Сътворението на Адам



Дата24.10.2017
Размер67.53 Kb.
#33088
Сътворението на Адам

Както всичко излязло изпод длетото или четката на Великия италиански хуманист и гений – Микеланджело Боунароти – композицията “Сътворението на Адам” буди спонтанен интерес и възхищение. Оживотворяващият показалец на дясната ръка на Бога-Творец след миг ще вдъхне живот на Прародителя ни. Застинал миг, в чиято вечност стои една от най-големите загадки на всички времена – Кога, Къде и от Кого е сътворен човекът? Според Юдаизма и неговия пророк – основоположник Мойсей сътворението е дело на Бог Йахве (Йехова), Който в момент на творчески подем осъществява хрумването си да има надзирател в света на материалното. На проявената природа, носеща Душа.


        Във фреската на художника е отразен мигът преди одухотворяването, затова можем да говорим не само за съживена, но и одухотворена материя. Велик миг! Но нека не забравяме, че великото е строго човешка емоционално-героична категория, защото Йахве и преди това е вършил същото – когато е сътворил животните например. С какво оживотворяването на животинското царство е по-маловажно като дело от човешкото! А животните от какъв материал са сътворени – също ли от кал? И Библията и Мойсей мълчат. Необясним пропуск. В програмната Първа глава на книга “Битие” научаваме всички подробности за творчеството на материалния свят, включително и Човека като вид, подобие и ... че е Мъж и Жена. И още нещо изключително важно – животните не ги твори Йехова, а водата. “Според родът им”. Според чий род, от къде, кой ги е създал тези родове, които вече могат сами да се плодят? Въпреки, че е програмна и не се занимава с подробностите, описани в следващите глави, все пак в Първа глава би трябвало да се даде повече информация, но ... Затова пък се изпреварва човекотворчеството и ни информират, че Човекът е Мъж и Жена. Преди Адам да е поискал Ева?!...
      Неразгадаем проблем, ако успоредно с екзотеричното (но официално учение) нямахме и тайното знание на езотеричните школи, в каквато между впрочем е посветен и Мойсей. От това знание ни става ясно все пак, че в Библията се говори едва за Петия Адам в творчеството на боговете – Адам Кадмон – двуполовият, хермафродитният. На четири пъти Творците, защото не е само Йахве, са претворявали своето подобие докато стане годно да бъде оживотворено и да му се даде Душа. Ако разчетем внимателно кода за “реброто”, като не забравяме, че на иврит освен кост означава и половин, което е вярно поради факта, че всяко ребро е половинка от целостта си, защото те винаги са по двойки, ще схванем ясно, че Адам е бил андрогенен-двоен, двуполов. Но той беше и подобие – естествено е тогава да се попитаме хермафродитни ли са били Творците? Цялост са – там е тайната. 
       Сега обаче разглеждаме творчеството на Микеланджело, който рисува сцена от творчеството на Бога – Творец. Един странно летящ Бог, в странно издут плащ, придружен от странна свита – това не са ангели – те нямат крила! Отличителният белег в Йерархията на служащите, наречени ангели са крилата. Но плащът лети и от него не по-малко странно стърчат крайници и шлейфове, непобрани от всепобиращия плащ на Бога. А челната му част е идеално закръглена и от нея стремително е изскочила десницата на Бога, насочена към Творението Му...

           
    Ако вложим малко усилие и се вгледаме внимателно в контурите на плаща не може да не открием, че той е точно графично копие на надлъжен срез на Мозъка – на неговите две естествени полукълба. Дори излизащите из наметалото крайници илюстрират местата на някои от частите на мозъка и на връзката му с гръбначния стълб. Приликата е поразителна и да мислим, че е съвпадение е наивно и недопустимо. Ако тази рисунка вместим в кухината на мозъчния дял на човешкия череп виждаме, че мястото пасва, ръката на Бога излиза извън черепа точно там, където открай време посветените твърдят, че се намира Шеста енергийна зона (чакра) – Третото око. Знаел ли е Микеланджело за шестото сетиво и неговото място като проекция върху черепа? Знаел ли е за психотронните способности на човешкия мозък? Дали по този начин великият художник не е запечатал за поколенията след себе си своето езотерично знание за дара на Твореца – ДУШАТА?! И че истинското знание идва именно чрез дейността на Шеста чакра, на Третото око, на дейността на Дясното полукълбо, защото е нарисувано именно то на фреската. Раджа йога от векове твърди, че е така. За посветените мъже за нашата Коренна Раса, Микеланджело Боунароти е бил посветен в тайните на енергийните процеси на човешкото биополе и мозъка, както и четирите тайнства на Сибилите. За тях той е велик хуманист, защото твори съобразно принципите на Доброто и на Знанието за разлика от изродения интелект на Леонардо да Винчи. Иначе как Папата ще му позволи да изобразява гадатели и езически пророчици, които Християнството категорично отхвърля и жестоко преследва по това време?! не веднъж посветените са говорили за процеса на творчеството като междинен в енергийния процес на мозъчната активност, известна като ясновидство или епилепсия.
     Йахве дава тласък на душата и интелекта на Човека, с което наистина го прави ПОДОБИЕ Нему и на другите Творци, за разлика от целия животински свят. Душата е Средният принцип у Човека. Тя е връзката между Сетивността и Разума. Рисунката не е повествователна, а кодова – тя дава същото знание, каквото има и краткият, изпълнен с тайнство 27-ми стих от глава Първа на книгата “Битие”. На Йехова, племенния Бог на евреите, е поверен процесът на усвояването на Душата – на Средния принцип. Това е нещо доста по-различно от вдъхването на оживотворяващия импулс енергия, който задейства, чрез Етерната субстанция, всички клетки и органи за живот. Бог Йехова няма тази задача. Той е само племенен Бог, женски по природата си, защото произхожда от Втората същност на ЕДИННИЯ (КЕТЕР). Той е Бина – женското начало. Той е ръководителят на хората изродили в Четвърта Коренна Раса своя генофонд и принудени сега да еволюират до чистия генетически и духовно народ на хората от Пета Коренна Раса. Затова са богоизбрани – защото не са еволюирали в предишната раса и сега (в Пета Коренна Раса) трябва да изстрадат кармичните си следствия. За съжаление те и до днес не отработват кармата си, а създават нови и нови причинно-следствени отношения, регресиращи цялото човечество. Всички текстове на Стария завет го доказват недвусмислено.
     Йехова допуска още един пропуск – според глава Втора, стих 18 – Той уговаря другите Творци: “Да му сътворим помощник, нему подобен”. И веднага нарежда (стих 20) да излязат всички животни, сред които необяснимо защо започва да търси помощник на Адам. Нима не е знаел качествата и животинската природа на животните? Освен това – нали щеше да го твори в стих 18? И чак след това се сеща да извади половинката му (реброто) от него самия и да я превърне в Жена. Сигурно калта се е била свършила вее на земята. И да се чуди и мае човек защо е измайсторил такъв полов апарат на Адам щом е нямал при сътворението му идеята за Ева?!
    Не може един племенен Бог да извършва всички процеси при творчеството на елексира на Творението. Йехова е само даващият възможностите на Средния принцип, който след време ще задейства и осъществи стабилно връзката мозък – сетивно познание. Ето придобивката! Необяснимо е и защо Адам има такъв огромен мозък, който е нужен само при натрупването на сетивен опит.
     Душата е дадена, следователно вече може и да се очаква правото на избор за бъдещото битие. Това е възможно само чрез осъществяването на първата и основна функция на мозъка – ОТНОШЕНИЕТО. Функцията “Отношение” е първият процес на взаимодействие между сетиво и ум. И се получава РАЗУМ, мислещо същество, което моментално откликва на получената връзка, схващайки че е голо и че другият също е гол. Това все още не е интелект, но без този критерий, без еволюцията му, душата не може да изгради интелект, а още по-малко да го развие. Ева, а после и Адам, го пожелаха чрез сетивния опит. Ето грехът – по-точно това, което бе превърнато в грях, бе наречено така.
     Племенният Бог на евреите е бил доста разсеян, защото забравя да сложи пазач на Дървото на познанието и така дава шанс на вече поляризирания човек (мъж и жена) да еволюира, ако пожелае. Иначе защо Му е на всезнаещият Бог да си има Дърво на познанието чрез опита и то в Райската градина?
    Пред Йехова стои живият, но умствено недеен Човек – Петият Адам – жив, гледащ, но не можещ да осмисли ставащото. Пробуден за живот, но без лична проява, все още без право на личен избор и цел. Неговата “безсъзнателност” ще изчезне в мига, когато придобие функциониращ ум. А това е възможно само, ако му е даден Средният принцип – Душата. 
     Ще кажем няколко думи и за Лявата ръка на Бог Йахве – почиваща си, но в същото време и опряна на единствения ангел, съзнаващ акта на действието. Тази ръка не е със сгърчен старчески пръст, правещ опит да привлече вниманието на “разсеяното ангелче”, а е израз на голямото вътрешно напрежение на Бога, съзнаващ какво дарява на Адам и по какъв път може да тръгне, ако пожелае развитие. това движение е особено характерно за Ренесанса. Още Донатело в “Свето Георги” изразява вътрешната динамика и духовния мир на светеца – воин чрез напрежението в китката на ръката му. По-късно Микеланджело ще го използва, за да изрази цялото вътрешно състояние на Давид преди да атакува Голиат. Давид в своето божествено спокойствие, съзнаващ ролята си, би бил само един сантиментално-женствен юноша, ако дясната му ръка не изразяваше ясно зреещата в душата му динамика на чувството, което след миг-два ще го направи герой. Ръката все още държи камъка отпуснато, почти нежно, но тя е само помощник на дясната, която ще завърти прашката и ще извърши действието.
      От езотерична гледна точка ангелчето не е разсеяно, а дава информация за прекъсната връзка между действията на Дясното полукълбо (Третото око) – изразени чрез тялото на Бога и Малкия мозък, който контролира положението на тялото в пространството. В рисунката ангелчето е самият Малък мозък, който не участва в психотронната дейност на мозъка.
     Съвсем различен е другият по-възрастен ангел, намиращ се под мишницата на Бога. В посочения процес той е Епифизата, ръководеща действието на Третото око и Еволюционната памет на човека. Тя, Еволюционната памет, пази характеристиките на рода и есенцията на съзнаващия разум. Затова тя следи внимателно действията на Бога. 
     От фреската научаваме още нещо – Адам все още не е на Земята, в пределите на плътната материя и все още не е придобил функцията САМОСЪЗНАНИЕ на своя ум, станала причина да напусне Едем. В Едем, в царството на боговете, стои тяло имащо живот, но лишено от самостоятелно умствени функции, което го прави безразличен, неадекватен, без лична съдба и битие. Затова Бог му даде Душа и Ева, чрез които слезе в битието на опита и изпитанието.
     Ето това ни е завещал посветеният художник Микеланджело Боунароти. Повечето от неговите произведения са именно с такива послания, но и днес, на прага на епохата Водолей и на Третото хилядолетие хората продължават (за съжаление и изследователите) да гледат на изкуството само като забавление и средство за духовна наслада. И това е вярно, както е вярно, че чрез средствата на изкуството и геометрията са предадени трайно всички тайни символи. Знаещите четат тези послания. Като Великият Веронезе и Микеланджело тихомълком изрази посланията си, за които бе дошъл.

Спас Мавров


Варна 1997г.
Каталог: books
books -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето
books -> В обятията на шамбала
books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж
books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год
books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов
books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год
books -> Книга 2 щастие и успех предисловие
books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга
books -> Тантриското преобразяване


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница