Програма 1: Опазване на ландшафта и местообитанията на региона

Програма 6: Развитие на професионалния капацитет на местните туристически предприемачи

Програма 7: Маркетинг и реклама на дестинацията

Съхранението и управлението на ресурсите в региона, определен да се развива като дестинация за устойчив туризъм, е важна характеристика на Плана за действие и Стратегията. Настоящата програма отразява необходимостта от предприемане на действия за запазване на уникалните предимства на региона на Национален парк Централен Балкан. В рамките на тази програма се предлагат за изпълнение следните проекти:

• Проект 1.1: Подготовка и защита на обект Централен Балкан като част от Европейската екологична мрежа „Натура 2000” (създаване на Защитена зона по Закона за биологичното разнообразие).

• Проект 1.2: Обявяване на биосферен резерват Централен Балкан (част от програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО).

• Проект 1.3: Обявяване на Национален парк Централен Балкан за обект на Световното природно наследство.

• Проект 1.4: Разработване и изпълнение на План за действие за обект Централен Балкан по „Натура 2000”.

• 
  Проект 2.1: Оптимизиране и поддържане на системата от туристически маршрути и инфраструктурата в региона
  

• Проект 2.2: Мониторинг на посетителския поток и въздействието на туризма

• Проект 3.1: Създаване и управление на база-данни за туристическите услуги, атракции и обекти на културно-историческото наследство в региона

• 
  Проект 3.2: Създаване на система и механизъм за обмен на информация между заинтересованите страни от региона в областта на устойчивия туризъм
  

• 
  Проект 4.1: Разработване на моделни механизми за поощряване на инвестициите в устойчивия туризъм
  
• 
  Проект 4.2: Развитие на местна данъчна политика за поощряване на реинвестициите в устойчивия туризъм
  
• 
  Проект 4.3: Представяне на ресурсоспестяващи системи и технологии в региона на НП Централен Балкан
  
• 
  Проект 4.4: Включване на устойчивия туризъм като приоритет в местните и регионални планове за развитие
  

• 
  Проект 5.1: Проучване и създаване на база-данни за практикуваните сега и в миналото традиционни производства и търговски продукти, характерни за региона
  
• 
  Проект 5.2: Създаване на механизъм за защита на традиционните местни производства и продукти
  
• 
  Проект 5.3: Опазване на местните сортове и породи
  

Безспорно, един от значимите компоненти на туристическите продукти е тяхното предлагане. От качеството и нивото на услугите в най-голяма степен зависи успехът в развитието на устойчивия туризъм в региона на парка. Стратегията обръща внимание върху необходимостта от повишаване на компетентността на предприемачите в областта на устойчивите туристически услуги. Предвиждат се възможности за обучение и консултиране в избрани области като гостоприемство и грижа за клиента, разработване на бизнес-планове, управление на устойчиви туристически дейности и др. Създаването на доброволна система за сертифициране на устойчиви туристически услуги би повишило качеството на предлагане и обслужване в дестинацията и от тази гледна точка би съдействало за развитието и. Проекти в рамките на програмата:

• 
  Проект 6.1: Създаване и изпълнение на програма за запознаване на общинските и областните администрации и общинските съвети в сферата на устойчивия туризъм.
  
• 
  Проект 6.2: Обучение и консултиране на предприемачи от региона на НП Централен Балкан в областта на устойчивия туризъм
  
• 
  Проект 6.3: Създаване и въвеждане на доброволна регионална система за сертифициране на устойчиви туристически услуги
  

Проекти за реализиране на програмата:

• 
  Проект 7.1: Създаване на Стратегия за маркетинг и реклама на дестинацията
  
• 
  Проект 7.2: Подготовка на общи за дестинацията продукти на устойчивия туризъм
  
• 
  Проект 7.3: Маркетинг на региона на НП Централен Балкан като дестинация за устойчив туризъм
  

1. 
   Принос към опазването на природните територии и културните паметници.
   
2. 
   Намаляване на отрицателното въздействие върху биологичното разнообразие.
   
3. 
   Степен, в която планът за действие е повишил устойчивостта на дестинацията чрез природозащитни, икономически и социални мерки;
   
4. 
   Въздействие върху регионалната и местна политиката, която е в подкрепа на устойчивите форми на туризъм.
   
5. 
   Принос за разширяването на фирмените дейности и реализиране на приходи.
   
6. 
   Видими реални ползи за местните хора.
   
7. 
   Видимо участие на общността в планирането на туризма и вземането на решения.
   
8. 
   Тип и степен на социалните и културните въздействия.
   
9. 
   Достъп на местните жители до туристически ресурси и инфраструктура.
   
10. 
    Повишени професионални знания и умения в малките и средните предприятия и на техните служители.
    
11. 
    Подобрена осведоменост на обществеността, на местните управи, на областните администрации и служителите в дирекциите на защитени територии и на институциите, стопанисващи обекти на културно – историческото наследство за устойчивия туризъм и неговата роля за икономическото развитие.
    
12. 
    Удовлетвореност на посетителите и показатели за положителни взаимодействия с местните хора.
    
13. 
    Тип и количество на приноса от посетители на дестинацията. Например финансови средства, доброволни услуги, стоки и други форми на помощ.
    

Системата за мониторинг на изпълнението на стратегията и плана за действие ще бъде прилагана на две нива:

Заинтересованите страни ще осъществяват периодично наблюдение и анализ на действията по изпълнение на стратегията и плана за действие. Методите за наблюдение и анализ ще бъдат съгласувани и оповестени чрез представителите на заинтересованите страни в местната PAN Parks група.

Ще бъдат спазени препоръките на PAN Parks за независима оценка на изпълнението на стратегията и плана за действие. Този процес ще бъде изпълняван въз основа на Ръководството за проверки на PAN Parks /PAN Parks Verification Manual/.

Създаването на групата е предвидено като механизъм за координиране на действията и усилията на заинтересованите страни при изпълнението на Стратегията и Плана за действие. Членове на групата ще бъдат представители на местния дребен и среден туристически бизнес, публичната администрация и институции, регионални и местни туристически сдружения, Дирекцията на Национален парк Централен Балкан.

В процеса на работа тази група ще бъде институционализирана като организация с нестопанска цел, носеща условно названието Изпълнителна PAN Parks организация (ИППО). Тази организация ще представя визията на заинтересованите страни от региона в сферата на устойчивия туризъм и ще гарантира качеството на предлаганите от сертифицираните местни бизнес - партньори продукти и услуги.

Процесът на изпълнение на Стратегията и Плана за действие за устойчив туризъм ще се осъществява на основата на непрекъснати подобрения и адаптации поради изменящите се вътрешни и външни условия. Резултатите от прегледа на развитието ще бъдат използвани за изменение и подобрение на ефективността на Стратегията.

Интегрирането на предложенията на Стратегията в общинските и областни планове за развитие е важен елемент от процеса на институционализиране на стратегията и поемането на тази част от отговорностите, която е свързана с функциите на местните органи на самоуправление и регионалните държавни институции.

Приложение 1. Карта на PAN Parks региона на Национален парк Централен Балкан

Приложение 2. Описание на ресурсите за развитие на туризъм в региона на НП

Централен Балкан

Приложение 3. Анализ на ситуацията за развитие на туризъм в региона на НП

Централен Балкан

Приложение 4. Описание на проектите

Приложение 5. Списък на заинтересованите страни, участвали в процеса на

разработване на Стратегията и плана за действие

Приложение 6. Речник на понятията

Приложение 7. Списък на материалите използвани в процеса на разработване на

стратегията

1. 
   Природни ресурси
   

Биологично разнообразие

Горите на парка са от изключително значение за опазването на белогърбия кълвач, царския и скалния орли, мечката, вълкът, дивата коза, златката, дивата котка, хралупогнездещи прилепите. “Централен Балкан” е обиталище на най-голямата в Европа популация на кафява мечка в защитена територия. Старопланинската популация на дивата коза се намира изцяло на територията на парка.

Безлесната зона на парка също е с висока консервационна значимост. Тук е естествената среда за трансилванската камбанка, звездоцветното шапиче, неразделнолистното шапиче, стефчовата тлъстига, български скален копър и др., които са включени в Червения списък на Световния съюз за защита на природата и Червения списък на Европа.

Лечебните растения са 166 вида. Широко разпространени са мащерката, жълт кантарион, малина, дива ягода, лечебна иглика, които традиционно широко се използват в бита на българите като освежителна напитка, но и като лечебно средство. По ливадите и пасищата могат да се намерят червена и черна боровинка, орлова папрат, които привличат интереса на местните хора и на посетителите заради здравословните им и вкусови качества..

Безлесната зона е местообитание на редица консервационно значими видове от фауната – безгръбначни, птици, бозайници – всички те привличат интереса на туристите.

Биологичното разнообразие на региона се съхранява в система от резервати, Национален парк, Природен парк и защитени природни забележителности и местности. Девет резервата заемат една трета от площта на Национален парк “Централен Балкан”. Четири от тях – Боатин, Царичина, Стенето и Джендема са част от Световната мрежа биосферни резервати на ЮНЕСКО. Осем от резерватите са в Списъка на представителните защитени територии на ООН.

Атракция за туристите са геофеноменът “Пирустията” край село Тъжа, скалният мост Маркова дупка в Троянския Балкан, “Витата стена” край Габрово, скалното образувание “Мечките” край Павел Баня и много други. Множеството водопади сред които Райското, Видимското, Кадемлийското над Априлци, Бапското и Карловското пръскала, Карловски и Голям Джендемски водопади, водопадът Козница и др. Някои от пещерите в Централен Балкан също са потенциална атракция за посетителите – Водните дупки, Куманица, Ханъмара.

Регионът се характеризира с високо ландшафтно разнообразие. Релефът се променя в различни по произход и външен облик единици. Високите, трудно достъпни масиви на Балкана се редуват с по-ниските и заоблени била на Предбалкана и се свързват на юг със Средна горa. Обширните билни поляни и пасища преминават в огромни горски масиви на север или в равнинни земи от юг.

Уникална е системата от ждрела и каньони – каньонът на р. Черни Осъм, ждрелата на р. Стара река и р. Тъжа, долината на р. Соколна, лабиринтът на Бяла река. Тук се намира единственият по рода си в страната скален комплекс с вековни гори, скални стени и пропасти и най-мощният скален пояс – Джендемите.

В региона, на територията на Парка се намира най-дълбоката пропастна пещера в България – Райчова дупка, с 377 м денивелация и обща дължина на галериите 3 333м. Тук попада и най-високият връх в Стара планина – Връх Ботев /2 376м/.

Води

Регионът се характеризира с голямо богатство на реки и минерални извори. Билото на Стара планина е главната водоразделна линия на Черноморския и Беломорския водосборни басейни. На север към Дунав и Черно море тръгват реките Вит, Осъм и Росица, на юг – към Егейско море – Тополница, Стряма и Тунджа. Реките, които извират високо по склоновете, са стръмни и с голям воден отток. На много места те падат от високи скални прагове и образуват живописни водопади. Сред тях са най-високите в България – Райското пръскало - 125м, Карловското, Видимското, Кадемлийското пръскала.

Минералните извори са предпоставка за развитието на балнеологични центрове. От юг на главното било на планината се намират курортите Павел Баня и Баня (община Карлово). Курортите Шипково и Чифлик от северната страна на парка (община Троян) предлагат целогодишно възможности за отдих и рехабилитация.

Климат

Този сравнително суров климат контрастира с мекият климат в Предбалкана и по-умерените условия в Подбалканските полета Съчетанието на по-ниската надморска височина с обширните гори и планински била прави Предбалкана предпочитано място за посещение през цялата година. Разположението на Подбалканските полета допринася за слънчева зима и приятно прохладни вечери дори след най-горещите летни дни. Климатът благоприятства развитието на планински курорти като Рибарица и Априлци. Измерванията в района на Априлци сочат висока концентрация на кислород (озон) във въздуха, което прави мястото привлекателно за възстановяване на пилоти и хора, които прекарват дълго време, пътувайки със самолет, а също и профилактиката за хора с проблеми на дихателните пътища.

2. 
   Антропогенни ресурси
   

Фолклор, празници и обичаи, културни събития

В почти всички населени места в региона се честват традиционните български празници – Сирни Заговезни с карнавално шествие, Коледа с обредни ритуали и Тодоровден, който в едната част на региона е ден на младото семейство, съпроводен от местни ритуали, а в други – ден за специално организирани конни надбягвания, които местните наричат кушии.

В Етнографския музей на открито “Етър” и в Архитектурно-историческия резерват “Боженци” край Габрово, ежегодно се прави възстановка на стари български обичаи – Лазаровден, Цветница, Гергьовден, Еньовден (празник на билките).

Почти всяко село има традиционен събор. В много селища са запазени читалищата като средища на културния живот. Именно те организират местните хора в групи за автентичен фолклор или стари градски песни. В Калофер има състав от гайдари, които вече предлагат изпълненията си като туристическа атракция.

Организираните т.нар. “живи картини” възстановяват исторически събития - Каблешковите тържества в Чифлик, Троянско; честванията на четниците на Панайот Хитов в с. Дивчовото, възстановката на събитията от залавянето на Георги Бенковски в Черни Вит и местността Костина – Рибарица, Тетевенско, честванията на Априлското въстание в Клисура.

Интересни за туристите в региона са фолклорните събори в Черни Вит и Априлци, Празникът на сливата и троянската сливова ракия, ежегодно честван в Троян, ежеседмичните панаири в региона, започващи от 15 август в Орешак и завършващи през октомври в с. Борима, панаирите на занаятите и занаятчиите в Орешак и ЕМО „Етър” – Габрово, Майският Карнавал и биеналето на хумора в Габрово.

Карловското поле е известно с традиционното отглеждане на рози. Този уникален поминък на местните хора е намерил отражение в Празниците на розата, които привличат туристи от страната и чужбина. Друг ценен природен ресурс – минералните води – намират признанието на местните хора в традиционните Празници на минералната вода, които се организират в балнеоложките курорти Павел Баня, Шипково и Чифлик.

Исторически събития и личности с национално значение дават облика на провежданите в Калофер Дни на поета - революционер Христо Ботев, в Карлово – празненствата, посветени на Васил Левски, в Сопот - дните на големия български писател Иван Вазов, в Клисура и Априлци- на годишнината от обявяването на Априлското въстание.

Традиционни занаяти

Много от селищата в региона са известни занаятчийски центрове през 19 и началото на 20 век, и до днес. Опитът и традициите са запазени и продължават да се развиват от наследници на старите майстори. Районът на Троян е известен с прочутата троянска керамика, Габрово - с ножарството и тюфекчийството (производство на пушки, оръжия), Тетевен с дърворезбарството и тъкачеството. Уникални умения изисква създаването на Калоферската дантела. В градовете и малките села на общините Етрополе, Тетевен, Троян, Априлци, Севлиево, Габрово, Калофер, Павел Баня, Карлово, Сопот, Антон могат да се наблюдават майстори, практикуващи традиционни занаяти - дърворезба, иконопис, кожарство, тъкачество, гайтанджийство, изработка на хладно и огнестрелно оръжие, грънчарство, медникарство.

Училищата по приложни изкуства в Троян и Казанлък са ценен ресурс за продължаване на традициите в тази област.

Традиционни производства и земеделски практики

В селата на региона са запазени традиционните домашни производства на сирене, мляко, ракия, вино, сладка и компоти. Традиционните земеделски практики в голяма част от региона имат все още неосъвременен характер и употребата на химически препарати и торове е много ограничена. Много от частните стопанства практикуват биологично и природосъобразно земеделие по традиция.

И днес в Етрополе, Рибарица, Калофер, Черни Осъм, Троян и други селища местните хора все още ползват услугите на воденици, дараци, бари и тепавици, задвижвани от вода. В Карловската и Казанлъшката долини традиционно се отглеждат рози и лавандула. В южната част на региона има няколко розоварни, които са туристическа атракция с висок потенциал.

Исторически и археологически обекти, архитектурни забележителности

Планинският характер на региона е допринесъл за запазването на множество църкви и манастири, в които се съхраняват ценни стенописи и икони . Създадените преди столетия манастири са част от националното културно наследство, съхранили историята и събитията от миналото на региона.

Етрополският манастир, Гложенският манастир край Тетевен, Троянският манастир и близкият до него Зелениковски манастир (резиденция на Българският патриарх), Новоселският манастир в Априлци, Батошевският манастир край Севлиево, Соколският манастир край Габрово (от северната част на планината), Девическият и Мъжкият манастири край Калофер и Сопотският манастир (на юг от билото) характеризират региона като Балканската “Света гора” и привличат вярващи хора и ценители на православната християнска култура и история.

Непосредствено до региона на Национален парк Централен Балкан се намират архитектурно-историческият резерват Боженци, уникалният за Балканите Етнографски музей на открито “Етър” край Габрово и част от архитектурните шедьоври на майстора – самоук Уста Кольо Фичето.

Музеи и музейни сбирки

В региона съществува мрежа от музеи, които представят културата, историята, традиционните занаяти и поминъка на местните хора. Такива са Националната изложба на народни художествени занаяти в Орешак, Музеят на художествените занаяти в Троян, Националният парк-музей “Шипка – Бузлуджа”, който представя историята и събитията от времето на Руско-турската Освободителна война (1877/1878 г) , Историческият музей с експозиция за Априлското въстание от 1876г. в Клисура, Националният музей “Христо Ботев” в Калофер, Националният музей “Васил Левски” в Карлово, Къщата –музей на Иван Вазов в Сопот, Националният музей на образованието в Габрово, разположен в сградата на първото българско светско училище - Априловската гимназия, местните исторически или природонаучни музеи в Тетевен, , Севлиево, Габрово, Черни Осъм.

Уникални експозиции и теми представя единственият в света Дом на хумора и сатирата в Габрово. Експозицията на Природонаучния музей в с. Черни Осъм дава възможност да се видят много от характерните за региона животни.

Няколко са в района археологическите обекти от римско и византийско време и от периода на Средновекивието. Сред най – интересните е средновековната крепост Хоталич край Севлиево.

3. 
   Обща инфраструктура
   

Пътища

През северната част на региона минава основен път, който свързва столицата София с Варна и Русе, а през южната част – подбалканският път от София за Бургас. Населените места са свързани с пътна мрежа в сравнително добро състояние. Железопътен достъп има до Троян, Габрово и почти всички населени места от Подбалканските полета.

Важни от гледна точка на транспорта са преминаващите през планината проходи Кашана, Беклемето и Шипка, които свързват северната и южната част на страната .
Водоснабдяване, канализация и електрификация

Повечето от населените места имат централно или местно водоснабдяване, но понякога в част от тях се налага режим на ползването на водата. В големите градове има изградена канализационна мрежа, но по-голямата част от малките населени места и селата още нямат канализация Регионът е напълно електрифициран...

Комуникации

Пощенските и телефонните услуги са добре развити. Мобилните оператори, които в момента работят в страната, са изградили сравнително добра мрежа но достъпът до техните услуги не е еднакво добър в целия регион.

Услуги

Банковото и медицинско обслужване, бензиностанциите, обменните бюра и полицията са съсредоточени основно в общинските центрове.

4. 
   Туристическа инфраструктура
   

Места за настаняване и хранене

Местата за настаняване на туристи са концентрирани в курортните селища Рибарица, Шипково, Чифлик, Орешак, Априлци, Павел Баня и Баня. В някои градове и села също се предлагат бази за настаняване - Троян и околностите – селата Бели Осъм и Черни Осъм, местността Беклемето, Калофер, някои села в Габровско. В селата Тъжа и Турия (община Павел баня) и Драшкова поляна – общ. Априлци се предлагат единични възможности за настаняване. В северната част на региона е добре развита системата от семейни къщи и хотели, които предлагат услугата настаняване. Повечето от тези къщи предлагат и възможности за хранене. В южната част на региона този модел се развива успешно в Калофер и намира все повече последователи. Възможности за настаняване предлагат и ведомствени почивни бази.. В повечето населените места съществуват възможности за хранене на туристите в ресторанти, механи, закусвални и др.

Местата за настаняване са категоризирани съгласно изискванията на Закона за туризма в България и в повечето случаи отговарят на стандарта на категория една, две и три звезди. В Рибарица работи хотел с категория четири звезди.

На територията на Национален парк “Централен Балкан” има 20 туристически хижи и 4 ведомствени бази с общ капацитет около 1700 легла.

Туристически маршрути

Системата от туристически маршрути е добре развита основно на територията на Националния парк. През парка преминава и част от Европейски маршрут Е3 от връх Ком до нос Емине.

В региона се предлагат организирани пешеходни туристически маршрути, както и маршрути за велосипеден и конен туризъм – Априлци, Рибарица, Калофер и др. Има квалифицирани планински водачи, но голяма част от тях нямат необходимите чуждоезикови умения. Няма и обучени водачи, ползващи интерпретационни програми за Парка или отделни природни и елементи. Повечето от музеите и постоянните изложби имат обучен персонал и макар и ограничено предлагат беседи.

На територията на Национален парк “Централен Балкан” туристическите маршрути са с обща дължина около 670 км. От тях 16 са с изходни пунктове от север и 9 – от юг на планината. Пътеките са добре маркирани и обезопасени. На много места са създадени места за наблюдение на природата, както и места за бивакуване и отдих на туристите. В районите на Калофер и Априлци се изграждат специализирани маршрути за наблюдение на дивата природа. За тези маршрути се подготвят интерпретационни програми, които ще бъдат предлагани от специално обучени местни водачи.

Информационно обслужване

Информационното обслужване на туристите в региона се осъществява основно от туристическите информационни бюра и от информационните центрове. В северната част на региона има мрежа от туристически информационни центрове, които са част от общинските структури, но обслужват и местните туристически сдружения в Тетевен, Троян, Априлци, Севлиево и Габрово, както и офисът на Регионална туристическа асоциация „Стара планина” в Габрово. От юг услуги предлагат информационни центрове към Съветите по туризъм в Казанлък, Стара Загора, както и информационните центрове на местните туристически сдружения в Калофер и Карлово. Информация предлагат и туристическите агенции в големите градове.

Информационни центрове, които предоставят на посетителите специализирана информация за Парка работят в Рибарица, Калофер и Черни Осъм. Подготвените такива центрове в Карлово и Клисура се нуждаят от преструктуриране и обновяване на дейността.
Възможности за спорт, свободно време и развлечения

В почти всички населени места има възможности за ползване на спортни съоръжения и игрища. В общинските центрове има зали за фитнес, тенис-игрища, дискотеки и нощни клубове, стадиони и игрища за волейбол, баскетбол и футбол.

В курортните селища Шипково, Чифлик, Павел Баня и Баня има басейни с минерална вода с богато съдържание на полезни за организма вещества.


Приложение 3.
Анализ на ситуацията за развитие на туризъм в региона на НП

Централен Балкан

/Резултати от работна среща на заинтересованите страни

Априлци, 11-12 май 2004г./

1. Природни ресурси, климат, води, географско положение, ландшафт

Силни страни

Регионът се намира в центъра на България, близо до големи градове като София, Пловдив, Плевен и до градове с богато културно-историческо наследство – Троян, Ловеч, Габрово, Казанлък, Карлово, Велико Търново. Релефът се характеризира с голямо разнообразие и уникални форми. Традиционно привлекателни за туристите са върховете, реките, минералните извори, водопадите, обширните стари гори. Климатът е мек. Богатото биоразнообразие е с висока степен на консервационна значимост. Наличие на много билки и диворастящи плодове. Разнообразни привлекателни ландшафти..

Слаби страни

Релефът частично възпрепятства развитието на инфраструктурата и на някои услуги. /напр. медицинските услуги в парка/. Климатът във високата част на планината е променлив и се характеризира с бързи промени в температурата, силни ветрове, мъгли, което възпрепятства пешеходния туризъм.. През зимата лавините във високите части са често явление. Тези условия са причина за сезонност на посещенията в планината и допринасят за такава сезонност и в региона.

Водният отток е неравномерен, голяма част от съоръженията за водовземане са стари и капацитетът им не е съобразен с нарастващите нужди на местната общност и на развиващият се туристически бизнес, което в определени сезони води до режим на водоподаване в някои от населените места.. Биоразнообразието извън парка не е достатъчно проучено.

Възможности

Природните ресурси са основа за много потенциални атракции. Възможности за развитие на специализирани форми на туризъм предоставят релефното разнообразие, животинският и растителен свят чрез създаване и развитие на продукти (напр. фотолов). По този начин информацията за биоразнообразието може да се “продава” и като туристическа атракция.

Заплахи

Основна заплаха е разрушаването на природната среда поради глобалните промени в климата, замърсяването на въздуха и водите, изсичането на горите, бракониерството.

Големите инфраструктурни проекти също могат да окажат вредно въздействие върху природните ресурси в региона.

Оценка на природните ресурси – от 1(най-ниска) до 5

Ресурс	Уникалност	Стопанско ползване	Степен на защита	Потенциал за туризъм	Уязвимост
Географско положение	4	4	5	5	2
Релеф	4	3	4	5	2
Климат	3	4	4	4	3
Води	4	4	4	4	3
Биоразнообразие	5	2	4	5	4
Ландшафт	4	2	4	4	3

2. Исторически, археологически и архитектурни забележителности, културни събития, музеи, обичаи, занаяти, традиционни практики и производства, местна кухня

Силни страни

В региона има голям брой ценни паметници и обекти на културно-историческото наследство – църкви, манастири, скитове, параклиси, архитектурни и археологически забележителности.

Запазен е автентичният местен фолклор. Наличие на много и различни по характер културни събития в селищата на региона. Традиционните занаяти и производства като производство на вино и ракия, млечни произведения и продукти, рози и розово масло могат да бъдат наблюдавани и практикувани от гостите и днес.

Музеят на народните художествени занаяти в Троян разполага със съвременни методи и средства за представяне на експозицията пред туристите. Регионът предлага разнообразна и вкусна традиционна местна кухня.

Слаби страни

Слаб, недобре ориентиран маркетинг и недостатъчна реклама на културното наследство на региона. Голяма част от археологическите разкопки не са консервирани и до тях няма добър достъп

Липсват достатъчно добре подготвени екскурзоводи, владеещи чужди езици. Музеите имат слаба атрактивност поради лошата интерпретация на експозициите и много остарелите начини на експониране; аниматорските умения на екскурзоводите в тях са на ниско ниво. Не навсякъде в музеите са разработени специализирани беседи

Не са използвани всички възможности на културните ресурси за включване в туристически продукти.

Каталог: assets -> userfiles -> file -> Administration
Administration -> О т ч е т на дирекция “национален парк централен балкан” за периода 01. 01. 31. 12. 2011 г
Administration -> Закон за лечебните растения Обн., Дв, бр. 29 от 04. 2000 г., изм., бр. 23 от 03. 2002 г., бр. 91 от 25. 09. 2002 г., в сила от 01. 2003 г., бр. 30 от 11. 04. 2006 г., в сила от 12. 07. 2006 г., бр. 65 от 11
Administration -> План за ползване на лечебни растения 2010 г. І. Основание
Administration -> Отчет по програми за периода 01. 01. 2008 31. 12. 2008 Г. На д "нп централен балкан" габрово
Administration -> Дирекция „национален парк централен балкан” – габрово бенефициент по оперативна програма „околна среда 2007 – 2013 г.”
Administration -> Утвърден със Заповед № рд 26/19. 02. 2010 г. Годишен план за пашата и ползването на сено
Administration -> Конкурс за назначаване на държавен служител на длъжността инспектор в отдел контрол и охрана

Изтегляне 1.23 Mb.

Сподели с приятели: