Стратегия за развитие на ловното стопанство в република българия за периода 2012 2027 година



страница2/6
Дата06.05.2017
Размер0.99 Mb.
1   2   3   4   5   6

R основната популация - местна;

М основната популация извършва сезонни миграции;

Р част от популацията извършва сезонни миграции;

V уязвим вид;

CD вид изискващ грижи;

+ популацията се увеличава;



  • популацията намалява;

= устойчива популация



В България се ловуват 42 ловни видове ( 16 бозайници и 26 вида птици – табл.1). От посочения по-горе списък са извадени дивата котка и дивата коза, включени в приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие. Те се ползват по реда на изключенията. По броя на ловните видове страната ни заема едно от челните места в Европа.

Таблица 2. Пролетни запаси и ползване по години



Вид дивеч

Пролетни запаси

Ползване

1952 г.

1982 г.

1992 г.

2002 г.

2011 г.

1934 г.

1952 г.

1982 г.

1991 г.

2002 г.

2011 г.

1. Благороден елен

1430

15890

28370

16260

21140

Не

не

299

2138




466

2. Елен лопатар


няма данни

4020

6990

3750

6250

Не

не

30

202




664

3. Сърна


9500

134060

121160

57240

85650

596

2121

5378

8506




1092

4. Муфлон


-

2630

3870

2110

4760

Не

не

5

83




274

5. Дива свиня


1147

39670

48880

42320

76400

269

71

7292

11394




22304

6. Дива коза


880

1580

1870

1810

1490

Не

не

Не

39




30

7. Мечка

няма данни

858

796

860

900

Не

16

Не

30







8. Див заек

885750

890000

683070

390560

402890

203170

116960

102700

48050




14431

9. Яребица





580400

453880

232180

303050

202800

19247

45284

60420




37894

10. Тракийски кеклик

1320100

70800

54460

11150

12080

37330

1346

7690

-




97

11. Балкански кеклик




17300

10040

10100

10170










7260




-

12. Глухар


1390

1830

1980

2530

2620

49

20

Не

17




-

13. Колхидски фазан

3000

140000

91500







54

не

52500

58950







14. Монголски фазан




312250

133280

79860

127730







122600







24255

15. Гривек































47190

16. Гургулица































165000

17. Гугутка


































18 .Пъдпъдък































650840

19. Горски бекас































10470

20. Средна бекасина































11060

21. Зеленоглава патица































31586

22. Фиш































14

23. Клопач































22

24. Лятно бърне































-

25. Зимно бърне































697

26. Шилоопашата патица































66

27. Качулата потапница































22

28 Лиска


































29. Сврака


































30. Сива врана


































31. Сойка


































32. Чавка


































Таблица 3. Икономическа оценка на ресурса от диви животни

Обща биомаса към пролетта

в кг.

1992г.

2011г.




Местни видове (пролет)
Прелетни видове (зимен период)


10 058 700

675 600


10 149 327

811 000


Общо:

10 734 300

10 960 327

Таблица 4. Добито дивечово месо с кожа, без вътрешности




Добито дивечово месо с кожа без вътрешности

(кг)

1992 г.



2011 г.

Съюз на ловците

Изпълнителна агенция по горите



1,740,000

300,000




Общо за страната




2 040 000

956 591



Таблица 5. Добити дивечови кожи средно годишно за периода от 1982 до 1992 год.


Хищници

Добити кожи

брой

цена

(S)

Стойност

($)

Лисици

Белки

Диви котки

Вълци

Черен пор

Чакали

Язовци

10 000

2 000

1 200

100

2 000

2 500

1 000

12

18

8

10

8

8

7

120 000

36 000

9 600

1 000

16 000

20 000

7 000

Общо

18 800







Зайци

70 000

0,7

49 000

Общо за страната дивечови кожи

88 800




258 600


Таблица 6. Икономическа оценка на отстрела

Показател

1992 година – в долари

2011 година – в евро

Местен дивеч

7 344 000

1 477 500

Прелетен дивеч

258 600

35 000

Организиран ловен туризъм

3 000 000

2 773 129

Общо

10 592 600

4 285 629

НЯКОИ ВАЖНИ ПРИНЦИПИ В ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ЗАКОНИ, КОИТО ПОЗВОЛЯВАТ НАШИЯТ “ЗАКОН ЗА ЛОВА И ОПАЗВАНЕ НА ДИВЕЧА” ДА СЕ УСЪВЪРШЕНСТВА И СЕ ХАРМОНИЗИРА С ЕВРОПЕЙСКОТО ЛОВНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Нашият закон за лова и опазване на дивеча, както вече посочихме е съобразен с европейското законодателство, а по ограничителния режим дори и превъзхожда редица закони. Поради това, в нашия закон има много общи неща и дори идентични принципи и текстове с редица европейски закони. Независимо от това, прегледа на европейското ловно законодателство позволява да се заимства от него, което ще позволи нашия закон да се усъвършенства. Тук посочваме различията на нашия закон с законите на другите страни и въз основа на тях правим някои изводи и препоръки за неговото подобряване.

1. В някои от законите е прието за ловни видове да се изписват всички живеещи на свобода диви животни, които са били или потенциално могат да бъдат обект на лов. Техният списък е твърде дълъг, но може в последствие да бъде ограничен по редица съображения с под законови нормативни актове. Така не се налага да се влиза в Парламента многократно за промяна на списъка на ловните видове във Закона.

2. По отношение на видовете обект на лов може да се подчертае, че почти всички страни ловуват освен на голяма белочела гъска и на сива и на посевна гъски, на голям корморан и на сива чапла, а така също и на повечето патици. Това има смисъл при гъските и патиците и поради факта, че в полет те се различават трудно. От друга страна в европейското законодателство на хищните видове се гледа доста по либерално, т.е. списъка на ловните видове е значително по-дълъг. Необходимо е да се преосмисли забраната на някои видове, чийто запаси у нас за добри, включително и на видове, чиято забрана ни е наложена по европейските директиви (мечка, дива коза, дива котка), но евентуалното им разрешаване за лов да стане при спазване на процедурните изисквания.

3. Във всички закони за лова на дивеча се гледа като на национално богатство, поради което държавата регламентира строго чрез закона не само задълженията на тези, на които е възложила да го стопанисват, но и отношението на обществото като цяло и на отделната личност към него, за да се гарантира неговото опазване и съхраняване за бъдещите поколения. Презумцията е, обществото да не допусне с действие или бездействие да застраши съществуването, на който и да било животински вид, независимо дали е ловен или не е ловен. Затова идеята на всеки закон за лова е да осъществи устойчивото развитие на животинския свят днес, за да го запази в бъдеще. Всичко това налага ловностопанската дейност да се регламентира със специален закон. Съгласно него редица структури, вкл. и публични, нестопански организации получават определени правомощия, права и задължения със стопански характер.

4. Стопанисването на дивеча и ловното право в повечето страни на Европа са пряко свързани и са зависими от собствеността на земята и нейните собственици участват активно в регламентиране на дейностите, които ще се извършват върху тяхната собственост.

5. Когато собственика на земята желае да стопанисва сам дивеча, т.е. да придобие правото на лов, той полага изпит, при много високи изисквания, за да получи познанията за ефективното му стопанисване и осъществява тази дейност върху собствената си земя, при определени условия.

6. Собствениците на земята стопанисват дивеча върху нея, ако получат право на лов (след полагане на изпит) или я предоставят под аренда на други физически или юридически лица, или се сдружават, като формират ловни дружества (колективи) и арендуват ловната територия.

7. Отдаването под аренда на ловното право е широко застъпено, но то става с прякото участие на собствениците на земите и те получават полагащия им се дял от арендата, както и компенсации за нанесените от дивеча щети.

8. Принципът на стопанисване на дивеча чрез собствеността на земята у нас е трудно осъществим. Причината е в различната организация на ползването на земеделските земи и обезличаването на собственика на земята у нас при това ползване, както и арендуването за селскостопански нужди на огромни територии. На практика арендатора у нас стои между ловеца, който би стопанисвал дивеча и собствениците на земята и договарянето между трите страни би се осъществило трудно. Арендуването на огромни територии създава условия за безконтролно унищожаване на убежищата, за тотална химизация и не обезопасена механизация, което неминуемо ще доведе до обездивечаването на тези територии.

9. Въпросът за сдружаването на ловците и на регионалните структури в единна ловна организация, за да може държавата да възлага правомощия и да контролира тяхното изпълнение, вкл. и във финансово отношение, е твърде важен. Схващането, че възлагането на държавни функции на обществена структура е неправомерно е сериозна болест на прехода, не само у нас. Най-старата демокрация в света-френската и страната с най-високо ефективно ловно стопанство – Австрия, дават пример за това, как може да се реши този въпрос, за да има устойчиво стопанисване и високи дивечови запаси. При тях членството е задължително. И това е защото ловните организации са специфични структури, не само като коректор и изразяващи мнение по едно или друго решение, както са другите обществени структури, а имат конкретна дейност и отговорност към дивата фауна, като цяло на територията на страната си.

10. Охраната на дивеча, на дивечовите местообитания и безпокоенето му по различни причини е важен въпрос, който се решава от стопанисващите ловните територии. В повечето страни има законовото задължение на 500 ха ловна площ да има по един ловен охранител. Те са или щатни служители или са на обществени начала, но във всички случаи има законово задължение за стопанисващите дивеча да осигурят надеждна охрана. Независимо от статута на охранителите те имат правомощията и защитата на държавата. Колкото техните правомощия се разширяват и се доближават до тези на полицията, както е в редица законодателства, толкова охраната на ловните територии е по-добра.

11. В почти всички страни застраховката ловна отговорност при злополука е задължителна. Тя се прави или в рамките на ловната организация или индивидуално.

12. Въвежда се принципа да се налага глоба за волно или неволно извършено нарушение. Този момент е много важен. Няма значение дали е искал или не да направи нарушението извършителя. Този принцип не позволява на адвокатите да обясняват колко неволно е станало нарушението, поради което клиентът им се нуждае от снизхождение.

13. Наказанията и глобите са записани така, че да няма възможност за лавиране от адвокатите. Например, за определено нарушение глобата е определена сума, което означава, че размера на нанесената щета няма никакво значение, например - намерен е дивеч в колата - защо адвоката трябва да убеждава съда, че сърната е излязла на пътя, където пада и умира и подсъдимият я качва в колата. В Закона е разписано, че за транспорт без документ на намерен, умрял, ранен или какъвто и да е дивеч извършителя се наказва с точно определена глоба, както се наказва с глоба и лице, което блъсне с колата, или види умрял дивеч и не уведоми компетентните органи за това. Могат да се посочат още много подобни примери.

14. Очертава се тенденция за ограничаване на стопанисването в оградени площи, както и се ограничава правото да се ловува определено време, там където е разселен чифтокопитен дивеч.

15. Въвежда се принцип да не се ловува на хранилките и солищата и около тях в 200 метровата ивица.

16. Въвеждат се ограничения за енергията на куршума при ловуване на чифтокопитния дивеч – не по-малко от 1000 джаула при сърната, а при останалия чифтокопитен дивеч над 1500 или над 2000.

17. Въвеждат се ограничения, като се разрешава да се ползва за лов самозаряднато оръжие с най-много 2 патрона в пълнителя.

18. Въвеждат се твърде големи глоби за юридически лица, които стопанисват дивеча чрез договори за концесия или под аренда за неизпълнение на договорните отношения, за намаляване на дивеча и неизпълнение на заложените ловностопански мероприятия, не ефективна охрана и т. н.

19. Въвеждат се глоби за унищожаване на убежища, за палене на стърнища и то както на юридическите лица (фирмата арендатор) така също и на физическия извършител, както и глоби за безпокоене на дивеча, особено през размножителния му период.

20. Във всички закони е разписано, че кучетата и котките в ловните райони се отстрелват (умъртвяват). Не се ползва понятието скитащи кучета и котки, което е спорно. Казано е, всяко куче или котка без придружител, на по голямо разстояние от 200 м. от жилищна сграда, стопанска постройка или от техните огради, ако имат такива се умъртвяват. Изключение за кучета, водачи на слепи и планински спасители, когато това е възможно да се установи.

21. Въвеждат се глоби за лица, които допускат в ловните райони домашен добитък без разрешение или без надзор. Този проблем е много актуален за страната ни. Полудивата източно-балканска свиня и добитъкът без пастир в горите, освен негативното влияние на дивеча, създават и здравни проблеми.


Каталог: data -> docs
docs -> Наредба №39 от 10 април 2006 Г. За строителство в горите и земите от горския фонд
docs -> Наредба №1 от 30 януари 2012 Г. За контрола и опазването на горските територии
docs -> Наредба №4 от 19. 02. 2013 г за защита на горските територии срещу ерозия и порои и строеж на укрепителни съоръжения
docs -> Едър дивеч благороден елен cervus elaphus L
docs -> Наредба №1 от 22 декември 2008 Г. За реда и критериите за регистрация за упражняване на частна лесовъдска практика и за извършване на дейности в горския фонд
docs -> Наредба за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд
docs -> Закон за изменение и допълнение на закона за горите
docs -> Правилата за маркиране на насажденията, предвидени за сеч, и изготвяне на съпровождащите документи; условията и редът за издаване на позволителното за сеч


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница