Съвет на Европа
Изтегляне 258.03 Kb.
|
Съвет на ЕвропаСТРУКТУРА и дейности (информацията е актуална към 30.09.2009 г.) Съдържание : обща информация – 2 Комитет на министрите – 4 Парламентарна асамблея – 6 Европейски съд по правата на човека – 9 Комисар по правата на човека – 9 Конгрес на местните и регионалните власти – 10 Дейности на Съвета на Европа. Дейност “местна и регионална демокрация” – 14 ПОСТОЯННО ПРЕДСТВИТЕЛСТВО НА БЪЛГАРИЯ - 17 ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ Съветът на Европа (СЕ) е първата и най-стара европейска политическа организация, основана след Втората световна война (на 05.05.1949 г. в Рим). Към м. септември 2009 г. в нея членуват 47 страни с над 800 млн. граждани, 27 страни от които се намират в Централна и Източна Европа, в т.ч. Русия, Турция, Армения, Грузия и Азербайджан. Списъкът на държавите – членки на СЕ, към м. септември 2009 г./и датата на приемане/ е: Австрия /16.04.1956 г./, Азербайджан /25.01.2001 г./, Албания /13.07.1995 г./, Андора /10.11.1994 г./, Армения /25.01.2001 г./, Белгия /05.05.1949 г./, Босна и Херцеговина /24.04.2002 г./, България /07.05.1992 г./, Германия /13.07.1950 г./, Грузия /27.04.1999 г./, Гърция /09.08.1949 г./, Естония /14.05.1993 г./, Ирландия /05.05.1949 г./, Исландия /07.03.1950 г./, Испания /24.11.1977 г./, Италия /05.05.1949 г./, Дания /05.05.1949 г./, Кипър /24.05.1961 г./ Латвия /10.02.1995 г./, Литва /14.05.1993 г./, Лихтенщайн /23.11.1978 г./, Люксембург /05.05.1949 г./, Македония /09.11.1995 г./, Малта /29.04.1965 г./, Молдова /13.07.1995 г./, Монако /05.10.2004 г./, Норвегия /05.05.1949 г./, Обединено кралство /05.05.1949 г./, Полша /26.11.1991 г./, Португалия /22.09.1976 г./, Румъния /07.10.1993 г./, Руска федерация /28.02.1996 г./, Сан Марино /16.11.1988 г./, Словакия /30.06.1993 г./, Словения /14.05.1993 г./, Сърбия /03.04.2003 г./, Турция /09.08.1949 г./, Украйна /09.11.1995 г./, Унгария /06.11.1990 г./ Финландия /05.05.1989 г./, Франция /05.05.1949 г./, Холандия /05.05.1949 г./, Хърватска /06.11.1996 г./, Черна гора /11.05.2007 г./, Чехия /30.06.1993 г./, Швейцария /06.05.1963 г./, Швеция /05.05.1949 г./. Държава, кандидатстваща за членство – Беларус (от 03.1993 г.). Статут на наблюдатели имат други 5 страни: Светия престол (Ватикан), САЩ, Канада, Япония и Мексико. Наблюдатели от национални парламенти в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) има от Канада, Израел и Мексико. Седалището на СЕ се намира в гр. Страсбург (Франция) и се нарича Дворец на Европа (Palais de l’Europe). Генерален секретар на СЕ от месец октомври 2009 г. е г-н Торнбьорн Ягланд (Норв.). Заместник главен секретар е г-жа Мауд де Боер-Букичио (Нидер.) Генералният секретар на СЕ се избира от ПАСЕ за петгодишен мандат. Той носи обща отговорност за стратегическата насока на работната програма на Съвета и за бюджета (за 2009 г. - 205 млн. евро (участието на България в този бюджет е 624 хил. евро или 0.3 %), заети служители - 2208). Той осъществява и надзор върху текущото управление на организацията и Секретариата. Всяка година Комитетът на министрите одобрява междуправителствена работна програма, която се съставя от генералния секретар на основата на приоритетни предложения. Генералният секретар е натоварен с изпълнението на програмата с помощта на Секретариата. Оперативното междуправителствено сътрудничество се координира главно чрез дирекциите, всяка от които отговаря за една основна област от дейността на организацията. Независимо, че СЕ работи в активно сътрудничество с Европейския съюз (ЕС), двете организации са напълно различни (СЕ е политическа, а ЕС – политико-икономическа), въпреки че имат едно и също знаме и химн. Досега няма европейска страна, която да е станала член на Европейския съюз, без преди това да е оценена положително като активен участник в дейностите на СЕ. СЕ е междуправителствена политическа организация, която цели:
Работните езици на СЕ са френски и английски. Сайтът на СЕ е достъпен на двата езика: На френски: Conseil de l’Europe (CdE) http://www.coe.int/DefaultFR.asp На английски: Council of Europe (CoE) http://www.coe.int/DefaultEN.asp Сайтът е достъпен и на немски език - http://www.coe.int/DefaultDE.asp руски език - http://www.coe.int/DefaultRU.asp италиански език - http://www.coe.int/DefaultIT.asp Информационен сайт на български - http://www.coe.bg/ Постоянно представителство на Република България при Съвета на Европа - http://www.mfa.bg/strasbourg-coe/ Двата основни органа на Съвета на Европа са Комитета на министрите и Парламентарната асамблея: Комитет на министрите (Committee of Ministers): Това е основният орган на СЕ за взимане на решения. В дейността му участват всички външни министри на 47-те страни членки (от българска страна министър Румяна Желева, в длъжност от 27.07.2009 г.) или техни постоянни дипломатически представители – посланици (от българска страна посланик Андрей Техов, в длъжност от 25.08.2009 г.) . Той е едновременно междуправителствен орган, в който националните подходи към проблемите в европейското общество се обсъждат на основата на равнопоставеност, и колективен форум, където се формулират общоевропейски отговори на възникналите предизвикателства. В сътрудничество с Парламентарната асамблея Комитетът е пазител на основните ценности на Съвета на Европа и следи за изпълнението на задълженията на държавите членки. Комитетът решава какви действия да бъдат предприети по препоръка на Парламентарната асамблея и Конгреса на местните и регионалните власти в Европа, а също и по предложенията на различни междуправителствени комитети и конференции на министри. Комитетът одобрява програмата за действие на Съвета на Европа и бюджета на организацията. Комитетът на министрите обсъжда всички политически въпроси с изключение на отбраната, политическите аспекти на европейската интеграция, развитие на междуправителственото сътрудничество, защита на демократичните институции и правата на човека – проблеми, които изискващи съгласувани общоевропейски решения. Министрите на външните работи на държавите членки заседават на сесии най-малко веднъж годишно – през месец май или октомври, за да разгледат политическите въпроси и теми на европейското сътрудничество, както и да дадат нужния политически импулс за дейността на Съвета. Комитетът се председателства на ротационен принцип по азбучен ред от всеки един от министрите, като председателят се сменя ротационно на всеки шест месеца. Понастоящем от май до ноември 2009 г. този пост се заема от г-н Самуел Збогар (външен министър на Словения). Веднъж седмично се провеждат заседания на ниво посланици, а разискванията се допълват от дейността на групи от докладчици и работни групи, които задълбочено анализират отделни въпроси преди вземането на решения. Документи, които се приемат от КМ – решения, конвенции, препоръки, резолюции, декларации, споразумения и др. Ако определен проект не се подкрепя от всички държави-членки, Комитетът на министрите може да го приеме във вид на частично споразумение, което позволява на някои членове на организацията да извършват съвместна дейност в определени области. Съществуват и разширени споразумения, чрез които държавите-членки (или някои от тях) могат да работят с трети страни извън организацията. Това дава възможност на третите страни да се ползват от постоянната структура на Съвета на Европа. Решенията на Комитета на министрите се изпращат на правителствата под формата на препоръки или се оформят като европейски конвенции или споразумения, които правно обвързват ратифициралите ги държави. Комитетът на министрите приема също декларации и резолюции по текущи политически въпроси. Досега са разработени около 201 конвенции (към октомври 2007 г.). Тяхното действие се простира предимно в областта на правата на човека, но също и в сфери, които способстват за засилването на демократичното, социалното и културното единство в рамките на Съвета на Европа. Повечето решения на Комитета на министрите изискват мнозинство от две трети от подадените гласове (поне 31 гласа). За решенията по процедурни въпроси е достатъчно обикновено мнозинство (поне 24 гласа). Конвенциите и препоръките се изготвят от правителствени експерти, които получават мандат за това от Комитата на министрите. Така се постига съчетание на политически интереси, от една страна, и технически и отраслови съображения, от друга страна. Много политически инициативи водят началото си от редовните конференции на ресорните министри. Съветът на Европа е създал програми за сътрудничество и подпомагане на новите държави-членки, за да им позволи да се възползват от опита на организацията. Програмите се опират върху резултатите на междуправителственото сътрудничество в Съвета на Европа - неговите основни текстове, мрежите от експерти и структурите за сътрудничество. Тяхната цел е да консолидират, укрепят и ускорят демократичните реформи в тези страни, така че те да се интегрират постепенно и хармонично в процеса и структурите на европейското сътрудничество, и преди всичко в Съвета на Европа. Държавите, които се присъединяват към Съвета на Европа, се задължават да приемат принципа на върховенство на закона и да спазват основните права и свободи на всички свои граждани. Те също се задължават да сътрудничат открито и ефикасно за постигане на по-голямо единство и улесняване на своя икономически и обществен напредък. Всяка държава-членка е длъжна да изпълнява тези си задължения и Комитетът на министрите следи за това изпълнение. В случай на сериозно нарушение от страна на държава-членка на задълженията й по статута, Комитетът на министрите може да суспендира правото на представителство на тази държава, да я покани да се оттегли или дори да вземе решение за прекратяване на членството й в Съвета на Европа. Комитетът на министрите също следи за прилагането на конвенциите и споразуменията, сключени между държавите-членки. Това е особено важно при актовете за защита на правата на човека, най-важните сред които (Европейска конвенция за правата на човека, Европейска социална харта, Европейска конвенция за предотвратяване на изтезанията и Рамкова конвенция за защита на националните малцинства) предвиждат контролен механизъм. Задълженията на Комитета на министрите по Европейската конвенция за правата на човека са отражение на значението на тази конвенция, която е крайъгълният камък в системата за защита на правата на човека в Европа. Комитетът на министрите контролира изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека от страна на държавите-членки и така съществено допринася за опазване на доверието към една система без прецедент в света. В съзвучие с философията, на която е подчинено разширяването на Съвета на Европа след падането на Берлинската стена (до 1989 г. СЕ има 23 страни-членки), Комитетът на министрите изпълнява задълженията си безпристрастно и конструктивно, като набляга на диалога и постепенното установяване на политически и материални условия, благоприятни за положително развитие. За тази цел Комитетът е изградил система за наблюдение, чрез която се гарантира спазването на задълженията от всички държави-членки. Тя предлага на всички членове условията и ресурсите, нужни за съхраняване на изначалните ценности на Съвета. Разширяването на Съвета на Европа е довело до съществени промени в организацията и ролята на Комитета на Съвета на министрите, а политическият аспект на неговата дейност е претърпял голямо развитие. Съветът на Европа е задълбочил своя диалог с избраните представители на национално и местно ниво в Европа и е разширил политическите си дискусии с трети страни, които не членуват в организацията, включително с държави извън Европа, които имат статут на наблюдатели (Ватикана, Канада, Мексико, САЩ и Япония). Той е развил по-интензивно сътрудничество и с други европейски организации, по-специално Европейския съюз и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Официален уебсайт :
Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) е първата европейска асамблея в историята на нашия континент. С делегации от 47 национални парламента, тя си остава и най-представителната. ПАСЕ сама определя дневния си ред. Тя работи по въпроси с актуална или потенциална значимост, включително по проблемите на съвременното общество и аспектите на международната политика. Разискванията на ПАСЕ съдържат важни насоки за дейността на Комитета на министрите и други междуправителствени органи на Съвета на Европа. Те оказват влияние и върху правителствата, след като членовете на ПАСЕ ги пренесат в своите национални парламенти. Парламентарната асамблея се състои от 636 души (от 2007 г.) : 318 членове, които имат 318 заместници. Те се избират или назначават от националните парламенти измежду народните представители. Всяка държава има от двама до осемнадесет представители, в зависимост от броя на населението й. Съставът на националните делегации в ПАСЕ трябва да гарантира справедливо представителство на политическите партии или групи от съответните национални парламенти. От януари 2008 г. председател на ПАСЕ е г-н Луис Мария да Пуиг (Исп.). В асамблеята има пет политически групи: група на социалистите (Socialist Group /SOC), група на Европейската народна партия (Group of the European People's Party /EPP/CD), група на европейските демократи (EDG / European Democrat Group), група на либерал-демократите реформатори (ALDE/ Alliance of Liberals and Democrats for Europe) и група на Обединената европейска левица (UEL/ Group of the Unified European Left). Някои членове на ПАСЕ по свой избор не членуват в никоя политическа група. Веднъж на всеки три месеца асамблеята провежда едноседмично пленарно заседание в заседателната зала на Двореца на Европа в Страсбург. Заседанията са публични. ПАСЕ провежда и едно ежегодно пролетно заседание в една от държавите-членки. Асамблеята избира свой председател измежду членовете си, като всеки председател по традиция заема длъжността през три последователни едногодишни мандата. От 28.09.2009 г. за заместник-председатели на ПАСЕ са избрани г-жа Джема Грозданова (България) и г-н Хуан Москосо дел Прадо Хернандес (Исп.). Председателят, заместник-председателите (които понастоящем са двадесет на брой) и председателите на петте политически групи конституират Бюрото на Асамблеята (the Bureau of the Assembly). Задълженията на бюрото са разнородни: подготовка на дневния ред на Асамблеята, споразумения с бизнес организации, връзки с други международни организации и т.н. Асамблеята избира Генералния секретар и заместник-генералния секретар на Съвета на Европа, генерален секретар на ПАСЕ, съдиите в Европейския съд по правата на човека и Комисаря на Съвета на Европа за правата на човека. Генерален секретар на ПАСЕ от месец февруари 2006 г. е г-н Матео Соринас (Исп.). Постоянна комисия (The Standing Committee) – състои се от Бюрото на Асамблеята, представители на националните делегации и представители на общите комисии. Събира се най-малко два пъти годишно и главната му задача а е да действа от името на ПАСЕ, когато тя не заседава. Междуведомствена комисия (The Joint Committee) има за цел да координира сътрудничеството между Комитета на министрите и ПАСЕ. Работата на ПАСЕ се подготвя от 10 специализирани комисии (всички с по 83-ма члена, с изключение на една). Такива сега съществуват в следните области:
Комисията по околна среда, земеделие, местни и регионални въпроси (създадена 2001 г.) има следните компетенции: разглежда всички въпроси, свързани с околната среда, регионалното планиране, храни и защита на потребителите, доколкото са свързани с местните и регионални власти. Частични компетенции има по въпросите, свързани с :
Дневният ред на всяко заседание на ПАСЕ включва дебати по европейски и световни събития и по-общо - по въпроси, които изискват действия на европейско равнище. Принос към тези дебати имат известни високопоставени личности от цял свят (крал Хуан Карлос, Франсоа Митеран, папа Йоан-Павел II, Хелмут Кол, Михаил Горбачов, Вацлав Хавел, Хосни Мубарак, Ясер Арафат и много други). Асамблеята предоставя форум за дискусия и на други международни организации като Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Европейската космическа агенция и различни специализирани агенции на ООН.
Актовете, приети от асамблеята, са важен ориентир за Комитета на министрите, националните правителства, парламентите, политическите партии и други основни обществени структури. На ПАСЕ принадлежи и инициативата за много международни договори, наричани "европейски конвенции", както и за други актове, които изграждат основата на истинска европейска законодателна система. Комитетът на министрите се допитва до ПАСЕ за всички проекти на конвенции преди приемането им. Асамблеята периодично провежда и конференции, симпозиуми и публични парламентарни обсъждания по основни актуални проблеми - насилие, нетърпимост, околна среда, имиграция, наркотици, биоетика и средства за осведомяване. Тези обсъждания се провеждат във формата на диалог между парламентаристи и специалисти.
Държави-членки и брой на техните представители : Австрия (6), Азербайджан (6), Албания (4), Андора (2), Армения (4), Белгия (7), Бивша югославска република Македония (3), Босна и Херцеговина (5), България (6), Великобритания (18), Германия (18), Грузия (5), Гърция (7), Дания (5), Естония (3), Ирландия (4), Исландия (3), Испания (12), Италия (18), Кипър (3), Латвия (3), Литва (4), Лихтенщайн (2), Люксембург (3), Малта (3), Молдова (5), Монако (2), Норвегия (5), Полша (12), Португалия (7), Румъния (10), Русия (18), Сан Марино (2), Словакия (5), Словения (3), Сърбия (7), Турция (12), Украйна (12), Унгария (7), Финландия (5), Франция (18), Холандия (7), Хърватска (5), Черна гора (3), Чешка република (7), Швейцария (6), Швеция (6). Статут на наблюдатели към Парламентарната асамблея имат парламентите на Израел, Канада и Мексико. Статутът на специално поканен на парламента на Беларус е суспендиран на 13 януари 1997 г. Българските представители в ПАСЕ (11.09.2009 г.) са: Живко Веселинов Тодоров от ГЕРБ – ръководител (основен представител), заместници - Джема Маринова Грозданова от ГЕРБ (основен представител) и Лъчезар Благовестов Тошев (основен представител) от "Синята коалиция". Членове са Янаки Боянов Стоилов (основен представител) от Коалиция за България, Алиосман Ибраим Имамов (основен представител) от ДПС и Десислав Славов Чуколов (основен представител) от Атака. Заместващи представители са: Александър Руменов Ненков, Петър Методиев Петров, Станислав Стоянов Иванов Красимир Неделчев Минчев от ГЕРБ, Корнелия Петрова Нинова от Коалиция за България и Кирчо Димитров Димитров от "Синята коалиция". Официален уебсайт :
ДРУГИ институции на Съвета на Европа са: Европейският съд по правата на човека (European Court of Human Rights) Европейският съд по правата на човека е международен съд със седалище в Страсбург. Броят на съдиите в Съда е равен на броя на държавите, ратифицирали Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) – в момента този брой е 47. Съдиите заседават в Съда в качеството си на независими индивиди и не представляват никоя държава. При разглеждането на жалбите, Съдът се подпомага от Регистратура, състояща се предимно от адвокати от държавите-членки (наричани юридически секретари). Те не са обвързани с държавата, от която произхождат и не представляват нито жалбоподателите, нито държавите. Европейската конвенция за защита правата на човека е международен договор, който може да бъде подписван единствено от държавите-членки на Съвета на Европа. Конвенцията, която учредява Съда и определя правилата за неговото функциониране, съдържа списък с права и гаранции, които държавите се задължават да спазват. Съдът прилага Европейската конвенция за защита правата на човека. Негова задача е да осигури спазването от страна държавите-членки на правата и гаранциите, залегнали в Конвенцията. Това става като Съдът разглежда жалби, депозирани от физически лица, или в някои случаи, от държави. Когато установи, че дадена държава е нарушила едно или повече от тези права и гаранции, Съдът произнася решение. Решенията на Съда са окончателни и задължителни за съответните страни. От януари 2008 г. за български представител е избрана г-жа Здравка Калайджиева. Официален уебсайт: http://www.echr.coe.int/ Комисар по правата на човека (Commissioner for Human Rights) От април 2006 г. това е Томас Хамарберг. Това е независима и влиятелна позиция в структурата на СЕ. Фундаменталните основи на длъжността са определени с резолюция на СЕ и се състоят в :
Официален уебсайт : http://www.coe.int/t/commissioner/default_EN.asp Конгрес на местните и регионалните власти на Съвета нА Европа (Congress of Local and Regional Authorities of Council of Europe) Съветът на Европа винаги е признавал върховното значение на демокрацията на местно и регионално равнище. Свободата засяга хората в един квартал точно толкова, колкото е и национален въпрос. Местното самоуправление трябва да отговори на нуждите на всички европейци в градове и села, в централни и периферни региони, и отвъд националните граници. Съветът предприема първата стъпка към установяване на представителство на местните органи през 1957 г. на Конференцията на местните власти в Европа. Оттогава до днес дейността му се е разпростряла от Исландия до Русия и от Норвегия до Балканския полуостров. През 1994 г. Съветът на Европа създава Конгреса на местните и регионалните власти в Европа като консултативен орган, който заменя предишната Постоянна конференция на местните и регионалните власти. Конгресът оказва практическа помощ на новите членове при изграждането на ефикасно местно и регионално самоуправление. Понастоящем (от месец май 2008 г.) председател на Конгреса е Явуз Милдън (Турция), а Генерален секретар от май 2007 г. е Улрих Бонер. Конгресът:
Появата на нови държави-членки (от 1989 г. насам са 24 на брой) от различна политическа и икономическа основа налага целите на конгреса да бъдат преоценени и преформулирани. Така към тях са добавени следните нови елементи:
Конгресът е разделен на две камари: Камара на местните органи (Chamber of Local Authorities) и Камара на регионите (Chamber of Regions). Двукамарният орган се състои от 318 членове - титуляри и 318 заместници, като те се поделят по регионален принцип и по политически групи. Всеки от тях е изборен представител на един от над 200 000-те местни и регионални органи в държавите-членки на Съвета на Европа. Камарите се редуват при избора на председателя на конгреса, който има двегодишен мандат. Председател на Камарата на местните органи от месец май 2006 г. е Йън Микалеф (Малта), а председател на Камара на регионите от месец май 2008 г. е Людмила Сфирлоага (Румъния). Конгресът заседава веднъж годишно в Страсбург. Делегации на определени европейски организации и на някои страни, които не членуват в Съвета на Европа, присъстват на заседанията като специални гости или наблюдатели. През периода между пленарните сесии на конгреса заседава Постоянният комитет, в който са представени всички национални делегации. Конгресът организира работата си с помощта на четири постоянни комитета:
Работни групи към Конгреса:
Членове на работната група от страна на България: г-жа Росица Янакиева и г-н Танер Али
Членове на работната група от страна на България: проф. Александър Воденичаров и проф. Добринка Чанкова
Главният координатор на конгреса отговаря за текущото управление. При изпълнението на функциите си той бива подпомаган от секретариат, който се състои от служители от административния персонал на Съвета на Европа. Практическа помощ Европейска мрежа на организации за обучение за местните и регионалните органи (ЕМОО). Мрежата предлага експертна помощ и обучение на страните от Централна и Източна Европа, където липсват управленски опит и технически умения. Мрежата ЕМОО насърчава сътрудничеството между центрове за обучение на служители в местните и регионалните органи, като свързва организациите от една държава с техни партньори в други страни. Специална програма за подкрепа на местната демокрация в Централна и Източна Европа. Приоритет на програмата е оказването на помощ за разработване на проекти на нормативни актове на местните органи за управление. Тя предлага обучение и експертно ръководство по местните институционални реформи и организира работни срещи, учебни посещения, курсове по здравеопазване в градовете, фискална независимост и финансиране на местните органи за управление. Агенции за местна демокрация (АМД) - Създадени през 1993 г. като част от мирния процес в бивша Югославия, АМД изграждат партньорство между конкретен орган в един регион и местните органи другаде в Европа. Агенциите насърчават уважението към хората и демокрацията, утвърждаването на гражданско общество и мерките за укрепване на доверието между различните групи от населението. Състезанието Prix Europa - В сферата на културата Конгресът подкрепя състезанието Prix Europa. То стимулира разпространението на най-доброто от европейската телевизионна продукция през границите, разкрива културното многообразие на Европа и насърчава обмена на програми. Участие в Пакта за стабилност - Конгресът участва активно в проектите за укрепване на местната демокрация и трансгранично сътрудничество в Югоизточна Европа по програмата на Съвета на Европа за Пакта за стабилност, чието начало е поставено през 1999 г. Ролята на конгреса в Косово. От самото начало Конгресът е част от международното присъствие в Косово. Дейността му включва:
През май 2005 г. се прима споразумение за кооперирано сътрудничество на Конгреса с Комитета на регионите на ЕС за осигуряване на взаимна подкрепа на двете институции за поощряване на местната и регионалната демокрация, делегиране и прехвърляне на права и самоуправление. Ясни нормативни изисквания и политика В Европейската харта за местно самоуправление (1985 г.) се подчертава, че ефикасното местно самоуправление има основно значение за демокрацията. Хартата служи като модел за законодателни реформи в страните с наскоро установена демокрация. Някои държави вече са включили нейните принципи в конституциите си. Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество (1980 г.) и двата допълнителни протокола към нея предоставят на местните и регионалните органи право да си сътрудничат през границите в извършването на обществени услуги и в опазването на околната среда. Европейската конвенция за участие на чужденците в обществения живот на местно равнище (1992 г.) прогласява принципа за постепенно предоставяне на граждански и политически права на чуждите граждани, включително избирателни права. Европейската харта за регионалните или малцинствени езици (1992 г.) е насочена към запазване на регионалните и малцинствените езици като уникален елемент на европейското културно наследство чрез разширяване на употребата им в сферата на правото, в училищата, в обществения, културния, икономически и социалния живот, както и в медиите. Хартата на европейските градове (1992 г.) определя правата на гражданите в европейските градове. Тя е практическо ръководство за доброто управление на градовете с различните му елементи - жилищно настаняване, градска архитектура, транспорт, енергетика, спорт и отдих, замърсяване и безопасност на улицата. Хартата за участие на младите хора в общинския и регионалния живот (1992 г.) изисква младите хора да бъдат стимулирани да участват в решенията, които ги засягат, и да допринасят активно за обществените промени в своя квартал, община или регион. Европейската конвенция за опазване на природата е приета през октомври 2000 г. във Флоренция. Тя изисква от държавните органи да разработят политика и да предприемат мерки на местно, регионално, национално и международно равнище за защита, управление и планиране на околната среда в цяла Европа. Държави-членки и брой на техните представители: Австрия (6), Азербайджан (6), Албания (4), Андора (2), Армения (4), Белгия (7), Бивша югославска република Македония (3), Босна и Херцеговина (5), България (6), Великобритания (18), Германия (18), Грузия (5), Гърция (7), Дания (5), Естония (3), Ирландия (4), Исландия (3), Испания (12), Италия (18), Кипър (3), Латвия (3), Литва (4), Лихтенщайн (2), Люксембург (3), Малта (3), Молдова (5), Монако (2), Норвегия (5), Полша (12), Португалия (7), Румъния (10), Русия (18), Сан Марино (2), Словакия (5), Словения (3), Сърбия и Черна гора (7), Турция (12), Украйна (12), Унгария (7), Финландия (5), Франция (18), Холандия (7), Хърватска (5), Чешка република (7), Швейцария (6), Швеция (6). С решение на Министерския съвет №114 от 25 март 1998 г. бе одобрена Процедура за определяне на българската национална делегация в КМРВЕ за участие в 5-та и 6-та сесии на Конгреса, съгласно която съставът на българската делегация се утвърждава от Министерския съвет по предложение на Националното сдружение на общините в България. В съответствие с изискванията на КМРВЕ, процедурата бе одобрена и от Конгреса. Българските представители в Камарата на местните власти (мандат 2008-09 г.) са Росица Янакиева (кмет на община Перник), Арбен Мименов (кмет на община Сатовча), Георг Спартански (председател на общ. съвет на община Плевен), Апостол Апостолов (кмет на общ. Симитли), Валентин Чиликов (кмет на общ. Струмяни) и Галя Георгиева (кмет на общ. Елин Пелин, зам.-делегат). Българските представители в Камарата на регионите са Атанас Стоилов (кмет на общ. Аксаково), Танер Али (кмет на Антоново, зам.-делегат), Петър Паунов (кмет на общ. Кюстендил, зам.-делегат), Даниела Русева (председател на общ. съвет на общ. Шумен, зам.-делегат), Йордан Стойков (кмет на общ. Севлиево, зам.-делегат). Секретар: г-жа Диана Кънева Tel. +359 2 943 44 67 Fax +359 2 943 44 31 E-mail: d.kaneva@namrb.org Официален уебсайт (на английски език): http://www.coe.int/T/Congress/Default_en.asp Дейности на Съвета на Европа СЕ разглежда всички основни проблеми, пред които е изправено европейското общество, освен отбраната. Работната му програма включва следните по-важни области:
http://www.coe.int/t/dgap/localdemocracy/default_en.asp
Дейността “местна и регионална демокрация” се извършва от Управителния комитет по местна и регионална демокрация (CDLR – The Steering Committee on Local and Regional Democracy). Комитетът е създаден през 1967 г. По искане на Комитета на министрите, той проучва всеки въпрос, отнасящ се до законодателната рамка, структурата, задачите и дейността на местните и регионалните власти. Той прави предложения до Комитета на министрите, свързани с работната програма. Дейността му се подпомага от експертни комитети, експертни и работни групи, които се променят в зависимост от възложения мандат за разглеждане на конкретни теми от областта на местната и регионалната демокрация. Официален уебсайт : http://www.coe.int/t/dgap/localdemocracy/default_en.asp Подкомитети на Управителния комитет по местна и регионална демокрация:
Комитетът е съставен от експерти от страните-членки на СЕ и е създаден през 2008 г. Комитетът, под опеката на Европейския комитет по местна и регионална демокрация (CDLR), и във връзка с приложението на проект 2008/DGDPA/1397 “Благонадеждна институционална рамка за местна и регионална демокрация” на Програмата за дейности, се инструктира да подпомага CDLR в приложението на всички дейности, свързани с доброто демократично управление на местно и регионално ниво. Официален уебсайт : http://www.coe.int/t/dgap/localdemocracy/Subcommittees/LRGG/default_en.asp
Комитетът, под опеката на Европейския комитет по местна и регионална демокрация (CDLR), и във връзка с приложението на проект 2008/DGDPA/1397 “Благонадеждна институционална рамка за местна и регионална демокрация” на Програмата за дейности, се инструктира да подпомага CDLR в приложението на всички дейности, свързани с законовата рамка, институционалната структура и трансграничното сътрудничество на местните и регионални власти. Официален уебсайт : http://www.coe.int/t/dgap/localdemocracy/Subcommittees/LRIC/default_en.asp
Комитетът, под опеката на Европейския комитет по местна и регионална демокрация (CDLR), и във връзка с приложението на проект 2008/DGDPA/1397 “Благонадеждна институционална рамка за местна и регионална демокрация” на Програмата за дейности, се инструктира да подпомага CDLR в приложението на всички дейности, свързани с финансите и публичните услуги на местно и регионално ниво. Официален уебсайт : http://www.coe.int/t/dgap/localdemocracy/Subcommittees/LRFS/default_en.asp
Благодарение на съдействието на норвежкото правителство е създадена тази он-лайн библиотека с цел да създаде по-широк достъп до информация относно дейностите, свързани с местната и регионална демокрация. Официален уебсайт : http://www.coe.int/t/dgap/localdemocracy/Subcommittees/LOREG/default_en.asp
От януари 2006 г. е създаден Център за експертиза на реформата на местното управление към Дирекцията за сътрудничество за местна и регионална демокрация. Основната цел на тази структура е да подпомогне демократичните процеси сред местните власти на страните-членки. Изграждането на този Център се базира на усилията на Дирекцията за местните власти, положени въз основа на програмата за изграждане на капацитет в последните три години. Инициативата цели доказването на съществената важност на процеса на децентрализация сред местните власти. Официален уебсайт : http://www.coe.int/t/dgap/localdemocracy/Centre_Expertise/default_en.asp ПОСТОЯННО ПРЕДСТВИТЕЛСТВО НА БЪЛГАРИЯ Посланик (от месец август 2009 г.) Андрей Техов Посланик, постоянен представител на Република България в Съвета на Европа Професионална кариера: Преди стъпването си в длъжност като постоянен представител, г-н Техов беше директор на дирекция "Права на човека и Международни организации" в Министерството на Външните Работи. Състав на Постоянното представителство: Н. Пр. Андрей Техов, посланик Постоянен представител на България в Съвета на Европа Анани Ананиев, Съветник Асен Кръстев, Първи Секретар Михаил Божков, Трети Секретар Йорданка Парпарова, Трети Секретар Върбан Бенишев, Аташе Протокол Гергана Димитрова, Финансист Тцветанка Лозанова, Секретарка на посланика 22 rue Fischart, 67000 Strasbourg Тел.: (0033 388) 61 95 29 Факс: (0033 388) 61 92 38 E-mail: Bulgarie@noos.fr Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г Изтегляне 258.03 Kb. Сподели с приятели:
|