Дни на странстване и аскетизъм

Дни на странстване и аскетизъм

Шри Рамакришна починал на 16 август 1886г. Бабурам временно се преместил при майка си в Калкута. Малко след това, учениците основали Рамакришна манастира в Баранагор с помощта на Сурендра Митра, поклонник на Шри Рамакришна. Бабурам се присъединил към групата. В средата на декември 1886г., майката на Бабурам поканила учениците на Шри Рамакришна в своя селски дом в Антпур. Нарендра, Бабурам, Шарат, Шаши, Тарак, Кали, Ниранджан, Гангадхар и Сарада пътували до Антпур с влак, пеейки религиозни песни по пътя.

През една студена нощ те запалили голям огън в двора. Събрали се около него и медитирали дълго време. След това Нарен започнал да им разправя историята на Исус, като наблегнал на неговата велика отреченост. Силно вдъхновени, учениците дали обет пред огъня дхуни да се отрекат от света. По-късно те разбрали, че тази вечер е била Бъдни вечер и почувствали, че по-благоприятен ден за техния обет не би могъл да бъде избран. След като се върнали в Баранагор, учениците приели официално санняса, изпълнявайки вираджа хома (специална огнена церемония) в края на януари 1887г. Нарендра дал на Бабурам името “Премананда,” което означава “блаженството от божествената любов,” тъй като си спомнил думите на Шри Рамакришна, че самата Шри Радха, богинята на любовта, е частично въплътена в него.

В Баранагор учениците живеели много суров живот. Те имали трудности в задоволяването на най-основните си потребности; ако имало ориз, който да сготвят, нямали пари да си купят сол. Тях обаче, не ги било грижа дали могат ядат или спят. Те прекарвали часове в медитация и други духовни практики – били обхванати от желанието да се слеят с Бог. Рамакришнананда бил пазителят на манастира и той поел върху себе си отговорността да се грижи за монасите и да прави това, което е необходимото те да се хранят поне един път на ден. Премананда му помагал с домакинската работа, както и със службата на Бог. Един ден той паднал от едно дърво, докато берял цветове и си счупил дясната китка. Мислейки за своя Учител, той забравил болката си. По-късно Премананда разказал един трогателен момент свързан със Свамиджи: “След смъртта на Учителя, Свамиджи тайно плачеше за него толкова много през нощта, че цялата му възглавница се намокряше, а аз я изнасях на слънце на сутринта, за да изсъхне.”

Ние знаем много малко за живота на Премананда в Баранагорския манастир. Не е открито също така подробно описание на неговите странствания през този период. В края на февруари 1887г, след рождения ден на Шри Рамакришна, Премананда заминал за Пури със Сарадананда и Абхедананда. Те останали шест месеца в Емарския манастир и присъствали на Фестивала на Колесницата на Джаганатх. Преживявали от прасад от храма и прекарвали дните си в медитация и джапа. По време на престоя си в Пури, Премананда се разболял от тифоидна треска, но скоро се излекувал с помощта на любящата грижа на своите събратя ученици. В края на август те напуснали Пури и след като посетили Бхубанешвар, Конарак, Удайгири и Кхандагири, се върнали в Баранагор.

По някое време през 1889г. Премананда отишъл във Варанаси, където живеели великата просветлена душа Трайланга Свами и ученият аскет Свами Бхаскарананда. През 1890г. той заминал за Гхазипур, за да види Вивекананда, който тогава живеел с великия йогин Павхари Баба. Там Премананда се разболял и бил изпратен обратно във Варанаси, за да живее с Абхедананда. На 13 април 1890г., зетът на Премананда, Баларам Басу, починал. Когато получил тези тъжни новини, той се върнал в Калкута, за да утеши сестра си.

Рамакришна манастирът бил в Баранагор от 1886 до 1892г. и в Аламбазар (близо до Дакшинешвар) от 1892 до 1897г. Докато живеел в Аламбазар, Премананда ходел в Дакшинешвар много често. Той практикувал джапа и медитация в продължение на дълги часове или в Панчавати, или в стаята на своя Учител. Забравяйки храна и сън, той живеел от спомена за него. Той бил безкрайно простодушен, смирен и самозаличаващ се. Въпреки че манастирът бил техният постоянен дом, от време на време учениците тръгвали на поклонение до различни святи места в Индия, за да практикуват духовни практики.

