Стратегия за развитие на ловното стопанство в република българия за периода 2012 2027 година



страница1/6
Дата06.05.2017
Размер0.99 Mb.
#20536
  1   2   3   4   5   6
Л Е С О Т Е Х Н И Ч Е С К И У Н И В Е Р С И Т Е Т

Научно-изследователски сектор

СТРАТЕГИЯ

ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛОВНОТО СТОПАНСТВО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2012 - 2027 ГОДИНА



Ръководител на Проекта:

(проф. дссн. Нино Нинов)

Ръководител на НИС при ЛТУ:

(проф.д-р РуменТомов)

СОФИЯ, 2012 година

СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛОВНОТО СТОПАНСТВО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2012 - 2027 г.


Авторски колектив:

проф.дссн Нино Нинов, инж. Величко Величков, проф.дбн. Петър Генов, инж. д-р Росен Андреев, инж. Сахак Сахакян, инж. д-р Атидже Ахмед, инж. Чавдар Желев

М Е Т О Д И К А

За проучване на състоянието на дивеча у нас и предвидените по проекта задачи е извършено следното:



  1. За изясняване на състоянието на запасите и на половото съотношение на едрия дивеч у нас са посетени и са извършени наблюдения във едродивечовите стопанства – Воден, Ири Хисар, Батаклията, Попово, Искър, Студен кладенец, ЛРД Троян, Сърница и почти всички огради за муфлон.

  2. За изясняване на състоянието на запасите на дребния дивеч – главно заек, яребица, фазан и хищници – лисица и чакал са проведени таксации в цялата страна. Посетени са 162 ловни района, , в които с наше присъствие е извършена таксация с участието на над 1 200 ловци и имаме участие в ловни излети, които дават най-добра оценка за състоянието на дивечовите запаси.

  3. За преценка на състоянието на базата за изкуствено дивечовъдство в страната са посетени фермите в Плевен, Русе, Сеслав, Хотанца, Пазарджик, Ямбол, Елхово, Сините камъни – Сливен.

  4. Проведени са разговори с редица ловностопански деятели, на които е взето мнението за състоянието на дивечовите запаси у нас.

  5. Използвани са разработките от докторските дисертации на Нинов Н. за елена лопатар, на Генов П. за дивата свиня, на Андреев Р. за дивата коза, на Ахмед А.за муфлона, на Стенин Г. монографията за ловното стопанство на България, както и много други наши разработки.

  6. В разработката е ползвана и информационната база данни за ловното стопанство на ИАГ и СЛРБ, която за съжаление е непълна, поради което в много от таблиците отсъстват конкретните данни.

АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА ЛОВНОТО СТОПАНСТВО

Националната стратегия за развитие на ловното стопанство 2012 – 2027 година има за цел да очертае насоките за развитие на ловното стопанство в условията на пазарна икономика и да отговори на предизвикателствата на новите виждания за устойчиво развитие и опазване на всички възобновими природни ресурси. Развитието и ползването на дивите животни, обект на лов е неразривно свързано с опазването на околната среда, на животинските й представители и с традициите и културата на народите.

Ловът е най-древния спорт и с него се балансира (регулира) от една страна съотношението между растителноядните животни и храната им, в която значителна част заемат селскостопанските култури и от друга съотношението между хищниците и плячката им, често растителноядните, като се гарантира тяхното устойчиво състояние и се осигуряват на обществото дивечови продукти – месо, кожи, трофеи и др. Ловът е средство за опазване на дивеча и на неговите местообитания.

Стратегията е разработена въз основа на задълбочен анализ на състоянието на дивечовите ресурси за период от над 100 години. Направен е преглед на законодателството от първия Закон за лова 1880 г., до последния - седми Закон за лова и опазване на дивеча от 2000 г.

Развитието на ловното законодателство е функция от икономическите и социални отношения в обществото. Нашето ловно законодателство през всичките периоди, след 1880 година има характер на природозащитен закон, защото е определяло срокове за лов, ограничения и забрани във и извън размножителния период, норми за ползване и правила за лов, които да гарантират защитата на дивеча. Благодарение на това и на толерантността на българските ловци, ние сме от малкото страни в Европа, които са запазили всички видове диви животни, срещащи се по нашите земи през последните столетия. През последните 200 години в България не е изчезнал нито един животински вид, с изключение на риса, който през последните години се завръща по естествен път в страната ни.

България е страна с богато биологично разнообразие с обширни естествени горски екосистеми. Над 1/3 от територията е заета от гори. В нашата страна обитават почти всички диви животни характерни за умерения климат. Страната ни е активен член на всички природозащитни международни конвенции. Съгласно чл.5, ал.4 на Конституцията на Република България „ Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Р. България са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат“, а в чл.15 гласи : „Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната“.

Законът за опазване на околната среда, който е общ закон определя принципа за ползване на всички възобновими природни ресурси, като в чл. 54 е записано: „Ползването на всички възобновими природни ресурси е възмездно“. Дивечовите популации са възобновим природен ресурс и като такъв се ползват възмездно и устойчиво.

Направен е преглед на всички Международни конвенции, по които България е страна, както и на Европейските директиви и регламенти свързани с опазването на видовете и местообитанията и на търговията с дивеч и дивечови продукти. Като страна, членка на Европейския съюз, България е хармонизирала добре своето законодателство с това на Европейския съюз и предложенията ни в това отношение са малко.



Извършен е анализ и сравнение на ловното законодателство на развитите европейски страни като Германия, Австрия, Франция, Полша, Чехия, Словакия, Сърбия и други с българското законодателство. Основната разлика е в ловното право. В България още с първия закон за лова всеки, които има билет за лов може да ловува, без да се съобразява със собственика на земята и гората. В страните от Европейския съюз ловното право е право на собственика на земята, а дивечът е от общонационално достояние и регламентацията на всичко свързано с него, се определя от закон, което му придава значим публичен характер.

В България правата на собствениците на земи и гори в значителна степен са обезличени. Собствениците не участват и пряко и косвено в управлението и не получават приходи от ловностопанската дейност, извършваща се върху техните земи. Този въпрос заслужава широко обществено обсъждане, защото нашето ловно стопанство има друг път на развитие, почиващ на една вековна традиция и са получени значими положителни резултати в опазване на биоразнообразието на животинските видове у нас.

Карта на влажните зони

Въз основа на задълбочен анализ на състоянието на дивеча у нас, на достиженията и слабостите при стопанисването и ползването е направена прогноза за допустимите запаси по видове и е посочено годишното ползване, осигуряващо устойчивост в развитието на дивечовите популации. Очертани са приоритетите и дейностите за постигане на допустимите запаси и на възможното ползване. Извършен е анализ на заплахите за постигане на целите и начините за тяхното ограничаване.

Като основен негативен фактор се определя бракониерството и промяната на местообитанията. През последните 20 години бракониерството безнаказано се шири и не се счита за престъпление. Няма логично обяснение на огромното несъответствие между пролетните запаси и отчетеното ползване. Това особено личи при благородния елен и сърната. При запас от 85 000 сърни се отчита ползване на 1000 екземпляра, а годишния прираст е минимум 17000 – 18000 броя. При благородния елен е същото. Организираните ловци имат права , но нямат отговорност за състоянието на дивеча. Охраната на дивеча е не ефективна и държавата не упражнява ефективен контрол. Необходимо е да се изградят нови взаимоотношения между стопанисващите дивеча и държавните контролни органи с ясни правила. Този, който стопанисва трябва да има права, но и отговорности.

Стратегията се изготвя в период, когато може да се отчетат всички грешки от последните години на прехода, да се изведат поуки от огромния положителен опит, както в страната, така и от опита на развитите европейски страни. България е част от европейското семейство, а Европейският континент е най-богатия континент на дивеч, въпреки индустриализацията, развитата инфраструктурата и гъсто разположените населени места. Ние също трябва да бъдем част от това достижение на Европа.



Табл. 1. Ловни видове у нас и техния статус

Видове

Миграционен статус

Приложение „Берн“

Приложение „Вашингтон“

Статус в България

Брой по

1 000

Тенденция

Ловен сезон

а) бозайници

1. Благооден елен

Cervus elaphus

R

ІІІ







21,1

+

1.09-31.01

2. Елен лопатар

Dama dama

R

ІІІ







6,2

+

1.09-31.01

3. Сърна

C. capreolus

R

ІІІ







85,6

-

1.05-31.10

4. Дива коза

R. rupicapra

R

ІІІ




CD

1,5

=




5. Муфлон

Ovis amon musimon

R

ІІІ




V

4,8

=

м 1.09-31.04

ж 1.10-31.01

6. Дива свиня

Sus scrofa

R

ІІІ







76,4

+

1.06-31.01

7. Див заек

Lepus europeus

R










402,9

-

1.10-31.12

8. Катерица

Sciurus vulgaris

R

ІІІ










-

1.11-28.02

9. Бялка

Martes foina

R

ІІІ







30-40

+

1.11-28.02

10. Черен пор

P. putorius

R

ІІІ







15-28

=

1.10-30.09

11. Язовец

M. meles

R

ІІІ

II




40-60

=

1.10-30.09

12. Енотовидно куче

Nictereutes procyonoides

R













-

1.10-30.09

























13. Вълк

Canis lupus

R

ІІ

ІІ




0,7-2,1

+

1.10-30.09


14. Чакал

Canis aureus

R




II




10,0-39,3

+

1.10-30.09

15. Лисица

V. vulpes

R










39,0-43,9

=

1.10-30.09

16. Дива котка

Felis silvestris

R

ІІ

ІІ




8-20

=

по ЗБР

17. Ондатра

Ondatra zibethica

R
















1.10-29.02

18. Нутрия

Myocastor coypus

R
















1.10-29.02

б) птици

19. Гривяк

Columba palumbus

P










200-500

+

15.08-31.12

20. Гургулица

Streptopelia turtur

M

ІІІ







200-500

-

15.08-31.12

21. Гугутка

Streptopelia decaocto

R










10,0-30,0

-

15.08-31.12

22. Пъдпъдък

C. coturnix

M

ІІІ







500-750

-

15.08-30.09

23. Горски бекас

Scolopax rusticola

P

ІІІ







6,0-8,0

=

15.08-20.02

24. Средна бекасина

Galinago galinago













0,1-0,2

+




25. Зеленоглава патица

Anas platyrhynchos

P

ІІІ







85,0-51,5

-

1.09-31.01

26. Фиш

Anas Penelope

M

ІІІ







3,4-2,6

-

1.09-31.01

27. Клопач

Anas clypeata

M

ІІІ







1,2-1,3

=

1.09-31.01

28. Лятно бърне

Anas qeurquedula

M

ІІІ






0,1-0,3

-

1.09-31.01

29. Зимно бърне

Anas crecca

M

ІІІ







5,3-4,6

-

1.09-31.01

30. Шилоопашата патица Anas acuta

M

ІІІ







0,02-0,3

-

1.09-31.01

31. Качулата потапница

Aythia fuligula

M

ІІІ







1,9-1,7

-

1.09-31.01

32. Лиска

Fulica atra

P

ІІІ







67,0

+

1.09-31.01

33. Голяма белочела гъска Anser albifrons

M

ІІІ







244,9

=

1.09-31.01

34. Яребица

P. perdix

R

ІІІ




CD

303,0

-

1.10-31.11

35. Балкански кеклик

Alectoris g. graeca

R

ІІІ




V

10,1

-

1.10-30.11

36. Тракийски кеклик

Alectoris chucar

R

ІІІ




CD

12,1

-

1.10-30.11

37. Фазан колхидски

Phasianus colchicus

R

ІІІ




V

91,5

-

1.10-31.01

38. Фазан монголски

Phasianus mongolicus

R

ІІІ




CD

127,7

-

1.10-31.01

39. Глухар

Tetrao urogallus

R

ІІІ




V

2,6

=

25.04-15.05

40. Сврака

P. pica

R










1000

+

1.10-30.09

41. Сива врана

Corvus corone

R










150

+

1.10-30.09

42. Сойка

Garrulus glandarius

R










500-700

=

1.10-30.09

43. Чавка

Corvus monedula

R










500-1000

=

1.10-30.09

44. Скорец

Sturnus vulgaris

R
















1.10-30.09

Каталог: data -> docs
docs -> Наредба №39 от 10 април 2006 Г. За строителство в горите и земите от горския фонд
docs -> Наредба №1 от 30 януари 2012 Г. За контрола и опазването на горските територии
docs -> Наредба №4 от 19. 02. 2013 г за защита на горските територии срещу ерозия и порои и строеж на укрепителни съоръжения
docs -> Едър дивеч благороден елен cervus elaphus L
docs -> Наредба №1 от 22 декември 2008 Г. За реда и критериите за регистрация за упражняване на частна лесовъдска практика и за извършване на дейности в горския фонд
docs -> Наредба за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд
docs -> Закон за изменение и допълнение на закона за горите
docs -> Правилата за маркиране на насажденията, предвидени за сеч, и изготвяне на съпровождащите документи; условията и редът за издаване на позволителното за сеч


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница