Су „СВ. Климент охридски“ Факултет по журналистика и масова комуникация Специалност: книгоиздаване

На тема :

Вкъщи си имам хлебарки. Много е неприятно. Да бяха мравки- не ми пречи. Те са трудолюбиви и някак симпатични. Или мухи. Досадни са, но бързо правят впечатление и лесно се гонят. Но хлебарките са гнусни, нахални и мръсни създания. Те са най-вредните насекоми, живеещи в пряка близост до човека. Активни са през цялата година. Ето защо трябва целогодишно да предприемаме мерки срещу тях, а не когато вече са плъзнали.

В блока не само аз имах проблем с тях. Някой съседи също се оплакваха. И затова си помислих, че трябва да се обединим всички, за да си върнем уюта.

Трябва да сме единни във всеки един опит да живеем нормално.

Поставих си тази задача и започнах да обикалям по етажите, за да разговарям със съседите да се справим заедно със ситуацията като обхванем цялата сграда. Трябва да Ви кажа, че нашия блок е голям. Двадесет и осем етажа, всеки с по няколко апартамента. Разбира се много малко хора се съгласиха. Например съседите от третия етаж- Одесови. Преди време апартаментът им беше най-хубавият в блока, но собствениците позволиха на синовете си да живеят в него. И те тримата го разрушиха. Но както и да е, отказаха ми. При тях нямало хлебарки и нито им се давали пари, нито имали време за глупости. На четвъртия етаж бяха семейство Пиргосови. Много богати, с най-хубавото жилище в сградата. Те пък се отцепиха, сами се справяли с паразитите. А да не Ви разказвам и за Бдиневи, Увраждеви, Кутлови или Паланкови. Това са най-бедните семейства в блока. При тях имаше много вредители, но те май не се надяваха, че ще ги изгонят. Освен това старците нямаха пари, а децата им не живеят вече с тях и не могат да им помогнат.

И така имат или нямат хлебарки, пречат ли им или не, всеки дом трябваше самостоятелно да се справя с неприятната ситуация.

Прибрах се вкъщи. Преди живях на деветия етаж с родителите ми, но исках да съм самостоятелна и си намерих квартира на първия етаж. Тя и сестра ми се изнесе, обаче в друг блок. Реших да седна да уча за наближаващ изпит. И докато си четях една хлебарка пропълзя върху учебника ми, аз се стреснах и бутнах с ръка кафето си върху него. А насекомото- нищо. Убих я, но знам, че друга ще дойде. Вече нямам и желание за учене. Хубавото е, че преподавателят ми може да ми постави по-висока оценка, след като му кажа, че два пъти съм си купила учебника му. Попринцип при нас стига да си купил даденият учебник и вече си минал предмета, а аз с два купени... може и за стипендия да се боря.

Интересен факт е, че сърцето на хлебарката представлява малка тръбичка с клапи. Може да спре да функционира, без да навреди на насекомото. Колко странни същества. Как могат да оцеляват без сърце? Миналата неделя видях една много голяма, но докато реагирам и тя вече беше избягала. Ама какви ги беше снесла... не знам колко време ще ми трябва, за да се справя. И тези съседи. Не ги ли дразнят? Сега е модерно да си патриотичен така, че ще цитирам Христо Ботев с неговата мисъл: „Аз съм бил всякога с такова убеждение, че какъвто и въпрос да се появи между нас, той не мое да узрее и да се реши, ако народът не усеща в него някаква си нужда и ако той не отговаря на неговите цели и стремления“. Така че като стигнат и до тях, ще искат да предприемем общи мерки. И не само за хлебарки.

Имаме си нови съседи от няколко дни. Досега не са били в нашия квартал и им е трудно да се приспособят. Казаха ми, че не се разбирали с техните съседи и затова решили да се преместят. Според комшийката е добре, че идват нови хора, защото блокът ни е обезлюдял. Може би защото е стар, не знам. Но никой не общува с тях. Те са странни, даже и хлебарки май няма при тях.

Разбрах, че животинките ми не са отскоро. Имало ги е още преди да се нанеса. Хубава работа- предните наематели не са се отървали от тях, преместиха се в друг блок и сега аз трябва да се справям. Бях си вкъщи и си почивах, леко раздразнена от тези мисли, когато видях едно от насекомите да се разхожда. Наистина вече ми беше все едно и просто стоях и си я гледах. Кръстих я Дудко. Тя беше много пъргава. Обикаляше от стая в стая, сякаш бързаше за някъде... като политик в предизборна кампания. Станах, но тя изчезна. Скри се зад една чаша, не от прозрачните, а от тези за кафе, и като отидох вече я нямаше.

Нека Ви разкажа малко за блока ни. Той е много стар, един от първите в квартала ни. Преди е бил много лъскав, но вече е стар и хората, които минават покрай него даже не го забелязват. Вътре е направо разрушен. Да започнем от стълбището. Баба ми е казвала, че преди време някакъв дядо Стефан се заел и го ремонтирал. Но от тогава само някой ако реши прави отделни очастъци и сега е като мозайка. На третия етаж е най-лошо.

Съседите са... различни. Катрин Ан Портър някога е казала: „ Има някакъв ред във вселената. В движението на звездите, въртенето на земята и промяната на сезоните. Но човешкият живот е почти пълен хаос. Всеки заема своята позиция, отстоява своите права и чувства, обърквайки мотивите на другите и своите собствени“. И при нас е така. Може би затова не се организирахме и срещу вредните насекоми.

Иначе когато можем си помагаме. Имам един съсед, който ми продава цигари. Не знам какви са, но са почти безплатни. Аз от друга страна помагах на дъщеря му, която беше ученичка. Честно да си кажа, малко е пресилено, че съм помагала, защото или момичето си намираше извинителни бележки и не ходеше на училище, или преподавателите отсъстваха, или като се сибирахме си обсъждахме как да и пратя отговорите на матурата. Тя завърши с отличен, кандидатства с оценката си от матурата и сега е студентка.

Приятелката ми, която също живее в блока роди преди няколко седмици. Всички отидоха да я поздравят. Във нашия блок все по-рядко можеш да видиш деца, така, че това си беше новина. Тя също беше на квартира и понеже беше нехигиенично с тези хлебарки, си намери ново жилище в друг блок.