Стратегия за перспективно и устойчиво развитие на българския туризъм за периода 2007 – 2013 година



страница8/14
Дата09.08.2018
Размер1.36 Mb.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   14

5.2. Маркетингова дейност.

5.2.1. Позициониране на дестинация България.


Особено внимание да се обърне на:

  • Териториално определяне на туристическите дестинации по форми на туризъм и създаване на клъстери;

  • изграждане и поддържане на позитивно отношение и добър имидж на страната, и отделните туристически дестинации, особено в страните на ЕС, Русия, Украйна;

  • Повишаване степента на информираност за България като страна с подходящи възможности за лятна и зимна почивка, с древна история и култура, голямо историческо и архитектурно наследство, с красива, разнообразна и съхранена природа;

  • Утвърждаване на конкурентните предимства на България като туристическа страна за създаване на атмосфера за предпочитания особено на хората със средни и високи доходи към българския туристически продукт;

  • Разширяване на групата от ежегодните лоялни потребители – верни на българския туристически продукт.



5.2.2. Целеви групи.


А) По възраст:

  • Семейства без деца;

  • несемейни (индивидуално пътуващи);

  • семейни, на възраст от 20 до 45 г. с деца до 14 г., със средни и около средните доходи;

  • така наречените млади пенсионери (55-65 г.);

  • хора от “третата възраст”;

  • младежи и студенти, със средни и ниски доходи;

  • деца – детски туристи (8-14 г.).

Стратегически приоритет: Разработване на бизнес-програма за организиране на възстановителен и медицински туризъм за пенсионери от Европа. Използване на фондовете на страните (каси) за почивка на море през месеците май, юни, септември и октомври; на планина – месеци май, юни, юли, август, септември, октомври.

Б. По доход.

  • хора с по-високи доходи и специални интереси;

  • хора със средни доходи;

  • специализирани организации и дружества по интереси (използващи социални фондове).


В. По културно-познавателни интереси.

  • за професионалисти;

  • за обучаващи се;

  • за получаване на общи познания.


Г. Професионални туристически маршрути, обучение и специализации.

  • специалисти по дейности (професии);

  • начинаещи в професиите;

  • обща култура.


Д. Хоби туризъм.



5.2.3. Целеви пазари.


Комуникационната кампания е необходимо да обхване целевите за българското туристическо предлагане пазари:

  • Разширяване на позициите на основните пазари – Германия, Великобритания, Франция, Бенелюкс, Скандинавски страни;

  • Възвръщане на пазарните позиции на традиционните пазари – Русия, Украйна, страните от Централна и Източна Европа, Балканските страни;

  • Повишаване равнището на информираност на потребителите като акцента се поставя върху - архитектурно-историческото наследство на България и планинския туризъм по отношение на презокеанските пазари – САЩ, Канада, Япония; конгресния, балнеоложки, СПА, водолечение и медицински туризъм – арабските страни.

Табл. 4 Продуктова политика по целеви пазари

Пазари

Предлагани пакет-туристически услуги по видове форми на туризма

Германия


Морски почивки; семеен туризъм; зимен ски туризъм; летен планински туризъм;СПА, балнеология и “уелнес” туризъм; балнеолечебен туризъм, културно-познавателни обиколки, манастири; пешеходни турове, ловен туризъм.

Особено внимание: Възстановяване на обиколните комбинирани пътувания (България – Турция); пътуване по река Дунав.



Русия и страните от ОНД

Морски почивки; семеен туризъм; детски отдих; зимен ски туризъм; балнеолечебен, СПА и “уелнес” туризъм

Особено внимание: Възстановяване на маршрутно-познавателния туризъм, свързан с местата на руско-българската дружба; религиозен туризъм.



Великобритания, Ирландия и Исландия

Морски туризъм, зимен ски-туризъм, обиколни пътувания, летен планински отдих, пътувания по специални интереси.

Особено внимание: Предлагане на екстремни спортове и пътувания (спелеология, рафтинг и др.); предлагане на учебни турове.



Скандинавски страни (Дания, Норвегия, Швеция, Финландия)

Морски туризъм, зимен туризъм, обиколни културно-познавателни пътувания, екотуризъм, пешеходен, велотуризъм ,ловен туризъм, балнеолечебен, СПА и “уелнес” туризъм.

Особено внимание: Балнеоложки и медицински туризъм; делови и конгресен туризъм.



Бенелюкс (Холандия, Белгия и Люксембург)

Морски почивки; културен туризъм; семеен туризъм; зимен ски туризъм, балнеолечебен туризъм.

Франция

Морски туризъм, балнеолечебни програми, тематични обиколки (манастири и градове-музеи), Особено внимание: Ловен и риболовен туризъм; възстановяване на културно-познавателните маршрути за студенти и учащи се.

Централна Европа

Морски почивки, зимен туризъм; обиколни културно-познавателни пътувания, детски туризъм.

Особено внимание: Възстановяване и саниране на къмпинговата база и частните квартири



Балкански страни (вкл. Кипър)

Летен морски туризъм, зимен ски-туризъм; семеен туризъм; шопинг турове, балнеолечебен, хазартен и ловен туризъм;

Япония и Китай

Културно-познавателни маршрути в комбинация със страни от ЕС; делови туризъм;

САЩ, Канада

Делови туризъм, културно-познавателни маршрути;


5.2.4. Позициониране на продукта и сегментиране на пазара.


В резултат на детайлно изследване естеството на българския туристически продукт и направените разсъждения, можем да заключим, че дестинация България трябва да се позиционира като страна:

  • с най-атрактивните курорти на Черноморието и зимни курорти на Балканите;

  • предлагаща разнообразен туристически продукт през цялата година;

  • с богато културно-историческо наследство;

  • в която доминира хармонията между красивата природа, изградената материално-техническа база на туризма, обичаите, традициите на местното население, в съчетание с вкусна кухня, ароматни вина и други напитки.

Предлага се следното примерно сегментиране на пазара (виж. Табл.8)

Табл. 5. Сегментиране на пазара на основата на очакван темп на нарастване на туристите за периода 2007-2013 г. по региони в % (примерни данни)



Региони

Среден темп за всички пътувания

Среден темп на нарастване за дълготрайните пътувания (над 3 дни)

1.

Балкански страни - общо

6

8

1.1.

Гърция

5

6

1.2.

Македония

6

7

1.3.

Сърбия

7

10

1.4.

Хърватска

4

4

1.5.

Черна гора

5

6

1.6.

Словения

4

5

1.7

Албания

5

6

1.8.

Румъния

10

12

1.9.

Турция

5

8

2.

Скандинавски страни - общо

5

6

2.1.

Швеция

5

6

2.2.

Норвегия

6

6

2.3.

Финландия

4

5

2.4.

Дания

4

6

3.

Великобритания

10

10

4.

Германия

6

6

5.

Франция

4

4

6.

Австрия и Швейцария

4

4

7.

Средна Европа

6

7

7.1.

Чехия

6

8

7.2.

Словакия

6

9

7.3.

Полша

6

8

7.4.

Унгария

5

6

8.

Русия

5

7

9.

Украйна

5

7

10.

Латвия, Беларус, Литва и др. страни от ОНД

4

5

11.

Япония

5

12

12.

Китай

4

10

13.

Др.страни на Азия

3

7

14.

Канада

4

5

15.

САЩ

4

5

16.

Южна Америка

5

5

Анализирайки горните прогнозни тенденции за периода 2007 – 2013 година, ще посочим някои основни стратегически приоритети в съответствие с науката и практиката за сегментиране на пазара.



Първо, сегментиране на пазара по региони и страни. Къде могат да се търсят нови пазарни ниши?

Балканските страни. Анализите показват, че след влизането на България в ЕС ще се увеличат дълготрайните туристически пътувания от Гърция (особено за летния морски туризъм), Македония, Черна гора, Хърватия и Турция. Голямо внимание след разпадането на бивша Югославия е необходимо да се обърне на туристите от Сърбия и Косово, за които се очаква значителен темп на нарастване (особено ако се реши благоприятно визовия режим). Освен това, интерес представляват и бъдещите проекти по линията на Европейския съюз за създаване на туристически курорти съвместно между България, Сърбия, Гърция, Македония.

Естествено увеличаване се очаква на туристите от Румъния, особено през почивните и празнични дни (крайно седмичен туризъм) по Черноморието и селищата около река Дунав.



Русия, Украйна и другите страни от ОНД. Основна пречка за приемане на туристи от тези страни се оказва визовия режим. Ако се разреши издаването на визи да се осъществява на границите на при влизане за цена от 10 евро, очакваме три пъти увеличаване на техния брой (120 хил. през 2006 г., над 350 хил. през 2013 г.).

Великобритания и Ирландия. Прогнозите са за бързо нарастване на ски-туристите в сравнение с тези, посещаващи морските курорти. Също така се очаква през 2013 год. семейства от тези страни да закупят над 2000 апартаменти и къщи в морските курорти и селища.

Скандинавски страни. Предвижда се среден годишен темп на увеличаване на туристите в морските къмпинги – до 5% и до 10% в балнеоложките курорти.

Германия. Очакваме нарастване на туристите до 2013 год. до 900 хил. годишно (през 2050 год. – 650 хил.). Това нарастване ще бъде за сметка на нарастването на туристите в морските курорти и практикуващите екстремни спортове.

Второ, сегментиране на пазара по възраст. Анализите от направените проучвания показват, че на маркетинговата стратегия и продуктовата политика следва да се отделят по-голямо внимание на следните интересни възрастови групи:

* хора от третата възраст (пенсионери) - организиране на евтини почивки в туристическите курорти пред и след активния сезон, както и за организиране на отдих и възстановяване в балнеоложките и СПА – центрове. Важен момент ще бъде и организацията на почивки на чужденците, закупили жилища у нас;

* младежи и студенти – отдих на море, селски и еко-туризъм, културно-познавателен и др.;

* деца – внимание трябва да се обърне на страните Русия, Украйна, Беларус, Полша, Словакия и др.



Трето, сегментиране на пазара според платежоспособността на туристите. Изследванията на Мюнхенския икономическия университет (2006 г.), направени на чуждестранните туристи в България посочват, че средно 1 немски турист изразходва около 950 евро, вкл. самолетния билет. Какво е настоящото (2006 г.) състояние и какви са нашите прогнози:

Табл. 6 Сегментиране на пазара (прогнози) според платежоспособността на туристите 10

Години

Туристи с ниски доходи (под 1000 ЕUR месечно)

в %


Туристи със средни доходи (2000 ЕUR месечно)

в %


Туристи с високи доходи (над 3000 ЕUR месечно)

в %


2006

63%

35%

2%

2013

45%

50%

5%

Нарастването на броя на туристите с по-високи доходи ще бъде в резултат на:



  • участие в екстремни турове – лов, риболов, др.;

  • повишаване на качеството на услугите в българското хотелиерство и другите обекти;

* По данни на Мюнхенския политехнически университет (2006 г.)

Четвърто, сегментиране от гледна точка на използваното транспортно средство.

А) В контекста на световните прогнози за утвърждаване на авиотранспорта за туристически цели, прогнозите се както следва (табл. 10):



Табл. 7 Сегментиране на пазара на авиотранспорта 2006-2013 г (прогнозно)

Авиотранспорт

2006

2013

Самолетен транспорт в т.ч.

85%

90%

Чартъри

65%

50%

Блок-чартъри

7%

5%

Редовни линии

10%

5%

В последния момент (last minute)

3%

30%

Б) трябва да отбележим ,че е необходимо да се намерят възможности за развитие на водния транспорт - морски, речен и яхтен.



  • Морски транспорт – до 2013 г. поне 3 плавателни съда;

  • Речен транспорт – понастоящем 3 кораба, през 2013 г. – 6 кораба;

  • Яхтено пристанище – до 2013 г. 4 яхтени пристанища (Албена, Варна, Бургас и Созопол).



5.2.5. Приоритети в комуникационната кампания.


  • налагане на специализирани форми на туризъм и разнообразяване на традиционните продукти за утвърждаване на България като целогодишна туристическа дестинация;

  • подготовка и създаване на оригинален коректив и запомняща се визия за постигане на ефективна рекламна кампания по години;

  • участия на международни туристически изложения на основни и перспективни пазари с цел имиджово представяне на страната, повишаване информираността на посетителите към разнообразните възможности за туризъм, осъществяване на контакти с чуждестранни туроператори и агенции за включване на България в техните програми;

  • организиране и утвърждаване на авторитетна българска туристическа борса като най-значимото събитие за туристическия бизнес на Балканите;

  • организиране на посещения на авторитетни журналисти и снимачни екипи от целевите пазари за повишаване информираността за страната като атрактивна туристическа дестинация;

  • осъществяване на рекламна кампания в печатни и телевизионни медии на основни пазари за запазване позициите на България и насърчаване продажбите на пътувания за страната.



5.2.6. Инструменти на маркетинга.


Връзки с обществеността: телевизия; преса; агенция за връзки с обществеността; презентации и пресконференции; рекламни дейности. Маркетингови проучвания: на целевите групи на основни пазари; на основни чуждестранни медийни пазари; финансиране на съвместни маркетингови проучвания с международни организации; на вътрешния пазар.

Дистрибутори. По наше мнение трябва да се създаде система за работа с дистрибуторите, обхващаща: българските мисии в чужбина; представителства на туризма в чужбина; българските туроператори; чуждестранните туроператори; Интернет и др.

Поощряване на продажбите. Предлагаме приемане на специални указания за поощряване на продажбите на българските и чуждестранни туроператори, включващи: допълнително заплащане на записванията за пътувания в България; участие в рекламната дейност на чуждестранните фирми; специални турове за известните организатори на екскурзии в България.

Цени и ценова политика. Очевидно, въпреки пазарните механизми, се налага координация на ценовата политика на българските туристически курорти, обекти и фирми. Предлагаме това да се извършва на основата на маркетингови проучвания на туристическия пазар, потенциалните туристи (ежегодно), периодични срещи по курорти и райони между хотелиерите и туроператорите; съобразяване с ценовата политика на нашите основни конкуренти.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   14


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница