В границите на ИП и прилежащите терени видът не гнезди и не е наблюдаван да се храни

2. Черна каня (Milvus migrans) – прелетен и преминаващ вид включен в Червената книга на България. Обитава гори и групи дървета в големи речни долини (Симеонов и др., 1990). В Западни Родопи е установено само едно възможно гнездене – в UTM квадрат KG91 (Янков, П., отг. ред., 2007). В защитената зона са регистрирани 2 мигриращи индивида с цялостна оценка „С” (Стандартен формуляр на ЗЗ).

3. Осояд (Pernis apivorus) - прелетен и преминаващ вид включен в Червената книга на България. Обитава обширни гори (предимно букови) в равнини и планини до около 1600 m надморска височина (Симеонов и др., 1990). Популацията на осояда в Западни Родопи се оценява на 16-26 гнездещи двойки (Petrov et al., 2006). В ОВМ „Триград-Мурсалица” са установени 6 двойки (Костадинова и Граматиков, 2007). В защитената зона са регистрирани 7 (6-8) гнездещи двойки с цялостна оценка „В” (Стандартен формуляр на ЗЗ).

4. Орел змияр (Circaetus gallicus) - прелетен и преминаващ вид включен в Червената книга на България. Обитава стари разредени широколистни и рядко иглолистни гори в близост до сухи терени, ерозирани склонове, пасища и ливади до около 1100 m надмерска височина (Симеонов и др., 1990). Популацията на вида в Западни Родопи се оценява на 7-12 гнездещи двойки (Petrov et al., 2006). В ОВМ „Триград-Мурсалица” са установени 2-5 двойки (Костадинова и Граматиков, 2007). В защитената зона са регистрирани 3 (2-5) гнездещи двойки с цялостна оценка „С” (Стандартен формуляр на ЗЗ).

6. Малък креслив орел (Aquila pomarina) – прелетен и преминаващ вид включен в Червената книга на България. Обитава широколистни и смесени гори с поляни в близост до речни долини, пасища и ливади (Симеонов и др., 1990). Популацията в Западни Родопи е оценява на 7-12 гнездещи двойки (Petrov et al., 2006), а в ОВМ „Триград-Мурсалица” само една двойки (Костадинова и Граматиков, 2007). В защитената зона е регистрирана 1 гнездеща двойка с цяластна оценка „D” (Стандартен формуляр на ЗЗ).

7. Скален орел (Aquila chrysaetos) – постоянен и скитащ вид включен в Червената книга на България. Обитава проломи, дефилета, ждрела и други райони с високи скални стени и скални комплекси в близост до открити пространства (Симеонов и др., 1990). Популацията на вида в Западни Родопи се оценява на 10-15 гнездещи двойки (Petrov et al., 2006). В ОВМ „Триград-Мурсалица” са установени 4 двойки (Костадинова и Граматиков, 2007). В защитената зона са регистрирани 3 гнездещи двойки с цялостна оценка „А” (Стандартен формуляр на ЗЗ).

8. Белошипа ветрушка (Falco naumanni) - прелетен и преминаващ вид включен в Червената книга на България. Обитава долини на реки с единични дървета и малки гори. Находищата са в равнини до около 500 m надморска височина (Симеонов и др., 1990). В редки случаи след 1990 г. се наблюдава привързаност към обширни скални комплекси. Числеността на популацията в страната е оценена на 5-10 двойки (Янков, П., отг. ред., 2007). В ОВМ „Триград-Мурсалица” са установени 2 двойки с ниска степен на достоверност за гнезедене (Костадинова и Граматиков, 2007). В защитената зона са регистрирани 2 мигриращи индивида с цялостна оценка „В” (Стандартен формуляр на ЗЗ).

9. Ловен сокол (Falco cherrug) – постоянен и прелетен вид включен в Червената книга на България. Гнезди по скали и скални стени във вътрешността на страната, най-често близо до пасища или други открити терени с колонии на лалугер (Янков, П., отг. ред., 2007). В ОВМ „Триград-Мурсалица” са установени 3 двойки (Костадинова и Граматиков, 2007). Няма доказано сигурно гнезедне на вида в страната. В защитената зона са регистрирани 1 (0-1) гнездещи двойки с цялостна оценка „А” (Стандартен формуляр на ЗЗ).

10. Сокол скитник (Falco peregrinus) – скитащ вид включен в Червената книга на България. Обитава скалисти терени, проломи, дефилета в близост до открити пространства с групи дървета (Симеонов и др., 1990). През 1995 г. популацията на вида е оценена на 30-60 двойки, а след 1995 г. числеността започва да се увеличава. Към 2005 г. това е най-многобройния вид соколи в България ((Янков, П., отг. ред., 2007). В Западни Родопи видът е рядък с численост 10-15 двойки (Petrov et al., 2006). В ОВМ „Триград-Мурсалица” са установени 5 двойки (Костадинова и Граматиков, 2007). В защитената зона са регистрирани 5 гнездещи двойки с цялостна оценка „А” (Стандартен формуляр на ЗЗ).

11. Лещарка (Bonasa bonasia) – постоянен вид включен в Червената книга на България. Обитава смесени, иглолистни и широколистни гори с подлес до горната граница на гората. Предпочита богати на храна горски участъци в близост до водни източници (Симеонов и др., 1990). Популацията на лещарката в страната е оценена на 1500-5000 двойки (Янков, П., отг. ред., 2007). В Западни Родопи се оценява на 800-900 гнездещи двойки (Petrov et al., 2006), а в ОВМ „Триград-Мурсалица” са установени 140-190 двойки (Костадинова и Граматиков, 2007). В защитената зона са регистрирани 275 гнездещи двойки с цялостна оценка „А” (Стандартен формуляр на ЗЗ).