СВЕТЛИНИТЕ НА АГНИ ЙОГА 1956 година (ГРАНИ АГНИ ЙОГИ 1956)
ПРЕДИСЛОВИЕ ОТ СЪСТАВИТЕЛЯ
Един ученик се обърнал към своя духовен Учител с думите: ”Искам да постигна Твоя Мир в дните на моя живот”. Последвал отговор: “Отвърни се от себе си, вземи своя кръст и Ме последвай”. Така просто и кратко Учителят обозначил линията на живота, по която трябва да върви стремящият се към духовно усъвършенстване.
Пребиваването на човека на Земята е като пътешественик на междинна станция – временно, но съвършено необходимо. Тъй като именно тук той придобива скъпоценните бисери на опита, без който е невъзможно по-нататъшното придвижване по духовния път. Един от тези “бисери” е прокарването на канали в Тънкия Свят, по които духът ще се устреми след заминаването си от плътния земен свят. Важно е да се отбележи, че тази работа човек може да изпълни само тук, на Земята. След Прехода от пътника не се създават нови направления в дейността и в Тънкия Свят той може да твори и да се придвижва само по направления, заложени от него в плътния свят.
В Учението на Живата Етика и Записките на Борис Николаевич Абрамов за такава подготовка се препоръчва два пъти дневно да се мисли за Далечните Светове и за Бъдещето, установявайки още на Земята сътрудничество с човечествата на тези Светове и помагайки с това не само на своята еволюция, но и за придвижването на земното човечество, а и на самата планета Земя. А на дадения етап от пътя такъв процес способства също и за обостряне и усъвършенстване на мисленето и с помощта на ритъма дисциплинира волята на човека. Тъй като е известно, че самата материя е инертна, хаотична и само огнената воля е способна да ѝ придаде форма и да внесе порядък, тоест, да създаде космос.
Постоянно и последователно прилагайки в живота тези и други Съвети на Учителя, може съзнателно да се залагат плетениците на кармата на своите бъдещи въплъщения. Тъй като в този живот често се налага твърде болезнено да се изкупват предишни грешки и прегрешения - плодове на собственото несъвършенство. Разбирането, че всички усложнения и трудности са дадени не по нечий произвол, позволява да се пренесе полето на битката от обстоятелствата вън вътре в себе си, тоест, да се бориш и удържаш победа над себе си, над своите изживявани качества. Но такова изживяване не оставя след себе си пустота, а се запълва по закона на полярността с противоположни качества, необходими за приближаването до целта, макар и много далечна – да заприличаме на своя Небесен Отец.
По такъв начин важната и отговорна задача, стояща пред всеки пътник на духовния път, е да утвърждава Основите на Учението на живота. В това ще бъде съзиданието. А ако всички дела си оставят само на езика, то разбудените енергии известно време ще носят напред, а след това, незакрепени с опитно приложение, ще се върнат при своя породител, но вече не със съзидаваща сила, а с разрушаваща. “Не думите ще спасят, а тяхното прилагане. Да се говори е много по-лесно, отколкото да се прилага. Думите, неутвърдени с действие са като сухи листа”. (Грани Агни Йоги.1956.42)
Земята и Космосът са единни по своя строеж и по своето предназначение. Космическите Закони регулират всички процеси, протичащи в Мирозданието. И ние, зеляните, не представляваме изключение. Времето, когато човек се е стремил да познае и разбере само грубо физическите закони, тоест, достъпните за наблюдение от съвременните органи на чувствата на хората от нашата планета, е минало. Животът на всичко съществуващо, от атома до звездните галактики, се подчинява на единните Космически Закони. И човекът, създаден по образ и подобие на Бога, носи пълна отговорност за всичко, произвеждано от неговия микрокосмос. Ежесекундно всеки от нас ражда мисли, чувства и емоции, носещи в зависимост от тяхното качество огън и светлина или зло, тъмнина и разруха. А да се излъчва светлина в пространството е възможно винаги, насън или при бодърстване, ако е запален светлия огън в сърцето на пътника. С това се оказва помощ в еволюционното развитие на всички и на всичко обкръжаващо, даже на далечното и невидимото. Да си спомним за картината на Николай Константинович Рьорих “Прокопий Праведник се моли за неизвестните плаващи” или за неговото платно “Агни Йога”...
Според Космическите Закони истинското Служене започва тогава, когато малкото “аз” израсне в колективно, а след това стане едно с голямото “Аз”, с Индивидуалността. Този процес е неразривно свързан с еволюцията на духа. И на нашия хоризонт вече блещука новата, по-висока духовна степен, която ще ознаменува завивката на прехода към космическо съзнание. “Личното съзнание е расло и се е развивало по плана на еволюцията, и е било нужно като необходимо стъпало към следващата, по-висша форма на неговата проява. <…> Човечеството преминава на колективни релси, независимо от това дали иска това или не го иска. Колективът разширява съзнанието и го приобщава към по-широк кръг. Колективът расте, обхващайки в края на краищата цялото земно човечество, за да стане след това част от вселенското човечество”. (Грани Агни Йоги.1956.34)
Трябва да се помни, че най-важният ключ към успеха по пътя към това стъпало на духовното усъвършенстване се явява постоянното помнене на Учителя, на Йерархията на Светлината, постоянното представяне на Висшето. За овладяването на този ключ способства въвеждането на ритъм във всички благи дела и мисли, тъй като на ритъма, като на един от основните Космически Закони, се държи цялото Мироздание. И, разбира се, цялата дейност трябва да бъде при това съзнателна, с пълното разбиране на следствията от всяка постъпка, дума, чувство и мисъл. Само при тези условия е възможно ускорено следване на пътя на духовното усъвършенстване.
“Казах вече: допустимо е всичко, но с Мен, за да мога Аз да Вляза във всички ваши дела с утвърждение. А отдихът е възможен, и развлеченията са възможни, но не при условие на забрава на най-нужното. Даже съсредоточавайки се върху сериозна работа не трябва да се забравя Учителя. Затова се говори за постоянно представяне и неразделност на съзнанията. Не е голямо постижение да се помни Учителя в моментите на Общуване, забравяйки за Него в по-голямата част от деня или нощта. Говоря за непрекъснато помнене. <…> А когато завърши земният живот, ще помогне лесно и без съжаление да се разделите с всичко, което той ви е предоставил временно и свободно и радостно да заминете за Другия свят, в Света на Моите безпределни възможности, откриващи се пред тези, които са с Мен”. (Грани Агни Йоги.1955.283)
Б.А.Данилов
ПРЕДИСЛОВИЕ ОТ ПРЕВОДАЧИТЕ
«Защото, ако първият завет беше без недостатък, нямаше да се търси място за втори.» (Послание на апостол Павел до Евреите, 8:7)
Всяка религиозна вяра е свързана с признаването на обстоятелството, че съществува Йерархия на Силите, в която човекът заема някое от по-ниските стъпала, а тези над него са заети от същества с по-висок ранг, като светци, ангели, архангели и така нататък до върха, който по право е отреден за Съществото или Силата, Която е единствена по рода Си и се счита за непознаваема поне за хората на Земята. Независимо от това немалко хора от най-древни времена и до днес са правили и продължават да правят опити за доближаване до Най-висшето и за разбиране на Неговото естество. Същевременно опити за връзка с хората са правени и се правят и Отгоре, от страна на по-високите етажи на духовната стълбица, в резултат на което са се появили различните Свещени писания, съдържащи в днешния си вид отделни откъслечни сведения за естеството на духовната Йерархия и някои практически знания и напътствия за живота на обществото. По такъв начин, започвайки примерно от Ведите, като едни от най-старите известни Свещени писания и стигайки до Корана, като сравнително по-късно Послание до вярващите, всяко от известните на света Свещени писания съдържа определени актуални за времето и мястото си сведения, но нито едно не би могло да се приеме за завършено и съдържащо цялата или пълната Истина, без остатък. При все това преобладаващата част от хората в Християнския свят са склонни да смятат, че Бог е наставлявал човеците единствено чрез Старозаветните пророци, евангелистите и апостолите и че единствено Библията трябва да се приема като Божие слово, а всички останали Свещени Писания са неверни и лъжливи. Същото се отнася и до привържениците на останалите вероизповедания, макар че много преди тяхната поява един не малък пророк е засвидетелствувал търпимостта и уважението си към всички съществуващи религии, като е заявил: «Не трябва да се почита само собсвената религия и да се осъждат останалите, а трябва да се почитат и религиите на другите. Постъпвайки така, помагаш на своята собствена религия, като правиш услуга и на другите. Но ако постъпваш обратно, навреждайки на другите ти копаеш гроба и на своята собствена религия.” Идва времето и вече е дошло, когато Бог, в лицето на Йерархията на Учителите, отново отправя своите Послания към хората с надеждата да ги отвърне от робуването на телесните въжделения, тоест на животинската им природа и да обърне погледа им нагоре, към вечното и нетленното, както им е било завещано преди време: “Аз казах: Вие сте Богове. Всички сте синове на Всевишния.” (Псалми, 82.6)
Този е бил един от първите Завети, но и преди, и след него е имало и ще има още такива, при това все по-съвършени и по-задълбочени. Предлаганата поредица от Писания Може да се нарече Най-нов Завет към хората от Земята и всеки търсач на Истината, който без преднамереност се запознае с тези Записи, ще ги приеме с удовлетворение и преклонение към Този, Който ги е дал и с благодарнодст към този, който ги е записал.
Велики Владико, Утвърди нашия скромен труд и ни Дай възможност да продължим да разпространяваме Твоето Благовестие за благото на хората от нашата малка, но голяма по дух страна- България.
ЖИВОТ НА ПОДВИГ И НЕПОКЛАТИМА ПРЕДАНОСТ
[Кратка биография на човека, когото Великият Владика (Маха Коган) Махатма Мория нарича свой син, изпратен да донесе на света последното Благовестие или Посланията на Йерархията на Учителите за хората от епохата на Водолея.]
Борис Николаевич Абрамов е роден в Русия на 2 август 1897 година. В юношеските му години склонността към военното дело го завежда във флота и той става военен моряк. През 1917 година над Русия преминава ураганът на революцията и Борис Николаевич заедно с много руснаци се оказва зад пределите на родината си. Страхотна тежест ляга на плещите на онези, което се оказват зад границата в такава ситуация. “Зовът на Родината” е реално съществуващо явление, макар и да не се измерва с нашите земни мерки и трудно да се разбира от не изпиталите това чувство. Озовал се зад границата, той не изгубва вярата си към Родината и не ѝ изменя, съблазните на Запада не го изкушават. Той си остава не само по кръв, но и по дух руснак. Той не се стреми към забогатяване, неговите потребности от материални блага са много скромни.
Б.Н.Абрамов бил човек с голяма култура и всестранно образован: разбирал от техника, работил в химическа раборатория, познавал добре музиката и литературата, като самият той свирел на пиано и пишел стихове. Негово постоянно увлечение били познанията за предназначението на човека, за неговото място и роля в мирозданието. По пътя на духовните си търсения Борис Николаевич се запознал с различни философско-религиозни системи. На него са били близки Ученията на Христос, Буда, Платон, Конфуций, Зороастър. Така се полагали основите на неговия мироглед, който окончателно се формирал след срещата му с Николай Константинович Рьорих.
През 1934 година, по време на пътешествие в Китай, Н. К Рерих пристига в Харбин. Руското население на града с уважение посреща своя земляк, вече известен по това време като голям художник, пътешественик и учен. Зад границата били известни също и философските възгледи на Николай Константинович. Естествено, че към него се устремили хора, живеещи с духовните си интереси. От многото идващи при него харбинци Николай Константинович избрал хора, които били духовно най-подготвени за сътрудничество с него и които сформирали неголяма група ученици, приемащи Н. К Рьорих за свой земен Учител – Гуру. В това число бил и Б. Н. Абрамов. От цялата група ученици Николай Константинович отделил двама, на които връчил донесени от Хималаите пръстени на ученичеството, като знак на особено доверие и духовна близост. Тези избрани били Б.Н.Абрамов и А.П.Хейдок. От този момент започнала нова страница в живота на Б.Н.Абрамов. Николай Константинович го завел до изворите на Живата Етика, коленичейки пред които избраният ученик жадно попивал новите знания. Дългите години на търсене смисъла на живота най-после го довели до отговора на този въпрос. Може да се каже, че на тази група хора (ученици) е била предоставена уникалната възможност да бъдат приобщени към Мъдростта на Живота от самият Н.К.Рьорих – една от големите духовни личности на 20 век. Те имали щастието да се срещат често с Николай Константинович, докато пребивавал в Харбин. Той провеждал с тях срещи, по време на които били заложени основите на бъдещото сътрудничество, предавал им своя богат опит в служенето на еволюцията и общото благо. Със заминаването на Н. К. Рьорих в Индия установеният контакт не се прекъснал, а продължил като преписка. Спомняйки си за срещите с Николай Константинович, Абрамов казвал, че Гуру ясно е формулирал закона за Йерархията на Светлината и Нейното значение като основен закон на мирозданието. Удивителната духовна култура, свойствена на Н. К. Рьорих, до голяма степен се предала на Б. Н Абрамов и станала негово жизнено кредо. Той бил външно обикновен и скромен, и много хора, преминавайки покрай него или дори влизайки в допир с него, даже и не подозирали какво представлява действителната негова същност, изпълнена с огнена устременост и непреклонна преданост към духовния Учител. Вероятно е било нужно не едно въплъщение, за да се утвърди в сърцето такъв мощен енергетичен потенциал. Неговият живот може да бъде наречен подвиг в служенето на еволюцията. Нямало гръмки думи, ефектни постъпки, нямало провъзвестия. Пътят на Б.Н.Абрамов бил изпълнен с много трудности – така било зад границата, така било и тук, в родината (той пристигнал в СССР през 1959 година). Имало моменти в неговия живот, когато препятствията се нареждали пред него като стена и физическото обозрение не виждало никакви възможности, а само сърцето е знаело и помнило думите на Учителя: ”И това ще се преживее”. Какво му е помагало в тези минути? Устремът и предаността на своя духовен Учител. Помощта идвала в последния момент. Облаците се разсейвали и отново изгрявало слънцето. Б.Н.Абрамов като човек е притежавал и някои качества, присъщи на всички нас, хората. Е.И.Рерих в своето време му показвала тези особености и, трябва да се каже, че той приемал тези съвети и ги спазвал точно. Още в 40-те години Борис Николаевич започнал мислено да възприема отначало отделни думи, а след това и цели фрази, идващи при него от пространството. Новите явления в неговия живот били неочаквани и предизвиквали в него различни въпроси. Но у него не възникнало чувство на гордост и величие. Тук, безусловно, се е проявила онази духовна култура, която щедро споделял с него неговият Гуру. В писмо до Н.К.Рьорих, във връзка с новия си и неочакван опит, Б.Н.Абрамов попитал как да се отнася към него. Отговорът пристигнал бързо, но не от Николай Константинович, а от Елена Ивановна, която се обръщала към него с молба да ѝ изпрати образци от получените записки. След получаването им Елена Ивановна му писала отново, потвърждавайки техния Висок източник, изразила радостта си за него и го посъветвала да продължи работата. Борис Николаевич изпълнил този съвет и до края на земните си дни продължил почти ежедневно да води записки на постъпващата информация. Естествено, че е била необходима пълна мобилизация не само на физическите, но и на духовните сили. Информацията, като правило, пристигала нощем и трябвало веднага да бъде записана на хартия, тъй като плътната физическа обвивка не е в състояние да задържи дълго в съзнанието си тънките докосвания на Висшите сфери. Такова колосално натоварване нощ след нощ за десетилетия трудно може някой да си представи. Този процес може да се нарече подвиг. Какво е движело този човек, за да изпълни този титаничен труд? Не е имало принуждение, не е имало славословия и хвалебствени химни в негова чест. Той не излизал по трибуните и не пожънвал буря от аплодисменти. Той преминал скромно през живота, незабелязан от мнозина.
Дошло е времето многогодишният труд на Б. Н. Абрамов да стане достъпен за читателите. По същия начин и светлината на някоя далечна звезда достига до нас тогава, когато физическото тяло на звездата вече не съществува, като ни кара да обърнем глави нагоре и някакъв трепет изпълва сърцето ни.
В настоящата книга са поместени записите, направени от Борис Николаевич през 1960 година. Тяхното съдържание помага да се разкрият нови страни от Агни Йога и по-добре да се разбере и усвои Мъдростта, изложена в книгите на Живата етика, тъй като и всички те са дадени от Единния висок Източник. Б. Н.Абрамов е получавал информация от Великия Учител, а след заминаването на Николай Константинович и Елена Ивановна Рьорих от земния план, е възприемал също и техни съобщения, което е отбелязано в началото на съответните записи с думите “Гуру” и “М.А.Й.”(Майката на Агни Йога). При подготовката на ръкописите за издаване са били запазени особеностите на стила и формата на изложение на записките, което, несъмнено, ще помогне на читателя да почувства дълбочината и значението на тези знания, дошли до нас благодарение на подвижническия труд на Борис Николаевич Абрамов.
Б.А.Данилов.
ЗАПИСКИ НА БОРИС НИКОЛАЕВИЧ АБРАМОВ ОТ 1956 ГОДИНА
1. (2 януари). Отреденото не се осъществява в човешки мерки, а в космични. В това е и главната трудност за разбиране на ставащото. И макар че все някога от плодовете му ще вкусят всички, нужно е голямо търпение, за да се радва човек, забравяйки за себе си, на изпълнението на Големия план. А той се изпълнява очевидно. Притежаващият широко разбиране ще намери своето място и в бъдещето, и то във високите му етажи, но трябва да се почака. Когато се говори за срокове, тяхната продължителност трябва да се разбира в аспекта на дълга еволюция. Но ако за нещо някога се е изисквало хилядолетие, а друго става сега за няколко десетки години, понятието “бързо” става по-лесно разбираемо.
2. (Янв. 3). Дните си текат. Въпросът е в това донасят ли те този опит, заради който отминават. Животът сам по себе си е ненужен, ако не дава необходимите наслагвания. Всичко е в съзнанието. От неговото състояние се определя възхода. Обкръжаващото, кавото е да е то, е само като акомпанимент за вътрешното състояние на силния дух. Непреклонният дух го заставя да звучи според себе си. Защото са важни не обстоятелствата, а отношението към тях. В разбирането на това се заключава и победата над външните условия. Не тях трябва да побеждаваме, а себе си. Каква външна съпротива или противодействие е проявил Спасителят? Дори ръката, вдигната в Негова защита, Той е наредил да бъде свалена. Но въпреки това Той е победил света. Това показва доколко процесът на побеждаване на света е вътрешен. Духът преодолява и побеждава света в крайно напрегната борба вътре в себе си. Без победа вътре няма такава и вън. Едва когато тя е постигната [вътрешно], могат да бъдат проявени и външни действия. В противен случай те са безцелни. Така се преодоляват и външните обстоятелства. Отначало те биват преодолявани вътрешно, волево, а след това стават възможни и успешни и външните действия. Но за слабия дух и най-малките препятствия са непреодолими. По този начин всичко зависи от правилната настройка на съзнанието. Не притежаващият нищо, този, който се е отказал от себе си и се е преборил със желанията, е победител, защото не трябва дори и да се пожелава прекалено много. Астралният вихър, създаван от много силното желание, разрушава възможността за неговото осъществяване. Не пожелавайте нищо прекалено, тъй като твърде много желаещият нещо става роб, а не господар на желанието си и така губи възможните плодове от неговото осъществявнанито. Трябва да се научите да управлявате желанията си, защото когато желанието властва над човека, неговата воля се парализира. В това се състои и противоречието между природата на желанието и на обстоятелството, че голям брой, при това много силни желания, никога не се осъществяват.
3.(6 януари). Приятелю Мой, тъмната полоса на живота трябва да се изчака – тя ще свърши. Така и отсъствието на горене на огньовете не трябва да отнасяш към своите слабости и да смяташ себе си за виновен. По цялата верига на Йерархията върви сега дисонанс в звученето на огньовете, тъй като фокусът на тяхното възприемане за Земята е напуснал Земята, затова близките са преизпълнени с тъга и грижа за това – как да удържат Светлината. Ехото на тежката загуба се носи по цялата Йерархия нагоре и надолу. Замислената свето-реакция не се състоя и елементите, невлезли в нея, но преназначени за нея, се намират в състояние на нарушено равновесие. Положението е остро и напрегнато, сякаш са отнели почвата изпод краката ти и липсва обичайната опора. Трябва да се изчака елементите на новите съчетания да се образуват в пространството и да се уплътнят достатъчно. Тези периоди на сливане обикновено са неизбежни след заминаването на всеки Велик Дух и засягат тези, които са привлечени към Неговия Лъч или са свързани с Него. Разривът е много болезнен. Времето е най-добрия лечител за възстановяване на нарушеното равновесие. Най-подходящо от всичко е спокойствието и отсъствието на действия. Когато огньовете помръкнат, действието няма да бъде убедително. Затова е по-добре да се въздържим от действие. Неубедителността на действията е разрушителна. Енергиите се изразходват напразно. Затова е по-добре да се затвориш в себе си без да се проявяват с нищо външно огньовете. Трябва да им се даде време да заякнат и да израснат по сила. Трябва временно и светилникът на духа да бъде затворен. Когато настане време за действие, ще укажа. Няма по-тъжно зрелище от опустошеното, неподдържано от огньове действие. В своите крайни прояви, при много слаби и впечатлителни хора, нагорещеността при действията може да завърши с хистеричен припадък. Затова трябва да се знае пределът на собствените сили и здраво да се затвориш когато огньовете не горят. Трябва също да се отчете и това, че при заминаването на Велик Дух, който е бил близък, последващият разход на огнена енергия е огромен, тъй като се налага някак да се замести угасналия за Земята Фокус на Светлина. Това напрежение е огромно и опустошава съкровищницата. Затова се препоръчва особена предпазливост при разпореждането със запаса от своята собствена енергия и нейното изразходване. Налага се да се задоволим със собствени ресурси, докато в същото време организмът е привикнал да получава от Светилника, напуснал Земята. Трудно положение. Съветвам всички сили да се съберат вътре. Плътно да се затвори забралото[на шлема] и да се поддържа състояние на напрегната, но пасивна събраност. Освен това, трябва да успокоите себе си емоционално. Печатът на спокойствието се полага върху състоянието на духа. В състояние на равновесие ще устоите. Учителят е указал линията на поведение.
4.(7 януари). Сине Мой, накъде без Владиката, след като Той е и Алфата и Омегата [началото и краят]? Мозъчните фантоми не трябва да се приемат за основа на битието. Аз съм основата на живота. Градящият върху Мен строи здраво и за дълго. Всичко, което противоречи на това и не се съгласува с тази единна основа на живота е лъжа. Никаква земна логика не може да послужи като оправдание, ако камъкът, който трябва да бъде поставен в основата на ъгъла, бъде отхвърлен от строителите. Това означава, че целият строеж е неправилен и е на лъжлива основа. Аз трябва да бъда приет като неизменност и да бъда в началото на всичко, а всичко останало, което не съзвучно с тази неизменна основа на живота, да бъде отхвърлено. Аз съм това, с което живее духът, Аз съм храната на духовния пламък, Аз съм маслото за светилника на сърцето, Аз съм силата на сърдечните огньове. Как могат да се разпалят огньовете без Мен. Затова трябва да се остави измислената земна логика настрани и да бъда възприет със сърцето, без да се умува лукаво прекалено, тъй като умуването и живеенето само за себе си води към пропастта. Придобитото лесно може да изгори, стига само да се потопиш в съмнения и отрицания, но какво би било състоянието ти в тъмнина - лишен даже и от надежда? А на какво можеш да се надяваш без Владиката? На кратко и мимолетно осъществяване на земните сънища? А после какво? Когато потъмнее Образът на Владиката в сърцето, той бива заменен от тъмнината, тъй като там, където няма Светлина, там има тъмнина. И колкото по-ярка е била Светлината, толкова безпросветна ще бъде и тъмнината според закона за контраста. Затова се дръжте за Мен здраво. Волята е свободна. Моите Дарове са неосезаеми и не могат да бъдат претеглени със земните мерки. Но Моите воини вървят победно и в правилната посока. Докато отстъпникът влачи трудно железните вериги на кармата. Полетът е свободен и лек, но тежестта на Земята настига притегления към Земята и спусналия се на Земята. Страхувайте се от тъмните притегляния: те действат даже зад границите на смъртта. Ежегодното празнуване на раждането на Светлината трябва да бъде символ на възраждането на духа за следващия цикъл от време.
Сподели с приятели: |
