5.4. Обучение и професионална подготовка на туристическите кадри.
Очевидно основно направление на цялостната туристическа дейност и политика през периода 2007 – 2013 г. следва да бъде повишаване на образователното ниво на населението и професионалната квалификация на туристическите кадри по приемане и обслужване на туристите и утвърждаване на принципите на гостоприемството във всички сфери на обслужване и ниво на държавните структури – национално, регионални и местни.
На основата на приетите документи от комисия “Образование” към Съвета на Европейската общност трябва да се подобрят учебните планове по специалните дисциплини по туризъм в средните, колежите и висши учебни заведения. 50 % от обучението е необходимо да се обвърже с практически занятия.
Към Българската туристическа камара, Българската асоциация на туристическите агенции и Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация да се създаде специализиран център за професионално обучение на кадрите от туризма, като особено внимание се отдели на:
-
професионализма в отделните дейности – готвачи, сервитьори, камериерки, екскурзоводи и т.н.;
-
ангажиране на млади хора от уязвими и малцинствени групи в обслужващата сфера на туризма;
-
утвърждаване на сравнително новите професии в туризма – аниматори, камериерки на селски парахотели, планински спасители и др.
От изключително значение са средства, получени от Европейския съюз за професионалното обучение на млади хора за придобиване на туристически професии.
Интерес представлява и обучението в магистърска степен в учебните заведения по туризъм за:
-
подготовка на висококвалифицирани туристически мениджъри;
-
подготовка на докторанти, доценти и професори;
-
укрепване на връзките между обучението и бизнес.
Значително внимание (включително и финансиране) да се отделя на Националния съвет по обучението на кадрите от туризма. Неговата дейност да се обвърже с нуждите на туристическите фирми от кадри – да се въведе картотека на обучаващите се, завършващите и реализиралите се учащи в практиката.
По примера на високоразвитите туристически държави да се създаде Национално сдружение на учените в туризма, както и създаване на българска секция на Международния конгрес за професионално туристическо образование (под егидата на ЮНЕСКО).
VI. Проект на бюджет на стратегията
В тази част предлагаме един примерен проекто-бюджет за реализация на „Стратегията за перспективно и устойчиво развитие на българския туризъм за периода 2007-2013”. Този проект включва както разходната част от необходимите средства за развитие на българския туристически продукт, маркетинга и рекламата, обучението на кадрите, така и приходите, които ще се покрият от вложените инвестиции в макро мащаб (общо за страната)
.Независимо, че по-голямата част от цифрите са закръглени, определено считаме, че реализирането на стратегиите в туризма изискват предвиждането и изразходването на налични както държавни така и от частния сектор финансови средства.
Табл. 8 Бюджет на стратегията за устойчиво развитие на българския туризъм 2007-2013 г. (проект) в млн. Евро
1.
|
РАЗХОДНА ЧАСТ
|
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
2011
|
2012
|
2013
|
-1-
|
-2-
|
-3-
|
-4-
|
-5-
|
-6-
|
-7-
|
-8-
|
-9-
|
1.1
|
Държавни средства
пряко за инженерната
инфраструктурата, в т.ч от:
|
620
|
800
|
800
|
500
|
300
|
200
|
200
|
МРРБ
|
400
|
520
|
520
|
320
|
190
|
120
|
120
|
МОСВ
|
50
|
60
|
60
|
40
|
30
|
20
|
20
|
МЗГ
|
30
|
40
|
40
|
20
|
15
|
10
|
10
|
МТ
|
50
|
60
|
60
|
40
|
30
|
20
|
20
|
Еворфондове
|
90
|
120
|
120
|
80
|
35
|
30
|
30
|
1.2
|
Средства от Общините за турист. Инфраструктура на култ.-исторически и природни
забележителности, вкл. и от
|
150
|
200
|
200
|
200
|
100
|
100
|
100
|
Европейските фондове
|
100
|
120
|
140
|
150
|
100
|
100
|
100
|
1.3
|
Средства на частния
сектор за развитие на
хотелиерството и др.
турист. дейности
|
160
|
170
|
170
|
170
|
160
|
150
|
150
|
1.4
|
Средства за маркетинг,
реклама, проучвания и
развитие на туризма, вкл. и
Националния център
|
30
|
30
|
25
|
30
|
30
|
30
|
30
|
1.5
|
Средства за обучение
и проф.квалификация на
на туристическите кадри
|
25
|
25
|
25
|
25
|
25
|
25
|
25
|
1.6
|
Други (за издръжка на
държавния и обществени
органи)
|
15
|
15
|
15
|
15
|
15
|
15
|
15
|
-1-
|
-2-
|
-3-
|
-4-
|
-5-
|
-6-
|
-7-
|
-8-
|
-9-
|
|
ОБЩО ЗА ИНФРАСТРУКТУРА
|
1000
|
1240
|
1235
|
940
|
630
|
520
|
520
|
1.7
|
За пътувания на българи в чужбина
|
700
|
700
|
700
|
700
|
700
|
700
|
700
|
|
ОБЩО РАЗХОДИ
|
1700
|
1940
|
1935
|
1640
|
1330
|
1220
|
1220
|
2
|
ПРИХОДНА ЧАСТ
|
|
|
|
|
|
|
|
2.1
|
Бруто приходи от чужд. туристи
|
2500
|
3000
|
3500
|
4000
|
4250
|
4500
|
4500
|
2.2
|
Бруто приходи от българи, почиващи у нас и пътуващи в чужбина
|
300
|
400
|
500
|
600
|
700
|
800
|
1000
|
2.3
|
Бруто приходи от др. косвени дейности
|
200
|
250
|
300
|
300
|
400
|
400
|
500
|
|
ОБЩО БРУТО ПРИХОДИ
|
3000
|
3650
|
4300
|
4900
|
5350
|
5700
|
6500
|
2.4
|
Нетни приходи от чужд. туристи (бруто приходи – разходи по обслужване)
|
1400
|
2000
|
2800
|
3100
|
3300
|
3400
|
4000
|
2.5
|
Нетни приходи от бълг. туристи
|
100
|
250
|
300
|
380
|
400
|
450
|
500
|
2.6
|
Нетни приходи от съпътстващи туризма дейности
|
400
|
450
|
500
|
500
|
550
|
600
|
600
|
2.7
|
Допълнителни приходи от намаление на сивата икономика
|
50
|
70
|
100
|
120
|
140
|
150
|
630
|
|
ОБЩО НЕТНИ ПРИХОДИ
(приходи – разходи по обслужване на туристите)
|
1950
|
2770
|
3700
|
4100
|
4390
|
4600
|
5730
|
Табл. 9. Очакван икономически ефект от стратегията по години (на база нетни приходи) в млн. Евро
№
|
Дейности
|
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
2011
|
2012
|
2013
|
1
|
Нетни приходи от туризма
|
400
|
1140
|
1725
|
2020
|
2650
|
327
|
3880
|
2
|
Работещи в туризма (пряко)
|
110
|
140
|
200
|
210
|
250
|
300
|
310
|
3
|
СРЗ на работещите
|
210
|
280
|
350
|
480
|
600
|
700
|
800
|
4
|
Общо такси, данъци и др. за държавата и общините
|
220
|
300
|
450
|
400
|
450
|
460
|
500
|
От изложените показатели за бюджета на стратегията могат да се направят следните изводи:
Първо, по примера на разриващите се туристически държави през 2007 – 2009 г. се отделят значителни средства инфраструктура и опазване на околната среда. Това е свързано преди всичко с незадоволителното ниво на съществуващата инфраструктура и недостатъчните финансови средства, отделящи се през последните години за опазване и съхранение на природната среда, културно-историческите забележителности и др.
Второ, средствата, необходими от държавата следва да се отделят за развитие на досегашната инженерна инфраструктура – пътища, летища, комуникации, водоснабдяване и др., както и на новите райони за развитие на нови форми на туризма – ваканционни селища, селски туризъм, екотуризъм, конгресен туризъм и др. Средствата трябва да се отделят регулярно и ежегодно и да бъдат включени на отделен ред в държавния бюджет.
Трето, очертава се по-бавен темп на разширяване на легловата и другата материално-техническа база на туризма, като средствата е необходимо да се разпределят основно за модернизация на туристическите обекти и подобряване на управлението и организацията на отрасъла.
Четвърто, считаме, че трябва да се отделят повече средства за маркетинг и реклама на българския туризъм, пазарни проучвания.
Пето, определени средства са необходими и за обучението на хората в национален, регионален и местен мащаб, както и за професионалното обучение на кадрите, работещи в различните сфери на туризма. В това отношение може да се разчита и на фондовете на Европейския съюз.
Шесто, изчисленията показват ежегоден ръст на брутните и чисти приходи от туризма по години, което ще допринесе за по-голямото му участие в сформиране на брутния вътрешен продукт на Р България и подобряване на икономическото положение на българските граждани. Повишаването на приходите и икономическите показатели на туризма е стратегически решено за периода след 2009 год.
Сподели с приятели: |