Сурвакарска група при ок “дворец на културата” град перник

Сурвакарите при Общински комплекс “Дворец на културата” се представят в сборна група – деца, моми и ергени. Те се явяват за първи път на Международния фестивал на маскарадните игри “сурва”. Групите представят старинни обичаи от края на 18-ти и началото на 19-ти век. Ръководител на групата е Тодор тодоров

Детската група представя местния обичай “Сурва”, който се играе за здраве на 14-ти януари.

Вторият обичай се нарича “Ладуване” /Топене на пръстени/. Изпълнява се на Нова година само от моми и девойки и е колективно гъдаене за женитба. Скришом от ергените момите се събират при кладенеца. В бяло котле донасят мълчана вода и в нея всяка мома пуска пръстен или китка и го оставят под овощно дърво през нощта. По това дали водата е замръзнала се гъдае за здраве през годината. На сутринта китките се изваждат и се наричат за женитба и късмет.

Обичаят “Откраднатата невеста” се изпълнява само от ергени. Водач на групата е най-скоро оженилият се от момците, който има мъжка рожба. В ръцете си носи балтия /секира/ и затова се нарича балтаджия. Участват още : невеста, младоженец, доктор, мечка и рогачи. Обичаят се изпълнява на 13-ти срещу 14-ти януари.
СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “ХРИСТО БОТЕВ”, КВАРТАЛ “ВЪРБА”, ГРАД РАДОМИР,

ОБЩИНА РАДОМИР, ОБЛАСТ ПЕРНИК

Сурвакарската група от град Радомир, кв.”Върба” съществува от преди 30 години. Преди две години е възстановена след прекъсване от около 15 години. Освен звънчарите има сватбарска група, циганска група и оркестранти. Маскарадните костюми са изработени от защити нарязани ленти. На главите си сурвакарите носят ликове.

Подготовката за празника започва няколко месеца по-рано. Участиците изработват своите ликове за празника. Тежестта на звънците, които сурвакарите носят около кръста си понякога надвишава 50 килограма.

В полунощ на 13- ти срещу 14- ти януари в центъра на квартала се пали огън, около който играят сурвакарите. Рано на 14- ти януари – Сурва - групата тръгва да обхожда домовете. Основната идея е пожелание за здраве, плодородие и благоденствие във всеки дом. Вярва се, че със звъна на звънците сурвакарите прогонват злото и отварят път на доброто.

Сурвакарската група от кв.”Върба” е награждавана с плакет, парични награди и грамоти от Международния фестивал на маскарадните игри в град Перник.

Участва в Общински карнавал на кукерите и сурвакарите “Ковачевци”2006/2007; Празника на художествената самодейност “Рила пее и танцува”; Първи международен фестивал на маскарадните игри- град Радомир, Международен карнавал “Прочка”2007- град Прилеп- Македония.

Жителите на село Горна Василица са ревностни пазители на обредната предпролетна маскарадна традиция. Звънците, които кукерите използват се пазят само за Кукерски празници.

Участниците - момци и млади мъже слагат маски, направени от овчи и кози кожи, които изобразяват различни змейове, животни, страшилища. Чрез разнообразни символични и обредно-магически действия те пожелават здраве на стопаните, плодородие на нивя и градини, благополучие в дома. Традиционен също е обичаят “Простени поклади”. Започва се с взимането на прошка. По-младите отиват при по-старите, децата при родителите, младоженците при кумовете, носи се баница и вино, целуват ръка и казват “Прощавай!” Отговорът е “Господ да прощава!”

КУКЕРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “ОБНОВА”,

СЕЛО ГАБАРЕВО, ОБЩИНА ПАВЕЛ БАНЯ,

ОБЛАСТ СТАРА ЗАГОРА

От кога водят началото си тези темпераментни веселби никои не знае. Традицията се предава от баща на син и така от незапомнени времена.

Още не събудила се природата от своя зимен сън, животворните сокове едва са се раздвижили и ето кукерите със своята игра възвестяват новия живот който се заражда. Темпераментни са техните танци, които се играят под звука на медните хлопатари и сладкогласни звуци.

Кукерската група е сформиран през 1964 г. Участвала е в местни тържества, общински, окръжни и национални и международни фестивали на маскарадни игри и е носител на грамоти и медали.

Сурвакарската група от Стефаново участва за втори път в Международния фестивал на маскарадните игри в град Перник. Има също така две участия на фестивала в град Раковски. Носител е на грамоти и парични награди.

Сурвакарската група от село Радибош съществува от незапомнени времена. По стара традиция сурвакарите тръгват да обхождат домовете от малките часове на 14 януари Сурва когато по стария календар се отбелязва Новата година. Подготовката за празника започва няколко месеца по-рано.

На главите си сурвакарите носят ликове, изработени от животински кожи и пера на домашни птици. Някои от тях достигат до три метра височина. На кръста си сурвакарите носят окачени на колани звънци и хлопатари, някои тежки повече от 50 килограма. Групата изпълнява обичая “Сурвакарска сватба”. Основната идея е да се предизвика и осигури плодородие, да има благоденствие във всяка къща през годината. Сурвакарите се приемат с радост във всяка къща.

Групата има участия във всички издания на Международния фестивал на маскарадните игри “Сурва” в град Перник. Участва в ежегодните общински сурвакарски празници в град Радомир, с.Ковачевци, в празниците, провеждани в град Кюстендил, Челопеч и Раковски.

Сурвакарската група представя обичая “Камила”. Този обичай се изпълнява на Васильовден. Маскираните участници – камилари представят различни персонажи – водач, тартор, лекар, поп, сурвакари-звънчари и музиканти.

Участниците посещават всеки дом и пожелават здраве и берекет в къщата, а стопаните ги даряват с плодове, орехи и вино.

Обичаят “Камила” съществува от 1926 г. Групата е участвала във всички фестивали в Перник. От участията в град Перник има спечелени около 6 грамоти и няколко парични награди.

Има участия и в Копривщица.


СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ “ОТЕЦ ПАИСИЙ”, СЕЛО ВИТАНОВЦИ, ОБЩИНА ПЕРНИК, ОБЛАСТ ПЕРНИК

Сурвакарската група от село Витановци е създадена през 1973 година и представя характерните за регион “Граово” зимни /сурвакарски/ маскарадни игри и обичаи, които са свързани с празничния новогодишен календарен цикъл от Коледа до Водици /Богоявление/.

Ръководител на групата е Първан Максимов. В момента групата наброява 70 участника. Участниците сурвакари в групата са само мъже /ергени или млади женени мъже/. Всички женски персонажи включени в зимния маскараден обичай “Сурвакарска сватба”- /булка, свекърва, етърви, циганска група се изпълняват само от мъже.

През 2006 година на ХVІ Международен фестивал на маскарадните игри “Сурва”2006- град Перник групата за първи път взе участие и остави добри впечатления от участието си в такъв род фестивали.

С голям успех сурвакарската група се представи и през 2006 година в с.Радуил, Самоковско, в Международния фолклорен фестивал “Боб-фест”. На групата е присъдено първо място, грамота и златен медал. През същата година групата от село Витановци участва в Пролетния маскараден празник “Прочка”, в село Горна Василица, община Костенец, където печели Първа награда. През 2007 година групата взима участие в кв.Момин проход, където получава първа награда. През 2008 година взимат участие в Общинския празник в град Брезник.


МАСКАРАДНА ГРУПА ПРИ НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ “НИКОЛА ВАПЦАРОВ”, СЕЛО ВАСИЛ ЛЕВСКИ, ОБЩИНА КАРЛОВО, ОБЛАСТ ПЛОВДИВ

Красиви са Левченските старци (кукери). Романтика и митично тайнство крие танцът на старците. Стъпките – бавни, отмерени и тежки, разтърсват мегдана. Хлопките запяват песен, която замайва душите и гали слуха. Човек не може да не бъде запленен от тяхната красота.

Неизменно преди старците на мегдана излизат дяволите. Те стъпват бавно и удрят ритмично и отмерено черните връшници. Старците излизат и пропъждат с песента на своите хлопки дяволите.

На мегдана излиза орач впрегнал в дървено рало два вола и символично заорават нивата. След него сеяч пръска зърното от дървен шиник. С отмерени стъпки крачи и нарича – “...колкото зърна, толкоз класа на таз нива, да се люшнат класове като море”...

Обредите, които извършват кукерите са тясно свързани с трудовата дейност на хората и тяхната надежда за богат плод от ниви и градини.

ГРУПА “ КУКЕРИ” ПРИ НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ “ВАСИЛ ЛЕВСКИ”, СЕЛО ПОБЕДА,

ОБЩИНА “ТУНДЖА”, ОБЛАСТ ЯМБОЛ
Един празник, който е жив до ден днешен е “Кукеров ден”. Този празник води началото си от античността. По време на турското робство турците са давали право на българите един ден в годината да са свободни, да правят каквото с искат без действията им да бъдат наказуеми от закона. В този ден всеки може да се маскира така, че никой да не го познае и да участвува в кукерският празник.

Началото на кукерските игри в село Победа е поставено през 1966г. от Васил Марков. Числеността на кукерската група ива варира от 40 до 100 участника. Групата е носител на много златни медали, награди от Копривщица, Дълбоки, Симитлии, Черниче, Бояново, Перник, София, Ямбол и др. Групата “Кукери” при читалище село Победа е участвала в снимките на над 10 филма по БНТ и БТВ. Групата представя обичая:

“ЗАОРАВАНЕ, ЗАСЯВАНЕ И РАЖДАНЕ.”

БАБУГЕРСКА ГРУПА ЗА СТАНЧИНАРСКИ И РУСАЛИЙСКИ ИГРИ

ОТ КВАРТАЛ ВИЗДОЛ, ГРАД ПЕТРИЧ

Новогодишното станчинарско маскиране е обичай, характерен за кв. Виздол, докато русалийските игри са донесени от големите бежански вълни, залели Петрич и района след 1913г. като негови носители са българите – преселници от Кукушко, Гевгелийско и Енидже Вардарско. С течение на времето двата обичая са си въздействали взаимно и днес те са неразделна част от обредната система на населението на Петрич и района, като в града русалийските игри се смесват със станчинарското шествие и представлява единен маскараден празник – “Сурва”.

Парите, предметите и другите неща, които станчинари и русалии събират при своите посещения в къщи, се даряват на черква, както и на – най бедните.

Днес новогодишните маскирания и русалийските игри са претърпели промените на времето, като са допуснали елементи, нетипични за обреда, но въпреки това те си остават единствената жива връзка между поколенията и българския национален дух.

Представя обичаи, свързани със зимните маскарадни игри и други традиционни за региона ритуали и обреди.

Досега групата е участвала на всички проведени в град Перник фестивали на маскарадните игри.

Получавала е златен медал за детска група през 1981г., сребърен през 2005г. бронзов медал, награда за маскараден костюм.

Групата има участия във фестивалите на маскарадните игри в град Разлог и град Ямбол.

Традиционен участник в коледните и новогодишни тържества на община Благоевград.

Групата от с. Полена ще се представи с обичая Васильовден. Сурвакарите излизат на 1 януари в ранни зори, облечени в кожи и носии. Те обикалят и посещават всеки дом. Домакините ги посрещат като ги даряват с плодове, питка, всеки, според възможностите си.

Сурвакарите играят хора, като по този начин гонят злите духове и почистват дома.

Групата има две първи места и едно второ от участието в Международния Фестивал в Птуй, Република Словения през 2001г.

Сурвакарската група от град Земен е възобновена през 1965 година. Участниците в групата носят маски и ликове, изработени от естествени материали: кожи, рога, криле на домашни птици, дърво. На кръста си носят тежки звънци и хлопки.

Групата представя обичая “Сурвакарска сватба”

Участвала е в провежданите в Перник фестивали на маскарадните игри.

Носител е на много награди.

КУКЕРСКА ГРУПА – “ДЕРВИШИ”

ПРИ НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ “ОТЕЦ ПАИСИЙ”,

СЕЛО ЛЕСИЧОВО, ПАЗАРДЖИШКА ОБЛАСТ

Дервишите от с. Лесичово са традиция, която съществува от незапомнени времена. В кукерската група влизат кукери певци.

Кукерската група се състои само от мъже и момчета облечени в кози кожи.

Певческата група изпълнява традиционни народни песни.

“Дервишовден” се провежда в края на февруари и началото на март всяка година на Сирни заговезни. Празникът завършва със запалването на факли от слама, които символизират настъпващите слънчеви дни и плодородието на новата година.

През годините дервишите са участвали в кукерските фестивали в Попинци, Пазарджик, Варна, Септември, Перник, на които са били отличавани с награди.

Неповторимият дервишки костюм може да се види в Етнографските музеи в София, Пазарджик, Япония, Германия.

КУКЕРСКА ГРУПА ПРИ НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ “ПРОСВЕТА”, ГРАД СТРАЛДЖА, ОБЛАСТ ЯМБОЛ

Групата е създадена през 1962 г. В нея участват 25 мъже и различен брой малки деца. Пресъздава типичния за странджанския край кукерски обичай на заораване и засяване и благословия на булката. Ръководител на групата е Тончо Тончев

Групата има успешно участия и във фестивалите на кукерите в Павел баня, Калипетрово, Войника, Маломир, Пъдарево, Камен. Жъне небивал успех и при участието си в 9-тия младежки фестивал в София, както и при откриването на НДК, през 1981г. Канена е многократно за участие в прояви в различни български курорти.

Като град с традиции в поддържане на кукерските игри от няколко години Стралджа провежда общински кукерски фестивал, в който участват групи както от селищата на общината, така и от съседните общини.

Кукерите на Сушица, наричани още “старци” съществуват от незапомнени времена. Кукерите предшестват започващата през пролетта земеделска работа. Те играят от Месопустна неделя до Сиропустна неделя в понеделник, сряда, петък и неделя.

Съществуват две формации:

Белогащи – с бели дрехи и звънци на кръста:

Баджаци – с кози кожи и хлопки на кръста.

Формациите играят в две редици. Те стъпват в ритъм и по време на игата образуват различни фигури.

Съществува и група на Боримечката с черешовото топче, пресъздаващи моменти от Априлското въстание.

Групата е лауреат на редица отличия и грамоти от много кукерски и сурвакарски и фестивали в страната.

Най-атрактивната част от Сирница са кукерските игри, водещи началото си от езически обичаи. Те се изпълняват от мъже, предимно ергени. В карловския край кукерите са известни като “старци” и “джамали”, а самия празник носи името “старчов ден”. По традиция на този ден мъжете се обличат в кози и овчи кожи, по които окачват хлопки, маскират се, нахлупват високи островърхи шапки – “кауци”, и се събират за да прогонят злите духове с ритуални танци, и да донесат плодородие с обреда “заораване и засяване”. Старческите игри започват рано, още преди разсъмване. Старците се събират на групи по махали и обикалят по къщите. Даряват ги “старчови” яйца и брашно, които се изнасят в сито, за да е сита годината. След като минат по всички къщи старците се събират на мегдана, където се извършва “заораване и засяване”: един старец наречен орач запряга две “плашилки” или две “юди” със зооморфни маски и “заорават”. Засяват житото и боба, косят сено, пръскат лозето и обръщат изораното. На мегдана старците играят старчово хоро – скачат високо, за да растат посевите. Раздрънкват силно хлопките , за да прогонят злите духове. След разтуряне на хорото “старците” се бият, докато се пусне кръв, защото ако на старчов ден не се пролее кръв през годината вино няма да има. На мегдана се запалват големи обредни огньове.

Кукерската група е основана през 1950 година. Организира се организира една седмица преди Сирни заговезни. На Сирни заговезни се провежда древният обичай “Дудуна”. Тогава се разпределят ролите на “дервишите”, “булката”, “кончето”, “циганина и циганката”, “орачите и сеячката”. Тази традиция се предава от баща на син и от дядо на внуче. Затова десетилетия вече не стихват хлопките и звънците на този тъй древен и с нетърпение очакван ден.

Кукерската група е участвала многократно в различни регионални, национални и международни фестивали, като с доброто си представяне е спечелила не една и две награди.

Няма по-желан и по-нетърпеливо чакан празник в Търничане от “Дудуна”

Кукерската група от с. Могила представя ритуала заораване, засяване и вършитба.

Кукерите се събират на Сирни Заговезни, като влизат във всяка къща и пожелават на стопаните здраве и плодородие. Със звъна на хлопките се прогонват злите духове.

Всички кукери се обличат в женски носии, като по този начин се слива мъжкото и женското начало.

Групата е лауреат на 12-ти Международен Фестивал на Международните Игри, през 1998г.

Носител на три поредни награди на Карнавал на виното – 1999г., 2000г. и 2001 г. В град Ямбол.

Носител е на Първа награда от 30-ти Международен планински карнавал гр. Буковина, Полша, 2002г.

КУКЕРСКА ГРУПА

ПРИ НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ “СВЕТЛИНА”,

СЕЛО КАЛЧЕВО, ОБЩИНА ТУНДЖА,

ОБЛАСТ ЯМБОЛ

Обреда, който извършват кукерите от село Калчево, Ямболско, е тясно свързан с трудовата дейност на хората и тяхната надежда за богат плод от ниви и градини.

Обичаят се извършва обикновено в края на зимата и седмица преди сирни заговезни. Поверието твърди, че злините и болестите, натрупани през зимата, се изгонват чрез страшните маски-гугли на кукерите и с оглушителния звън на хлопките им.

„Годеникът” заорава, засява и заедно с другарите си – кукерите, обира реколтата. Чрез търкулването на шиника се гадае за годината – дали ще са пълни хамбарите с жито. Накрая се ражда и кукерче, което е символ на кръговрата на живота, продължената традиция и пробуждането на природата за нов живот.

Благословията, която кукерите произнасят, е за пълни хамбари, за сита година и голям берекет.

През 2006 година маскарадната група е участвала във фестивалите в гр. Ямбол, гр. Стара Загора и село Калипетрожо, Силистренска област, като завоюваха призови места с представения от тях обичай.

Групата има присъдена първа категория, със специален диплом и регистрация в българската секция при международната организация по фолклор /IOF/.


КУКЕРСКА ГРУПА

ПРИ НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ “ХРИСТО БОТЕВ”,

СЕЛО ДЪБЕНЕ, ОБЩИНА КАРЛОВО,

ОБЛАСТ ПЛОВДИВ

Празнуването на обичая “Старчовден” в с. Дъбене датира от незапомнени времена, това е един от най-големите и уважавани празници в селото.

Празника се провежда в дните – понеделник, сряда, петък и неделя, през велики пости, между сиропусна и месопусна задушница.

Още в ранни зори група от старци облечени с обърнати кожуси, големи тъпани, лопати, сопи и много други предмети обикалят из селото и оповестяват началото на обичая. По обед започват да се играят мегдански хора. По вечеря те се събират на едно място и това е мегдана, тук става голямото селско хоро и около него играят старците. Те също могат да се хванат на хорото.

На този ден се обличат, като четници от Ботевата чета, разиграват се различни ритуали и обреди.

Кулминацията на празника е излизането на “старците” с лопките на мегдана. Отначало те обикалят и играят около хорото, след което се втурват разкъсват го и така настъпва всеобщото веселие.

Маскарадът е вестител на плодородието и тези игри са символ на любовта и зачатието, на събуждащата се за нов живот природа.

“Старците”, облечени в тесни бричове, с бели навуща, с козеняви върви, шарени елечета облечени на голо. На кръста е дюзена – наниз от хлопки и тучове, скачени на здрав кожен колан, които звънят ритмично в такт със стъпката на кукера и пеят своята старинна мелодия. В ръката си “старецът” държи дървена сабя “Калъчка”, която грациозно размахва в страни.

Освен “старците”, кукерското шествие включва и групата на “циганите” – символ на злото. Начело на катуна е “циганката” – предрешен мъж, които носи голяма парцалена кукла – “Султанка”. Заедно с катуна върви и “камиларят”, които води “камилата”.

Кукерската група ще представи:

Приемане на млад “старец” в групата на кукерите

Посрещане на “старците” в дома на стопанин

Ритуал на “циганското” семейство

“старците” прогонват злото

СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ “АСЕН ЗЛАТАРОВ”,

СЕЛО ПЕЩЕРА, ОБЩИНА ЗЕМЕН, ОБЛАСТ ПЕРНИК

Сурвакарската група от село Пещера според преданията съществува от незапомнени времена. Единственото й прекъсване е по време на войната през 1944 година. Възобновена е през 1951 година. Сурвакарските игри се правят на 13 срещу 14 януари- Василовден по стар стил, за прогонване на злите сили и пробуждането на земята за нов живот. Сурвакарите обхождат селото, гонят злите духове, пожелават здраве и берекет на стопаните. Те от своя страна ги даряват с пари, ракия, баница, вариво и пача. В групата участват болюбашия, невеста, младоженя, байрактар, поп, мечкар с мечка и преличниците със страховитите маски и ликове на главите и големите звонци около кръста. Костюмите са направени от разноцветни ленти- в зелено, червено, синьо, жълто. Групата представя обичая “Посрещане на сурваскари и тъкмеж”.

Сурвакарската група от село Пещера участвала на фестивалите в град Перник, Ковачевци, Радомир, Земен, Момин проход. Носител е на грамоти, статуетки и парични награди. През 2006 година на Международния “Боб фест” в село Радуил, Самоковско групата от село Пещера печели златния медал. На фестивала “Софийска пролет” през 2007 година групата печели плакет. През 1993 година част от сурвакарската група участва в предаването “С бъклица и дрян” по БНТ. На 13 януари 2006 година БНТ снима пещерските сурвакари в предеването “Етно”. На Нова година и на 20- ти януари групата участва в предаването “От българско-по българско” по ТВ СКАТ.

СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ “БЛАГОЙ ГЕБРЕВ”,

СЕЛО ДРУГАН, ОБЩИНА РАДОМИР,

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Сурвакарската група от село Друган съществува от древни времена в землището на селото. Сурвакарите се събират рано сутринта на 14 януари и до късния следобяд обхождат всички къщи за здраве и плодородна година. Стопаните ги посрещат и ги даряват с пари, плодове и хранителни продукти.

. През месец май 2007 година взема участие във Великденския фолклорен фестивал в село Кунино, община Роман и е високо оценена. За първи път участва в Международния фестивал на маскарадните игри в град Перник .