Суфизмът не е възникнал в някакъв определен момент от човешкото развитие. Той винаги е съществувал, защото е част от стремежа на човека да намери отговор на най-важните въпроси, които стоят пред него

РАВНОВЕСИЕ

I

Този, който вижда у другите доброто, ще вижда все повече и повече доброто около себе си. Този, който се стреми да търси недостатъци, в края на краищата ще намери толкова недостатъци, че накрая дори хубавото ще му се стори грозно. Тогава неговите очи ще станат зли. Човек, който бяга, рискува много повече да падне, от онзи, който върви бавно. Излишната активност води към провал.

Понякога човек губи мярката при произнасяне на истината. Той твърди: "Аз казвам истината" - без да обръща внимание в хармония ли е тази истина с обкръжението и готови ли са хората да я чуят. Той заявява: "Аз казвам истината и без колебание съм готов да споря с всеки, защото казвам истината!" Но често при подобни случаи е по-важно да усвоим урока за покоя.

Самата философия, достигаща висшата точка в познанието за Бога (от което по величествено и по-възвишено няма на света), често се загубва поради недостиг на равновесие. Ето защо в Библията, във Ведите и в Корана дори най-обикновени истини са изказвани в завоалирана форма. Ако пророците и учителите бяха изричали истината с обикновени думи, светът би тръгнал в неправилна посока. Аз често съм забелязвал, че когато философите обясняват нещо направо, то не се разбира както трябва.

Активността се стреми да расте, нараства непрекъснато, а равновесието се загубва. Ако говорим, ние се стремим да говорим още и още, и можем да станем такива любители на говоренето, че да желаем да говорим независимо искат ли да ни слушат или не. Тогава изричаме и онова, което в действителност не сме искали да кажем. После се учудваме защо сме оскърбили този и онзи или защо сме му разкрили своите тайна. Великият персийски поет Саади пише: " О, умни човече, за какво е твоят ум, щом като след всяка дума има толкова много съжаления?" Това, което правим, независимо дали е добро или лошо, нараства в нас все повече и повече. Ако един ден човек помисли само пет минути за поезия и музика, на следващия ден ще мисли за тях вече половин час. Ако в главата му се породи мъничка мисъл за някаква преживяна горчилка, тя несъзнателно ще нарасне толкова, че умът ще бъде изпълнен с мъка. Всеки грях идва до нас по някакъв начин. Заратустра различава три вида грехове: грях на мислите, грях на думите и грях на действията. Да помислим за нещо с горчилка, да мислим със злоба е равносилно на това да извършим зло. Да кажем нещо лошо е все едно да причиним зло. Когато човек прави нещо глупаво, то добива много конкретни измерения.

Човек е привел мислите си в равновесие, когато може да види нещата не само от своя гледна точка, не само през призмата на онези идеи и чувства, към които е бил приучен, а всестранно. Едностранчивият човек не притежава равновесие. Представете си, че някой, който е настроен патриотично и всичко вижда от гледна точка на патриотизма, влиза в магазин и иска от собственика да му продаде нещо (за патриотични нужди) на много ниска цена. Но собственикът може да не е богат човек и дори за патриотични цели да не може да продаде стоката си на тази ниска цена. А и като собственик на магазина той мисли за своята търговия; от него не може да се очаква, че ще погледне на ситуацията с патриотични очи. Първият мисли само за патриотизма, а вторият само за търговията. Ако има трети, който е музикант, ще каже: "Тия двамата са полудели; само музиката има значение!" А поетът ще каже: "В света няма нищо друго, освен поезия". Всеки мисли за това, с което самият той се занимава. Набожният човек може да бъде толкова увлечен в собствената си набожност, че в него да не остане нищо друго, освен набожността, която, в края на краищата, се превръща в лицемерие.

По какъв начин, ще попитате вие, може да се постигне равновесие? Първо, съществува равновесие между активност и почивка, сън и бодърстване. Ако човек повярва, че ако спи много ще стане велик и прави само това, ще се превърне в чудовище, а не в човек, защото тялото, което му е дадено за опознаване на света, няма да се използва. А ако някой изобщо не спи, за броени дни ще получи нервно разстройство. Ако някой твърде дълго пости, ще стане безплътен. Ще може да погледне в друг свят, от друг ъгъл. Ако някой върви по пътя на вдъхновението - вдъхновението ще дойде. Но неговото тяло, сетивата му толкова ще отслабнат, че няма да успеят да опознаят свята, т.е. да изпълнят своето предназначение.

В Индия има мистици, наричани мадзуби, които са достигнали пределна духовност. Техният външен "аз" е толкова забравен, че те напълно са се откъснали от преживяванията на този свят. Но крайността не е желателна в никоя форма, била тя умна или глупава. Да спиш и бодърстваш, да се храниш и да постиш, да работиш и да почиваш, да говориш и да мълчиш - ето какво означава да си в равновесие.

Веднъж Мухаммад предписал на свой ученик една практика, с помощта на която ученикът преживял екстаз. След няколко дни ученикът дошъл с плодове и цветя, които поднесъл като дар на пророка и горещо му благодарил с думите:

"Урокът, който ми даде, се оказа много ценен. Той ми достави огромна радост! Моите молитви, които преди продължаваха няколко минути, сега продължават цял ден". Мухаммад отговорил: "Аз се радвам, че урокът ти е харесал, но те моля, не го практикувай повече!"

Суфият се учи на равновесие с помощта на статични пози и движения, които развиват способността за контрол на действията и движенията на тялото; практикувайки намаз, вазифа и зикр, той добива равновесие на ума с помощта на концентрация. Да седиш в къщи със затворени очи - това не е концентрация. Макар че очите са затворени, мислите продължават да текат. Важно е да се избере правилен обект за концентрация. В процеса на концентрация и медитация човек преживява екстаз. Контролирайки своя "аз", той достига до висшия свят или измерение, в които всичко е едно. Затова е необходимо ръководството на муршид, наставник, иначе равновесието ще бъде загубено, тъй като самостоятелно никой не може да постигне единството. А ако някой все пак успее, той ще бъде до толкова обладан от преживяното, че ще се откъсне напълно от този свят и резултатът ще бъде разсеяност, безумие и много други лоши последствия.

Няма по-голямо щастие и блаженство от екстаза. Човек е свикнал да мисли: "Аз съм това, което виждам. Тази твърда плът, кръв и кожа съм аз". Но при екстаза съзнанието се освобождава от тялото, от тази ограничителна обвивка и постига своето истинско съществуване, издигнато над всички мъки, болки и тревоги. Това е най-голямата радост. Да познаем света на екстаза като запазим контрол над тялото и чувствата, посредством които опознаваме целия живот на тази земя, означава да постигнем равновесие - най-великото състояние за човека.

II

Нито голямата чувствителност на сърцето, нито преживяването на духовен екстаз ще направят човека просветлен. Можеш" да преживяваш екстаз, да имаш видения, да си феномен и в същото време да не бъдеш духовен. Можеш да притежаваш религиозни възгледи, да живееш набожен живот, да имаш възвишени идеали и в същото време да не бъдеш духовно просветлен. За да стане тялото такова, каквото е призвано да бъде, а умът да запази настройката на нужната висота, е необходимо равновесие. Изучавайки природата, ние откриваме, че растежът на растенията и дърветата също е подчинен на равновесието. Когато мислим за космоса и изследваме звездите и планетите, главното нещо, което трябва да разберем е, че едно небесно тяло поддържа друго. Всички природни катаклизми - изригването на вулканите, наводненията, земетресенията - произтичат от нарушаване на равновесието. Докато природата запазва равновесие, бездната в сърцето на земята остава стабилна и хората без вреда и опасения могат да вървят по земята.

Бури, глад, чумата и всички други беди, връхлитащи човечеството, са причинени от нарушаване на онова равновесие, което осигурява благополучното съществуване на човечеството. Трябва да осъзнаем, че тайната на съществуването както на индивида, така и на целият космос се корени в равновесието. Без преувеличение може да се каже, че причината за всички успехи и неуспехи е равновесието или неговата липса. Прогресът или липсата на прогрес могат да бъдат обяснени с наличието на равновесие или неговото нарушаване.

С идеите за равновесието е свързана още една теза. Животът е движение, а равновесието е нещото, което държи движението под контрол. Абсолютното равновесие твърде силно контролира движението и предизвиква в него състояние на инерция. Например, ако силата на дясната ръка е равна на силата на лявата, ако десният крак по нищо не се различава от левия, човек не би могъл да работи или да върви. Ако двете очи притежават една и съща сила на погледа, човек не би могъл да вижда. Всичко се контролира от равновесието, но излишъкът от равновесие е разрушителен. Прекалено голямото равновесие води до неподвижност. Именно обикновеното равновесие, което не е пълно, води към целта. Изкуството също се ражда от равновесието на линиите и цветовете, а геният в науката - от равновесието между възприятието и разбирането.

Главният проблем на човека е как да постигне равновесие и как да го поддържа. Относно първото ще кажа, че равновесието е нещо естествено, тъй като достигането му не зависи от нас; въпросът е в това как да се поддържа, а не как да се постигне. В този свят активните въздействия на живота постоянно изваждат човека от равновесие. Не е важно по какъв начин някой идва на света, с какво се занимава, какво работи - да се поддържа равновесие винаги е сложно. Суфиите са намерили ключа и този ключ се крие в намирането на пълно равновесие със самия себе си. По-горе казах, че абсолютното равновесие означава разрушение на действието; но онзи, който вярва, че от сутрин до вечер в неговия живот няма нищо друго освен движение, естествено не може да съхрани такова равновесие. Но ако посвети няколко минути на медитация, на тишина, човек ще съумее да се докосне макар и за миг до пълното равновесие. А след това, в активния живот, то ще се поддържа по естествен начин.

Хората често грешат, предполагайки че с помощта на медитация и в тишина ще могат да постигнат успех в своята работа. Ако успехът дойде, то е само защото равновесието в медитацията създава в човека способността да запази и онова равновесие, което е необходимо в работата му. Външният живот зависи от вътрешното състояние на индивида. Каквото и да е жизненото положение - успех или поражение, придвижване напред или упадък - всичко произлиза от вътрешното състояние, от преживяванията на човек вътре в себе си. Здравомислещият човек ще каже: "По тази или по онази причина вие имате успех или търпите поражение". Ясновидецът ще каже, че дух или призрак са заповядали обстоятелствата да бъдат добри или лоши. Астрологът ще каже, че преживяваме едни или други състояния, защото тази звезда се намира в този или онзи дом. Но според суфиите обстоятелствата в живота на човека изцяло зависят от състоянието на неговия вътрешен "аз" и човек трябва по такъв начин да измени обстоятелствата във външния живот или да настрои себе си, че работата над вътрешния "аз" да му донесе необходимото равновесие. Ако бъде загубено, равновесието се възстановява много трудно. Първо, много трудно е да се запази равновесие в ежедневието, а когато се загуби, има много малък шанс за успех, щастие или прогрес. То е като стенните часовници, които са счупени и не могат да вървят, -докато не се приведат в необходимото равновесие.

Същото е и със състоянието на душата. Ако човек е загубил здравето си, станал е разточителен или безразсъден - всичко това е признак за загуба на равновесие. Голямото униние, прекомерната заетост, прекалената леност - всичко това показва недостиг на равновесие. Всичко, което може да се нарече прекалено, излиза от равновесие.

Равновесието е ниво на индивидуално развитие и отношение към другите. Едностранчивостта е недостиг на равновесие. Когато не сме способни да разберем идеята на другия човек, не ни достига равновесие. В същото време е трудно да посочим кога и откъде започва равновесието. Например, външният вид на китаеца е естествен за Китай. Обликът на древните гърци или римляните е бил естествен за онази епоха. Ние наричаме нормално всичко, което е универсално, което притежават всички. Ето защо може да се каже, че в сезона на прос-тудните заболявания хремата и кашлицата са нещо нормално.

Няма спор, че животът на много от нас не е лек, но непрекъснато и доста често ние сами го усложняваме. Ако не разбираме истинската природа и характер на живота, сами си създаваме трудности. Само пет процента от всички трудности са предизвикани от външни житейски обстоятелства, останалите деветдесет и пет са дело на самите нас. Но по какъв начин, ще попитате, ние си създаваме трудности? Като не желаем да се борим в живота, като избягваме битките, а искаме само хармония и мир. Необходимо е да разберем, че преди да постигнем мир трябва да минем през състояние на война -война със самите себе си. С нашия най-зъл враг - собственото его, с нашите грешки, с нашите слабости и ограничения. Нашият ум е изменник. Той скрива грешките ни дори от собствените ни очи и ни посочва другите хора като причина за всичките ни трудности. Той постоянно лъже, укрива истинския враг и ни настройва против обкръжаващите, заставяйки ни да виждаме в тях врагове и да им се противопоставяме.

Ето защо за запазване на равновесието е необходимо да отправим поглед към Бога. Колкото по-високо се издигаме, толкова по-възвишена става нашата гледната точка, толкова по-дълбоко прониква погледът ни. Човек все повече и повече се развива, кръгозорът му става все по-широк и по-широк и всичко, което прави, е проявление на онази божествена нота, която лекува душите и ги дарява с мир и спокойствие.

Равновесието защитава живота и не само човешкия живот. То помага да се задържи всичко в порядък и да се спаси от разпадане, фокусира нещата в едно цяло. Хората от Изтока винаги са считали, че равновесието е основното нещо, което поддържа живота. Различните упражнения, които се преподавали под формата на ре лигиозно знание или поклонение, като философско прозрение или психологически практики - всички те са насочени към поддържането на равновесие.