Суицидна девиация при юноши- основни фактори и мотиви



Дата07.05.2018
Размер135.1 Kb.
Софийски Университет “Свети Климент Охридски”


Курсова работа


Възрастова психология

Тема: Суицидна девиация при юноши- основни фактори и мотиви

Изготвил: Беата Георгиева Проверил: И. Димитров

Фак.№82184
Град София, 2011

Събуждането е велик акт на живота. Особено сутрешното – денят ни предстои с толкова ведоми и неведоми възможности. И как често с лекото и без срам ги пропиляваме”



Ив. Димитров



  1. Суицидно поведение.

Науката, която се занимава с извършва­нето, честотата и разпространението на самоубийствените действия се нарича суицидология.

Самоубийството е комплексно явление, което през вековете е привличало внимание на философи, теолози, лекари, социолози и артисти.

Според френския философ Albert Camues ( “Митът за Сезиф” ) , то е единственият сериозен философски проблем.

Като сериозен проблем на общественото здравеопазване, суицидното поведение изисква нашето внимание. За съжаление, неговата профилактика и контрол не са лесна задача.
Като медицински и социален проблем само­убийствата са известни отдавна. През различните епохи от историята на човечеството отношенията на институциите към този проблем е различно пора­ди това, че той е социално-психологически и философски. Чрез множество епидемиологични про­учвания се разкриват различни аспекти на суицид-ните действия: механизми на възникване, транскултурални, религиозни особености и др. Анализът на по­лучените резултати е важен и необходим за изготвя­не на програма за справяне с проблема, който тряб­ва да се превърне в държавна политика.Самоубийството представлява съзнател­но и предумишлено прекъсване на собствения живот. Терминът е приет през 1762 г. от френска­та академия в Париж и произхожда от латинската дума suus (свой, собствен) и caedere (съсичам, убивам).
Поради високата смъртност от самоубий­ства, която в някои страни е на трето място по честота, загиват млади хора с голям творчески потенциал. Това е най-ценният капитал на една държава, който трябва да опазим. Поради това це­лите ни в тази насока трябва да бъдат упорити и последователни.

Някои автори разглеждат този акт като израз на свободно решение, на доброволна смърт в оп­ределени ситуации. К. Norman (1995) счита, че то­ва е свобода на решението за изход от ситуацията, застрашаваща авторитета и ценностите на лич­ността, ръководейки се от философски, етични и алтруистични съждения.

Извършени са различни проучвания с оглед определяне на някои специфични особености на самоубийствения акт, между които заслужават особено внимание посочените от Е.S. Shneidman (1985).


1) Целта на самоубийството като решение на проблема. Самоубийството не е случаен акт, то не е безсмислено и безцелно, а е начин за излизане от създалата се ситуация, от дилемата, от кризата чрез неумолимата логика на извършителя и импул-сивността на действията му.
2) Основното действие при този акт е изпада­нето в безсъзнание - движение към и далеч от всичко. Движението "към" означава търсене на без­съзнанието като изход от нетърпимата болка.


  1. Главният стимул е нетърпимият психологи­чески конфликт и желание за отдалечаване от него. Правилото е да се намали нивото на страданието.




  1. Главният стресор при някои самоубийства е фрустрираща психологическа потребност.

5) Най-важното преживяване е

безпомощност­та и безнадеждността. Суицидолозите посочват

като базисни емоции при самоубийствата вината,

фрустрацията и безнадеждността, причини за ус­пешната им

реализация..


6) Основната вътрешна позиция е амбивалентността. Когато човек се самоубива, едновременно с това той вика за помощ, т.е. копнее за интервен­ция. Терапевтът трябва да използва това състояние, да бъде по-бърз в действията си от изстреляния куршум.
7) Главното когнитивно състояние е констрикцията, т.е. преходно психологическо стеснение на афекта и интелекта.
8) Основното действие при самоубийството е изходът. Това е намерението на човека да избяга от стреса.
9) Основното междуличностово отношение е съобщението за появилото се намерение за смърт. Това се установява при почти всички, при които има или някакви косвени улики, или изказвания за предстояща смърт, вербални или поведенчески.
10) Главната съпротива при самоубийството е пожизнената битка с различни проблеми.

2. Проектативни фактори


Основните фактори, които предоставят защита срещу суицидно поведение са:
Семейни отношения


  • Добри взаимоотношения между членовете на семейството.




  • Подкрепа в семейството.



Когнитивни умения и личност


  • Добри социални умения;




  • Полойителна самооценка;




  • Самоувереност и увереност;




  • Търсене на помощ при възникване на затруднения, напр. при училищни занятия:




  • Търсене на съвет, когато трябва да се вземат вайни решения;

  • Отвореност към опитана други хора и техните виждания за разрешаване на проблеми;




  • Отвореност към нови знания;



Културни и социо-демографски фактори


  • Социална интеграция, напр. чрез участие в спорт, клубове и други дейности:




  • Добри отношения със съучениците;




  • Добри отношения с учителите и връстниците;




  • Подкрепа от значими за учениците хора;

3. Рискови фактори и рискови ситуации

При определени обстоятелства, суицидното поведение е по-често в някои семейства, отколкото е други. Това се обуславя от фактори на средата и от генетични фактори. Анализите показват, че всички описани по-долу фактори и ситуации са често свързани с опити и с извършени самоубийства сред децата, юношите и девойките. Трябва да се знае, че тези фактори може да не са на лице във всеки отделен случай. Тези фактори зависят от културните, политическите и икономическите характеристики.



- Културни и социо-демографски фактори

Нисък социален статус, ниско образование и безработица в семейството са рискови фактори за съицидно поведение. В много случаи тези фактори са в комбинация с психологичния ефект от соматични страдания и социална изолация.


Културните фактори са свързане също така със слабо участие в обичайните обществени дейности, както и с конфликт между различните групови ценности.
Съзряването на всеки млад индивид е преплетено с колективна културна традиция. Децата, юношите и девойките, на които липсват културални корени, имат значителни проблеми на идентичността и липса на модел при разрешаване на канфликтите. В някоя стресираща ситуация те могат да прибягнат до себеразрушително поведение като опит за самоубийство или самоубийство.


- Модел на семейството и негативни житейски събития през детството

Деструктивните модели на семейството и травмиращите събития в ранното детство засягат по-нататъшния живот на младите хора, особено когато те не са могли да се справят с травмата.

Аспекти на нефункционалното семейство, нестабилността и негативните житейски събития, които често са налице при суицидни деца, юноши и девойки са:


  • Психопатология при родителите, с наличие на афективни и други психични разстройства;




  • Злоупотреба с алкохол и наркотици или антисоциално поведение в семейството;




  • Фамилна обремененост със самоубийства или с опити за самоунийство;



  • Насилие и злоупотреба в семейството ( включително физическа и сексуална злоупотреба с детето );




  • Липса на достатъчно грийи от страна на родителите и слабо общуване в семейството;



  • Чести кавги мейду родителите с напрежение и агресия;




  • Развод, раздяла или смърт на родителите;




  • Честа смяна на местойителството;




  • Много високи или много ниски очаквания от страна на родителите;



  • Неадекватна или прекалена власт на родителите;







  • Студенина и суровост в семейството;



  • Семейство на осиновители или настойници;

ТТези семейни проблеми често (не винаги) характеризират случаи на деца или на юнощши и девойки, които правят опит или извършват самоубийство. Данните показват, че младите суициданти често произхождат от семейства с повече от един проблем, при което рисковете се кумулират. Поради това, че те са лоялни към своите родители или им е забранено да разкриват семейни тайни, те често се въздържат да търсят помощ извън семейството.




- Когнитивни способности и личност

Следните личностови характеристики по време на юношеството са свързани с риск за опит или за извършване на самоубийство (често при наличие на психично разстройство):





  • Нестабилно настроение;







  • Неконтролирано поведение;




  • Висока импулсивност;




  • Обърканост;




  • Ригидно мислене и начин на справяне;




  • Ниска способност за разрешаване на проблеми, при възникване на затруднения;




  • Неспособност за преценка на действителността;




  • Тенденция за йивеене в изюзорен свят;




  • Фантазии за величие, сменящи се с чувство за малоценност;

  • Склонност към разочарование;




  • Тревожност, особено при слаби физически неразположения или малки разочарования;




  • Самодоволство;




  • Чувства за малоценност и несигурност, които могат да бъдат маскирани с открито проявление на превъзходство, отхвърляне или провокативно поведение спрямо съученици и възрастни, включително спрямо родителите;




  • Несигурност по отношение на полова идентификация или сексуална ориентация;




  • Амбивалентни отношения с родителите, други възрастни и приятели;


- Психични разстройства

Суицидното поведение сред деца, юноши и девойки често се свързва със следните психични разстройства:





  • Депресия.

Комбинацията от депресивни симптоми и антисоциално поведение се описва като често предшестваща самоубийство сред подрастващи.




  • Повишена тревожност

Често сред младите хора, измъчвани от суицидни мислиса налице психо-соматични симптоми.



Децата, юношите и девойките, които злоупотребяват с алкохол и наркотици по-често извършват самоубийство. Поне за всеки четирима суициданта ва тази възрастова група е установено, че са консумирали алкохол или са взели наркотик преди суицидния акт.




  • Разстройства в храненето

За да имат хубави фигури, много деца, юноши и девойки се опитват да отслабнат. Между 1% и 2% от девойките страдат от анорексия или от булимия. При момичетата с анорексия често се наблюдава депресия и суицидният риск сред тях е 20 пъти по-висок от този сред младите хора като цяло.




  • Психотични разстройства

Малък брой младежи страдат от тежки психични разстройства като шизофрения или маниакално-депресивни разстройства,суицидният риск сред тях е много висок. При повечето млади хора са налице няколко рискови фактори като:проблеми с пиенето, интензивно тютюнопушене или злоупотреба с наркотици.




  • Рискови ситуации или събития, които могат да отключат опит за самоубийство или самоубийство са:

-ситуации, които могат да се възприемат като нараняващи (без напременно да бъдат такива)


-семейни неприятности;
-смърт на обичана или друга значима личност;
-прекъсване на любовна връзка;
-конфликти на личността или загуби;
-проблеми с дисциплината или със закона;
-натиск от групата на връстниците или саморазрушително поведение на връстниците;
-заплашване и насилие;
-разочарование от училищните резултати и неуспех в учението;
-високи изисквания по време на изпити;
-безработица, лошо финансово положение в семейството;
-нежелана бременност, аборт;
-зараза с HIV или други полово предавани заболявания;
-тежко соматично заболяване;
-природни бедствия.

3.Компоненти за цялостна програма за превенция на суицида, базирана в училище ( Garfikel, 1986)
1.Ранно идентифициране и скрининг, за да може училищният персонал да открива юноши в риск и да разбира основните стресори, с които юмошите се сблъскват, както и поведенческите симптоми, чрез които се разкриват суицидните намерения.
2.Цялостна оценка на суициданта, включително структурирано психиатрично интервю, авто- и клиничен рейтинг и психиатрично тестиране.
3.Кризисна интервенция и обосновани управленски процедури за смекчаване стреса на юношата и провеждане на курс от действия за осигуряване на необходимата помощ.
4.Поственционни програми за подпомагане на онези, които са останали живи след суицидния опит.
5.Образователни програми за училищния персонал, за ученици, родители и общността, акцентиращи върху копиращите умения, превенцията, интервенцията и поственцията.
6.Наблюдение и контрол върху онези млади хора, които са с риск пред суицида, и върху онези, които в най-голяма степен са пострадали от суицида.
7.Установяване на връзка и мрежа с други училища, общински служби, медии и други организации.
8.Изследване на причините и епидемология на суицида.
9.Защита на работата върху превенцията на суицида сред младите с помощта на училищната система като ядро и източник на общността да работи върху този проблем.


4. Диагноза и лечение, превенция

Разкриването на суицидните мисли и намере­ния е много важна и отговорна задача, пред която е изправен специалистът. Изработени са множес­тво схеми за интервю със застрашените, принци­път на който е един: създаване на доверие между лекар и пациент, открито дискутиране за целите, решенията и дори плана за изпълнение на суицид-ното действие от пациента с оглед неговото пре­дотвратяване. Във висок процент от случаите па­циентите трябва да бъдат хоспитализирани, наблю­давани и лекувани.


Планът за лечението зависи от водещата симптоматика, но най-често то е медикаментозно и психотерапевтично.
Профилактиката е в зависимост от проблема - дали той е: медицински, социален или психологически.
При кризисните реакции подкрепата е в пре­одоляване на стреса, разрешаване на кризата, справяне със ситуацията, в която се намира нуж­даещият се. Голяма услуга в тази насока правят телефонните контакти (not lines, help lines), ко­ито в момента на драматичното състояние, в което е нуждаещият се, могат да окажат помощ, да го на­сърчат и подкрепят. Понякога този разговор е дос­татъчен да превъзмогне кризата.
При психичните заболявания се провежда про­филактика на депресивните и др. психични състо­яния, медикаментозно лечение, чести контакти осо­бено след изписване от болница между лекар и пациент.
При соматични, тежки заболявания е необхо­димо настаняване на пациентите в хосписи, където им е осигурено лечение и медицинска подкрепа.
В развитите страни се разработват множест­во програми за превантивни действия от медицин­ски и социални служби, включват се доброволни организации, създават се центрове с екипи от лекари, психолози, социални работници. У нас проб­лемът незаслужено се неглижира, не се поставя за решение остро и неотложно, а последиците от то­ва са тежки.

Използвана литература:

Доц. д-р Димитров, И. Деца и юноши в криза

Отдел “Психично здраве” Психични и поведенчески разстройства, Профилактика на самоубийствата, Световна Здравна Организация Женева, 2000

СУ ”Св. Климент Охридски” Факултет “Педагогика”, Превантивната педагогика-теория и практика,сборник с научни статии

Гайдарова, Р. Самоубийствени действия при афективни психози. Юбилейна научна сесия, Пл., 1999.

Гайдарова, Р, Самоубийствата - опит за социално-икономически анализ. Национална конференция по биол. психиатрия, С, 1999.



Авторски колектив, Психиатрия и Психология, Арсо – Асен Петров, София, 2005


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница