Суфизмът не е възникнал в някакъв определен момент от човешкото развитие. Той винаги е съществувал, защото е част от стремежа на човека да намери отговор на най-важните въпроси, които стоят пред него



страница7/44
Дата05.09.2017
Размер2.84 Mb.
#29567
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   44

ВИЖДАНЕ


Може да се гледа, може да се вижда и може да се наблюдава. Тези три думи означават едно и също действие и все пак всяка носи различно значение. Наблюдавайкщ разбираме онова, което разглеждаме. При виждането получаваме пълно описание, а гледайки, само хвърляме поглед, без разбиране или възприемане с необходимото внимание. По такъв начин тук има три състояния: гледане по повърхността на нещата, действително гледане на нещата и едновременно гледане и осмисляне.

Всеки възприема нещата и явленията по един от трите начина. Всеки човек изучава най-внимателно това, което е особено интересно за него. Забелязва онова, което просто привлича вниманието му и само поглежда нещата, върху които погледът му случайно попада. По тази причина всичко, което обкръжава човек и може да бъде възприето от него, му въздейства по три различни начина. Това, което човек разглежда, изцяло оказва върху него най-дълбоко въздействие. Онова, което просто е видял, му оказва ясно въздействие и на края - онова, на което е хвърлил бегъл поглед, оказва върху него мимолетно въздействие. Ето защо в света има пророци; мислители и хора, които само имат две очи.

Разглежданият въпрос има още един аспект: човек, който върви пеша по своя път, получава едни впечатления, пътуващият с кола - други, съвсем различни от този, който пътува със самолет. Възможно е пешеходецът да не достигне до целта толкова бързо, колкото пътуващият с автомобил или летящият със самолет, но наблюденията, които ще успее да направи в същото време, картините, които ще разгледа и опитът от цялото възприятие по пътя ще превъзхождат другите двама. Нашият ум действа по същия начин. У един човек умът работи със скоростта на самолета, на друг подобно на автомобил, а на трети умът работи със скоростта на пешеходец.

Този човек, чийто ум работи със скоростта на пешеходец, може да не реагира така бързо, както другите, но всичко, за което той размишлява, се обмисля грижливо и се оглежда сериозно. Именно такъв човек притежава способност да прониква в същността на нещата. Именно той открива дълбочинни закони, скрити под външния облик на нещата, тъй като неговият ум притежава нор­мална активност. Не винаги мисленето зависи само от бързината на ума. Твърде често качеството на ума е по-важно.

И умният човек мисли бързо, но работата не е в това. Между два камъка може да има огромна разлика. Да вземем диаманта и чакъла. И двата са камъни, но първият е скъпоценен, а вторият - обикновен. Съществуват и умове, притежаващи различни качества: единият е бърз и разумен, другият също е бърз, но твърде често греши. Греши, защото мисли бързо, докато в първия случай специфичните свойства на ума дори при бързо мислене реагират правилно. Независимо от всичко ритъмът на мисленето играе важна роля. Когато тримата, които пътуват пеша, с кола и със самолет, се срещнат и обсъдят впечатления си, ще забележим голяма разлика, въпреки че живеят под едно и също слънце, родени са на една и съща земя, но се различават на ментално ниво. Разликата е там, че техните умове пътуват с различна скорост. Техните житейски наблюдения са различни, макар че са пътували по един и същи път.

Пророкът не само гледа, но и вижда. А как вижда? Контролирайки импулсите си, той върви по-бързо, съпротивлявайки се на изкушението да тръгне надясно или на ляво, той крачи право към целта, която иска да достигне. Всичко това му помага да стане пророк.

Пророкът вижда повече, отколкото астролога и то много повече. Няма база за сравняване. Пророкът не говори за това, което е видял; ако проговори ще заприлича на астролог. За пророка душата на всеки човек е отворена книга, но ако започне да разпространява поверените му тайни с всеки ден неговите способности все повече ще отслабват, защото това доверие му се дава от Бога. Духовното доверие се дава на онези, които умеят да го пазят и на тези, които могат да пазят тайни.

Има безброй неверни интерпретации на думата "пророк". Понякога мислят, че пророкът е ясновидец или екстрасенс, но тези хора не са пророци. На пророка не му е необходимо да види невидимия свят, нали трябва да види толкова много във видимия свят! В действителния свят съществува безкрайно много от всичко, което може да бъде видяно от човека, но то е скрито от неговите очи и ако концентрира целия си живот да гледа онова, което вижда, ще намери достатъчно процеси, за които да се замисли. В хората, мечтаещи да станат свидетели на нещо, което никой преди не е видял, обикновено говори детското любопитство. Това е тщеславие. Видимият и невидимият свят са едно и също, и двата са тук. Ако ние не сме в състояние да разгледаме невидимия свят, това не е, защото той се крие от нашите очи, а защото ние затваряме очите си за него.

Погледът на отделния човек може да бъде далечен, близък и среден. Някой е способен да види много далече и напред дълго преди събитието, а друг вижда само онова, което става в конкретния момент пред очите му, без да вижда нищо зад гърба си. Неговото влияние достига само до онези неща, които са пред него и му въздействат. Има и други хора, които размишляват над това, което виждат. Такъв поглед може да бъде наречен среден. Разсъжденията на такъв човек достигат толкова далече, колкото позволява неговия ум. Той не може да види отвъд пределите на своите разсъждения, достига само до тях и нито крачка по-нататък. Естествено, ако трима подобни души се срещнат и разговарят помежду си, всеки един от тях би говорил на своя собствен език. И няма да е странно, ако единият не разбере мнението на другия, защото всеки има собствено виждане, отговарящо на начина, по който гледа на нещата. Никой не може да предаде своя поглед на друг човек, защото другият при всички случаи е видял нещата по-различно.

Ако просветлените хора от всички времена са учили на вяра, то не е защото са желали всички останали да не мислят самостоятелно и да приемат на доверие онова, на което са ги учили. Ако ги води подобно намерение, те не биха били духовни хора. Но колкото и умен да е човек, колкото предан и вдъхновен да е, ако не вярва, духовните хора не биха могли да споделят с него своите знания, тъй като не съществува такова нещо като духовно знание - в смисъл на обучение. Ако има нещо духовно, което може да бъде споделено с учениците, това е гледната точка, способността да се наблюдава живота. В действителност, ако човек има такава гледна точка, не се нуждае от духовно ръководство, а ако няма, разяснителните думи нищо няма да му кажат - гледната точка не може да бъде обяснена с думи.

Колкото и да се старае човек да опише света, който е видял от планинските върхове, на друг, който никога не е изкачвал планина, последният може да откаже да вярва на онова, което му описват. Но ако той се доверява на разказвача, може да започне да се вслушва в разказа. Може да не види, но ще започне да слуша и ще има полза от опита на човека, който е видял света от върха на планината, и сам да получи някакъв опит.

В този проблем има още един аспект и той е от каква височина човек гледа на живота. Има хора, който гледат на живота като стоят на земята, други - когато се изкачат на планината и трети, когато достигнат върха. Какво означават тези степени? Това са три степени на съзнанието. Когато човек, наблюдавайки живота, казва: "Аз и всичко останало" - това е една гледна точка; когато вижда всичко останало и забравя своя "Аз", това е друга гледна точка и на края, когато вижда всичко като тъждествено със собствения си "Аз", това е трета гледна точка. Разликата в тези гледни точки прави възгледите на хората толкова различни, че не могат да се обяснят с думи.

Да се изкачиш на върха на планината означава да достигнеш онова, което наричат нирвана - космическо съзнание. Идеята за общуване с Бога символизира Човека, изминал част от пътя към върха и затова тя не е толкова ясна за този, който вижда света като "аз" и "ти", "той" и "тя" или "то", както за този, който стои на земята.

Духовният прогрес е разширение на душата. Не винаги е нужно да се живее само на върха на планината, тъй като земята също е направена за хррата. А онова, което е нужно, е да се стои с краката здраво на земята, а главата да достига върха на планината. Човек, способен да види живота от всички гледни точки, да гледа на него от всички възможни ъгли, впоследствие получава нови впечатления от това. Всяка нова страна ще му дава ново познание, друго знание, каквото не е имал преди.

И накрая съществува въпросът за виждането и не-виждането. Мистиците разбират това като способност да виждаш по собствена воля и като способност да не забелязваш. За човека е трудно да не забелязва, на това трябва да се учи. В света има много неща, които човек е способен и трябва да види, но има и много такива, които ще бъде по-добре за него да не вижда. Ако не можем да видим, това е загуба, но не е във вреда да не се види онова, което не бихме искали да видим. Съществуват толкова много неща, които можем да видим, че можем просто да се откажем от виждане на нежеланото.

На човека, който държи на онова, което вижда, не му достига умение. Даже ако не иска да види нещо, той нищо не може да направи. А този, който умее да контролира своя поглед, вижда онова, което иска и не вижда онова, което не иска. В това се състои умението. Очите виждат това, което стои пред нас и не виждат онова, което е зад гърба ни. Точно така е устроен и нашият ум. Той вижда онова, което е пред него и не вижда нищо, което е отзад. Затова, ако реалният свят е пред очите на човека, а другият свят е скрит от погледа му, човек вижда само това, което е пред него. Няма съмнение, че за да видим нещо, което е зад гърба ни, трябва да обърнем глава. Вярно е също, че умът може да види незримото само тогава, когато измени своята посока. Това, на което учат езотериката и мистицизма, е обръщане на ума от външното към вътрешното виждане.

Възниква въпросът: каква полза извличаме от това? Както след дълъг работен ден нощният отдих е необходим за тялото, така и за ума е полезно да отхвърли този пъстър обкръжаващ ни свят, за да отдъхне и да добие друго впечатление, което му принадлежи и от което се нуждае. Този опит се постига в процеса на медитация. Този, който умее да мисли, но не умее да забравя, който е способен да говори, но е неспособен да запазва мълчание, който може да се движи, но не може да стои в покой, който винаги плаче и е неспособен да се смее - такъв човек не притежава истински умения. Все едно да има само една ръка и да стои на един крак. За да получиш пълно впечатление от живота, трябва да умееш както да се движиш, така и да запазваш неподвижност, да си способен да говориш и да можеш да мълчиш.

Има много ценни неща в природата и изкуството, неща, които са с много висока цена, но в света няма нищо по-ценно от погледа. А най-ценен от всичко е вътрешният поглед, способността да виждаш, способността да разбираш, способността да учиш и знаеш. Това е най-великият подарък , който Бог ни е направил и нищо друго в живота не може да се сравни с него.

Ако искаш да се обогатиш със знания, да издигнеш душата си в по-високи сфери, да дадеш възможност на съзнанието ти да достигне съвършенство, трябва да правиш само едно - с всички сили и способности да се стараеш да откриеш собствения си поглед, който е знак за съществуването на Бога в човека. Именно откриването на този поглед се нарича разгръщане на душата.


Каталог: mag5 -> wp-content -> uploads -> 2010
2010 -> Предупреждението
2010 -> Холографската вселена
2010 -> Приключението да откриеш себе се Станислав Гроф въведение
2010 -> Ти, лечителят Хосе Силва & Роберт Б. Стоун
2010 -> Конкурс на Националния център за книгата С. G. Jung Die Archetypen und das kollektive Unbewusste Walter-Verlag ag, Zurich, Schweiz, 1959, 1976 ea-плевен, 1999
2010 -> Ефективна сетивна проекция за всеки ден Хосе Силва Младши и Ед Бернд Младши
2010 -> То, Аз и Свръх-Аз То – това са инстинктивните импулси. То действа в съответствие с принципа на удоволствието
2010 -> Предговор
2010 -> Изкуството на сънуването


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   44




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница