Светлината е и в твоето сърце

Божественото богомилско учение отново се възражда чрез Учителя Беинса Дуно. Създадената от него мистична Школа, която е изградена върху вечните принципи на Любовта, Мъдростта и Истината, разкрепостява и пречиства човешките умове и сърца. Чрез своето Слово той завършва започнатото от богомилите преди хилядолетие. Неговите беседи премахват препятствията по пътя към божествената реализация и дават методите за постигане на хармоничен живот в съгласие с Божествените Закони, за физическо и духовно усъвършенстване.

Френският историк Пиер Дюрбан твърди, че мистичното Бяло Братство на Учителя представлява продължение на богомилството. И други изследователи, като Морис Магр, Босюе и Ару, откриват в богомилското учение езотерични елементи и го свързват с концепциите на херметичните и розенкройцерски идеологии.

Според Христо Маджаров, богомилите са носители на древна езотерична традиция, която води началото си от Хермес Трисмегист в Древен Египет, и изграждат космогонията си върху седемте херметични принципа в синтез с християнските мистерии, които са общовалидни за целия Космос. Поради това богомилството има космичен, а не локално-земен произход.

В своята книга Мисията на богомилството Боян Боев пояснява, че богомилството има окултен произход, и го сравнява по значение с най-светлите епохи в човешката история. Той пише: Богомилите са окултно братство, което притежава висшето знание на великата божествена наука и което е основано и ръководено от посветени в окултните истини. Според него, тяхната мисия е да се свърже старата епоха с Новата култура на шестата раса и те да подготвят човешкото съзнание за Новата епоха, която ще реализира принципа на Любовта. Нека се спрем накратко на особено характерните акценти, включени в тази книга:

Светлината, която излиза от богомилството, все още блести през вековете и буди у нас възторг, благоговение и подтик за светъл подвиг...

Гонени, преследвани, очерняни, охулвани, измъчвани, богомилите възкръсват от историята пак тъй лъчезарни, с ореола на чистотата и идеализма, с авторитета на велики гении, чертаещи дълбоки следи в мировата история.

Напълно предани на един велик идеал от общочовешки характер, те не трепваха пред никаква опасност, пред никакви преследвания, винаги смели, решителни, безстрашни. Мъчнотиите не сломиха полета на тяхната мисъл, не строшиха крилата на тяхното вдъхновение...

Богомилството е едно от красивите цветя на българския, славянския и общочовешкия гений, защото то не е едно движение с чисто национален, затворен характер. Родено и откърмено в България, богомилството прекрачва границите й и става общочовешко.

Този верен последовател на Учителя насочва вниманието ни върху факта, че богомилството е една от струите, пратени от Всемирното Братство. То не е случайно движение, но е във връзка с подготвянето на Новата култура... Като се сравни по значение с всички ония културни вълни в миналото, които са създавали цели епохи, то ще бъде преценено правилно и ще заеме подобаващо място в българската история и в общочовешката култура.

Боян Боев подчертава: Величието на богомилството е, че то е изпреварило с векове нивото на своите съвременници. И то толкова ги е изпреварило, че даже и досега далеч не е приложено онова, което богомилите са възвестили в най-тъмната епоха на европейската история... Може да се каже, че всички плодотворни идеи в историята на Европа от десети век насам се дължат на оня живот, който идва пряко или косвено от богомилството. [5]

Йордан Иванов заявява: В богомилството отбелязваме прояви от човешко братство, прояви, които може би са били подранили, но които правят чест на реформатора Богомил и на неговите близки съратници в българската земя и в Западна Европа. [19]

Народният лечител Петър Димков също стига до извода, че богомилите са гордостта на българския народ, защото са тласнали народа ни с десет века преди другите народи, величие, което все още някои не желаят да разберат. [24]

За писателя Георги Томалевски богомилското учение е светлина, която прониква в Европа, за да повдигне отпадналата духовност на народите. То става родоначалник на много други духовни движения до Реформацията, като например албигойството, катаризма, патаренството. В това отношение считам България за месианска страна. В книгата си Човек, природа и Бог той с огорчение констатира: За жалост, и днес има българи, които смеят да хвърлят укор и шепа кал върху това велико и свято дело. Но каквото и да стане, из тъмните недра на историята ще възстане чистият образ на богомилството, ще победи то низката клевета на невежеството и ще бъде истинска народна гордост. [12]

В есето си за богомилите Някога и сега Сава Калименов отбелязва: Ако има нещо в българската история, което заслужава преклонението и възхищението на всеки разумен човек, безразлично от каква народност е той, това е богомилството.

Ако има период, в който духът на българския народ се е издигал до най-високата точка на постижения и творчество, това е периодът на богомилството.

Ако има случай, при който България да е застанала начело на общочовешкото развитие, начело на цялото човечество, то това е случаят с богомилите.

Някога, преди хиляда години, когато средновековният мрак потискаше и задушаваше цяла Европа, когато вкостенялата църковна догма беше превърнала великото учение на Христа от учение на любов и светлина в такова на фанатизъм, жестокост, ограничение и тъмнина; когато всяка проява на свободна мисъл беше унищожавана от представителите на религията с помощта на кладата и инквизицията и когато народните маси бяха безправни роби, длъжни цял живот да работят за боляри, царе и духовници, тъкмо в тая тъмна епоха от България лумна ослепителната светлина, която озари целия тогавашен свят, раздвижи умовете, сърцата и волите, сепна заспалите народи от робския им сън и даде началото на всички ония по-сетнешни освободителни движения, които доведоха до признаване свободата на човешката личност.

Някога, не много отдавна, само преди хиляда години, от България излезе пламъкът, който, макар и най-жестоко потъпкан и загасен с насилия и кърви, се прояви по-сетне във Възраждането, Реформацията, хуманизма и Великата френска революция, които направиха от човечеството това, което е днес.

Някога духът на българския народ се издигна до всечовечност и направи щото погледите на цяла Европа да се обърнат към България. За нещастие българите не оцениха както трябва мисията, която им бе дадена. Те отхвърлиха благодатта, която Небето им даде, и оттогава се заредиха техните нещастия. С петстотингодишно робство ние трябваше да изкупим нашето богопротивничество - преследването и изгонването на богомилите...

Някога - преди хиляда години, ние отхвърлихме Божията благодат, ние изгонихме богомилите, които отидоха на Запад и занесоха светлината на Божието Учение там, за да издигне народите, които станаха нейни проводници, на стъпалото, на което днес се намират, а ние останахме в сянка - в робство, на опашката на прогреса...

С възмущение Хр. Маджаров заявява: Българите са забравили своето славно минало и са в пълна амнезия относно повтарящия се факт, че са “избран народ” с историческа мисия да излъчва небесни Пратеници и да разрешава световни проблеми. Не само паметта им е къса, но нямат и необходимата езотерична култура, за да схванат причинно-следствените духовни връзки, развиващи се по един предварителен Божествен сценарий. Много пъти през вековете им е говорено за този Божествен План, но човешкият съзнателен живот е толкова краткотраен, че без помощта на сериозна езотерична Школа (като богомилската) хората не могат да го обхванат и да се ориентират по време и място. [33]

Според Христо Въргов, богомилите са проявявали най-светлото, най-идейното, което е могъл да създаде някога българският гений, и то не само в теоретични умувания, а приложено на дело. Чрез богомилството ние се приобщаваме към общоевропейската култура, затова не укор заслужава то, а почитта на всеки разумен и морален българин.

Ролята на богомилите изтъква и Иван Клинчаров в своята книга Поп Богомил и неговото време: В съгласие с малкото, но съдържателни факти, с които разполагаме, ние можем да кажем, че златният век на българската култура съвпада с политическата и религиозната дейност на богомилите: без нея тази единствено съдържателна епоха на българската цивилизация не би съществувала. [16] А поетът Теодор Траянов счита, че богомилите са ни издигнали в богоизбран и звездочел народ, който никога няма да загине.

Забележителни са твърденията на Христо Маджаров в Български мистерии (III част): Българската Църква и Власт и до днес са в кармичен дълг към народа за унищожаването, преследването и прокуждането на общонародното християнство - богомилството. И до днес те повтарят лукавата мисъл на църковните апологети, че България отслабнала и паднала под робство, защото Богомил, “отделилите” се от православната вяра богомили развалили българския народ, като го отучили да воюва... И по-нататък: Изгонването от страната на Христовата Мъдрост България заплати с петвековно робство под ятагана на друга вяра. [32]

В Завръщането на богомилите Христо Маджаров стига до заключението: С прокуждането от България на този идеен, мощен и високонравствен Дух, нашата страна се е лишила от тази жизненост и мъдрост, поради което именно е станала лесна плячка за чужди нашественици. В същото време този емигрирал Дух е издигнал страните, които са го приели, като е внасял хуманизъм и свободолюбие, послужили за основа на Реформацията и Възраждането и довели до създаване на Новия свят на освободената човешка мисъл. [33]

В една своя беседа Учителя Беинса Дуно казва: Българският народ беше 500 години под турско робство за наказание, поради гонението на богомилите. На въпроса, защо нашата страна е избрана за център на богомилството, той отговаря: Защото България има много планини. От Рилския масив слиза една мощна, възвишена Божествена струя. През 1937 г. Учителят определя богомилството като учение за Божествената Мъдрост и заявява: Време е да заговорим по-открито за богомилите.

Богомилството се разпространява в продължение на близо пет века - от времето на цар Петър (927-969) до края на Второто българско царство, след падането на България под османска власт (1396 г.). Ето какво пише Презвитер Козма в своята Беседа против богомилите, останала векове почти единствен източник на данни за тях : Случи се, че в годините на правоверния цар Петър в българската земя се появи поп по име Богомил - по-вярно е да се нарече Богунемил. Той пръв почна да проповядва ерес по българската земя... [26]

Цариградският патриарх Козма Ерусалимски (1075-1081) в посланието си до митрополита на Лариса отправя анатеми срещу Поп Богомил, който възприе по времето на царя на българите Петър манихейската ерес и я разся по цяла България.

Ето какво пише Евтимий Загавин: Ереста на богомилите съществува неотдавна, от наше време, и е част от ереста на месалианите, и в много неща е сходна с техните наредби, но някои неща тя измисли сама и увеличи заразата.

В житието на Теодосий Търновски, патриарх Евтимий изобщо не прави разлика между ереси манихейски и богомили. В него се казва, че на събора, свикан в Търново от Иван Александър, е осъдена скверната и богоненавистна богомилска, т.е. месалианска ерес.

За Поп Богомил и неговата дейност се споменава и в руски списъци на забранени книги през XV-XVI век. В един Индекс на забранените книги, запазен в руски сборник от XVI век, той е посочен като автор на съчинения, а до неговото име стоят имената на редица писатели от епохата. През XV век руският митрополит Зосим (1490-1494) определя Поп Богомил като баща и учител на известния съставител на апокрифи Поп Йеремия.

Според някои изследователи, богомилството възниква между 927 и 940 година. Известният писател, теософ и окултист Николай Райнов определя точно времето на неговата поява: Истинската дата на основаване на богомилското общество трябва да се търси през 928 година. С нарастването броя на привържениците на богомилското учение името богомили започва да се утвърждава все повече. Това име се налага главно поради обстоятелството, че Поп Богомил е първият проповедник на новото учение, а същевременно и поради убеждението на неговите последователи, че те са най-близки и мили на Бога. Така названието богомили се затвърдява трайно и се запазва през вековете - като име на еретиците не само в България, но и в съседните й страни. За пръв път името се споменава на гръцки в съчинението на Евтимий от Акмония. Евтимий Загавин също го посочва през XII век в Паноплия догматика и отбелязва, че е от славянски произход. Според него, то идва от думите Бог и милост, затова го превежда на гръцки - теофилос, което означава човек, който придобива милостта на Бога. Обяснение за значението на богомил дава М. Милетич. Според него, името богомили е във връзка с техния пръв проповедник Поп Богомил. Това се приема от повечето изследователи, но същевременно то е във връзка с вярата на еретиците, че са любими и скъпи на Бога. Николай Филипов пояснява: Думите “богомил” и “богомили” са само общо име, с което наричали цялата секта, която получила името си не от името на своя покровител, а по начина на своя живот. [22] Името “богомили” се среща за пръв път в документи от X век, а през XI-XIV век последователите на богомилите се наричат в страните на Европа и Мала Азия с различни имена: албигойци, катари, валденци, месалиани, патарени, бугри, кудугери, торбеши или фундаити.

В Бориловия синодик от 1211 г. се казва: Проклятие против поп Богомил, който подбуди и разпръсна по време на царуването на Петър, българския цар, тази манихейска ерес във всеки град и област. А в Сръбския синодик, съставен през 1221 г., се отправя анатема против ереста на богомилите и се посочва главният център на богомилството - град Филипопол (Пловдив) и околността му, където възникват първите богомилски общини.

Презвитер Козма посочва в своята книга за основател на богомилството Поп Богомил, който започва разпространението на учението през 20-30-те години на X век, т.е. между 927 и 950 г. в Тракия и Македония, които стават център на неговата проповедническа дейност, според редица исторически изследвания.

Една легенда, запазена сред населението на Бабуна планина, гласи, че родното място на Поп Богомил е село Богомила, където се намира и неговият гроб. Според преданието, там бил изграден параклис, който служел за молитвен дом на богомилите. Но по-достоверно изглежда твърдението на Николай Райнов, който уточнява следното за неговата смърт: На 25 януари 971 година биде изгорен на големия Преславски площад пред целия народ Богомил, а пред него посечени затворените богомили.

Според Йордан Иванов, името на Богомил трябва да се впише в аналите на историята на лично място между другите благодетели на човечеството. [19] Ето и мнението на известния теософ Стоян Ватралски, който изразява своите възгледи за богомилите в брошурата си Кои и какви са белите братя?, издадена през 1926 година. Той заявява категорично: Най-великият българин е бил, и е, Поп Богомил. Той единствен, между нашето племе, с кваса на своето жизнедавно учение, е внесъл ценен принос в съкровищницата на световната култура. Като реформатор, Поп Богомил беше предтеча, беше Йоан Кръстител, на всички велики реформатори, с които цивилизацията днес се гордее.

От своя народ, благодарение на злочестото византийско влияние, тоя великан е нещо по-зле от отречен, нещо по-срамно от забравен...

България, както еврейството по отношение на Исуса, продължава да клейми и да се срамува от великия си роден реформатор Поп Богомил...

Поп Богомил трябва да се възкреси от гроба на забвението... Защото тоя наш Ян Хус, изгорен върху кладата на византийските клевети, е чест и слава на българското име... Той е оня религиозен гений от преди хиляда години, чийто живот чрез учението му пробуди и прероди, въпреки кървави гонения, Западния свят. По-нататък Стоян Ватралски подчертава: Древните богомили - наричани в Германия катари, в Италия патарени, в Англий лоларди, във Франция албигойци, - бидейки будители преди Ренесанса и реформатори преди Реформацията, дадоха най-големия тласък в историята на света към култура и възход... [30]

Мнозина изследователи считат, че действителен създател на богомилството е не Поп Богомил, а най-малкият син на цар Симеон - Боян Магът, който е една от най-тайнствените личности в тази епоха. Поп Богомил е легендарна личност, а Боян Магът е идеологът и основателят на учението. Поп Богомил е разпространител на учението - казва Учителя Беинса Дуно.

Проф. Васил Златарски в История на българската държава през средните векове (том I, част II) пише: След смъртта си цар Симеон оставил четирима синове, от които Михаил бил от първия му брак, а другите трима: Петър, Иван и Вениамин, който носел народното име Боян, били от втория му брак със сестрата на болярина Сурсувул... [8]

Известният в средата на X век във Византия епископ Лиудпранд, който по това време е посланик и хронист на германския император, в съчинението си Възмездие споменава за Боян: Симеон имал двама сина, единият на име Боян, а другият на име Петър, който и сега е жив и властно царува над българите. Боян, разказват, дотолкова бил изучил магията, че внезапно можел да се превръща от човек на вълк и на всякакъв друг звяр. Известно е, че епископът посещава няколко пъти Византия и Преслав и е силно заинтересуван от личността и делата на Боян. Единствено той оставя краткото описание за него: Вениамин-Боян бе силен в магия, вълшебство и тайно очарование. Цитираните редове на Лиудпранд изразяват голямото му възхищение пред магическите способности на Боян Мага, но не дават подробни сведения за неговата дейност и живот. Славата му на маг нараства толкова, че той става известен и на чуждите дипломатически среди във Византия. Трябва да се знае, че на санскритски, гръцки и латински език думата “маг” означава мъдрост, вътрешно величие. К. Кудрявцев дава следното определение: Магът е мъдрец, чиито сили се основават на тайни науки, недостъпни за другите, а магията е наука за пътя, водещ към вътрешното, духовното усъвършенстване.

Николай Райнов достига през многогодишните си проучвания до интересни подробности: Симеон бе умрял на 27 май 927 г. От първия си брак той остави един син, Михаил, когото покалугери. А от сестрата на Георги Сурсувул остави Петър, Иван, Вениамин-Боян, и една дъщеря, на която неизвестното за историците име е Зоя. В Богомилски легенди той уточнява: Този монах, Боян Магесникът, единственият по сила мистичен образ в нашето минало - човекът, за когото не може сигурно да се каже кога и къде е загинал... - е написал, казват, най-хубавите и силни богомилски сказания. [23] А в книгата Отдавна, много отдавна пише следното за него: Страшни тайни знаел, нямала граници вълшебната му сила.

Интересни сведения за основоположника на богомилството дава Петър Димков: Боян е третият син на нашия велик цар Симеон, известен в историята ни с името Баян и с християнското си име Вениамин. Като своя баща той е учил в най-великия тогавашен университет “Магнаурската школа”.

В книгата си Новият човек - творец на съдбата си Петър Димков пише: ...Това религиозно учение, което се е появило в България в X век срещу гръкофилството и крепостничеството, е било основано от Боян Мага - втори син на цар Симеон, и разпространено от неговия пръв помощник Поп Богомил - първи съветник на дядо му цар Борис I, баща на цар Симеон...

Петър Димков изтъква, че като ясновидец и велик мъдрец той се ползва с голяма любов сред народа. Овладял до съвършенство бялата магия, Боян можел да се дематериализира и материализира и да приема чрез преобразяване различни тела.

Редица автори представят Боян Мага като окултист и съвършен богомил, който владее тайните на природата и притежава свръхчовешки качества. Съвременни изследвания стигат до идеята за дълбочинна езотерична връзка между бог Тангра, Орфей, Иисус Христос и Боян Мага, за да се подтикне в Х век с мощен импулс развитието на славянските народи и на Европа за цели столетия напред. Сандоке-Елена-Олга, дъщеря на цар Ръсате-Владимир и по-късно покръстителка на Русия (канонизирана за светица), и княз Боян, син на цар Симеон, чрез молитвите си към бог Тангра и към Иисус Христос “за спасение”, са получили основата на новите богомилски идеи... - се обяснява в статията Княгиня Олга и Реймският псалтир. [6]

Княз Вениамин, обезсмъртен в народната памет под името Боян Мага, е личност, владееща свръхсетивни сили. В произведението на староруския епос Слово о полку Игореве, от XII век, той е наречен славей на старото време и внук на бог Велес, който е славянският бог на плодородието и магията. Като нарича Боян Мага Велесов внук, авторът на песента посочва изключителните му качества на чудотворец, способен да се превъплъщава от човек във вълк и орел. В “Задонщина”, от XIV век, се казва: Да си спомним за старите времена, да отдадем прослава на мъдрия Боян, на прославения киевски гуслар. Защото мъдрият Боян, като докоснеше с бързите си пръсти живите струни, възпяваше подвизите на руските князе.

Името на мъдрия Боян е популярно не само сред българския, но и сред съседните народи като цар Симеонов син Вениамин, наречен Боян, в памет на най-стария Кубратов син Баян, или Батбаян. Името му означава който бае, който гадае, а по-късно се променя в Боян - който не се бои и който обича да се бие.

Според една легенда, царският син Боян умеел омайно да пее и свири, а освен това разбирал езиците на всички животни и птици. За Боян Мага пише Юрий Венелин в Критични изследвания за историята на българите, издадени в Москва през 1849 година: А Боян, по-малкият от тях (от другите синове на цар Симеон - Михаил, Петър и Йоан - бел. авт.), предпочете да живее като честен човек. Като приемаше колкото доходи му се падаха, той се предаде на своята склонност (в която подражаваше на покойния си баща) към науката и словесността, а най-много на поезията и на музиката.

Към образа на Боян Мага проявяват интерес мнозина писатели, историци и поети, които го възхваляват в своите творби. Той остава в народната памет като събрат на Орфей, като чародей и ясновидец, разбулващ природните тайни.

В Български мистерии (III част) Христо Маджаров отбелязва: Преди едно хилядолетие Белият Брат - Боян Магът, поведе борба срещу тъмните сили за възстановяване на чистото Христово учение, като запали богомилски огън, довел Европа до Реформацията и Ренесанса. [32]

Николай Дойнов твърди в книгата си Четиримата братя, че след като подготвя и посвещава много ученици в нашите области, Боян Магът продължавна своето апостолско дело в необятните руски земи, кръщавайки в Христовата вяра. А Боян Боев пояснява: Според някои изследвания, главният основател и ръководител на богомилското движение бил Боян Магът, а Поп Богомил и другите са били разпространители и проповедници на богомилството. [