Спомняйки си старите дни в манастира, Туриянанда писал на Премананда на 20 ноември 1915г.: “Споменът за всички моменти, в които съм бил с теб, ме изпълва с голяма радост. И защо да не е така? Ти си толкова пълен с Бог, че в тебе няма място за нищо друго. Това ми напомня за една случка, която стана в Аламбазарския манастир. Докато говореше в този ден, ти извика в мен спомена за Бог във всички видими неща. В този момент чрез теб аз станах свидетел на истинността на думите: ‘Където погледът попадне, там Господ се проявява.’ Ти не виждаше нищо, което да не ти напомня за Бог. Не знам дали помниш това или не, но то е неизличимо запечатано в моя ум. В този ден аз узнах какво е да си слят с Бог.”

През 1895г. Премананда посетил различни святи места в северна Индия и накрая се установил в Калабабу Кунджа, вилата на Баларам Басу във Вриндаван. Той прекарвал целия ден погълнат в съзерцание на Бог, а вечерта посещавал божествата в храмовете. През декември 1895г. Рамакришнананда написал две писма на Премананда като живо описал посещението на Шри Рамакришна във Вриндаван, за което той бил чул от Хридай, неговия племенник, който го придружавал. Тези писма помогнали на Премананда да визуализира поклонението на неговия Учител във Вриндаван.

След известно време, Брахмачари Каликришна (по-късно Свами Вираджананда) се присъединил към него. По време на Фестивала на Люлките на Кришна, те и Бхактамал, един ваишнавски монах, решили да обиколят Вриндаван¹. Бхактамал помолил Премананда да обуе обувки, но той отказал, тъй като това щяло да бъде знак на липса на уважение към това свято място. Преживявайки от подаяния, те останали месец и половина в Барсана, родното място на Шри Радха. Накрая се върнали във Вриндаван. Малко след това Каликришна се разболял; Премананда го завел до Етава за лечение. Те останали при Харипрасанна (по-късно Свами Виджнанананда), който работел там като инженер.

В Етава получили новините, че Вивекананда ще се връща в Индия от Запада. В края на 1896г. тръгнали за Калкута; но по пътя спрели в Бурдван, за да посетят святата Майка в Джайрамбати и останали там две седмици. Един ден, по време на своята разходка, Премананда видял красиви лотоси в едно езерце и любовта към Божествената Майка заляла сърцето му. Каликришна не можел да плува, затова Премананда влязъл във водата, за да откъсне няколко лотоса, които да предложи на Святата Майка. Когато излязъл от водата, Каликришна забелязал, че около двадесетина пиявици се били полепили по него. Веднага щом били махнати, от тялото му започнала да тече кръв. Святата Майка много се разтревожила и го помолила друг път да не прави такова нещо. От Джайрамбати те тръгнали за Антпур през Таракешвар. Накрая пристигнали в Аламбазарския манастир, където научили, че Свамиджи е дошъл в Калкута преди четири или пет дни.

След като се върнал от Запад, Вивекананда въвел дневен режим в Аламбазарския манастир: сутринта – медитация, напяване на свещени текстове, упражнения, карма йога; следобед – уроци по писанията, часове за въпроси и отговори, вечерна служба, медитация. Ако някой монах не станел рано сутринта, той трябвало да проси храната си през този ден. Веднъж Премананда се събудил късно. Той отишъл при Свамиджи и казал: “Съжалявам, че не станах рано днес; братко, ти въведе това правило и който не го спазва, трябва да бъде наказан. Моля те, накажи ме.” Свамиджи веднага сериозно отвърнал: “Бабурам, как можеш да си помислиш, че аз ще те накажа?” От очите на Свамиджи потекли сълзи. Брахмананда се намесил в ситуацията като казал: “Не става дума за наказание. Според правилото, човек трябва да изпроси храната си през този ден – това е всичко.” Премананда тръгнал да проси храната си.

През март 1897г. Рамакришнананда заминал за Мадрас, за да започне център и Премананда поел отговорността за богослужението. Рамакришна манастирът бил преместен от Аламбазар във вилата на Ниламбар Бабу в Белюр на 13 февруари 1898г.; накрая, Свамиджи осветил Белюр Матх на 9 декември 1898г. Междувременно, Премананда бил заминал на поклонение в северна Индия на 4 април 1898г. и се върнал през декември по време на церемонията по освещаването. Тогава той възобновил изпълнението на службите, а Свамиджи го направил един от попечителите на Белюр Матх.

Една сутрин в 9 часа Премананда щял да започва богослужението в стария храм на Белюр Матх. Свамиджи влязъл в храма и се поклонил на пред портрета на Шри Рамакришна. Виждайки Премананда, Свамиджи казал: “Братко, през всички тези дни ти служиш на Господ с цветя и сандалова паста; сега започни да служиш на живите богове. Иди в село Белюр и служи на бедните и страдащите.” Тогава Свамиджи помолил своя ученик Брахмачари Нандалал да изпълни службата, а Премананда излязъл от храма, за да се подчини на нареждането на своя лидер. В селото той открил една стара, болна вдовица и й предложил лечение в манастирската благотворителна лечебница; но жената отказала помощта. След това той срещнал няколко изцапани деца по-нататък; той ги завел в манастира, измил ги със сапун и вода и ги изпратил обратно в домовете им. Когато бил попитан, Премананда казал на Свамиджи за своето преживяване, “Докато им служех, аз почувствах, че действително служа на Бог чрез живите богове.”

Шри Рамакришна направил Вивекананда лидер на своите ученици. Наистина е удивително как те му се подчинявали и колко много го уважавали.

В началото, за да обучи новопостъпилите, Свамиджи създал правило никой да не спи следобед. Един ден Свамиджи научил, че Премананда спи; може би той не бил спал предната нощ. Но Свамиджи наредил на своя ученик: “Иди и го завлечи от леглото. Издърпай го за краката.” Ученикът се подчинил на своя гуру. Премананда извикал: “Какво правиш? Спри! Спри!” Но той не спрял. Тогава Премананда разбрал, че зад това стои Свамиджи, затова не казал нищо повече. След вечерната служба, Свамиджи се разхождал на северната веранда на своята стая. Веднага щом видял Премананда, той го прегърнал и казал: “Братко, нашият Учител те пазеше като съкровище в сърцето си, а аз съм такъв човек, че наредих да те завлекат от леглото ти! Не съм достоен да живея тук.” След това той заридал и плакал дълго. Този ден на Премананда било необходимо много време, за да успокои Свамиджи.

Има поговорка, “Може да управлява онзи, който обича.” Събратята ученици признали величието на Свамиджи, който бил напълно свободен от егоизъм и от какъвто и да било себичен мотив. Той бил истински лидер. Той не правел компромиси с идеала и не разводнявал истината. Един следобед Свамиджи провеждал урок за младшите монаси, който продължил до вечерта. Като не видял никой в храма за вечерната служба, Премананда отишъл в учебната стая и казал на младите монаси: “Какво правите? Няма ли да дойдете за вечерната служба? Свършете урока и елате.” Свамиджи моментално се ядосал и казал сурово: “Според теб, това което правя тук не е ли служба? Само да биеш камбаната ли е служба?” И той продължил да се кара Премананда.

Премананда се почувствал обезсърчен и унил. Той си тръгнал, изпълнил службата сам и след това изчезнал. Всички монаси го търсили навсякъде, но не могли да открият. Свамиджи започнал да оплаква своето жестоко поведение към Премананда. Той отишъл в храма на Шри Рамакришна и започнал да удря чело в прага отново и отново, умолявайки за прошка за това, че бил говорил толкова грубо. Някои казват, че той удрял челото си в земята толкова пъти и толкова силно, че кожата му се сцепила и от лицето му потекла кръв. Накрая Премананда бил намерен да седи сам на покрива, много мрачен и меланхоличен. Монасите го завели долу при Свамиджи, който го прегърнал и помолил за прошката му.

Свами Вивекананда починал на 4 юли 1902г. Три дни по-рано, докато се разхождал по обширната поляна на манастира с Премананда, Свамиджи посочил едно място на брега на Ганг и казал, “Когато оставя тялото си, кремирайте ме тук.” В деня в който умрял, той закусил и обядвал с Премананда. Той бил във весело настроение и провел уроци за монасите. В четири следобед Свамиджи се разходил с Премананда до Белюрския базар и обратно, който бил на една миля разстояние. Той се чувствал добре и говорел със своя събрат ученик по много и интересни въпроси. Той споменал и за своя план за създаване на Ведически колеж в манастира. За да може да разбере по-добре какво Свамиджи мисли по този въпрос, Премананда попитал, “Каква полза ще донесе изучаването на Ведите?” Вивекананда отвърнал, “Ще убие суеверията.”

Управител на Белюр Матх

4.

Преди да почине, Вивекананда дал две инструкции на Премананда: първо, да управлява Белюр Матх, главните квартири на Рамакришна Ордена; и второ, да не посвещава никого. “Ако имаш ученици,” казал той “твоите и учениците на Брахмананда ще започнат да се карат и съревновават.” Премананда се подчинил на Свамиджи. Свами Брахмананда бил президента на Рамакришна Ордена, затова той трябвало да пътува из цяла Индия, да дава посвещение и да допринася за каузата на организацията. В резултат на това, Белюр Матх практически бил управляван от Премананда. Освен службата, която изпълнявал редовно, той обучавал монасите, грижел се за поклонниците и посетителите, ръководел кухнята, наглеждал краварника и градината, грижел се за болните монаси, събирал пари за поддръжката на манастира и понякога ходел на обиколки, на които давал лекции. Неговото тяло било крехко, но магнетичната му личност привличала много хора към себе си. За него Шри Рамакришна бил жив и той имал способността да отпечатва това чувство в умовете на другите.

Премананда учел повече чрез личния си пример, отколкото чрез думите си. Един монах пише за дневния му режим: той си лягал в 11 часа вечерта и ставал в 3 или 3:30 часа сутринта. След като се измиел, отивал в храма и изпълнявал службата на Бог, а после медитирал с монасите за около два часа. После, ако Свами Брахмананда бил в Белюр, всички отивали в неговата стая и му се покланяли и след това се пеели религиозни песни. В 8 часа Премананда изпращал монасите по техните съответни задължения. Той самият оставал с някои монаси и режел и почиствал зеленчуци за обяд. Това било голяма работа, поради голямото количество храна с различни ястия, която се приготвяла за много монаси и поклонници.

Премананда учел монасите на практическа Веданта: как да сливат работата и богослужението в ежедневния живот. Дори докато кълцал зеленчуци, той говорел за своя Учител и си спомнял много истории. Наблюдателният му поглед бил навсякъде. Ако някой обелел някой картоф малко по-дълбоко, той му напомнял, че зеленчуците се купуват с трудно спечелените пари на поклонниците и с голяма саможертва на тяхното удобство; затова не е добре монасите да не използват правилно тези неща. Премананда не можел да понася никакво пилеене и запечатвал това в умовете на новодошлите.

Той освен това се присъединявал към монасите в плевенето на двора, в рязането на фураж за кравите, в правенето на топки от кравешка тор за гориво чрез смесването на кравешка тор и прах от въглища. Премананда не просто давал нареждания. “Всяка работа тук е свещена,” казвал той, “Независимо дали режете зеленчуци, дали приготвяте топки от кравешка тор, дали излизате, за да изнасяте лекции или служите в храма – всичко е служене на Бог. Трябва да се научите да правите всяко нещо с еднакво чувство на благоговение и святост в сърцата си.”

Истинската религия означава проявление на вътрешното съвършенство. Премананда наблягал върху това съвършенство във всяко действие. Свами Ашокананда си спомня: “Той непрестанно запечатваше в умовете на монасите, че те трябва да бъдат напълно лишени от егоизъм, напълно лишени от всякакъв вид небрежност и напълно свободни от всякакъв вид светски желания. Всичко трябваше да бъде извършвано съвършено от началото до края. Веднъж той обясни причината за това: ‘Мои момчета, един ден вие ще трябва да вършите много отговорни неща. Ако не придобиете навика за отговорност в малките неща, няма да се научите на навика за отговорност в големите неща. Ще мамите.’”

След нарязването на зеленчуците, той се изкъпвал в Ганг и после отивал в храма да изпълни ритуалната служба на Бог. Това било една проста, но много силна служба, с поне половин час медитация. Тя свършвала в около 10:30ч сутринта; след това той отнасял подноса с цветята от службата и ги предлагал на Майка Ганг. После закусвал с малко прасад; ако имало някакви поклонници или гости, им говорел за ученията на Шри Рамакришна или отивал да нагледа зеленчуковата градина и краварника. В 11:30 предлагал сготвена храна на Шри Рамакришна и после изяждал обяда си. След кратка почивка отговарял на писма, а после изнасял урок за монасите. Следобед излизал на разходка, а вечерта изпълнявал вечерната служба и сядал за медитация. После Премананда се присъединявал към монасите и поклонниците в стаята за посетители, където се провеждало или религиозно пеене, или четене и дискусия върху лекциите на Вивекананда, или той си спомнял за своя Учител. Когато камбаната удряла за приношението от храна, Премананда отивал, за да предложи храна на Бог и после затварял храма за този ден. След това изяждал вечерята си. Преди да си легне той се грижел за нуждите на поклонниците, които били гости, уверявайки се че за тях има легла, че те се чувстват удобно и за тях са се погрижили. Това било неговото ежедневие.

Свами Рамешварананда си спомня: “От ранна утрин докато си легнеше вечер, Свами Премананда прекарваше цялото си време в служба на Учителя, монасите и поклонниците. Той беше самото въплъщение на служенето.

Неговата служба за Учителя беше жива, сякаш той виждаше Шри Рамакришна да става от леглото си, да изплаква устата си, да яде храната си, да си почива в леглото си и да се разхожда из градината. Той инструктираше монасите: ‘Подрязвайте израстъците на бодливите розови храсти, иначе те ще се закачат за дрехата на Учителя. Внимавайте той да не среща трудност да се разхожда в двора на манастира. Не слагайте много вар в бетеловите рулца; това ще опари езика на Учителя. Той предпочиташе да яде топла храна; не му слагайте изстинала храна. Когато приготвяте сандалова паста за службата, в нея не трябва да има никакви твърди частици. В Дакшинешвар Учителят обичаше цветята и сладкия аромат на тамян; затова украсявайте неговия храм с цветя и палете тамян. Когато слагате Учителя да спи, спускайте мрежата против комари и умствено масажирайте стъпалата му. Оставяйте чаша с вода на масичката до неговото легло, ако случайно той се събуди и ожаднее. Сменяйте дрехата върху портрета на Учителя на олтара всеки ден’.

През 1916-17г. аз изпълнявах службата в храма. Един ден Свами Премананда ме попита: ‘Наред ли е дрехата на Учителя? Слушай внимателно, моето момче. Веднъж, след като предложих една нова дреха на Учителя, аз се канех да я облека; тогава той ми каза чрез видение, “Бабурам, ти ще си облечеш нова дреха, а моята риза е скъсана. Не ме ли обичаш вече?” Тогава заедно отидохме до храма и видяхме, че неговата риза е била прогризана от мишка.’

В служба на поклонниците

Животът на Премананда показва начина, по който действа един човек, как се държи и как живее той в света след реализирането на Бог. Неговото сърце прелива от любов и състрадание към човешкото нещастие и той действа без никакъв себичен мотив или егоизъм. Работата се превръща в богослужение за него. Индуистките писания казват: “Тези които са отдадени на Бог, не са истински поклонници, истинските поклонници са тези, които са отдадени на поклонниците на Бог.” Премананда учел монасите, че служенето на Бог и служенето на поклонниците не са различни неща. Той цитирал думите на Шри Рамакришна, “Бхагавата-Бхакта-Бхагаван – писанията, поклонникът и Бог – тези три неща са едно и също.” Друг път казвал: “Учителят викал от покрива на кутхи¹ в Дакшинешвар, ‘О поклонници, където и да сте, моля ви елате.’ Този зов само за някои от нас ли е? Той е викал и вас, и много други. Всички поклонници на Учителя още не са пристигнали.”

Когато цветята разцъфнат, пчелите идват от само себе си. Любовта и магнетичната личност на Премананда привличали много хора в Белюр Матх и те идвали понякога дори в необичайни часове. Там се събирали колежани от Калкута; той винаги ги посрещал като любяща майка. Той смятал, че е изключително преимущество за монасите те да служат на поклонниците с храна, гостоприемство и духовност. Понякога давал собствената си храна на поклонниците и оставал гладен. Често идвали посетители, след като обядът бил приключил и самият той отивал в кухнята и започвал да готви. Монасите разбира се, не искали той да прави това. Но Премананда казвал, “Вие работихте толкова много, нека аз сготвя.” Понякога идвали хора късно през нощта и ако те искали да ядат, монасите ставали и им приготвяли храна. Ако нямало свободни легла, те давали собствените си легла на посетителите. Един монах си спомня: “В онези дни аз нямах време да спя. Просто лягах на някоя пейка за два или три часа.” Ако имало някакви оплаквания сред младите монаси, Премананда казвал: “Слушайте, хората в света страдат толкова много. Те идват в дома на Шри Рамакришна, за да получат покой. Ваш дълг е да ги накарате да се чувстват добре дошли. Това ще бъде от голяма полза за вас; ще бъде от голяма полза за тях.”

Веднъж дошли едни поклонници с бебе, което плачело за храна. Премананда веднага отделил малко мляко от приношението за Бог и дал останалото на бебето². Едно богато семейство от Калкута дошло в Белюр Матх с файтон и щяло да си тръгне без да си вземе прасад. Премананда накарал един монах да изтича и да им даде прасад. На следващия ден те изпратили голямо количество сладки и други неща за приношението на Бог. Премананда казал по повод на това: “Ако монасите служат на поклонниците, Бог кара тях също да служат на монасите. Но им служете без никакъв мотив.”

Веднъж един поклонник от Мадрас заспал на верандата на втория етаж. Премананда забелязал това в полунощ. Той веднага разпънал мрежа против комари над постелята му и започнал да му вее. Поклонникът се събудил и много се развълнувал, когато го видял да прави това. В друг случай много поклонници дошли в манастира, оставили обувките си на двора и отишли в храма. Междувременно започнало да вали. Един брахмачарин се спуснал да пренесе обувките на верандата и започнал да ги вдига с крака си. Наблюдавайки това чувство за превъзходство в него, Премананда казал: “Носи обувките на поклонниците на главата си.” Във Варанаси той казал на един монах, “Торбата на монаха трябва да има два отвора³. Ти служиш на хората, които даряват пари, а пренебрегваш другите, които не могат да си го позволят; това не е правилно поведение за един монах.”

Свами Брахмананда бил президент на Управителния съвет на Ордена, а Премананда бил негов член. Веднъж на едно събиране Свами Шуддхананда прочел финансов доклад и казал на Брахмананда, че има дефицит от четиристотин рупии заради служенето на поклонниците?” Брахмананда попитал: “Братко Бабурам, как ще се справим с този дефицит?” Премананда отговорил: “Махарадж, аз изхарчих тези пари, за да служа на поклонниците, затова ще събера сумата чрез просене.” Друг път Свами Шуддхананда предложил на Брахмананда да се въведат някои правила и задължения за оставането на поклонници в Белюр Матх. Премананда казал: “Виж Шуддхананда, докато ние сме живи, нека продължава така както си е; когато умрем, можете да отворите хотел за поклонниците... Учителят е този, който ги води тук и те носят всичко за него. По същия начин, пак той е този, който яде и също храни хората. Какво можем да направим ние по този въпрос?”

По време на борбата на Индия за независимост, някои млади хора напуснали движението за свобода и се присъединили към Рамакришна Ордена. Понякога цивилни полицаи идвали в Белюр Матх да следят тези бивши революционери. Един полицейски шпионин си спомня за величието на Свами Премананда: “По заповед на висшестоящите отидох в Белюр Матх на проучване. Вървях пеша през целия път. Когато пристигнах, бях изтощен и седнах на една пейка. Беше тихо; изглежда, че всички си почиваха. Изведнъж при мен дойде един човек да ми повее с ветрило от палмово листо. След това той ми даде прасад и чаша студена вода. Изядох го и се почувствах много по-добре. Той знаеше кой съм аз и въпреки това ми служеше.”

Любовта не вижда недостатъци. Един млад човек от добро семейство в Калкута се бил сприятелил с неподходящи хора и под тяхно влияние започнал да взема наркотици. Това било много болезнено за неговите роднини, които направили всичко възможно, за да поправят нещастието, но техните усилия се провалили. В отчаянието си неговият брат, който бил монах, потърсил помощта на Премананда. Той тихо изслушал историята и после отишъл да посети момчето. След дълъг разговор го убедил да дойде в манастира на следващия ден, което то направило. То продължило да идва в Белюр Матх след това много пъти. Постепенно, духовното присъствие на Премананда започнало да променя характера му. “С колко много обич и нежност ме даряваше той,” си спомня по-късно момчето. “Моите роднини и приятели ме изоставиха, но неговата любов ме крепеше. Той знаеше всичките ми лоши постъпки и въпреки това ме обичаше!” По-късно, това момче се отрекло от света и постъпило в Ордена като монах.

Каталог: Disciples%20Lives
Disciples%20Lives -> Биография "Виждаш ли светлина, докато заспиваш?" попитал Шри Рамакришна, когато срещнал Нарендра за първи път. "

Изтегляне 0.61 Mb.

Сподели с приятели: