Суфизмът не е възникнал в някакъв определен момент от човешкото развитие. Той винаги е съществувал, защото е част от стремежа на човека да намери отговор на най-важните въпроси, които стоят пред него

ФИЗИЧЕСКИ КОНТРОЛ

Този факт ни показва, че има борба между онова, което наричаме живот и животът, който е скрит зад него. В суфийската терминология наричаме двата аспекта на живота Каза и Кадр. Каза е неограничения аспект на живота, а Кадр - ограниченият. Кадр отделя от Каза късче живот за своето съществуване, а Каза очаква да си отвори устата, за да сдъвче всичко, което попадне там. Затова адептите и мъдреците, които наричаме мистици или суфии, са открили наука, позволяваща да се опази жизнения опит от устата на Каза - на всепоглъщащия аспект на живота. Всичко, което поради незнание не можем да удържим, попада в устата на Каза,, чиято паст е винаги отворена, винаги готова, подобно на болест, очакваща мига, когато човек ще загуби енергията си, за да го повали. В безбройните си различни форми Каза очаква да погълне всичко, което идва до нея и след това се разтваря в нея.

Възниква въпросът: как можем да удържим нещата, как можем да ги запазим да не попаднат в устата на Каза! Отговорът е следният: чрез контрол над нашето тяло и ум. На Изток веднъж ми се случи да срещна човек, който вдигна тежък камък само с един пръст. Може да ви се струва невъзможно, но камъкът се задържаше единствено само чрез силата на мислите, пръстът беше просто повод. Аз видях хора, които експериментираха на полето на духа и материята, да скачат в бушуващия пламък и да излизат невредими от него, да режат мускулите на тялото си и веднага да ги възстановяват. Не е измислица, че мистиците могат да левитират. В Индия могат да се видят хиляди подобни хора. Не искам да кажа, че притежаването на подобни способности е цел, към която трябва да се стремим, искам само да покажа, че може да бъде постигнато посредством силата на волята.

За да надделее силата на волята над физическото тяло преди всичко на човек му е необходимо да се научи на физически контрол. Писанията гласят, че Тялото е храм на Бога. Тялото е било създадено, за да бъде Храм на Бога. Храмът не може да се нарича Храм на Бога, ако е пуст, ако в него няма Бог. Когато душата е угнетена, значи става нещо нередно. Когато писателят сяда да работи, неизправната писалка го дразни, но причината не е в писателя, с него всичко е наред - писалката е повредена. Сама по себе си душата не създава неудобство. По природа душата е щастлива, щастието е в нея. Тя става нещастна, ако нещо се случи със средството, което е неин инструмент, онзи инструмент, посредством когото тя опознава живота. Ето защо грижата за тялото е първият и най-важен принцип на религията. Никое благочестие няма значение, ако това не бъде осмисляно. Душата идва в този свят, за да премине през различни фази на проявление, без да загуби собствения си път, да запази първоначалната си свобода и да се обогати с нови знания, почерпени от живота в материалния свят.

Сред многото видове физическа култура, известни на съвременния свят, няма нито една, която да разкрива метода или тайната за извършване на определени действия, например да се седи неподвижно в някаква поза, да се гледа в някаква точка, без да се движат очите, да се слуша нещо, абстрахирайки се от всичко друго, човек да развива усета за мекота или твърдост, топлина или хлад, като в същото време задържа своите вибрации или издържа вкуса на много солено, много сладко или кисело. Обикновено всички тези усещания идват и си отиват, и човек не контролира продължителността им. Той не може да изпитва радост чрез който и да е от своите осезателни органи толкова дълго, колкото желае. Обикновено усещанията зависят от външни фактори и човек не знае как да продължи желаното усещане. Не осъзнава, че единственият начин за поддържане на преживяването е в неговите ръце.

Съществува и друга страна на този въпрос. Подсъзнателната нагласа, че всяко приятно и радостно преживяване рано или късно отминава, кара човека да се тревожи свръх мярка и вместо да се опита да задържи преживяното, той бърза и го губи. Например, навикът да се храни бързо или да се смее до тогава, докато забавната фраза завърши, съществува, защото човек се страхува, че удоволствието и радостта ще отминат бързо. Каквато и опитност да придобие човек, той винаги употребява сила, за да я задържи, защото предварително се бои, че ще я загуби. Ще приведа още един пример: при гледане на драма в театъра човек може да изпита огромно удоволствие, ако я преживява изцяло, обаче често хората се оказват толкова превъзбудени, че започват да леят сълзи още в началото на представлението и в края вече не са им останали сълзи. След като достигнем до най-високата точка, вече не можем да почерпим някакъв опит. Така човек вместо да запази своя опит, го разпилява в отминалия си живот, без дори да открие тайната на този опит.

Ето защо мистиците, като седят или стоят в особени пози, придобиват контрол над своите мускули и нервна система и така въздействат и върху ума. Човек, който не може да контролира своята нервна и мускулна система, не умее да управлява и ума си. Подобен човек постепенно се загубва. Имайки контрол върху мускулната и нервната система, човек придобива контрол и върху ума.

Средството, от което животът получава енергия, е дишането. Чрез всяко вдишване живото същество черпи енергия и разум от невидимия и незнаен живот. А когато човек, овладял тайните на различните физически пози, черпи от невидимия свят енергия и вдъхновение, той е способен да задържа мислите, думите, опита, удоволствието и радостта. Ако си зададем въпроса в какво се корени причината за всички житейски трагедии, отговорът ще бъде един: в ограниченията. Всички нещастия идват от това. Затова мистиците се стараят с помощта на упражнения, практики и учения да преодолеят ограничението до степента, до която е възможно. За човека няма по-голям враг от безпомощността. Ако някой се чувства безпомощен, това е край за неговата радост и щастие.

За да придобие физически контрол над себе си, на човек му е необходимо да овладее силата на мислите така, както е овладял отделните пози и дишането. Трябва да умее да се издига над предпочитанията и антипатия-та, защото те са причина за много слабости в живота. 'Когато човек казва: "Нямам сили да издържа това", ,,Не мога да ям това", "Не мога да пия това", "Не мога да нося това", "Не мога да допусна това", "Не мога да изтърпя това" - това е белег за неговата слабост. Колкото по-голяма е силата на волята, в толкова по-голяма степен нейният притежател е способен да понесе всичко, което му поднася съдбата. От това не следва, че човек няма избор; избор винаги има, но ако човек изпадне в зависимост на своето его, животът му ще стане още по-труден. Човек притежава и лъжливо его, което суфиите наричат нафс и което се храни от нашата слабост. Това его поражда едно особено чувство на суетност, когато човек казва: "Аз не мога да понеса това. На мен това не ми харесва" - именно суетата храни егото. Егото ни кара да мислим: "Аз съм по-добър от другите" - и това го усилва. Но онзи, който е способен да различава, да разпознава, да избира и в същото време да запази пълен самоконтрол, който обича сладкото, но може да изпие чаша горчиво кафе, е достигнал истинско майсторство.

Поривите също отслабват човека и го правят безпомощен. Например, човек усеща желание да отиде в парка, но вместо да изчака най-подходящото време за разходка, бързо си слага шапката и излиза от къщи. Поддавайки се на своя порив, човек незабавно губи власт над себе си. Но онзи, който подчинява поривите си, контролира ги и ги използва за по-добро, е достигнал много далеч в своя път. Подчиняването на склонността към удобство, към постоянен комфорт, към това винаги да се следва пътя на най-лекото съпротивление, също е признак на слабост. Колкото и дребна да е дадена работа, човек постига много повече власт над себе си, ако се заеме с нея сериозно и я завърши търпеливо.

В заключение искам да подчертая, че контролът на тялото изгражда основата на характера на личността, тази основа, върху която може да се издигне зданието на духовните постижения.