Съвет на европейския съюз


ХАРТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ



страница51/53
Дата22.07.2016
Размер5.45 Mb.
#1087
1   ...   45   46   47   48   49   50   51   52   53

ХАРТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Европейският парламент, Съветът и Комисията тържествено прогласяват следния текст като Харта на основните права.



ХАРТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ПРЕАМБЮЛ


Народите на Европа, като създават все по-тесен съюз помежду си, решиха да споделят мирно и основано на общи ценности бъдеще.


Като съзнава своето духовно и морално наследство, Съюзът се основава на неделимите и универсални ценности на човешко достойнство, свобода, равенство и солидарност; той почива на принципа на демокрацията и на принципа на правовата държава. Той поставя човека в центъра на своята дейност, като учредява гражданството на Съюза и създава пространство на свобода, сигурност и правосъдие.
Съюзът допринася за съхраняването и развитието на тези общи ценности при зачитане многообразието на културите и традициите на европейските народи, както и националната идентичност на държавите-членки и организацията на техните публични власти на национално, регионално и местно равнище; той се стреми да насърчава балансирано и устойчиво развитие и гарантира свободното движение на хора, услуги, стоки и капитали, както и свободата на установяване.
За тази цел е необходимо да се засили защитата на основните права в светлината на развитието на обществото, на социалния прогрес, на научните и технологични постижения като те се включат в Харта, която ги прави по-видими.
При съблюдаване на компетенциите и задачите на Съюза, както и принципа на субсидиарност, настоящата Харта потвърждава отново правата, които произтичат по-специално от общите за държавите-членки конституционни традиции и международни задължения, както и от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, от приетите от Съюза и от Съвета на Европа социални харти, от практиката на Съда на Европейския съюз и на Европейския съд по правата на човека. В този контекст Хартата ще бъде тълкувана от юрисдикциите на Съюза и на държавите-членки, като надлежно се вземат под внимание разясненията, установени под ръководството на президиума на Конвента, който изработи Хартата, и актуализирани под ръководството на президиума на Европейския конвент.
Ползването от тези права поражда отговорности и задължения, както спрямо другите, така и спрямо човешката общност и бъдещите поколения.
Въз основа на това Съюзът признава посочените по-долу права, свободи и принципи.


ДЯЛ І

ДОСТОЙНСТВО


ЧЛЕН 1
Човешко достойнство


Човешкото достойнство е ненакърнимо. То трябва да се зачита и защитава.

ЧЛЕН 2
Право на живот


1. Всеки има право на живот.
2. Никой не може да бъде осъден на смърт, нито екзекутиран.

ЧЛЕН 3
Право на неприкосновеност на личността


1. Всеки има право на физическа и психическа неприкосновеност.
2. В областта на медицината и на биологията трябва да бъдат зачитани по-специално:
а) свободното и информирано съгласие на заинтересованото лице при определени със закон условия и ред;
б) забраната на евгеничните практики, по-специално на тези, които имат за цел селекцията на хора;
в) забраната за превръщане на човешкото тяло и неговите части в източник на печалба;
г) забраната на репродуктивното клониране на човешки същества;

ЧЛЕН 4
Забрана на изтезанията и на нечовешкото или унизително отношение или наказание


Никой не може да бъде подложен на изтезания, на нечовешко или унизително отношение или наказание.
ЧЛЕН 5
Забрана на робството и на принудителния труд
1. Никой не може да бъде държан в робство или в принудително подчинение.
2. Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен или задължителен труд.
3. Трафикът на хора е забранен.


ДЯЛ ІІ

СВОБОДИ


ЧЛЕН 6
Право на свобода и сигурност


Всеки има право на свобода и сигурност.

ЧЛЕН 7
Зачитане на личния и семейния живот


Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговите съобщения.

ЧЛЕН 8
Защита на личните данни


1. Всеки има право на защита на неговите лични данни.
2. Тези данни трябва да бъдат обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието на заинтересованото лице или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание. Всеки има право на достъп до събраните данни, отнасящи се до него, както и правото да изиска поправянето им.
3. Спазването на тези правила подлежи на контрол от независим орган.

ЧЛЕН 9
Право на встъпване в брак и право на създаване на семейство


Правото на встъпване в брак и правото на създаване на семейство са гарантирани в съответствие с националните закони, които уреждат упражняването на тези права.

ЧЛЕН 10
Свобода на мисълта, съвестта и религията


1. Всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията. Това право включва свободата да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, религиозни обреди и ритуали.
2. Правото на отказ от военна служба се признава съгласно националните закони, които уреждат упражняването на това право.

ЧЛЕН 11
Свобода на изразяване на мнение и свобода на информация


1. Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите.
2. Свободата и плурализмът на медиите се зачитат.

ЧЛЕН 12
Свобода на събранията и сдруженията

1. Всеки има право на свобода на мирни събрания и на свободно сдружаване, на всяко равнище, по-специално в областите на политическото, профсъюзното или гражданското сдружаване, включително правото да образува и членува в професионални съюзи за защита на своите интереси.
2. Политическите партии на равнището на Съюза допринасят за изразяването на политическата воля на гражданите на Съюза.

ЧЛЕН 13
Свобода на изкуствата и науките


Изкуствата и научните изследвания са свободни. Академичната свобода се зачита.

ЧЛЕН 14
Право на образование


1. Всеки има право на образование, както и на достъп до професионално и продължаващо обучение.
2. Това право включва възможността да се получи безплатно задължително образование.
3. Свободата да се създават учебни заведения при зачитане на демократичните принципи, както и правото на родителите да осигуряват образованието и обучението на децата си в съответствие със своите религиозни, философски и педагогически убеждения, се зачитат съгласно националните закони, които уреждат тяхното упражняване.

ЧЛЕН 15
Свобода при избор на професия и право на труд


1. Всеки има право да работи и да упражнява свободно избрана или приета професия.
2. Всеки гражданин на Съюза има свободата да търси работа, да работи, да се установява или да предоставя услуги във всички държави-членки.
3. Гражданите на трети страни, които имат разрешение да работят на територията на държавите-членки, имат право на условия на труд еднакви на условията, на които имат право гражданите на Съюза.

ЧЛЕН 16
Свобода на стопанската инициатива


Свободата на стопанската инициатива се признава в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики.

ЧЛЕН 17
Право на собственост


1. Всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещава. Никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба. Ползването на имуществото може да бъде уредено със закон до степен, необходима за общия интерес.
2. Интелектуалната собственост е защитена.

ЧЛЕН 18
Право на убежище


Правото на убежище се гарантира при спазване на правилата на Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. и на Протокола от 31 януари 1967 г. за статута на бежанците и в съответствие с Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз (наричани по-нататък „Договорите“).

ЧЛЕН 19
Защита в случай на принудително отвеждане, експулсиране и екстрадиране


1. Колективното експулсиране е забранено.
2. Никой не може да бъде принудително отведен, експулсиран или екстрадиран към държава, в която съществува сериозен риск да бъде осъден на смърт, да бъде подложен на изтезание или на друго нечовешко или унизително отношение или наказание.





Сподели с приятели:
1   ...   45   46   47   48   49   50   51   52   53




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница