Суфизмът не е възникнал в някакъв определен момент от човешкото развитие. Той винаги е съществувал, защото е част от стремежа на човека да намери отговор на най-важните въпроси, които стоят пред него
Изтегляне 2.84 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- СЪЗДАВАНЕ НА ХАРАКТЕР
ДУХЪТ НА КОНСЕРВАТИЗМАСъществуват две гледни точки за всичко, което се случва в света: либерална и консервативна, и всяка от тях дава на човека чувство на удовлетворение, защото и двете имат определени достойнства. Когато някой гледа на своето семейство от консервативна гледна точка, той се чувства горд с него и винаги постъпва така, за да не посрами честта и достойнството на своите предци. Той продължава рицарските традиции на далечните прадеди и поема задължение да защитава и пази всеки, които принадлежи към фамилията - и достойния и недостойния. По този начин поддържа жизнения пламък, горял много години, носейки го в дланите си през целия живот, подобно на светилник, осветяващ пътя. Ако човек гледа на своята нация от консервативна позиция, той се изпълва с патриотизъм, който замества религията в съвременния свят. Без съмнение, това е добродетел -човек започва да възприема цялата нация като свое семейство. Той се грижи не само за своите деца, но и за децата на цялата нация. Човек жертва своя живот, когато възникне необходимост, за да защити нацията или честта, достойнството и свободата на своя народ. Духът на консерватизма е индивидуализиращият дух, централна тема на цялото творение. Това е дух, действащ като слънце. Той носи всепроникващата светлина, и именно нейната сила, действаща в природата, събира много клони в едно стъбло и много листа на един клон. Именно този дух присъства в тялото на човека, задържа в един организъм ръцете и краката, и осигурява неговата индивидуална цялост. Но винаги съществува опасност, разраствайки се прекалено, този дух да предизвика застой. Ако човек твърде много се гордее със семейството си, той живее само със съзнанието за гордостта, забравяйки дълга си пред човечеството, и не забелязва нищо, което да го свързва с другите хора, извън тесния кръг на неговото семейство. Ако такъв застой обхване мащабите на нацията, той води до всевъзможни бедствия - войни и революции, пълни с насилия и жестокости. Преживеният неотдавна от човечеството кошмар бе следствие от световния застой, предизвикан от крайното преклонение пред консервативния дух. Това ни доказва, че неправилно считаме едно нещо за добродетел, а друго - за грях. Това, което е добродетел, може да се превърне в грях. Добродетелта или грехът не са постъпки. Това е състояние, отношение, което подбужда човека към определени постъпки, а последствията от тези постъпки го правят добродетелно или греховно. Животът е движение, смъртта - спиране на движението; застоят го прекъсва, циркулацията осигурява движение. Консервативният дух е полезен дотогава, докато се движи - т.е. докато се разширява. Ако човек, горд със своето семейство, след като изпълни дълга си по отношение на близките си, направи следващата стъпка и помогне на своя град, а след това защити своята нация, значи той се развива. И неговата фамилна гордост и патриотизъм, разбира се, са добродетелни, защото го водят от една степен към друга, много по-висока. Застоят се ражда тогава, когато човек е погълнат от лични интереси. Ако е толкова е погълнат от своето семейство и семейна гордост, че в света за него не съществува друг, освен неговия народ, тогава патриотизмът става завеса пред очите му, заслепява го и прави невъзможно за него да служи не само на друг, но и на самия себе си. В егоизма присъства илюзията, че носи полза, но добитата от егоизма полза е безполезна. Преди всичко трябва да се съобразяваме с живота, а истинският живот е вътрешният живот, осъзнаването на Бога и осъзнаването на собствения дух. Когато сърцето на човека открие осъзнаването на Бога, то става като капка, превърнала се в море. Разширява се и разпростира вълните на своята любов и върху приятели, и върху врагове. Разпространява се все по-далеч и по-далеч и достига до съвършенството. СЪЗДАВАНЕ НА ХАРАКТЕРХарактерът е картина, нарисувана в линии и бои, които ние създаваме в самите себе си. Чудесно е да се наблюдава пробуждането на стремежа към създаване на характер още в детството - както птиците притежават инстинкт да вият гнезда. Първоначално детето забелязва всевъзможни черти у възрастните, а след това приема онова, което най-много му харесва и го привлича. Видно е, че ако човек е погълнат само от себе си, той не ще има възможност да изгради характера си, тъй като няма време да помисли за другите. И най-великите актьори, ако не съумеят да забравят за себе си, няма да успеят да играят на сцената. Музикантът, който по време на изпълнение не съумее да забрави за себе, си свири лошо. Както и в отношенията към всичко останало, собственото изграждане зависи непосредствено от това, доколко сме способни да забравим себе си. В това е ключът за целия живот. Срещал съм хора, ориентирани към изкуството, науката, философията, религията, към всички области, и намират, че всички те са постигнали забележителни резултати чрез способността да забравят себе си. Срещал съм и хора, които притежават велики достойнства, но не са могли да достигнат върхове в живота си, защото не са притежавали тези качества. Спомням си един музикант, свирещ на вина, удивителен музикант, който бе свикнал да репетира по много часове на ден, но когато трябваше да свири пред слушатели, съзнанието му се изпълваше с неговия "аз". Първата мисъл, която му идвала на ум, била за неговия "аз" и всички впечатления на слушателите се сблъсквали с тази мисъл. Тогава той прибирал своята вина и бягал. Но аз съм слушал как Сара Бернар просто декламираше "Марсилезата" -само това, но само с появяването си на сцената, още с първите си думи, тя покоряваше всяко сърце в залата, защото в този момент (а беше по време на войната) тя олицетворяваше цяла Франция. Тя можеше да се превърне във Франция благодарение на съсредоточаването, на нейния начин да забрави себе си. Изграждането на характер е къде по-величествена задача от построяването на един дом, град, страна или империя. Може да попитате защо това е толкова важно, нали това е създаване на нашия нищожен "аз", а колко хора са издигнали здания, създали са държави и са изчезнали, без да оставят спомен след себе си. Тадж - Махал е едно от най-прекрасните здания на земята - когато го видят, художници и архитекти изпитват огромно възхищение, но с това се изчерпва значението му. Никой не се интересува кой го е построил, нито едно сърце не започва да бие при спомена за неговия създател. И досега индуистите, събуждайки се рано сутрин, повтарят: "Рам, Рам". Будистите почитат Буда, християните се покланят на Христос. Защо? Заради личностите на тези велики светци, заради техния магнетизъм. Думите, изречени от Христос преди стотици години, се помнят и в наши дни, благодарение на неговата личност. Работата не е само в духовността; в света са живели много мадзуби, които са били много духовни. Постигнали са единение с Бога, но са си отишли и никой не ги помни. Работата не е само в благочестивостта; много благочестиви хора седят в храмовете и църквите, повтаряйки молитви. Тяхното благочестие служи само на тях самите. Те не могат да раздвижат света. Но ако работата не е в духовността и в благочестието, тогава в какво е? В развитието на човечността вътре в нас. Това развитие обхваща нашия интелект, нашето сърце и нашия ум. То обхваща интелекта, защото ако у нас има любов, но няма интелект да разберем желанието на любимия човек, можем да станем велики любовници, но любовта ни няма да има никаква стойност. То обхваща и сърцето, защото ако у нас има интелект, но няма чувства и симпатия, можем да говорим много вежливо, маниерите ни да бъдат много мили, но ако вътрешно изпитваме злост, ако не влагаме чувство в думите си, то по-добре е да не казваме нищо. Обхваща и ума, защото ако у нас има интелект и чувства, но няма дълбочина на размишленията, ако не различаваме кое е подходящо и кое не, ние сме невежи. Човек може отлично да се държи според европейските маниери и обичаи, но ако го изпратите в двореца на източен владетел, той ще се разтрепери. Обратно, човек може отлично да познава индийския придворен етикет, но попадайки в Европа, ще разбере, че не знае нищо за местните порядки. Да бъдеш човек е велика привилегия, тъй като можем да развиваме в себе си човечност и да бъдем хора не само външно, но и в ума и постъпките си. Привилегията е в това, да бъдеш човек, който е идеал на Бога. Не скала, която не знае кой стои върху нея - цар или бедняк, светец или грешник; не и ангел, у когото няма сърце, за да изпитва чувства заедно с другите и да ги съпреживее - те чувстват само величието на Бога. Само човекът е бил надарен със сърце. Един индийски поет е казал: "Да станеш наби, светец или пророк, гати, кутба, това е много трудно. Какво мога да ти разкажа за битките им в живота, когато даже да станеш човечен човек е толкова трудно?" Разбира се, да се достигне високото ниво на духовността не е лесно. Затова първо трябва да се опитаме да станем хора. Не е много сложно да станеш ангел; да бъдеш материален също е просто; но да живееш в свят, пълен с битки и в същото време да бъдеш човек е много трудно. Ако това ни се удаде, ще станем миниатюри на Бога на земята. Каталог: mag5 -> wp-content -> uploads -> 2010 2010 -> Предупреждението 2010 -> Холографската вселена 2010 -> Приключението да откриеш себе се Станислав Гроф въведение 2010 -> Ти, лечителят Хосе Силва & Роберт Б. Стоун 2010 -> Конкурс на Националния център за книгата С. G. Jung Die Archetypen und das kollektive Unbewusste Walter-Verlag ag, Zurich, Schweiz, 1959, 1976 ea-плевен, 1999 2010 -> Ефективна сетивна проекция за всеки ден Хосе Силва Младши и Ед Бернд Младши 2010 -> То, Аз и Свръх-Аз То – това са инстинктивните импулси. То действа в съответствие с принципа на удоволствието 2010 -> Предговор 2010 -> Изкуството на сънуването Изтегляне 2.84 Mb. Сподели с приятели:
|