Св св. Кирил и Методий



Дата22.07.2017
Размер86.9 Kb.
#26275


Приложения за предпечат и проблеми при използване на кирилица
Тихомир Стефанов, ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”
Резюме: В доклада се разглеждат: проблеми при използване на кирилица в операционната система Windows; поколения шрифтове и съвместимост при обмен на информация между различни операционни системи. Предложени са средства за решаване на конфликти при работа с кирилица в различни приложения на Windows. Акцентира се върху изискванията на някои издателски системи към шрифтовете с кирилица при подготовката за експонация и в цялостния предпечатен процес.

Ключови думи: Шрифтове, кирилица, предпечат.


ВЪВЕДЕНИЕ

В процеса на предпечат в издателските системи QuarkXPress и Adobe InDesing възникват проблеми при работа с кирилица. Много често те се установяват едва след отпечатването на изданието – рекламна брошура, вестник или книга. Проблемите се дължат както на грешки на издателската система при работа с шрифтове, съдържащи кирилица, така и на грешки на самата операционна система.

Шрифтът е пълна колекция от букви, цифри, препинателни и специални символи с определено начертание, тегло и поза. Според оформлението има три категории шрифтове: безсерифни, серифни и декоративни. Компютърните шрифтове биват растерни, векторни и контурни според начина на изграждане и представяне.

Най-стари са растерните. При тях всеки символ се представя като правоъгълник, изграден от поредица от точки с цвета на буквата или фона. Недостатък на тези шрифтове е, че не са мащабируеми, тоест за всеки един размер на кегела е необходимо в паметта на компютъра да се зареди отделно начертание, което от своя страна заема допълнителен системен ресурс. Така при увеличение на кегела се получава нежелано назъбване или наклон на буквите.


По-добри са векторните шрифтове, където символите са изобразени чрез съвкупност от прави и дъги с техните координати. Те са мащабируеми.

Най-разпространени сега са третият вид - контурните шрифтове. Те са векторни, въпреки че са създадени на базата на растерните шрифтове. Вътрешността на буквите е изградена чрез така наречената таблица на разположение на битовете, както при растерните, а контурът на буквите - от вектори. Мащабируеми са. В съвременните операционни системи се използват контурни шрифтове. Техни представители са: True Type, Type 1 и Open Type.


ИЗЛОЖЕНИЕ

При работа с кирилица, независимо с кои от трите типа шрифтове - TrueType, Type 1 или Open Type, потребителите се сблъскват с проблеми, които произлизат от:



I. Динамично развитие на стандартите за шрифтове, съдържащи и несъдържащи кирилица.

Типовете шрифтове се сменят бързо през годините. При въвеждане и налагане на графичния потребителски интерфейс Aplle и Microsoft създават през 1991 година и използват общ стандарт за шрифтове, наречен TRUETYPE. Тези шрифтове са мащабируеми и векторни. Всеки участък от контура на символа се изгражда от две гранични точки, свързани с линия. Така и при използването на по-голям кегел има сравнително добро качество.

Шрифтовете TrueType се налагат бързо като стандарт и поради междуплатформената съвместимост, и благодарение на многото безплатни библиотеки с шрифтове, налични в Интернет.

A. Проблеми при работа с TrueType шрифтове:

1) Всеки шрифт съдържа не повече от 256 знака. Тоест самата операционна система поддържа не повече от два езика в шрифтовете си. Кирилицата се поставя след цифрите, малките и големите английски букви. В самото начало различните разработчици на шрифтове, съдържащи кирилица, не работят по единен стандарт и това също рефлектира върху потребителя при предпечат.

2) Използването на True Type шрифтове в приложения за предпечат като QuarkXPress или Adobe Page Maker често създава проблеми при процеса на експонация върху филм. Всъщност те се подават към RIP (Raster Image Processor) устройството при експонация като съвкупност от точки [1]. Процесът на преобразуването им се нарича растеризация. При този процес се губи време, системни ресурси и качество. Съвременните RIP машини работят с езика за управление на принтери PostScript, версия 2 или 3, който е оптимизиран за шрифтове по стандарта Type 1 на фирмата Adobe.

3) В средата на миналото десетилетие Microsoft представиха ново поколение True Type шрифтове, наречени Unicode. Те са 16-битови и всеки от тях съдържа 65536 знака. Те обединяват в едно начертание много езици [4] (фиг. 1). Използват се на практика в Office’97.

Това решава проблема с многоезиковата поддръжка и поставя нов проблем при отваряне на стар проект (предпечат или обикновен документ в Word) на нова компютърна система, работеща с новите Unicode шрифтове.

4) Фирмите, разработващи програми за предпечат (QuarkXPress, Page Maker и др.), доста по-късно реагираха и обновиха версиите на продуктите си така, че да работят коректно по новия стандарт.



Шрифтовете по стандарта Type 1 са мащабируеми и са от векторен тип. Техните контури са изградени от криви от трети порядък, известни още и като криви на Безие. Това гарантира високо качество на контура и при голям кегел на шрифта. Едновременно с анонсирането им фирмата Adobe представя и езика за управление на принтери и RIP машини, наречен PostScript. Така се гарантира на потребителя отлично качество при предпечат и печат.

B. Проблеми при работа с PostScript шрифтовете Type 1:

1) При появата на стандарта PostScript операционните системи на Aplle и Microsoft не го поддържат директно. Необходимо е да се използва допълнителна програма за тяхното управление - Adobe Type Manager (ATM). Самата програма заема твърде много системни ресурси и оперативна памет. Също така за нормална работа е необходимо да се задели минимум 2048 KB оперативна памет за самите шрифтове. Често вграденият в Windows 3.1/3.11/95/98/Me модул за управление на шрифтове и програмата ATM влизат в конфликт.

2) Възможно е потребителят да използва шрифт по стандарта True Type и друг със същото име по стандарта ATM. Това при предпечат е предпоставка за конфликт. Често срещан резултативен дефект е появявата на “гиргилици” или квадратчета в готовия отпечатан проект.

3) Броят символи остава ограничен до 256 знака.



Шрифтове по стандарата Open Type. Това e разширение на формат TrueType, на основата на Unicode, с добавена поддръжка на PostScript шрифтове. Tе са съвместна разработка на Microsoft и Adobe. Векторни и мащабируеми. Предлагат високо качество при отпечатка и пълна междуплатформена съвместимост (Apple MacOS и Microsoft Windows). Версиите на Windows 2000 и XP предлагат вградена поддръжка на новия стандарт [1], [5]. Тоест не е необходима програмата на Adobe ATM. Важно е да се отбележи, че в новите версии на операционните системи на Apple и Microsoft се поддържат коректно и шрифтове по стандарта PostScript Type1. Шрифтовете на Adobe, които съдържат кирилица, се наричат “Adobe Open Type Pro fonts” и се намират на: www.adobe.com/type/opentype.

C. Проблеми при работа с Open Type шрифтовете:

По-старите версии на операционната система Windows, като 98 или Ме, разпознават Open Type шрифтовете като обикновени True Type шрифтове. За да се използват коректно, е необходима програмата ATM (Adobe Type Manager), и то версия 4.1 или по-нова.

Само новите версии на програмите за предпечат QuarkXPress и Adobe InDesing поддържат коректно този нов стандарт.

II. Разнообразие от кодови таблици

В семейството на скриптовите шрифтове мястото на кодирането на кирилица е представенo на схемата (според [2]) по-долу:


Latin Cyrillic Devanagari - - - - - - Tibetan

\ / / Gujarati |

\ / - Armenian / Bengali SOGDIAN - Mongolian

\ / / Gurumukhi SCRIPT

Greek - Georgian / Oriya Chinese

| / /


| / Telugu /

PHOENICIAN BRAHMI - - Kannada SINITIC - Japanese

SCRIPT \ SCRIPT Malayalam SCRIPT \

/ | \ \ Tamil \

Hebrew | Arabic \ Korean

| \ \ - - Sinhala

| \ \

| \ \ _ _ Burmese



| \ \ Khmer

| \ \


Ethiopic Thaana \ _ _ Thai

Lao


Фигура 2.
Текстът на кирилица се кодира по много начини. Това става с кодови таблици, които предлагат начини за преобразуване на буквите в поредица от компютърни битове. Най-използвани кодови таблици за кирилица са Windows-CP1251, KOI8, MIK и отскоро Unicode UTF-8. Често в една държава се използват няколко кодови таблици.

В Русия потребителите използват предимно KOI8, докато в България популярна е Windows-CP1251 кодова таблица. И двата кода показват кирилица, но текстът ще е безсмислен при преминаване от единия стандарт към другия.

По-долу са дадени таблиците за кодиране, които се използват най-широко в България, Русия и Украйна [2].

Таблица 1 Таблица 2



Microsoft’s WinCyrillic Windows 1251

KOI8-R руски стандарт за Internet.




Unicode (ISO-10646) - частта за кирилица

Таблица 3



Сравнението на тези 3 основни таблици (съществуват и други) показва различни начини на кодиране на едни и същи символи. Това води до “разваляне” на текста и визуализирането му в неясни символи при работа, предаване и съхраняване.


III. Липсва национална стратегия по отношение на кирилизацията на софтуера.


Все още обществото, както и българското правителство не полагат достатъчно усилия в тази насока. Не са напълно локализирани програмите, продавани в България. Често те само поддържат български език, но няма менюта, помощни и диалогови прозорци на кирилица.

Някои от програмите с отворен код поддържат коректно шрифтове с кирилица само поради добрата воля на програмистите. За коректно визуализиране на символите се прилага самостоятелно решение, като използваният шрифт съдържа готов, предварително съчетан символ, който програмата използва.



IV. Начини за решаване на проблемите с шрифтове, съдържащи кирилица при предпечат.

Както бе посочено, старите Non Unicode True Type шрифтове не се поддържат от новите версии на операционната система Windows 2000 и XP. При работа със стари Non Unicode шрифтове е необходимо те да бъдат преобразувани във шрифтове тип Unicode. Това най-лесно се осъществява чрез програма конвертор. В Internet има множество безплатни програми, преобразуващи True Type шрифтовете. Пример за това е програмата Ttfconvert с автор Константин Казарновский. Тя преобразува успешно старите версии на шрифтовете, така че да се използват от новите операционни системи като Windows XP и да работят и в приложните програми като Office 2003, QuarkXPress и Adobe InDesing.

В последните си версии издателските системи QuarkXPress и Adobe InDesing са изцяло ориентирани към последния стандарт за шрифтове Open Type. Старите шрифтове трябва да бъдат конвертирани до Unicode True Type, за да бъде разпозната коректно кирилицата в тях.

В стари версии на издателските системи възниква проблем при изливане на текстове, набрани в текстообработваща програма на Open Type шрифт. Ако кирилицата се поддържа на системно ниво, то е достатъчно да се укаже друг шрифт и проблемът е решен.

За безпроблемна работа с кирилица в Windows 2000 и XP е достатъчно да се разчита на вградената в операционната система поддръжка на кирилица (за операционната система тя не се различава от всяка друга неанглийска подредба), като е необходимо да се посочи за локализация Bulgaria още при първоначалната инсталация.

Три са кодовите таблици - CP1252, MAC и OEM/DOS, за USA. Тоест CP437 са вградени директно в програмния код на GDI.EXE, а не са ресурс, който зависи от локализацията на системата. От това следва, че Windows (от 95 до XP) може да поддържа на системно ниво само два езика: английски + кой да е друг. При поддръжката на кирилица на системно ниво системните шрифтове са с кирилица. По име те са същите, но се различават по съдържание. Коректното кирилизиране на операционната система не се изчерпва само с вградената възможност за поддържане на шрифтовете - зареждат се и прекодиращи файлове, които следят за правилното изобразяване и конвертиране от Unicode-ANSI-ASCI-OEM/DOS.

Инсталирането на допълнителен софтуер за кирилизация е излишно и вредно. Често допълнителният софтуер подменя оригиналните системни шрифтове със свои, а това води до проблеми при пренасяне на файлове от една система на друга. Потребителите инсталират допълнителна програма за кирилизация поради това, че в Windows няма поддръжка на фонетична клавиатурна подредба на български език (наричана и qwerty). Все още решението на Генади Атанасов за KBD файл с фонетика не е широко разпространeно [3].

Проблеми в различните версии на програмата Word. Документ, създаден във версия на Word’95 и използван шрифт с кирилица от тип Type1, е невъзможно да бъде използван на компютър с Word’2003. Или поне кирилицата ще бъде изгубена. Необходимо е преминаването му през програмата WordPad, смяна на липсващия шрифт с TimesNewRoman, запис в Rich Text Format (RTF). Новият RTF документ се отваря чрез Word 2003. Конвертира се от RTF до DOC формат, като междувременно се потвърждава изборът на шрифт - TimesNewRoman.


ЗАКЛЮЧЕНИЕ


Проблемите при използване на кирилица в съвременните операционни системи и приложни програми са актуални. Преодоляването им е възможно чрез прецизна унификация и стандартизация. В настоящия момент не съществуват пречки да се ползва кирилицата. Определящо е инсталирането и настройването на съответния софтуер, което невинаги е по силите на масовия потребител. Подходящо е разработването на софтуер с определена степен на изкуствен интелект. Предложените практически подходи целят осигуряване на свободния избор на ползвания от потребителя език като основен фактор на достъпност. Необходим е комплексен подход и съвместни действия на ползващите кирилица от различни среди (програмисти, потребители, правителствени и неправителствени организации).

ЛИТЕРАТУРА


[1] Ников И., Милев Св. “Наръчник по предпечат”, ИК “Фотоника”, София 2002

[2] http://czyborra.com/

[3] http://injinera.bgplus.com/

[4] http://www.microsoft.com



[5] http://www.prepressbg.com

За контакти:

Ас. Тихомир Стефанов Стефанов, Великотърновски университет “Св. св. Кирил и Методий”, Катедра “Информационни технологии”, e-mail: tiho2000@abv.bg



– –

Каталог: 735
735 -> I. Статии в индексирани международни и национални научни списания: Stefanov, T
735 -> Bg комисия на европейските общности брюксел, 20. 11. 2008 г com(2008) 697 окончателен 2008/0204 (cns) Предложение за директива на съвета
735 -> Bg комисия на европейските общности брюксел, 12. 11. 2008 com(2008) 692 окончателен съобщение на комисията до съвета и европейския парламент
735 -> Curriculum Vitae Personal information
735 -> Решение за откриване на обществената поръчка, публикувано на сайта на Агенцията за обществени поръчки
735 -> Съвременни образователни технологии задочно обучение – 3 семестъра
735 -> Седмичен разпис


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница