Света богородица



Дата26.05.2018
Размер128.5 Kb.


М н о г о п р о ф и л н а б о л н и ц а з а а к т и в н о л е ч е н и е

СВЕТА БОГОРОДИЦА



София 1504, ул. "Тракия" № 46, +359.2.846.20.16, +359.2.946.32.26, факс: +359.2.843.89.21 мейл: office@hospitalbg.com

Commission of the European Communities

(Attn: Secretary-General)

Rue de la Loi 200,

B-1049 Brussels

BELGIUM

ЖАЛБА

ДО КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

ОТНОСНО НЕСПАЗВАНЕ НА ПРАВОТО НА ОБЩНОСТТА


  1. Име и фамилия на жалбоподателя:

Николай Любенов Болтаджиев, националност – българин, с постоянен адрес: Република България, гр. София - 1504, ул. „Тракия“ № 46, в качеството ми на директор на Многопрофилна болница за активно лечение „Света Богородица“ ООД, със седалище и адрес за кореспонденция: Република България, гр. София - 1504, ул. „Тракия“ №46; Болницата притежава Разрешение за осъществяване на лечебна дейност издадено от Министерство на здравеопазването.

2. Телефон /факс/ електронна поща:

+359 2 846-20-16;

Електронна поща: nb@hospitalbg.com
3. Област и място на дейност:

Област: Здравеопазване, болнична помощ; Многопрофилна болница за активно лечение „Света Богородица“ е лечебно заведение за болнична помощ, със 100 % частен капитал; Място на дейност – Република България, гр. София - 1504, ул. „Тракия“ № 46


4. Държавата-членка и общественият орган, който не е спазил правото на Общността е: Република България, Народно събрание на Република България.
5. Описание на фактите, породили жалбата:

След извършена проверка през м. юли 2013 г. от Агенцията за държавната финансова инспекция, срещу представляваното от мен лечебно заведение са издадени два акта за извършени нарушения по Закона за обществените поръчки (ЗОП) и още два акта срещу упълномощено от мен лице като възложител /по смисъла на чл. 8, ал.2 от ЗОП - служител на трудов договор в лечебното заведение/ за извършени нарушения по ЗОП. Издадените въз основа на тях общо четири броя наказателни постановления са за нарушения, състоящи се в непровеждане на обществени поръчки: за извършване на доставки на медицински изделия, издадени, съответно, срещу упълномощеното физическо лице и срещу МБАЛ, както и две наказателни постановления за непровеждане на обществени поръчки за извършване на доставки на медицински консумативи и лекарствени средства, издадени, съответно, срещу упълномощеното физическо лице и срещу МБАЛ.

За да ангажира административнонаказателната отговорност на МБАЛ и на упълномощеното лице - възложител, проверяващият екип е преценил, че представляваното от мен лечебно заведение /което е със 100 % частен капитал/ е възложител по чл. 7, т. 3 от ЗОП, като публичноправна организация. Към настоящия момент и четирите НП се обжалват пред съответния компетентен съд. Очакваме съдът да уважи нашето искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, касаещо тълкуване и прилагане на разпоредба на Директива 2004/18 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги, която е от значение за правилното решаване на възникналите спорове. Нито едно от делата не е приключило.
6. Република България като държава-членка е допуснала нарушение на разпоредби от правото на Общността, изрязващо се в следното:

Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 2004г. (отм. с Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки, в сила от 18 април 2016 г.) е транспонирана неправилно, относно включването на търговски дружества - лечебни заведения за болнична помощ), които са 100% частна собственост, като „публично-правна организация“ по смисъла на Закона на обществените поръчки, което води до противоречие между Европейска Директива и национално законодателство.


Правни аргументи:

Според текста на сега действащия ЗОП (в сила от 01.10.2004 г., последно изм. и доп. ДВ. бр. 40 от 13 май 2014 г.), в чл. 7 са изброени изчерпателно кои са възложителите на обществени поръчки. Лечебните заведения не попадат в т. 6 от същата разпоредба, т.к. не извършват някоя от дейностите по чл.7а-7д. Те са посочени за възложители в чл. 7, т. 3 - публичноправните организации.

В § 1, т. 21 от Допълнителните разпоредби на Закона се дефинира понятието "публичноправна организация". В него при определени условия попадат и лечебни заведения - търговски дружества:

"Публичноправна организация" е юридическо лице, което независимо от неговия търговски или производствен характер е създадено с цел задоволяване на обществени интереси и за което е изпълнено някое от следните условия:

а) (изм. - ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) финансирано е повече от 50 на сто от държавния бюджет, от бюджетите на държавното обществено осигуряване или на Националната здравноосигурителна каса, от общинските бюджети или от възложители по чл. 7, т. 1 или 3;

б) повече от половината от членовете на неговия управителен или контролен орган се определят от възложители по чл. 7, т. 1 или 3;

в) обект е на управленски контрол от страна на възложители по чл. 7, т. 1 или 3; управленски контрол е налице, когато едно лице може по какъвто и да е начин да упражнява доминиращо влияние върху дейността на друго лице.

Публичноправна организация е и лечебно заведение - търговско дружество, на което повече от 30 на сто от приходите за предходната година са за сметка на държавния и/или общинския бюджет, и/или бюджета на Националната здравноосигурителна каса.

Представляваното от мен лечебно заведение е с капитал, който е 100 % частен. Като търговско дружество, считам, че същото изрично следва да бъде изключено от обхвата на ЗОП. По смисъла на ДИРЕКТИВА 2004/18/ЕО „Публичноправна организация“ е всяка организация, създадена със специфичната цел да задоволява нужди от обществен интерес, без да има промишлен или търговски характер, т.е. организациите с промишлен или търговски характер са изключени от това понятие, докато по дефиницията на ЗОП те са включени. Моето лечебното заведение е търговско дружество и не е създадено „с цел задоволяване на обществени интереси”. Включването на организация, която има промишлен или търговски характер в текстовете на ЗОП противоречи на съдържанието и целите на Директивата.

От преамбюла на Директивата става ясно, че тя визира възлагането на поръчки, които са сключени за сметка на държавата, регионалните или местните органи и други публичноправни организации (но не и търговски дружества), с оглед съблюдаване на принципите на Договора за създаване на Европейската общност – на свободно движение на стоки, свобода на установяване и предоставяне на услуги, както и на принципите, произтичащи от тях – на равнопоставеност, на недискриминация, на взаимно признаване, на пропорционалност, на прозрачност. Включването на лечебните заведения - търговски дружества, създадени по Търговския закон, в дефиницията за „Публичноправна организация” на ЗОП, освен че противоречи на дефиницията на Директивата, е груба подмяна на понятията в публичното право. Дефинирането на последните като публичноправни организации и създаването на публично-правни отношения между такива юридически лица е правен абсурд!



В подкрепа на изложеното до тук са и част от текстовете на новата ДИРЕКТИВА 2014/24/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (текст от значение за ЕИП). В чл. 2, т. 4 е посочено определението за публичноправни организации:

„ 4) „публичноправни организации“ означава организации, които имат всички изброени по-долу характеристики:

а) създадени са с конкретната цел да задоволяват нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер;

б) имат правосубектност; както и

в) финансират се в по-голямата си част от държавни, регионални или местни органи или от други публичноправни организации; или са обект на управленски контрол от страна на тези органи; или имат административен, управителен или надзорен орган, повечето от половината от членовете на който са назначени от държавните, регионалните или местните органи или от други публичноправни организации;

Изводът е, че лечебно заведение със 100% частен капитал не би могло да осъществи състава на посоченото определение, тъй като не притежава всички изброени характеристики от б.“а“ до б. „в“, респективно, не би могло този субект да бъде причислен към групата на възложителите.

Освен това, в преамбюла на новата Директива 2014/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31.03.2014 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги, в съображение 10, е казано, че Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз, като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 53, параграф 1 и членове 62 и 114 от него, като взеха предвид предложението на Европейската комисия, след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти, като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет, като взеха предвид становището на Комитета на регионите, в съответствие с обикновената законодателна процедура, като имат предвид, че:

„(10) Понятието „възлагащи органи“, и по-специално „публичноправни организации“, е многократно разглеждано в съдебната практика на Съда на Европейския съюз. За да се поясни, че обхватът на настоящата директива по отношение на лицата (ratione personae) следва да остане непроменен, е целесъобразно да се запазят определенията, въз основа на които Съдът се е произнесъл, и да се включат някои пояснения от съдебната практика като средство за разбиране на самите определения, без да се цели изменение на разбирането на понятието, разработено в съдебната практика. За целта следва да се поясни, че организация, която действа в нормални пазарни условия, стреми се да реализира печалба и понася загубите в резултат от извършването на дейността си, не следва да се счита за „публичноправна организация“, тъй като нуждите от общ икономически интерес, за задоволяването на които е създадена или има задача да задоволява, имат промишлен или търговски характер.



BG L 94/66 Официален вестник на Европейския съюз 28.3.2014 г.

Независимо, че член 90 и член 91 от ДИРЕКТИВА 2014/24/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 26 февруари 2014 година предвижда близо 2-годишен срок за държавите членки /до 18 април 2016г./ да въведат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, с цел привеждането им в съответствие, следва да се обърне внимание на преамбюла, на съображение 10, като се държи сметка за волята на Европейския законодател, отчитайки съдебната практика на Съда на Европейския съюз, по отношение на определенията и по-специално на понятието „публичноправни организации“.

Във връзка с горното, както и на основание член 1, параграф 9, втора алинея, букви а), б) и в) от сега действащата Директива 2004/18/ЕО, считам, че частната болница или по-точно - лечебното заведение за болнична помощ, с изцяло частен капитал, е търговско дружество, което:


  1. действа в нормални пазарни условия;

  2. реализира печалба и заплаща данък печалба;

  3. понася загубите в резултат от извършването на дейността си;

  4. нуждите от общ икономически интерес, за задоволяването на които е създадено или има задача да задоволява имат търговски характер.

Безспорно е, че този тип лечебно заведение действа в условията на пазарна икономика, като търговско дружество. Безспорно е, че е налице изричен текст в Закона за лечебните заведения - чл. 4, ал. 2: „ Лечебните заведения са равнопоставени независимо от собствеността им“. Но за разлика от държавните и общинските болници, които при осъществяване на дейността си претърпят материални и/или чисто финансови загуби, то част от тези загуби или изцяло се покриват със средства от бюджета, било то централен или общински. Това не се отнася за лечебните заведения, чийто капитал е частен. Загубите, настъпили в резултат от извършването на дейността на този тип заведения са и винаги са били за собствена сметка. Те не получават допълнителни средства от бюджета. Този тип дружества, в частност представляваното от мен Дружество с ограничена отговорност заплаща данък върху печалбатга по ЗКПО, за разлика от другите лечебни заведения с държавно или общинско участие.

Следователно, този тип лечебно заведение не следва да се отнася към категорията на лицата, по отношение на които се прилага действащата към момента Директива. По тези съображения, този тип правен субект – лечебно заведение за болнична помощ, чиято собственост е изцяло частна, не може и не следва да се причислява към групата от лица, които се определят като „публичноправни организациии“. И като такова то не попада в обхвата на директивата по отношение на лицата (ratione personae).


Ето защо, считам, че § 1, т. 21 от Допълнителни разпоредби на ЗОП противоречи както на действащата към момента Директива 2004/18/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА, така и на новата Директива 2014/24/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 31.03.2014 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги, поради което не следва да се прилага по отношение на лечебните заведения, чийто капитал е изцяло частен.

Съгласно нормативната уредба и ежегодно сключвания Национален рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС, НЗОК сключва с лечебното заведение (чл. 164 от НРД за 2014г.) договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. НЗОК не превежда на дружеството предварително средства за оказване на болнична помощ, което да налага прилагане на ЗОП или контрол по ЗОП, с цел осигуряване на ефективност при разходването им. Тя заплаща само за извършените и отчетени медицински дейности, определени съгласно чл. 55д от ЗЗО (чл. 2, ал. 1, т. 7 от НРД за 2014г.) и то по предварително определена цена за всяка от тях по ред, съгласно ЗЗО (чл. 9, ал. 1 от НРД за 2014г.). При определянето на тези цени, лечебните заведения не участват. Фиксираният размер, който НЗОК заплаща, не се влияе от обема и стойността на използваните за лечението медикаменти, консумативи и изделия. Ето защо провеждането на процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на стоки от страна на лечебното заведение в този случай не изпълнява предназначението си и не може да намали или увеличи размера, по която извършената услуга се заплаща. Контролът по осигуряване на ефективност при разходването на бюджетните средства се извършва преди това – при определянето на фиксираните цени, в който момент лечебното заведение не участва.

Нелогично е лечебното заведение да бъде определено като субект на ЗОП, когато трябва да проведе процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на стоки, осъществявани чрез покупка, които изобщо не се заплащат от НЗОК или с други бюджетни или извънбюджетни средства. Вменяването в този случай на задължението да възлагат обществени поръчки е лишено от правна и житейска логика. Възлагането на обществена поръчка и сключването на договор с определен доставчик е в ущърб на лечебното заведение, защото изпълнението му изцяло зависи от волята на трети лица – пациентите, чийто брой, подходящо за всеки от тях изделие, медикамент или консуматив, избрани от тях вид, марка, модел, цена на изделието, не могат да бъдат прогнозирани предварително. Не без значение за повишаване качеството на лечението в този случай е и обстоятелството, че при пускане на пазара на ново изделие от този вид, лечебното заведение трябва да може да реагира адекватно и да осигури на пациентите възможност да ги закупи. Сключването на договор с доставчик, който не предлага от този вид изделия, води до създаване на условия за допускане на дискриминация и неравнопоставеност спрямо други лечебни заведения, които не работят с НЗОК или чийто приходи за сметка на НЗОК, са по-малко от 30 % от всичките им приходи. Това противоречи на основни начала, уредени в чл. 19 от Конституцията на РБ. Държавата трябва да създава условия за свободна стопанска инициатива и еднакви правни условия за стопанска дейност, а не да ги регламентира законодателно в ущърб само на някои правни субекти.

От гореизложените съображения става ясно, че търговската дейност на представляваното от мен лечебно заведение по оказване на болнична помощ със 100 % частен капитал, няма опасност да наруши прокламираните в ЗОП принципи. То е субект на Търговския закон, работи при условията на свободна и лоялна конкуренция и не създава условия за неравнопоставеност и допускане на дискриминация. Дейността му е публична и прозрачна. Подлежи на постоянен контрол от страна на НЗОК, която ежедневно проверява дали са спазени задължителните изисквания към всяка клинична пътека, подлежаща на заплащане от бюджета на касата. Нормативно установените правомощия на НЗОК са достатъчна гаранция за ефективността при разходване на предоставяните от нея средства на лечебните заведения. Включването като субект на ЗОП е неоправдано, противоречи на основни начала на правото на Р България и създава условия за неравнопоставеност.

Освен това, когато капиталът на лечебното заведение е 100 % частен, когато лечебното заведение не се финансира по никакъв допълнителен начин от държавния или от общинския бюджет - липсва правна и житейска логика, липсва и правен интерес от допускане и извършване на нарушение и/или престъпление, защото това би означавало търговецът да накърни своите интереси. Следователно, чрез допускане на евентуална финансова вреда може и на практика действително се случва, да бъде засегнат само частен, но не и обществен интерес. Следователно, болницата, нейният директор и упълномощени лица, дори и да искат, не биха могли да нанесат вреда на обществения интерес.

7. През 2013 г. Министерски съвет е вносител на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки”, внесен в 42-рото Народно събрание с вх. № 302-01-14 от 29.08.2013 г.


внесен е проект за изменение на § 1 т. 21 от Допълнителните разпоредби, където е дадена дефиниция на понятието „Публично правна организация“ от двама отделно един от друг народни представители /Георги Мърков и Павел Шопов/ Предложенията са разгледани от Комисията по правни въпроси на заседание, проведено на 18.09.2013 г. Предложенията са отхвърлени /моля, да обърнете внимание с какви мотиви/. Прилагам извадка от проведените дебати и гласуване /Приложение № 1/. Прилагам и линк:

http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2067/steno/ID/2947

Едното от двете предложения, това на народния представител г-н Шопов е внесено за гласуване в пленарна зала на сто и петнадесетото задесание на НС, проведено на 30 април 2014 г., с докладчик народния представител – Хамид Хамид. Проведени са дебати, но това изменение отново не е прието /Приложение № 2 /


8. Административни постъпки - жалба пред компетентните национални орган –омбудсман на Република България:
Многопрофилна болница за активно лечение „Тримонциум“ ООД, гр. Пловдив, е внесло Жалба с вх. № 4733 от 26.07.2013 г. до омбудсмана на Република България, във връзка с определението за „публичноправна организация“, прилагането на ЗОП и вменяването на задължения по отношение на лечебните заведения със 100 % частен капитал.

Със съгласието на управителя на дружеството прилагам преписката в цялост, ведно със извършената кореспонденция между националния омбудсман и изразеното становище от Министъра на икономиката. /Приложение № 3/



9. Прилагам Решение на Съда (първи състав) от 23 април 2009 г., по иск на Комисия на Европейските общности срещу Кралство Белгия (Дело C-292/07)1 по подобен казус. /Приложение № 4/

10. Поверителност 1: Разрешавам на Комисията да разкрие самоличността ми пред властите от държавата-членка, срещу която е направена жалбата.

11. Място, дата и подпис на жалбоподателя:
Република България, гр. София, 16.12.2014 г.

1





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница