Структурни промени в стопанисваната земя в резултат от аграрната реформа



Дата19.10.2017
Размер217.15 Kb.
#32708
ТипАнализ
СТРУКТУРНИ ПРОМЕНИ В СТОПАНИСВАНАТА ЗЕМЯ В РЕЗУЛТАТ ОТ АГРАРНАТА РЕФОРМА

(НА ПРИМЕРА НА БЛАГОЕВГРАДСКА ОБЛАСТ)
Емилия Патарчанова

ЮЗУ „Неофит Рилски”
Резюме:

Периодът след 1989 г. се характеризира с големи промени в цялата икономика, вкл. и в аграрното стопанство. Сред най-важните е аграрната реформа, изразяваща се не само във връщането на земята на нейните собственици или на техните наследници, а в цялостна съвкупност от мерки за смяна на собствеността в земеделието, завършила през 1999 г. Сменената собственост е базата, върху която се развива икономическият процес и се регулира развитието на икономическите отношения в отрасъла.

Целта на настоящата статия е да установи основните промени, настъпили в земеделието в резултат от аграрната реформа в селските райони на Благоевградска област.

В статията е направен анализ на:

* структурата на стопанисваната земя за периода 1991-2001 г. и са очертани основните изменения, настъпили в нея;

* собствеността върху земята и са изведени особеностите на проучваната територия и влиянието им върху развитието на земеделието;

* съвременната структура на използваната земеделска площ (ИЗП) и влиянието й върху специализацията на селските райони в земеделието.

Анализът в структурата на стопанисваната земя за десетгодишен период (1991-2001) позволява да се проследят важни тенденции в хода на осъществяване на аграрната реформа в проучваната територия.

Извършеният анализ на ИЗП показва силната й раздробеност в проучваната територия, рязкото доминиране на физическите лица като собственици на стопанства и твърде слабо изразени процеси на сдружаване на собствениците на земя и създаването на кооперации или дружества по Търговския закон. Това означава, че почти не съществува процес на уедряване на земята, което оказва негативно влияние върху възможностите за модернизиране на стопанствата и усвояване на съвременни методи на земеделско производство.

Извършеният анализ в структурата на ИЗП в областта като цяло и на ниво селски райони разкрива особености, по които тя съществено се различава от средните стойности за страната. Част от тях се обясняват с конкретните природни условия и ресурси на територията, други са резултат от хода на аграрната реформа. Всички те влияят съществено върху състоянието на земеделието и специализацията на селските райони.


Ключови думи: аграрна реформа, използвана земеделска площ, стопанисвана земя, постоянно затревени площи.
Увод

Периодът след 1989 г. се характеризира с големи промени в цялата икономика, включително и в аграрното стопанство. Сред най-важните е аграрната реформа, изразяваща се не само във връщането на земята на нейните собственици или на техните наследници, а в цялостна съвкупност от мерки за смяна на собствеността в земеделието, завършила през 1999 г. Собствеността е базата, върху която се развива икономическият процес и се регулира развитието на икономическите отношения в отрасъла.

Според Михайлов [2001] българската аграрна реформа е уникална сред страните от Централна и Източна Европа, защото е революционна по своя характер и не допусна преходни форми както по отношение на типа собственост, така и при стопанисването на земята, т.е. тотално разрушава старата икономическа система без междинни форми на трансформация. Ликвидирането на старите кооперативни стопанства се извършва далеч преди да се върне земята на собствениците. В продължение на няколко години земята нямаше реални стопани, което доведе до необработване на част от най-плодородните земи и трайни насаждения и до разграбване и разпродаване на кооперативното имущество.

Липсата на синхрон в работата на ликвидационните съвети и поземлените комисии стана причина да изостане процесът на връщане на собствеността върху земята в реални граници от ликвидирането на старите организационни структури в отрасъла [Бояджиев, 2005; Дойчинова, 1996]. Икономическите резултати от това бяха рязък спад в производството на земеделски продукти, нарастване на пустеещите земи, унищожаване на техниката и специалната инфраструктура, ликвидиране на елитни сортове култури и породи животни и т.н.

Реализираното право (съгласно ЗСПЗЗ) на всеки собственик да получи своята земя в реални граници и полагащата му се част от създаденото през годините имущество доведе до раздробяване на земеделските земи. Създателите на българската аграрна реформа „не отчетоха опита на западните страни в регулирането и управлението на икономическите процеси в земеделието... и утвърждаването на различни наследствени системи, които не позволяват разделяне на имотите” [Михайлов, 2001]. Фермерското земеделие е неосъществимо без окрупняване на земеделската земя и модернизация на производството.

Проведената поземлена реформа доведе до значително раздробяване на земеделските земи, което изисква ново окрупняване чрез комасация, чрез пазар на земята, в т.ч. и на арендния пазар [Кънчев, 2001].



Целта на изследването е да установи основните промени, настъпили в структурата на стопанисваната земя в резултат от аграрната реформа в селските райони на Благоевградска област.

Задачите, които си поставяме, са:

* да се анализира структурата на стопанисваната земя за периода 1991-2001 г. и се очертаят основните изменения, настъпили в нея;

* чрез анализ на собствеността върху земята да се разкрият особеностите на проучваната територия и влиянието им върху развитието на земеделието;

* да се разкрие съвременната структура на използваната земеделска площ (ИЗП) и влиянието й върху специализацията на селските райони в земеделието.

Структурата на стопанисваната земя

Анализът в структурата на стопанисваната земя за десетгодишен период (1991-2001) позволява да се проследят важни тенденции в хода на осъществяване на аграрната реформа в страната. Тя стартира с приемането на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (1991 г.) и приключва през 1999 г. по данни на Министерството на земеделието и горите (МЗГ). Затова сме приели за базисна година 1991 г. – последната преди началото на реформата, а за край на периода – съответно 2001 г., в която е извършено последно преброяване в земеделието по методика, позволяваща извършване на сравнения с предходни такива.



Общият размер на стопанисваната земя за периода остава почти непроменен. Най-голям дял в структурата й в началото на периода заемат мерите и пасищата – 63,7 %. В края те намаляват значително в абсолютна стойност с около 430 хил. дка, а в относителна - до 48,3 % и отстъпват по площ на обработваемата земя. Намаляването на площите на мерите и пасищата е резултат именно от хода на аграрната реформа в частта й свързана с връщането на земята на собствениците или техните наследници. Новите собственици разорават част от мерите и пасищата и превръщат в обработваема земя. Това безспорно е положителна тенденция. Темпът на нарастване на обработваемата земя в края на периода е 141, а относителния й дял се променя от 36,3 % на 51,7 %. Основния дял от обработваемата земя се заема от нивите, които логично отбелязват също тенденция към увеличение дори с по-висок темп – 163 (табл.1).

Таблица 1. Стопанисвана земеделска земя в Благоевградска област (декари)

Категории

1991

1993

1995

1998

2000

2001

Стопанисвана земя

2256854

2256854

2256854

2269399

2340274

2240693

Мери и пасища

1437850

1438004

1427292

1174169

1187644

1082946

Обработваема земя

819004

818850

829562

1095230

1152630

1157747

Ниви

542722

561034

609569

824398

879652

887138

Посевна площ

478189

360708

251465

394476

322146

300150

Незасети площи

63769

199563

357982

429814

557388

586873

Естествени ливади

132779

153678

116894

186174

183344

180555

Трайни насаждения

9493

103111

100984

82490

87362

87930

Други

7027

3590

2237

2276

2390

2239

Източник: ТСБ – Благоевград.

Съпоставянето на тенденциите в изменението на посевните и незасетите площи установява значително намаляване на посевните с 178 хил. дка (темп 62,8) и изключително силно нарастване на незасетите площи от около 64 000 дка на почти 590 000 дка (темп 920). Проявява се противоречие, изразяващо се в увеличаване площта на обработваемата земя, от една страна, а от друга, в нарастване на незасетите площи (пустеещите земи) (фиг. 1). То може да се обясни с особеностите и хода на аграрната реформа. Нарастването на обработваемата земя се дължи на желание на собствениците (наследниците) да получат земята си. Съображенията им са различни. Според нашите проучвания1 най-често те се изразяват във:

* желание да се занимават със земеделие (като основна или допълнителна заетост) и да получават доходи от него (парични или в натура);

* защото земята си е тяхна (наследена от родителите им) по право;

* защото земята е ценен капитал и очакват в бъдеще стойността й да се повишава и др.

По-голямо недоумение буди втората тенденция, особено на фона на първата, която е по-скоро логична. Обяснението на втората част от противоречието се съдържа в част от цитираните мнения. Една част от собствениците на земеделска земя още от самото начало не са имали намерение да се занимават със земеделие, защото имат заетост и доходи, които ги задоволяват от други сектори на икономиката. Част от тях живеят в други населени места, отдалечени от тези, в които е земята им. Това са най-често наследници на собствениците, които са извършили миграция към градовете през периода на ускорена индустриализация (60-те и 70-те години на ХХ век).






Фигура 1. Структура на стопанисваната земя


Друга част от тях след получаване на земята са започнали да я обработват, но впоследствие са се отказали. Причините за това могат да се обобщят така:

* разочарование от настъпилата разруха в земеделието;

* разочарование от мудния, зле организиран и продължителен ход на реформата;

* дългия период на липса на собственост върху земята;

* трудности, свързани с недостига на техника, на опит и познания;

* ниски и несигурни доходи от земеделието.

Положителната тенденция на първоначално нарастване на площите се наблюдава освен при обработваемата земя и при естествените ливади и трайните насаждения. Основната причина е в желанието на новите собственици да стопанисват земите си и да продължат традициите в отглеждането на характерните за територията лозя и овощия. В средата на 90-те години площите им намаляват поради визираните трудности. По-ниските добиви от декар – резултат от трудностите на прехода и „възпроизвеждането на модели в земеделието, характерни за началото на ХХ век”, също оказват влияние. В последните години на анализирания период площите вече се стабилизират и при двете категории (фиг. 1). Това е белег за начало на дългоочакваното стабилизиране.

Собствеността върху земята

Смяната на собствеността е основата на организационно-стопанското преструктуриране на земеделието. В проучваната територия използваната земеделска площ (ИЗП) е 274 276,8 дка, което е само 4 % от площта й. По отношение на собствеността върху ИЗП се наблюдава следното разпределение: 98,7 % е частна собственост (физически лица 98 % и юридически лица 0,7 %), само 1 % е държавна собственост и 0,3 % е общинска собственост. Въпреки преобразуваната вече собственост в отрасъла кризата все още не е напълно преодоляна.

По данни на МЗГ [Резултати от..., 2005] в проучваната територия съществуват 46 567 земеделски стопанства. От тях 46 067 стопанства притежават земя в размер на 274 276,8 дка ИЗП. Според юридическия си статут земеделските стопанства се разпределят така: 99,5 % са на физически лица, 0,3 % са на еднолични търговци, едва 0,03 % са кооперации, 0,1 % са търговски дружества и 0,04 % са сдружения. Формиралата се организационна структура е силно поляризирана и включва голям брой много дребни главно самозадоволяващи се стопанства и едва 0,5 % са средни и едри стопанства.

Средният размер на ИЗП в едно стопанство в проучваната територия е 5,9 дка (за страната тази стойност е 14 дка). Стопанствата на физически лица притежават 251670,0 дка или средно по 5,5 дка на едно стопанство. При останалите видове стопанства средният размер нараства съответно на 44,5 дка при едноличните търговци, 154,7 дка при кооперациите, 294,3 дка при търговските дружества. При сдруженията средният размер на ИЗП е 114 дка.

Извършеният анализ показва силната раздробеност на ИЗП в проучваната територия, рязкото доминиране на физическите лица като собственици на стопанства и твърде слабо изразени процеси на сдружаване на собствениците на земя и създаването на кооперации или дружества по Търговския закон. Това означава, че почти не съществува процес на уедряване на земята, което оказва негативно влияние върху възможностите за модернизиране на стопанствата и усвояване на съвременни методи на земеделско производство. В потвърждение на тези изводи е и фактът, че Благоевградска област е една от двете в страната, в които няма стопанства, предоставящи площи на трети лица за лично ползване (доотглеждане) [Резултати от..., 2005, с.155].

Въпреки малкия брой кооперации в района, сред тях могат да се разграничат два вида. По-разпространеният вид са тези, в които кооператорите са влезли със земята си, получават рента за нея, а кооперацията по техни заявки им произвежда продукти по желание. Членовете плащат разходите предварително или след завършване на производствения процес. Резултатите от собствени проучвания сочат, че част от собствениците на земя в тези кооперации след подобряване на икономическата обстановка искат да създадат свои стопанства, т.е. процесът на раздробяване на земята ще продължи. Други предпочитат да предоставят земята си под аренда на частни стопани. Вторият вид са типични производствени кооперации, в които се работи съвместно, доходите се събират в обща каса. Плаща се рента в размери, определени от самите членове. В тях участват собственици на земя, които не живеят в селата. Тези кооперации са в по-лошо финансово състояние.



Структура на използваната земеделска площ

Земеделските стопанства в Благоевградска област са 46 567, от тях 92,4 % са в селските райони. Най-голям брой стопанства са създадени в селските райони Петрич (17,4 %), Сандански (12,5 %) и Гоце Делчев (8,5 %). Дължи се на това, че ИЗП в тези райони е по-голяма, населението е по-многобройно, а почти всеки собственик на земя е собственик и на стопанство (на физическо лице). Създадените кооперации са твърде малко. Не е без значение и фактът, че в тези селски райони са разположени и териториите с най-благоприятни почвено-климатични условия за земеделие. С най-малък дял земеделски стопанствата са Кресна – 3 % и Струмяни – 4 %, което се дължи на влиянието на демографските фактори. В Якоруда – 3,9 % и Белица – 4 % много ниските стойности се обясняват с факта, че голяма част от населението на тези райони не е собственик на земята, т.е. има безимотни жители.



Средният размер на ИЗП в едно стопанство за областта е 5,9 дка. В териториален аспект съществуват различия. В Сатовча, Хаджидимово и Якоруда средният размер на ИЗП в едно стопанство е между 7 дка и 7,8 дка. Над средния за областта е размерът на ИЗП в още четири селски района, а в останалите е под средния размер, като най-нисък е в Симитли – 3,7 дка, Белица – 4,3 дка, Кресна – 4,8 дка (табл.2).

Таблица 2. Структура на ИЗП (%)

ИЗП Общини

Среден размер на ИЗП-дка

Обработваема земя

Семейни градини

Постоянно затревени площи

Овощни градини

Лозя

ИЗП

Банско

5

59,3

3,1

35

1,9

0,7

100

Белица

4,3

33,7

0,6

65,6

0,1

-

100

Гоце Делчев

6,9

62,3

1,7

26,7

3,4

5,9

100

Гърмен

6,2

55,7

4,2

37,5

0,6

2

100

Кресна

4,8

35,9

5,7

25,1

3,3

30

100

Петрич

5,6

60,3

4,7

11

10

14,1

100

Разлог

4,9

46,8

2,1

50,1

0,9

0,02

100

Сандански

6,2

35,4

4,2

4,5

3,1

52,8

100

Сатовча

7,8

66,2

2,6

30,8

S

S

100

Симитли

3,7

40,4

5,1

37,3

3,1

14

100

Струмяни

6,3

31,7

4,3

39,1

7,1

17,9

100

Хаджидимово

7,4

64,8

2,7

30,7

0,5

1,3

100

Якоруда

7

44

0,4

55,2

S

S

100

Област

5,9

52,3

3,5

27,2

3,5

13,5

100

Страната

14

92.1

0.7

3.7

1.1

2.4

100

Източник: Резултати от преброяване на земеделските стопанства в България през 2003 г., МЗГ, Агростатистика 2005 г.

S - конфиденциални данни



В структурата на ИЗП в областта най-голям е делът на обработваемата земя – 52,3 %, следват постоянно затревените площи – 27,2 %, лозята – 13,5 % и по 3,5 % са семейните градини и овощните насаждения. Ако се сравни със структурата на ИЗП в страната, се наблюдават големи различия. Относителният дял на обработваемата земя в страната е значително по-голям – 92,1 %, за сметка на дела на постоянно затревените площи – само 3,7 % и лозята – 2,4 %. Твърде ниски са стойностите и на семейните и овощните градини съответно 0,7 % и 1,1 % (фиг. 2).

Особеностите в структурата на ИЗП в проучваната територия са резултат от специфичните природни условия и ресурси (38 % от площта й са с надморска височина над 900-1000 м.;11,9 % са защитени територии). Ограниченото количество обработваема земя изисква разумно използване и правилно стопанисване, за да се съхрани този важен природен ресурс и за следващите поколения. Големият дял на постоянно затревените площи е добра основа за развитие на животновъдството.

В териториален план между селските райони в областта също има различия в структурата на ИЗП. С по-голям дял на обработваема земя са Сатовча (66,2 %), Хаджидимово (64,8 %), Гоце Делчев (62,3 %) и Петрич (60,3 %). В селските райони Струмяни, Белица, Сандански и Кресна тя е между 31,7 % и 35,9 % (фиг. 2).

Съотношението между постоянно затревените площи и обработваемата земя в структурата на ИЗП е обратнопропорционално. Постоянно затревените площи са с най-високи стойности именно там, където е малък делът на обработваемата земя: Белица (65,6 %), Якоруда (55,2 %), Разлог (50,1 %). В Сандански те заемат едва 4,5 %, а в Петрич – 11 %. Близък до средния в областта е делът им в селските райони Кресна, Гоце Делчев, Хаджидимово.

При семейните градини не се наблюдават големи различия между селските райони. Тъй като в тях се отглеждат предимно зеленчуци, те са по-добре представени в територии с подходящи почвено-климатични условия за зеленчукопроизводство – Сандански, Симитли, Петрич, Струмяни, Кресна – всички от долината на р. Струма. В селските райони от долината на река Места семейните градини заемат най-голям дял от ИЗП в Гърмен и Хаджидимово (табл. 2).

Относителният дял на овощните градини е близък до средния за проучваната територия в селските райони Гоце Делчев, Сандански и Симитли. Най-голям е делът им в Петрич, Струмяни и Кресна. В Сатовча, Якоруда, Белица, Хаджидимово, Гърмен и Разлог те са символично представени (фиг. 2).

При лозята диференциацията между селските райони е много по-ясна.Те са доминиращи в структурата на ИЗП само в Сандански – 52,8 %. В останалите селски райони площите им варират от 30 % - в Кресна, почти 18 % в Струмяни, по 14 % в Петрич и Симитли. Лозя не се отглеждат в Белица, а в Сатовча, Якоруда, Разлог и Банско са символично представени.

От анализа на структурата на ИЗП в проучваната територия могат да се направят следните изводи:

* Най-голям дял се пада на обработваемата земя при шест от селските райони. В два доминират постоянно затревените площи. Съотношението между обработваемата земя и постоянно затревените площи определя най-общо вида на специализацията в растениевъдството или животновъдството на селския район.

* В разпределението на останалите елементи от структурата на ИЗП в селските райони също се наблюдават големи различия. Най-ясна е поляризацията при лозята. Дължи се на разнообразието и особеностите на почвено-климатичните условия и релефа в конкретния селски район, както и на изискванията на земеделските култури към тях.

* Съчетанието между висок дял на лозя, обработваема земя и овощни градини определя възможностите за специализация на селските райони в земеделието. На тази основа се оформят три групи селски райони: І група - с най-добри условия за развитие на растениевъдство - над 66 % (Сандански, Петрич, Гоце Делчев, Кресна, Хаджидимово, Сатовча); ІІ група - с почти изравнени възможности за развитие на растениевъдство и животновъдство - Банско, Гърмен, Симитли и Струмяни (между 50 % и 65 % в полза на растениевъдството); ІІІ група - с ограничени възможности за развитие на растениевъдство, но с по-добри условия за животновъдството (Белица, Якоруда и Разлог).

Заключение

Извършеното проучване и анализ на земеделието в селските райони на Благоевградска област позволява да се направят следните обобщения:


















Легенда:

I - обработваема земя от ИЗП

II - семейни градини

III - постоянно затревени площи

IV - овошни градини

V - лозя
Фигура 2. Структура на ИЗП в селските райони

* Аграрната реформа в проучваната територия е приключила само в частта, свързана с промяната на собствеността върху земеделската земя (с изключение на делата, които все още „отлежават” в съда).

* Продължава преструктурирането в земеделието, като при някои от подотраслите е в напреднала фаза, но все още не е приключило. В последните години, а в и бъдеще, то ще се развива под влиянието на два основни фактора: вътрешен пазар и ОАП на ЕС.

* Хода на аграрната реформа и на прехода като цяло са в основата на твърде високия дял на земеделски стопанства на физически лица, чийто среден размер на ИЗП е 5,5 дка. В тях се осъществява производство на продукти за собствени нужди. Те нямат пазарна ориентация и само излишното количество насочват към пазара, срещу което получават съответно допълнителни доходи.

* Характерни черти на земеделието в проучваната територия:

- Ходът на аграрната реформа възпроизвежда модела на земеделието от началото XX век, с което ограничава възможностите за модернизиране на отрасъла и получаване на по-високи доходи, особено от растениевъдството. Следователно икономическите условия не са особено благоприятни за развитие на земеделско производство.

- Разнообразните природни условия и ресурси в проучваната територия позволяват отглеждането на различни земеделски култури, което води и до създаването на разнообразна отраслова структура (тук не е разгледана поради ограничения в обема).

- Специфични черти на земята в проучваната територия са: по-силна раздробеност на ИЗП; по- голям дял на постоянно затревените площи, лозята и овощните градини; ограничено количество обработваема земя, поради което не се осъществява пазар на земята (табл. 2).


Литература

    1. Бояджиев, В., Актуални проблеми на регионалната организация на българския агробизнес на входа на Европейския съюз, ГСУ, ГГФ, кн. 2 География, т. 97, С., 2005.

    2. Дойчинова, Ю., Организационно преструктуриране на българското земеделие - предпоставки и резултати, Икономика и управление на селското стопанство, кн. 2, С., 1996.

    3. Кънчев, Ив., Основни характеристики и перспективи на селското стопанство в условията на интеграцията му в европейското икономическо пространство, Икономика и управление на селското стопанство, кн. 6, С., 2001.

    4. Михайлов, М., Българското земеделие в края на ХХ и в началото на ХХІ век, Икономика и управление на селското стопанство, кн. 1, С., 2005.

5. Резултати от преброяване на земеделските стопанства в България през 2003 г., МЗГ, Агростатистика, С., ( 2005).

6. Статистически сборник Благоевград – 96, НСИ, ТБС, Благоевград, 1977.



7. Статистически годишник Благоевград 2001, НСИ, ТСБ, Благоевград, 2002.


1 Извършено е проучване по метода дълбочинно интервю със собственици на земеделски земи във всички селски райони на областта.

Каталог: alternativi -> br16
alternativi -> Балансираните карти за оценка доц д-р Огнян Симеонов
br16 -> Хазартната дейност: разочарования и прозрения георги В. Георгиев
br16 -> Гъвкавата заетост на работната сила на възраст от 50 до 64 години възможности за развитие Мариана Йорданова унсс, катедра „Труд и социална защита”
br16 -> Интегрираните системи за управление в помощ на финансовия контрол в предприятията
br16 -> Организация на пресконференция: в търсене на надеждни решения доц д-р Любомир Стойков унсс, катедра „Управление на социално-културната дейност”
br16 -> Отчет за извършената изследователска дейност по проекта
br16 -> Д изайн на Общността доц д-р Мария Маркова
br16 -> Методи и инструменти за защита на интелектуалните продукти в международните икономически отношения гл ас д-р Даниел Данов унсс, катедра „Международни икономически отношения и бизнес”
br16 -> Длъжността „специалист по военно рекрутиране” възможност за усъвършенстване на системата по рекрутиране на професионални войници в ба


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница