4.4.1. Силни страни -
България е привлекателна туристическа дестинация за всички форми на туризма и особено да летен, зимен, ваканционен, балнеоложки, културно-исторически, екотуризъм и селски туризъм;
-
Предлаганите услуги са със сравнително добро съотношение качество- цена, особено в хотелиерството;
-
Богато разнообразие от природни, исторически и културни ресурси;
-
Мек климат с умерени температури през лятото и зимата, подходящи за развитието на целогодишен туризъм;
-
Стратегическо местоположение - Р.България се намира на кръстопът между Европа, Близкия Изток и Азия;
-
Географска близост (средни разстояния), с основните целеви туристически пазари и удобни транспортни връзки по въздух и вода (Черноморски пристанища, река Дунав, Ж.П., автобусен транспорт);
-
Добра българска кухня – разнообразие от ястия и напитки с добро качество (особено българските вина);
-
Черно море разполага с добри плажове със ситен пясък и ниска соленост на водата, които са предпоставка за развитието на морския туризъм.
-
Добри условия за почивка и рекреация на хора от различни възрастови групи: детски отдих, семейни почивки, “трета” възраст;
-
Наличие на утвърдени, световно известни морски туристически курорти като Златни пясъци, Св. Константин и Елена, Албена, Слънчев бряг, Ривиера и др.;
-
Утвърдени планински курорти за летен и зимен туризъм с отлични възможности, ски-училища и ски-съоръжения в Банско, Пампорово, Боровец и Витоша.
-
Добри възможности (разнообразие от минерални води, оборудване и квалифициран персонал) за развитие на балнеоложки, СПА и уелнес туризъм;
-
Прекрасни възможности да развитие на ловен и риболовен туризъм
-
Подготвени кадри за развитие на спортен, екстремен и развлекателен туризъм;
-
Подходящи условия за морски и речен туризъм – яхтен, круизен, водни спортове и др.
-
Атрактивен инвестиционен климат за чуждестранни капиталови инвестиции, закупуване на имоти, къщи, апартаменти с цел дългосрочно пребиваване в България;
-
Сигурност за туристите.
4.4.2 Слаби страни -
Нерегламентирано строителство на туристически обекти, което води до нарушения в природната среда и екологичния баланс;
-
Не добра инженерна инфраструктура на национално, регионално и местно равнище – пътна мрежа, летища, водоснабдяване, канализация и др.;
-
Недостатъчна координация между държавните ведомства в организацията и управлението на качеството на предлаганите туристически услуги;
-
Слаба активност на сдруженията и частния бизнес в инициативите за решаване на проблемите в българския туризъм;
-
Наличие на някои слабости в предлагането на услуги от хотели, ресторанти, крайпътни заведения и др., което касае основно професионалното отношение на персонала към туристите;
-
Наличие на диспропорция и концентрация на туристическите обекти по морето и съответно наличие на неусвоен туристически ресурс в планинските и балнеоложки райони, което задържа развитието на селския и екотуризма;
-
Изостава внедряването и реализацията на съвременните информационни и резервационни технологии в предлагането на българския туристически продукт;
-
Недостатъчно туристически офиси и представителства на България в основните страни – емитивни пазари, като Германия, Великобритания, Русия, Украйна и т.н.
-
Слаба рекламна дейност, маркетинг и връзки с обществеността в резултат на което България се третира като “евтина” дестинация, включващ елемент на по-ниско качество на услугите и цените;
4.4.3. Възможности -
Разширяване на формите на предлаганите маршрутни програми с цел удължаване на туристическия сезон;
-
Организация на почивки в морските курорти, съчетани с обиколни маршрути, посещения на манастири, винени и други специализирани турове;
-
Развитие на специализираните форми на туризъм - селски, екотуризъм, спортен, хоби, приключенски, балнеоложки, СПА и др.;
-
Популяризиране на уикенд-почивките в България за съседните страни - Румъния, Сърбия, Гърция, Турция и Македония.
-
По-добра организация на предлаганите услуги на пристанищата за туристическите пътувания по р. Дунав за чуждестранни и български туристи;
-
Подобряване на квалификацията и професионалните умения на заетите в туризма и особено на обслужващия персонал;
-
Значително подобряване на националната, регионалната и местна инфраструктура;
-
Приемане на повече туристи от трети страни, включително САЩ, Канада и др. в резултат на единния визов режим със страните от ЕС.
4.4.4. Заплахи -
Прекомерно застрояване на морските и планинските курорти и селища;
-
Рязко повишаване на цените на пакет-услугите и особено на вътрешния пазар след присъединяването на България в ЕС;
-
Масирани рекламни кампании на конкурентните дестинации - Турция, Хърватска и Гърция чрез предлагане на по-ниски цени;
-
Незначителни финансови средства за маркетинг, реклама и представителства на туризма в чужбина;
-
Визовия режим с Русия, Украйна, Беларус и други страни извън ЕС или пренасочване на близо 40 милиона туристи към Турция, Сърбия, Хърватска и др.
V. Тактически действия за постигане целите и задачите на стратегията (проект). 5.1. Продуктова политика - конкурентоспособност. Привличане на високоплатежни туристи
Основното направление на продуктовата политика трябва да бъде – приемане на Харта за етика и поведение при обслужване на туристите за провеждане на национална политика за утвърждаване на българско качество в туризма и “гостоприемството” на всички административни нива на държавата и частния бизнес и всички форми на туризма в съответствие с изискванията на Световния кодекс за етика в туризма (СТО), директивите на Съвета на Европейската общност и българските традиции, включващи:
-
Промяна и допълнения на Закона за туризма и наредбите към него, както и другите закони и нормативни актове, свързани с производството и реализацията на туристически услуги;
-
Изпълнение на конкретна средносрочна програма за развитие на националната и регионалната инженерна инфраструктура – аутобани (София – Варна, София –Бургас, Варна – Бургас, София – Култата, София – Боровец, Пловдив - Пампорово); летища (София, Варна, Бургас); водоснабдителна мрежа; канализация и др.;
-
Приемане на Закон за териториалното и архитектурното изграждане на туристическите селища и курорти – морски, планински, балнеоложки, СПА туризъм и т.н.;
-
Създаване на национална Експертна комисия към държавния орган по туризма за оценяване и регулиране на териториално-селищно архитектурно устройство на туристическите селища, курорти и по-големи обекти;
-
Утвърждаване на стимулиращи дългосрочни икономически регулатори (данъци, такси) за туристическата дейност в периода 2007-2013 г.
-
Създаване на национална неправителствена агенция за качеството на обслужване и борба с корупцията и сивата икономика в туризма;
-
Приемане на регионални и местни управленски, организационни и финансово обвързани програми на общините и селищата за развитие на туризма;
-
Сертифициране на туристическите дейности по европейските стандарти.
А. Развитие на туризма в селищата, курортите и обектите по Черноморието.
-
Северно Черноморие: Мото: Ваканционен и анимационен туризъм. Утвърждаване на семейния, СПА – туризъм, водолечение и балнеологията; обособяване на туристически обекти за туристи с високи доходи (хотели-казина, VIP хотели, VIP ваканционни селища и др.); развитие на конгресен и делови туризъм, културно-познавателен, спортно-развлекателен туризъм (голф), селски и екотуризъм (Силистра, Търговище, Разград, Шумен). Обособяване на културно-историческите места и ловните стопанства (Шумен, Разград, Силистра, Добрич, Търговище).
-
Южно Черноморие: Мото: Оформяне на туристически селища на основата на селата и изградените ваканционни селища – Дюни, Елени и др. Развитие на семеен туризъм; Тайм Шеър – туризъм в собствени сгради и помещения; туризъм за индивидуални гости, спортен, развлекателен и др. Обособяване на културно-историческите селища и места – Несебър, Созопол.
Стратегически иновациии инвестиции по Черноморието:
-
Създаване на селища и обекти (втора линия на 5-30 км от морето) за организиране на екскурзии по културно-исторически туризъм, запознаване с обичаите и традициите в селищата и селата до морските курорти. Създаване на автентични селища на прабългарите - Варненско, Добричко, Силистренско, Шуменско, Бургаско, Сливенско, Стара Загора.
-
Удължаване на туристическия сезон чрез предлагане на голф игрища и други спортни съоръжения;
-
Изграждане на развлекателни и увеселителни паркове (нови 5-6);
-
Закупуване на няколко средни големи кораби (до 300 места);
-
Организиране на яхт-пристанища в Каварна, Балчик, Варна, Бургас, Созопол, Несебър и др.;
-
Разработване на програми за лечение и възстановяване здравето на хората чрез морска вода, водорасли и други морски продукти;
Организационни стратегии: участие в европейската асоциация по голф, плажен волейбол, футбол и др.
Б. Развитие на туристическия продукт в планинските туристически селища и курорти.
-
Утвърждаване на Национални туристически курорти – Боровец, Пампорово, Банско, Витоша, Беклемето (Средна Стара планина) – Берковица за ски туризъм, летни ваканции, еко и селски туризъм;
-
Създаване на подходящи туристически маршрути на регионални туристически селища за селски и екотуризъм, културно-познавателен, екстремен и хоби туризъм;
-
Определяне и организиране на административно, медицинско и друго обслужване на селищата за дълготрайно пребиваване на граждани и особено на пенсионери от Европа (закупуване, наемане и строителство на жилища и др.).
-
Въвеждане в експлоатация на атрактивни туристически влакчета – Септември - Добринище, Ковачевци – Рилски манастир;
В. Развитие на културно-историческия и познавателния туризъм. Мото: Опознайте културата и историята на България
-
Окончателно разработване на стратегия като част от общата стратегия за устойчиво развитие на туризма;
-
Окончателно определяне на маршрутни програми: София, Рилски манастир, Пловдив, Велико Търново, долината на Тракийските царе, и други райони;
-
Утвърждаване на целогодишни фестивални и културни мероприятия по региони в България за предлагане на чуждестранни и български туристи;
-
Издаване на специализиран каталог на културните прояви в страната (ежегодно).
Г. Развитие на селския и екологичния туризъм. Мото: почивка в екологично чисти райони на България
-
Утвърждаване на стратегия като част от общата стратегия за развитие на туризма в България;
-
Утвърждаване на регионални центрове и маршрути в Родопите, Рила, Пирин, Стара планина и другите райони на страната;
-
обучение и професионална подготовка на обслужващите туристите;
-
създаване на система за административно, медицинско и комунално обслужване за населените места от чужденци в България;
-
Утвърждаване на системата „Тайм Шеър” за селски туризъм
Д. Развитие на медицинския (балнеоложки), СПА и уелнес туризъм
-
Приемане на стратегия;
-
Паспортизация, специализация и категоризацията на балнеоложките хотели, центрове и селища за нуждите на туризма и стандартизиране на услугите;
-
обучение на управителите на заведенията за делово и медицинско обслужване на туристите.
Стратегическо предлагане: Специални оферта ”Балнеология на тракийците и римляните в България”
Е. Развитие на ловния туризъм
-
Определяне, специализация и паспортизация на ловните стопанства в страната за нуждите на туризма и особено за чуждестранните туристи;
-
Създаване на специализирано сдружение за ловците и риболовците;
-
Икономически стимули за развитие на ловните и риболовните стопанства
Ж. Религиозен туризъм (православни религиозни общности) и туризъм по манастирите
-
Съвместно с българската православна църква създаване на специализирани маршрути в България и със съседните страни – Гърция, Македония, Сърбия и Черна гора за привличане на туристи от Русия, Украйна, Беларус и Грузия;
-
Организиране на специализирани отряди в църквите и манастирите за религиозно-вярващите хора;
-
Организиране на атрактивни маршрутни програми за посещение на българските манастири.
З. Детски туризъм (деца до 16 годишна възраст)
-
Разработване на програми за отдих и културно-познавателен туризъм и определяне на райони, курорти и хотелски комплекси за деца от Русия, Украйна и др. страни;
-
Разработване на маршрутни програми за български деца по възраст и форми на туризъм;
-
Специализирани програми за деца с физически и други увреждания.
И. Студентски и младежки туризъм
-
Укрепване дейността на „Орбита”;
-
Създаване на специализирани програми за отдих и развлечения;
-
Програми за културно-познавателен туризъм, обучение в страната и чужбина;
-
Организиране на производствен стаж (работа) за учащи в туристическите колежи и факултети на България.
Й. Развитие на екстремните форми на туризма
-
Уточняване на съдържанието и понятията на екстремния туризъм;
-
Изготвяне на подходящи предложения от маршрутни програми за отделните форми на екстремен туризъм по райони в страната, съчетавани с еко и селски туризъм;
-
Разкриване на магистърска програма по екстремен туризъм към Спортната академия – София.
К. Секс –туризъм. Нудизъм.
-
Предложение до НС за закон за секс-туризма в Р. България;
-
Определяне на хотели и места за предоставяне на секс услугите;
-
Определяне местата за нудизъм по българското Черноморие.
Л. Конгресен туризъм.
-
Укрепване на работата на Асоциацията за конгресен туризъм в България
-
Определяне на хотелите във вътрешността на страната за провеждане на конгресни мероприятия;
-
Провеждане на масирана маркетингова дейност за възможностите на България за привличане на конгресни и други делови мероприятия.
М. Туризъм по река Дунав
-
Саниране на пристанищата – Видин, Лом, Оряхово, Свищов, Русе, Силистра за приемане на чужди туристи;
-
Организиране на маршрутни програми за посещение на българските градове във вътрешността на страната (Русе - В. Търново – Габрово; Видин – Белоградчик и др.).
Н. Съпътстващи допълнителни туристически услуги
-
Особено внимание за развитие в бъдеще на спортния туризъм;
-
екскурзии на туристите, пребиваващи в морските и планинските курорти;
-
екскурзии по морето и до културно-исторически места;
-
атракционни заведения (български);
-
музикални прояви;
-
културни прояви;
-
фестивали и празници.
О. Апартаментно хотелиерство на собственици.
-
Професионално управление на имоти – апартаментно хотелиерство на собственици;
-
Навлизане и регламентиране на други хибридни форми в хотелиерството като Кондоминуим хотелите и Тайм шеърът като форми на собственост, апартаментни хотели, хотели резиденции / до културно-историческите селища – Рилски манастир и др.
П. Туристическо обслужване на летища, гари, ГКПП и други.
-
Координация на дейността с държавните учреждения;
-
Система за информация;
-
Система за обслужване на туристите - настаняване, рент-а-кар, обмяна на валута и др.
Р. Създаване на Национален научно-внедрителски институт по туризъм (по публично-частно партньорство)
Института ще изпълнява такива функции като:
-
Проучване на туристическото поведение;
-
Анализи на състоянието на българския туризъм;
-
Предложения за перспективни решения;
-
Предложения до правителството и другите държавни институции.
Сподели с приятели: |