Суфизмът не е възникнал в някакъв определен момент от човешкото развитие. Той винаги е съществувал, защото е част от стремежа на човека да намери отговор на най-важните въпроси, които стоят пред него

СВЯТОСТ

Съществуват много разкази за светци, живеещи в пещери в Хималаите. За тях са написани книги. Няма съмнение, че душите, достигнали висша степен на осъществяване, изпитват стремеж да се откъснат от света с неговите раздори и да потърсят кътче, където никой не би ги открил. Но и в човешката тълпа могат да се срещнат много хора, достигнали висша духовна степен. Срещал съм просветлени хора навсякъде: сред бедните и богатите, сред скитниците и управниците, сред религиозните и атеистите. Всички те непрекъснато излъчваха духовни вибрации - всеобщото братство, което по естествен начин вдъхновява душата, осъзнаваща своя вътрешен Аз, се проявяваше в тяхното ежедневие.

Десет години от живота си прекарах в Индия, пътувайки от юг на север и от запад на изток в търсене на свети души и нито за миг в ума ми не се прокрадна идеята, че светците изповядват някаква конкретна религия или вероизповедание. Индиецът почита своите божества, мюсюлманите призовават своя Бог, парсите се покланят на огъня, но вярващите, търсещите Бога, търсят тайните обители на светците. Бог говори с вярващите чрез устата на светеца, докато Богът на ортодоксите е скрит в теориите, Богът на идолопоклонниците е заключен в светините, а Богът на изследователя интелектуалец се губи в неяснота. Стремежът към духовното осъществяване, породил се в сърцето ми, ме е карал цял живот да търся тези светци. А който търси, намира. И на мен ми се удаде да намеря такива души. Срещал съм ги не само в трудно достъпни гори и в планински пещери, но и сред тълпите. Възниква въпросът: може ли да се разпознае светостта на човека по неговите постъпки? Да, може да се открие в постъпките им, но кой може да съди за тях, след като дори за мъдреца е трудно да изкаже мнение за постъпките и на най-големия грешник? Без съмнение, светостта може да се разпознае в добротата, но никой не може да определи стандарт за доброта, защото това, което е добро за един, за друг е лошо. За един е отрова, а за друг - лекарство. Всеки човек носи собствена доброта. Най-лошият човек на света, ако пожелае, може да упрекне най-добрия в недостиг на доброта, защото никога добрината на един човек не се оказва еднаква за всички и никога няма да се окаже еднаква. Но светостта сама по себе си е доброта, дори ако не съвпада със стандарта за добро на другите хора. Светостта е постоянно изливащ се фонтан от светлина. Тя е феномен сама по себе си, тя е просветление и едновременно просветлява. Светлината няма друго доказателство за съществуване, освен самата себе си. Светостта не се нуждае от утвърждаване, от защита или от гласност. Тя сама се утвърждава, сама себе си защитава и нейната светлина я оповестява.

Мнозина в този свят са се оплели в представите си за правда и лъжа. Но идва момент, когато човек започва без проблеми да отличава правдата от лъжата. Лъжата не може дълго време да издържи на всички изпитания и проверки. Само истинското злато издържа на всички проверки; така стои въпросът и с истинската святост. Светостта е постоянна и всезнаеща, тя прощава, разбира и същевременно стои зад всички и над всичко. Не можем да я разрушим, не можем да я разколебаем. Тя е красота и сила, и когато достигне съвършенство, се превръща в божественост.

ЕГО

Човекът е решил, че цивилизацията е онова, което древните индуси са нарекли Кали-юга или Железния Век. А онова, което са нарекли Крита-юга или Златния Век, днешният човек счита за варварство, толкова е закоравяло сърцето му. Днес изразът "честна дума" не означава нищо. Нужни са писмени договори. Външната вежливост замени любовта, лицемерието измести истината. Вместо личната храброст се появи техниката. Религията и моралът са въвлечени в профсъюзни обединения, изследването на материята замени осъзнаването на живота. Човекът вече не вижда разлика между преходното удоволствие и вечното спокойствие. Обективният свят се разгръща пред очите му като нещо толкова конкретно, че човекът не може да погледне зад него. Той желае да види материалните резултати от своите усилия дори с цената на живота си и зовът на небето не може да го привлече към Безкрайността. Една пословица гласи: "Товарът от натрупаните грехове рано или късно ще смаже този, който го носи". Всеки престъпник бива преследван от ужасната картина на неговите престъпления. Няма защо да се учудваме, че не е останала нито една раса, която да не е въвлечена малко или много в днешния световен кръговрат. Нито едно кътче на земята не е избегнало тези ужасни изпитания: погребалният звън се разнася над всяка раса и религия. Катастрофата в съвременната история е предназначена за цялото човечество. Тя е нещо като прочистване, зов за помощ, за да може човечеството да достигне до онзи идеален период, настъпващ само тогава, когато вместо волята на човечеството бъде изпълнено намерението Божие.