12. Глухар (Tetrao urogallus) – постоянен вид включен в Червената книга на България. Обитава стари иглолисти и смесени гори, рядко широколистни. Предпочита смесени иглолистни гори, в които преобладава бял бор на възраст от 35 до 80 години. В Родопите живее на отделни, изолирани находища до 1100-1900 m надморска височина (Симеонов и др., 1990). Популацията на вида в България е оценена на 1200-2200 токуващи мъжки (Янков, П., отг. ред., 2007). В Западни Родопи са установени 1100-1300 токуващи мъжки (Petrov et al., 2006). В ОВМ „Триград-Мурсалица” са намерени 50-100 мъжки (Костадинова и Граматиков, 2007). В защитената зона са регистрирани 75 (50-100) токуващи мъжки с цялостна оценка „А” (Стандартен формуляр на ЗЗ).
Липсва в границите на ИП и прилежащите му територии поради липса на подходящи местообитания за гнездене.
13. Планински кеклик (Alectoris graeca graeca) – постоянен вид включен в Червената книга на България. Обитава силно пресечени скалисти терени (от подножието на планините до най-високите върхове), обрасли с храстова и тревна растителност от 900 до 2500 m надморска височина (Симеонов и др., 1990). Популацията на вида в страната е оценена на 800-1500 двойки (Янков, П., отг. ред., 2007). В Западни Родопи са установени 900-1100 индивида (Petrov et al., 2006). В ОВМ „Триград-Мурсалица” са отчетени 42-100 двойки (Костадинова и Граматиков, 2007). В защитената зона са регистрирани 71 гнездещи двойки с цялостна оценка „В” (Стандартен формуляр на ЗЗ).
Липсва в границите на ИП и прилежащите му територии. Може да използва терена на ИП за търсене на храна.
ЗЗ „Триград-Мурсалица”
(за обяснения по таблицата вж
точка 11)
|
СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
|
Размножаване
|
Миграция
|
Зимуване
|
Обща
оценка
|
ПтициГнезда
Яйца
|
Места за
|
Места за
|
Места за
|
Гнездене
|
Хранене
|
Термики
|
Нощуване
|
Хранене
|
Нощуване
|
Унищожаване (0,8 т)*
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Увреждане (0,5 т)**
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Влошаване (0,3 т)**
|
|
|
0,6
|
|
|
|
|
0,6
|
Обезпокояване (0,1 т)**
|
|
|
0,2
|
|
|
|
|
0,2
|
Фрагментация (0,1 т)
|
|
|
0,2
|
|
|
|
|
0,2
|
Замърсяване (0,2 т)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Биокоридори (0,8 т)
|
|
Геогр. свързаност (0,8 т)
|
|
Общо
|
|
|
1,0
|
|
|
|
|
1,0
|
14. Ливаден дърдавец (Crex crex) - прелетен и преминаващ вид включен в Червената книга на България. Обитава влажни ливади с единични храсти и поточета или мочурища, често по склонове, по-рядко мезофилни тревни съобщества като след окосяване на нискоразположените ливади птиците се изместват в алпийски и субалпийски съобщества (0-2000 m надморска височина). Популацията в страната е оценена на 4000-8800 токуващи мъжки (Янков, П., отг. ред., 2007). В Западни Родопи са установени 30-40 двойки (Petrov et al., 2006), а в В ОВМ „Триград-Мурсалица” – от 11 до 108 двойки (Костадинова и Граматиков, 2007). В защитената зона са регистрирани 58 (38-78) токувъщи мъжки с цялостна оценка „В” (Стандартен формуляр на ЗЗ).
Не е установен в границите на ИП и прилежащите райони.
15. Бухал (Bubo bubo) – постоянен вид включен в Червената книга на България. Обитава карстови и вулканични скали, проломи, дефилета и ерозирани терени от 100 до 300 m надморска височина, на места – и до 1500 m (Симеонов и др., 1990; Янков, П., отг. ред., 2007). Популацията в страната е оценена на 420-490 двойки (Янков, П., отг. ред., 2007), а тази в Западни Родопи – на 24-30 двойки (Petrov et al., 2006). В ОВМ „Триград-Мурсалица” са отчетени 6 двойки (Костадинова и Граматиков, 2007). В защитената зона са регистрирани 6 гнездещи двойки с цялостна оценка „А” (Стандартен формуляр на ЗЗ).
Липсва в границите на ИП и прилежащите му територии поради липса на подходящи местообитания за гнездене.
16. Врабчова кукумявка (Glaucidium passerinum) – постоянен вид включен в Червената книга на България. Обитава обширни стари смърчови гори във високите части на планините от 1500 до 2350 m надморска височина (Симеонов и др., 1990). Популацията в страната е оценена на 30 до 120 двойки (Янков, П., отг. ред., 2007), а в ОВМ „Триград-Мурсалица” са отчетени 0-2 двойки (Костадинова и Граматиков, 2007). В защитената зона са регистрирани 15 гнездещи двойки с цялостна оценка „А” (Стандартен формуляр на ЗЗ).
Има вероятност вида да се храни на територията на ИП.
ЗЗ „Триград-Мурсалица”
(за обяснения по таблицата вж
точка 11)
|
СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
|
Размножаване
|
Миграция
|
Зимуване
|
Обща
оценка
|
Птици
Гнезда
Яйца
|
Места за
|
Места за
|
Места за
|
Гнездене
|
Хранене
|
Термики
|
Нощуване
|
Хранене
|
Нощуване
|
Унищожаване (0,8 т)*
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Увреждане (0,5 т)**
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Влошаване (0,3 т)**
|
|
|
0,6
|
|
|
|
|
0,6
|
Обезпокояване (0,1 т)**
|
|
|
0,6
|
|
|
|
|
0,6
|
Фрагментация (0,1 т)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Замърсяване (0,2 т)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Биокоридори (0,8 т)
|
|
Геогр. свързаност (0,8 т)
|
|
Общо
|
|
|
1,2
|
|
|
|
|
1,2
|
17. Пернатонога кукумявка (Aegolius funereus) – постоянен и скитащ вид включен в Червената книга на България. Обитава обширни, стари иглолистни гори от 1100 до 1800 m надморска височина, предимно смърчови и смърчово-бялборови (Симеонов и др., 1990). Популацията на вида в страната е оценена на 600-900 двойки (Янков, П., отг. ред., 2007), а в Западни Родопи – 8-11 двойки (Petrov et al., 2006). В ОВМ „Триград-Мурсалица” са отчетени 1 до 7 двойки (Костадинова и Граматиков, 2007). В защитената зона са регистрирани 17 гнездещи двойки с цялостна оценка „С” (Стандартен формуляр на ЗЗ).
Има вероятност вида да се храни на територията на ИП.
ЗЗ „Триград-Мурсалица”
(за обяснения по таблицата вж
точка 11)
|
СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
|
Размножаване
|
Миграция
|
Зимуване
|
Обща
оценка
|
Птици
Гнезда
Яйца
|
Места за
|
Места за
|
Места за
|
Гнездене
|
Хранене
|
Термики
|
Нощуване
|
Хранене
|
Нощуване
|
Унищожаване (0,8 т)*
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Увреждане (0,5 т)**
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Влошаване (0,3 т)**
|
|
|
0,6
|
|
|
|
|
0,6
|
Обезпокояване (0,1 т)**
|
|
|
0,6
|
|
|
|
|
0,6
|
Фрагментация (0,1 т)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Замърсяване (0,2 т)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Биокоридори (0,8 т)
|
|
Геогр. свързаност (0,8 т)
|
|
Общо
|
|
|
1,2
|
|
|
|
|
1,2
|
18. Козодой (Caprimulgus europaeus) – прелетен вид. Обитава разредени гори с поляни, просеки, сечища, оазисни горички и групи дървета сред открити пространства и склонове с храсти от 0 до 1900 m надморска височина (Симеонов и др., 1990). Българската популация на вида е оценена на 7000-10000 двойки (Янков, П., отг. ред., 2007), в Западни Родопи: 800-900 двойки (Petrov et al., 2006), а в ОВМ „Триград-Мурсалица” са отчетени 44-204 двойки (Костадинова и Граматиков, 2007). В защитената зона са регистрирани 65 (45-85) гнездещи двойки с цялостна оценка „В” (Стандартен формуляр на ЗЗ).
Липсва в границите на ИП и прилежащите му територии поради липса на подходящи местообитания за гнездене.
19. Земеродно рибарче (Alcedo atthis) – постоянен и скитащ вид. Гнезди в отвесни глинести, песъчливи и чакълести брегове на реки, блата, езера, язовири, рибарници и други водоеми от 0 до 950 m надморска височина и много рядко до 1200 m (Симеонов и др., 1990). Популацията в страната е оценена на 1000-2000 двойки (Янков, П., отг. ред., 2007), в Западни Родопи: 80-100 двойки (Petrov et al., 2006), а в ОВМ „Триград-Мурсалица” са отчетени 4-11 двойки (Костадинова и Граматиков, 2007). В защитената зона са регистрирани 7 (4-11) гнездещи двойки с цялостна оценка „С” (Стандартен формуляр на ЗЗ).
Сподели с приятели: |