Суицидна девиация при юноши- основни фактори и мотиви

“Събуждането е велик акт на живота. Особено сутрешното – денят ни предстои с толкова ведоми и неведоми възможности. И как често с лекото и без срам ги пропиляваме”

1. 
   Суицидно поведение.
   

Науката, която се занимава с извършва­нето, честотата и разпространението на самоубийствените действия се нарича суицидология.

Самоубийството е комплексно явление, което през вековете е привличало внимание на философи, теолози, лекари, социолози и артисти.

Според френския философ Albert Camues ( “Митът за Сезиф” ) , то е единственият сериозен философски проблем.

Като сериозен проблем на общественото здравеопазване, суицидното поведение изисква нашето внимание. За съжаление, неговата профилактика и контрол не са лесна задача.
Като медицински и социален проблем само­убийствата са известни отдавна. През различните епохи от историята на човечеството отношенията на институциите към този проблем е различно пора­ди това, че той е социално-психологически и философски. Чрез множество епидемиологични про­учвания се разкриват различни аспекти на суицид-ните действия: механизми на възникване, транскултурални, религиозни особености и др. Анализът на по­лучените резултати е важен и необходим за изготвя­не на програма за справяне с проблема, който тряб­ва да се превърне в държавна политика.Самоубийството представлява съзнател­но и предумишлено прекъсване на собствения живот. Терминът е приет през 1762 г. от френска­та академия в Париж и произхожда от латинската дума suus (свой, собствен) и caedere (съсичам, убивам).
Поради високата смъртност от самоубий­ства, която в някои страни е на трето място по честота, загиват млади хора с голям творчески потенциал. Това е най-ценният капитал на една държава, който трябва да опазим. Поради това це­лите ни в тази насока трябва да бъдат упорити и последователни.

Някои автори разглеждат този акт като израз на свободно решение, на доброволна смърт в оп­ределени ситуации. К. Norman (1995) счита, че то­ва е свобода на решението за изход от ситуацията, застрашаваща авторитета и ценностите на лич­ността, ръководейки се от философски, етични и алтруистични съждения.

Извършени са различни проучвания с оглед определяне на някои специфични особености на самоубийствения акт, между които заслужават особено внимание посочените от Е.S. Shneidman (1985).


1) Целта на самоубийството като решение на проблема. Самоубийството не е случаен акт, то не е безсмислено и безцелно, а е начин за излизане от създалата се ситуация, от дилемата, от кризата чрез неумолимата логика на извършителя и импул-сивността на действията му.
2) Основното действие при този акт е изпада­нето в безсъзнание - движение към и далеч от всичко. Движението "към" означава търсене на без­съзнанието като изход от нетърпимата болка.

3. 
   Главният стимул е нетърпимият психологи­чески конфликт и желание за отдалечаване от него. Правилото е да се намали нивото на страданието.
   

3. 
   Главният стресор при някои самоубийства е фрустрираща психологическа потребност.
   

5) Най-важното преживяване е

безпомощност­та и безнадеждността. Суицидолозите посочват

като базисни емоции при самоубийствата вината,

фрустрацията и безнадеждността, причини за ус­пешната им

реализация..

2. Проектативни фактори

• 
  Добри взаимоотношения между членовете на семейството.
  

• 
  Подкрепа в семейството.
  

• 
  Добри социални умения;
  

• 
  Полойителна самооценка;
  

• 
  Самоувереност и увереност;
  

• 
  Търсене на помощ при възникване на затруднения, напр. при училищни занятия:
  

• 
  Търсене на съвет, когато трябва да се вземат вайни решения;
  
• 
  Отвореност към опитана други хора и техните виждания за разрешаване на проблеми;
  

• 
  Отвореност към нови знания;
  

• 
  Социална интеграция, напр. чрез участие в спорт, клубове и други дейности:
  

• 
  Добри отношения със съучениците;
  

• 
  Добри отношения с учителите и връстниците;
  

• 
  Подкрепа от значими за учениците хора;
  

При определени обстоятелства, суицидното поведение е по-често в някои семейства, отколкото е други. Това се обуславя от фактори на средата и от генетични фактори. Анализите показват, че всички описани по-долу фактори и ситуации са често свързани с опити и с извършени самоубийства сред децата, юношите и девойките. Трябва да се знае, че тези фактори може да не са на лице във всеки отделен случай. Тези фактори зависят от културните, политическите и икономическите характеристики.

Нисък социален статус, ниско образование и безработица в семейството са рискови фактори за съицидно поведение. В много случаи тези фактори са в комбинация с психологичния ефект от соматични страдания и социална изолация.

Деструктивните модели на семейството и травмиращите събития в ранното детство засягат по-нататъшния живот на младите хора, особено когато те не са могли да се справят с травмата.

Аспекти на нефункционалното семейство, нестабилността и негативните житейски събития, които често са налице при суицидни деца, юноши и девойки са:

• 
  Психопатология при родителите, с наличие на афективни и други психични разстройства;
  

• 
  Злоупотреба с алкохол и наркотици или антисоциално поведение в семейството;
  

• 
  Фамилна обремененост със самоубийства или с опити за самоунийство;
  

• 
  Насилие и злоупотреба в семейството ( включително физическа и сексуална злоупотреба с детето );
  

• 
  Липса на достатъчно грийи от страна на родителите и слабо общуване в семейството;
  

• 
  Чести кавги мейду родителите с напрежение и агресия;
  

• 
  Развод, раздяла или смърт на родителите;
  

• 
  Честа смяна на местойителството;
  

• 
  Много високи или много ниски очаквания от страна на родителите;
  

• 
  Неадекватна или прекалена власт на родителите;
  

• 
  Липса на време от страна на родителите да наблюдават и да се справят с емоционалния дистрес на детето;
  

• 
  Студенина и суровост в семейството;
  

• 
  Семейство на осиновители или настойници;
  

ТТези семейни проблеми често (не винаги) характеризират случаи на деца или на юнощши и девойки, които правят опит или извършват самоубийство. Данните показват, че младите суициданти често произхождат от семейства с повече от един проблем, при което рисковете се кумулират. Поради това, че те са лоялни към своите родители или им е забранено да разкриват семейни тайни, те често се въздържат да търсят помощ извън семейството.

Следните личностови характеристики по време на юношеството са свързани с риск за опит или за извършване на самоубийство (често при наличие на психично разстройство):

• 
  Нестабилно настроение;
  

• 
  Гневно или агресивно поведение;
  

• 
  Неконтролирано поведение;
  

• 
  Висока импулсивност;
  

• 
  Обърканост;
  

• 
  Ригидно мислене и начин на справяне;
  

• 
  Ниска способност за разрешаване на проблеми, при възникване на затруднения;
  

• 
  Неспособност за преценка на действителността;
  

• 
  Тенденция за йивеене в изюзорен свят;
  

• 
  Фантазии за величие, сменящи се с чувство за малоценност;
  
• 
  Склонност към разочарование;
  

• 
  Тревожност, особено при слаби физически неразположения или малки разочарования;
  

• 
  Самодоволство;
  

• 
  Чувства за малоценност и несигурност, които могат да бъдат маскирани с открито проявление на превъзходство, отхвърляне или провокативно поведение спрямо съученици и възрастни, включително спрямо родителите;
  

• 
  Несигурност по отношение на полова идентификация или сексуална ориентация;
  

• 
  Амбивалентни отношения с родителите, други възрастни и приятели;
  

Суицидното поведение сред деца, юноши и девойки често се свързва със следните психични разстройства:

• 
  Депресия.
  

Комбинацията от депресивни симптоми и антисоциално поведение се описва като често предшестваща самоубийство сред подрастващи.

• 
  Повишена тревожност
  

Често сред младите хора, измъчвани от суицидни мислиса налице психо-соматични симптоми.

• 
  Злоупотреба с алкохол и наркотици
  

Децата, юношите и девойките, които злоупотребяват с алкохол и наркотици по-често извършват самоубийство. Поне за всеки четирима суициданта ва тази възрастова група е установено, че са консумирали алкохол или са взели наркотик преди суицидния акт.

• 
  Разстройства в храненето
  

За да имат хубави фигури, много деца, юноши и девойки се опитват да отслабнат. Между 1% и 2% от девойките страдат от анорексия или от булимия. При момичетата с анорексия често се наблюдава депресия и суицидният риск сред тях е 20 пъти по-висок от този сред младите хора като цяло.

• 
  Психотични разстройства
  

Малък брой младежи страдат от тежки психични разстройства като шизофрения или маниакално-депресивни разстройства,суицидният риск сред тях е много висок. При повечето млади хора са налице няколко рискови фактори като:проблеми с пиенето, интензивно тютюнопушене или злоупотреба с наркотици.

• 
  Рискови ситуации или събития, които могат да отключат опит за самоубийство или самоубийство са:
  

-ситуации, които могат да се възприемат като нараняващи (без напременно да бъдат такива)

Разкриването на суицидните мисли и намере­ния е много важна и отговорна задача, пред която е изправен специалистът. Изработени са множес­тво схеми за интервю със застрашените, принци­път на който е един: създаване на доверие между лекар и пациент, открито дискутиране за целите, решенията и дори плана за изпълнение на суицид-ното действие от пациента с оглед неговото пре­дотвратяване. Във висок процент от случаите па­циентите трябва да бъдат хоспитализирани, наблю­давани и лекувани.

Доц. д-р Димитров, И. Деца и юноши в криза

Отдел “Психично здраве” Психични и поведенчески разстройства, Профилактика на самоубийствата, Световна Здравна Организация Женева, 2000

СУ ”Св. Климент Охридски” Факултет “Педагогика”, Превантивната педагогика-теория и практика,сборник с научни статии

Гайдарова, Р. Самоубийствени действия при афективни психози. Юбилейна научна сесия, Пл., 1999.

Гайдарова, Р, Самоубийствата - опит за социално-икономически анализ. Национална конференция по биол. психиатрия, С, 1999.