Стратегия за интеграция на малцинствените общности в община сливен”/симоос/ /за периода 2007-2013г



Дата25.01.2018
Размер207.07 Kb.
#51952




СТРАТЕГИЯ ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА МАЛЦИНСТВЕНИТЕ ОБЩНОСТИ В ОБЩИНА СЛИВЕН”/СИМООС/

/за периода 2007-2013г./
РЕЗЮМЕ
В последните години на преход в българското общество се утвърждава моделът на демократичен плурализъм, защита правата на човека и основните човешки свободи. Община Сливен продължава успешно да върви по пътя на обществено-институционално демократизиране, хармонизиране на обществените нагласи с тези на развитите европейски общини.

Полагат се усилия за отстояване на позитивните процеси в посока развитие на междуетническите отношения, скъсяване дистанцията в интер-културен диалог, способстващ процесите на интегриране на малцинствените общности в българското общество и постигането на устойчиви резултати.

Ставаме свидетели на поредица позитивни структурни промени в различни обществени отрасли. Променят се както икономическите, така и социалните, политическите и културни акценти в българското общество.

Република България е равноправен член на ЕС. България е една от страните, подписала Европейската конвенция по правата на човека, Международния пакет за икономическите, социални и културни права, Международната конвенция на ООН за премахване на всички форми на дискриминация. Приета бе и “Рамкова програма за равноправна интеграция на ромите в българското общество”. През 2005 г., на 02 февруари, в столицата на България –гр.София, официално стартира “ДЕКАДА НА РОМСКОТО ВКЛЮЧВАНЕ 2005 – 2015 г.” Осем премиер–министри на европейки държави, подписаха декларация, с която заявиха политическата си воля за решаването на проблемите на ромската общност. Последваха конкретни действия от държавната и местна власт.

Разработени, предложени и реализирани бяха различни програми и проекти във всички обществени сфери, а именно:


  • Заетост, образование, култура, социална защита, благоустрояване и др.

Тези видими позитивни промени налагат нов модел на обществени нагласи и отношения, които изискват активното участие на целия български народ. Промени, които да гарантират стабилност, устойчивост на развитието в процесите на адаптация на българското общество в структурите на Европейския съюз.
За съжаление, високият процент на безработица сред малцинствата, лошите жилищни условия в малцинствените квартали, високият процент на неграмотност, зависимостта от социално подпомагане, бедността, лошите хигиенни условия са фактори, които влияят върху повишаване на маргинализирането на тази общност от хора.

Поради обективни причини и фактори, свързани най-вече с промяната в обществените и икономически отношения, представителите на етническите малцинства все още не успяват да се подготвят и адекватно да отговорят на предизвикателствата пред нашата страна, произтичащи от членството ни в ЕС.

Това от своя страна рефлектира върху пълноценната интеграция на малцинствата в българското общество, не само на национално ниво, а и в Община Сливен.

На територията на Община Сливен живеят представители на различни етноси: роми, турци, каракачани, евреи, арменци и др.



Като пример за етническа специфика на Община Сливен можем да посочим данни от Териториално статистическо звено – Сливен.
Таблица № 1

Население по местоживеене и етническа група в Община Сливен към 01.03.2001г


Етническа група

Общо

В това число ( брой)

в градовете

в селата

Общо

136 148

102 573

33 575

Българска

109 582

85 614

23 968

Турска

6 748

4 738

2 010

Ромска

16 171

9 156

7 015

Арменска

204

201

3

Каракачанска

1 716

1 527

189

Руска

260

211

49

Друга

270

238

32

Не се самоопределя

773

558

215

Непоказано

424

330

94



Таблица № 2 етническа специфика по майчин език

Майчин език

Общо

В това число ( брой)

в градовете

в селата

Общо

136 148

102 573

33 575

Български

111 598

87 787

23 811

Турски

6 942

4 948

1 994

Ромски

13 888

6 974

6 914

Арменски

194

191

3

Руски

287

251

36

Гръцки

1 793

1 460

333

Друг

343

157

186

Не се самоопределя

679

475

204

Непоказано

424

330

94

Лошите санитарно хигиенни условия, липсата на действаща канализация, санитарни възли и недохранването са причина за високата детска смъртност, повишаване на броя на болните от туберколоза и др. инфекциозни заболявания.


Таблица 7 Детска смъртност за периода 2000-2003 година ( умрели деца до 1 годишна възраст на 1 000 живородени)




2000

2001

2002

2003

Област Сливен

24.3 ‰

29.6 ‰

32.3 ‰

30.6 ‰

Община Сливен

24.4 ‰

28.6 ‰

33.2 ‰

27.5 ‰

За втора поредна година Област Сливен е на последно 28 място и е сред петте най-слабо развити области в страната. Констатациите са от доклад за човешко развитие през 2003 г., направен от Програмата на ООН за развитие.

Според справка от Дирекция Бюро по труда - Сливен от 29.07.2004 г. при 14.24 % безработни за Община Сливен, за кв.”Надежда безработицата е е 42.02 % , с. Градско 23.51 %, а с. Въглен 34.15 %.



 

 

 

Квалифицирани

Неквалификацирани

Населено място

Общо безрaботни

Беработица

Работници

Със средно

С осн.и по-ниско

Община

10565

14.24%

2000

18.93%

357

3.38%

6793

64.30%

Сливен-град

6279

12.25%

1384

22.04%

305

4.86%

3373

53.72%

Надежда

2256

42.02%

61

2.70%

3

0.13%

2187

96.94%

Новачево

63

10.65%

8

12.70%

4

6.35%

47

74.60%

Градско

83

23.51%

22

26.51%

4

4.82%

56

67.47%

Въглен

21

34.15%

1

4.76%

0

0.00%

20

95.24%

Други

1863

11.25%

524

28.13%

41

2.20%

1110

59.58%

 

8702

 

1476

 

316

 

5683

 

Изолирането обучение на децата и учениците в “циганското училище” в Сливен, където учат 100 % ромски деца и някои от селските училища, доведе до слабо усвояване на учебния материал, ранно отпадане от училище, непродължаване на образованието, полуграмотност.

При подлежащи за първи клас (приблизително по 180-190 деца) от ромския кв.“Надежда”, всяка учебна година са записани за първи клас, както следва:

1995 г. - 196 деца,

1996 г. - 187деца,

1997 г. - 188 деца,

1998 г. - 164 деца.

Основно образование през учебната 2003-2004 г. в ОУ “Братя Миладинови “са завършили едва 54 ученика. От тях почти нито един не продължава обучението си и не завършва средно образование. Вследствие ниското качество на образование в кв. “Надежда” няма нито един студент, нито пък някой който е завършил ВУЗ.


Таблица 4 Образователно ниво

ОБРАЗОВАНИЕ

БРОЙ НАСЕЛЕНИЕ (брой)

Общо

126 485

в т.ч.




1.Висше

9 723

2.Полувисше

5 871

3.Средно

44 611

4.Основно

34 907

5.Начално

17 129

6.Незавършено начално

8 719

7.Неграмотни

4 609

8.Дете

603

9.Непоказано

313

Население на 7 и повече години по степен на образование в Община Сливен към 01.02.2001г.

Бихме могли да забележим големия брой хора, които попадат в категориите:



  • Основно образование

  • Начално образование

  • Незавършено начално образование

  • Неграмотни

  • Дете

  • Непоказано

Данните ни дават основание да заключим, че учениците попадащи в тези категории са предимно представители на малцинствените общности, по-конкретно от ромската общност. По данни на РИО на МОН – Сливен от началото на учебната 2006/2007 м. септември до 04.12.2006 г броят на отпадналите деца е общо 99, като 54 от тях са отпаднали поради отсъствия, 39 ученици поради социални причини и 6 по болест.


Всеобщо и погрешно се оказа схващането, че малцинствата сами и само чрез НПО, без помощта на институциите, на държавната и местна власт, ще намерят собствен подход, място и начин да се адаптират в новите условия.

Динамично променящите се обществени процеси, завишените изисквания към нашата страна по отношение пълноценната интеграция на малцинствените общности /по-конкретно ромската/ доказват, че е спешна необходимостта от реализиране на адекватни мерки и нови подходи в работата с тях. Политики, които да гарантират устойчивостта в намеренията на държавната и местна власт от една страна, а от друга да съдействат за превръщането на малцинствените общности в равностойни партньори при решаването на конкретни проблеми. Етническите общности не бива да се разглеждат единствено като пасивен наблюдател – консуматор на обществени блага. Изолацията на ромската и други общности, съпроводени от липса на програмно подкрепени подходи, доведоха до утежняване на състоянието на малцинствата. Завиши се степента на недоверие, вътрешно несъгласие с обкръжаващите ги обществени процеси. В наши дни предизвикателствата пред държавната и местна администрация, свързани с членство ни в ЕС доказват нарастващата необходимост от смяна на подхода в работата на всички обществени сектори с представителите на малцинствените общности.

Налага се изместване на акцента в досегашната ни работата – от пасивни наблюдатели на обществените процеси да се пристъпи към активно включване на етническите малцинства в тях.

Настоящата стратегия е нужна, за да систематизира и планира работата на Община Сливен за пълноценната интеграция на малцинствата, за формирането на активно и отговорно гражданско общество в нашата Община.




  1. ЦЕЛИ НА СТРАТЕГИЯТА:




    1. Създаване на благоприятни предпоставки за активно участие на представителите на етническите малцинства в обществените процеси на територията на Община Сливен.

    2. Разширяване възможностите на местната администрация да привлича и оползотворява ресурси по програми на ЕС с насоченост социализиране, приобщаване, включване на малцинствени общности във всички сфери на обществения живот.

    3. Подобряване качеството на живот, повишаване на жизнения стандарт на жителите на Община Сливен.

    4. Превръщане на Община Сливен в привлекателно място за живот, личностно и обществено развитие.

    5. Равнопоставеност и доброволно участие на всички български пълнолетни граждани независимо от пол, раса, религия, верска и етническа принадлежност.

    6. Активно взаимодействие и участие на всички обществени сектори.

    7. Добронамереност, отговорно ангажиране на представители с различни обществени, социални и икономически позиции.

    8. Стимулиране на досегашните усилия на малцинствените общности, НПО, държавни и местни институции, за постигане на заложените в стратегията цели.

    9. Поставяне на акцент в предложенията и прилагането на осъществими политики и практики за постигане на по–бърз измерим напредък, устойчивост в процесите на приобщаване и социализация на малцинствените общности на територията на Община Сливен.

    10. Ефективна работа с инструментариума, който предлага по-бързото и успешно вписване на малцинствените общности в българското общество.

    11. Взаимстване проблематика заложена в Националната програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество и трансформация проблематиката от национално на местно ниво.

    12. Създаване на възможности за прилагане на практики, адаптирани с реалните нужди на хората, разгледани през призмата на историческите, етнокултурните, социалните, икономическите и обществени различия и реалности в Община Сливен.

2. ПРИОРИТЕТИ НА СТРАТЕГИЯТА
         След извършен обстоен анализ на ситуацията в община Сливен и обсъждане с представители на местна власт и граждански организации на общностите, се очертаха следните приоритети :

  1. ПОВИШАВАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНОТО РАВНИЩЕ НА ДЕЦАТА И УЧЕНИЦИТЕ ОТ ЕТНИЧЕСКИТЕ МАЛЦИНСТВА

  2. ЗАПАЗВАНЕ, РАЗВИТИЕ И СЪХРАНИЕ НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

  3. ПОДОБРЯВАНЕ УСЛОВИЯТА НА ЖИВОТ И ЖИЛИЩНА ПОЛИТИКА НА МАЛЦИНСТВЕНИТЕ ОБЩНОСТИ

  4. ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ И АЛТЕРНАТИВНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ИНИЦИАТИВИ

  5. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

  6. ПРИСЪСТВИЕ НА МАЛЦИНСТВЕНИТЕ ОБЩНОСТИ В ПУБЛИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО



3. ДЕЙНОСТИ
І. ПОВИШАВАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНОТО РАВНИЩЕ НА ДЕЦАТА И УЧЕНИЦИТЕ ОТ ЕТНИЧЕСКИТЕ МАЛЦИНСТВА


    1. По-пълно обхващане в подготвителен клас на децата, които не владеят български език и нямат училищна готовност;

    2. Въвеждане на длъжността “помощник – учители” от етносите в подготвителния клас;   Осигуряване на редовна посещаемост и задържане в училищата чрез изготвяне на програми за децата, застрашени от отпадане;

    3. Изработване на програма за десегрегация на “сегрегираните училища”;

    4. Осигуряване на учебни помагала и учебници за социално слабите ученици от 2 до 8 клас и създаване на училищен библиотечен фонд, чрез подкрепата на Националния съвет по етнически и демографски въпроси и др. донори и с активното участие на училищните настоятелства;

    5. Привличане на родителите в училищния живот чрез създаване на обществени съвети, училищни настоятелства и включването им в съвместни мероприятия – екскурзии, концерти, спортни срещи;

    6. Проучване на интересите, проблемите на децата и вижданията относно бъдещето им;

    7. Включване на деца в извънучилищни дейности – курсове, СИП, спортни занимания;

    8. Развитие на проекти за преодоляване неграмотността сред младите хора;

    9. Приложение на програми за професионална квалификация на младежите и трудова заетост;

    10. Възстановяване и поддържане на спортните площадки в училищата  и в районите с малцинствени общности;

    11. Създаване на спортни отбори към училищата и организиране на междуучилищни първенства.

    12. Изготвяне и реализиране на проекти, свързани с Плана за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства.

    13. Включване на разпоредби в правилниците на детските градини, училищата и обслужващите звена за гарантиране на толерантно отношение към децата от етническите малцинства, създаване на подходяща училищна среда и провеждане на политика за борба срещу дискриминацията.

    14. Разкриване на полуинтернатни форми на обучение в приемните училища и ресурсно осигуряване на полуинтернатните групи (ПИГ) в съответствие с изискването за осигуряване на качествено обучение.

    15. Партньорство за изпълнение на общински програми и планове за действие с бюджет за образователна интеграция на децата и учениците.

    16. Идентифициране на приемните детски градини и приемните училища, към които ще се насочват децата от етнически обособените детски градини и училища.

    17. Интеграция на децата и учениците от етнически обособените детски градини и училища чрез:  

  • Преместване на децата извън ромските квартали и осигуряване на необходимия транспорт при зачитане на желанието на родителите;

  • Пълноценно интегриране и адаптиране на децата от различните етноси в мултиетнически условия на работа

    1. Извеждане от помощните училища на децата, които не отговарят на изисквания за прием в тях, като им се осигури обучение в общообразователни училища.

    2. Насочване на деца от различни етноси към ресурсно осигуряване в зависимост от вида и степента на заболяването.

    3. Осъществяване на контрол върху приема в помощните училища за недопускане на деца без увреждания в тях.

    4. Осъществяване на контрол върху приемните детски градини и училища за недопускане на етнически обособени групи и паралелки.

    5. Специализирана дейност на училищните психолози и педагогическите съветници за улесняване на взаимната адаптация на децата от етническите малцинства към новата образователна среда.

    6. Провеждане на дейности в детските градини и училищата за изграждане на положителни нагласи към образователната интеграция на децата от етническите малцинства.

    7. Провеждане на семинари и други форми на обучение на родителите за преодоляване на негативни стереотипи и изграждане не толерантни взаимоотношения.

    8. Разработване и прилагане на програми за засилено изучаване на български език от най-ранна детска възраст,сред представителите на малцинствените общности представени на територията на Община Сливен.

    9. Осигуряване на условия за изучаване на майчин език на представителите на всички малцинствени общности.

    10. Организиране на регионални и включване в национални конкурси за литературно творчество за майчин език.

    11. Организиране на квалификационни форми за учители за работа в мултиетническа среда и създаване на положителни нагласи у родителите от етническите малцинства към училището.

    12. Осъществяване на форми за ефективна работа и мотивиране на родителите на деца от етническите малцинства, които ги възпрепятстват да посещават детска градина и училище.

    13. Дейности за опознаване на различните етнокултури – организиране на вечери, празници, дни на различните етноси... Провеждане на конкурси на етнокултурна тематика.

    14. Организиране на празници на ромските традиции и фолклор. Създаване на условия за провеждане на СИП “Ромски фолклор”, извършване на събирателска дейност (песни, предания, легенди…)

    15. Извънкласни и извънучилищни дейности:

  • изготвяне на информационни табла, кътове и медийни продукти за етнокултурните празници, съобразно спецификата на региона; изготвяне на етнокултурен календар

  • Организиране на спортни празници с участие на деца и ученици от различен етнически произход /колоездене, футбол, подвижни игри и др./

ІІ. ЗАПАЗВАНЕ, РАЗВИТИЕ И СЪХРАНЕНИЕ НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО




    1. Създаването на ромски културно-информационен, изследователски и издателски център /РКИИЦ/.

    2. Разработване на програма за практическо осъществяване на дейности, целящи съхранението, развитието и приемствеността на културното наследство на малцинствените общности сред широката общественост с особен акцент към подрастващото поколение от най-ранна детска възраст.

    3. Провеждане на широки, културно информационни кампании за културното наследство и традиции на представителите на малцинствените общности.

    4. Провеждане на ежегодни фестивали на етносите с национално и международно участие.

    5. Създаване на музикално - театрални и други културни формации.

    6. Организиране на панаир на традиционни приложни занаяти сред малцинствените общности.

    7. Изграждане на мултифункционални културни центрове в кварталите със смесено етническо население, включващи: библиотека, зала за репетиции, сцена, интернет зала и кинозала;

    8. Организиране и провеждане на концерти, творчески срещи и прояви с изтъкнати творци от етносите;

    9. Организиране и провеждане на традиционните празници на етническите малцинства

    10. Издирване на талантливи деца от етносите и включването им в школи по изкуствата към училищата, културните центрове по квартали

ІІІ. ПОДОБРЯВАНЕ УСЛОВИЯТА НА ЖИВОТ И ЖИЛИЩНА ПОЛИТИКА НА МАЛЦИНСТВЕНИТЕ ОБЩНОСТИ




    1. Изпълнение на дейностите заложени в Националната програма за подобряване жилищните условия на ромите в Р България приета с решение № 395 на МС от 14.05.2004 г.

    2. Практически стъпки за благоустрояване на градските квартали с преобладаващо ромско и смесено население и подобряване състоянието на техническата инфраструктура, асфалтиране на улици, изграждане на тротоари, реконструиране на ВиК мрежи;

    3. Благоустрояване на алейни мрежи, зелени площи и детски площадки;

IV. ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ, И АЛТЕРНАТИВНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ИНИЦИАТИВИ.




    1. Програма за провеждане на регулярни срещи с представители на средния и малък бизнес за ефективно разширяване на двустранните ползи.

    2. Стимулиране развитието на традиционните занаяти

    3. Организиране и провеждане на курсове за квалификация и преквалификация на представители на малцинствата.

    4. Подпомагане създаването на алтернативни форми за заетост (бази за култивирано отглеждане на билки, ядки и др.)

    5. Стимулиране на икономическата инициатива сред хората от малцинствата за развиване на бизнес и производство;

    6. Обучение в селскостопански науки като: животновъдство, растениевъдство, трайни насаждения и др.

    7. Разработване на схеми за приемственост на принципа на чиракуването на традиционни занаяти, чрез изграждане на малки занаятчийски задруги по места, например: кошничарство, медникарство, ножарство, калайджийство, дърводелство, ковачество, налбантство и др.

V. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ




    1. Повишаване на здравната и екологична култура чрез  лекции, беседи, листовки и брошури в кварталите с преобладаващо малцинствено население (съвременно здравно образование на децата и на родителите; предпазване от нежелана бременност; повишаване знанията за репродуктивно здраве на младите хора и особено на девойките и жените)

    2. Здравно образование на майките за правилно отглеждане на децата

    3. Повишаване обхвата с имунизации при децата;

    4. Ранно обхващане на бременните, наблюдение по време на бременността, своевременна хоспитализация на родилките

    5. Разработване на програми за превенция на социално значимите заболявания. Провеждане на скринингови програми, ранна диагностика и своевременно лечение.

    6. Разработване и прилагане на програми за семейно планиране и здравно образование за юноши и младежи (СПИН и болести предавани по полов път; прилагане на програми за превенция на употребата на наркотици)

VI. ПРИСЪСТВИЕ НА МАЛЦИНСТВЕНИТЕ ОБЩНОСТИ В ПУБЛИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО




    1. Обучения в мулти-културен диалог за представители на местна администрация;

    2. Обучение на общностни застъпници пред институциите;

    3. Създаване на Обществен съвет за подкрепа на стратегията, формиране на политика за прилагането й.

    4. Повишаване информираността, чрез регионалните медии за бит, традиции, културно наследство и етноспецифика на малцинствените общности, населяващи територията на Община Сливен.

    5. Провеждане на обучения за придобиване на журналистически умения на млади представители на малцинствата (особено на ромите) в местните електронни и печатни медии. За увеличаване присъствието на хора от малцинствата в медиите и да се подкрепя създаването на медийни продукти на майчин език;



4. ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ от реализацията на “Стратегия за интеграция на малцинствените общности в Община Сливен”/СИМООС/
Изграждането на ефективно сътрудничество и партньорство между местните институции, малцинствените общности, нестопанските организации и лидери са гаранция за решаването на конкретни проблеми на населението и активни действия за реализиране на съвместни програми, допринасящи за процеса на интеграция на малцинствата.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница