Свети Климент Охридски



Дата30.11.2018
Размер246.64 Kb.
#106360
Софийски университет “Свети Климент Охридски”

Юридически факултет

Курсова работа по обща теория на правото


на тема
Взаимодействие между гражданското общество, правовата държава и правото

Изготвил:


Константин Александров Кунчев

І курс, ф. н. № 56490, група № 12

СЪДЪРЖАНИЕ

1. ИСТОРИЧЕСКА ЕВОЛЮЦИЯ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО, ПРАВОТО И ПРАВОВАТА ДЪРЖАВА – 1 стр.

1.1. ПЪРВИ ЕТАП от 16 до 17 в - 2стр.

1.2. ВТОРИ ЕТАП от 18 до 19 в - 2-3стр.

1.3. ТРЕТИ ЕТАП от 19 до 20 в - 3-4стр.

1.4. ЧЕТВЪРТИ ЕТАП от 20 до 21 в - 4-5стр.


2. ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО И ПРАВОТО. ГНОСEОЛОГИЧЕСКИ ФУНКЦИИ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО В ПРАВОВАТА ДЪРЖАВА - 5-6 стр.

2.1. КАЧЕСТВЕНА РОЛЯ НА ГРЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО - 6-9 стр.

2.2. ФУНКЦИОНАЛНА.РОЛЯ. НА ГРЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО - 9-10стр.

2.2.1. Преки начини на взаимодействие - 10-14 стр.

2.2.2. Косвени начини на взаимодействие чрез посредник - 14-17стр.

2.2.3.СРУКТОРНА.РОЛЯ НА ГРЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО - 17-19 стр.


3. ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ГАЖДАНИНА В ПРАВОВАТА ДЪРЖАВА - 19-21стр.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ - 21-22стр.

1. Гражданското общество е понятие отразяващо етап в развитието на обществото.За този етап е характерно виска степен на консулидация между отделните индивиди и взаимодействие в междуличносните и обществени отношения с цел преодоляване на различията в интересите чрез следване на закрепените от правото общи правила за поведение. В процес на еволюцията хората се социологизират и се самоорганизират,създавайки държавата,за да се закрепи новият социялен ред изграден върху фундамента на принудата е необходимо функционално различен нормативен регулатор,а именно правото.То се отличава от религиозните норми и обичаите с това,че пряко отразява държаваният интерес може лесно да се променя в зависимост от целите на държаваната власт и внася стабилнос във взаимоотношенията между индивидите.Утвардиялият се основен източник на правото е нормативният акт, който съчетавайки позитивните характеристики на обичая и прецедента привнася баланса и мярата като основни характеристики на правото,което се превръща в ценносно-нормативно отражение на действителността.Исторически тази еволюция протича парлелно с развитието на буржоазното общество,което е началният етап на формирането на гражданското общество основното,което дава тласък в развитието на правната теорията са свобода равенство и хуманизмът. Така правото се свързва с конкретните потребности на обществото,което постепенно се превръща в определящ фактор за държавната политика. В правото се закрепват онези правила,норми,решениа,които са залегнали в общественото правосъзнание като справедливи това придава легитимнос на правото,което осигурява ефективност в регулирането на обществените отношения,която е гарантирана и с държавната принуда.Легитимността на правото придава правовост на общесвото и държавата.Понятието за гражданско общество датират от Античността,но се разглежда в политически смисъл.В съвременото си измерение гражданск ото общество преминава през различни исторически етапи,за да стане определящо понятие за модерната социално-икономическа и правна теория.


1.1.Първият етап в неговото развитие протича през 16-17в.тогава възникват икономически предпоставки засилва се специализациятя на труда,разширява се търговския обемен появява се централизираната държава всичко това допринася за по-интезивни връзки и обмяна на инфрмация между индивидите.Вътрешната консолидация на обществото довежда до трансформирането на народността в нация. Човешките права все още са в пряка зависимост от волята на владетеля,който има абсолютната власт в държавата достъп до управлението имат само ограничен кръг хора.Водеща през този период е икономическата доктрина на меркантилизма,чрез която в държавата се натрупва богатства за сметка на реални потребителски блага.Тази ситуация илюстрира несъответствие между държавната организация и нарастващото влияние на обществото.Правото не отразява общестените потребности и вместо мяра на свобода се превръщата в механизъм на власта,което води до загуба на свобода.Висички тези фактори довеждат до буржоазните революции,които са реакция на гражданско общество в защита на личните права.
1.2.Вторият етап на формиране на гражданското общество протича през 18-19в.Основното е признатите лични права и свободи на индивида(свобода на печата свобода на събрания свобода на сдружения)закрепени във френската Декларация за правата на човека и гражданина.С този политически акт ,които надхвърля рамките на националната държава,окончателно религиозният светоглед е заменен от юридическия така правата на човека се схващат като отражение на биологичната и социална същност на човека.Обществото получава средства за защита и контрол над държавната власт.Постепенно всички държави изготвят обществения договор,в който залягат всички основни принципи формулирани във френската декларация за правата на човека и гражданина.Конституцията е отражение на наложилата се идея за народът като суверен.Суверенът е политико-юридическо качество отразяващо,легитимна абсолютна неотменима власт на народа в държавата.Гражданското общество се превръща в основен фактор в държавата.В икономиката протичат необратими процеси,които утвърждават либерализма като водеща държавна политика.Основният принцип на либералната политика е за не намеса на държавата в икономиката и обществото,които се подчиняват на собствени правила в развитието си.Постепенно с утвърждаването на капитализма се поставя нови препятствия пред взаимовръзката държава- общество.Възникват първите теории за правовата държава, реалните проблеми са свързани с условиятя на труд и социална политика,което намира своето отражение в правото.Така правото закрепва социалните икономически и културни права, които са от вторто поколение права на човека.Тази тенденция устоичиво се доразвива и през първата половина на 20в.
1.3.Третият етап на формиране на гражданското общество протича през 20в.Много силно се наслагва идеятя социална държава,която започва да се ангажира с проблемите в икономиката култрата и социалното подпомагане.Огромна част от ценносните явления намират своето отражение в правото и така привнасят качество,превръщайки првото в обществено благо ценност,която гарантира стабилност във всички взаимоотношения.Правото се превръща в самоценност и в обект на защита от утвърждаващотото се административно правораздававане,което дава защита на гражданите срещу произвола на администрацията и създава необходим контрол върху дейността и актовете издавани от министерски съвет и общинските съвети.Така се осъществява принципа власт власт възпира,на който е подчинен институция като Конституционият съд.Основната функция на конституциония съд е да санкционира всички закни противоречашти на конституцията той е и единствен тълковател на върхвния закон всичко това е част от задължителните елементи на организациятя и правната реалност в правовата държава.
1.4.От втората половина на 20в.започва да нараства влиянието на актовете на международните организации,които променят правната действителност в отделните срани,които се присъидиняват и ратифицират конвенции и декларации така се създават международни стандарти за минимум правни гаранции за ценности в правния свят на отделните държави.Основното в съвремения свят протича диалогът между равноправните субекти в международното право така се стига до формулирането на правата от трета генерация свързани с глобалните проблеми на човечеството като екологията и бедността(екзистенц миниму) именно тук е необходима най-висока степе на взаимодействи за реализацията им.Втората група са право на информация и самоопределяне на човека.Така правовата държава съчетава по особен начин и социалните и либералните идеи и се превръща в истинската политическа организация на гражданското общество,създавайки трайни приедпоставки за международно взаимодействие и интеграция в гражданския сектор.От началото на 21в. капиталистическото обществото преминава в нов етап на развитето си и се трансформира в информационно общество. Проблемите пред бъдещето на взаимодействието право-общество-държава не се изчерпват,защото веки етап на развитие поставя нов кръг от проблеми,но важнтото е,че е създаден механизъм на решаване на проблемите и това е широката дискусия между суверенни държави,които отчитайки опита на всяка страна търсят най-добрто разрешение на проблемите.През 21в. проблем става генното модефициране на хранителни продукти и клонирането, които освен научно-технически аспект силно ще се насложат в общественото съзнани,а в правото ще трябва да се отрази точният баланс,за да се избегнат неблагоприятните последици и социалното напрежение.
2. Гражданското общeство се съставя от икономически, социални,културни,духовни и политически отношения. Гражданите си осигряват автономна сфера на действие,която е гарантирана от държавата.Чрез своите постъпки те целят да реализрат частният си значим личен интерес,които изразява тяхната уникална идентичност.Чрез осъществяване на личният си итерес хората изразявят и общественият интерес,имайки предвид логиката на пазарната икономика,която е една от основните предпоставки за равити на гражданското общество.

Пазарната икономика се самоуправлява чрез механизма на търсене и предлагане тоест зависи най-вече от активността и инициативността на икономическите агенти и в много по-малка степен от държавната намеса.Гражданското общество се развива самостоятелно като неполтически и невластови структори в обществото като основното е принципът на доброволност.Така се организира обществения живот в правовата държава като се спазват правилата в правото.Основният метод на правно регулеране на отношенията в гражданското обществото е диспозитивният-позволено е всичко,което не е изрично забранено така се осигрява свобода на действие на гражданите,а императивният метод се използва,тогава когато трябва точно да се определи сферата на компетентност на държавния орган, който да защиава публичният итерес и реда в обществото с цел да се ограничат в действията до необходимите за постигане на задачите си.В гражданското общество се следва принципа да не се вреди други му така реализацията на личният интерес е възможна стига това да не вреди някому,защото при виновно увреждане се дължи обезщетение на невиновната срана за понесените вреди това създава стабилитет,устойчевост и предвидимост на отношенията,което подобрява гражданският оборот.Уважението и зачитането на правните принципи в едно общество създават средата,в която оптимално се реализира обществената енергия заложена в нормативня акт така правото постига своето соцялно назначение.Поведенито на правните субекти се определя чрез обективения критерии правомерност и неравомерност на действията им така правото се проявява и като духовен феномен,култивирайки в обществото определени ценности.Така саморегулацията се превръща във важен фактор, за да функционира цялата система е необходимо и минимална степен на доверие между държавните органи и обществото, които да се подчиняват на првните норми,целящи да се преодолее противопоставянето им в името на общото благо.Така се случва в действащите демокрации,а в България се изгражда фасадна демокрация,защото се декларират определени принципи на конституционно ниво,които обаче обществото и државта нямат воля да бъдат реализирани до край.При крупните законодателни инициативи се среща изпреварващото отражение целта е да се постигне ново качествено развитие на обществото, но за това се изисква реални действия на законодателя,които да действа съобразно обществения консенсус съществуващ в държавата относно прехода .Реформите трябва да се провеждат систематично,последователно и да отразяват реалното развитие на общството сбъркан в генезиса се оказа метода на държавата да приравни развитито на гражданското общество без да се вземе предвид,че са изпуснати другите етапи в развитието му. Всичко това създава една нездрава среда,която подкопава доверието в държавните институции и утвърждава правния нихилизъм.Гражданскто общество се изгражда с оглед на три гносеологически функции в правната реалност:качествена, функционална,структорна.


2.1. Качествената функция на гражданското общесто е да определи степента на зрялост на обществото,която се обуславя от степнта на разпространени отразяване и търсене на качество на информация и начинът,по които се възприема определена информация и как се реагира в различни ситуации.Активността в стопанският и обществен живот на едно общество се определя от правната уредба,в която са отразени рамките,в които индивидът може да реализира интересът си.Свободата зависи от реалните дейстия на правните субекти.Правото осигурява и гарантира възможност за инициативност на гражданите,но създавайки ясни правила.Основен принцип е,че незнанието на правата и задълженията закрепени в првните норми,които са основната микроструктура в правото,чрез които се осъществява механизмът на правното регулиране,не освобождава субектите на правото от правните последици на тяхните постъпки. Презюмира се фактът,че индивидаът трябва да се информира за нормативната уредба в областа,в коят желае да реализира интересът си,защото регламентираните правилата са общозадължителни за всеки правоспособен дееспособн субект, които трябва да съобразят действията си с тях,за да може да се впишат в правната действителност.Функцията на посредник между държавните институции и обществото се осъществява от печатните и електронни медии,които отразяват контролират взаимодействието държава общество.Медиите са наричани четвъртата власт, защото влияят силно при формиране на общественото мнение и създават нагласи за обкражаващата действителност.Чрез тях се реализират напрактика свободата на словото правото на информация,но са възможни и манипулации. Тенденциозност при отразяването с цел постигане на политически и икономически цели.В медииното пространство се появява проблемът за общественият итерес,правото на интимна сфера и границата на добрите нрави с оглед общественото влияне.Всичко това подробно се регламентира в Закона за радиото и телевизията. Правната реформа обхваща създаване на контролен специализиран орган-Съветът за електроните медии, който да регулира лицензионя режим и да следи за нарушени на общоустановените правила и да санкционира.Важна част от реформата е и етичният кодекекс,поставящи ограничения,които всякя медия трябва да спазва при отразяване на информацията.В развитите граждански общества много силно влияние има разседващата журналистика,която следи за обществения интерес и го защитава чрез пряко взаимодействие с държавните органи.Така чрез медиите гражданите трябва да изпращат сигнали към власта и да наслагват собствените си итереси в соцялното прстранство.Медиите трябва да отразяват обективните интереси и потребности на общeствто,което адекватно да реагира в различни житейски ситуации. Самоорганизацията на обществото предсталява допълнителен механизъм за регулация на соцялните икономическите културните и политическите явленията в държавата.Една от важните предпоставки за вписването на индивида в социалнта и правна реалност в обществото е средното образуванието,което е задължително до 16години по Законът за народната просвета. То е свързано с процесът на социологизация на индивида и с презумпцията в правота,че с навършването на 18 години и при липса на психически заболявания влияещи върху способността му да разбира свойството и значението на свойте постъпкии и да ръръководят своето поведение,лицата се признават от ЗЛС чл. 2 за пълнолетни дееспособни граждани.Те ще трябва пълноценно да осъществяват собствените си итереси и активно да участват в обществените процеси.Реформата в образуванито тряба да се насочи към модернизация и конуренция в системата така ще се подобри качество на учебния процес.Динамиката в общество, което се намира в преход е твърде интензивна,а консерватизмът на българското училище като институция предопределя разминаването с обективните потребности на индивида,а това рефлектира негативно върху качествената функция на гражданското общество кат цяло и реалното му отражение в правния свят.
2.2. Функционалната роля на гражданското общество очертава възможността за самостойно проявление на обществото във взаимодействието му с държавно-властовите структури. В българското законодателство проблемът е разрешен още на конституционно ниво в чл.1ал(2) ал(3) идеята за народния суверинитет;чл.44свобода на сдружаването;чл.45правото на жалби молби петиции до държавните органи;чл.47. ал(4);чл 51 ал(3) особената грижа на държавата и обществото към определена категория индивиди; чл.49 и чл.50.правото на сдружаване в синдикални организациии в защита на интересите и првто на стачка; чл.61 гражданите са длъжни да оказвата съдействе на държавата и обществото в случай на бедствие.Има два начина да си взаимодействат преки и косвени чрез посредник.
2.2.1 Основните преки начини за влияние на обществото върху процесите в правната, икономическата, социалната,културната и политическата среда в държавата са изборите и референдума. Народът е суверен от него произтича цялата власт в една правова държава,но той сам не може да я опражнява затова чрез акта на избора се приема,че суверенът учреждава държавната власт и я предоставя на определен политически субект.С този акт имащ характер на управленско решение суверенът делегира на народното представителство правото да реализират неговата власт чрез своите решния. Народният представител се ползва с редица предимства пред обикновените граждани,но това е необходимо,за да се гарантира неговата независимост и спокойстви при изпълнение на служебните си задълженията. Имунитетът е важна гаранция за разделението на властите. Народните представители представляват не само своите избиратели,а целият народ чл.67 ал.(1) заляга в българската конституция, което е една идеална конструкция,но изхождайки от идеята,че правните норми на конституцията имат непосредствено действие в правния свят възниква проблемът с реалното осъществяването на модела.В този план възниква въпроса за характера на мандата на народния представитл.Диспозитивният мандат изключва контрола върх дейностите на народните представител,препятства реалната им връзка с избирателите и преките им възможности и задължения да се отчитат пред тях.Обратно,императивния мандат задължава народният представител да представлява всички интереси на избирателият от своя район и да носи отговорността,което създава реалната връзката с гражадните.Трябва да се проява повишена взискателност към личните и професионални качества на народните представители и отговорносто за това пада върху политическите партии,но и върху обществото като цяло. Рефрендумът е начин за осъществяване на пряко участие на гражданите в управлението на държавата.Чрез референдума гражданите вземат самостоятелни упрвленски решения по въпроси от национално или местно ниво.В Българя със Закона за допитванията до народа се стеснява приложното поле на националния референдум до въпроси от компетенцията на Обикновенно Народно събрание,което противоречи на принципите на народния суверинитет.Позитивното в закона е,че подробно са разработени правото на местен референдум,общо събрание на населението и подписка,което една правна гаранция за обективната възможност на обществото да участва в реално в упрвлението на държавата.Чрез своите волеизявления,киото са осъществени в определена форма имат характер на управленски решения,чрез които обществото осъществява непосредствено държавната власт.Възможностите за пряко взаимодействие между гражданското общество и правовата държава включва синдикалните и неправителстените организации,фондациите, прфсъюзите и правото на гражданите и на техните организации на предложения, сигнали жалби,молби до административните органи.Правото да се сдружават свободно гражданите използват ,за да концентрират възможностите си ефективно да защитават и реализират интересите си.Гражданите учреждават сдружения и фондациии,които се кнонституират като колективните субекти на правото по точно установен от правото ред.На сдруженията и фондациите се предоставя спецялна правосубектност в точно определена сфера в правното пространство съобразно целите и задачите,които са изрично посочени.Така те се конституират като юридически лица и според Законът за юридическите лица с не стопанска цел подлежи на вписване в регистър при окръжния съд,но само ако изрично са посочили в устава си,че ще извърш ват общополезна дейност.Синдикалните организации са сдружения и са важно звено във взаимодействето между частния сектор публичния и гражданския.Те имат функции в това да посредничат между работодателите за решаване на специфични икономически соцялни трудовит права и интересите на гражданите.Участват атактивно в обсъждането на политичеси въпроси засягащи в голяма степен обществения интерес на експертно равниште,но не са политизирани.В правовата държава синдикалните организации са реален фактор в соцялното управление на сраната те имат функция да оказвт натиск върху правителството и работодателите чрез постоянен монитуринг,за да защитат интересите на работещите,но и на безработни соцялно слаби хора.Фондациите се подчиняват на същият режим установен от ЗЮНЦ както и сдруженията.Те най-често извършват набиране на средства с цел извършване на благотворителна дейност доброволността и хумаността е важен елемен от дейността им.Характерно за сдруженията и фондациите е,че могат да извършват стопанска дейност,но само ако е пряко свързана с основният предмет на дейността,но нямят право да разпределят печалба,използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели и подлежат на държавен финансов контрол.Спецялният режим за сдруженията и фондациите е създаден,за да осигури контрол и прозрачност при осъществяване на дейностите им ,защото са възможни злоупотреби с публичния итерес.Важна инициетива на граждан- ското общество в България е създаването на правни клиники към повечето юредически факултети.Тяхната цел е да осигурят безплатна правтна помощ на гражданите и да предоставят възможност на студентите да се сблъскат с реални казуси,което е важно за качеството на висшето юридическо образувание. Инициетивнота и активно гражданско поведени изисква от всеки да следи за интересите и правата си и да използва всички начини,за да ги защетава.Правото на гражданска взискателност към дейността на административните органи е гаранция за обществен контрол,което осигурява законасъобразното, целесъобразно,качествено управление.Важна гаранция за реализиране на това право е Законът за предложенията сигналите жалбите и молбите,които е насочен срещу всички незакони и неправилни действия на административните органи,с които се ощетяват правата и законните интереси на гаржданите и техните организации.Това дава възможност на обществото да прецени практичеката дейност на администрацията,средство за усъвършенстване и демократизиране на соцялното управление с цел укрепване на законността.Пряката комуникация на гражданите и техните организации с органите на властта са важна и трябва да се осъществява систематично на семинари,дискусии конференции,на които да присъстват слжебни лица.Целта е гражданите да следят за личните си и за обществените интереси,подавйки сигнали за нарушения се постига целево взаимодействе така правото предоставя възможност за саморегулация на соцялния и правов ред в правовата държава.Това е първата гаранция за законност в правовата държава,която е сързана с активно и инициетивно участи на гражданите в управлението,за да насложат своите правно значими интереси гражданите могат да използват лобизма.Това е междинно звено,което представлява интересите на опредлена група хора в народното събрание или общинските съвети,за да е прозрачна процедурата е необходимо да е регулирана със закон и да се създаде публичен регистър.Пример за целенасочено и ефективно взаимотношение между гражданите и държавата е меценатството,което трябва да се регламентира от закон,за да се избегнат злоупотреби.Културата на една нация е важно обединяващ, идентифициращ, интегриращ фактор, ценност и държавата посредством правото трябва да създаде предпоставки за развитието и чрез привличане на частни капитали.
2.2.2. Косвените начини на взаимодейстие между обществото и държавата са следвашият етап за защита на правовия ред.Те влючват всичк звена от независимата съдебна система, конституционният съд,омбуцманът и адвокактурата. Следствието е самостоятелно звено от независимата съдебна система и е натоварено с разследваща функция в досъдебната фаза на процеса.В България Национална следстевена служба извършва методологическа ръководство,но е необходимо да се изградят райнинни следстени служби наред с вече съществуващите окръжни,за да може системата да действа ефективно.Дознанието също осъществява функции на следствието,но то е към системата на МВР.За справедлив и бърз процесът е необходимо изчерпателно и качествено събиране на всички доказателства и улики по съответните дела.Функциите на прокуратурата са да следят за закоността и да подържат обвинения срещу лица по наказателни дела от общ характер. Прокурорът им функция да дава указания за събирането на доказателствата.Гражданите трябва да се ангажират с пълно съдействие на прокурорите,следователите и дознателите,за да може да има ефективно правосъдие,защото правонарушенията и престъпленията нарушават обществения ред и са заплаха за цялото общество.Правният нихилизъм и чуството за безнаказаност подриват устоите на правовата държава и подменят ценосните нагласи на обществото.Съдът въздава справедливост въз основа на събраните доказателства и на база вътрешното си убеждение.Съдебният процес е едно процесуално състезание,което при нормални обстоятелства е публично.При определени дела в окръжния съд в процеса взимат участие съдебни заседатели.Системата работи,но само при строги правила при начина на избор и при ясни условия за работа на съдебните заседания.Държавата и обществото се нуждаят от ефективно и справедливо правосъдие,но такова има едва когато влязлата в сила присъда бъде изпълнена,постигайки соцялниото си назначение.Българският законодател създаде проектозакон за частното изпълнение ефектът,на който предстои да се осъществи.В съвремените правови държави практиката утвърди моделите на арбитража и медияцията,които ще облекчат работата на съда,ще намалят разноските на страните и ще ускорят процеса.В България Закона за медиацияте е обнародван в държавен весник,но все още не се прилага. Гражданите трябва да имат правосъзнание и доверие в арбитъра и медиатора,за да може системата да заработи.При сегашната ситуация най- натоварени са окръжните съдилища,защото разглеждат и някои административни дела като първа инстанция.Трябва да се създадат окръжни и районни адмнистративни съдилища,защото за оптимално разрешение на дела от този характер е необходима специализация.Върховният административен съд осъществява надзор за законосъобразността на подзаконовите нормативни актове всеки гражданин,на които са засегнати правата и законите интересите може да се отнесе към него.В правовата държава съществува йерархична система и на източниците на правото определеност на компетенцията на държавните органи,които взаимодействат в защита на закоността.Ако ВАС или ВКС установят несъответствие между закон и конституцията,те спира делото и сезират Конституционният съд, които единствен може да консатира,че един закон или някоя разпоредба са противоконституционни. Той има право да тълкува конституцията,но не може да се самосезира.В правовата държава гражданите могат да се обръщат към всички държавни органи,но в България гражадните не могат да сезират Конституционният съд,което ги лишава от възможност да реагират в защита на интересите и правата си,а трябва да разчитат на президента,главния,прокурор,ВКС,ВАС или 1/5 от народните представители,Министерски съвет и общинските съвети само ако свързано със спор за кмпетентност между органите на местното самоуправление и централните изпълнителни органи.Адвокатурата е независима и самоуправляваща се има функция да подпомага гражданите при защита на техните права и закони итереси.Със закона за адвокатурата се урежда и назначаването на служебен защитник от висшия адвокатски съвет при невъзможност лицето да си осигури частен.Правовата държава трябва да осигурява правна защита на гражданите при защита на правата и законите им интереси,защото те са равнопоставени.Институцията на омбуцмана заема междинно положение между гражданския сектор и държавните институции най-важната функция е да посредничи между физическите и юридически лица и органите на администрацията за преодоляване на допуснатите нарушения. Омбуцманът няма властови правомощия да решава проблемите на гражданите изложени в сигналите,но разглежда жалбите дава мотивиран отговор и изготвя препоръки към администрацията като се ръководи от конституцията и справедливостта.Той изготвя годишен доклад пред народното събрание за постъпилите и разгледани жалби както за действията на администр ацията.Той генерален представител по защита правата на човека функциите му са обвързани с личносният автритет и всички органи за длъжни да му оказват съдействи.При българския Закон за омбуцмана възниква проблем за широтата на приложното действие като се добавят за контрол всички лица,на които е възложено да предоставят обществени услуги,но пряко омбуцманът не може да сезира Конституциония съд,тъй като възможностите са заложени в чл.150 от конституцията,но може да направи предложение до органите,които могат да го сезират. Тази институция дава възможност за диалог и сътрудничество между граждани и административни органис цел подобряване качеството на административните услуги и разтоварване работата на съдилищата чре предварително отстраняване на незаконносъобразните актове.

2.3. Структорна роля на гражданското общество е да очертае компонентите на неполитическата сфера на обществения живот. Мястаото и значението на неправителствените организации е значимо в правовата държава,но все пак с това не се изчерпва понятието за гражданско общество.Гражданското общество е понятие от по общ характер и обхваща всички организации и сдружения извън държавата в това число политическите партии и пазарът.Включват се организации от целия диапазон,киото политолозите наричат групи по интереси-профсъюзи,браншови сдружения,търговски камари и етнически сдружения.Цялото разнообразие и многообразие на човешката култура се въплащава в организациите на обществото,които не са сързани само с защита соцялни и политически итереси:това са религиозни формации,студенски съюзи,културни организации(от певческите дружества до клубовете на любители орнитолози), спортни клубове и неформални общносни групи.Всички тези обществени групи създават плурализмат на гражданското общество,който подхранва непрестанно гражданска активнос и инициетивност,стимулирайки саморазвитието на индивидите. Затова гражданското общество не може да се разглежда като застинали и кристализирали веднъж за винаги форми. Съществува една непрестанна динамика,която непрекъснато провокира промени в прпавната система съврзано с новите обществени потребности,а това респективно води до промявна във взаимодействеито на гражданското общество държавата и правото.Плурализмът създава предпоставки за толерантност и саморегулация на гражданските отношения.Развитето на гражданското общество и интензивно протичащите процеси на итерграция и взаимодействие надхвърля границите на отделните държави. Европейският съюз е пример за подобие на едно международно гаражданско общество в началните му състояния и фази на развитие.Именно в него се прави опит да се реализират класическите елементи на гражданското общество свободен и единен пазар,свободно движение на стоки услуги капитали и хора на територията на много държави,но това вече е територията на общността.В съотвествие с логиката на гражданското общество се формира корелативната му политико-държавна структора.Гражданите на държавите-членки на Европейския съюз придобиват самостоятелен статус на граждани на Съюза.Това е една нова реалностикономическа политическа и културна общност,на която съответсва една наддържавна държавна и правна организация.Тя е възможна да съществува върху основата на силно развити национални граждански общества,съществували въпреки взаимните им противоречия и конфликти,продължително време,формирани върху обща цивилизационна основа.Ето защо включването на нови страни в тази общност не въпрос само на силния стремеж на тези страни към общността,нито на разположенето на общността към тях.Трудността от това,че тези страни и България сред тях не са узрели като национални граждански общетва,за да се включат по един естествн начин в общността и де не бъдат нейни “чужди тела”.


3. Правата на човека са екзистенциално свързани с биосоцялната природа на човека и генетично не произтичат от държавата.Правата на човека и процесуалните средства за защитата им са формален ценностен критерии за прававата държава. Правата на гражданите произтичат от политико-юридическата връзка на личността с държавата.Те са теоритично разграничен от правата на човека,но ценносно свързани с целта на правото в институционалното,соцялното и психологическото му битие. Хуманизмът се превръща в свръхценност за съвремените правови държави,което им дава реалната възможнаост да преодолеят националните си различия и преоритетните цели и качествено различно да си взаимодейстават,за да постигнат реализация и защита на правата на личността в международен план.Понятието за правата на личността е по всеобхватно и отразява както достойнствата на човешкия индивид като уникалиен резултат от соцялната и биологична еволюция,така също и реалните потребности на гражданите в правовата държава.Така се сливата понятията за правата на човека и гражданина,но сам доколкото правата на гражданите са форма и гаранция за правата на човека.Правата на личността са нормативно понятие,което не само отразява съществуващото,но и го предпоставят.Правата на личнстта са легална категория и са част от преамбюла на българската конституция,в която в чл.4 ал 1 и ал2 систематично се представя оргоническата връзка между гражданското общество правовата държава и правото. Категорията правата на личността се използва в редица основни източници международното право Уставъ на ООН и Всеобща декларация за правата на човека и др. Спорен и деликатен се оказва момента с опражняването правото на гражданско неподчинение,което е крайно средство срещу не лигиимни действия на държавната власт.Съществуват две условия,при които можое да се стигне до проява на гражданско неподчинение пръвто е дъжавните органи да надхърлят своята компетентност и с актовете или действията си да нарушават естествените и неотменими права на личността.Второто условие да са изчерпани всички възможности за вътрешноправна защита. Тези условия комулативно трябва да присъстват,за да се стигне до гражданското неподчнение,което е естествено и субективно право,произичащо от народния суверинитет и е закрепено в преамбюла на Всеобщата декларация за правата на човека. Правото на гражданско неподчинение трябва да бъде регламентирано на законово ниво според проф.Г.Бойчев,защото съдът ще е оргънът,пред които ще се защитава това право и ще се доказват злоупотребите с него и съдът трябва да има възможност да извъши своята преценка на основата на правни критерии.Важен момен в цивилзовоните правови държави е отношниет към индивидите лишени от свобода чрез редица международни актове се налагат минимални стандарти по отношение на лишените от свобода с цел да не се накърнят достйнстават на живото на личността.Извън правната принуда по отношени на всички лица и опитът да се приложи се приравнява на престъпление според Конвенцията против изтезаниятаи другите форми на жестоко,нечовешко или унизително отнасяне или наказани.Наблюдавайки развитието на процессте прф.Г.Бойчев прави предложение de lege ferenda в Наказателният кодекс и Законът за изпълнение на наказанията терминът „лишаване от свобода” да се замени с „ограничаване на свободата”.С оглед утвърждаване на хуманизма в правото и прогресивното научно развите,което да отговаря на тенденците и ценностите в междуналоден план.
Правовата държавата е организирана система,която предоставя реална възможност и условия на обществото да се развива въз основа в на собствените си закономерности.Тя твори право чрез компетентните си органи,но е и субект на правото функционира на база правните предписаниа.Върховенството на закна означава всички действия на държаваите органи да са съобразени с йерархичната система на нормативните актове. Правовата държава се изгражда от три компонента нормативоно юридически,индивидуално-правен и инсттуционално-правен. Една от важните организационни особености е разделението на властите на изпълнителна,законодателна и съдебна,а така също и неутралната власт на Конституционния съд,който изпълнява функцията на арбитър.Така чрез независимост на властите се осъществява взаимен контрол и се реализира принципа власт власт възпира.Важно е,че съвременните правови държави дават предимство на международните норми с оглед универсалните ценностите,които те отразяват в една по-висока степен.Това явлене в рамките на Европейския съюз се нарича частично делегиране на държавния суверинитет.Законодателството се превръща в много отговорна функция по отношени на взаимодействието но правовата държава и гражданското общество.Динамиката в потребностите и интересите на гражданското обществото е много интензивна и затруднява законодателя,което пречи на ефективното реформиране на правната уредба.Едно от възможните решения е към Народното събрание да се създаде научно-приложен институт по законодателството,защото в правовата държава са важни самите методи на работа,които отразяват една ясна стратегия и добре обмислени и най-вече съгласувани с потребностите на гражданското общество законопректи,които в голяма степен да отразяват волята на народа.Научният потенцял на държаите трябва да се развива,за да се пстигне оптималното конструиране на теорията на правовата дъжаван на база на съществени дискуси за качествената характеристики на правния феномен, отчитайки се позитивн

ите резултати на националните практики. Дискусията ще засяга проблематиката на общата теория на правото,общата философия на правото и отрасловите филосфии, за да се постигне дълбочина в изследването,която ще допринесе за евроорганизационните и итеграционни процеси,а и в международен план ще създаде устойчев модел,по който ще се развиват националните държави


„Ratio est legis anima;mutate legis rationet mutat et lex.”
„Смисълът е душата на закона;при промяна на законовия смисъл,се променя и законът.” „Ius est ars boni et.” „Правото е изкуство за доброто и справедливото.”

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА


проф. Н. Неновски, Гражданско общество-държава-право 1996г.

проф. Н. Неновски, Правата на човека 1995г.

проф. Г. Бойчев, Правова държава 2003г.

доц. Л. Дачев, История на политически и правни учения 2001г.

доц. Л. Дачев, Учение за държават 2001г.

Ф. Хайек. Право,законодателство и свобода илюзита на соцялнятя справедливост 1998г.

Т. Каротърс, Гражданското общество помислете внимателно

проф Г. Фотев, Гражданско общество 1992г.

проф. Д. Милкова, Обща теория на правото 2003г.

Х.Христозов, Право на гражданския сектор в Бълългария 1998г.



проф. С. Начева, Организация на правозащитните институции Лекции 2005г.
НОРМАТИВНИ АКТОВЕ
Конституцията на република България, Закона за Омбуцмана, Закон за предложенията ,жгалбите,сигналите и молбите, Закон за Върховният административен Съд, Закон за конституционния съд, Закон за допитванията до народа, Закон за адвокатурата, Закон за лицата и ссемействата, Закон за съдебната власт, Закон за юридическите лица с нестопанска цел, Веобща декларация за правата на човека и гражданина




Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница