Структури и текстури на рудите



Дата11.06.2018
Размер387.13 Kb.
Структури и текстури на рудите
Структура (С) - пространствено разположение и съотношение на отделните минерални зърна, обусловено от тяхната форма, размери и последователност на образуване (микрониво).

Текстура (Т) - пространствено разположение и съотношение на отделните минерални агрегати, обусловено от тяхната форма, размери и последователност на образуване (макрониво).

Морфологична единица на С е единичното минерално зърно, а на Т - моно- или полиминералният агрегат.

Съществуват междинни понятия - микротекстура (за финозърнести агрегати) и макроструктура (за едрозърнести оброзувания), но те дават само допълнителна информация, без да изменят същността на понятията.

В западната литература Т = С, а С = Т (т.е. всичко е обратно).



Структурата дава последователността на отлагане на минералите (ред на минералообразуване), а текстурата - информация от по-висок ранг (парагенези, стадии, етапи, фази на минералообразуване).

Въз основа на текстурно-структурните изследвания на рудите и минералния им състав се определя генезисът на находищата. Те имат и голямо техноложко значение за избор на технологии за оптималното извличане на съответния полезен компонент, за теоретичните изследвания при определяне на оптималните параметри на различните сплави и др.


N. B.: Много често едни и същи структури и текстури се формират при различни условия и характеризират различни генетични типове руди.
При установяване последователността на минералообразуване (при структурата на минералите) трябва да се отчитат следните белези:

- корозия на един минерал от друг;

- циментация или запълване на пукнатини на един минерал от друг;

- форма на минералните зърна.

Критерии за едновременност на образуване: структури на разпад, всички морфоложки типове прекристализационни структури и структури на отлагане от колоидни разтвори, идиоморфнозърнестата структура и др.

По отношение на текстурите, при едновременно отлагане на минералните агрегати в рудите се получават колоидна, масивна, някои разновидности на впръснатата и петнестата текстура. За последователно образуване се съди по наличие на жилни, бримчести, брекчиеви, геодови, крустификационни и други текстури.


Често, за да се проличи С, се използват реактиви (структурно разяждане на препарата) – киселини или основи в зависимост от минерала. По този начин изпъква вътрешният строеж на рудните минерали - срастъци, зоналност, цепителност, деформации и т.н., както и структурата на мономинералните агрегати. Разяждането може да се извърши само по границите на зърната (т. нар. гранично разяждане) или на отделни минерали (т. нар. селективно разяждане).
Има редица класификации за С и Т на рудите. Най-разпространените са тези на Бетехтин (1937), Вахромеев (1950) и Юшко (1979 - в основата й са заложени два признака: форма на зърната и техният генетичен тип).

Най-удобно е структурите и текстурите да се поделят въз основа на генезиса на рудите, съответно: 1) Магматични (МА); 2) Хидротермални; 3) Метаморфни;

4) Седиментни; 5) Екзогенни

Обикновено в един аншлиф рудните структури принадлежат към повече от един тип. За улеснение се разграничават типовете и се описват наблюдаваните структури по типове като се посочва и за кой минерал или минерали е характерна.


По Бетехтин (1937) преобладават следните структури:

Кристализационни структури – магматични и хидротермални: образуват се съответно при кристализация от магма или хидротермални разтвори. Главни фактори за формирането им са: кристализационна способност на дадено вещество, скорост на кристализация, степен на преохлаждане, концентрация на разтворите, температура, външно налягане и наличие на газове. При силно преохлаждане на разтворите се формират дребнозърнести или скритокристалинни агрегати. Слабо концентрираните разтвори дават единични добре оформени кристали, а силно преситените – дребни кристали или колоидни образувания. По-разпространени са следните видове кристализационни структури:

- Идиоморфнозърнеста структура (панидиоморфна, евхедрална, автоморфна - взето от петрографията) – характерна за минерални агрегати, в които повечето минерали имат присъщите им напълно развити кристални форми. Често се среща при мономинералните руди. За откриването й в някои случаи е необходимо да се прави структурно разяждане. При анизотропните руди се открива чрез включване на поляризатори и анализатори (т.е. при кръстосани николи). По произход – магматична (при хромитовите руди) и хидротермална (при кристализизация в открити празнини и пукнатини).

Ако идиоморфните минерални зърна с удължена форма растат перпендикулярно на стените на пукнатината, минералните друзи имат вид на четка и такава разновидност се нарича гребеновидна*.

- Хипидиоморфнозърнеста структура (взето от петрографията) – характерна за минерални агрегати, в които кристалните зърна на различните минерали са с различна степен на идиоморфизъм (т.е. минералите имат частично развити кристални стени, което се предизвиква често от съвместната кристализация на два или повече рудни компоненти). Разликата й от порфироидната е, че отделните зърна трябва да имат еднакви размери. В аншлифи се открива по същия начин както и идиоморфната. Среща се в хромитовите и медно-пиритните находища.

- Алотриоморфнозърнеста структура (ксеноморфна, анхедрална - взето от петрографията) – образувана от неправилни по форма минерали, чиито зърна нямат собствени кристални стени, в резултат на едновременна кристализация на рудните компоненти в стеснени условия. Разпознава се по следните критерии: отсъствие на определена ориентировка на минералните зърна, разяждане на едни минерали от други (в отделни случаи) и едновременна кристализация на преохладени или преситени рудни разтвори. Широко разпространена, особено в хидротермалните и скарновите находища.

Разновидност на алотриоморфната структура е графичната*, характеризираща се с прорастване на два минерала от типа на писмения гранит. Тя се среща много рядко, предимно в минерални агрегати, кристализирали по евтектичен път.

- Сидеронитова структура (взето от петрографията) – разновидност на алотриоморфнозърнестата. Характерното за нея е, че се наблюдава идиоморфизъм на нерудните компоненти (силикатите, образувани по-рано), между които се разполага рудният минерал (хромит, титаномагнетит), т.е. рудните минерали са ксеноморфни и обхващат силикатните минерали. Образува се само в магматичните находища.

- Порфировидна структура (взето от петрографията) – характеризира се с наличие на едри, в някои случаи и идиоморфни зърна на минерали (изкристализирали по-рано) сред сравнително дребнозърнеста маса (образувана по-късно и представена често от друг минерал). Обикновено границите на зърната на по-рано формираните минерали са корозионни. Често за установяване на отделните зърна в общата маса се използва структурно разяждане. Среща се сравнително често, особено в хидротермалните находища. Пример: пирит сред пиротинова маса.

- Пойкилитова структура (взето от петрографията) – характеризира се с беспорядъчно прорастване на дребни зърна от един руден минерал вътре в едрите кристални зърна на друг руден минерал. Дребните зърна понякога имат идиоморфни очертания. Среща се доста често. Типична е за медно-пиритни находища, където в общата маса на пирита се наблюдават зърна от халкопирит, сфалерит или тенантит; за антимонит в цинабарит.

- Пластинкова структура – морфоложки се изразява в преобладаване на удължени минерални зърна. Среща се сравнително рядко. Характерна е главно за антимонит и хематит.

- Листовидна структура – характеризира се с наличие на листовидно-зърнести или люсповидно-зърнести компоненти. Среща се както при мономинералните, така и при полиминералните руди в хидротермалните находища. Типична е за спекуларит (т.нар. “железни рози”) и молибденит.

- Влакнеста структура – характеризира се с наличие на индивиди с влакнеста форма. Среща се както при мономинералните, така и полиминералните зърна в хидротермални находища в условия на свободен растеж, например, при джеймсонита.

- Субграфична структура* – разновидност на графичната. В този случай един от двата срастващи се минерала, по-късно образуващият се винаги е в по-малко количество и има вид на отделни прорастъци, напомнящи по форма и разположение писмена структура. Среща се много често. Характерна за борнит и халкопирит, сфалерит и галенит, халкозин и ковелин и др.

- Афанитова (скритокристалинна) структура* - при нея отделните кристални зърна са неразличими даже под микроскоп. Такава структура се образува при бърза кристализация на минералите от преситени разтвори. Понякога пресищането е резултат от изпаряване на разтворителя под влияние на рязко спадане на налягането (например, при кипене на разтворите).



Корозионни С – особено широко разпространени в рудните агрегати, т.к. при еволюция на хидротермалния разтвор по-рано отложените минерали се оказват неустойчиви при по-новите физико-химични условия и частично се разяждат като на тяхно място се образуват нови минерали. Степента на кородиране може да бъде различна – от слабо закръгляне на отделните кристали до заливообразни очертания на кородирания минерал. Най-често срещани са следните структури:

- Корозионна структура (или струкрура на разяждане) – зърната на по-рано отложения минерал са частично кородирани като границите между двата минерала са изкривени и неравни, обикновено заливообразни.

- Структура на пресичане – морфоложки се изразява в пресичане на моно- или полиминералните агрегати с тънки жилки от друг минерал (минерали) със същия или друг минерален състав.

- Бримчеста структура (вследствие на корозия) – характеризира се с развитие на тънки жилки на един минерал по границите на друг минерал или група минерали, при което се наблюдава слаба корозия на по-рано отложените минерални зърна. Наблюдава се главно при пиритните и медно-пиритните находища.

- Решетъчна структура – характеризира се с внедряване на един минерал по цепителните повърхнини или по пукнатини на друг минерал, при което се получава решетка. Границите на по-късно образувалите се хипогенни минерали могат да не бъдат равни, а назъбени. При по-силна корозия преминава в друг тип структури – раздробена, скелетна и др.

- Графична и субграфична структури (вследствие на корозия) – интерстициите на частично кородираните зърна на по-рано образувания минерал са запълнени от по-късно формираните. Морфоложки прилича на графичната структура, образувана при евтектична кристализация на рудите (в магмени и хидротермални условия) като се отличава от тях по назъбените граници на зърната на по-рано образуваните минерали. Среща се сравнително рядко, например, при срастване на борнит с халкозин, сфалерит с халкопирит, галенит със сфалерит, галенит с аргентит и др.

- Скелетна структура – образува се при корозия на минералните зърна от центъра към периферията, при което външните стени на отделните кристали частично се запазват и се циментират от по-късно кристализиралите минерали. Такава структура е характерна за срастване на пирит и халкопирит, пирит и сфалерит, арсенопирит и кварц, арсенопирит и галенит и др.

- Атоловидната структура - един минерал се замества от друг като се запазват само очертанията на бившето зърно (реликтите са във вид на атоли).


Структури на разпад (отсмесване) на твърди разтвори – възникват в резултат на постепенна промяна на физико-химичните условия (най-често температура), съществуващи при отлагането на рудната маса. По-рано отложените минерали стават неустойчиви и се разпадат на други минерални съединения. Това става при строго определени условия на температура и налягане и се използва като своеобразен геоложки термометър (виж таблицата). Тези структури представляват закономерни или незакономерни прораствания на един или няколко минерала в общата маса на друг минерал. Отсмесените минерали могат да бъдат понякога ориентирани по кристалографските равнини на вместващия минерал. Обикновено структурите на разпадане трябва да се наблюдават при големи увеличения. Най-често срещаните структури на разпад са:

- Емулсионна структура – представлява много дребни включения на един минерал в основната маса на друг, разпределени хаотично или ориентирани спрямо определени кристалографски посоки. Обикновено са със сферовидна форма, но съща така вретеновидни, с неправилни очертания или във вид на звездички и т.н. Като правило са доста дребни и трябва да се наблюдават при голямо увеличение. Характерна е за твърдите разтвори на сфалерит-пиротин, халкопирит-станин, сфалерит-халкопирит (N. B.: само микроскопичните халкопиритови включения могат да се приемат за структури на разпад от твърд разтвор, а по-едрите са резултат от заместване на сфалерит от богати на мед разтвори) и др.

- Пластинкова структура – характеризира се със закономерно ориентирани в една посока пластинки от един минерал в общата маса на друг минерал. Ориентировката на пластинките може да става по някои кристалографски посоки (равнини на цепителност и др.). Количествените съотношения за всяка двойка минерали са повече или по-малко постоянни. Такива структури се срещат предимно в магматичните (особено медно-никелови), по-рядко във високотемпературните (скарнови) хидротермални находища. Например: илменит с пластинки от хематит (виждат се при голямо увеличение), халкопирит с кубанит, пиротин с пентландит, магнетит с илменит и др.

- Решетъчна структура – характеризира се с развитие на две ориентирани системи от пластинки (обикновено по цепителните равнини) на един минерал в масата на друг минерал. Например, в титано-магнетитовите руди при силно увеличение на микроскопа се наблюдават решетъчни структури на илменит по октаедричната цепителност на магнетит. Друг пример е решетъчната структура на халкопирит по октаедричната цепителност на борнит.



- Бримчеста структура – образува се в случай, когато един от отделящите се минерали се локализира по периферията на зърната на другия минерал. Характерна е за високотемпературните находища, например за пентландит-пиротинови руди (пентландитът се отсмесва в масата на пиротина). Среща се и при разпад на твърдия разтвор галенит-аргентит. Разновидност на бримчестата структура е пламъковидната*. В този случай, единият от минералите се разполага периферията на зърната и по цепителните пукнатини на другия минерал и имат пламъковидна форма. Характерна е за твърдия разтвор пиротин-пентландит.


Примери за разпад на твърди разтвори

Минерали

Т С

Автори

Морфология

Магнетит – илменит (10 : 1)

600-700

Рамдор, 1926 г.

Пластинки с триъгълно разположение

Илменит – хематит

500-700

Рамдор, 1926 г.

Лещовидни пластинки

Хематит – илменит







Лещовидни пластинки

Халкопирит – сфалерит

550

Борхерт, 1934 г.

Звезди, кръстове

Халкопирит – тетраедрит (10 : 1)

500

Едвардс, 1946 г.




Халкопирит (CuFeS2) – борнит

475

Шварц, 1931 г.

Във вид на решетка

(Cu5FeS4)

275

Филимонова, 1949 г.




Халкопирит – кубанит (всякакви)

450

Шварц, 1927 г.

Рязко ограничени пластинки

Пиротин – пентландит (5 : 1)

425-450

Нюхауз, 1927 г. и

Хюит, 1938 г.



Пластинки или

пламъковидни отсмесвания



Станин – халкопирит (5 : 1)

500

Алфред, 1934 г.

Пластинки с триъгълно разположение

Сфалерит – халкопирит* (4 : 1)

350-400

Бюргер, 1935 г.

Закръглени включения, емулсия

Сфалерит – пиротин







Закръглени включения

Сфалерит – станин (Cu2FeSnS4)







Разсеяни включения

Халкозин – щромайерит (Ag,Cu)2S

300

Шварц, 1935 г.




Сребро – дискразит (всякакви)

275-350

Карпентер, Фишер, 1932 г.

Пластинки

Борнит – тетраедрит (1 : 1)

275

Едвардс, 1946 г.




Борнит – халкопирит







Във вид на решетка

Галенит – шапбахит (10 : 1)

210-350

Рамдор, 1938 г.




Галенит – матилдит







Пластинки

Халкопирит – кубанит – пиротин

225

Борхерт, 1934 г.




Алемонтит – арсен, антимон

200-250

Стилвел, Едвардс, 1941 г.




Борнит – халкозин (2 : 1)

225

Шварц, 1928 г.

Грубо кубична мрежа

Халкозин – ковелин (2 : 1)

75

Бетман, Ласки, 1932 г.




* - най-често не са продукт от разпад на твърд разтвор
- Зонална структура* - образува се, когато един от минералите, формирани при разпад на твърдия разтвор, се локализира по концентрични зони, които съответстват на структурата на минералното зърно на втория минерал. Такъв тип структури дават арсенопирит-данаит, магнетит-хематит, пирит-кобалтопирит, бравоит-пирит и др.

- Графична и субграфична структура – характеризира се с взаимно прорастване на два минерала и то по такъв начин, че границите на единия и другия минерал са резки, а оптическата ориентировка е еднаква и за двата минерала. Примери: борнит с халкопирит, борнит с халкозин, борнит с аргентит, галенит с фрайбергит, в халкопирит-пентландит-пиротиновите руди, при халкозин-ковелина и др.

- Микропегматитова структура (терминът е взет от петрографията) – характеризира се със закономерно срастване на два минерала с удължена форма като зърната на включения минерал могат да имат прави и закръглени граници. Среща се при титаномагнетитите (магнетит + илменит).

- Микропойкилитова структура – морфоложки се различава от пойкилитовата само по абсолютната големина на включенията, които могат да се видят само при много голямо увеличение. Среща се при разпадане на твърд разтвор магнетит-хематит и др.

- Мирмекитова структура (взето от петрографията) – подобна на тази в резултат на заместване.

- Нееднородна структура* - образува се в случаите, когато минералите в твърдия разтвор се намират в близки количествени съотношения и когато в процеса на разпадане могат да възникнат участъци с неправилна форма и разположение. Наблюдава се рядко, предимно при разпадане на твърд разтвор на халкозин и ковелин.


Прекристализационни структури (или кристалобластични*) – получени при прекристализация на рудите в твърдо състояние в резултат на изменение на температура, налягане и други метаморфозиращи фактори, при което може да се измени както първоначалният морфоложки облик на рудите, така също (но не винаги) и техният минераложки състав. При изменение на състава рудите се наричат метаморфозирани.

- Пойкилобластична структура – характеризира се с наличие на малки идиобласти (добре изкристализирали зърна със свойствените за даден минерал кристалографски форми), включени в едри ксенобластични индивиди от друг минерал.

- Порфиробластична структура – представлява развитие на едри идиобластични, един или няколко компонента, в по-дребнозърнестата маса на останалите компоненти.

- Гранобластична структура – морфоложки се характеризира с наличие на повече или по-малко изометрични индивиди, но при отсъствие на корозия между отделните минерални компоненти. Среща се при галенитови, антимонитови, сфалеритови и други руди. Като синоним се използва и мозаична структура.

- Лепидобластична структура – морфоложки се характеризира с наличие на зърна с люспеста или удължена пластинкова форма на преобладаващите количествено минерали. Пример: медно-пиритни руди, свързани с регионално-метаморфозирани ефузивни скали.

- Идиобластична структура – бластозърната имат повече или по-малко отчетливо изразени кристалографски очертания в резултат на голямата им кристализационна способност и бърза скорост на растеж.

- Хипидиоморфнобластична структура* - образува се в случаите, когато бластозърната на различните минерали имат различна степен на идиоморфизъм само в резултат на различната им кристализационна способност и скорост на растеж (а не на последователността на образуването им). Характерна особеност на този тип структури са ясните и правите граници между зърната без признаци на корозия.

- Алотриоморфнобластична структура* - бластозърната на минералите са с неправилна форма и с прави некорозионни граници.



- Ориентиранобластична структура* - образува се в процеса на динамометаморфизъм на минералния агрегат (т.е. в условия на едностранно налягане). Бластозърната на минералите с удължена форма са ориентирани перпендикулярно на налягането. В някои зърна могат да се образуват пластинковидни двойници на плъзгане, които също се ориентират, перпендикулярно на налягането. Широко разпространена в медно-пиритните руди с ивичеста текстура.

- Хомеобластична структура – морфоложки се характеризира с приблизително еднакъв размер на минералните зърна.

- Радиално-лъчеста структура – представена от кръгли дребни образувания с радиално-лъчест строеж. Образува се при прекристализация на колоидни разтвори. Среща се при марказит, пирит, вюртцит, сфалерит, карбонати и др. Синонимът й е сферолитова структура.

- Афанитова (скритокристалобластична) структура* - образува се както при прекристализация на руди с по-ранен кристален строеж, така и при прекристализация на колоидни образувания. Често не се различава дори под микроскоп. Характерна за мономинералните агрегати. Разпространена в руди от седиментен и метаморфен произход, а също така в рудите от зоната на окисление и на вторично сулфидно обогатяване.


Катакластични структури – възникват при динамометаморфизъм на рудите, при което те се подлагат на механични деформации. Крехките минерали като хромит, магнетит, арсенопирит, пирит, кварц, фелдшпат и др. се напукват и раздробяват (раздробените късове имат остроъгълна форма). Меките и пластични минерали като молибденит, графит, галенит, карбонати и др. се огъват и деформират. Катакластичните структури възникват в първоначалните етапи на метаморфизма на рудите, при което като правило не се забелязва изменение на минераложкия им състав. В някои пластични минерали се формират пластинковидни двойници на плъзгане, които се различават само в поляризирана светлина (антимонит, молибденит и др.), при структурно разяждане (халкопирит, сфалерит и др.) или при несъвършена полировка (например, триъгълници на изронване в галенита). По-често се срещат следните типове:

- Структура на смачкване – характеризира се с огъване и слабо изместване на отделните зърна. Наблюдава се при някои пластични рудни минерали (галенит, антимонит и др.).

- Структура на раздробяване* - наблюдава се в минерални агрегати, пресечени от многобройни пукнатини. Крехките минерали се раздробяват и образуват късове с различна форма и размери.

- Гранокластична структура – характеризира се с наличието на раздробени крехки рудни минерали, на които отделните парчета са с почти еднакви размери (т.е. отсъстват порфировидни късове). В същото време меките минерали се подлагат на пластична деформация и циментират късовете на крехките минерали, понякога мигрират и по пукнатини в тях.

- Порфирокластична структура – характеризира се с наличие на едри късчета от раздробени крехки рудни минерали сред обща маса от раздробен (също предимно крехък) материал.

- Ориентирано кластична (ориентирано отломъчна) структура* - наблюдава се в случаите, когато в рудата се забелязва ориентиране на късовете на крехките минерали успоредно на някаква равнина. В някои пластични минерали възникват пластинковидни двойници на плъзгане, които също са съответно ориентирани.


Структури на руди със седиментен произход – по-характерните са:

- Обломъчна структура – скални или рудни късове са циментирани с химично утаена маса, отложена едновременно или от по-късни разтвори. Циментът може да е колоиден или изкристализирал.

- Органогенна структура – различава се от обломъчната само по това, че късовете тук са от органичен произход или остатъци от организми.

- Оолитова структура – характеризира се с наличие на закръглени рудни зърна, които са циментирани със сингенетично или епигенетично отложен цимент. Големина – от части на милиметъра до няколко (2) милиметра в диаметър. В центъра на оолитите като правило се намира частица (песъчинка, растителен остатък и др.), около която се е натрупвало рудното вещество. Образуват се в резултат на утаяване във водна среда. Срещат се главно при утаените железни и манганови руди, като оолитите могат да се състоят от сидерит, хематит, тюрингит, шамозит, лимонит, пиролузит, псиломелан, манганокалцит, пирит и др. Наличието на магнетит е резултат на метаморфизъм.

- Кристалобластична структура
Структури, образувани от колоидни разтвори* - тук се отнасят структури на минерални агрегати, образувани при коагулация на хидротермални колоидни разтвори и в процеса на седиментация и диагенеза. Подобни структури се формират често и при изветряне на руди. Особеност на колоидните минерални агрегати е аморфният или скритокристалинният им строеж. Колоидни структури в рудите се запазват много рядко. Обикновено за наличие на първични такива се съди по косвен начин – развитие на различни метаколоидни структури, образуването на които е станало при разкристализация на колоиди. Различават се следните структури:

- Гелна структура* - наблюдава се в минерални агрегати с аморфен строеж. Сред плътната маса на минерали с гелна структура, обаче, обикновено се наблюдават пукнатини на изсъхване и участъци със сферична и радиално-лъчеста форма, които имат концентричен строеж. Наблюдава се под микроскоп. Характерна за минерали и минерални агрегати от зоната на окисление и на вторично сулфидно обогатяване. Много разпространена и в руди от седиментен произход. Среща се в хидроокисните руди на манган, желязо и др.

- Коломорфна структура* - характерна както за отделните минерали, така и за минералните агрегати, които се образуват при коагулация на колоидни системи с широко развитие на дифузионни процеси. Представена от концентрично редуващи се зони със скритокристалинен и аморфен строеж. Такива структури са най-разпространени в руди от седиментен произход и в руди от зоната на окисление и вторично сулфидно обогатяване. Понякога могат да се наблюдават и при някои минерали и минерални агрегати от хидротермален произход. Този тип структура е най-характерен за минерални агрегати от пет-елементната формация (рудите на никела, кобалта, среброто, оловото и урана).

- Отломъчна структура* - тук се отнасят структури, образуване при утаяване на механични суспензии от минерални отломъци във водоеми – езера, блата, реки. Характерната им особеност е закръглеността на границите, устойчиви по отношение на изветряне и неправилната форма на минералните им късове, които лесно се поддават на корозия. Отломъчният тип структури се наблюдава само при минерални агрегати, образувани в процеса на утаяване.
По Бетехтин (1937) основните рудни текстури са следни:

Текстури на руди от магматичен произход

- Масивна текстура – характеризира се с еднороден строеж и наличие почти само на рудни минерали. Не се забелязва никакво закономерно подреждане на минералните агрегати или присъствие на жилки или празнини. Характерният минерален агрегат има зърнеста структура и на разпад на твърд разтвор.

- Впръсната текстура – характеризира се с наличие на по-рядко или по-гъсто разположени впръслеци от рудни минерали (или рудни агрегати) в скалите. Рудните минерали като правило не се допират. Размерът на впръслеците не надминава 1 см, а количеството им в скалата не е повече от 5%. Различават се две разновидности: равномерно и неравномерно впръснати.

- Шлирова текстура – характерно е наличие на участъци в рудната маса, различни по структура или минераложки състав или и по структура, и по състав. Среща се в хромитовите находища.

- Петниста текстура – характеризира се с петна от рудни минерални агрегати сред нерудна маса като и впръслеците, и основната маса са сингенетични. Наблюдават се постепенни преходи на рудните петна във впръснати или безрудни участъци на скалата. Образуването на петнисти текстури, където петната се състоят от идиоморфни кристални зърна (хромшпинелиди сред силикатни минерали), се обяснява с по-ранната им кристализация от силикатната част. Структурата на характерния минерален агрегат е зърнеста.

- Нодуларна (бобова) текстура – характеризира се с отделяне на рудни агрегати със сферична или елипсовидна форма (обикновено хромит) сред силикатните минерали (по-рано образувани окиси и сулфиди, с полуизгладени форми). Нодулите са разположени или на ивици, или безпорядъчно. Отделните нодули могат да имат сложен строеж (централната част понякога се състои от други рудни и нерудни минерали). Размери – от 5 до 15mm в диаметър. Нодулите и основната маса имат зърнести структури.

- Ивичеста и лещовидна* текстура – характеризира се с наличие в рудата на няколко слоя или лещи, различаващи се по минераложки състав, структура, големина на зърната, дебелина, цвят и др. Обикновено се образуват в резултат на движение на магмата през кристализационния период или при гравитационна диференциация на магми с високо относително тегло и вискозитет. Структурите на характерния минерален агрегат са сидеронитова, корозионна и на разпад на твърд разтвор.

- Жилна текстура - рудните образувания (във вид на жили) имат резки граници във вместващите скали (например, при медно-никеловите руди сред габро-норита). Възниква при неедновременна кристализация на отликвирана магмена топилка в последните стадии на собствено магматичния процес.

- Брекчиевидна и брекчозна* текстура – характеризира се със запълване на късове от руди или вместващи скали с минерални агрегати от по-късен стадий. Обикновено се наблюдава леко закръгляне на късовете, циментирани от рудните минерали. Резултат е на епигенетично отлагане на рудите по отношение на късовете (според Юшко: късовете и циментът са сингенетични като причината за този тип текстура е изменение на условията на кристализация на магмената топилка).
Текстури на руди от метасоматичен произход

- Масивна текстура – среща се при контактно-метасоматичните медни и железни руди, метасоматичните оловно-цинкови руди и др.

- Реликтова текстура – характеризира се с непълно заместване на първични скали с рудни минерали (в резултат на т.нар. избирателна метасоматоза). Типично реликтова е слоистата текстура, при която се наблюдава заместване само на някои прослойки в седиментните скали.

- Прожилкова текстура* (щокверкова* или текстура на пресичане*) - образува се при запълване на по-рано образувани пукнатини в минералните агрегати. В зависимост от типа на пукнатините се образуват нишковидни, бримчести, решетъчни (по дължината на кристалографските направления) и графични (при прорастване на два различни по врене на образуване минерали) текстури. Съответно, нейни разновидности са нишковидна, бримчеста (или мрежеста), решетъчна, субграфична и графична микротекстури. Характерни са за полиметалните находища.

- Петниста текстура – става при избирателната метасоматоза или чрез обособяване на отделни рудни агрегати сред нерудната маса. Съотношението на впръслеците и основната маса превишава 1:10. Размерът на впръслеците по диагонала е по-голям от 1 см.

- Впръсната текстура – характеризира се с развитие на метасоматични (метакристали) сред нерудна маса (например, дребни пиритови кристали сред вместващите скали). Могат да са привързани към пукнатини, перпендикулярно на наслояването на вместващите скали.

- Друзова текстура – морфоложки се изразява в наличие на добре изкристализирали минерали по стените на празнини. Срещат се често в родопските оловно-цинкови находища.

- Скелетна микротекстура* - образува се при заместване на вътрешните части на минералните агрегати или на идиоморфни кристали на първичния минерал с минерали от по-късен стадий на минерализация. При това от заместваните кристали и минерални агрегати остават тесни ивици или скелети на кристалите.


Текстури на руди от хидротермални находища (според Юшко: текстури, образувани при запълване на кухини)

- Ивичеста текстура – характеризира се с разполагане на минералните агрегати във вид на ивици с еднороден и разнороден минерален състав. Дебелината на ивиците е от десетки части от мм до няколко см, рядко десетки см, а дължината им се изменя от няколко десетки см до няколко м. Границите между ивиците са резки. Образуването на самите ивици става чрез запълване на серии паралелни пукнатини и последователно отлагане на минералните агрегати. Характерният минерален агрегат има различни морфоложки типове зърнести структури, на разпад на твърд разтвор и понякога метаколоидни (в приповърхностни условия).

- Масивна текстура – характерна за родопските оловно-цинкови находища.

- Впръсната (впръслечна*) текстура – рудните минерали се обособяват във вид на единични кристали и агрегати в масата на нерудните минерали като образуват разсеяна впръснатост. Разновидност на впръснатата е петнестата текстура*, отличаваща се с по-голямо количество и по-едри размери на впръслеците. Характерна особеност и на двете текстури е, че както впръслеците, така и минералите на основната маса са изкристализирали от един разтвор.

- Жилна текстура – характерна за хидротермални находища със силно проявена вътрешно-рудна тектоника. Среща се често. Представена е от рудни и нерудни жили, запълващи секущи пукнатини в зони на брекчиране и смачкване или пукнатини на цепителност. В зависимост от степента и характера на напуканост жилите са единични или многобройни и се разполагат успоредно една на друга или се пресичат в различни направления. В последния случай те образуват текстура на пресичане. Границите им са резки. В тънките жили минералите обикновено са разположени хаотично. Дребните жили могат да имат сегментен строеж. Характерните минерални агрегати имат зърнеста, метаколоидна структура и на разпад на твърд разтвор.

- Брекчова текстура – характеризира се с присъствие на късове (от вместващи скали или от руди), които се циментират обикновено от руда. Късовете имат остроъгълна форма, различна ориентировка, а размерите им от микроскопични до няколко десетки сантиметра. Среща се често.

- Брекчовидна текстура – морфоложки се различава по формата на късовете, които тук са не са остроъгълни, а закръглени в резултат на лека корозия от цимента.

- Крустификационна текстура – характеризира се с наличие на ивици от рудни (и жилни) минерали, отлагани в празнини от периферията към центъра. Ивиците са паралелни както помежду си, така и на стените на празнината и имат еднаква мощност. Всяка следваща ивица повтаря очертанията на стените на пукнатината или повърхността на ивицата от по-рано отложения минерален агрегат. Такива ивици са няколко. Понякога в центъра на пукнатината остава незапълнено пространство с лещообразна форма. Ивиците се изграждат от един минерален агрегат, различаващи се само по цвят и структура (дребно-, средно-, едрозърнести, гребеновидни и т.н.) или от различни минерални агрегати. Нейна разновидност е симетрично-крустификационната текстура. Тя се образува при запълване на открити пукнатини, при което на всеки слой от едната страна на пукнатината съответства такъв (като състав и структура) от другата страна на пукнатината. Характерните минерални агрегати имат идиоморфнозърнеста, друзова, коломорфно-колоидна структура и на разпад на твърд разтвор.

- Концентрична текстура – характерно за нея е редуването на концентрични слоеве от минерали около късове от вместващи скали или по-рано отложени руди. Отделните слоеве могат да имат своя собствена структура, различна за отделните слоеве. Образува се в резултат на запълване на празнини, пукнатини и др. Разновидности: кокардова концентрично-зонална, концентрично-ивичеста.

- Кокардова текстура – образува се чрез многослойно отлагане на различни рудни (и жилни) минерали около късове от вместващи скали (и по-рядко по-рано отложени руди). По този начин става крустификация на всеки къс поотделно. Количеството на отделните слоеве рядко достига повече от 10. Такава текстура възниква в случаите, когато пукнатината е частично запълнена с отломъци. У нас се среща в Родопските полиметални оловно-цинкови находища. Пример: натрошени пирити (с неправилна форма), по периферията на които се образува сфалерит и след това всичко се споява от силикатна маса. Характерните структури на минералните агрегати са зърнеста, на разпадане на твърд разтвор и понякога метаколоидна.

- Гребеновидна текстура – при нея отделните ивици са представени от удължени кристални индивиди, на които дългата ос е перпендикулярна на стената на пукнатината. Разновидност е на симетрично-ивичестата текстура.

- Друзова текстура – характеризира се с частично запълване на неголеми празнини с кристални “четки” от рудни и жилни минерали.

- Секреционна и геодова текстура* - образуват се при запълване с минерално вещество на малки кухини, които са с повече или по-малко изометрична форма. При геодите кухините обикновено са доста по-големи. Нарастването става от периферията към центъра. Често вътре се запазват празнини. Характерните структури на минералните агрегати са гребеновидни, зърнести метаколоидни, гелни и на разпад на твърди разтвори.

- Коломорфна текстура – представлява сложен агрегат, изграден от множество паралелни ивици, лъкатушещи или образуващи закръглени зонални образувания. Отлага се от колоидни разтвори, за което свидетелствува наличието на радиални пукнатини (резултат от свиването на гелите). В някои текстури отделните ивици се състоят от различни минерали. Тази текстура понякога може да се наблюдава и под микроскоп, затова се нарича още микротекстура.

- Ритмично-ивичеста текстура – характеризира се с наличието на тънки успоредни ивици от рудни минерали сред нерудни. Образува се чрез проникване на хидротермални разтвори по паралелни пукнатини. Рудните минерали в различните находища могат да бъдат различни: магнетит, пирит и сфалерит, сфалерит и галенит и др. Като нерудни минерали се срещат различни карбонати. Дебелината на отделните ивици варира от милиметър до няколко сантиметра (по-рядко).
Текстури на руди от изветрителните находища - в процеса на изветрянето рудите се напукват и натрошават, неустойчивите минерали и минерални агрегати се разтварят като образуват по-устойчиви съединения в тези условия (гьотит, хидрогьотит, хидрохематит и др.). По-разпространените текстури са:

- Коровидна текстура – характеризира се с развитие на кора от окислени минерали върху хипогенни руди. Възниква при ниска температура и налягане при повишено съдържание на кислород. Среща се при окисляване на сидеритови руди с отлагане на лимонитови кори по повърхността им; при окисляване на сулфидни руди, мангансъдържащи силикати.

- Порьозна текстура – характеризира се с наличието на пори и празнини, образувани при излужване на неустойчивите минерали и минерални агрегати. Формата и размерите им са най-разнообразни и често отговарят на формата и размера на излужените минерали. Кухините се запълват частично от трудноразтворими минерали. Преградните стени между кухините се изграждат от трудноразтворими вторични минерали (кварц, барит, гьотит, хидрогьотит и др.).

- Клетъчна текстура – образува се при силното изветряне на първични руди (главно сулфидни). В резултат на окислителни процеси се образува скелет, съставен от SiO2 и лимонит (който в някои случаи се отлага върху стените на клетките или ги запълва). Формата на клетките зависи от изходния материал, който се е окислявал. Често представлява мрежа или система от 2-3 кварцови жилки или баритова мрежа след излужване на сулфидите.

- Кавернозна текстура – разновидност на порьозната като се характеризира с наличие в рудите на големи празнини (от 2 мм до 15 см) с неправилна форма, получени в резултат на излужване на по-неустойчиви агрегати. Каверните могат да имат разнообразна форма и размери и да бъдат запълнени или празни.

- Землиста текстура – образува се при окислението на редица руди. Размерите на отделните агрегати могат да бъдат най-различни. Когато са под 1 мм, се нарича праховидна текстура. Ако новообразуваният минерален агрегат е с тъмен цвят - текстурата е саждеста, а ако цветът е червеникав - охреста. Последната се състои от рохкави агрегати и представлява един от крайните стадии на окислителния процес на някои руди.


Текстури на руди, образувани от колоидни разтвори (в екзогенни условия) – тук се отнасят текстурите, възникващи в резултат на отлагане на руди от колоидни разтвори, образуващи се при излужване на първични или чрез заместване на някои скали (главно чрез заместване на варовици). Тук се отнасят и текстурите на рудите, образувани при латеритизацията и други подобни процеси.

- Коломорфна текстура – характеризира се с успоредно разположени зони от дребнозърнести до криптокристални агрегати. Възниква в процес на гелно заместване при екзогенни условия (или в условия на ниска температура и налягане). Среща се при заместване на сулфиди в екзогенни условия от лимонит, малахит, азурит и други вторични минерали, при окисляване на оловно-цинкови руди.

- Гъбеста текстура – характеризира се с наличие на разнообразни празнини с различна форма и размери, които се ограничават от рудно вещество във вид на тънки стени. Среща се в окислителната зона на пиритни и други сулфидни находища.

- Геодна текстура – образува се при нарастване на кристални агрегати от стените на някакви празнини към центъра на празнините. По принцип, геодите представляват сферовидни образувания, които в центъра са кухи (и биват често запълнени с по-различен материал, отколкото материалът на стените на геодата). Наличието на кухина отличава геодата от подобните по форма образувания, наречени конкреции. Формата на геодите обикновено е сферовидна или яйцевидна с размери от 1,5 см до метър и повече, с дебелина на стените от 2-3 мм до няколко см (много рядко дециметра). По състав геодите могат да бъдат лимонитови, гьотитови, хидрогьотитови и др., като от вътрешната страна се развиват същите минерали.

- Конкреционна текстура – представлява сферовидни, по-рядко елипсовидни образувания, възникнали чрез растеж от центъра към периферията. В центъра на някои конкреции се срещат различни остатъци от скали (песъчинки, глинеста маса и др.) или по-рядко те са кухи. Размерите на конкрециите са различни – от части от мм до няколко дециметра. По строеж могат да бъдат еднородни, криптозърнести, сферолитови, концентрично-зонални. В редки случаи вътре могат да се наблюдават две и повече ядра (вероятно, в резултат на размиване на по-рано образувани конкреции). По състав са: карбонатни (родохрозитови, сидеритови и др.), манганоокисни (пиролузитови, псиломеланови), железоокисни (магнетитови, хематитови), железохидроокисни (хидрохематитови, гьотитови и др.), сулфидни (пиритови, марказитови) и др. Конкрециите се циментират като циментът бива карбонатен, манганоокисен, железоокисен, глинест, пясъчно-глинест и др. Образуват се при отлагане на руди при нискотемпературни условия и нормално налягане, при разрушаване на скалите и рудите в изветрителни условия, при утаяване в езерно-блатни и прибрежно-морски условия.

- Сталактитова текстура – отлага се в празнини от нискотемпературни разтвори. В центъра на сталактитите обикновено се намира канал, около който във вид на концентрично-ивичести образувания се отлага рудно вещество. По този начин се образуват натрупи от медни и други карбонати в пещери, различни празнини или при метасоматоза на варовици. Подобни текстури се наблюдават и вследствие на руднични пожари в подземните изработки или при отлагане на руди от руднични води по тавана на подземни изработки.

- Бъбрековидна текстура – в екзогенни условия се образува подобно на сталактитовата.
Текстури на руди от циментационната зона на сулфидни находища – тук става заместване на първични сулфиди от вторични сулфиди, при което се наблюдава увеличение на съдържанието на някои метали (например мед) и затова изучаването на рудите от циментационната зона преставлява практически интерес. Преобладаващите текстури са:

- Коровидна текстура – характеризира се с образуване на кори при изменението на моно- или полиминералния агрегат от периферията към центъра в първите стадии на метасоматичното заместване на сулфиди. Среща се често, например, при заместване на халкопирит от вторичен борнит, на борнит от вторичен халкозин и др. Когато тя се наблюдава само под микроскоп се нарича микротекстура.

- Бримчеста текстура – при рудите от циментационната зона тази текстура се характеризира със съчетаване на два или повече разновъзрастови агрегати. Агрегатите, които образуват бримки, са по-късно образувани. Възниква чрез циментация на първични сулфиди от вторични сулфиди.

- Концентрационно-зонална текстура – образува се при циментация на сулфидните руди, като се характеризира с наличие на зони от различни агрегати, които могат да имат различна собствена структура. Може да се наблюдава само под микроскоп и тогава се нарича микротекстура.


Текстури на утаени руди (по Юшко: текстури, образувани при седиментация и диагенеза)образуват се главно в резултат на механично, химично и биохимично утаяване. Характерна за рудите на желязото, мангана и др.

- Слоиста текстура – характеризира се с редуване на прослойки, които се различават или по минерален състав, или по структурни и други особености (твърдост, цвят). Вътрешният строеж на отделните прослойки може да бъде масивен, оолитов, конгломератовиден, конкреционен, а дебелината им – от няколко см до 0,5 мм (груба слоистост), от 0,5 мм до 0,3 мм (тънко слоиста) и наблюдаема под микроскоп (микрослоиста). Независимо от малката си мощност слоевете често се простират на значително разстояние. Характерните минерални агрегати имат колоидна, отломъчна и различни типове зърнести структури.

- Лещовидна текстура – характеризира се с бързо изклинване на рудните слоеве по дебелина. Среща се заедно със слоистата текстура и представлява неин частен случай.

- Жилна текстура или текстура на пресичане* - образува се в процеса на диагенеза, при което рудните минерали проникват по пукнатини на изсъхване и на цепителност в нерудните минерали. Жилките никога не излизат извън границите на прослойките. Минералните агрегати на редуващите се прослойки са сингенетични. Структурата на характерните минерални агрегати е колоидна и зърнеста.

- Конгломератова текстура – наблюдават се закръглени рудни късове, циментирани от руден или неруден цимент. Образува се при размиване и повторно утаяване на някои руди. Широко разпространена в разсипните находища на злато и платина. Структурата на характерните минерални агрегати е отломъчна.

- Брекчова текстура – късовете от руди не са закръглени, а с остроъгълна форма. Среща се (както и конгломератната текстура) в седиментогенни находища, където част от рудите са размити и преотложени.

- Органогенна текстура – характеризира се със заместване на части от флора или фауна от рудно вещество при утаяване и диагенеза. В такъв случай се наблюдават реликти от черупки и др., които имат състав на рудата, която ги обкръжава. Към този тип се отнасят псевдоморфозите на железните хидроокиси, смитсонит, пирит и други рудни минерали върху древесина и други органични останки.

- Оолитова текстура – характеризира се с наличието на сферични или овални образувания (оолити), циментирани от рудно или нерудно вещество. Оолити с размер до 2 мм в диаметър е прието да се наричат просто оолити, а по-големи от 2 мм (докъм 10-12 мм) - пизолити. В центъра на всеки оолит се среща някакво зърно (кварцово или друго), растителни или животински остатъци, около които става нарастване на отделните слоеве. По състав се различават окисни и хидроокисни на мангана и желязото, сулфатни (барит, гипс), силикатни (опал, халцедон), сулфидни (пирит, марказит, галенит), фосфатни, карбонатни (калцит, арагонит, сидерит, доломит) оолити и др. Центърът може да е руден или пясъчно-глинест, глинест, карбонатен и др. Оолитовите образувания се срещат в прибрежно-морските и подобни на тях условия. Според някои автори е структура, а не текстура.

- Впръслечна и петнеста текстура* - характеризира се с наличие на редки, дребни (по-едри и повече като количество при петнестата) минерали и минерални агрегати в скалната маса от седиментен произход. Рудните и нерудните минерали са сингенетични. Структурата на характерните минерални агрегати е метаколоидна, колоидна и отломъчна.

- Конкреционна текстура – принципът й на образуване е както при колоидните разтвори в екзогенни условия. Характерна е за манганови, железни и фосфоритови руди. Големината на конкрециите варира от няколко мм до повече от 1 м в диаметър. Те винаги нарастват от центъра навън. Строежът им е зърнест, концентрично-зонален или радиално-лъчест. В седиментните скали този тип текстура се образува при диагенеза в резултат на преразпределяне и преотлагане на веществото. Съставът на конкрециите е различен в зависимост от типа на рудите (карбонатен, хидрогьотитов, пиролузитов и т.н.). Характерният минерален агрегат има метаколоидна и колоидна структура.

- Секреционна текстура* - образува се при запълване на кухини на излужване с изометрична форма. Кухините се запълват чрез отлагане на минералите от периферията към центъра. Ако минералите се отлагат от просмукващи се слабо концентрирани разтвори секрециите могат да имат панидиоморфнозърнеста структура.
Текстури на руди от метаморфогенните находища (според Юшко: текстури, образувани при метаморфизма)разделят се на текстури на метаморфозирани руди и текстури на метаморфни руди. При по-слаби температурни и динамични въздействия се извършва метаморфозиране на рудите, при което може да стане само прекристализация на рудното вещество. Текстурите в този случай се запазват (както например в седиментните руди), но се явяват реликтови (например, слоистата текстура). При силнотектонски процеси в дълбочина на земната кора (с висока температура и налягане) става по-интензивно изменение на първичните утаени руди и се получават други текстури. По Юшко (1979) според характера на метаморфните процеси се отделят две групи текстури: 1 - на раздробяване и смачкване и 2 - текстури на “течение” и прекристализация. Най-разпространените текстури са:

- Слоиста текстура – при метаморфозираните руди е реликтова текстура.

- Шистозна текстура – характеризира се със способността на рудите да се цепят на по-дебели или по-тънки плочки. Възниква в резултат на ориентирано налягане при динамометаморфизъм. Ако се наблюдава реликтова слоистост, то нашистяването може да бъде паралелно на нея или по-често под известен ъгъл. Среща се в метаморфозирани железни и манганови руди. Характерният минерален агрегат има ориентирано зърнеста или ориентирано отломъчна структура. Чести са деформационните пластинковидни двойници.

- Гънкова (нагъната) текстура – характеризира се с наличие на дребни гънки на първичната слоистост. Отделните дребни гънки могат да бъдат различно ориентирани. Среща се в метаморфозирани железни руди.

- Лещовидна текстура* - наблюдава се в случай, когато един минерален агрегат (обикновено с по-голяма твърдост) във вид на участъци със закръглена или лещовидна форма е включен в масата на пластични минерали. Ориентировката им обикновено е успоредно на шистозността на скалите или рудите. Нейна разновидност е очната текстура. Пример: лещообразни агрегати от раздробени кварцови и пиритни зърна в халкопирит или галенит. Структурата на характерния минерален агрегат е обикновено раздробена.

- Брекчова текстура (брекчозна* и брекчовидна*) – образува се при силно динамометаморфно въздействие, при което раздробените руди се циментират с рудно вещество.

- Ивичеста текстура – характеризира се с нееднороден (ивичест) строеж на рудите. Възниква в резултат на едностранно (ориентирано) налягане.

- Гнайсова текстура (синоним: тектонит) – възниква в руди, при които твърдите минерали се раздробяват и циментират от пластични минерали. Има локално разпространение. Образува се в резултат на следрудни тектонски движения.



- Масивна текстура – образува се при пълна прекристализация на рудните минерали и по външен вид не може да се разграничи от масивната текстура на магматичните находища.


* - отбелязаните със звездичка са по Юшко (1979)


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница