Су „Св. Климент Охридски“ Исторически факултет Катедра „Нова и съвременна история“



страница1/4
Дата15.08.2018
Размер428.36 Kb.
#78842
ТипАвтореферат
  1   2   3   4


СУ „Св. Климент Охридски“

Исторически факултет

Катедра „Нова и съвременна история“

Радослава Масларска
Автореферат

на дисертация за присъждане на научно-образователна степен „доктор” на тема
Англо-американските бомбардировки над София в годините на Втората световна война – военни, дипломатически и човешки аспекти“
Професионално направление 2.2 История и археология (Нова и най-нова обща история)

Научен консултант: проф. д-р Искра Баева


София, 2018 г.


  1. Обща характеристика на дисертационния труд.




  1. Актуалност на проблема


Историята на участието на България във Втората световна войва, на тези дни на изпитания и покруса все още не е написана, а в много отношения даже не е започната – както на макроравнище (от гледната точка на държавните институции, политическия елит, световната дипломация – т.е. най-интересните и важни за повечето историци процеси), така и на микроравнище- от гледната точка на отделния човек. Останал доста откъслечен е и историческият спомен в разказите на съвременници, в мемоарите и дневниците на преживелите бомбардировките, в снимките на разрушенията, в спомена за трудностите на оцеляването и евакуацията и особено в дълбоко запечатания в съзнанието спомен за съпреживяването на отделните дребни прояви на човещина, състрадание и взаимопомощ. Длъжници на темата са и представителите на българското изкуство – почти липсват произведения на литературата, живописта, киното, театъра, пък и на други изкуства, които да се занимават със съдбата, преживяванията и чувствата на обикновените българи, зъзнещи сред руините в студа, преживяващи трудно в евакуация в далечни села и малки градове, или разчистващи разрушени сгради и спасяващи хора с риск на собствения си живот. Заслужава си да се замислим защо, отвъд Борис Морев и Ирина в романа „Тютюн“, в нашата литература почти отсъстват мащабно разгърнати такива образи.

Настоящата дисертация се опитва да отговори на въпросите кое налага масираните бомбардировки над София и България и то точно в този период и на тази фаза от развитието на военните действия; може ли да се говори за по-голяма вина на САЩ или на Великобритания за разрушенията и жертвите; каква е ролята на съветското военно командване и на Сталин и имат ли те собствени тактически интереси, свързани с дестабилизацията на България и оттук – засилването на левите сили и на русофилските настроения в страната; има ли нещо специфично и различно във въздушните удари над България в сравнение с тези над останалите нацистки съюзници; имало ли е българското военно командване алтернативни възможности за по-ефективна отбрана; подготвена ли е била и адекватно ли е реагирала властта – особено общинската в София – на предизвикателствата на трагедията, на разрушенията и жертвите и др.

За обикновения читател, който няма никакъв спомен от тези събития освен преповтаряните през втора и трета ръка устни спомени, много интересни и въздействащи биха били разказът на микроравнище и историческата реконструкция на събитията през гледната точка на отделния човек или пък на архитектурната градска среда – примери за героизма на самопожертвователните български летци, защитаващи София; детайлите и подходите към защитата на населението от последствията (въздушни тревоги и сирени, изграждане и функциониране на скривалища, на групи за подпомагане на защитата, евакуацията, разчистването на разрушенията и т.н.); примерите на самопожертвование и милосърдие при спасяване на ранените; организацията и хаосът на евакуацията; специфичната реакция на общинските власти и организацията на защитата на населението и др.



Основната цел на тази дисертация е на базата на изложения комплексен подход към темата за англо-американските бомбардировки над българската столица да се направи анализ на причините за тези англо-американски бомбардировки като епизод от историята на Втората световна война, както и да бъде реконструирана реакцията на българската държава и институции, степента на готовност на местната власт и на обикновеното население за настъпващата трагедия, да се представи историческата логика на интензифицирането на бомбардировките или пък тяхното прекратяване с оглед хода на военните действия и дипломатическите совалки и да се дадат конкретни и слабо известни примери за героизъм и ефективност при спасяване на жертвите и организацията на евакуацията.


  1. Обект на дисертационния труд


Обект на дисертационния труд са англо-американските бомбардировки над София и по-големите градове на страната в периода 1943 – 1944 г.- едно от най-сериозните колективни изпитания пред българския народ и неговата държавност в годините на Втората световна война. Вписващи се по специфичен начин в стратегическите планове на съюзниците от Антихитлеристката коалиция за разгром на силите на Оста „Рим-Берлин-Токио“ те преследват конкретни тактически цели както за поразяване на важни обекти от военно-стратегическо, икономическо и инфраструктурно значение, така и за конкретни психологически поражения върху решителността на българите и всяване на страх, ужас от жертвите и обезверяване на обикновеното гражданско население, за да се обърне то срещу управляващия режим. Подобни цели преследват и двете противопоставили се коалиции във Втората световна война (да припомним „битката за Англия“ от лятото на 1940 г., германските бомбардировки над Белград и Ротердам през 1941 г., стратегическите бомбардировки над Германия и Япония през 1944 – 1945 г. и др.), като пораженията върху цивилно население, разрушенията, евакуацията и всички останали съпътстващи трагически последствия са доказателство за тоталния характер на войната и изчезването на така характерната разлика между фронт и тил, характерна дори за Първата световна война.

След коренния прелом в хода на Втората световна война през 1943 г. и особено след падането на режима на Мусолини и англо-американския десант в Италия от лятото на 1943 г. военните и политически ръководители на САЩ и Великобритания решават да се възползват от тактическите преимущества, освобождаването на ресурс (най-вече самолетен), който преди това е бил ангажиран в Северна Африка и на Апенините, а също и от възможността за по-бърза победа над врага, които биха получили в резултат на масирани бомбардировки над Германия и нейните съюзници. Това се вписва и в плановете на Сталин за воденето на войната и оттук масираните въздушни удари в Югоизточна Европа се превръщат в част от общата стратегия, възприета на Техеранската конференция (ноември 1943 г.) за поетапно разгромяване на противника, откриването на втори фронт в Западна Европа и победа най-напред над Германия, а след това – и над Япония.

За жителите на Царство България и дори за управляващия политически и административен елит в София, които в края на 1941 г. попадат в пропагандния капан на обясненията за „символичната война“ срещу САЩ и Великобритания, бомбардировките от есента на 1943 г. и първата половина на 1944 г. са най-осезаемият сблъсък с битките, жертвите, разрушенията и трагедията на Втората световна война. Този извод важи поне до радикалната политическа промяна от септември 1944 г., когато най-напред СССР ще обяви война на България на 5 септември, а после ще се сключи примирие, като междувременно българската армия ще се ангажира с военни действия срещу Вермахта на територията на Югославия, Унгария и Австрия. Преди това обаче София ще бъде разрушена, няколко хиляди души ще бъдат убити и ранени, десетки хиляди софиянци ще трябва да изпитат трудностите на евакуацията, а българският народ ще трябва да доказва както решимостта си за оцеляване, така и присъщите му качества милосърдие, състрадание и взаимопомощ в противовес на също често срещаните цинизъм, егоизъм и желание за обогатяване за сметка на страданието на сънародниците. В тези тежки дни на изпитания за стотици хиляди българи се оказва, че личните истории и съдби на отделните хора са също толкова важни, колкото и гледната точка на военните командири и щабовете, сложните преговори на дипломатите и тънките сметки за политическа изгода на различни политически лидери и групировки.

Тъй като основно разгледани в това изследване са 11-те масирани и по-леки бомбардировки над столицата в периода 14 ноември 1943 – 17 април 1944 г. и „пасивната“ въздушна отбрана, свързана с действията на защитните групи, общинските служби, столичния гарнизон и другите държавни и общински органи, свързани с отбраната на София и подпомагането на гражданското население, то това са и хронологичните граници на настоящата работа.




  1. Цели и задачи на изследването


Конкретните представени в това изследване изследователски цели и задачи включват: очертаването на външнополитическата ориентация на Царство България във Втората световна война – реализацията на част от националните въжделения за обединение на българския народ в рамките на съюза с Третия райх и силите на Оста, направили страната уязвима за удари от Антихитлеристката коалиция въпреки запазването на дипломатическите отношения с Москва; анализирането на възприетите мерки за противовъздушна отбрана и защита на населението от бомбардировки и химически атаки в периода 1941-1943 г. (особено след първите бомбардировки от април 1941 г. по време на югославската криза); очертаването на тактическите и стратегическите цели на САЩ и Великобритания при започването на въздушните атаки и анализирането на трите периода в бомбардировките над София и България през разглеждания период (ноември 1943 – януари 1944 г., намаляването на интензитета на бомбардировките февруари – март 1944 г и дипломатическите совалки за излизане на България от войната; възстановяването на бомбардировките в края на март и последната фаза до юни 1944 г.); проследяването на реакцията на централната и местната власт на бомбардировките и анализът на ефективността на предприетите мерки за защита на населението; даването на оценка на евакуацията като крайна мярка при създадената ситуация, наложена стихийно от обстоятелствата (тук е представена дейността на Комисарството за евакуацията и подпомагане на пострадалото от бомбардировките столично население – впоследствие неговите задачи са прехвърлени на Комисарството по възстановяването); опит за психологически анализ на способността на столичната общественост да се справи с кризисната ситуация. При изпълнение на тези изследователски задачи са направени обобщения относно българския опит за справяне с бомбардировките, а така също и за ефективността и значението на бомбардировките с оглед стратегическите цели на съюзниците от Антихитлеристката коалиция. Тоест, в крайна сметка, е потърсен отговор на въпроса: Кръвта и страданията на българите бяха ли оправдани с оглед победата над нацизма или имаха характер на наказание за обикновените българи заради направения от управляващите в България политически избор на 1 март и 13 декември 1941 г.


  1. Методи на изследване


В представеното изложение е направен опит да се стъпи върху максимално широка изворова и историографска основа. Изворовата база включва печатни произведения и архивни документи. В първата категория са серията от мемоари, касаещи проблематиката. Сред чуждите следва да се посочат последните два тома от мемоарите на Уинстън Чърчил и редица дневници и материали на американски и британски летци. Сред тези на български език основни за изложението се оказаха дневниците и мемоарите на регента Богдан Филов, на проф. Александър Цанков, на Стойчо Мошанов, на правосъдния министър Васил Матаков, на общинския служител и писател Петър Славински и др. Ценен извор за организацията на пасивната противовъздушна отбрана е написаната с практическа насоченост брошура на кап. Коста Станев – ръководител на Службата за П.В.Х.З. към столичния гарнизон. Описаният по-горе микроисторически подход може да бъде проследен в спомените за бомбардировките на културни дейци като проф. Вера Мутафчиева, на музиканта Иван Дренников, детските спомени от бомбардировките на артиста Коста Цонев, артефакт на времето е и книгата на Кирил Христов „Затрупана София“.

Сред архивните материали следва да се споменат използваните фондове и документи в различни архиви – колекциите на Софийския градски и окръжен архив, Централния исторически архив, Централния държавен архив. Тук се включват протоколните книги на Софийската голяма община и заседанията на кметската управа, протоколи от заседанията на общинския съвет, документи, инструкции, разпореждания, доклади и окръжни на различни служби към общината (особено на архитектурната дирекция по строежа на прикрития, скривалища, мероприятия на Пожарната служба по затъмненията), протоколи за оценка на разрушения и въздействието на бомбардировките върху градската среда, материали по евакуацията, организацията и работата на отделните комисарства по евакуацията, подпомагането и възстановяването и др. Във фонда на Министерството на вътрешните работи и народното здраве са материали по бомбардировките, инструкции, окръжни, разпоредби за размер на обезщетенията (особено на отдела за обществени грижи) и др. Интересни материали за евакуацията и снабдяването на населението се откриха и във фонда на Министерството на търговията, промишлеността и труда, а така също и в по-късното Министерство на труда и социалните грижи, където са материалите на Комисарството по подпомагането. Много трудни за локализиране са материалите на Комисарството по евакуацията, които са разпръснати в различни фондове, но най-важната част от тях са в Дирекцията за гражданска мобилизация. Отделни документи бяха открити и във фонда на Министерството на външните работи и вероизповеданията.

Освен вече цитираните изследвания на историята на българската авиация следва да се споменат по-общи съчинения за дипломацията и военните действия на Втората световна война като монографиите на българските изследователи Витка Тошкова, Евгения Калинова, Георги Гунев, Стоян Пинтев, Стоян Рачев, на икономиста Давид Коен, на млади български изследователи в чужбина като Мариета Станкова, монографиите на чужди автори като Майкъл Бол, Джоузеф Персико, Маршал Лий Милър и др.




  1. Научна новост на изследването

Съчетаването на макро- и микроподхода на базата на съществуващи документални свидетелства, е актуална тема за историческо изследване, която има оригинален и приносен характер, доколкото до момента не е достатъчно пълно и детайлно представена на историографско равнище. Отделни детайли – особено онези, свързани с хронологията на бомбардировките и действията на българската авиация, са изследвани от военни историци или летци-участници в събитията (особено Румен Руменин, Стоян Стоянов, Кирил Янев и др.). Общо изследване обаче, в което да присъстват както военните, така и гражданските и институционалните аспекти на темата, а така също и международните (дипломатически и военни) й измерения засега не е направено. А то би било много полезно – както с оглед дебатите около издигнатия в София паметник на загиналите американски летци, бомбардирали България, така и в името на възкресяването на паметта на онези герои и много обикновени българи, жертвали живот, имот, спокойствие и здраве, за да помогнат на други българи в нужда. Защото историческата памет е изключително важна за оцеляването ни като народ и държавност.





  1. Обем и структура на дисертационния труд




  1. Обем


Дисертационният труд е разработен в общ обем от 279 страници, в това число основен текст – 236 страници и 19 приложения. Обработени са 35 архивни единици, 14 заглавия документи и спомени, 46 единици периодичен печат, 62 заглавия научна литература и 16 заглавия художествена литература. Цитираните източици са на български, английски и руски език.


  1. Структура




Увод …………………………………………………………………………


3

Първа глава. Реалностите на „символичната война“ на Царство България срещу Великобритания и САЩ – военни, дипломатически и институционални аспекти (1941–1943 г.)





1. 1. Военновременна София и подготовката за въздушна отбрана (пролетта на 1941 г. – лятото на 1943 г.)……………………………………


11

1. 2. Антихитлеристката коалиция се приближава към Балканите: въздушната заплаха за София става реалност (юли – ноември 1943 г.)….



37

Втора глава. Битката за София – кошмарът на реалната война (1943-1944 г.)





2. 1. Въздушните атаки над София (ноември – декември 1943 г.)……...

56

2. 2. Столицата и кошмарът на бомбардировките (януари 1944г.)……………………………………………………………………………….76



2. 3. Върховно комисарство на военновременното стопанство……


101

Трета глава. Промяна в международната обстановка и отзвук у нас (1944-1945 г.)





3. 1. Дипломатическите совалки, новите бомбардировки и трудният път към възстановяването на София (февруари – юни 1944 г.)……………..


119

3. 2. Пропагандата у нас и международната обстановка в края на войната…………………………………….......................................................


145

3. 3. Поглед върху отражението на Втората световна война в българската художествена литература………………………………….



160

Заключение ……………………………………………………………….

177

Библиография …………………………………………………….........

180

Приложения ……………………………………………………………........

189




  1. Кратко изложение на дисертационния труд


Първа глава. Реалностите на „символичната война“ на Царство България срещу Великобритания и САЩ – военни, дипломатически и институционални аспекти (1941–1943 г.)


  1. 1. Военновременна София и подготовката за въздушна отбрана (пролетта на 1941 г. – лятото на 1943 г.)


Началото на изследването е поставено с разглеждане акта на подписването на протокола за присъединяването на Царство България към Тристранния пакт на 1 март 1941 г. от страна на министър-председателят Богдан Филов във виенския хотел „Белведере“. С този акт се приключва продължилата дълга и сложна дипломатическа битка около ориентацията на София във Втората световна война. Това финално действие, което обвързва страната с хитлеристката коалиция, е осъзнат и труден политически избор. Той е продукт на по-дълъг процес, който през 1940 г. е направил възможна Крайовската спогодба и присъединяването на Южна Добруджа към Царството, той ще доведе по-късно както до българското управление на „новите земи“ в Македония и Тракия, така и до обявената на 13 декември 1941 г. „символична война“ на Великобритания и САЩ. В следващите месеци на Цар Борис ІІІ ще му се наложи да лавира между Берлин и Москва, като няма да позволи изпращането на български войски на Източния фронт (за разлика например от румънските и унгарските си съюзници на Третия райх). САЩ ще обявят война на България едва на 5 юни 1942 г., а бъдещето на страната ни ще стане заложник през следващите години на динамиката в развитието на глобалния военен конфликт. През 1942 г. – първата половина на 1943 г. обикновеният българин живее с илюзията за „символичната война“, която за него има съвсем реални очертания – на българска територия не се водят военни действия (това не се отнася за „новите земи“), над страната преминават вражески самолети, без да пускат бомби, в София има съветско посолство и т.н. Животът е доста по-труден от предвоенните години, на пазара няма избор или съвсем изчезват традиционни български стоки, има безмесни дни, взимат се мерки за подготовка срещу външно нападение (особено от въздуха), правят се обучения по гражданска защита и първа помощ, расте броят на мобилизираните – военно и граждански лица, строят се скривалища и окопи, натрупват се запаси (държавни и лични), въвеждат се военновременни мерки като цензура, открити листове, патрули и проверки и т.н. Илюзията за България като „мирен оазис“ на Балканите като резултат от стратегическия избор на страната на по-силните (от 1 март 1941 г.) се поддържа от ентусиазма около националното обединение с българите от „новите земи“ и официалната пропаганда, която или подчертава начина, по който живеят гражданите тук в сравнение с населението на другите окупирани страни или премълчава опасностите пред обикновеното население. Режимът на цар Борис III е популярен, въпреки нарушените демократични свободи и появилата се черна борса на потребителски стоки и инфлация. Пропагандно много добре се използва еуфорията около „Царя-Обединител“ и около идеала за „Голяма България“ с всичките териториални и икономически облаги на съюза със силите на Оста – по-специално Германия.

Една от новите характеристики на Втората световна война като глобален военен конфликт е много по-голямата степен на опасност, която военните действия представляват за гражданското население в тила. От една страна, това население все повече е въвлечено като работна сила в предприятията на военната икономика, които закономерно се превръщат в легитимни военни цели. От друга страна, новите технологии – особено развитието на бомбардировъчната авиация, новите по-мощни снаряди и бомби, новите танкове, да не говорим за атомното оръжие, са мощно нападателно средство, което е в състояние да изкуши военни стратези, политици и дипломати да ги използват срещу обикновеното гражданство за скършване на неговия дух и желание за съпротива и оттук за бързо постигане на целите, заради които се води войната.

Поради спецификата на българското участие във Втората световна война най-силният досег на българските граждани до жестоките военни реалности до 9 септември 1944 г. са действията на нашите войски и гражданска администрация в управлението на „новите земи“, последиците от бомбардировките над столицата и други населени места и военни обекти в страната, а така също и въоръжените акции и действията на антиправителствените части на предимно комунистическата съпротива.

Втората световна война отбелязва драматично отстъпление от принципа на въздържане от въздушни нападения над гражданско население. Въпреки че силите на Оста са първите, които откриват огън от въздуха над жителите на Китай (1937), Полша (1939), Великобритания (1940-1941), Япония, Германия и Италия, скоро получават същото „лекарство“ срещу собственото си население. Практиката на безмилостните бомбардировки над градове (осъждана преди войната от демократичните правителства като нецивилизовани и нехуманни действия, „твърде близки до сърцата на фашистите“) достига нови висоти и масираност, практикувана от британските и американските ВВС над градове като Хамбург, Дрезден, Токио, за да достигне кулминацията си с атомните бомби над Хирошима и Нагасаки. Поне 300 хил. са загиналите от подобни действия в Германия, между 330 000 и 900 000 за загиналите в Япония.

Защо се стига до тази промяна и как тези държави приемат военна стратегия, насочена към избиване на обикновени граждани? Използването на такава тактика зависи от типа общество и режим, от расистки мотиви, възприемащи врага като „варварски“, от личната роля на влиятелни военни, наложили подобни решения. В основата им са конкретни прагматични съображения и възприемането на тактика, която би ускорила с всякакви възможни (вкл. и нехуманни) средства постигането на военните цели. Тази еволюция в начина на мислене е особено характерна за американското военно командване. Тежките бомбардировки, тероризиращи цивилното население се разглеждат като немислими през 1942 г., а през 1943 г. вече се обсъждат като съвсем реална тактика – с изпращането на стотици и хиляди самолети, атаки върху стотици малки германски градове, пращане на бомби – детски играчки, атаки върху бежанци, евакуиращи се по шосетата. Интересно е, че зад някои от мотивите за предприемане на конкретни бомбардировки стоят и елементи на отмъщение – особено от страна на британски военни като реванш за жертвите в „Битката за Англия“ през 1940 г.

Българските граждани следят развитието на бойните действия по фронтовете на Втората световна война и получават чрез радиото и вестниците новини за победите и загубите във водените битки, за размерите на жертвите и страданията на обикновени хора. Фактът, че на тях им е спестена в продължение на първите години на войната подобна участ, донякъде притъпява техните сетива и подготовка за евентуални нападения по суша, по вода или от въздуха. До 1 март 1941 г. това се обяснява с възприетия неутралитет, а след това – с правилния избор на съюзник като Третия германски райх, който отговаря на интересите на обикновените български граждани и им осигурява спокойствие във военновременните условия.


Каталог: index.php -> bul -> content -> download
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”
download -> Св. Климент Охридски
download -> Акад. Илчо иванов димитров (1931 – 2002) фонд 20 опис 1
download -> Азбучен списък на преподавателите
download -> Климент охридски” университетски архив
download -> График за провеждане на семтемврийската (поправителна) изпитна сесия на магистърска програма „политическа социология учебна 2014/2015 г. Поправителна сесия от 24 август до 11 септември 2015 г
download -> Обявява прием на студенти


Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница