Структура на Delphi-приложение

Съобщителни прозорци

• 
  MessageDlg
  

AButtons: TMsgDlgButtons; HelpCtx: Longint): Word;

Диалоговият прозорец се появява в центъра на екрана. Неговият тип се определя от параметъра AType:

Value	Meaning
mtWarning	A message box containing a yellow exclamation point symbol.
mtError	A message box containing a red stop sign.
mtInformation	A message box containing a blue "i".
mtConfirmation	A message box containing a green question mark.
mtCustom	A message box with no bitmap. The caption of the message box is the name of the application's executable file.

Параметърът AButtons определя бутонът, който ще се появи в диалоговия прозорец:

Value	Meaning
mbYes	A button with the text 'Yes' on its face
mbNo	A button with the text 'No' on its face
mbOK	A button with the text 'OK' on its face
mbCancel	A button with the text 'Cancel' on its face
mbHelp	A button with the text 'Help' on its face
mbAbort	A button with the text 'Abort' on its face
mbRetry	A button with the text 'Retry' on its face
mbIgnore	A button with the text 'Ignore' on its face
mbAll	A button with the text 'All' on its face

Функцията връща стойността на бутона, който потребителят е избрал:

Return values
mrNone	mrAbort	mrYes
mrOk	mrRetry	mrNo
mrCancel	mrIgnore	mrAll

Пр.:

procedure TForm1.Button1Click(Sender: TObject);

begin

if MessageDlg('Welcome to my Object Pascal application. Exit now?',

mtConfirmation, [mbYes, mbNo], 0) = mrYes then

MessageDlg('Exiting the Object Pascal application.', mtInformation,

[mbOk], 0);

Close;

• 
  MessageDlgPos
  

AButtons: TMsgDlgButtons; HelpCtx: Longint; X, Y: Integer): Word;

• 
  ShowMessage
  

Пр.:

ShowMessage('Push this button');

• 
  InputBox
  

Функцията InputBox визуализира диалогов прозорец със заглавие, определено от параметъра ACaption, и текст, указан от параметъра APrompt. Диалоговият прозорец има два бутона OK и Cancel, и Edit поле. Ако потребителят избере бутона OK, функцията връща стринга, въведен в Edit полето. В противен случай връща зададения по подразбиране стринг, определен от параметъра ADefault.

• 
  InputQuery
  

Функцията InputQuery също изисква от потребителя да въведе символен низ. Единствената разлика между нея и функцията InputBox е в синтаксиса.

Идеята на изключенията е да направят програмите по-здрави чрез добавяне възможността за обработка на софтуерни и хардуерни грешки по унифициран начин. Програмата може да продължи работата си при грешки или неочаквано прекъсане, позволявайки на потребителя да запише данните, преди да излезе от нея.

Механизмът на изключенията се базира на следните ключови думи:

• 
  try
  

• 
  except
  

• 
  finally
  

Пр.:

... // process file F

CloseFile(F);

• 
  raise
  

Пр.:

// грешка, ако B е равмо на 0

Result:= A div B;

except

on EDivByZero do //EDivByZero е изключение, дефинирано в Delphi

Result:= 0;

За да дефинирате собствено изключение, създайте нов клас, наследяващ класа на изключенията:

Пр.:

type

EArrayFull = class(Exception);

Когато добавите елемент към масив, който вече е пълен, можете да генерирате изключение, като създадете обект от този клас:

Пр.:

Методът Create е наследник на класа Exception и изисква като параметър символен низ, описващ на потребителя същността на възникналото изключение.

Съществуват и други ключови думи, свързани с обработката на изключения, но най-често използваната е at. Тя може да е в комбинация с raise, за да покаже на коя машинна инструкция да се предаде възникналото изключение.Синтаксисът е:

raise object at address

Форми и прозорци

От потребителска гледна точка формите представляват прозорци и могат да се изплзват за създаването на главни, MDI и диалогови прозорци. Ако създадете приложение с една форма и един бутон на нея, то това приложение ще разполага със следните прозорци:

• 
  Главен прозорец /main window/- формата със заглавие Form1. Това е т.нар. застъпващ се /overlapped/ прозорец от клас TForm1.
  

• 
  Дъщерен прозорец /child window/- бутонът във формата, със заглавие Button1. Това е дъщерен прозорец от клас TButton.
  

Пр.: Когато поставите радио бутон в група, групата е негов родител, а формата- негов притежател.

• 
  Скрит главен прозорец- прозорецът на приложението, наречен Project1. Това е т.нар. изскачащ /pop-up/ прозорец от клас TАpplication.
  

Рамката на формата и нейният потребителски интерфейс определят дали тя ще е диалогов прозорец. За да покажете вторична форма на екрана е необходимо да използвате функциите Show или ShowModal, при което създавате съответно немодална или модална форма, или просто да зададете стойност True на нейното свойство Visible. Всъщност методите Show и ShowModal задават стойност True на свойството Visible и поставят формата над всички отворени прозорци.

За да създадете вторична форма в режим на изпълнение на програмата, е необходимо да извикате метода Create:

constructor Create(AOwner: TComponent); override;

Диалоговите прозорци също можете да показвате като модални или немодални. Модалните диалогови прозорци са по-често срещани от немодалните.

Съществуват две основни свойства на формата, определящи нейното поведение: FormStyle и BorderStyle. FormStyle ви позволява да изберете между норнална SDI форма / Single Document Interface/ и прозорец, систавляващ MDI приложение /Multi Document Interface/.

Възможни стойностина свойството FormStyle са:

• 
  fsNormal
  

• 
  fsMDIChild
  

• 
  fsMDIForm
  

• 
  fsStayOnTop
  

Свойството BorderStyle има стойност по подразбиране bsSizable. Потребителят може да променя размера на такъв прозорец чрез влачене на рамката му. В случай, че зададете стойност bsDialog, рамката на формата се държи като рамка на диалогов прозорец, т.е. не може да се разтегля. Стилът bsSingle се използва за създаване на главен прозорец на приложението, който не може да променя размера си. Стойността fsNone се използва в много специални случаи.

Свойството Position задава началната позиция на формата върху екрана. Стойността по подразбиране poDesigned показва, че формата ще се появи на мястото, на което е била проектирана. Стойността poScreenCenter задава, че формата ще се показва в центъра на екрана. Възможно е първоначално да покажете прозореца минимизиран или максимизиран, като зададете подходяща стойност на свойството WindowState.

Съществуват два начина за промяна размера на формата в дизаин режим: чрез задаване стойности на свойствата Width и Height или чрез разтягане на нейната рамка. По време на изпълнение на програмата, ако формата има рамка, позволяваща промяна на размера, потребителят може да променя размера на формата /генерира се събитието OnResize/. Свойствата Width и Height се отнасят за размера на формата, включително и за нейните граници. Съществуват свойства ClientWidth и ClientHeight, които се отнасят за вътрешната област на формата без рамката, заглавието и главното меню. Клиентската област на формата е повърхността, вурху която можете да поставяте компоненти на формата, да извеждате или получавате данни.

При създаването на формата се генерират следните събития:

• 
  OnCreate: показва, че формата се създава;
  
• 
  OnShow: показва, че формата се визуализира;
  

• 
  OnActivate: показва, че формата става активна форма на проложението;
  
• 
  OnResize и OnPaint: генерират се винаги при създаване на формата, но и много пъти през нейния жизнен цикъл.
  

Пр,:

CanClose: Boolean);

[mbOk, mbCancel], 0) = mrCancel then

CanClose := False;

end;

Ако резултатът от обработката на събитието OnCloseQuery покаже, че формата може да бъде затворена, се генерира събитието OnClose. Третата стъпка е генерирането на събитието OnDestroy, което е противоположно на събитието OnCreate и обикновено се използва за унищожаване на обекти, свързани с формата.

Едно MDI приложение се състои от няколко форми, оито се появяват във вътрешността на една главна форма. То има следната структура:

• 
  Главният прозорец на приложението действа като рамка на контейнер. Този прозорец изисква специална структурана менюто и специфичен код.
  
• 
  Специален прозорец, познат под името MDI клиент, покрива цялата клиентска област на рамката, подържайки някои специални възможности. Например MDI клиентът управлява списъка с дъщерните прозорци.
  
• 
  Дъщерните прозорци можр да са от един и същ или от различен тип. Те не са поставени директно в прозореца рамка, но всеки от тях има за родител MDI клиента, който от своя страна има за родител рамката.
  

• 
  Методът Cascade подрежда каскадно всички отворени MDI дъщерни прозорци. Дъщерните форми се подреждат, започвайки от горния ляв ъгъл на клиентската област на рамката, придвижвайки се към долния десен ъгъл. Прозорците се припокриват.
  
• 
  Методът Tile подрежда отворените дъщерни прозорци така, че да не се препокриват. Клиентската област на рамката се разделя на еднакви части за различните прозорци, така че всички те да могат да се покажат на екрана. Методът подрежда и минимизираните прозорци. По подразбиране те се подреждат хоризонтално. Това действие може да се промени чрез свойството TileMode.
  
• 
  Свойството TileMode определя как ще действа метода Tile. Възможни са два избора: tbHorizontal, при който прозорците се подреждат хоризонтално, и tbVertical, при който прозорците се подреждат вертикално.
  
• 
  Процедурата ArrangeIcons подрежда всички минимизирани дъщерни прозорци, започвайки от долния ляв ъгъл на клиентската област на рамката и продължавайки към горния десен ъгъл. Отворените форми не се местят.
  

• 
  ActiveMDIChild
  

• 
  Next
  

• 
  Previous
  

• 
  MDIChildCount
  

• 
  MDIChildren
  

Пр.:

I: Integer;

MDIChildren[I].Close;