По-важна използвана литература

2. Антон Глогов, Богомилското учение и история на богомилството, изд. Ст. Атанасов, 176. с., С., 1943.

3. Богомилството, С., 1993.

4. Борислав Примов, Бугрите. Книга за Поп Богомил и за неговите последователи, С., 1970.

5. Боян Боев, Мисията на богомилството в свръзка с мисията на славянството, 130 с., Казанлък, 1937.

6. Български писмена (списание на френски и български език), т. 2-2000.

7. Бъртранд Ръсел, История на западната философия (т. II), изд. Христо Ботев, С., 1995.

8. Васил Златарски, История на българската държава през средните векове (том I, част II), С., 1994.

9. Васил Пундев, Боян Магьосникът - истор.-лит. студия, 49 с., С., 1923.

10. Вестник Братство, 1937.

11. Владимир Топенчаров, Две жарави - един пламък, С., 1974.

12. Георги Томалевски, Човек, природа и Бог, С., 1943.

13. Димитър Ангелов, Богомилството в България, С., 1969.

14. Димитър Мишев, България в миналото (Страници из бълг. култ. история), 492 с., С., 1916.

15. Екатерина Папазова, Богомилски надгробни паметници в Босна и Херцеговина, изд. Български художник, С., 1971.

16. Иван Клинчаров, Поп Богомил и неговото време, 167 с., С., 1927.

17. Извори на българската история, изд. Отечество, 1994.

18. Изгревът на Бялото Братство (т. I), С., 1993.

19. Йордан Иванов, Богомилски книги и легенди, 388 с., С., БАН, 1925.

20. Константин Мечев, В дни на ратни беди, С., 1983.

21. Методи Константинов, Христо Маджаров, Новата култура през епохата на Водолея (т. III), изд. Алфиола, Варна, 1994.

22. Никола Филипов, Богомилството (произход и същност), Бълг. истор. библ., С., 1941.

23. Николай Райнов, Богомилски легенди, С., 1918.

24. Петър Димков, Новият човик - творец на съдбата си, изд. Алфиола, Варна, 1995.

25. Петър Дънов, В царството на живата природа (статии), изд. Сонита, С., 1996.

26. Презвитер Козма, Беседа против богомилите, II изд., библ. Стара бълг. книжнина, 52 с., С., 1934.

27. Рьоне Нели, Ръкописите на катарите, изд. Мириам, С., 1999.

28. Стефан Цвайг, Една съвест срещу насилието (Избрани творби, том 3), С., 1988.

29. Стилиян Чилингиров, Какво е дал българинът на другите народи, 132. с., С., 1938.

30. Стоян Ватралски, Кои и какви са белите братя, 26 с., Пловдив, 1926.

31. Христо Досев, Богомили - история и учение, изд. Възраждане, N. 159, С., ...???

32. Христо Маджаров, Български мистерии (III част), изд. Алфиола, Варна, 1991.

33. Христо Маджаров, Завръщането на богомилите, изд. Алфиола, Варна, 1997.

34. Цветан Минков, Боян Магесникът, романсиран очерк, 96 с., С., 1930.

Важно е да се придобие Истината - онова всемогъщо начало, което избавя човека от всички напасти. Истината разрешава всички спорни въпроси. Тя преодолява всички мъчнотии, всички слабости. Тя освобождава човека от робството и ограничението, от невежеството и насилието. Истината освобождава и от смъртта. (Опорни точки в живота, 1942, с. 287)

Придобиването на Истината определя смисъла на живота. Да придобиеш Истината, това значи да влезеш във вечния живот, който търсим и към който се стремим. (Бъдещото верую на човечеството, 1934 (?), с. 63)

Свободата води към Истината. Само свободният човек може да намери Истината. Това значи да реализира живота в неговата пълнота. (Лъчите на живота, 1937, с. 117)

Три неща са нужни за възприемане на Истината: да се облечеш в дрехата на надеждата, т.е. в добродетелите на физическия свят. Чрез вярата човек обработва чувствата си, придобива дълбоко вътрешно прозрение. Най-после трябва да имаш любов, за да осмислиш живота си и да разрешиш всички противоречия. Следователно, като имаш вяра, надежда и любов, ти ще придобиеш Истината и ще се освободиш. (Дрехата на живота, 1950, с. 53)

Вън от Истината животът няма смисъл. Тя дава подтик, импулс на човека за работа. Тя внася в сърцето и душата на човека радост и веселие, а в ума - светлина и знание. Като има тези неща, човек се чувства свободен. (Добри навици, 1932, с. 39)

Да намери някой Истината, това значи да бъде в единство с Бога. (Да им дам живот, 1936, с. 125)

Съветвам ви да търсите онази Истина, която освобождава и възкресява човека. (Беседи и напътствия на събора - 1920 г., с. 162)

Ходи там, дето е Истината; мисли за това, което носи светлината на Мъдростта; живей там, дето е Любовта. (Път към живота, 1941, с. 134)

Това, което може да ви освободи, да възстанови вашето здраве, да ви направи щастливи, е Истината. Това, което уравновесява вашата мисъл, което осмисля живота ви, е Истината. (Сеятелят, 1950, с. 114)

Нека у вас остане единственото желание да бъдете проводници на Божията Любов, Мъдрост и Истина не еднократно, но в продължителен период на време (Сеятелят, 1996, с. 110)

В пътя на живота ще придобиете Любовта. В пътя на знанието ще придобиете Мъдростта. В пътя на свободата ще придобиете Истината. (Царският път на душата, 1935, с. 108)

Истината освобождава човека и същевременно му показва пътя към Любовта и Мъдростта. (Лъчите на живота, 1937, с. 399)

Да обичате Истината, това значи цялото ви същество да е ангажирано с нея. Който обича Истината, той лесно се справя с мъчнотиите в живота. (Възможни постижения, 1934, с. 209)

Да носиш Истината в себе си, това значи да имаш светлина в ума си, топлина в сърцето си, да си свободен в своите вярвания и убеждения. (Все, що е писано, 1942, с. 193)

Време е да приложите тази велика Истина, за да бъдете силни и свободни, да почувствате вътрешния Божи глас в душата си, да дойде новият мир във вас. (Двата природни метода, ..., с. 514)

Животът е предназначен да търсим Истината. (Сила и живот - втора серия, 1933, с. 105)