ПРОТОКОЛ (№ 1)
ОТНОСНО РОЛЯТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ПАРЛАМЕНТИ
В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ВИСОКОДОГОВАРЯЩИТЕ СТРАНИ,
КАТО ПРИПОМНЯТ, че начинът, по който националните парламенти упражняват контрол върху своите правителства в областите, свързани с дейността на Европейския съюз, се определя от конституционната уредба и практика, присъщи на всяка държава-членка,
В ЖЕЛАНИЕТО СИ да насърчават едно по-засилено участие на националните парламенти в дейността на Европейския съюз и да засилват способността им да изразяват становището си по проектите за законодателни актове на Европейския съюз и по други въпроси, които могат да представляват особен интерес за тях,
СЕ СПОРАЗУМЯХА по посочените по-долу разпоредби, които са приложени към Договора за Европейския съюз, към Договора за функционирането на Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия:
ДЯЛ I
ИНФОРМАЦИЯ, ПРЕДНАЗНАЧЕНА ЗА НАЦИОНАЛНИТЕ ПАРЛАМЕНТИ
Член 1
Консултативните документи на Комисията (зелени книги, бели книги и съобщения) се изпращат директно от Комисията на националните парламенти на държавите-членки при публикуването им. Комисията изпраща на националните парламенти и годишната законодателна програма, както и всеки друг инструмент за законодателно планиране или за политическа стратегия, като едновременно с това ги изпраща и на Европейския парламент и на Съвета.
Член 2
Проектите на законодателни актове, адресирани до Европейския парламент и до Съвета, се изпращат на националните парламенти.
За целите на настоящия протокол „проект на законодателен акт“ означава предложенията на Комисията, инициативите на група държави-членки, инициативите на Европейския парламент, исканията на Съда, препоръките на Европейската централна банка и исканията на Европейската инвестиционна банка, които целят приемането на законодателен акт.
Проектите на законодателни актове, инициирани от Комисията, се изпращат пряко от Комисията на националните парламенти едновременно с изпращането им на Европейския парламент и на Съвета.
Проектите на законодателни актове, инициирани от Европейския парламент, се изпращат пряко от Европейския парламент на националните парламенти.
Проектите на законодателни актове, инициирани от група държави-членки, от Съда, от Европейската централна банка или от Европейската инвестиционна банка, се изпращат от Съвета на националните парламенти.
Член 3
Националните парламенти могат да отправят до председателите на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията мотивирано становище относно съответствието на даден проект на законодателен акт с принципа на субсидиарност съгласно процедурата, предвидена в Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност.
Ако проектът на законодателен акт е иницииран от група държави-членки, председателят на Съвета изпраща мотивираното становище или становища до правителствата на тези държави-членки.
Ако проектът на законодателен акт е иницииран от Съда, от Европейската централна банка или от Европейската инвестиционна банка, председателят на Съвета изпраща мотивираното становище или становища до съответната институция или орган.
Член 4
Трябва да се спази срок от осем седмици между датата, на която даден проект за законодателен акт е предоставен на разположение на националните парламенти на официалните езици на Съюза, и датата, на която той е включен в проекта за дневен ред на Съвета с цел приемането му или приемането на определена позиция в рамките на законодателна процедура. Изключения са възможни в неотложни случаи, мотивите за които се излагат в акта или позицията на Съвета. Освен при надлежно мотивирани спешни случаи, през тези осем седмици не може да бъде установено съгласие по проект на законодателен акт. Освен при надлежно мотивирани спешни случаи, следва да се спази срок от десет дни между включването на проект на законодателен акт в проекта за дневен ред на Съвета и приемането на позиция.
Член 5
Дневният ред и резултатите от заседанията на Съвета, включително протоколите от заседанията, на които Съветът обсъжда проекти на законодателни актове, се изпращат директно на националните парламенти едновременно с изпращането им на правителствата на държавите-членки.
Член 6
В случаите, когато Европейският съвет възнамерява да прибегне до член 48, параграф 7 от Договора за Европейския съюз, националните парламенти се уведомяват за инициативата на Европейския съвет най-малко шест месеца преди приемането на решение.
Член 7
Сметната палата изпраща годишния си отчет за сведение на националните парламенти, едновременно с изпращането му на Европейския парламент и на Съвета.
Член 8
Когато националната парламентарна система не е еднокамарна, членове 1 – 7 се прилагат по отношение на съставящите я камари.
ДЯЛ II
МЕЖДУПАРЛАМЕНТАРНО СЪТРУДНИЧЕСТВО
Член 9
Европейският парламент и националните парламенти заедно определят организирането и насърчаването на ефективно и редовно интерпарламентарно сътрудничество в рамките на Съюза.
Член 10
Конференция на парламентарните органи, специализирани по въпросите на Европейския съюз, може да предложи на вниманието на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията всеки принос, който счете за уместен. Наред с това тази Конференция насърчава обмена на информация и на най-добри практики между националните парламенти и Европейския парламент, в това число и между специализираните им комисии. Тя може също да организира междупарламентарни конференции по конкретни теми, по-специално за обсъждане на въпросите на общата външна политика и политика на сигурност, включително общата политика за сигурност и отбрана. Предложенията на конференцията не обвързват националните парламенти и не предопределят тяхната позиция.
ПРОТОКОЛ (№ 2)
ОТНОСНО ПРИЛАГАНЕТО НА ПРИНЦИПИТЕ НА СУБСИДИАРНОСТ
И НА ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ
ВИСОКОДОГОВАРЯЩИТЕ СТРАНИ,
В ЖЕЛАНИЕТО СИ да направят необходимото решенията да се вземат възможно най-близо до гражданите на Съюза,
РЕШЕНИ да определят условията за прилагане на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, установени в член 5 от Договора за Европейския съюз, както и да установят система за контрол на прилагането на тези принципи,
СЕ СПОРАЗУМЯХА по следните разпоредби, които са приложени към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз:
Член 1
Всяка институция следи постоянно за спазването на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, определени в член 5 от Договора за Европейския съюз.
Член 2
Преди да предложи законодателен акт, Комисията провежда широки консултации. Когато е уместно, тези консултации трябва да отчитат регионалното и местното измерение на предвижданите действия. В изключително спешни случаи Комисията не провежда такива консултации. В предложението си тя излага мотивите за своето решение.
Член 3
За целите на настоящия протокол „проект на законодателен акт“ означава предложенията на Комисията, инициативите на група държави-членки, инициативите на Европейския парламент, исканията на Съда, препоръките на Европейската централна банка и исканията на Европейската инвестиционна банка, които целят приемането на законодателен акт.
Член 4
Комисията изпраща своите проекти на законодателни актове, както и изменените си проекти, на националните парламенти едновременно с изпращането им на законодателния орган на Съюза.
Европейският парламент изпраща проектите си на законодателни актове, както и изменените си проекти, на националните парламенти.
Съветът изпраща проектите на законодателни актове, инициирани от група държави-членки, от Съда, от Европейската централна банка или от Европейската инвестиционна банка, както и изменените проекти, на националните парламенти.
Веднага след приемането им законодателните резолюции на Европейския парламент и позициите на Съвета се изпращат от тях на националните парламенти.
Член 5
Проектите на законодателни актове се мотивират от гледна точка на принципите на субсидиарност и на пропорционалност. Всеки проект на законодателен акт следва да съдържа подробно становище с описание на елементи, които позволяват да се оцени спазването на принципите на субсидиарност и на пропорционалност. Това подробно становище следва да съдържа елементи, които позволяват да се оцени финансовият ефект на проекта, а когато става въпрос за директива, нейните последици от гледна точка на законодателните действия, които държавите-членки трябва да предприемат, включително и последиците върху регионалното законодателство, когато е уместно. Основанията да се направи заключението, че определена цел на Съюза може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, се подкрепят с качествени, а когато това е възможно, и с количествени показатели. Проектите на законодателни актове отчитат необходимостта всяко финансово или административно задължение, възложено на Съюза, националните правителства, регионалните или местните власти, стопанските субекти и гражданите, да бъде възможно най-малко натоварващо и да бъде съобразено с поставената цел.
Член 6
В срок от осем седмици от датата на предаване на проект на законодателен акт на официалните езици на Съюза, всеки национален парламент или всяка камара на национален парламент може да изпрати на председателите на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията мотивирано становище, в което излага причините, поради които счита, че въпросният проект не е съобразен с принципа на субсидиарност. Всеки национален парламент или всяка камара на национален парламент следва да се консултира, когато е уместно, с регионалните парламенти, които имат законодателни правомощия.
Ако проектът за законодателен акт е иницииран от група държави-членки, председателят на Съвета изпраща становището до правителствата на тези държави-членки.
Ако проектът на законодателен акт е иницииран от Съда, от Европейската централна банка или от Европейската инвестиционна банка, председателят на Съвета изпраща становището до съответната институция или орган.
Член 7
1. Европейският парламент, Съветът и Комисията и, когато е уместно, групата държави-членки, Съдът, Европейската централна банка или Европейската инвестиционна банка, ако проектът на законодателен акт е иницииран от тях, вземат предвид изпратените от националните парламенти или от камара на национален парламент мотивирани становища.
Всеки национален парламент разполага с два гласа, разпределени в зависимост от националната парламентарна система. В случай на двукамарна национална парламентарна система всяка от камарите разполага с един глас.
2. Когато мотивираните становища относно незачитането на принципа на субсидиарност в проект за законодателен акт представляват най-малко една трета от общия брой на дадените на националните парламенти гласове в съответствие с параграф 1, втора алинея проектът трябва да бъде преразгледан. Този праг е една четвърт при проекти на законодателни актове, внесени на основание член 76 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно пространството на свобода, сигурност и правосъдие.
В резултат на това повторно разглеждане Комисията, или, когато е уместно, групата държави-членки, Европейският парламент, Съдът, Европейската централна банка или Европейската инвестиционна банка, ако проектът за законодателен акт е иницииран от тях, могат да решат да продължат да поддържат този проект, да го изменят или да го оттеглят. Това решение трябва да бъде мотивирано.
3. Освен това, когато в рамките на обикновената законодателна процедура мотивираните становища относно незачитането на принципа на субсидиарност в предложение на законодателен акт представляват най-малко обикновено мнозинство от дадените на националните парламенти гласове в съответствие с параграф 1, втора алинея предложението трябва да бъде преразгледано. В резултат на това преразглеждане Комисията може да реши да продължи да поддържа, да измени или да оттегли предложението.
В случай че реши да продължи да го поддържа, Комисията ще трябва да обоснове в мотивирано становище защо смята, че предложението е съобразено с принципа на субсидиарност. Това мотивирано становище, както и мотивираните становища на националните парламенти, трябва да бъдат предоставени на законодателния орган на Съюза, за да бъдат взети предвид в рамките на законодателната процедура:
а) преди да приключи първото четене законодателят (Европейският парламент и Съветът) преценява дали законодателното предложение е съвместимо с принципа на субсидиарност, като взема по-специално под внимание приведените мотиви, които се споделят от мнозинството национални парламенти, както и мотивираното становище на Комисията;
б) ако, в резултат на мнозинство от 55 % от членовете на Съвета или на мнозинство от действителните гласове в Европейския парламент, законодателят е на мнение, че предложението не е съвместимо с принципа на субсидиарност, разглеждането на законодателното предложение се прекратява.
Член 8
Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася по искове за неспазване на принципа на субсидиарност в законодателен акт, образувани по реда и условията на член 263 от Договора за функционирането на Европейския съюз от държава-членка или предадени от нея, съгласно правния ѝ ред, от името на нейния национален парламент или на негова камара.
В съответствие с реда и условията, предвидени в посочения член, Комитетът на регионите също може да завежда такива искове срещу законодателни актове, за чието приемане Договорът за функционирането на Европейския съюз предвижда консултация с него.
Член 9
Комисията представя всяка година на Европейския съвет, на Европейския парламент, на Съвета и на националните парламенти доклад за прилагането на член 5 от Договора за Европейския съюз. Този годишен доклад се изпраща на Икономическия и социален комитет и на Комитета на регионите.
Сподели с приятели: |
