Строителството” Специалност „ Икономика на недвижимата собственост”



Дата22.09.2017
Размер299.99 Kb.




ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА

КАТЕДРА”ИКОНОМИКА И УПРАВЛЕНИЕ НА

СТРОИТЕЛСТВОТО”
Специалност „ Икономика на недвижимата собственост”

Дисциплина „Урбанизационен икономикс„

КУРСОВ ПРОЕКТ
НА

ТЕМА :

Градът на ХХI век – Санкт Петербург“



ВАРНА, 2011

Съдържание:


Въведение……………………………………………………………………4
Основна информация……………………………………………………....4
Географско разположение и устройство…………………………………4
Възникване и развитие……………………………………………………..5
Климат………………………………………………………………………..6
Икономика……………………………………………………………………6
Промишленост……………………………………………………………….6
Инвестиции…………………………………………………………………...7
Социална сфера и образование…………………………………………….7
Култура………………………………………………………………………..7
Териториално развитите……………………………………………………8
Забележителности……………………………………………………………11
Дворцов площад……………………………………………………………..12
Александровска колона……………………………………………………..13
Зимен дворец………………………………………………………………….13
Ермитраж……………………………………………………………………..13
Исакиевски събор…………………………………………………………....14
Бронзовият конник………………………………………………………….16
Крайцерът „Аврора“………………………………………………………..16
Ноевски проспект……………………………………………………………16
Мариинският оперен и балетен театър…………………………………...17
Катедралната църква „Св. Исак”………………………………………….17

Казанския събор……………………………………………………………..17
Катедрален храм „Спас на крови”………………………………………..18
Меншиковия Дворец………………………………………………………..18
Юсуповският дворец………………………………………………………..18
Петерхоф /Петродворец/……………………………………………………18
Заключение…………………………………………………………………...19
Източници…………………………………………………………………….20

Санкт Петербург-един от най-красивите градове в света,наричан още „Перлата на Русия“. До 1918 година в продължение на два века градът е бил държавна столица на Русия,а сега със статут на културна такава.Целогодишно прекрасен и неповторим,градът впечатлява със своите дворци, храмове, паркове, площади, канали и крайбрежни улици,което го прави отличен пример за „Градът на ХХI век“.Съчетал в себе си модерната и историческа архитектура на барока,развит икономически,с чувствително високо качество на живот. Разположен на паралела на Аляска и южния край на Гренландия, на брега на Финския залив, Санкт Петербург е най-северният от големите градове на планетата.

Наричат Санкт Петербург още Северната Венеция, защото в гарда са разположени близо 90 реки и канали с обща дължина 300 км и повече от 100 езера и 42 острова вписват невероятната си живописност в архитектурния облик на 300-годишния град на Нева,но по всеобщо мнение далеч го надминава по красота и икономическо развитие.

Основна информация:

Губернатор

Георгий Полтавченко

Основаване

1703

Площ

1439 км2

Височина на центъра



Официален език

руски

Население

4 848 700 души (2010)

Плътност

3384 д./km²

Агломерация

5 400 000 души


Географско разположение и устройство

Санкт Петербург е разположен в Северозападна Русия, при вливането на река Нева във Финския залив на Балтийско море.

Триста и осем моста на Нева с обща дължина 16 км свързват десетките острови, реки и канали. Само по канала "Грибоедов" има шест. 22 от мостовете са подвижни. Най-дългият е "Александър Невски" (909 м), а най-широкият - Синият мост на река Мойка (99,5 м). Градът е разположен в средната тайга от низини покрай бреговете на р. Нева на дълбокия залив на Финландия и островите на делтата на реката. Издигането на Санкт Петербург варира от морското равнище до неговата най-висока точка от 175.9 метра при хълма на Орековая във високите части на Дудерхоф в южния район. Част от западните територии на града са били не по-високи от 4 метра над морското равнище и са страдали от много наводнения.

Санкт Петербург е град с федерално значение, който включва в състава си и други селища. Той се дели на 18 района със 111 муниципални образувания — 81 муниципални окръга, 9 града и 21 села. Районите са следните:1Адмиралтейски,2Василеостровски,3Виборгски,4Калинински,5Кировски,6Колпинси,7Красногвардейски,8Красноселски,9Кронщатски,10Курортен,11Московски, 12Невски,13Петроградски,14Петродворцов,15Приморски,16Пушкински,17Фрунзенски и 18Централен.






Възникване и развитие

Негов създател е Петър I,който решава да построи новата столица на Русия върху блато на устието на реката през май 1703 г., за да бъде прозорецът към Европа, съперничещ по великолепие и разкош на всички европейски столици.Нарича новия град Санкт-Питебурх (Крепост на свети Петър). После името му се променя няколко пъти - Санкт Петербург, Петроград, Ленинград, и от 1991 г. отново е Санкт Петербург.Той бързо поема задачата да бъде столица, като същевременно привлича хора на изкуството от цял свят и по този начин се превръща и в културна столица. От икономическа гледна точка достъпът до Балтийско море прави възможна търговията със Западна Европа.

Корабостроителниците и военната промишленост определят индустриалния профил на града. За около 150 години тук възниква един от най-красивите градове на света с великолепни булеварди, наричани проспекти, и с дворци и църкви от епохата на барока и неокласицизма. Като духовно и културно средище през XVIII и XIX век градът е мястото, където развиват дейността си почти всички велики люде на Русия.

Официалното име на Санкт Петербург, Петър, е основано от факта, как Петър Велики е бил наричан от чужденците. Другите имена на града са били Петроград (1914 – 1924 г.) и Ленинград (1924 – 1991 г.). Той е столица на руската империя в продължение на повече от двеста години (1712–1728 г. и 1732–1918 г.). Санкт Петербург спира да е столица през 1918 г. след Руската революция на 1917г. , но и до наши дни градът се конкурира в представите на населението с руската столица Москва.

Санкт Петербург е също така и арена на една от политическите промени на XX век, която води след себе си най-много последствия – социалистическата Октомврийска революция от 1917 г. През Втората световна война Ленинград, както се казва градът в периода от 1924 до 1991 г., устоява да 900-дневната блокада на немските войски с цената на големи загуби от страна на своето население. Ленинград e обсаден от германците от 8 септември 1941 г. до 27 януари 1944 година. По заповед на Хитлер градът e бомбардиран постоянно и лишен от хранителни запаси, което води до смъртта на близо 1 млн души, 800 000 от които – мирни граждани. Заради проявената храброст на жителите си, Ленинград е провъзгласен за град герой от Върховния главнокомандващ Йосиф Сталин на 1 май 1945.


Брутен регионален продукт

3,9

Промишлена продукция

4,0

Селскостопанска продукция

-

Стокооборот на дребно

3,6

Инвестиции в основен капитал

3,6



Климат

Влажен и континентален климат поради влиянието на циклоните от Балтийско море.Градът има климат леко по-топъл от този на неговите предградия.Времето е променливо почти през цялата година-сурово през зимата, но и приказно през пролетта и лятото, особено по време на прочутите бели нощи, които настъпват около 25-26 май.През този период залязващото слънце се спуска зад хоризонта не повече от 9 градуса и вечерният сумрак се слива с утрото. Най-впечатляващи са дните от 10 до 22 юни - денят с най-голяма продължителност (18 часа и 35 мин.). Белите нощи завършват на 16-17 юли.Посещаемостта е над 3 милиона туристи в рамките на тези 50 дни.


Икономика

Брутен регионален продукт (2006),в млрд. рубли-902,1.Брой на предприятията и организациите(2005)-333 501.Брой малки предприятия-106,7 хил.Дял на дребните предприемачи в обема на брутния регионален продукт на Санкт Петербург-24%.Обем на промишлената продукция(2004),в млрд.рубли-341,8.Бюджетни приходи (2006),в млрд. рубли-218. Бюджетни разходи в млрд.рубли-186,1.Внесени данъци и вземания в бюджетната система на Руската федерация(2005),в млрд.рубли-156,1.Инвестиции в основен капитал(по фактически действащи цени към 2006 г.),в млрд.рубли-178,0.Индекс на потребителските цени(декември 2006 г. към декември 2005 г.) в %-110.Средна месечна номинална заплата(2006) в рубли-13 033.Износ(2004),в млрд.щатски долари-3,99.



Промишленост

Промишлеността е водещ отрасъл в икономиката на Санкт Петербург.Тя представлява повече от 25% от брутния регионален продукт и включва около една четвърт от работещото население.Промишлените предприятия в града осигуряват повече от една трета от данъчните постъпления.Санкт Петербург произвежда 30% от общия обем на промишлената продукция в Северозападния федерален окръг.Основни отрасли-машиностроене и металообработване,хранително-вкусова промишленост.Представени са също така електро-енергетиката,горската,дървообработвателната и целуозно-хартиената,химическата и нефтохимическата промишленост,производството на строителни материали,леката промишленост,черната и цветната металургия.

Най-големи промишлени предприятия:АД с ограничена отговорност „Ижорски заводи“,АД „Лененерго“,ФГУП „Адмиралтейски корабостроителници“,АД с ограничена отговорност „Балтийски завод“,АД с ограничена отговорност „Ленинградски завод за метали“,АД с ограничена отговорност „ЛОМО“ и др.

Инвестиции

Санкт Петербург твърдо запазва лидерските си(след Москва) позиции сред руските региони по рейтинг на инвестиционна привлекателност.Без да притежава богати миннерални-сурови ресурси,градът съществено печели позиции по такива състави на инвестиционния потенциал като равнище на образование,ефективност на научно-техническата дейност,дял на предприятия с чуждестранно участие и други параметри,характеризиращи качество на трудови ресурси,стопански климат,градската среда.Обем на чуждестранни инвестиции (2005) в млн.щатски долари-1417,1.



Социална сфера и образование

Градът е един от най-големите научно-образователни центрове в Русия.Тук се обучават над 8 % от всички руски студенти,13% аспирантите и 15% от докторантите.Системата на висшето и средното професионално образование включва 48 граждански вуза(сред тях:Санктпетербургски държавен унивесрситет, Санктпетербургски държавен университет по икономика и финанси,Балтийския държавен технически университет и др.),18 военни ВУЗ,46 недържавни ВУЗ,75 структури на средното професионално образование


Култура

Санкт Петербург е един от най-значимите културни центрове на Русия.

Драматични театри:Академичен Балшой, драматичен театър „Г.А.Товстоногов“,Академичен театър за комедии „Н.П.Акимов“,академичен „Александински“ театър,Академичен театър „Ленсвет“,Академичен драматичен театър „В.Ф.Комисаржевска“,театър „Балтийски дом“,Младежки на у.“Фонтанка“,Сатиричен театър,Академичен Малий драматичен театър и др.

Музикални театри:Академичен Мариински театър,Академичен театър за опера и балет „М.П.Мусоргски“,Театър за опера и балет на консерваторията „Н.А.Римски- Корсаков“,Камерен музикален театър „Санкпетербургска опера“,Академичен театър за балет под ръководството на Борис Айфман,Музикално-комедиен театър и др.

Детски театри:Театър на младия зрител(ТЮЗ)“А.А.Брянцев“,Детски музикален театър „Зазеркалие“,Голям куклен театър на приказките.

Концертни организации и зали:Академична филхармония“Д.Д.Шестакович“,Академична капела“М.И.Глинка“,Естраден театър,Детска филхармония,Голяма концертна зала „Октябърска“,Общински култъран център,Петербургски театър“Буф“,Филхармония за джазова музика,Концертна зала „Санкт Петербург“

Музеи:“Ермитраж“,Руски музей,Общоруски музей“А.С.Пушкин“,Литературно-мемориален музей „Ф.М.Достоевски“,Къща музей „А.А.Блок“,Къща музей на династията „Самойлови“,Къща музей „Н.А.Римски-Корсаков“,Къща „Кочнева“,Музей на политическата история на Русия,Музей на театралното и музикалното изкуство,Оибщински музей „Анна Ахматова.Сребърен век“,Мемориална къща музей „Ф.И.Шаляпин“.

Териториално развитие

1.Териториалното развитие се осъществява в съответствие с целите за развитие на Санкт Петербург,заложени в документите за държавното планиране на социално-икономическото развитие на града.Съгласно тези документи основни цели за развитие са:

- Стабилно подобряване на качеството на живот на всички слоеве от населението на града(ориентирано към осигуряване на европейски стандарти за качество на живот.

- Формирането на Санкт Петербург като интегриран в руската и световната икономика,многофункционален град,осигуряващ високо качество на средата за жизнена дейност и производство,утвърждаване на града като главен руски контактен център в региона на Балтийско море и северозападната част на Русия.

2.Териториалното планиране на града е насочено към определяне на функционалното предназначение на териториите на Санкт Петербург като се изхожда от социалните,икономическите,екологичните и други фактори с цел:

- Устойчиво развитие на града,повишаване на качеството на градската среда;

- Запазване и възстановяване на историческото и културното наследство;

- Развитие на инженерната,транспортната и социалната инфраструктура;

- Осигуряване на отчитане на интересите на РФ,интересите на жителите на Санкт Петербург и техните обединения,вътрешноградските общински образования

3.Териториалното планиране на Санкт Петербург се базира на следните постановки за социално-икономическото развитие на града

- Стабилизация на общия брой на населението на града на равнище 4,8-5,0 млн.души,в т.ч. постоянно население 4,5-4,6 млн.души,за сметка на намаляване на смъртността,увеличаване на раждаемостта и миграционния прираст;постепенно преминаване в перспектива(след 2015) към нарастване броя на жителите на Санкт Петербург,повишаване качеството на живот на жителите на града за достигане по основни показатели на европейските стандарти,преди всичко по осигуряване на жителите на Санкт Петербург с жилищен фонд с перспектива до 2025 в размер за не по-малко от 35 кв.м обща площ на човек,увеличаване броя на учрежденията от социалната сфера до нормативното равнище в РФ и средноевропейското равнище.

- Стабилно развитие на икономиката на Санкт Петербург,увеличаване обемите за производство на годишния брутен регионален продукт и обема на привличаните инвестиции в основен капитал не по-малко от 2,5-3 пъти.

- Запазване на многофункционалния профил на икономиката на града като основа за неговото устойчиво развитие,чиято база представляват промишлеността, трaнспортът,туризмът,науката,потготовката на квалифицирани кадри,както и търговски-деловата сфера с приоритетно развитие на обектите,преди всичко на иновационните видове дейност,най-ефективни,използващи потенциала на Санкт Петербург,с постепенна диверсификация перспектива към 2025 г.на структурата на икономиката по посока на повишаване на значението на сферата на търговските услуги,както и за населението на града,така и за функционирането и развитието на пазара.

- Осигуряване на необходимата за икономиката на града работна сила на равнището на 2,5-2,6 млн.работещи,като се съчетаят използването на трудовите ресурси на населението на града и на временните трудови мигранти с цел на се повиши производителността на труда в основните отрасли на икономиката до средноевропейско равнище.

- Създаване на благоприятни условия за развитие и функциониране в Санкт Петербург на обектите с федерално значение,необходими за осъществяването на установените от Конституцията на РФ и федералните закони,пълномощия на РФ,в това число и за изпълнение на международните задължения.

- Засилване на потенциала и конкурентноспособността на промишления комплекс на Санкт Петербург чрез обновяване на новите производствени фондове,ускорено развитие на наукоемките и високотехнологичните производства.Увеличаване на обема на промишленото производство с не по-малко от 5-6% ежегодно при известно съкращение на заетите в него.

- значително повишаване на ролята на Санкт Петербург като важен международен търговско-транспортен център с увеличаване с перспектива 2025год.на годишния превоз на товари до нивото на не по-малко от 500 млн.тона,въз с основа на комплексното развитие на всички видове външен транспорт в състава на Санкт Петербург транспортен възел,както и на свързаните с него спедиторски,финансови,логистични и застрахователни услуги.

- развитие на науката чрез формиране на големи научно-ановационни центрове на базата на водещите научни учреждения на Руската академия на науките,на отрасловите научно-изследователски институти,подразделения,занимаващи се с наука,във състава на ВУЗ,както и чрез създаване на научно-иновационни центрове и технопаркове.

- превръщане на Санкт Петербург в център за подготовка на квалифицирани кадри,като се увеличи броя на руските студенти от други населени места и на чуждестранните студенти с не по-малко от 1,5 пъти.

- превръщане на Санкт Петербург в център на туризма от световно значение,като се увеличи броя на гостите на града в перспектива до 2025 год.до не по-малко от 8млн.души за година.

- развитие на обектите в търговско-деловата сфера(финанси,кредит,застраховане,търговия на едро,операции с недвижимо имущество,информатизиране,връзки) на базата на строителството на нови бизнес центрове,модернизация на съществуващите офисни сгради в съответствие с приетите международни стандарти и развитие на необходимата за обслужването им инфраструктура с увеличаване на заеманите от тях площи с не по-малко от 2-2,5 пъти.

- развитие на големи специализирани медицински центрове на основата на научно-излседователските,учебните и други медицински заведения,оказващи висококвалифицирани медицински услуги на жителите на Санкт Петербург и на други региони на Русия и на чуждестранни граждани,като се увеличи обема на предоставените услуги с 1.5 пъти.

- създаване на спортни съоражения,осигуряващи възможност за провеждане на общоруски международни състезания,включително и Олимпийски игри.

- развитие на санаторно-курортни учреждения,като се увеличи броя на почиващите с не по-малко от 1,5-2,0 пъти.

- увеличаване на обемите за финансиране на ново строителство и реконструкцията на обектите на инженерната и транспортната инфраструктура,на социално значими обекти за обслужване на неселението на града, на жилища за нуждаещи се,както за капитален ремонт на жилищния фонд на в Санкт Петербург.

Предполага се 50% от новите търговски недвижими обекти и 25% от жилищната площ до 2015 год.да се получи за сметка на реконструкция,останалата част- по пътя на урбанизацията.

Съгласно концепцията на генералния план,градостроителното развитие на Санкт Петербург ще бъде ориентирано по посока на запазване на взетата под егидата на ЮНЕСКО цялостна,исторически отвърдила се пространствена структура на мегаполиса Санкт Петербург,образуваща се от ядрото на този пространствена структура (‘'Петроград‘‘) и заобикалящата я система от селища,в която влизат:гр. Кронщат,веригата населени места по южното крайбрежие на Финския залив(гр.Ломоносов,селището Мартишкино,гр.Петродворец,селището Стрелна),населените места разположени по край Талинското шосе(населените пункове Старопаново,Глорелово,Красно село,Дудерхов),в киевско-витебско направление(Пулково,Александровка,гр.Пушкин,Тярлево,Глазово),в морското направление(Шушари,гр.Колпино),по крайбрежието на Нева(Петро-Славянка,Понтонно,Сапьорно),по край Виброското шосе(селищата Парголово,Основа розча,Ливашово,Песочина,Дибуни),по край северния бряг на Финския залив(селищата Лахта, Олгино,Лиси нос,Горска и др.). За запазване на тази структура се предвижда създаването на градостроителни ограничения,гарантиращи съществуването на ‘‘ междинни зони ‘‘между “Петроград‘‘ и заобикалящите го най-близки градове,както и между самите населени места. На тези междинни зони трябва да се даде статут на ‘‘зони с особено строително регулиране със значение на субект на Федерацията ‘‘.

В частта за природното наследство на Санкт Петербург концепцията на генералния план предлага:

- Запазване на градските лесопаркове ГУП ‘‘ Лесопаркова зона ‘‘ на Санкт Петербург както в границите на града,така и на територията на Ленинградска област.

- получаване на статут на Лесопарковете,Курортни,Комаровски,Сестрорецки,Разлив,Новоорловски.

- спазване на границите и режима на съществуващите специално защитени природни територии: резарватите Юнтоловски и Гладишевски.

- юридическо оформяне на 4 природни забележителности:Дудерховските висичини, Комаровски бряг,Стрелнинския бряг,парк Сегиевка.

- организиране на нови специално-защитени природни територии : Западен Котлин(комплексен резерват);Заблатени територии на Лиси нос(комплексен резерват),Ихтиологичния резерват“Питерска корюшка“;комплексния резерват“Слънчев лес“,включващ лесопарковете Курортни и Комаровски,Пухтолава планина и терасите Серово.

- Геоложката природна забележителност-„Долината на река Поповка“,зоните на планинско-санитарна защита на лечебно-курортната местност(курортен район)

- Парк“Усинова рошча“(природно-исторически парк)

- Левашевски лес(комплексен резерват)

- Сесторетско блато(комплексен резерват)

- Новоорловски природно-исторически лесопарк“Баболовски“ и „Отделни“

Програмата за рекострукция и развитие на историческия център предвижда:

- Реконструкция на зоната на Мариинския театър

- Разширяване на експозиционните площи на Руския музей

- Разширяване на експозионните площи на Ермитража чрез използване,чрез използване на Главния щаб

- Пребазиране на Руския главен архив,като се използват здания на Сената и Синода.

Вобластта на строителството на обекти на науката и висшето образование:

- Развитие на териториите на Санктпетербургския държавен университет

- Офорняне на академичко градче в района на Новоорловския парк

Забележителности
Санкт Петербург е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, а съгласно класацията на ООН, заема осмо място в списъка на най-привлекателните за туристите градове в света. Градът и околностите му са знаменити с архитектурните си забележителности, историческите паметници и музеите, както и с културните и научни институции.

Разположението на Санкт Петербург под Арктическия кръг, на същата ширина като Хелзинки, Стокхолм, Абърдийн и Осло, кара здрачът да продължи цялата нощ в месеците Май, Юни и Юли (от 25 май до 17 юли). Този феномен е известен като "белите нощи". Над 3 милиона туристи от цял свят идват тук през тези 50 дни, за да усетят магията им, разхождайки се по крайбрежните булеварди в очакване да се вдигнат мостовете на р. Нева. Белите нощи са тясно свързани с тази друга атракция - осемте подвижни моста, обхващащи р. Нева. Туристите се скупчват да видят мостовете, които се дигат и спускат отново през нощта за да позволят на корабите да преминат нагоре или надолу по реката. Мостове са отворени от Май до късен Октомври според специален график между около 2:00 часа сутринта и 4:30 часа сутринта. Най-атрактивният момент, който туристите очакват с нетърпение през нощта, е вдигането на мостовете. Те се отварят по един или два пъти в точно определено време. Тогава корабите преминават като фантастични видения, движещи се по светлинните отблясъци на реката. Всеки може да преживее този момент с някое от десетките туристически корабчета, които чакат любопитните туристи.

Историческият център на града е на Дворцовия площад, където се намират 47,5-метровата Александрийска колона от розов гранит, издигната в чест на победата на император Александър I над Наполеон, и Зимният дворец –резиденцията на руските царе до 1917 г., в чиято архитектура е въплътен геният на прочутия архитект Растрели. Ермитажът, най-големият музей в Русия и един от най-големите и най-старите в света художествено и културно-исторически музеи, сега е събрал в своята великолепна съкровищница над три милиона творби на световното изкуство. Началото поставят Петър I и Екатерина Велика, която завещава 3996 картини.

В далечината неустоимо примамват златните игли на Петропавловската катедрала и Адмиралтейството, златният купол на Исакиевския събор, от който се открива невероятна панорама към града на Нева, и цветните градини на Петродворец - лятната резиденция на руските царе, основана също от Петър I. Водната феерия на фонтаните, които се пускат от 10 май, "съживява" златните и мраморните статуи по стъпаловидната му градина. Пускането им сутрин е цял ритуал, които идват да наблюдават много туристи. Първо водата бликва тихо, постепенно се усилва, около скулптурите извират нови и нови струи, стават все по-големи, докато всичко се облее във феерия, пречупваща слънчевите лъчи.

Не по-малко поразителен е и самият дворец с блясъка на полилеите и огледалата, с филигранната дърворезба и позлата, със сиянието на мрамора и зелената светлина на малахита.

Толкова много са забележителностите на Санкт Петербург, че ще трябват най-малко десетина дни, за да се видят поне част от тях. Защото не можеш да си тръгнеш, преди да си посетил Руския музей с цялото богатство на руското изобразително изкуство, събрано в над 400 000 творби, Михайловския замък, Военноморския музей с колоните–маяци, Казанския събор, в който е погребан руският пълководец Кутузов или прочутото Царское село с великолепния дворец и красивите паркове.



Дворцов площад

Дворцовия площад е централният площад на Санкт Петербург, един архитектурен ансамбъл, който се появява през втората половина на XVIII - първата половина на XIX век.Първоначално името му било“Адмиралтейский луг“,което било свързано с корабостроителница със същото име.Името е съществувало до 1772.Името „Дворцов площад“ е известно от 1766 година,имайки се на предвид Зимния дворец,чиято южна фасада гледа към площада,но през 1918 районът е бил преименуван в площад „Урицкого“.На 13 януари е издадено постановление за връщането на историческите наименования,в това число и на Дворцовия площад.



Съвременен период

По време на възстановяването на Дворцовия площад през 2001 г. бяха извършени археологически проучвания. Разкопките са открили в основата на крилото на Анна Ивановна.Той представлява триетажен дворец проектиран от Растрелли през 1746год. В съответствие с плана за възстановяване на района е фотографиран и повторно разрушен като идеята е да оставят фрагмент от сутерена за преразглеждане,покрит с дебело стъкло. През 2006год.се провежда възстановяването на колоната Александър. От 1990год.се провеждат ежегодни концерти,спортни и социални събития. Едни от тях са парада посветен града,Годишни международни надпревари,неофициален празник на любителите на бардовски песни,който се провежда на 1ви септември в Зимния дворец. Провеждани са много концерти на Световно известни личности като, Джо Кокър ,Пласидо Доминго,Елтън Джон,Ролинг Стоунс,Скорпионс,Дюран Дюран,Анастейша,Мадона и други.

Дворцовия площад е един архитектурен ансамбъл. Северната граница е фасадата на Зимния дворец, южната граница е с полукръгова форма образувана от Главния щаб триумфална арка увенчана с колесница на победата.В центърът е разположена колоната на Александър на източната страна се намира Щабът на Гвардейският корпус.

Легенда:1Зимен дворец;2 Щаб на Гвардейския корпус;3Александровска колона;4 Здание на Главния щаб;5 Триумфална арка на Главния щаб;6Адмиралтейство.



Александровска колона
Построена през 1834 год.в сърцето на Дворцовия площад от френския архитект Монтеферан в част на победата на Александър I срещу Наполеон във войната през 1812год. Проектът е одобрен през 1829 год. и от крит през 1834 год. На откриването му присъстват императорът и императорското семейство,то бележи завършването на края на работата по дизайна на Дворцовият площад. Колоната прославя победата на руското оръжие символ на смелост на руската армия.Мемориалът е изграден от розов гранит близо до Виборг пред 1830-1832год.Паметникът е увенчан с фигурата на ангел от Борис

Орловски.На паметникът е изписано стихотворение от Александър Пушкин.




обща височина

47,5м.

височина на пиедестал

2,85м.

височина на ангелската фигура

4,26м.

височина на кръста

6,4м.

диаметър на дъното на колоната

3,5м.

размер на пиедестал

6,3x6,3м.

размер на барелефи

5,24x3,1м.

размер на оградата

16,5x16,5м.

общо тегло

704т.

общо тегло на върховете на колоната

37т.


Зимен дворец
Той е архитектурен паметник от руския барок. Построен е през 1754 - 1762 от италианския архитект Б. Ф. Растрели. Бил е резиденция на руските императори, а от юли до ноември 1917 - на Временното правителство. Изграден е с форма на каре с вътрешен двор; фасадите гледат към р. Нева, Адмиралтейството и Дворцовия площад. Парадният вид на сградата се подчертава от пищната украса на фасадите и помещенията. През 1918 част, а през 1922 цялата сграда е предадена на Ермитажа

Ермитраж
. Възниква през 1764 г. като частна колекция на Екатерина II (1729-1796). Открит е за посещения през 1852. Но официалната му рождена дата е 1764 г., когато в залите на сградата на Зимния дворец били изложени 225 платна на западноевропейски художници. С тях западащият берлински търговец Гоцковски погасил дълговете си към Екатерина Втора. Първоначално Ермитажът бил замислен като място за уединение (точно това означава френската дума "ермитаж"). Към края на 18 век там вече били събрани най-добрите в Европа художественни цености. Десетилетия наред това богатство било достъпно само за висши сановници, дипломати и приближени на царското семейство. В началото на ХХ век музеят вече разполагал с 600 000 произведения на изкуството и старинни културни паметници. Днес Санкт-Петербургския Ермитаж е най-големият културно-исторически музей в Русия и един от най-големите в света, с който могат да се сравняват само нюйоркският Метрополитен, парижкият Лувър и Британският музей. В него се пазят над 2 700 000 творби на изкуството от различни епохи, страни и народи, представящи световната култура от няколко хилядолетия до наши дни. Всяка година той е посещаван от близо 4 000 000 души. В Ермитажа се намират богати колекции от паметници на древногръцката, античната и средновековната култура, изкуството на Западна и Източна Европа, археологически и художествени паметници на Азия, на руската култура на 6-19 век.

По заповед на Екатерина 2 през 1795 г. от Варшава е изнесена библиотеката на Залуски, която наброява почти 300 хил. тома, 10 хил.ръкописа и огромна колекция от гравюри. Именно тя, както и художествената колекция на Кралския замък , дворцовите асамблеи на "Лазенки", замъка на Вавел, Мистав и други, стават основа на Имперската публична библиотека на Ермитажа и на Арсенала.

В музея са включени колекциите на княз Г. А. Потьомкин (командва руската армия при победата на Крим), колекцията на берлинския търговец Й. Гоцовский, Брюлов, Кроз, Болдуин, Лайд Браун и др. Сред най-прочутите от представените художници са Микеланджело, Леонардо, Рембранд, Пикасо, Лорейн, Вато, Моне, Сезан, Батиста, Тиеполо, Гоген, Ван Гог, Рубенс, Рафаело, Тициан, Веронезе, Ел Греко, Гоя, Веласкес, Ван Дайк, Дьолакроа, Мане, Реноар и много други майстори, скитски и византийски художествени изделия, приложното изкуство на Урарту, древния Египет, Персия.

Общата дължина на близо 400-те зали е 22 километра. Ако посетителят прекарва по 1 минута на всеки един експонат, ще му бъдат необходими 11 години, за да разгледа всичко — при условие, че прекарва в музея по 8 часа дневно. Понастоящем в Ермитажа има 6 големи научни отдела. Със своите научноизследователски лаборатории и реставрационни ателиета, със своите блестящи учени специалисти, чийто ръководен принцип е нищо да не се добавя, скрива и поврежда, санкт-петербургския Ермитаж е един истински университет за изкуство и култура.

Тук могат да се видят още много неща - имперски емблеми, Бижутата на Фаберже, антично злато. Към края на царуването на Екатерина II музея в Ермитажа се счита за една от най-големите художествени колекции на Европа. В него се съдържат почти 4хил. картини, повече от 7 хил.рисунки, почти 8 хил. гравюри, и около 10 хил. гравирани камъни.

Исакиевски събор
Намира се на Василевския остров в Санкт Петербург е третият по големина едно куполен събор в света Храмът е издигнат от Александър І по повод победата му над Наполеон през 1818 г.

Построяването му отнема повече от 40 години. Френският архитект Огюст Рикар дьо Монферан посвещава целия си живот на този проект. Той умира през 1858 г. – годината, когато храмът е окончателно завършен и осветен. Интериорът е пищно декориран с малахит, лазурит, мрамор, различни скъпоценни камъни и минерали. За позлатата на купола са използвани 100 кг от благородния метал. В църквата се събират 14 000 души.

Простиращият се пред Исакиевския събор едноименен площад е завършен след построяването на храма и е един от последните архитектурни ансамбли, определящи облика на града. В центъра му се издига статуя на Николай І, която е създадена през 1859 г. по поръчка на съпругата му и трите му деца, чиито лица са гравирани като алегорични образи на Мъдростта, Вярата, Властта и Справедливостта.


1 — Конногвардейски манеж

2 — Исаакиевски собор

3 — Исаакиевски сквер

4 — Паметник Николай I

5 — Дом Лобанова-Ростовского — Сградата на военното министерство

6 — Замък Миллера

7 — Министерство на градоустройственото имущество

8 — Министерство на държавното имущество

9 — Замък Зубова — Руски Институт по история изкуството

10 — Мариинский дворец

11 — Доходен дом Китнера

12 — Доходен дом Шиля

13 — Дом Мятлевых

14 — Гостиница «Англетер»

15 — Дом на Германското посолство

16 — Гостиница «Астория»


Бронзовият конник

Впечатляващ паметник на основателя на Санкт Петербург Петър Велики, се издига на Сенатския площад, с лице към река Нева и е заобиколен от Адмиралтейството, църквата „Св. Исак” и сградите на бившия Сенат и Синод – гражданският и религиозният управителен орган на предреволюционна Русия. Паметника е построен по нареждане на императрица Екатерина Велика в знак на почит към нейния предшественик на царския трон, Петър Велики. Бидейки германска принцеса по рождение тя е имала голямо желание да осигури линия на приемственост с ранните руски монарси. По тази причина върху паметника се чете надпис на руски и на латински: На Петър Първи от Екатерина Втора. Тази конна статуя на Петър Велики, създадена от известния френски скулптор Етиен Морис Фалконе, изобразява най-изтъкнатия реформатор на руската държава като римски герой. Пиедесталът е направен от монолитен къс от червен мрамор издялан във формата на скала. От върха на тази скала Петър галантно води Русия напред, докато неговият кон е стъпил върху змия , която представлява враговете на Петър и неговите реформи.


Крайцерът „Аврора”
След многогодишното вярно служене към Русия той е превърнат в музей и е закотвен срещу хотел Санкт Петербург. Построен между 1897 и 1900 година, той взема активно участие в Руско-японската война от 1904-1905 година и участва в битката при Цушима, в която по-голямата част от руския тихоокеански флот е била унищожена. По време на Октомврийската Революция от 1917 г. „Аврора” е дала знак с бял пушечен изстрел за започване на атаката на Зимния Дворец, тогавашната резиденция на бездействащото временно правителство. Корабът е грижливо реставриран и понастоящем се използва като открит музей и тренировъчен кораб за кадетите от близкото „Нахимовско“ морско училище.

Невски проспект
Той е главният булевард на Санкт Петербург и една от най-известните улици в Русия. Пресичайки историческия център на града, той тръгва от Адмиралтейството към Московската гара и след това, след лек завой стига до манастира „Александър Невски”. В най-ранните дни на Санкт Петербург той е бил просто началото на пътя към древния град Новгород, но бързо се изпълва с красиви сгради, площади и мостове и се превръща в централна улица на оживения, бързо растящ град. По протежението на Невски проспект са наредени едни от най-впечатляващите сгради на Санкт Петербург – Казанския събор, живописната, в руски стил църква „Спас на крови”. Непосредствено до Невски проспект, в съседство с Гранд Хотел Европа, се намират Площадът на изкуствата и Руският музей. По-надолу по улицата може да се открият Гостиный двор – най-големият универсален магазин в града, Руската национална библиотека, един впечатляващ паметник на Екатерина Велика и Аничковият мост, украсен с 4 конни статуи. Невски проспект е също така и главна търговска улица и център на развлекателния и нощния живот на града.

Мариинският оперен и балетен театър
Световно известният Мариински театър, познат в съветските времена като Театър за опера и балет „Киров”, възвръща първоначалното си име през 1992 година. Настоящата сграда е построена през 1859 година. В предреволюционните времена театърът е под егидата на императорската фамилия и дава сцена за изява на някои от най-известните руски представители на оперното и театралното изкуство. Сградата, с нейните 1625 седящи места е пострадала сериозно по време на войните, но през 1944 г. е възстановена. От тогава театърът поддържа своята висока репутация и се гордее особено със своя класически балет. Театърът достига забележителни висоти в международен план под ръководството на Юрий Темерканов и настоящия главен диригент и артистичен директор Валери Гергиев.
Катедралната църква „Св. Исак”
Тя е истински архитектурен шедьовър. Реализирана по проект на френския архитект Огюст Монферан с идеята да бъде главната църква на Руската империя тя е била строена цели 40 години /1818 – 1858 г./. Декорирана е много умело с различни архитектурни детайли от лапис, малахит и най-добрите видове мрамор.В интериора на църквата могат да се видят икони изработени чрез използването на мозаичната техника. Иконостатсът – иконната стена, която разделя олтара от останалата част на църквата е украсен с 8 малахитови и 2 колони от лапис лазули. Църквата се издига на височина 101.5 м и побира повече от 14 000 души. Колоните са направени от монолитни късове червен гранит и тежат по 80 тона всяка. През 1928 г. църквата е затворена, за да бъде превърната в музей на атеизма, но през 1986 г. отново е предадена на църковните власти. Днес тя функционира като музей, но на най-значимите религиозни празници в нея се провеждат и църковни служби. Позлатеният купол на храма доминира над небето на Санкт Петербург и се вижда от целия град. Посетителите могат да се изкачат по стълбата с около 300 стъпала, за да достигнат панорамната площадка в основата на купола, откъдето се разкрива спираща дъха гледка към целия град.
Казанския събор
Сградата е изградена между 1801 и 1811 година по проект на руския архитект Андрей Воронихин църквата се отличава с внушителните си размери и каменната колонада обгръщаща малка градина с фонтан по средата. При проектирането и архитектът е вдъхновен от Базиликата „Св.Петър” в Рим и я замисля като главната православна църква на Русия. След войната от 1812 година и разгрома на Наполеон църквата става паметник на руската победа. Похитените вражески знамена са поставени в храма, а известният фелдмаршал Михаил Кутузов, който спечелва най-важната военна кампания през 1812 година е погребан в него.Катедралния събор получава името си от чудодейната икона на Казанската Света Богородица, която се съхранява в него чак до втората половина на 30-те години на 20-ти век.

Катедрален храм „Спас на крови”
Най-красивата църква в руски стил построена през 1883 година на мястото, където е убит от терористична бомба император Александър ІІ. Изграждането и е почти изцяло финансирано от императорското семейство и хиляди частни дарители. Както вътрешната част, така и външната са украсени с невероятни мозайки, проектирани и изпълнени от най-изтъкнатите руски художници от това време – Васнецов, Нестеров и Врубел. Интересен факт е, че въпреки очевидно руският и облик, нейният главен архитект, А.Парланд, не е руснак по рождение. Външният вид на храма напомня Московската църква „Св.Василий”. Уникалният и интериор е бил затворен за дълъг период, поради необходимостта от реставрация и е открит за посетители чак към края на 90-те години на миналия век. Много негови фрагменти са изпълнени от различни видове яспер, родонит и мрамор, а кубетата са покрити със скъпоценни камъни.
Меншиковия Дворец
Александър Меншиков /1673 – 1729 г./, любимец и компаньон на Петър Велики е бил от незначителен прозход, но е бил бързо издигнат от Петър Първи и става дук и губернатор на Санкт Петербург. Като губернатор той получава огромен дворец на Василевския остров, където е живял. Дворецът е бил най-луксозната къща построена в града и далеч превъзхожда резиденцията на самия Петър Велики. По тази причина тя е избрана да изпълнява редица официални функции. След смъртта на Петър през 1725 година на практика Меншиков управлява страната в продължение на 2 години, до 1727 година, когато е обвинен в кражба на хазната и е изпратен на заточение в Сибир с цялото си семейство. В днешно време, с напълно реставриран интериор, Дворецът съхранява колекция от руски културни артефакти от началото на 18-ти век.
Юсуповският дворец
Разположен е на река Мойка и е един от най-красивите паметници на класицизма, отличаващ се с изящни линии и пропорции. Дворецът впечатлява с разнообразната си архитектура в отделните помещения – Барок, Източен стил, Неокласицизъм. Помещенията са богато украсени с резби, мрамор, изящни мебели, позлатени предмети. Богата колекция от живопис, скулптури има в музея на двореца. Дворецът влиза в историята на Русия и като място на убийството на Григорий Распутин.
Петерхоф /Петродворец/
Една от най-известните и популярни атракции за гостите на Санкт Петербург е плод на желанието на Петър Велики да изгради императорски дворец в околностите на неговия нов град. Петерхоф,което означава Петровият двор на немски език, става в последствие място за Дворецът Монплезир и Големият Дворец. Имението е еднакво популярно и при внучката на Петър, императрица Елисавета, която заповядва да разширят Големия Дворец и особено парковата част и известната система от фонтани, в това число изключително атрактивната Голяма каскада.

Големият Дворец на Петерхоф е замислен като централна сграда на архитектурния ансамбъл. Оригиналната постройка е дело на архитекта Жан Баптист льо Блонд и е изградена през 1721 година. Междувременно, вдъхновена от неуморния ентусиазъм на Петър Велики е извършена огромна работа по инфраструктурата около двореца, в това число оформлението на Долния парк, прокопаването на Морския канал и изграждането на Монплезир, Двореца Марли и по-голямата част от Ермитажа. Оригиналният Дворец е бил нещо неадекватно на заобикалящото го великолепие, затова Петър дава указания на архитектите да разширят сградата. Работите са пракратени след смъртта на Петър през 1725 година до качването на трона на дъщеря му Елисавета през 1740 година. Елисавета възлага на Бартоломео Растрели, който вече е изпълнил Летния Дворец в Санкт Петербург, да построи великолепен царски дворец. Резултатът е една наистина изключително елегантна и учудващо компактна сграда.

Фонтаните на Петерхоф са една от най-известните туристически атракции на Русия. Най-впечатляващият от тях, Голямата Каскада, който тръгва от Големия Дворец към Морския канал включва 64 различни фонтана и повече от 200 бронзови статуи, барелефи и други декоративни скулптурни елемента. В центъра се издига възхитителната статуя на Самсон на архитекта Растрели. Ежегодното официалното пускане на фонтаните на Петерхоф, което обикновено става в края на месец май,е фестивал продължаващ през целия ден, с класическа музика, фойерверки и други изпълнения, като различните секции на фонтаните се включват една по една.

Построен буквално върху нищото,за да се превърне във всичко,бъдейки център на културата,образованието и икономиката на Русия.Наричан „Северната Венеция” и „Париж на Изтока”,Санкт Петербург е уникално място привличащо милиони инвестиции.

Създаен за да бъде един от най-проспериращите градове на планетата,бъдейки „прозорец към света“,намиращ се в уститето на река Нева и превърнат в главно пристанище на Балтийско море,той предоставя развитието и навлизането на иновациите,чрез разположението си.

С ясна цел Петър I взема безапелационното решение за построяването на Санкт Петербург и успява да събере най-добрите естети,за да получи в резултат един шедьовър спиращ дъха на всеки посетител.Неговите последователи доразвиват дейността,вдъхновени от усета на своя предшетвеник и допринасят за визията на града,който смело може да се нарече „Градът на XXI век“



Източници:
„Великите градове в историята“ Джон Джулиъс Нуруич
Енциклопедия „Русия:Федерални окръзи и региони“ М.А.Севрук
„Икономическа мисъл в Русия от ХVII до XX век“ Катя Бекярова
journeyto.spb.ru/article/180.html
www.allrussia.eu
www.trivago.bg
ru.wikipedia.org
patuvane.info/cities/733/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82
www.rusia.vlez.bg
http://www.journey.bg/guide/guide.php?guide=2041&&country=110>ype=10&page=
http://www.viktur.ru/bolgarski/turizm-v-rusia/piter-5896-999.html
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D1%82_%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3
http://sanktpeterburg.start.bg
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B6



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница