в това число да изпитваш жал от загубата на общуването с него, да ти е мъчно за него и т.н.

*) решение: изследвай човека, а не прави “прескочи-кобила” от негативни и позитивни измислици.

9) Форма на самоизмама: да започнеш да “изследваш” човека така, че да знаеш предварително, че той ще изпита към теб НО и ще прекрати да общува с теб – за известно време или въобще, след което ти си мислиш: “аз опитах да го изследвам, но не стана – той се отказа, обиди се и си отиде”. При това, разбира се, измислиците ти си остават непокътнати.

10) Измислица за изстискване на външните атрибути на съответните възприятия. Например, животът на хората е толкова безрадостен, че те много искат малка ПЕ, ходят на кино, правят си “празник”, но в резултат често с досада откриват, че ПЕ или изобщо не възникват или бързо се прекратяват като на тяхно място идват скуката или НЕ. Тогава от отчаяние те започват да изстискват външните атрибути на ПЕ започват да се смеят на висок глас, да викат, да не “веселят” и околните хора без всякакъв анализ доизмислят за това изстискване, че човек действително всъщност изпитва ПЕ. За намръщеното чело доизмислят, че това е творческа замисленост, за усмивката – симпатия и безметежност и т.н.

*) решение: същото като в точка 7).

11) Грешка: “Не може човек да лъже така!”. Може. Независимо от всичко – от социалното си положение, професията, отношението му към самия себе си и т.н, човек е способен на чудовищни лъжи, които той може да поддържа и развива в продължение на неопределен срок от време. Често хората сами започват да вярват на собствените си лъжи.

*) решение 1: слушай какво разказват за себе си хората, които си наблюдавал в продължение на дълъг период от време и си ги изследвал. И съпоставяй разказите им със своите спомени за тях. Например, родителите ти могат да ти кажат, че “никога не са контролирали мислите ти, не са те карали да мислиш по същия начин, по който и те”. Съпостави това със спомените си. Точно сега изкажи мисъл, която противоречи на тяхната концепция и виж реакцията им.

*) решение 2: изследвай собствената си лъжливост, неискреност, която се проявява сега и в миналото.

*) решение 3: чети отчетите на други практикуващи за изследванията им на самите себе си и на други хора.

*) решение 4: твърдо се придържай към позицията, съгласно която за да направиш едно или друго съждение са необходими аргументи. “Честните очи” на говорещия не се явяват аргумент.

*) решение 5: детайлно и писмено фиксирай резултатите от своите изследвания, препятствай механизмите на тяхното умишлено незабелязване.

12) Когато човек се е объркал от противоречия и не е способен и занапред да поддържа лъжата или да защитава дадена концепция, ако претендира, че има поне малко здрав разум, то понякога той признава своята лъжа или лъжовността на концепцията, или признава наличието у себе си на НЕ и т.н. Грешно е да се приема това за настъпване на яснота – това може да бъде само начин да си възвърне твоето дружеско отношение, ПО, да смени темата и да забрави за всичко, след което, разбира се, да се държи както и преди.

*) решение: ако човек е постигнал яснота, то от това следва, че човек трябва да има определено поведение – провери, има ли го:

а) полага усилия да смени поведението си в съответствие с яснотата, може детайлно да разказва за тези усилия: какво е правил, какво се е получило, какво не се е получило, какви открития е направил, наблюдения, въпроси и т.н. ако няма детайли, значи не е имало усилия, не е имало желание да се затвърди яснотата, а е имало само тактически ход.

б) внася корективи в другите свои представи, противоречащи на тази яснота.

в) не изпитва раздразнение, когато ти отново повдигаш тази тема.

г) сам е инициатор на разговори по тази тема, за да укрепи яснотата си и т.н.

13) Понякога съгласието е само тактически ход, който се използва, че да се покаже широтата на възгледите, да се снеме силното напрежение от противостоенето, да се смени ролята на учителя (което не е оправдала надеждите) с ролята на приятел с надеждата, че поне тя ще спомогне за успешния натиск върху теб.

*) решение: същото, като в точка 12.
Някои типични реакции на хората и най-честите обяснения:

1) “Не знам, не съм мислил за това” – най-често означава “не искам да мисля за това” или “имам мнение, което искам да скрия от теб”. Проверка: предложи да помисли за това, виж реакцията му.

2) На въпроса “как се отнасяш към определено поведение на определени хора” следва отговор “всеки има право на свой начин на живот...”, “нормално се отнасям”, “никак не се отнасям”, “приемам хората такива, каквито са” – най-често означава “ненавиждам ги”, “бих ги унищожил”. Проверка: кажи, че ти самата или негов близък човек се държи по този начин и виж реакцията му.

3) “с думи не може да се изрази”, “не може да се направи разбор на чувствата”, “може просто всичко да се възприема такова каквото е”, “може просто да бъдем в хармония със света”, “ако всичко така се изяснява, се губи целостта” =>> «не искам да си давам сметка зъ възприятията си», «искам да изпитвам НЕ и тъпота», «омръзна ми със своите въпроси, на мен това не ми е интересно».


Изследването на самия себе си, усилията по различаването на /своите/ възприятия съществено облекчават откриването на измислиците, дават основания за обосновани придложения.
Процесът на създаване на измислици, опитът в тяхното разобличаване, тренировката по формирането на обосновани предположения, пробуждането на озареното различаващо съзнание и други е много ефективно да се осъществяват в процеса на запознаване и сближаване с нов човек. За многократното укрепване на навиците предотвратяването на плъзгането към механичното желание “да доизмисляш и да забравиш” е необходимо да се създадат няколко типови пътеки последователно сближаване.

Желателно е съдействието на друг практикуващ, който да наблюдава твоето поведение, да анализира твоите писма, отчети и изводи – при поглед от страни доизмислените и умишлено незабелязваните неща се виждат 10 пъти по-отчетливо, отколкото можеш да ги видиш ти самата, когато си въвлечена в процеса.

Ще приведа един вариант на такава пътека: запознанство на момиче по Интернет.

Със създаването на всеки нов “портрет” на събеседника го сравнявай с предишните. В процеса на създаване на портрета по възможност обосновавай всяко свое предположение за него.

Предварително състави списък на параметрите и проявленията, по които ти ще оценяваш (по скалата от 1 до 10) всеки човек.

*) Дай обява в сайт за запознанства. Максимално количество отговори от момчета ще получиш, ако напишеш, че търсиш партньор за секс. Напиши, че няма да разглеждаш писма без снимки. Като получиш една камара писма, избери тези, с които ще работиш по-нататък – най-добре тези, които най-много са те заинтересували. Напиши им някакъв окуражаващ отговор, за да получиш още писма. Помоли ги да ти изпратят снимки, на които ясно се вижда тялото и такива, на които ясно се вижда лицето.

*) Внимателно прочети първите два-три реда от писмото. Детайлно опиши портрета на автора – такъв, какъвто го виждаш във въображението си.

*) Прочети цялото писмо до края. Състави нов портрет.

*) Избери най-малката и неясна снимка, състави нов портрет. После направи същото по снимката с тялото, после по снимката с лицето в едър план.

*) Напиши писмо със сексуален текст и като получиш отговор го прочети и състави нов портрет. Напиши писмо, което да се състои от празни псевдоинтелектуални фрази. Прочети отговора и състави нов портрет. И така нататък. Според желанието и възможностите си продължавай писането, като всеки път предлагаш различна стръв. За да не загуби интерес събеседника, подгрявай го с полуеротични снимки (свои или чужди – според желанието ти), уверявай го, че искаш по-скоро да се срещнете, само да избереш подходящо време.

*) Обаждай му се и си говори подробно с него на различни, в това число и на “неудобни” теми: сексуални фантазии и опит, хомосексуализъм, насилие, роднини, ревност и изневяра, работа, чели и интереси. След всеки разговор съставяй нов портрет.

*) Срещни се с него на неутрална територия, поговорете, поразходете се, погледни го на живо.

*) Правете секс.

*) Съобщи му, че вече имаш нов приятел (мъж, деца, работа, родителите ти не ти разрешават и т.н.) и че няма да се срещате повече. Виж реакцията му при прекратяването на отношенията.

*) Съпостави портретите. Направи им анализ, направи изводи, напиши откритията си. Тази схема е ориентировъчна и в реална ситуация ти сама ще избереш на какво да акцентираш, ще разшириш или ще прекъснеш процеса на всеки един етап.

Обикновеният човек преживява само няколко такива истории в течение на целия си живот и разбира се нищо не изследва, не анализира, не прави изводи, т.е. не получава опит. Ти, обаче, ще можеш само за един месец да получиш много по-голям опит в достигането на яснота по отношение на хората, отколкото останалите хора получават за цял един живот.


06-01-12)Траектория на развитието” – това е устойчива последователност от етапи на развитие.

(Напомням (вж.главата “Списък на термините”): “развитието” е съвкупност от промени, в резултат от които се увеличава спектърът или интензивността на кое да е от качествата на ОзВ. “Изменение” (промяна)създаване на нов навик в резултат на усилия. “Усилие” – съсредоточено и интензивно радостно желание. “Резултат” – проявяване на желаните възприятия след усилията по достигането на тези възприятия. “Радостно желание” – желание, което резонира с предусещането и с другите ОзВ).

Най-общо казано траекторията на развитието изглежда така:

1) На първия етап аз правя усилия по всички фронтове: извършвам най-различни практики, към които възниква радостно желание. Ще обознача този етап като “фронтален натиск”. Интензивността на РЖ се колебае от 1 до 6, устойчивостта му е малка и средна.
2) В определен момент в резултат от нарастващия фронтален натиск възниква “пробив на искреността”, ярък изблик на яснота в това, че аз през цялото това време в някаква област съм бил неискрен, умишлено не съм забелязвал някакво силно помрачение, с което така съм свикнал, че не съм искал да го различа (помрачение- доминанта).
3) След порива на искреността следва възникване на “циклон”, насочен към откриване и отстраняване на тази неискреност.
(Напомням определението за циклон: това е радостно желание:

*) с интензивност по-висока от 5-6, чак до 10;

*) изключително устойчиво на въздействия от страна на другите възприятия, с много голяма продължителност на проявяване даже в сравнение с другите РЖ;

*) съпровождано не само от ОзВ, предусещане до 10, но и (поне от време на време) от “физически преживявания” – например, “излизане на волята”, твърдост, наслаждение и др.

*) силно резониращо с “яростност” и “стремеж”.)
Времето, което минава от момента на началото на фронталния натиск до момента на пробива на искреността (tp),

а) обратно пропорционално на квадрата на “коефициента на дракона” (“коефициент на дракона” – “Od” – интензивност и честота на проявяване на упорство (в откриването и отстраняването на НЕ и пораждането на ОзВ), решимост (в безупречното отстраняване на помраченията, в отдаването изцяло на изпитването на ОзВ), искреност, предусещане);

б) обратно пропорционално на “коефициента на ОзВ” – “Oo” (интензивност и честота на проявяване на други ОзВ, физически преживявания ФП, радостни желания, усилия по различаване и др.);

в) право пропорционално на квадрата на”коефициента на агресия” – “Na” (интензивност и честота на проявяване на агресивни НЕ);

г) право пропорционално на “коефициента на помраченията” – “Nn” (интензивност и честота на провяване на всички останало НЕ, НФ, механични желания, инерция на тъпотата и пр.)
tp=(Na2 * Nn) / (Od2 * Oo)
4) Циклонът води до рязко увеличаване на обема на усилията по различавне на възприятията, до усилване на безупречността в отстраняване на помраченията (“практита на уплътняването”). Циклонът поражда отделни, тясно насочени вихри от радостни желания.
5) Резултат от практиката на уплътняването се явява т.нар. “каскада на откритията” или “пробив”:

а) една след друга възникват ясноти;

б) с невероятна интензивност се проявяват вече известни и нови качества на ОзВ, нараства тяхната устойчивост на проявяване;

в) заздравява се “позицията на дракона” като цяло;

г) мощните и устойчиви радостни желания водят до бурно развитие;

д) става отчетливо радостното желание да се изучава литература, свързана с Практиката: да се четат книги и статии. Точността и краткостта на изложението, което преди си наричал “сухота”, започва ярко да резонира с радостта и устремеността;

е) усилва се радостното желание за формални практики и за укрепване на откритията;

ж) усилва се радостното желание за фиксация на резултатите, за създаване на описания и технологии;

з) усилва радостното желание още и още да прилагаш усилия по различаване на възприятията.
Фазата на верижните реакции” – първата и най-активна фаза на каскадата на откритията. “Верижната реакция” е явление, при което всеки път яснотата и частичното (понякога значително) освобождаване от помраченията настъпва почти моментално, почти без усилия при съсредоточаване върху определена тема.

Сред съвкупностите от открития отчетливо се различават а) “дребни открития” и б) “големи открития”. Характерно свойство на големите открития е съпътстващите изблици на екстатични ОзВ.

Фаза на събиране на плодовете” - втората фаза на каскадата на откритията. Характеризира се с радостно желание с интензивност 5 -10 за укрепване на откритията – чрез многократно изпитване на достигната яснота и други ОзВ и фиксация на резултатите.
6) Поради действието на механизмите е, които аз нарекох “четиримата стражи”, възниква спад. Продължителността и възбочината на първите пет етапа са толкова по-големи, а спадът толкова по-малък, колкото по-близо са възникващите ОзВ до екстатичните. Като знае, че шестият етап ще настъпи неизбежно, практикуващият е готов да прибегне да практиката на “мекото отстъпление” щом като забележи, че въпреки неговите усилия този етап настъпва, което позволява да се направи спадът по-малко продължителен и по-слаб.

Като се започне от определен момент спадът вече не води до възникване на помрачения, а се явява отстъпление към позицията на “меката практика”, а именно:

а) проявен непрекъснат ОФ с малка и средна интензивност;

б) ОзВ са проявени почти непрекъснато – основно с малка и средна интензивност;

в) усилието по различаване на възприятията е проявено почти непрекъснато;

г) спомен за ОзВ;

д) ловецът на НЕ действа безупречно, в случай че те се появят

е) не възникват значими открития;

ж) Изучават се отделни ситуации по избор (плюс преразглеждане на минали ситуации), за да се внесат в поведението направените в тях (в ситуациите) открития;

з) формалните практики са епизодични;

и) поддържа се яснота в това, че “меката практика” във всеки един момент може да доведе до истински спад, ако “заспиш” в задоволство и се поддадеш на навика да изпитваш спад;

к) поддържа се постоянно ниво на внимателност към появяването на нови радостни желания и нови усилия.


Яснотата в съществуването на траекторията на развитието, желанието за нейното изследване, опитът в различаването, изследването на нейните етапи – всичко това води до появата на “импулс” – радостно желание да се намесиш в тези етапи, да внесеш в тях нови елементи, да измениш траекторията с цел да се увеличи ефективността на усилията.

Кръстосан импулс” – в резултат от яснотата от неизбежността на настъпване на спад в края на цикъла, на етапа на каскадата от открития възниква радостно желание от време на време да се прави фронтален натиск вече от нови граници. В този случай спадът става особено кратък и слаб.






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница