Суфизмът не е възникнал в някакъв определен момент от човешкото развитие. Той винаги е съществувал, защото е част от стремежа на човека да намери отговор на най-важните въпроси, които стоят пред него

ЗДРАВЕ

Доброто здраве е резултат на редовните упражнения на физическото тяло. Доброто функциониране на физическото тяло зависи от времето, от храненето, от равновесието между активност и почивка и от състоянието на ума.

Разпространено е мнението, че различните деформации на тялото, като изкривяване на гръбначния стълб или нарушаване на функциите на мозъка, оказват влияние върху нашия ум. Малко са онези, които осъзнават, че всъщност умът предизвиква сковаване на гръбначния стълб или нарушение на дейността на мозъка и човек се разболява. Повечето хора възприемат болестта като физическо нарушение на някакъв орган, което може да се излекува с помощта на външни средства. Съществува и друга позиция, към която се придържат онези, които мислят по-задълбочено и които вярват, че ако не обръщаме внимание на болестта, ако болният повярва, че е здрав, той може да оздравее. Разбира се, в тази гледна точка има крайност. Някои хора твърдят, че болестта не е нищо друго освен илюзия, която няма собствено съществуване. До крайност стигат и поддръжниците на общоприетата позиция, които вярват, че единственият начин за лечение са лекарствата и умът не оказва никакво влияние върху болестта.

И едните и другите ще намерят аргументи "за" и "против" тези идеи. Някои проповядват, че вярващите хора не трябва да се докосват до лекарства, а други твърдят, че болестта е толкова реална, колкото и здравето. Няма ли болки, много е лесно тя да се обяви за илюзорна, но когато човек страда, на него му е много трудно да възприеме това като илюзия.

Ако мен ме попитат кой по-често боледува - духовният или материално ориентираният човек - ще отговоря, че духовният човек, който пренебрегва физическите закони, е подложен на същите заболявания, както и материално ориентираният. Без съмнение, човекът с духовна насоченост в по-малка степен рискува да заболее, тъй като неговият дух е станал хармоничен с помощта на духовността - той се стреми към хармонията и я изучава. Такъв човек живее в лоното на природата и е в съзвучие с Безкрайността. Обаче животът на подобна личност сред световния кръговрат е подобен на живота на риба на суша. Рибата по рождение е водно същество; нейното препитание, нейната радост, нейното щастие е във водата. Душата на духовния човек е създадена за усамотение; нейната радост и щастие е уединението. Духовният човек, запратен от съдбата в центъра на света, не се чувства на място, а непрекъснатото въздействие на обкръжаващия свят и постоянния сблъсък на безброй неща, които тревожат най-нежните му чувства, го предразполагат по-лесно към болести, за разлика от онези, които си проправят път през хорската тълпа, без да забелязват блъскането и ударите, които ги засипват.

Според източния светоглед душата на духовния човек е стара душа - дори в юношеството си духовно надареният човек проявява своята вродена зрелост - но в същото време духовността е вечно млада. Духовният човек е способен да се радва на всичко, да разбира всичко, да се наслаждава на всички вещи в цялата им пълнота. Затова, ако някой каже, че духовният човек прилича на старец, това ще бъде вярно, но ако каже, че духовният човек е като юноша - също ще е истина.

Днес хората са загубили всякаква представа за истинско здраве. Съвременният стандарт за здраве е под прага на истинското здраве. Да бъдеш здрав не значи само да имаш мускули, да бъдеш истински здрав означава да умееш да се радваш и да цениш живота. Да бъдеш здрав, означава да бъдеш дълбоко мислещ човек. Този, който изпитва силни чувства, също е здрав. Няма нищо странно в болестта на материално ориентирания човек и в лошото самочувствие на духовния човек. Първият се разболява, защото губи своя ритъм, а вторият, защото не успява да се приспособи към чуждия за него ритъм на живот. Всеки човек, независимо с духовна или материална нагласа, принуден да живее в най-пренаселената част на света и по неволя да споделя преживяванията на всеки - близък или далечен - изпитва влиянието на всичко, което го обкръжава, било то положително или отрицателно. Не е възможно да затвори очите си, не е възможно да затвори сърцето си за впечатленията, които непрекъснато валят върху него. Най-доброто, което може да направи, е да се абстрахира от всичко, което му причинява безпокойство, дисхармония и безпорядък, да се примири с онова, през което му се налага да премине и да има смелост да преодолее всичко, което му пречи по пътя към здравето и съвършенството.

Суфият предполага, че усъвършенстването на живота се корени в усъвършенстването на самия себе си не само в духовно отношение, а във всички аспекти на живота. Човек, който не е способен да задоволи своите житейски нужди, определено не познава истински свободния живот.

Както за всяка болест има лек, тъй и всяка беда се сменя с периоди на равновесие. Всяко усилие за възстановяване и за създаване на хармония, дори най-малкото, струва много. Но най-главното, към което трябва да се стремим и което се определя като религията на всички религии и философията на всички философии, е само-познанието. Не бихме могли да разберем живота, ако не разберем самите себе си. Единствено познаването на собствения "Аз" ни дава познание за света. Какво е здравето? Здравето е порядък. А какво е порядъкът? Порядъкът е музика. Където има ритъм, подреждане, съгласуваност, там има хармония и привличане; затова здравият ум и здравото тяло зависят от запазването на тази хармония и задържането на това привличане, което съществува в ума и тялото. Животът в света, особено ако живеем сред тълпа, изпробва нашето търпение всеки час от деня. В такива условия е особено трудно да се запази хармонията и спокойствието, а те са основата на всяко щастие. Животът представлява борба с приятели и сражение с врагове, по всяко време той едновременно дава и взема и да спасим от разрушаване добротата и хармонията, които ни даряват със здраве и щастие, е много трудно. Хората изучават всички учения и науки, но умението да се живее е божествено изкуство, което човек наследява. Често погълнат от изучаването на другите науки, той го забравя, но това изкуство е известно на неговата душа. То е в съществото му, то е най-дълбокото знание, живеещо в сърцето му. Никакъв прогрес, в което и да е направление, не дава на човека удовлетворението, за което жадува неговата душа, с изключение на божественото изкуство - изкуството на битието, пътешествието на неговата душа. За да може да помогне на света да се промени, човек трябва да направи едно единствено нещо - да изучава изкуството на живота и сам да се превърне в пример, преди да започне да служи на човечеството.