Светлината е и в твоето сърце

Второ преработено издание

 Издателство ХРИКЕР- 2000 година

ISBN 954-8498-53-7

книга 3
  

Богомилството бележи един от най-високите върхове по дългия исторически път на България и има епохално значение за еволюцията на европейската цивилизация. То оказва решаващо и трайно влияние за духовното извисяване на хората, като разширява хоризонта на познанието. Всеобхватно по своето съдържание, богомилското учение обогатява и издига човешкото мислене до качествено нова, по-висша степен на развитие; то освобождава съзнанието от господството на авторитети, утвърдени религиозни предразсъдъци, овехтели църковни догми, заблуди и суеверия. Многостранното му въздействие предизвиква реформаторски движения в редица страни и допринася за възникването и изграждането на някои мистични и езотерични общества в Европа.

Уникално по своето значение, богомилството е ярък феномен на българския дух, въплъщение на неговия гений. То е до такава степен убедително и безспорно, че не е необходимо да бъдем великодушни, за да сме справедливи в оценката си за него. Фактът, че в продължение на векове богомилите формират светогледа на обществото, достатъчно красноречиво говори за голямата жизненост, възвишеност и плодоносност на идеите им. Техните християнски идеали и високи нравствени изисквания изпреварват със столетия епохата на Средновековието, дори и днес не са осъществени.

Преди хиляда години богомилите внасят своя дял в световната съкровищница. Постиженията им в духовната и социалната сфера представляват най-величественият паметник на техния живот, венец на усилията им. Те са безценно наследство за нас, защото освен всичко друго ни завещават любов към мъдростта и истината.

На богомилството са посветени голям брой творби и специални проучвания от средните векове до наши дни. В много от тях авторите се спират предимно върху социалните аспекти на богомилското движение. За сметка на това пък, съвсем малко внимание се отделя на езотеричната страна на учението. В следващите страници ще насоча вниманието на читателя точно върху религиозно-мистичната същност на богомилството, като се позовавам на стари писмени извори и най-съществените оценки на видни историци и писатели. Надявам се, че това, което предлагам в настоящата книга, ще предизвика интерес предимно у онези, които имат известни представи по темата и са изпълнени с търсещ дух.

Независимо от намерението да опиша дейността и ролята на богомилите толкова обективно, колкото ми е възможно, все пак субективните елементи не могат да бъдат напълно изключени.

Да разгледам богомилството през призмата на съвременността и да го преутвърдя преди всичко като опора на хуманизма и Реформацията - това е една от моите цели.
* * *

В историята на човечеството има епохи, в които настъпва възход на духовността. Такъв е периодът през X век, когато в тъмните средновековни дълбини по нашите земи заблестява светлината на богомилството - най-забележителното явление в българската история. Родено от необятната мъдрост и святост на Изтока, богомилското учение тласва развитието на европейските народи по нов път. Като мистично и същевременно социално движение, то оказва силно влияние върху развитието на европейската цивилизация повече от 400 години. Богомилството става причина за появата на редица еретични движения, които разтърсват устоите на държавите и премахват догматизма и схоластиката на средновековната православна и католическа църква. Отрекло ортодоксалността в нейните ритуални и организационни форми, това антицърковно учение е повече от реформаторско. Епохално е влиянието му върху духовния и социалния живот. Обикнато и възприето от различни съсловия на обществото, то поема своя страдалчески път през вековете. Хари Салман, философ от Холандия, каза в беседата си на 8 юли 1997 г. в София: През Х век България е духовният център на Европа, където се е родил Духът, за да се разпространи в другите страни - Босна, Италия, чак до Франция. Но кръстоносните походи на Инквизицията унищожили тези богомилски духовни средища. Каква ли е била причината за това отрицателно отношение? - Богомилските общини искали да реализират принципа на християнството - без богатство, без йерархични структури, в директна връзка с ранното християнство. И общини на братство се създавали навред, а те се оказвали опасни за официалната Църква. [6]

Богомилството притежава освободителна и творческа сила. То е носител на свободолюбието и несломимия съзидателен порив на българите в историята на европейските народи. Богомилското учение дарява човечеството с най-прогресивните идеи и подтиква обществото към бърза еволюция. То съдържа цялото езотерично знание и древната мъдрост. Характеризира се с универсализъм и космополитност. Чрез самоотвержения си живот богомилите разпространяват трансцендентните си идеи в редица страни и запалват първите искри на Ренесанса в Западна Европа, като предизвикват Реформацията. Богомилството съдържа квинтесенцията на световната мисъл. България е първата европейска страна, в която богомилите изричат новородената истина. Следите, които те оставят в средновековната история, са незаличими. Безброй са верните последователи на истинското християнство от Мала Азия до Атлантическия океан. Хиляди преминават през вериги и тъмници и се изкачват на кладите с пълната увереност, че страдат и умират за една истина, която е божествена и вечна, която никоя сила не може да унищожи. Богомилите стават идейни подбудители на движения за социална справедливост и национална независимост, открито застават срещу византизма, който обхваща по това време българската държава. Навред богомилските проповедници разпростаняват учението, според което нито Константинопол, нито Рим изразяват истинското Христово слово, а съзнателно го изопачават и приспособяват за своите користни интереси. Преследвани и унищожавани с жесток фанатизъм, последователите на българската ерес даряват човечеството с плодовете, израснали на коравия български чернозем, като променят светогледа на европейците за цели няколко столетия напред. Дори след падането на България под османска власт, пренесеното на Запад богомилство продължава да живее, импулсирайки народите към духовна и социална свобода.

Борислав Примов подчертава: Могъщи и многобройни еретически движения заливат от X до XV век много страни в средновековна Европа. Те печелят широките народни маси, заплашват официалната църква, духовните и светските власти и подкопават устоите на сведновековните държави... В борбата срещу еретиците се организират кръстоносни походи, извършват се чудовищни жестокости и се създава Инквизицията - най-могъщата институция през Средновековието за разследване, сковаване и потискане на човешката мисъл и дело, за унищожаване на “неправоверно” мислещия човек. В книгата си “Бугрите” той уточнява: Въпреки високо моралните си идеи, борчески качества и жертвоготовност, еретиците не могат да устоят. Към края на XIV и началото на XV век угасват един след друг пламъците на еретическата дейност. Изтощени са силите, които са я поддържали в продължение на векове... Но в Европа възникват нови идеи и пламват нови борби срещу църковния и феодалния гнет. Това са идеите и борбите на предреформационните и реформационните учения и движения. [4]

За богомилството пишат много историци и изследователи, които дават различни оценки на този български феномен. Едни го отричат, други - възхваляват. Някои принизяват и омаловажават неговата роля и значение за духовното израстване на народите през Средновековието, но обективните и непредубедените учени подчертават реформаторския му дух. За повечето автори богомилството е национална гордост и е най-светлата страница в българската история, българският принос в европейския духовен живот, за други то става причина за гибелта на Първото българско царство и падането на народа под чужда власт. Според неговите противници, богомилите са рушители на православието и виновници за упадъка на България.

В обширния си труд Богомилството Димитър Ангелов отбелязва: И ако средновековната българска държава на два пъти е попадала под чуждо иго, отговорност за това не носят богомилите. Причините за злополучната участ на българския народ през тази далечна епоха трябва да се търсят другаде, и това знае всеки, който е изследвал историята на България. [13]

Иван Клинчаров заявява ясно и убедително в книгата си Поп Богомил и неговото време: В литературата са пуснали корен не едно и две заблуждения против богомилството като социално, религиозно и реформаторско движение. Първото от тези заблуждения е, че богомилството не е създало нищо трайно в литературата и не е направило нищо за прогреса на България в средните векове. Друго едно заблуждение се състои в това, че богомилското движение е станало причина за победата на османското оръжие над българското, или другояче казано - богомилите са причина за петвековното робство на българския народ... Богомилите бяха първи в България, които отклоняваха византийското влияние и, за да обезпечат независимото развитие на българския национален живот - културата и политическите учреждения в страната, противопоставяха се на силната Византия с оръжие в ръка...[16]

Както поясняват някои автори, при поробването на България от турците съвършените богомили застават начело на българския народ и укрепват силата на неговия дух. Благодарение на тяхното въздействие българите се противопоставят на насилията и съхраняват езика и вярата си. Богомилското движение ни най-малко не става причина за гибелта на Второто българско царство. Напротив, то има за цел да спаси държавата от провала, към който я тласкат тогавашната държавна и църковна власт. Но тази спасителна мисия на богомилите не бива разбрана в онази далечна епоха и завладяването на България от турците става неизбежно.

Учението на богомилите е предмет на много проучвания и установените факти и примери понякога водят до различни противоречиви изводи. В анализите си някои историци считат, че дуалистичните идеи на манихейството, павликянството, месалианството - както и някои от гностичните принципи - силно са повлияли върху космогоничните и есхатологичните представи на богомилите. За разлика от тях, френският учен А. Ломбард дава убедителни доказателства, че богомилството е самородно българско явление, което не е във връзка с никое друго. Действително, богомилите са оригинални мислители, а не разпространители на чужди учения. Всъщност богомилството черпи сили от древните извори и става свързваща брънка между източните и западните мистични системи. Неговите последователи се вдъхновяват от идеите на религиозно-нравствения радикализъм, от стремежа да се създава по-съвършен и по-справедлив свят. Неоспоримо е тяхното желание за обществени преобразования. Те противостоят на насилието с евангелското слово и неотклонно устояват на натиска на чуждите влияния. Като издигат духовното начало над материалното, богомилите понасят физическите страдания и посрещат стоически гоненията и мъченията. Вярата в правотата на Христовото учение и стремежът им към добродетелен живот и нравствено съвършенство са извор на утеха и християнско отношение към земните страдания. Непоколебима е вярата им в победата на Божественото начало. Според тяхното учение, единственото условие за истински щастлив и праведен живот е спазването на Христовите принципи. Поради това те пренебрегват обикновените светски радости и удоволствия и презират тленното си тяло, което наричат тъмница за душата. Както посочва Йордан Иванов в “Богомилски книги и легенди” още в началото на нашия век: Учението на богомилите за вечно жизненото начало в човека - душата, е постройка ясна и рационална: душата, еманация от Бога, Божия искра, като се пречисти, се удостоява да се върне и приобщи със своя Първоизточник. [19]

Този откъс от книгата на Стилиян Чилингиров показва същността и значението на богомилството.

В историческия си очерк Богомили руският писател С. Венгеров стига до извода: Богомилството е един от ония редки случаи, когато славянството е вървяло начело на човечеството, когато по-добрата част на силния със своята философия Запад на драго сърце е преклонил глава пред нравствената сила на славянските “еретици”... Богомилството е имало грамадно влияние върху хода на европейските идеи. Албигойците във Франция са приели цялото учение на богомилите. Ние се убеждаваме, че великото значение на славянската мисъл за по-нататъшната общоевропейска свобода се е изразило като религиозна свобода. Причината за това явление очевидно се е заключавала в дълбоките нравствени основи, които са се криели зад религиозните принципи на богомилството... То е център на оная верига, около която се е групирала цялата българска история, и това дава високоидеален характер на ролята на българите в историческия живот на народите...

В своя труд Венгеров изтъква и следното: Остава да се обърнем към вътрешната природа на славянството и в нея да търсим причините за възникването на богомилството. За нас ще станат ясни главните черти на богомилското учение само тогава, когато се запознаем с неговите дълбоки първопричини. Богомилството е плът от плътта и кост от костта на славянството. Извънредно голямата любов към независимост е свойствена на славяните; също така и изостреното чувство за нравственост. Богомилството се корени в основните черти на славянския характер.

Още по-правдива е оценката на руския учен А. Н. Веселовски: Славянските народи чрез богомилството за пръв път до появата на Хус внасят своя интелектуален дар, който оставя трайни следи върху целия развой на средновековната култура.

Трябва да се подчертае и казаното от хърватския архиепископ Йосиф Щросмайер, който високо цени ролята на богомилството за духовното възраждане на европейците: Българите, а заедно с тях и всички южни славяни, трябва да бъдат горди, че са дали на Европа едно духовно движение, което по-късно е съзряло чрез хусизма в протестантизъм, Ренесанс и Френска революция.

Исторически е установено, че от богомилството водят началото си някои по-късни мистични общества в западноевропейските страни, като тези на розенкройцерите, адамитите или Братята на разкрепостения дух, анабаптистите и др. Това потвърждава и английският историк Гибон: Албигойци, катари, патарени, валденци, хусисти са клони, израснали от дънера, който се нарича богомилство. А последният най-голям клон на този дънер е лутеранството или протестантството, което налага Реформацията. Според Морис Магр, идеите на богомилите силно повлияват върху Ордена на розенкройцерите, а някои изследователи дори считат Християн Розенкройц за албигоец.

Немският учен Ханс Мюлщайн описва богомилството като двигател на всички европейски движения, които разтърсват Европа през XIII век. Ето как изтъква влиянието на богомилското учение и чешкият писател Владимир Сис: Кои други народи от онова време могат да се похвалят на света със свободомислие и социална зрялост, които характеризират учението на богомилите? Всичко онова, към което се стреми Френската революция едва към края на XVIII век, което Толстой търси към края на XIX век, българските богомили проповядват още в X век...

В книгата си Завръщането на богомилите Христо Маджаров подчертава въздействието на богомилското движение с думите: Като социално-историческо явление богомилството очертава един период в европейската история, в който българският Дух напусна тясно националните рамки на своята малка страна и застана начело на общочовешкото развитие. В тази тъмна епоха преди хиляда години, когато цяла Европа се задушаваше от вкостеняващатна църковна догма и примитивния средновековен феодализъм, когато Христовото учение на Любовта бе превърнато в мрачен фанатизъм, жестокост и духовен мрак, от малка България лумна ярка светлина, която събуди народите от робския им сън и запали факлите на безброй хуманистични движения, които освободиха човешката личност и доведоха до реално признаване на нейната духовност.[33]

Интересно е да се отбележат някои от задълбочените изследвания на д-р Методи Константинов и Христо Маджаров, които правят сериозен анализ на богомилството във фундаменталното си съчинение Новата култура през епохата на Водолея (том III): Като мистично и социално движение богомилството е един от най-важните фактори в историята на човечеството... То се явява и като важно идейно и духовно огнище, излъчило мощен импулс за създаване на Новата култура. Затова, по същина и значение, богомилството е предвестник на Учението на Учителя. То представлява корен на неговата Школа в България, която трябваше да се открие в последния век на второто хилядолетие от нашата ера. Богомилството извършва една подготовка както на българския, така и на други европейски народи за Школата на Учителя. То се явява един окултен център, съсредоточие на висши духовни знания, център, който разкрива един от най-важните закони на битието - Закона на прераждането.