Стратегия за развитие на ловното стопанство в република българия за периода 2012 2027 година

М основната популация извършва сезонни миграции;

Р част от популацията извършва сезонни миграции;

V уязвим вид;

CD вид изискващ грижи;

+ популацията се увеличава;

• 
  популацията намалява;
  

= устойчива популация

Нашият закон за лова и опазване на дивеча, както вече посочихме е съобразен с европейското законодателство, а по ограничителния режим дори и превъзхожда редица закони. Поради това, в нашия закон има много общи неща и дори идентични принципи и текстове с редица европейски закони. Независимо от това, прегледа на европейското ловно законодателство позволява да се заимства от него, което ще позволи нашия закон да се усъвършенства. Тук посочваме различията на нашия закон с законите на другите страни и въз основа на тях правим някои изводи и препоръки за неговото подобряване.

1. В някои от законите е прието за ловни видове да се изписват всички живеещи на свобода диви животни, които са били или потенциално могат да бъдат обект на лов. Техният списък е твърде дълъг, но може в последствие да бъде ограничен по редица съображения с под законови нормативни актове. Така не се налага да се влиза в Парламента многократно за промяна на списъка на ловните видове във Закона.

2. По отношение на видовете обект на лов може да се подчертае, че почти всички страни ловуват освен на голяма белочела гъска и на сива и на посевна гъски, на голям корморан и на сива чапла, а така също и на повечето патици. Това има смисъл при гъските и патиците и поради факта, че в полет те се различават трудно. От друга страна в европейското законодателство на хищните видове се гледа доста по либерално, т.е. списъка на ловните видове е значително по-дълъг. Необходимо е да се преосмисли забраната на някои видове, чийто запаси у нас за добри, включително и на видове, чиято забрана ни е наложена по европейските директиви (мечка, дива коза, дива котка), но евентуалното им разрешаване за лов да стане при спазване на процедурните изисквания.

3. Във всички закони за лова на дивеча се гледа като на национално богатство, поради което държавата регламентира строго чрез закона не само задълженията на тези, на които е възложила да го стопанисват, но и отношението на обществото като цяло и на отделната личност към него, за да се гарантира неговото опазване и съхраняване за бъдещите поколения. Презумцията е, обществото да не допусне с действие или бездействие да застраши съществуването, на който и да било животински вид, независимо дали е ловен или не е ловен. Затова идеята на всеки закон за лова е да осъществи устойчивото развитие на животинския свят днес, за да го запази в бъдеще. Всичко това налага ловностопанската дейност да се регламентира със специален закон. Съгласно него редица структури, вкл. и публични, нестопански организации получават определени правомощия, права и задължения със стопански характер.

4. Стопанисването на дивеча и ловното право в повечето страни на Европа са пряко свързани и са зависими от собствеността на земята и нейните собственици участват активно в регламентиране на дейностите, които ще се извършват върху тяхната собственост.

5. Когато собственика на земята желае да стопанисва сам дивеча, т.е. да придобие правото на лов, той полага изпит, при много високи изисквания, за да получи познанията за ефективното му стопанисване и осъществява тази дейност върху собствената си земя, при определени условия.

6. Собствениците на земята стопанисват дивеча върху нея, ако получат право на лов (след полагане на изпит) или я предоставят под аренда на други физически или юридически лица, или се сдружават, като формират ловни дружества (колективи) и арендуват ловната територия.

7. Отдаването под аренда на ловното право е широко застъпено, но то става с прякото участие на собствениците на земите и те получават полагащия им се дял от арендата, както и компенсации за нанесените от дивеча щети.

8. Принципът на стопанисване на дивеча чрез собствеността на земята у нас е трудно осъществим. Причината е в различната организация на ползването на земеделските земи и обезличаването на собственика на земята у нас при това ползване, както и арендуването за селскостопански нужди на огромни територии. На практика арендатора у нас стои между ловеца, който би стопанисвал дивеча и собствениците на земята и договарянето между трите страни би се осъществило трудно. Арендуването на огромни територии създава условия за безконтролно унищожаване на убежищата, за тотална химизация и не обезопасена механизация, което неминуемо ще доведе до обездивечаването на тези територии.

9. Въпросът за сдружаването на ловците и на регионалните структури в единна ловна организация, за да може държавата да възлага правомощия и да контролира тяхното изпълнение, вкл. и във финансово отношение, е твърде важен. Схващането, че възлагането на държавни функции на обществена структура е неправомерно е сериозна болест на прехода, не само у нас. Най-старата демокрация в света-френската и страната с най-високо ефективно ловно стопанство – Австрия, дават пример за това, как може да се реши този въпрос, за да има устойчиво стопанисване и високи дивечови запаси. При тях членството е задължително. И това е защото ловните организации са специфични структури, не само като коректор и изразяващи мнение по едно или друго решение, както са другите обществени структури, а имат конкретна дейност и отговорност към дивата фауна, като цяло на територията на страната си.

10. Охраната на дивеча, на дивечовите местообитания и безпокоенето му по различни причини е важен въпрос, който се решава от стопанисващите ловните територии. В повечето страни има законовото задължение на 500 ха ловна площ да има по един ловен охранител. Те са или щатни служители или са на обществени начала, но във всички случаи има законово задължение за стопанисващите дивеча да осигурят надеждна охрана. Независимо от статута на охранителите те имат правомощията и защитата на държавата. Колкото техните правомощия се разширяват и се доближават до тези на полицията, както е в редица законодателства, толкова охраната на ловните територии е по-добра.

11. В почти всички страни застраховката ловна отговорност при злополука е задължителна. Тя се прави или в рамките на ловната организация или индивидуално.

12. Въвежда се принципа да се налага глоба за волно или неволно извършено нарушение. Този момент е много важен. Няма значение дали е искал или не да направи нарушението извършителя. Този принцип не позволява на адвокатите да обясняват колко неволно е станало нарушението, поради което клиентът им се нуждае от снизхождение.

13. Наказанията и глобите са записани така, че да няма възможност за лавиране от адвокатите. Например, за определено нарушение глобата е определена сума, което означава, че размера на нанесената щета няма никакво значение, например - намерен е дивеч в колата - защо адвоката трябва да убеждава съда, че сърната е излязла на пътя, където пада и умира и подсъдимият я качва в колата. В Закона е разписано, че за транспорт без документ на намерен, умрял, ранен или какъвто и да е дивеч извършителя се наказва с точно определена глоба, както се наказва с глоба и лице, което блъсне с колата, или види умрял дивеч и не уведоми компетентните органи за това. Могат да се посочат още много подобни примери.

14. Очертава се тенденция за ограничаване на стопанисването в оградени площи, както и се ограничава правото да се ловува определено време, там където е разселен чифтокопитен дивеч.

15. Въвежда се принцип да не се ловува на хранилките и солищата и около тях в 200 метровата ивица.

16. Въвеждат се ограничения за енергията на куршума при ловуване на чифтокопитния дивеч – не по-малко от 1000 джаула при сърната, а при останалия чифтокопитен дивеч над 1500 или над 2000.

17. Въвеждат се ограничения, като се разрешава да се ползва за лов самозаряднато оръжие с най-много 2 патрона в пълнителя.

18. Въвеждат се твърде големи глоби за юридически лица, които стопанисват дивеча чрез договори за концесия или под аренда за неизпълнение на договорните отношения, за намаляване на дивеча и неизпълнение на заложените ловностопански мероприятия, не ефективна охрана и т. н.

19. Въвеждат се глоби за унищожаване на убежища, за палене на стърнища и то както на юридическите лица (фирмата арендатор) така също и на физическия извършител, както и глоби за безпокоене на дивеча, особено през размножителния му период.

20. Във всички закони е разписано, че кучетата и котките в ловните райони се отстрелват (умъртвяват). Не се ползва понятието скитащи кучета и котки, което е спорно. Казано е, всяко куче или котка без придружител, на по голямо разстояние от 200 м. от жилищна сграда, стопанска постройка или от техните огради, ако имат такива се умъртвяват. Изключение за кучета, водачи на слепи и планински спасители, когато това е възможно да се установи.

21. Въвеждат се глоби за лица, които допускат в ловните райони домашен добитък без разрешение или без надзор. Този проблем е много актуален за страната ни. Полудивата източно-балканска свиня и добитъкът без пастир в горите, освен негативното влияние на дивеча, създават и здравни проблеми.