"Св. Иван Рилски" ёc гр. София



страница2/3
Дата28.10.2018
Размер368.99 Kb.
#103365
ТипАвтореферат
1   2   3

Възможно е да се намерят конструктивни решения, при които за стойност на работния ток µ § да се осъществи привличане на шунта към основния магнитопровод, при което изходящото напрежение µ § и изходящия ток µ § рязко намаляват. За тази цел магнитният шунт трябва да бъде подвижен. Едно възможно принципно решение е показано на фиг. 3.2. В случая шунтът е поставен върху шейна с търкалящи лагери. Така се осъществява неговото преместване към магнитопровода и в обратна посока.

µ §

Фиг. 3.2.Принципна схема за използване на магнитен шунт като максималнотокова защита



За да работи нормално захранващото устройство, т.е. да захранва с номинални параметри електрическия товар е необходимо магнитния шунт да отстои от магнитопровода на определено разстояние. Възможни са различни конструктивни решения за тази цел. В случая, на фиг.3.2, магнитния шунт се задържа в нормално положение от постоянен магнит. Когато силата на привличане към основния магнитопровод, обусловена от µ § преодолее противодействието на постоянния магнит, шунтът се отделя от него и практически без или с малка съпротивителна сила и с нарастващо ускорение се насочва към крайното си положение. При тази крайна позиция, µ § и изходящото напрежение µ §е близко до нула.
III.2. Теоретично изследване

За да се получи аналитично характерната за максималнотоковата защита времетокова характеристика, се използват направените във втора глава опростяващи предположения, като се приема, че след отделянето си от постоянния магнит, магнитният шунт се движи без триене, под действието само на силата, създадена от µ §:

Ако за контура на първичната намотка на еднофазния трансформатор, показан на фиг. 2.1 се приложи втория закон на Кирхоф се получава:

µ §, µ §,

където: µ § е захранващото синусоидално напрежение на първичната страна на трансформатора; µ § е индуктираното електродвижещо напрежение в първичната намотка от основния магнитен поток µ §; µ § е индуктираното електродвижещо напрежение в първичната намотка от магнитния поток на разсейване µ §; µ §-тока през първичната намотка; µ §-активното съпротивление на първичната намотка;

Пренебрегвайки активното съпротивление на намотките и потоците на разсейване, уравнението за равновесие на напреженията в първичната намотка е, µ §.

Изразявайки µ § с магнитния поток µ § и използвайки първия закон на Кирхоф, за µ § се получава уравнението,

µ §. (3.6)

За напрежението на вторичната намотка µ § след подобни замествания получаваме,

µ §. (3.8)

Ако изразим µ § чрез товара му µ § и тока през вторичната намотка µ §,

µ §, и го заместим в (3.8) то придобива вида,

µ §. (3.10)

След заместване µ § в уравнение (3.6) за първичното напрежение µ § ще се получи израза:

µ § (3.11)

Замествайки µ §, със записа му като синусоидална функция в (3.11) се получава,

µ § (3.12)

Изразявайки µ § чрез потока през шунта и неговите параметрите, след заместване в (3.12) се получава зависимостта:

µ §. (3.16)

Полученото уравнение (3.16) дава функционалната зависимост между разстоянието µ § на въздушната междина и големината на магнитния поток µ § в нея и моментната стойност на захранващото напрежение (µ §).

Силата на привличане на шунта в случая при две въздушни междини, (фиг. 3.2) трябва да бъде два пъти по-голяма. Определя се по формула (3.18), а ускорението, което ще придобие шунта под действието на магнитния поток през шунта µ §е:

µ §, (3.18) µ §. (3.19)

С този израз се определя ускорението, което ще придобие при своето движение магнитният шунт, когато силата на привличане µ § стане по-голяма от силата на постоянния магнит µ §, който задържа магнитния шунт в неподвижно отворено състояние. В този случай µ §.

Когато магнитния шунт е неподвижен в начално положение µ §, то

µ §, а ускорението µ §.

При нормална работа на захранващото устройство (при номинален товар), магнитния шунт трябва да отстои на разстояние µ §. При това разстояние са изчислени номиналните параметри на устройството. Вторично напрежение е равно на µ §.

Възползвайки се от основни зависимости, използвани нееднократно в текста за µ § се получава,

µ §, а за µ §:


µ §

Във формулата с µ § е означена дължината на магнитната верига, включваща дължината на шунта и дължината на двете въздушни междини µ §. Или µ §.

Тъй като магнитното съпротивление на въздуха е много по-голямо от това на стоманения магнитопровод, може да се приеме, че дължината µ §. Тогава за силата на привличане µ §, може да се определи със зависимостта,

µ § (3.21)

Въвеждайки ефективната стойност на тока µ §, то тази зависимост придобива вида,

µ §. (3.22)

За да може постоянният магнит да задържа неподвижен магнитния шунт, при работа на захранващото устройство с номинални параметри е необходимо силата на привличане на постоянния магнит да бъде по-голяма или равна на силата µ §, т.е.

µ § (3.23)


III.3. Изследване на динамичните параметри на защитата

Динамиката в работата на устройството се характеризира с времето за нарастване на тяговата сила µ §, до стойност преодоляваща силата на постоянния магнит µ §.

Уравнение (3.16) може да се разгледа за тези два интервала от време.

А. Първият интервал µ § е от 0 до µ §, където µ § е моментът, в който електромагнитната сила на привличане на шунта преодолява противодействието на постоянния магнит:

µ § с начално условие µ §

В. Вторият интервал е за времето µ §.Това е времето, след което шунта започва да се придвижва към магнитопровода на трансформатора и разстоянието µ § намалява от µ §до 0.

Уравнението (3.16) има вида,

µ § а ускорението µ §

с начални условия: µ §; µ §; µ §

Получената система от уравнения е нелинейна и е удобно да се търсят числени решения за конкретни образци. Тук е подходящ метода на последователните интервали, който може да се приложи и за интервала от т. А.

За анализиране на динамиката е разработен образец на захранващо устройство със следните технически параметри: µ §-номинална вторична мощност - 330 W; µ §-номинален първичен ток, А; µ §-номинален вторичен ток, А; µ §-номинално напрежение на първичната намотка - 380 V; µ §-номинално напрежение на вторичната намотка - 42 V; µ §-брой на навивките в първичната намотка - 660; µ §-брой на навивките във вторичната намотка; µ §-сечение на шунта-µ § m2; µ §-маса на шунта 3,36 кг.; µ §-товар на вторичната намотка, Щ; R2 = Rн= 5,3; R2 µ § Rн; µ §-ъглова честота на захранващото напрежение, µ §; µ §-начална фаза;

Динамичните параметри са изследвани с изчислителна техника. За решаване на получената нелинейна система е използван програмния продукт Математика µ §, като за целта е създадена програма.

Системата от уравнения е решена с използване на програмата при различни стойности на товара R2. За създадения образец номиналният товар е R2H=5,34 Щ. Задаваните стойности на номиналния товар и ъгъла на началната фаза µ § са посочени в следващата таблица. таб. 3.1.

таб. 3.1


Товар, R2, ЩR2=RH=5,34R2=0,75R2HR2=0,5R2HR2=0,25RHR2=0,6ЩR2=0,2Щ Начална фаза, µ §µ §µ §µ §µ §µ §µ §µ §µ §tш,sЃ‡0,2080,1720,0850,0270,0162

Получените решения са в графичен вид и са показани две от тях на следващите фигури, фиг. 3.4 и фиг. 3.7. На първата фигура 3.4 а е показано изменението на магнитния поток през магнитния шунт µ §, по време на движението на шунта, от µ §хmax до µ § 0. Втората фигура 3.4 б, показва времето, за което магнитния шунт изминава разстоянието µ §, при товар R2 = Rн и µ §

a) б)

Фиг. 3.4 (R2=0,75Rн=4,0 §Щ; I1н=1,19 А;и=0о; х=хmax=20mm)


а) б)


фиг. 3.7 (R2=0,6§Щ; I1н=1,19 А; и=0о;х=хmax=20mm)
Теоретична зависимост, на времето за придвижване на шунта от големината на товара по данните посочени в таб. 3.1 е показана на следващата фигура 3.9.

Показаната на фиг. 3.9 графика има типична форма на времезависима характеристика на токова защита. С това се потвърждава предварително доказаната възможност, че подвижния шунт може да бъде използван за защита от ненормални режими на захранващо устройство, т.е. като максималнотокова защита със зависима характеристика.


Фиг. 3.9


III.4. Лабораторни изследвания на разработения опитен образец на захранващо устройство с магнитен шунт.
III.4.1. Експериментално определяне на основни статични параметри на устройство с магнитен шунт.

На разработения опитен образец са направени лабораторни измервания, за определяне на основни параметри, на захранващото устройство. Измерванията са направени при всички възможни режими на работа. Техническите параметри на захранващото устройство са дадени в т. 3.3.


III.4.1.1 Работа при номинален товар.

За да бъдат измерени параметрите на захранващото устройство при номинален товар, на първичната намотка се подава номинално напрежение µ §, а във вторичната намотка е включен номиналния товар µ §.

На фиг. 3.10 е показана схемата на опитната постановка.

Фиг. 3.10

Измерените величини имат следните стойности: напрежение на първичната намотка µ §; напрежение на вторичната намотка µ §; първичен ток-µ §; вторичен ток-µ §; консумирана активна мощност от мрежата µ §
III.4.1.2. Определяне на мощността на празен ход µ § на захранващото устройство.

Схемата на опитната постановка за измерване и мощността на празен ход µ § е показана на фиг. 3.10, в която е изключен товара Rт, а шунтът е отделен от магнитопровода на трансформатора.

Получените резултати имат следните стойности: напрежение на първичната намотка µ §; ток на празен ход µ §; консумирана активна мощност при празен ход µ §9,265 W; µ §.
III.4.1.3. Измерване на параметрите на захранващото устройство в режим на к.с.

Схемата на опитната постановка за измерване на мощността на късо съединение е показана на фиг. 3.10, като Rт = 0. Т.е. намотката е свързана накъсо. За да се получат необходимите параметри, напрежението на първичната намотка се увеличава плавно, до достигане на големина на тока през първичната намотка µ §.

При достигане на номиналния първичен ток µ § се отчита големината на подаденото напрежение на първичната намотка µ §. Измерената стойност на мощността на късо съединение е: µ §.

III.4.1.4. Изчисляване на основните параметри, характеризиращи захранващото устройство.

След направените лабораторни измервания могат да се изчислят и стойностите на други технически параметри, характеризиращи захранващото устройство.

Приема се най-често използваната заместваща схема на трансформаторите. Тя е показана на фиг. 3.11, на която са означени следните елементи: r1-активно съпротивление на първичната намотка; x1s-индуктивно съпротивление на разсейване на първичната намотка; r2-активно съпротивление на вторичната намотка; x2s-индуктивно съпротивление на разсейване на вторичната намотка; r01-активно съпротивление, характеризиращо загубите на празен ход в стоманата /токове на Фуко/ на магнитопровода при протичане на активната съставяща на тока на празен ход µ §; x01-индуктивно съпротивление, характеризиращо големината на намагнитващия ток µ §(на намагнитващатата мощност).

фиг. 3.11

От измерените в т. III. 4. статични параметри на захранващото устройство са определени: активната и намагнитващата съставяща на тока на празен ход µ § и µ §; µ § и µ §; µ §; µ §; µ §; µ §; µ §


III.4.2. Експериментално определяне на времетоковата характеристика на максималнотоковата защита на захранващото устройство.

На фиг. 3.9 е показана получената по изчислителен път теоретична характеристика на максималнотоковата защита, реализирана с магнитния шунт в разработеното захранващо устройство, която по характер е аналогична на конвенционалните максималнотокови защити.

На разработеният образец на захранващо устройство с основен елемент магнитен шунт са проведени лабораторни измервания, за заснемане на действителната времетокова характеристика.

Схемата на опитната постановка принципно е показана на фиг. 3.13, но освен с амперметри, токовете са регистрирани и със записи във фунция от времето от апарат MULTIVER 3SN.

фиг. 3.13

При проведените лабораторни измервания са имитирани значителни нараствания на тока във вторичната намотка. Измерванията са проведени при две стойности на съпротивлението на к.с., µ § и µ §. При всяка стойност на съпротивлението µ § са проведени по пет измервания, за поточно определяне на времето на задействане на максималнотоковата защита, реализирана с магнитния шунт. Получените резултати за големините на първичния ток µ § и вторичния ток µ § на захранващото устройство са записани и с мрежов анализатор MULTIVER 3SN.

На фиг. 3.14 е показана осцилограмата на изменението на токовете µ § и µ §

при първото измерване и товар R2 = 0,75 Щ. По изменението на токовете може да се отчете с приближение времето, за което реагира максималнотоковата защита.

фиг. 3.14

От направените записи на всички фигури се виждат три ясно изразени режима от работата на захранващото устройство. Първият с продължителност t1, съответства на работата на устройството в режим на празен ход. Големината на токаµ § е равна на тока на празен ход µ §, а µ §е равен на нула в интервала (-50 ч 0+) по абцисата.

Вторият режим с продължителност t2, съответства на режима на рязко нарастване на тока, пример късо съединение. В началото на този интервал вторичната намотка се свързва през съпротивление 0,75 Щ /фиг. 3.14 ч 3.17/ и през съпротивление на товара 0,24 Щ фиг. /3.18 ЁC 3.23/. В момента, когато големината на тока µ §, създаде сила на привличане на шунта µ §, по-голяма от силата на постоянния магнит, който задържа шунта в неподвижно състояние, започва движението на магнитния шунт към магнитопровода. В края на този интервал приключва неговото движение. Той се е допрял до магнитопровода и тока през вторичната намотка рязко намалява, независимо, че вторичната намотка е свързана практически накъсо през посочените по-горе съпротивления. Това е началото на интервала t3.

Във втория интервал се забелязва непрекъснато намаляване на тока на късо съединение, което за претоварената по ток верига е много благоприятно. Това намаляване е в резултат от придвижването на магнитния шунт към ядрото на магнитопровода, на което е навита първичната намотка на захранващото устройство.

Такова непрекъснато намаляване на тока при претоварване, при използването на други видове защити не се наблюдава.

Дължината на интервала t2, съответства приблизително на времето на задействане на защитата. Измерените приблизителни стойности за интервала t2, при различните съпротивления са посочени в следващата таблица 3.2.

Таб. 3.2

Пореден опитt (1)t (2)t (3)t (4)t (5)tсрt2, ms

приR2=0,75Щ95115115110115111R2=0,24Щ705075706065В последната колона на таблицата е посочено средното време на задействане, при направените по пет измервания за различните стойности на съпротивлението на товара R2.

Получените средни времена са в рамките на времената на задействане на класическите електромагнитни защити.


. Изводи към трета глава

1.Теоретичните изследвания и направените лабораторни измервания потвърждават идеята за възможността да бъде използван магнитен шунт за безконтактна максималнотокова защита с ограничаване на времето на протичане на свръхтока.

2. По принцип е доказано, че може да се синтезира времезависима характеристика във функция от големината на тока.

3. Предимството на ограничаването на тока осъществено от магнитния шунт е, че за времето на реакция на защитата, моментните стойности на токовете в първичната µ § и във вторичната µ § намотка следват тренд за намаление.


IV. ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА ЕФЕКТИВНОСТТА МАГНИТНИЯ ШУНТ
От направените теоретични изследвания в глава 2 се доказа, че при намаляване на разстоянието µ §, напрежението U2 намалява значително спрямо U2н, но не е равно на нула. За да се подобри работата на захранващото устройство, е необходимо напрежението U2 да получава и нулева стойност

4.1. Анализ на ефективността на магнитен шунт с допълнителна намотка.

Един възможен начин за повишаване ефективността на шунта е показан с принципната схема на фиг.4.1.

На фигура 4.2, е показана заместващата схема на захранващото устройство, показано на фиг.4.1, при допрян магнитен шунт (µ §).

фиг.4.1

Фиг.4.2


За тази заместваща схема можем да се запишат следните уравнения. По първия закон на Кирхоф

µ §, /4.1/

а по вторият закон на Кирхоф:

µ § /4.2/

µ §. /4.3/

За µ §и µ § можем да запишем: µ §; µ §


Решава се системата от уравнения спрямо µ § и се получава:

µ § /4.5/

Получената зависимост показва връзката между магнитните потоци Ф2 и Фш. От нея се вижда, че големината на магнитния поток Ф2 зависи от стойността на множителя: µ §.

От получената зависимост се вижда, че при зададена стойност на µ §µ §, магнитния поток µ §µ §може да се нулира или дори да смени посокота си, при подходящо подбрани стойности на µ §и µ §. Например ако µ §, то µ § ще бъде равно на нула а µ §, в съответствие с уравнение /4.1/

За потвърждение на казаното по-горе, с помощта на векторни диаграми са разгледани няколко случая, при допрян до основния магнитопровод магнитен шунт.
Нека означим разликата µ §, като общо съпротивление на магнитния шунт, µ § и се анализира следния случай:

Режим на празен ход


В този режим съпротивлението на товара е равно на безкрайност (µ §) и са възможни следните случаи:

1. Нека µ §. Тогава µ §>0. Ако приемем, че µ §, след заместване в (4.5), връзката между потоците µ § и µ §се описва с израза ,

µ §. (4.6)

Ако полученият израз за µ § в (4.6) се замести в уравнение (4.1), за µ § се получава: µ §.

Получените отношения между потоците µ §, µ § и µ § са показани на следващата фиг.4.4.

От разгледания случай се вижда, че при подходящо подбрани брой навивки и капацитет на кондензатора в шунтовата намотка, магнитния поток µ § може да бъде намален.

2. Допуска се, че µ §. Тогава µ §, и µ §. Следователно от уравнение (4.1) се получава, че µ §.

Тогава напрежението на вторичната страна U2 ще бъде равно на нула, а векторната диаграма ще има вида, показан на фиг. 4.5.

3. Нека µ §, а µ §.

В този случай магнитния поток µ §ще има стойност различна от нула, но ще има посока обратна на потоците µ § и µ §. Това е показано на следващата векторната диаграма, фиг.4.6.

За да бъде спазен закона на Кирхоф, е необходимо магнитния поток µ § да е по-голям от µ §, с големината на µ §

4. Възможен е и следния случай.


µ § но µ §. Тогава за резултантното магнитно съпротивление между паралелно свързаните µ §и µ § се получава, че клони към безкрайност: µ §

Намагнитващия ток през µ § нараства много, а също така нарастват и потоците µ § и. µ §. На практика такъв режим може да се получи поради влиянието на пренебрегнатите фактори.


Фиг.4.4 фиг.4.5


фиг.4.6
IV.2. Експериментално изследване

Направени са лабораторни измервания на захранващо устройство, с навита бобина на магнитния шунт и включен към нея кондензатор. При измерванията са отчетени ефективните стойности на първичното и вторичното напрежение U1 и U2, големините на първичния и вторичния ток I1 и I2, както и напрежението и тока на шунтовата намотка Uш и Iш.

Измервания са направени при празен ход, номинален товар, и 60 % от номиналния товар с кондензатори в шунтовата намотка:µ §, µ §, µ § µ §, µ §, µ § и µ §. Получените резултати са дадени в таблиците от 4.1 до 4.22.

От даннните в тях са построени следващите графики, показващи следните зависимости:

-между вторичното напрежение U2 и капацитета на включения в шунтовата намотка кондензатор, фиг. 4.6;

-между тока I2 във вторичната намотка и капацитета на кондензатора в шунтовата намотка, фиг. 4.7;

-между тока I1 във първичната намотка и капацитета на кондензатора в шунтовата намотка, фиг. 4.8;

-между тока Iш във шунтовата намотка и капацитета на кондензатора в нея, фиг. 4.9.

1-празен ход с включен шунт; 2- номинален товар с включен шунт;

3.- 60% товар с включен шунт

Фиг.4.6.

1-празен ход с включен шунт; 2- номинален товар с включен шунт;

3.- 60% товар с включен шунт

Фиг.4.7

1-празен ход с включен шунт; 2- номинален товар с включен шунт;



3.- 60% товар с включен шунт

Фиг.4.8


1-празен ход с включен шунт; 2- номинален товар с включен шунт;

3.- 60% товар с включен шунт

Фиг.4.9
Всичките графики са построени при доближен шунт към магнитопровода.

С помоща на мрежов анализатор MULTIVER 3SN са направени осцилограми за характерните параметри на образеца , при различни режими и кондензатори включени към шунтовата намотка:

- празен ход с отделен шунт;

- празен ход и ръчно преместване на шунта;

- празен ход, номинален товар и ръчно преместване на шунта;

- празен ход и внезапно нарастване на тока през съпротивление от 0,2Щ.

Записани са следните величини:

- U2 -напрежение на вторичната намотка;

- Uш - напрежение на шунтовата намотка;

- I1- ток през вторичната намотка;

- Iш- ток през шунтовата намотка;

Графики от направените измервания, при включен кондензатор с капацитетµ § са показани на фигурите от 4.10 до 4.19.Останалите измервания при кондензатори с капацитети µ §, µ §, µ §, µ §, µ § и µ §са дадени в Приложение 1.

Фиг. 4.10. Изменение на напрежението във вторичната и шунтовата намотки при празен ход

Фиг. 4.11. Изменение на тока в първичната, вторичната и шунтовата намотки при празен ход

Фиг. 4.12. Изменение на напрежението в шунтовата намотка при ръчно преместване на шунта

Фиг. 4.13. Изменение на токовете в първичната и шунтовата намотки при ръчно преместване на шунта


Фиг. 4.14. Изменение на напрежението във вторичната и шунтовата намотки при номинален товар

Фиг. 4.15. Изменение на токовете в първичната,вторичната и шунтовата намотки при номинален товар

Фиг. 4.16. Изменение на напрежението във вторичната и шунтовата намотки при номинален товар и ръчно преместване на шунта


Фиг. 4.17. Изменение на токовете в първичната,вторичната и шунтовата намотки при номинален товар и ръчно преместване на шунта

Фиг. 4.18. Изменение на напрежението във вторичната и шунтовата намотки при празен ход и късо съединение във вторичната намотка през съпротивление 0,2 Щ

Фиг. 4.19. Изменение на токовете в намотките при празен ход и късо съединение във вторичната намотка през съпротивление 0,2 Щ.

IV.3. Изследване на висшите хармоници в тока и напрежението захранващото устройство
От експерименталните изследвания и направените записи във функция от времето за измененията на напреженията и токовете в опитния образец се вижда,че те съдържат хармоници. Проведени са лабораторни измервания за определяне на амплитудно-честотния спектър на съставните хармоници.

Измервания са направени при включени кондензатори във веригата на шунтовата намотка, с капацитет 30 µF и 5 µF. При всяко от измерванията са записани средните ефективни стойности на тока, напрежението, фазовия ъгъл между тях и спектъра на висшите хармоници до номер 50, за интервали от 0,25s. Измерванията са направени с помощта на два трифазни мрежови анализатора FLUKE 437 и FLUKE 435.

По нататък са дадени само измерените резултати при включен капацитет 5 µF, паралелно на шунтовата намотка. По отношение на амплитудно-честотния спектър на съставните хармоници и при капацитет 30 µF не се нарушават нормите на IEC.
IV.3.2. Включен капацитет 5 µF, паралелно на шунтовата намотка.

На фиг. 4.26 са показани токът и напрежението на страна 380V на трансформатора. Виждат се напрежението и тока на празен ход на трансформатора, момента на включване на номинален товар (11:39:11 h), както и момента на затваряне на шунта (11:39:36 h). При затварянето на шунта, токът и напрежението възстановяват стойностите си като тези при празен ход.

От фиг. 4.27 се вижда, че активната мощност на празен ход е 36,8 W, а при номинален товар е около 419,8 W. При затваряне на шунта, консумираната активна мощност е 43,0 W. Явно, че разликата от 6,2 W е за сметка на индуктираното е.д.н. в шунтовата намотка и протичащият ток в нея.


Каталог: docs -> N Juri
N Juri -> Конкурс за академична длъжност "Доцент" по професионално направление 8 „Проучване, добив и обработка на полезните изкопаеми", специалност „Обогатяване на полезни изкопаеми"
N Juri -> Конкурс за професор по Професионално направление Науки за земята
N Juri -> Конкурс за професор по научно направление 8 „проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми" специалност „минно строителство"
N Juri -> И. Паздеров І. Дисертация и публикации, които са части от дисертационния труд
N Juri -> 19. Резюмета на трудовете, с които кандидатът участва 7а. Научни публикации до получаване на онс „Доктор“ (научна степен „Кандидат на техническите науки“), 1978-1988 г
N Juri -> Конкурса за получаване на научното звание "професор" по Професионално направление „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми"
N Juri -> Конкурс за академичната длъжност „професор" по професионално направление Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми, специалност "Техника и технология на взривните работи" за нуждите на катедра Подземно строителство
N Juri -> С п и с ъ к на научните и научно-приложните трудове на доц д-р Венелин Желев Желев
N Juri -> Конкурс за академичната длъжност „професор" по професионално направление Икономика, специалност „Икономика и управление по отрасли"
N Juri -> Моделиране показатели на находища на подземни богатства и свързани с тях обекти чрез компютърни системи


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница