Свами Премананда Свами Четанананда Биография 1


Обучение на младите монаси 5



страница3/4
Дата20.09.2016
Размер0.61 Mb.
#10329
ТипБиография
1   2   3   4

Обучение на младите монаси

5.


Много е трудно да бъдат обучавани монаси. Те първо трябва да наблюдават живота на своя учител и след това неговата ученост. Само един човек на чистотата, себеотречеността, любовта и учението може да обучава монаси. Премананда бил надарен с първите три качества от самото си рождение. Въпреки че нямал някакво сериозно образование, той ден и нощ бил чел този жив Упанишад – живота и ученията на Шри Рамакришна.

Веднъж при Премананда дошъл един млад човек и изразил желание да стане монах. Свами Премананда му казал: “Сега си студент. Първо вземи бакалавърската си степен и после ще постъпиш в манастира. Свамиджи имаше бакалавърска степен.” Младият човек казал: “Свами, не е ли възможно да стана монах без да съм бакалавър? Вие не сте.” Обръщайки се към един монах, който бил там, Премананда казал: “Чуй, какво говори това момче! Моето момче, цялото обучение от което ние се нуждаехме, ни го даде Учителят. Ние не се нуждаем от никакви степени.”

Премананда бил вдъхновител на души. Той напомнил на монасите: “Никога не забравяйте, че целта на човешкия живот е да реализирате Бог, да Го видите. Затова сте се отрекли от домашното си огнище. Борете се непрестанно да имате любов и отдаденост към Него. Копнейте за Него с жадни сърца. Вие сте хора. Но бъдете богове! Учете другите чрез примера на своя собствен живот.” След няколко минути на мълчание, той продължил: “Виждам много ясно, млади хора, че след като ние си отидем, от вас ще идват да се учат множества от хора.”

“Кой ще ни слуша?” попитал един млад монах.

Премананда: “Не мислете, че вие сте по-низши от нас. Вие сте получили милостта на Святата Майка. Мислите ли, че ние ме станали велики, само защото хората вземат прахта от нозете ни1? Не, ние първо видяхме Шри Рамакришна и после се отрекохме от света; вие сте наистина велики, защото сте се отрекли от света без да го виждате!”

Младият монах: “Учителят ви е направил велики.”

Премананда: “Не! Той не ни направи велики, той ни направи ‘никои.’ Вие също трябва да станете ‘никои’. Изтрийте цялата суета от умовете си. Учителят казваше: ‘Когато егото умре, всички беди свършват.’ ‘Не аз, не аз, а Ти, О Боже.’”

Премананда бил въплъщение на смирението, търпението, въздържанието и прошката. Един ден той разкрил ума си на един старши монах: “След като свърша сутрешната си медитация и джапа, докато слизам по стълбите на храма, си повтарям тази мантра на Учителя, ‘ша, ша, ша – въздържай се, въздържай се, въздържай се. Този който се въздържа, оцелява, а който не го прави – загива.’” Лишен от всяка следа от гордост и его, той се чувствал като инструмент в ръцете на Бог. В Белюр Матх Премананда трябвало да действа като любяща майка, както и като наказващ баща. Той се карал на монасите, за да коригира техните недостатъци, но след това неговото нежно сърце плачело. Понякога докато се разхождал из двора на манастира, той предупреждавал себе си: “О Бабурам, внимавай! О Бабурам, внимавай!” Някои от писмата му разкриват неговите вътрешни чувства: “Не храня идеята, че съм добър. Дошъл съм да се уча. Няма край на ученето. Нека Учителят ни даде правилно разбиране – това е моята молитва. Като забелязваме недостатъците на другите, ние постепенно се заразяваме от тях. Не сме дошли да гледаме техните недостатъци и да ги поправяме. Ние сме тук само за да се учим. Господи, Ти си всичко. На кого да се карам? Всичко е Той; има разлика само в количеството прах, който покрива златото.”

Въпреки своето смирение, Премананда можел да бъде и строг, когато това било необходимо. Той придавал голямо значение на благостта в поведението. “Ако искаш да си монах,” повтарял той често, “първо бъди благ.” Често казвал със съжаление: “В наше време никой не обръща внимание на добрите маниери и поведение. Учителят полагаше огромна грижа, за да ни научи на тези неща.”

Един монах писал: “Чрез своите красноречиви и пламенни обръщения той запечатваше дълбоко в умовете на новопостъпилите високите идеали на Шри Рамакришна и Свами Вивекананда. Като държеше живи в техните умове удивителната себеотреченост на Учителя, неговата силна жажда за реализиране на Бог, неговата нечувана отдаденост към истината, ревностните му практики и аскетизъм, изумителните му реализации и неговата дълбока любов и доброта към учениците му – той изглеждаше така, сякаш се е издигнал над земното ниво и думите му наелектризираха тези, които го слушаха. Така той оформяше младите умове според един нов идеал.”

Премананда не бил едностранчив; той насърчавал монасите да практикуват всички видове йога - Карма, Джнана, Бхакти и Раджа – според идеалите на Вивекананда. “Трябва да се научите,” казвал той, “да работите във всяка област от живота – независимо дали като служещ в храма, готвач в кухнята, кравар в обора или чистач на тоалетната. Независимо дали са малки или големи, всички дейности трябва да получават еднакво вашето внимание. Винаги се грижете за средствата толкова, колкото и за целта.” Той не можел да понася монасите да бъдат дори съвсем малко безразлични или небрежни в своята работа. Карал им се затова сурово, но после бързо прощавал и забравял грешките на всички. Днес в Рамакришна Ордена карането на Премананда е станало пословично.

Свами Гнанешварананда си спомня: “Понеже Свами Премананда беше толкова любящ към всички, за него често се казваше, че е ‘Майката на манастира.’ Той можеше да бъде много строг на моменти, но това винаги беше за наше добро. Веднъж аз бях сурово смъмрен от него. Имаше разговор за Бхагавад Гита, а аз казах: ‘Да, че съм я.’ Моментално Свами Премананда каза: ‘Моето момче, кажи, чета я. Никога не казвай, “чел съм Гита”. Човек никога не може да свърши с четенето на Гита.’

Друг път плевяхме градината на манастира. Свами Премананда ни наблюдаваше и забеляза, че едно от момчетата не вади плевелите с корените. Той му извика: ‘Моето момче, трябва да вадиш плевелите с корените, иначе просто мамиш себе си и си губиш времето. Ако не разбереш необходимостта от изкореняването на плевелите в градината, как ще изкорениш своите стари недостатъци и тенденции? Как ще разбереш истинското значение на духовния живот?’ И той добави следното значимо нещо: ‘Изтръгнете ги, момчета! Изтръгнете ги всички с корените.’

Друг път Свами Премананда ни наказа, понеже приказвахме твърде много: ‘Вие, приказливи глупаци! Говорите само глупости. Нека не езикът ви да приказва; нека характерът ви говори!’ И пак: ‘Защо жужите толкова много? Вие, пчели, очевидно не сте открили меда.’”

Веднъж Премананда помолил един брахмачарин да нареже фураж за кравите и го изпратил в обора. Брахмачаринът се заел с това задължение много самонадеяно и след малко си порязал пръста. По време на своята обичайна обиколка, на която наглеждал как вървят различните дейности, Премананда спрял пред обора. Момчето се опитало да скрие кървящия си пръст, но това не могло да убегне от бдителния поглед на Премананда. Той казал остро: “Колко си невнимателен! Помолих те да нарежеш фуража, а не пръстта си. Нали така? Можеш да видиш как от пръста ти тече кръв. Но знаеш ли как това кара сърцето на другиго да кърви? Мислех те за много умно момче, но ти излезе глупак, а аз още по-голям. Срамота! Реши, че тази работа е твърде незначителна!” Тогава той завел момчето до лечебницата, където му превързали пръста.

Знаейки, че Премананда е строг наставник, Брахмананда понякога дразнел своя събрат ученик. Една сутрин монасите били в стаята на Брахмананда на втория етаж и били заети с духовен разговор. Почнало да става късно. Премананда открил, че момчетата още не са слезли долу и не са се заели със своите съответни задължения. Затова извикал отдолу: “Хей, вие горе! Момчета, слизайте вече! Обядът на Учителя не е приготвен.” За да се позабавлява, Брахмананда накарал момчетата да слязат долу и да кажат на Премананда: “Господине, моля ви дайте ни освобождение. Тогава ние няма да имаме повече трудности с медитацията си, молитвата и другите си практики.” Дочувайки шегата на Брахмананда, Премананда извикал: “Добре, практикувайте си вашето самадхи. Не възразявам на това. Ще свърша всичко сам. Но нека само веднъж да открия шума на пазар да идва от вашите умове и веднага ще ви издърпам за ушите и ще ви накарам да работите!”

Един монах бил натоварен да се грижи за склада на кухнята. Веднъж докато преливал олио, няколко капки капнали на пода. Премананда видял това. Той казал на монаха: “Защо пилееш олиото на Учителя? Поклонниците даряват своите трудно спечелени пари за службата на Бог. Повече няма нужда да работиш тук. Покланям ти се.” Премананда се поклонил и напуснал мястото. Монахът се почувствал ужасно. Той продължил своята работа, но няколко дни не ял нищо и пиел само вода от Ганг. Когато Премананда чул за това, той прегърнал монаха и му казал: “Ядосан ли си ми? Кого другиго имам аз освен вас? Не трябва ли да ви се карам, ако не вършите нещо правилно? Знай със сигурност, че карането на монах пречиства ума.” Премананда му дал прасад и премахнал агонията в ума му.

Веднъж той отишъл при един брахмачарин, който прекарвал твърде много време в работа в градината и му казал: “Защо си тук, за да учиш писанията или само за да вършиш работата на едно кули (носач и слуга)?” Брахмачаринът смутено отвърнал: “Един от братята чете, а ние слушаме. Освен това, не знам добре санскритски. Свами Дхирананда шеговито отбелязал: “Той е напуснал дома си от страх да не учи, а сега вие го карате да учи!” Премананда не обърнал внимание на шегата и казал заглавието на една нова книга на английски и после строго казал на брахмачарина: “Прочети тази книга от началото до края за три месеца. Иначе ще трябва да хванеш ферибота и да прекосиш Ганг.” (т.е. да напусне манастира)

През онези дни всяка вечер имало уроци върху писанията в стаята за посетители на манастира. Една вечер след медитация, Премананда отишъл там и не намерил никого. Стаята била тъмна. Това много го подразнило. Щом се разпространила вестта, че Премананда чака в стаята, монасите дошли. Когато Премананда попитал защо урокът не се е провел, всички мълчали. Накрая един брахмачарин казал: “Трудно ни е да провеждаме урока в тази стая. Често намираме поклонниците, които идват в Белюр Матх да лежат или спят тук.” Състрадателният Свами отвърнал: “Знаете ли колко много беди и проблеми имат те в своя живот? Те са тормозени в света, затова идват тук за покой и почивка. Това място вибрира с атмосферата на светостта и с бриза от Ганг. Къде ще откриете такова спокойно място? Нека спят. Вие защо сте тук? Вие сте се отрекли от всичко, за да събуждате хората. Учителят и Свамиджи дойдоха, за да пробудят целия свят. Вие сте дошли, за да работите за тях. Не можете ли да събудите тези няколко души? Когато видят вас будни, техният сън ще бъде прекъснат.”

Когато Брахмананда, Туриянанда и други ученици на Шри Рамакришна били в Белюр Матх, Премананда често карал младите монаси да им служат и да общуват с тях. Той им казвал: “Понеже са били в компанията на Бог, те са станали богове. Те не са обикновени хора. Ако общувате с тях и им служите, животът ви ще благословен.” Ако Брахмананда бил недоволен от някой монах, Премананда водел този монах при Махарадж и смирено се застъпвал за него: “Махарадж, това момче е добро. Моля те не му се ядосвай. Ако го благословиш като сложиш ръка на главата му, всичките му недостатъци ще изчезнат”. Казвайки това, Премананда сграбчвал ръката на Махарадж и я докосвал главата на монаха.

Веднъж след вечерната служба, Премананда седнал за медитация в ъгъла на южната веранда на стария храм. Минало обичайното време, но той не станал. Когато дошъл да предложи храната, служещият в храма открил Премананда неподвижен. Той предположил, че сънят е надвил умореното му тяло и го повикал няколко пъти, но напразно. После се върнал от службата в храма и отново го повикал – все още нямало отговор. Тогава надвесил светлина над него. Премананда бавно отворил очи. Когато бил попитан дали е бил заспал, той отговорил чрез една мистична песен: “Аз съм пробуден и повече няма да спя. Буден съм в йога. О Майко, аз Ти върнах обратно Твоя мистичен сън и сложих съня да спи.” Обръщайки се към служещия в храма, той казал: “Когато ме намериш в това състояние, не ме викай силно, а повтаряй името Учителя в ушите ми. Това ще ме върне обратно.”


На поклонения и със своите събратя ученици

6.
Премананда не бил пътувал толкова много, колкото някои от неговите събратя ученици. В ранните години на своя монашески живот той бил придружил майка си до Рамешварам, важно свято място в Южна Индия. По-късно, през 1906г., посетил в Пури, святото място на Джаганатх. Случило се така, че един ден видял един християнски проповедник пред храма на Джаганатх силно да порицава индуизма. Той не могъл да понесе да слуша някой да осъжда така индуизма на това свято място. Затова започнал силно да повтаря името на Бог: “Хари бол! Хари бол!” Тълпата бавно подела Името и гласът на мисионера бил заглушен. Свещениците незабавно изразили своята благодарност към Премананда и казали: “Страх ни беше да предприемем някакво действие, за да спрем проповедника.” Премананда бързо напуснал мястото засрамен и натъжен от своето импулсивно действие. Същата нощ Шри Рамакришна му се явил насън и му казал: “Защо прекъсна това събиране? Този човек също разпространяваше името на Бог и Неговите учения. Утре трябва да го намериш и да му се извиниш.” На следващата сутрин, след дълго търсене, Премананда открил дома на проповедника и скромно помолил за неговата прошка.

През 1910г. Премананда заминал с Шивананда и Туриянанда, за да види Амарнатх, ледения лингам на Шива в Кашмир. По-късно Премананда пише на сестра Девамата: “Само си представете какво велико изживяване беше това за всички нас – едновременно гледката на огромната бяла пещера на Амарнатх на височина от около 5500м и уморителното пътуване през най-красивия и най-вълнуващия за душата пейзаж на света.” Те посетили също и Кширбхавани и останали в една къща-лодка за около месец в Шринагар. След като посетил Канкхал, Харидвар и Варанаси, Премананда се върнал в Белюр Матх през декември 1910г.

През 1914г. Премананда отишъл във Варанаси, за да доведе Брахмананда обратно в Белюр Матх. Той бил неохотен да напусне мястото на Бог Шива. “Но Махарадж,” казал Премананда, “Свамиджи е нашият Бог Шива и той живее в Белюр.” Брахмананда не казал нищо. После той отишъл да посети Праяг (Аллахабад), а Премананда го последвал. Един следобед Премананда ненадейно легнал по очи пред своя събрат ученик. Брахмананда се развълнувал и веднага казал: “Братко, какво правиш? Стани! Стани!” Но Премананда не отстъпил. “Няма. Не, докато не се съгласиш да се върнеш в Белюр Матх.” Любовта и смирението на Премананда победили. Брахмананда се усмихнал: “Стани, братко, стани. Ще се върна.”

Едно забележително събитие се случило по време на това пътуване, което било разказано по-късно от Свами Прабхавананда: “Беше във Варанаси през 1914г. Свами Премананда посещаваше храмовете на Бог Вишванатх и Майка Аннапурна всеки ден след като се изкъпваше в Ганг. Аз го придружавах. Един ден, след като свършихме със службата в храма на Аннапурна, главният свещеник сложи венец от цветове на невен на врата на Свами Премананда. Когато той посегна да свали венеца и да го даде на мен, аз му се поклоних и му казах: ‘Не, Махарадж, задръжте го. Изглеждате толкова красив.’ Думата ‘красив’ му напомни за Божията красота и той навлезе в екстаз. Лицето му се зачерви и тогава от цялото му тяло започна да се излъчва светлина. Тръгвайки бавно, той напусна храма, а аз го последвах. Алеята пред храма беше претъпкана както обикновено, но хората от всички страни започнаха да се взират в Свами Премананда и направиха път. Беше съвсем очевидно, че всеки от присъстващите го видя просветлен. Той беше напълно погълнат в мисълта за Бог и забрави своето обкръжение. Когато приближихме до външната врата на манастира, Свами Нирбхарананда, игуменът, ни видя от верандата. Той незабавно нареди на монасите да подготвят специално посрещане на Свами Премананда. Влязохме в двора на манастира под звуците на камбани и раковини. Когато Свами Премананда достигна до верандата, той свали венеца и го сложи на врата на игумена. След това затанцува в екстатична радост за кратко. Постепенно екстазът му намаля и божествената светлина изчезна.”

Въпреки, че Премананда имал нежна природа, той не бил нито емоционален, нито сантиментален. Но понякога той бивал заливан от Божествено опиянение и неговото блажено състояние неизменно издигало другите на едно по-висше ниво. Веднъж, по време на Дурга Пуджа в Белюр Матх, монасите пеели религиозни песни. Изведнъж Премананда се изпълнил с божествена радост и помолил Сарадананда: Братко, ще трябва да изпееш една песен. Не виждаш ли колко много радост тече тук? Но ако не изпееш нещо, този поток от радост няма да пълен.” Сарадананда възразил, че не е пял от дълго време. Неспособен да устои на любящата молба на Премананда обаче, той пял и по-късно се присъединил към своите събратя ученици и танцувал с тях. Той бил доста едър. На следващия ден отбелязал: “Брат Бабурам ме накара да танцувам на стари години.”

Учениците на Шри Рамакришна изпитвали голяма любов и уважение един към друг. Веднъж, по време на фестивала на Шиваратри, Премананда и Шивананда били заедно в Белюр Матх. Обръщайки се към Шивананда, Премананда казал: “Това е нашият Бог Шива! Брат Тарак е нашият Шива!” В друг ден Брахмананда казал на монасите за Премананда: “Чуйте, ако можете искрено да следвате едно или две неща от тези, които ви казва Премананда, животът ви ще бъде благословен. Обикновен човек ли е той? Той е толкова чист, че в която и посока да погледне, всичко в тази посока става чисто.

Веднъж по време на рождения ден на Шри Рамакришна, М. дошъл в Белюр Матх, за да изрази почитта си към своя Учител. Той не бил добре. След като се поклонил на Шри Рамакришна в храма, М. седнал под манговото дърво на двора. Той носел ориз за закуска и попитал дали в кухненския склад няма извара. Един млад монах отишъл да провери и открил един съд с извара, който още не бил предложен на Шри Рамакришна; поради тази причина, той не можело да бъде даден на М. Докато монахът се връщал от склада, Премананда научил от него, че М. се нуждаел от извара. Премананда моментално взел съда и заставайки пред портрета на Шри Рамакришна, му го предложил със затворени очи. Тогава го дал на монаха, за да го поднесе той на М. След това Премананда казал на един монах с голямо чувство: “Днес Учителят ме спаси от голяма грешка. Знаеш ли, че М. беше негов близък другар? Учителят яде чрез устите на тези поклонници. Не си ли чел в “Блажените слова на Шри Рамакришна” (записани от М.) как Учителят казва, че ако нахраниш един от тях, това е равносилно да нахраниш хиляда монаси. Във въплъщението на Рамакришна, М. е светецът Вяса1 (записващият) и едновременно светецът Нарада (възпяващият). Ден и нощ от неговите уста като извор текат блажените слова на Учителя. Днес той ме спаси от сериозна грешка”.

Егото разделя човешките същества от Бог; ето защо Шри Рамакришна винаги учел своите ученици да бъдат смирени. Дори след смъртта си, той продължавал да бди над своя Бабурам. Премананда бил стриктен вегетарианец и изпитвал слабо отвращение към хората, които ядели риба; това отношение понякога излизало на повърхността чрез неговите думи и действия. Една нощ, Шри Рамакришна му казал във видение: “Слушай Бабурам, моите деца ядат малко риба. Защо вдигаш шум за това? Мислиш ли, че си постигнал всичко, защото не ядеш риба?” На следващата сутрин Премананда станал, отишъл в кухнята и докоснал с език ножа, с който се режела рибата. Казал си: “Аз съм Бабурам; защо трябва да наранявам чувствата на другите?” След това изпратил някой до пазара да купи хубава риба; после я изчистил, сготвил я и сам я сервирал на монасите. След обяда им се извинил: “Учителят казваше, ‘Отровата на голямата и на малката кобра е една и съща.’2 Моля ви да ми простите. Не трябва да казвам нищо, което може да нарани чувствата на другите.”

Целият живот на Премананда бил живот на пълно себеотрицание. Зад всяко негово действие се криело финото, но внушително присъствие на Шри Рамакришна. Понякога това присъствие ставало видимо и Премананда бил благославян с видение на своя любим гуру. Но това не винаги ставало при най-добрите обстоятелства. Веднъж Премананда дал една тиква от манастирската градина на един беден брахмин. Виждайки брахмина да отнася тиквата, Брахмананда казал: “Ако раздаваш така свободно зеленчуците как ще се справяме със службата на Учителя?” Премананда бил наранен. Той метнал на рамо хавлията си и тръгнал да излиза от двора на Белюр Матх, готов да напусне манастира за добро. Но в момента в който достигнал портата, някой изтръгнал хавлията му и я вързал около врата му. Той се обърнал и видял Шри Рамакришна да стои пред него. “Къде отиваш детето ми?” казал той. “Как можеш да заминеш и да ме оставиш тук?” Развълнуван от преживяното, Премананда се втурнал към Брахмананда и легнал по очи пред него.

Премананда бил един от малкото ученици на Шри Рамакришна, който имал свободен достъп до Святата Майка. Тя го обичала много и той също й бил много отдаден. Винаги когато някой монах отивал да я посети в Удбодхан, Премананда изпращал цветя, зеленчуци и мляко за нея, молейки монаха да й предаде неговите приветствия. Понеже никога не посвещавал никого, той изпращал поклонниците при Святата Майка и при Брахмананда за посвещение. Лицето на Премананда сияело, когато той говорел за Святата Майка. Веднъж казал, че онези които смятат Шри Рамакришна и нея за различни никога няма да направят духовен прогрес; че те двамата са като двете страни на една и съща монета. Веднъж по време на разговор в Белюр Матх, той казал на поклонниците: “Ние сме виждали, че тя има много по-голям капацитет от Учителя. Тя е въплъщението на Силата и колко добре контролира тази сила! Шри Рамакришна не можеше да го прави, въпреки че се опитваше. Неговата сила ставаше проявена чрез честия му екстаз, който беше виждан от всички. Святата Майка често навлизаше в самадхи, но другите не знаеха това. Какъв чудесен самоконтрол имаше тя! Тя покриваше себе си с воал, като млада булка в дома на съпруга си. Хората от Джайрамбати мислеха, че тя ден и нощ е заета да се грижи за своите племенници.




Като проповедник

7.

Животът вдъхновява за живот. Понякога голям учен с чудесна ораторска реч е неспособен да впечатли публиката; от друга страна, някой друг може да направи огромно впечатление само с няколко думи – не добре подредени и може би неправилни граматически. Вивекананда казва: “Думите и дори мислите, съставляват една трета от влиянието при създаването на едно впечатление, а самият човек – две трети. Това което наричате личен магнетизъм на човека – то е което се изразява навън и ви впечатлява.” Премананда бил магнетичен и силен, когато говорел и го правел на основата на собствения си опит. Той говорел от сърце – а гласът на сърцето е разбиран от всички. Той изтъквал отново и отново, че религията се гради на практиката, а не на теорията. Чистотата и безстрастието са двете задължителни условия за реализацията на Бог. По време на своя престой в Дакшинешвар, Премананда започнал да записва някои от ученията на Шри Рамакришна. Но той му казал: “Това не е твоя задача. Много красиви думи на мъдрост ще бликат от твоите уста.”

Ако Святата Майка била в Калкута, Премананда винаги искал нейното позволение да отиде някъде, за да изнесе лекция. През 1914г. той бил поканен да говори на Рамакришна фестивала в Малда, Северен Бенгал. Той дошъл с поклонниците в Удбодхан, за да получи разрешението й, но тя отказала, защото Премананда бил болен само преди две седмици. Когато поклонниците отново я помолили да се съгласи, тя попитала Премананда дали иска да отиде. Той отговорил с голямо чувство: “Какво знам аз, Майко? Ще изпълня твоята заповед. Ако ми кажеш да скоча в огъня, ще скоча; ако ми кажеш да скоча във водата, ще скоча; ако ми кажеш да отида в ада, ще отида. Какво знам аз? Твоята дума е последна.” Накрая Святата Майка дала своето позволение, но го помолила да се върне скоро. На поклонниците казала: “Всички те са велики души. Техните тела са канали за правене на добро на света. Грижете се за техния физически комфорт и удобство.”

В Малда Свами Премананда изнесъл лекция озаглавена “Служи на човешките същества като Бог.” Той наблегнал върху Карма Йога на Вивекананда, върху практическата Веданта и заключил, че религията за този век е да се служи на човечеството. Докато той говорел, един господин го помолил да каже нещо за любовта и отдадеността към Бог; но Премананда не му обърнал внимание. Когато човекът повторил молбата си, Премананда казал: “Кой ще слуша за любовта и отдадеността към Бог? Не намирам никой тук, който е способен да чуе за това.” Той продължил: “Господине, чуйте една история. Имало един амбулантен търговец, който викал: ‘Кой иска да си купи любов? Кой иска да си купи любов?’ Хората отворили вратите си и попитали за цената. Продавачът казал: ‘Цената ли? Любовта е безценна! Но аз мога да продам тази безценна любов за една глава. Готови ли сте да се откажете от главите си?’ Хората веднага затворили вратите си.” Тогава посочвайки към аудиторията, Премананда попитал: “Има ли някой, който е готов да се откаже от главата си (егото си)?” Всички замълчали.

През 1901г. след като се върнал от Източен Бенгал (днес Бангладеш), Вивекананда казал на Премананда, “Оставих Източен Бенгал за теб.” Това били пророчески думи. Всяка година, от 1913 до 1917г., Премананда посещавал Източен Бенгал, понякога сам, а понякога с Брахмананда. Свами Ашокананда пише: “Всичките му посещения бяха епически събития. Където и да отидеше, хиляди хора – стари и млади, индуси и мюсюлмани – биваха привлечени от него. А когато напускаше едно място, дори след посещение само от няколко дни, хората тичаха след него плачейки. Той си тръгваше с конски впряг, а те бягаха, за да продължат да са с него. В продължение на мили го следваха така и проливаха сълзи, сякаш умираше някой много скъп за тях човек. Това бяха същински чудеса на духа. Той просто им измъкваше сърцата; сякаш ги купуваше със своята любов –индуси и мюсюлмани наравно.” В резултат на многобройните проповеди на Премананда в Източен Бенгал, много млади хора постъпили в Рамакришна Ордена.

Премананда бил просветлена душа и бил извън всяка каста, вероизповедание и религиозна секта. Познавайки неговото универсално отношение, мюсюлманският Наваб1 Салимулла от Дхака поканил Премананда в своя дворец. Премананда занесъл прасад на Шри Рамакришна на мюсюлманските поклонници. Той се срещнал с Бегумите2, в палата на Наваб Гани, разказал им историята за живота на Шри Рамакришна и предал неговото послание за хармонията на религиите. Салимулла бил чел произведенията на Свами Вивекананда и бил привлечен от дейностите на Рамакришна Мисията. Той поканил Премананда, за да се посъветва с него за откриването на център за мюсюлмански младежи в Дхака. Сестрата на Салимулла, Бегум Акхтара Бану, дарила сума за построяването на Рамакришна Матх в Дхака, в памет на нейния баща. По-късно някои от мюсюлманските жени станали много предани на Премананда и посещавали Белюр Матх.

Узнавайки за успешната мисия на Премананда в Дхака, Туриянанда му писал: “Ти си ковчежето за скъпоценности на Шри Рамакришна. Като въплъщението на любовта, ти раздаваш любов като гопите от Вриндаван. Братко, запази малко любов и за нас.” Виждайки големия ентусиазъм на Премананда да проповядва, Брахмананда го предупредил да не прекалява с това, защото тялото му било много крехко. На това Премананда отговорил: “Аз съм съвършен и вечно свободен. Аз съм последовател на Свамиджи и той е този, който ме помоли да разнеса посланието на Шри Рамакришна до всяко село”. Друг път Премананда попитал Святата Майка: “Майко, аз не притежавам никакво образование, но хора от различни места ме канят да говоря. Какво да правя?” Сарада Деви отговорила: “Синко, не се безпокой. Учителят ще говори, седейки на езика ти. Той е с теб.”

Веднъж Премананда щял да тръгва за Източен Бенгал, а поклонниците го чакали в лодка на Белюрския гхат. Те трябвало да хванат влака от Калкута, а после да се качат на параход. Премананда отишъл в храма да иска позволението на своя Учител. Един монах който бил там го чул да говори с Шри Рамакришна, но не чул неговия отговор. Накрая Премананда казал, “Добре, Учителю, няма да заминавам.” После той слязъл долу и казал на поклонниците, че няма да тръгне в този ден. Те били разочаровани; но вестниците по-късно писали, че параходът на който те трябвало да се качат от Гоаланда до Дхака бил потопен от циклон.

През 1915г. Премананда посетил Рарикхал в Дхака и останал в къщата на известния учен Джагадиш Чандра Босе. Пазачът на къщата му дал много хубава стая, но леглото там било пълно с дървеници. Веднага щом легнал в него, Премананда бил нападнат от тях. Той помолил помощника си да запали лампата. Дървениците временно изчезнали щом видели светлината, но отново се върнали, когато тя била угасена. Премананда седнал на леглото и прекарал цялата нощ в медитация. На следващия ден продължил със своята натоварена програма, с изнасянето на лекции и разговорите с хората. Когато му казали да си почине, той отвърнал: “Тялото ми не се уморява, докато говоря за Учителя.”

Поклонниците от Рарикхал поканили Премананда на своя Рамакришна фестивал. Те събрали дарения от индуските села, но не и от мюсюлманите, защото смятали, че те няма да помогнат за индуската кауза. Но мюсюлманите били виждали Премананда; някои от тях били говорили с него и на мюсюлманското общество била известна неговата святост. “Да не би той да принадлежи само на индусите? казали те. “Той е и наш пир” (мюсюлмански светец). Една мюсюлманска делегация отишла при Премананда и казала: “Какво лошо сме направили, че не ни бяха поискани дарения за фестивала? Защо бяхме пропуснати?” Те се чувствали натъжени. Затова Премананда изпратил доброволци в мюсюлманската общност да събират средства, които с радост били дадени за фестивала на Шри Рамакришна. Премананда казал на едно публично събиране: “Ние индусите и мюсюлманите сме като двама братя. Ако ние почитаме своите богове, без да подхранваме омраза едни към други, нашето божествено зрение ще се отвори. Само тогава ще осъзнаем, че всички сме едно”. Удивително е как безкористната любов и чувства на Премананда породили хармония между индусите и мюсюлманите!

След като се върнал в Белюр Матх, той се разболял от холера. За него се грижели двама уважавани лекари. Един ден изгубил съзнание за външния свят и монасите почти изгубили надежда. След известно време бавно отворил очи и казал със слаб глас: “Не се бойте. Няма да умра, защото майка ми е все още жива.” (Шри Рамакришна я бил удостоил с дара нейните деца да не умират преди нея.) Премананда се излекувал от болестта си и отишъл в Пури, където останал три месеца.

През януари 1916г. той отново заминал за Източен Бенгал заедно с Брахмананда и група от монаси. Те посетили Камакхя3, Мимесингх и Дхака. Там Брахмананда поставил първия камък на Рамакришна Мисията в Дхака. Докато били там, двамата останали в Агнес Вила и се срещнали с някои революционери, които се борели за независимостта на Индия. Тогава Свами Никхилананда бил студент и бил свързан с революционното общество. Той пише в своите мемоари: “Една сутрин отидох в Агнес Вила заедно с двама членове на нашето революционно общество. Свами Премананда ни заведе в малка стая, в която имаше две легла. Свами Брахмананда беше седнал на едно от тях. Свами Премананда седна другото. След като поздравихме Свами Брахмананда, ние седнахме на пода.

Свами Премананда ни представи на Свами Брахмананда и му каза: ‘Махарадж, погледни тези млади хора. Всички те са добри момчета, но са напълно заблудени. Те са станали революционери, за да служат на Индия. Моля те, дай им добър съвет.’ Свами Брахмананда, който обикновено беше много резервиран, ни помоли да се откажем от метода на насилието и да следваме стъпките на Свами Вивекананда. Той каза, че ние трябва първо да изградим своите характери и чак тогава а се заемем със служенето на страната. За да илюстрира това, той каза: ‘Барутът няма да избухне, ако е влажен. Колкото и да се опитвате да го запалите, само ще си изхабите кибритените клечки. Но ако барутът е сух, една клечка ще стигне, за да го взриви.’ Той наблегна на това, че Свами Вивекананда е бил истински патриот и че ние трябва да следваме неговите инструкции.

‘Но господине,’ казах аз, ‘вие не сте разбрали Свами Вивекананда. В неговите книги четем, че ние трябва да пролеем кръвта си за свободата на Индия. Това правят и революционерите. Вие не сте разбрал ученията на Свами Вивекананда.’

Това беше твърде много за Свами Премананда. ‘Ти, идиот такъв!’ възкликна той. ‘Ти не знаеш с кого говориш. Ние познавахме Свамиджи в продължение на повече от двадесет години. Ние ядяхме заедно, играехме заедно, говорихме и обсъждахме своите планове за работа заедно – и ние да не сме го разбрали! А вие глупаците сте прочели няколко страници от неговите книги и го разбирате напълно!’ После, обръщайки се към Свами Брахмананда, той каза: ‘Махарадж, чу ли това? Той каза, че ти не си разбрал Свамиджи. Мислиш ли, че има акъл дори колкото един кон? Ей сега ще разбера като се кача на гърба му!’

Изведнъж той стана от леглото и ме накара да застана на четири крака. Като седна на гърба ми, а краката му висяха от отстрани, той ме накара да го разведа из стаята, сякаш бях кон. Направих това, което ми беше казано. След малко слезе и ми каза, че всичко ще бъде наред. Свами Брахмананда благо наблюдаваше всичко това и отново ни посъветва първо да моделираме характерите си. Ние напуснахме стаята – и това беше краят на моята връзка с революционното общество.”

Един ден Премананда и Брахмананда отишли да посетят Деобхог, дома на Наг Махашай (Светецът Дурга Чаран Наг), който бил олицетворение на идеалния ученик на Шри Рамакришна, живеещ в света. Премананда се поклонил пред къщата и възкликнал: “О, ако Наг Махашай беше жив днес!” Брахмананда също казал: “Какво свято място! Наг Махашай беше велика душа, затова мястото тук вибрира от съзнателност!” След това те и поклонниците пели песни и танцували в екстаз на двора.

Премананда се върнал в Белюр Матх на 26 февруари 1916г. На 5 март той казал на монасите: “По време на последното си посещение в Дхака, аз говорех с поклонниците ден и нощ. Това често ми причиняваше безсъние. Разбира се, повтарях и обяснявах думите на Учителя – самият аз не знам нищо – и все пак не можех да спя през нощта. Това е така, защото аз съм само един малък ‘съд.’ Но ние сме виждали Учителя да навлиза в екстаз и самадхи отново и отново – това беше толкова естествено за него.” Друг път той казал: ‘Кой ще проповядва? Не е необходим никой, който да проповядва Шри Рамакришна. Той сам проповядва себе си. Където и да отида, аз виждам величието на Учителя. Поради своята милост той ме води на тези места, за да видя как сам разпространява идеите си сред хората.”

На 5 март 1916г. в Белюр Матх се провело всеобщото годишно събрание на Рамакришна Мисията. Когато дневният ред бил изчерпан, Брахмананда помолил Премананда да изнесе реч. Премананда казал: “Слоновете имат два реда зъби: единият е външен – бивните, а другият е вътрешен и с него те дъвчат храната. Дейностите на нашата Мисия са като бивните. Каквато и работа да вършите – да управлявате болници или да провеждате дейности в бедстващи райони – ако не притежавате характер, всичко ще бъде напразно. Това което е необходимо, е характер, чистота и неотклонна отдаденост на Бог. Ако ги притежавате, ще просперирате, иначе напълно ще се провалите.

(Към членовете миряни) Не е добре само да бъдете членове. Вие трябва да изградите своя собствен характер, трябва да направите целия свят свой чрез любов така, че хората да могат да намират вдъхновение във вашата безкористност, отреченост и чистота. Трябва да прогоните целия егоизъм и гордост от своите сърца, да се смятате за слуги на Бог и по този начин да служите на човечеството.

Нашият Учител никога не се е стремял към име и слава и затова те дойдоха при него в изобилие. В по-късния си живот Свамиджи често казваше, че е отвратен от името и славата. Бъдете всички хора с характер. Развийте се в богове. Само тогава работата на Мисията ще просперира. Това е моята настойчива молитва към всички нас.”

През 1917г. Премананда направил своето последно посещение в Източен Бенгал. В Мимесингх един мюсюлмански учител го чул да казва, че всички религии са истински и че един и същи Бог съществува във всички същества. За да изпита Премананда, мюсюлманският учител попитал: “Господине, вие проповядвате чудесно либерално отношение, но можете ли да опитате храна от моята чиния?”4 “Да, мога,” отвърнал Премананда. Веднага била донесена някаква храна в чиния и без ни най-малко колебание той опитал от нея от ръцете на мюсюлманския учител.

Един ден в Дхака, Премананда и други монаси и поклонници били поканени на вечеря в дома на един поклонник. Премананда говорил с хората с обичайния си плам. Сред тях имало един уредник в музей, който бил скептик. По време на разговора Премананда казал: “Молете се на Бог за духовни съкровища като отдаденост, познание, сила за разграничение и безстрастие.” Уредникът го прекъснал: “Защо да се молим на Бог? Не знае ли Той от какво се нуждаем?” Премананда отговорил: “Да, ако го чувствате по този начин – ако сте убеден, че Бог знае всичките ви нужди и ще ги задоволи, тогава нямате нужда да се молите. Но много хора се молят на Бог за задоволяване на техните светски желания и за материални неща. Не е ли мъдро да му се молите за вечното, вместо за преходното? Кой друг освен един глупак ще отиде при Краля на кралете за някаква дреболия? Ако се молите на Бог, молете му се за най-висшето.”

Един истински учител трябва да бъде готов да пожертва себе си и да даде пример на другите. Това била любимата поговорка на Премананда: Ако искаш да бъдеш сардар (лидер), бъди сирдар (готов да пожертваш главата си). Веднъж Премананда бил в Хасара, едно село близо до Дхака. По пътя той видял езеро пълно с воден хиацинт, един много лош вредител в Източен Бенгал, който замърсява водата и развъжда комари, които пренасят маларийна треска. Много хора страдат и умират по време на маларийните епидемии. Той помолил младите хора, които го придружавали да почистят водата. За да им даде пример влязъл във водата, за да премахне някои от растенията. Това сериозно повлияло на неговото здраве.




Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница