Стратегия за запазване на статуквото
Изтегляне 52.77 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Лазарин Лазаров
| СТРАТЕГИЯ ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА СТАТУКВОТО
На съвместно заседание на Общото събрание и Събранието на академиците и член-кореспондентите Ръководството на БАН представи ”Стратегия за развитие на БАН до 2030 г”. Проектът не е предоставен за публично обсъждане. Такава стратегия не би могла да бъде изпълнена без съдействие на държавата и обществото. Проектът би трябвало да бъде на разположение за публично обсъждане и след съгласуване със Съвета на настоятелите да бъде приет от Общото събрание. Миналата година бе приета Национална стратегия за научните изследвания до 2030 г. Докато тя е базирана на заключението че у нас е налице „устойчив спад в областта на научните изследвания” и цели „устойчиво възстановяване на международните позиции на страната по количество и качество на международно видимата научна продукция”, предлаганата стратегия на БАН е базирана на твърдението че „научната продукция на БАН е от високо качество по международни стандарти”. Предлаганата стратегия не е за реформи, а за развитие и оптимизиране при твърдо запазване на организацията, управлението и структурата. По-долу ще бъде показано че тя е изградена възоснова на:
В анализа на състоянието на Академията е забележима тенденция за селективно подбиране на данни и търсене на подкрепа на твърдения за силно недофинансиране при високо качество и ефективност от нейна страна. Този анализ до голяма степен почива на една таблица – сравнение на публикационната активност и бюджетното финансиране с два водещи национални научни центрове в Европа (Макс-Планк обществото в Германия и Националния център за научни изследвания на Франция) и с академиите на Австрия и бившите социалистически страни. От нормализираните данни (на 1 учен) за броя на индексирани публикации и за държавната субсидия се заключава че научната продукция на БАН е на сравнимо добро ниво при драстично най-ниско държавно финансиране. До други заключения се стига ако към данните, представени в стратегията, се нормализират данни към броя на населението и за публикационната ефективност (цитируемост) на сравняваните институции. Така се оказва, че по ‘държавна субсидия на 1 млн население’ средствата които България отделя за БАН съвсем не са малко – повече отколкото Полша и Румъния отделят за своите академии. Оказва се че в България най-голям брой учени на 1 млн население са заангажирани в национален изследователски център (академия). Ако приемем че БАН би могла да дава същата продукция с по-малко хора – примерно при 2000 вместо посочените 2843 учени – бюджетната субсидия на 1 учен съвсем не би била толкова „драстично” ниска при направеното сравнение. БАН не се сравнява по цитируемост на публикациите. Като оправдание е посочено затрудненото извличане на данните от цитационните индекси поради това че в много публикации са посочени само институтите на БАН, както и затрудненията произтичащи от това че много институти са си сменяли многократно имената. Тези затруднения са преодолими. Ако се сравнят индексите на цитируемост (брой цитати на 1 публикация), както и средният брой цитати на един учен, ще се види че БАН стои значително под френския и немския центрове и под австрийската, унгарската, чешката и полската академии. (Интересно би било сравнението също по ‘вложена държавна субсидия на един цитат’). В анализа не се привеждат данни за Н-индекса (показател съчетаващ публикационната активност с качеството) за немския и френския центрове, а само за академиите на страните от бившия съветски блок и въпреки че БАН изпреварва само Румънската и Словашката академии, в крайните заключения фигурира извода че „научната продукция на БАН е от високо качество по международни стандарти”. При анализа на човешките ресурси и научния потенциал въпросите за квалификацията, ефективността и оптимизиране на числеността въобще не са засегнати. Казва се че числеността на учените във всяка научна област не трябвало да спада под „критичен минимум”, но не е ясно как се определя приоритизирането и как се определя този минимум. В БАН всички на научна длъжност са на постоянни трудови договори - стратегията не предвижда привеждане на организацията на човешките ресурси съгласно световната практика - основната част от нехабилитираните учени да бъдат на временни договори на проектна база. Залегналото в споразумение с МОН нарастващо обвързване на бюджетната субсидия с резултатите не е планирана дейност. В стратегията не са представени данни за участието на БАН в европейски програми и не е са анализирани причините за относително малкия брой спечелени проекти. Въпреки твърденията че стратегията е съобразена с Националната стратегия за научните изследвания, редица мерки и дейности предвидени в последната - като провеждане на регулярна независима международна оценка на Академията, въвеждането на система за диференцирано заплащане на учените и др. - липсват като планирани дейности. Стратегията оставя впечатление за неустановен, неясен и напрегнат диалог с държавата. Как може да се твърди че правителствата не поощрявали БАН за реформи? БАН е длъжна да разяснява каква е ползата от науката и от своята дейност в частност. Направената констатация че „връзките на БАН с политиците и висшата държавна администрация са неефективни” не е анализирана. БАН трябва да се стреми не само да „убеди” политиците, но и да се съобразява с тях. Отношенията с държавата са свързани с отношенията с обществото. В анализа на стратегията фигурира заключение „БАН има добър имидж сред голяма част от българското общество”. То не е подкрепено и не отговаря на действителното положение – тази част не е голяма. Обективно социологично проучване може да даде отговор на този въпрос. Само частично верно е заключението че „Социалният статус на работещите в БАН е нисък, тъй като Академията не може да осигури нормални заплати” - социалният статус зависи не само от получаваната заплата. По своя модел на управление БАН се отличава от националните центрове и другите академии с които се сравнява. Тя е уникална със своето затворено самоуправление без върховен научен орган, който да определя научната политика и упражнява научен надзор. Статутът на Корпуса на академиците е ненормален, временен, но стратегията не очертава никакво развитие по този въпрос. С изменение на Закона за БАН през 2011 г към БАН бе учреден ‘Съвет на настоятелите’ с функции да съгласува научните планове и отчетите на БАН, да получава на всеки 6 месеца финансов отчет от всички звена, да контролира разходването на бюджетната субсидия и стопанисването да собствеността, да анализира на всеки две години получените резултати на институтите, а на всеки три години – резултатите от атестирането на учените, както и други контролни функции. Още от създаването си този орган не изпълнява стриктно вменените му функции, а от 2014 г дейността му е съвсем занемарена. В цялата стратегия Съветът на настоятелите въобще не се споменава. При затвореното самоуправление като модел на управление на БАН, без нормално функциониране на Съвета на настоятелите, БАН не е публична организация каквато би трябвало да бъде. Моделът на затворено самоуправление се натъква на проблеми и в стратегията се предвиждат законови промени, които зависят от обществото и политиците. Характерни за стила и характера на стратегията са искания от държавата и обществото при изключването им от стратегическото планиране. Такъв е проблема с непризнаването от ЕК на институтите на БАН за публични организации. Стратегията предвижда „със законов акт да бъде потвърден статутът на звената на БАН като публични организации, включително и че те се управляват като такива” - вместо да залегне промяна на модела на управление в съответстващ на публична организация. Стратегията демонстрира отказ от реформи. Това е стратегия за запазване на статуквото. С такава стратегия БАН не би оправила отношенията си с държавата и не би постигнала рязък подем в развитието си. Лазарин Лазаров Клуб за академични реформи в България Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 52.77 Kb. Сподели с приятели:
|