Светослав Герасимов, проф., д-р зоолог-еколог, удостоверение за професионална компетентност №1445 от 19 юли 2007 г на мосв за “Растителен и животински свят” и “Моделиране на въздействието върху околната среда”



страница4/6
Дата25.06.2017
Размер0.83 Mb.
#24331
1   2   3   4   5   6

12. Глухар (Tetrao urogallus) – постоянен вид включен в Червената книга на България. Обитава стари иглолисти и смесени гори, рядко широколистни. Предпочита смесени иглолистни гори, в които преобладава бял бор на възраст от 35 до 80 години. В Родопите живее на отделни, изолирани находища до 1100-1900 m надморска височина (Симеонов и др., 1990). Популацията на вида в България е оценена на 1200-2200 токуващи мъжки (Янков, П., отг. ред., 2007). В Западни Родопи са установени 1100-1300 токуващи мъжки (Petrov et al., 2006). В ОВМ „Триград-Мурсалица” са намерени 50-100 мъжки (Костадинова и Граматиков, 2007). В защитената зона са регистрирани 75 (50-100) токуващи мъжки с цялостна оценка „А” (Стандартен формуляр на ЗЗ).



Липсва в границите на ИП и прилежащите му територии поради липса на подходящи местообитания за гнездене.

13. Планински кеклик (Alectoris graeca graeca) – постоянен вид включен в Червената книга на България. Обитава силно пресечени скалисти терени (от подножието на планините до най-високите върхове), обрасли с храстова и тревна растителност от 900 до 2500 m надморска височина (Симеонов и др., 1990). Популацията на вида в страната е оценена на 800-1500 двойки (Янков, П., отг. ред., 2007). В Западни Родопи са установени 900-1100 индивида (Petrov et al., 2006). В ОВМ „Триград-Мурсалица” са отчетени 42-100 двойки (Костадинова и Граматиков, 2007). В защитената зона са регистрирани 71 гнездещи двойки с цялостна оценка „В” (Стандартен формуляр на ЗЗ).



Липсва в границите на ИП и прилежащите му територии. Може да използва терена на ИП за търсене на храна.



ЗЗ „Триград-Мурсалица”

(за обяснения по таблицата вж

точка 11)

СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Размножаване

Миграция

Зимуване


Обща

оценка

ПтициГнезда

Яйца


Места за

Места за

Места за

Гнездене

Хранене

Термики

Нощуване

Хранене

Нощуване

Унищожаване (0,8 т)*

























Увреждане (0,5 т)**

























Влошаване (0,3 т)**







0,6













0,6

Обезпокояване (0,1 т)**







0,2













0,2

Фрагментация (0,1 т)







0,2













0,2

Замърсяване (0,2 т)

























Биокоридори (0,8 т)




Геогр. свързаност (0,8 т)




Общо







1,0













1,0

14. Ливаден дърдавец (Crex crex) - прелетен и преминаващ вид включен в Червената книга на България. Обитава влажни ливади с единични храсти и поточета или мочурища, често по склонове, по-рядко мезофилни тревни съобщества като след окосяване на нискоразположените ливади птиците се изместват в алпийски и субалпийски съобщества (0-2000 m надморска височина). Популацията в страната е оценена на 4000-8800 токуващи мъжки (Янков, П., отг. ред., 2007). В Западни Родопи са установени 30-40 двойки (Petrov et al., 2006), а в В ОВМ „Триград-Мурсалица” – от 11 до 108 двойки (Костадинова и Граматиков, 2007). В защитената зона са регистрирани 58 (38-78) токувъщи мъжки с цялостна оценка „В” (Стандартен формуляр на ЗЗ).



Не е установен в границите на ИП и прилежащите райони.

15. Бухал (Bubo bubo) – постоянен вид включен в Червената книга на България. Обитава карстови и вулканични скали, проломи, дефилета и ерозирани терени от 100 до 300 m надморска височина, на места – и до 1500 m (Симеонов и др., 1990; Янков, П., отг. ред., 2007). Популацията в страната е оценена на 420-490 двойки (Янков, П., отг. ред., 2007), а тази в Западни Родопи – на 24-30 двойки (Petrov et al., 2006). В ОВМ „Триград-Мурсалица” са отчетени 6 двойки (Костадинова и Граматиков, 2007). В защитената зона са регистрирани 6 гнездещи двойки с цялостна оценка „А” (Стандартен формуляр на ЗЗ).



Липсва в границите на ИП и прилежащите му територии поради липса на подходящи местообитания за гнездене.

16. Врабчова кукумявка (Glaucidium passerinum) – постоянен вид включен в Червената книга на България. Обитава обширни стари смърчови гори във високите части на планините от 1500 до 2350 m надморска височина (Симеонов и др., 1990). Популацията в страната е оценена на 30 до 120 двойки (Янков, П., отг. ред., 2007), а в ОВМ „Триград-Мурсалица” са отчетени 0-2 двойки (Костадинова и Граматиков, 2007). В защитената зона са регистрирани 15 гнездещи двойки с цялостна оценка „А” (Стандартен формуляр на ЗЗ).

Има вероятност вида да се храни на територията на ИП.



ЗЗ „Триград-Мурсалица”

(за обяснения по таблицата вж

точка 11)

СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Размножаване

Миграция

Зимуване


Обща

оценка

Птици

Гнезда


Яйца

Места за

Места за

Места за

Гнездене

Хранене

Термики

Нощуване

Хранене

Нощуване

Унищожаване (0,8 т)*

























Увреждане (0,5 т)**

























Влошаване (0,3 т)**







0,6













0,6

Обезпокояване (0,1 т)**







0,6













0,6

Фрагментация (0,1 т)

























Замърсяване (0,2 т)

























Биокоридори (0,8 т)




Геогр. свързаност (0,8 т)




Общо







1,2













1,2

17. Пернатонога кукумявка (Aegolius funereus) – постоянен и скитащ вид включен в Червената книга на България. Обитава обширни, стари иглолистни гори от 1100 до 1800 m надморска височина, предимно смърчови и смърчово-бялборови (Симеонов и др., 1990). Популацията на вида в страната е оценена на 600-900 двойки (Янков, П., отг. ред., 2007), а в Западни Родопи – 8-11 двойки (Petrov et al., 2006). В ОВМ „Триград-Мурсалица” са отчетени 1 до 7 двойки (Костадинова и Граматиков, 2007). В защитената зона са регистрирани 17 гнездещи двойки с цялостна оценка „С” (Стандартен формуляр на ЗЗ).

Има вероятност вида да се храни на територията на ИП.



ЗЗ „Триград-Мурсалица”

(за обяснения по таблицата вж

точка 11)

СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Размножаване

Миграция

Зимуване


Обща

оценка

Птици

Гнезда


Яйца

Места за

Места за

Места за

Гнездене

Хранене

Термики

Нощуване

Хранене

Нощуване

Унищожаване (0,8 т)*

























Увреждане (0,5 т)**

























Влошаване (0,3 т)**







0,6













0,6

Обезпокояване (0,1 т)**







0,6













0,6

Фрагментация (0,1 т)

























Замърсяване (0,2 т)

























Биокоридори (0,8 т)




Геогр. свързаност (0,8 т)




Общо







1,2













1,2

18. Козодой (Caprimulgus europaeus) – прелетен вид. Обитава разредени гори с поляни, просеки, сечища, оазисни горички и групи дървета сред открити пространства и склонове с храсти от 0 до 1900 m надморска височина (Симеонов и др., 1990). Българската популация на вида е оценена на 7000-10000 двойки (Янков, П., отг. ред., 2007), в Западни Родопи: 800-900 двойки (Petrov et al., 2006), а в ОВМ „Триград-Мурсалица” са отчетени 44-204 двойки (Костадинова и Граматиков, 2007). В защитената зона са регистрирани 65 (45-85) гнездещи двойки с цялостна оценка „В” (Стандартен формуляр на ЗЗ).



Липсва в границите на ИП и прилежащите му територии поради липса на подходящи местообитания за гнездене.

19. Земеродно рибарче (Alcedo atthis) – постоянен и скитащ вид. Гнезди в отвесни глинести, песъчливи и чакълести брегове на реки, блата, езера, язовири, рибарници и други водоеми от 0 до 950 m надморска височина и много рядко до 1200 m (Симеонов и др., 1990). Популацията в страната е оценена на 1000-2000 двойки (Янков, П., отг. ред., 2007), в Западни Родопи: 80-100 двойки (Petrov et al., 2006), а в ОВМ „Триград-Мурсалица” са отчетени 4-11 двойки (Костадинова и Граматиков, 2007). В защитената зона са регистрирани 7 (4-11) гнездещи двойки с цялостна оценка „С” (Стандартен формуляр на ЗЗ).



Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница