Свидетелства към църквата – том 9
Призовани да бъдат свидетели
Изтегляне 2.53 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Представители на Христос
- Твърдо придържане към истината
- Една разпространена по целия свят вест
- Естеството на необходимите работници
- Една впечатляваща сцена
- Вътрешна мисионска дейност
- Нашият пример
- Резултатът от искрените усилия
- Различни видове служба
- Разпространение на наши издания
- Работа от врата на врата
- Работа за жени
- Домът - мисионско поле
- Място за всеки
- Резултатът от недостатъчната работа
- Един апел за неуморно усилие
- Мисионерски семейства
- Развитие чрез служба
- Нуждата от сериозно усилие
- Липса на състрадание
- "Даром сте приели, даром давайте"
- Божията щедрост
- Нуждата на света от помощ
- Нашият егоизъм - пречка за Божието дело
- Божии раздавачи на милостиня
Призовани да бъдат свидетелиВ особен смисъл Адвентистите от Седмия ден са поставени в света като стражи и носители на светлина. На тях е поверено последното предупреждение за един загиващ свят. Над тях грее прекрасната светлина на Божието Слово. Дадена им е работа от най-голяма важност - прогласяването на Първата, Втората и Третата ангелски вести. Няма друго дело от толкова голямо значение. Те не трябва да позволят нищо друго да поглъща тяхното внимание. Най-сериозните истини, поверени някога на смъртни хора, са ни дадени, за да ги прогласим на света. Обявяването на тези истини трябва да бъде нашата работа. Светът трябва да бъде предупреден и Божият народ трябва да бъде верен в оказаното му доверие. Той не трябва да се ангажира със спекулации, нито да влиза в търговски предприятия с невярващи; защото това би му попречило в делото, дадено му от Бога. Христос казва на народа Си:"Вие сте виделината на света"/Мат.5:14/. Не е нещо маловажно това, че съветите и плановете на Бога са така ясно открити пред нас. Прекрасна привилегия е да си способен да разбираш Божията воля, както е разкрита в сигурното слово на пророчеството. Това ни възлага тежка отговорност. Бог очаква от нас да предадем на другите знанието, което Той ни е дал. Неговата цел е Божествените и човешки оръдия да се обединят в прогласяването на предупредителната вест. Доколкото възможностите му позволяват, всеки, който е приел светлината на истината, е под същата отговорност, както беше и пророкът на Израил, до когото дойдоха думите:" Сине човешки, Аз те поставих страж на Израилевия дом; чуй, прочее, словото из устата Ми и предупреди ги от Моя страна. Когато казвам на беззаконника: Беззаконнико, непременно ще умреш, а ти не проговориш, за да предупредиш беззаконника да се върне от пътя си, оня беззаконник ще умре за беззаконието си, обаче от твоята ръка ще изискам кръвта му. Но ако предупредиш беззаконника да се върне от пътя си, а не се върне от пътя си, той ще умре за беззаконието си, а ти си избавил душата си"/Езекиил 33:7-9/. Ще чакаме ли до изпълнението на пророчествата за края, преди да кажем нещо относно тях ? Каква стойност ще имат думите ни тогава? Ще чакаме ли, докато Божиите наказания паднат върху грешника, преди да му кажем как да ги избегне? Къде е нашата вяра в Божието слово? Трябва ли да видим изпълнението на предсказани неща, преди да повярваме в това, което Той е казал? В чисти, ясни лъчи светлината е дошла до нас, показвайки ни, че великият ден на Господа е съвсем близо, "даже на вратата". Нека да четем и да разберем, преди да е станало твърде късно. Ние трябва да бъдем осветени канали, през които небесният живот да се лее към другите. Святият Дух трябва да оживи и да проникне в цялата църква, пречиствайки и затвърждавайки сърцата. Онези, които са погребани с Христос в кръщението, трябва да възкръснат за обновен живот, давайки жива представа за живота на Исус. Възложена ни е свята отговорност. Беше ни дадено поръчението:" Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал; и ето, Аз ще съм с вас през всичките дни до свършека на света"/Мат.28:19-20. Вие сте посветени на делото на известяване на Евангелието на спасението. Небесното съвършенство трябва да бъде ваша сила. Свят животНе само чрез проповядване на истината, не само чрез разпространението на литература трябва да даваме свидетелство за Бога. Нека да помним, че христоподобният живот е най-силният аргумент, който може да успее в полза на християнството, както и че един долнопробен християнски характер нанася по-голяма вреда в света, отколкото характерът на светския. Всичките написани книги не могат да извършат делото на един свят живот. Хората ще вярват не това, което пасторът проповядва, а това, което живее църквата. Много често влиянието на проповедта, произнесена от амвона, е противоположно на проповедта в живота на онези, които претендират, че са защитници на истината. Това е целта на Бога - да прослави пред света Себе Си чрез Своя народ. Той очаква онези, които носят името на Христос, да Го прославят в мисъл, слово и дело. Мислите им трябва да бъдат чисти и думите им благородни и ободряващи, привличащи околните по-близо до Спасителя. Религията на Христос трябва да бъде втъкана във всичко, което те правят и казват. Всяка тяхна сделка трябва да благоухае с присъствието на Бога. Грехът е омразно нещо. Той обезобрази моралната красота на голямо число от ангелите. Той навлезе в нашия свят и почти заличи моралния образ на Бога в човека. Но в голямата Си любов Бог предвидя начин, чрез който човекът можеше да си върне позицията, от която падна, поддавайки се на изкусителя. Христос дойде да застане начело на човечеството, да постигне в наша полза един съвършен характер. Онези, които Го приемат,се раждат отново. Христос видя човечеството - завладяно от княза на въздушната сила чрез действието на могъщото развитие на греха, полагайки гигантска сила за зли подвизи. Той видя също, че една по-могъща сила трябва да посрещне и да победи Сатана. "Сега е съдба на този свят" - казва Той - "сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън"/Йоан 12:31/. Той видя, че ако човешките същества биха повярвали в Него, би им била дадена сила срещу множеството на падналите ангели, чието име е легион. Христос подкрепяше душата Си с мисълта, че чрез прекрасната жертва, която Се готвеше да направи, князът на този свят ще бъде изхвърлен вън и мъже и жени ще бъдат поставени там, където чрез милостта на Бога ще могат да си върнат отново онова, което бяха загубили. Животът, който Христос живя на този свят, мъже и жени могат да живеят чрез Неговата сила и под Неговите инструкции. В своята борба със Сатана те могат да имат цялата помощ, която Той имаше. Те могат да бъдат повече от победители чрез Този, Който ги възлюби и Който предаде Себе Си за тях. Животът на изповядващите се за християни, които не живеят Христовия живот, е подигравка за религията. Всеки, чието име е регистрирано в църковния списък, има задължение да представя Христос чрез разкриване вътрешната красота на един кротък и спокоен дух. Те трябва да бъдат Негови свидетели, известявайки предимствата на ходенето и действането като Христос, както Той им даде пример. Истината за това време трябва да се яви със сила в живота на онези, които вярват в нея и да бъде предадена на света. Вярващите трябва да покажат в живота си, че това е сила, която освещава и облагородява. Представители на ХристосЖителите на Небесния свят очакват последователите на Христос да светят като светилници в света. Те трябва да изявят силата на благодатта , за която Христос умря, за да я даде на хората. Бог очаква онези, които изповядват, че са християни, да разкрият в живота си най-висшето развитие на християнството. Те са признати представители на Христос и трябва да покажат, християнството е една реалност. Те трябва да бъдат хора на вярата, смели мъже, великодушни, които без съмнение вярват в Бога и в Неговите обещания. Всички, които искат да влязат в Божия град, трябва през целия си земен живот да изявява Христос в поведението си. Това е, което ги прави вестители на Христос, Негови свидетели. Те трябва да носят едно ясно, непоколебимо свидетелство срещу всички зли обичаи, упътвайки грешниците към Божия Агнец, Който взема греха на света. Той дава на всички, които Го приемат, сила да станат Божии синове. Новорождението е единственият път, по който можем да влезем в Божия град. Той е тесен, тясна е и вратата, през която влизаме, на по него ние трябва водим мъже, жени и деца, учейки ги, че за да бъдат спасени, трябва да имат ново сърце и нов дух. Старите, наследствени особености на характера трябва да бъдат превъзмогнати. Естествените желания на душата трябва да бъдат променени. Всяка измама, всяка лъжа, всяко злословие трябва да бъдат премахнати. Трябва да се живее новият живот, който прави мъже и жени подобни на Христос. Твърдо придържане към истинатаНе трябва да има преструвки в живота на онези, които имат такава свещена и важна вест като тази, която сме призвани да носим. Светът наблюдава адвентистите от Седмия ден, защото знае нещо за вярата, която те изповядват и за техния висок стандарт, и когато вижда онези, които не живеят според това, което изповядват, той ги сочи с презрение. Онези, които обичат Исус, ще доведат всичко в живота си в хармония с Неговата воля. Те са избрали да бъдат на Божията страна и техният живот трябва да бъде жив контраст с живота на светските. Изкусителят ще дойде при тях със своите ласкателства и подкупи, казвайки: "всичко това ще им дам, ако ми се поклонят". Но те знаят, че той няма нищо, заслужаващо приемане и отказват да отстъпят пред неговите изкушения. Чрез Божията милост те са способни да запазят неопетнена своята чистота на принципите. Святи ангели са близо до тях и Христос се разкрива в тяхното твърдо придържане към истината. Те са служители на Христос, носейки, като истински свидетели, едно непоколебимо свидетелство в полза на истината. Те показват, че има една духовна сила, която може да помогне мъже и жени да не отстъпят нито на инч от истината и правдата за всички дарби, които светът може да даде. Такива, където и да са, ще бъдат почетени от Небето, защото са съобразили живота си с волята на Бога, без да се интересуват какви жертви са призовани да направят.
Светлината, която Бог даде на Своя народ, не трябва да се затваря вътре в църквите, които вече познават истината. Тя трябва да се разпръсне по тъмните места на Земята. Онези, които ходят в светлината, както Христос е в светлината, ще съдействат на Спасителя, като направят ясно за другите това, което Той им е открил. Божията цел е истината за това време да бъде оповестена на всеки род, нация и език. Днес в света мъже и жени са погълнати от търсенето на светска печалба и светски удоволствия. Има хиляди и хиляди, които не отделят никакво време или мисли за спасението на душата. Дошло е времето, когато вестта за скорошното идване на Христос трябва да прозвучи по целия свят. Безпогрешни факти сочат близостта на края. Предупреждението трябва да бъде дадено с убеден дух. Трябва да се приготви пътят за идването в небесните облаци на Княза на мира. Много може да се свърши в градовете, които още не са чули истината за това време. Ние не трябва да основаваме институции, които да съперничат по размери и великолепие на институциите в света; но в името на Господа, с неуморимо постоянство и непоколебимо усърдие, които Христос показваше в работата Си, ние трябва да понесем напред делото на Господа. Като народ ние имаме голяма нужда да смирим сърцата си пред Бога, търсейки Неговото прощение за нашата небрежност в изпълнението на евангелското поръчение. На малко места сме открили големи центрове, оставяйки необработени много важни градове. Нека сега вземем определената ни работа и да провъзгласим вестта, която ще накара мъже и жени да осъзнаят опасността за себе си. Ако всеки адвентист от Седмия ден вършеше възложената му работа, броят на вярващите сега би бил много по-голям, отколкото е в момента. Във всички градове на Америка щеше да има такива, които са били доведени да обърнат внимание на вестта за покоряване на Божия закон. На някои места вестта за пазенето на Съботата е изложена с чистота и сила, докато други места са били оставени без предупреждение. Онези, които познават истината, не ще ли осъзнаят отговорностите, лежащи върху тях? Братя мои, вие не можете да се заровите в светски начинания или интереси. Вие не можете да пренебрегнете заповедта, дадена ви от Спасителя. Всяко нещо във Вселената вика към онези, които знаят истината- да посветят себе си безрезервно на провъзгласяването на истината, както им е известна в Тройната ангелска вест. Онова, което виждаме и чуваме, ни вика към задължението ни. Дейността на сатанинските представители вика всеки християнин да застане на своето място.
Делото, което ни е възложено, е велико и важно и за него са нужни мъдри, несебелюбиви хора, които разбират какво значи да се отдадат на неегоистичен труд за спасяване на души. Но няма нужда от службата на хора, които са хладки, чиито сърца са трогнати от човешкото страдание и чийто живот доказва, че те получават и предават светлина, живот и благодат. Божиите чада трябва да се приближават към Христос в себеотрицание и пожертвувание, единствената им цел да бъде да съобщават вестта на милост на целия свят. Някои ще работят по един начин, други по друг, както Господ ги призове и ги води. Но всички те трябва да се стремят заедно, стараейки се да направят делото едно съвършено цяло. С перо и глас те трябва да работят за Него. Печатното слово на истината трябва да се преведе на различни езици и да се разнесе да краищата на Земята. Моето сърце често се обременява, защото мнозина, които биха могли да работят, не вършат нищо. Те са игра за изкушенията на Сатана . Всеки църковен член, който има познания за истината, се очаква да работи, докато трае денят; защото идва нощ, когато никой не може да работи. Скоро ще разберем какво означава онази нощ. Божият Дух се оттегля оскърбен от Земята. Народите се гневят един на друг. Широко се разпространяват приготовленията за война. Нощта наближи. Нека църквата се събуди и отиде на определената за нея работа. Всеки вярващ - образован или необразован - може да носи вестта. Вечността се простира пред нас. Завесата е готова да се вдигне. За какво мислим, като сме се вкопчили в егоистичната любов към спокойствието, когато навсякъде около нас загиват души? Нима сърцата ни са станали съвсем безчувствени? Не можем ли да видим и да разберем, че трябва да работим в полза на другите ? Братя и сестри, дали не сте между онези, които имат очи и не виждат, имат уши и не чуват? Дали напразно ви е дал Бог познанието за Своята воля? Дали напразно ви е пращал Той предупреждение след предупреждение за приближаването на края? Вярвате ли в обявленията на Неговото Слово относно онова, което идва на света? Вярвате ли, че Божиите съдби са надвиснали над жителите на Земята? Как тогава можете да седите спокойни , безгрижни и равнодушни? Всеки изтекъл ден ни приближава до края. Довежда ли ни по-близо до Бога? Постоянстваме ли в молитва ? Онези, с които общуваме ден след ден се нуждаят от нашата помощ, от нашето ръководство. Те може би са в такова състояние на ума, когато една дума навреме може да бъде изпратена от Святия Дух, като гвоздей на сигурно място. Утре някои от тези души може би ще бъдат там, където не ще можем да ги достигнем никога. Какво е нашето влияние върху тези наши спътници ? Какъв труд полагаме, за да ги спечелим за Христос? Времето е кратко и нашите сили трябва да бъдат организирани за извършването на по-голяма работа. Необходими са работници, които разбират важността на работата и които ще се ангажират с нея не за заплатите, които получават, а заради осъзнаването на близостта на края. Времето изисква по-голяма способност и по-пълно освещение. О, аз съм така изпълнена с този предмет, че викам към Бога:"Събери и изпрати вестители, изпълнени с чувство за отговорността си, вестители, в чиито сърца е разпънато себеобожаването, което лежи в основата на всеки грях".
В нощни видения ми бе представена една впечатляваща сцена. Видях една грамадна огнена топка да пада сред няколко красиви, големи къщи, причинявайки моменталното им унищожение. Чух някого да казва: " Ние знаехме, че Божието възмездие ще дойде върху Земята, но не знаехме, че това ще се случи толкова скоро". Други, с агонизиращи гласове, казваха: " Вие знаехте! Защо тогава не ни казахте? Ние не знаехме". Навсякъде чух да се изговарят подобни думи на укор. Събудих се в голяма тревога. Отново заспах и ми се стори, че се намирам на едно голямо събрание. Един авторитетен мъж говореше на групата, пред която лежеше отворена картата на света. Той каза, че картата представлява Божието лозе, което трябва да се обработи. Когато небесната светлина проблеснеше върху някого, той трябваше да я отрази към другите. На много места трябваше да бъдат запалени светилници и от тях трябваше да се запалят и още много други. Повториха се думите:" Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората. Вие сте виделината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие. И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са вкъщи. Също така нека свети вашата виделина пред човеците, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата"/Мат. 5:13-16/. Аз видях лъчи светлина да светят от градове и села и от високите и ниските места на Земята. Божието Слово беше послушано и като резултат имаше възпоменания за Него във всеки град и село. Неговата истина се проповядваше по целия свят. Тогава тази карта беше преместена и на мястото й беше поставена друга. На нея грееше светлина само на няколко места. Останалата част от света беше в тъмнина, само тук-там блещукаше някоя светлинка. Нашият Наставник каза: "Тази тъмнина е резултатът от това, че хората следват собствения си път. Те са съхранявали наследствеността си и са култивирали наклонност към злото. Направили са подозрителността, търсенето на грешки и обвиняването най-важното нещо в живота си. Сърцата им не са верни на Бога. Те са скрили светилниците си под шиника". Ако всеки войник на Христос изпълняваше задължението си, ако всеки страж на Сионовите стени даваше с тръбата си верен тон, светът отдавна би чул предупредителната вест. Но делото е изостанало с години. Докато хората спяха, Сатана спечели надмощие над нас. ---------------------------------------- Възлагайки упованието си на Бога, ние трябва да се движим решително напред, изпълнявайки делото Му себеотрицателно, в смирена зависимост от Него, отдавайки себе си и своето настояще и бъдеще на Неговото мъдро провидение, държейки началото на вярата си твърдо до края, помнейки, че не заради наши достойнства получаваме благословенията от Небето, а заради достойнството на Христос и нашето приемане, чрез вяра в Него, на изобилната Божия благодат.
Бог очаква лична служба от всеки, на когото е поверил познанието на истината за това време. Не всички могат да отидат като мисионери в чужди страни, но всички могат да бъдат вътрешни мисионери в семейството си и при своите съседи. Има много начини, по които църковните членове могат да дадат вестта на онези, които са около тях. Един от най-успешните е полезният, несебелюбив християнски живот. Онези, които се борят в битките на живота срещу големи неравни сили, могат да бъдат подкрепени и укрепени с малко внимание, което не струва нищо. Приветливи думи, изречени просто, малки внимания, отдавани просто, ще прогонят облаците на изкушението и съмнението, които се събират над душата. Истинското сърдечно изразяване на христоподобно съчувствие, проявено с простота, има сила да отваря вратите на сърцето, които се нуждаят от простото, деликатно докосване на Христовия дух. Христос приема, о, така охотно, всеки човек, който Му се предава. Той довежда човешкото в съюз с божественото, за да съобщи на света тайните на въплътената любов. Говорете за нея, молете се за нея, пейте за нея, изпълнете света с вестта за Неговата истина и продължете в местата, които са по-нататък. Небесни вестители чакат да съдействат на човешките инструменти, за да открият на света какво могат да станат човешките същества и какво, под тяхно влияние, могат да извършат за спасението на души, които са готови да загинат. Този, който наистина е обърнат, ще бъде така изпълнен с Божията любов, че ще копнее да предава на други радостта, която той притежава: Господ желае Неговата църква да покаже пред света красотата на святостта. Тя трябва да демонстрира силата на християнската религия. Небето трябва да се отразява в характера на християнина. Песента на благодарност и възхвала трябва да бъде чута от онези, които са в тъмнина. За добрите вести на Евангелието, за неговите обещания и уверения трябва да изказваме благодарността си, като се стараем да правим добро на другите. Изпълнението на това дело ще донесе лъчи на небесна правда за уморените, затруднени, страдащи души. То е като фонтан, отворен за изтощения от път, жаден пътник. Божиите ангели присъстват при всяко дело на милост, при всяко дело на любов. Нашият примерРаботата на Христос трябва да бъде нашият пример. Той постоянно отиваше да върши добро. В храма и в синагогите, по улиците на градовете, на пазара и в работилниците, край морето и по хълмовете, Той проповядваше Евангелието и лекуваше болните. Животът Му бе една несебелюбива служба и той трябва да бъде нашият учебник. Неговата нежна, милостива любов укорява нашето себелюбие и безсърдечие. Където и да отиваше Христос, пръскаше благословения по пътя Си. Колко от онези, които твърдят, че вярват в Него, са научили Неговите уроци на доброта, на нежно състрадание, на безкористна любов. Чуйте гласа Му, който казва на слабите, уморените и безпомощните: " Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя"/Мат.11:28/. Търпението Му не се уморяваше и любовта Му не се потушаваше. Христос ни вика да работим търпеливо и старателно за хилядите, които загиват в греховете си, пръснати по всички страни, като развалини на кораб на пустинен бряг. Онези, които участват в Христовата слава, трябва да участват също в Неговата служба, помагайки на слабите, нещастните и унилите. Нека онези, които поемат тази работа, направят живота на Христос свое постоянно изучаване. Нека бъдат крайно сериозни, използвайки всяка способност в службата на Господа. Скъпоценни резултати ще последват искрените, неегоистични усилия. От Великия Учител работниците ще получат най-доброто от всички образования. Но онези, които не предават светлината, която са получили,ще осъзнаят един ден, че са претърпели страшна загуба. Човешките същества не трябва да мислят, че има граница за усилията, които трябва да полагат в делото за спасяване на души. Умори ли Се Христос някога от работата Си? Отдръпна ли Се Той някога от жертва и трудност? Църковните членове трябва да полагат постоянни, старателни усилия, каквито Той полагаше. Те трябва винаги да са готови да действат в послушание на заповедите на Учителя. Когато видим, че чака работа, която трябва да се свърши, ние трябва да я вземем върху себе си и да я свършим, гледайки постоянно към Исус. Ако нашите църковни членове биха послушали това наставление, стотици душе биха били спечелени за Исус. Ако всеки църковен член беше жив мисионер, Евангелието би се проповядвало бързо по всички държави, на всички племена, народи и езици.
Нека в делото на прогласяването на истината за това време бъде въведена осветена способност. Ако войските на неприятеля спечелят сега победата, това ще стане, защото църквите пренебрегват дадената им от Бога работа. От години делото е било представяно пред нас, но мнозина бяха заспали. Ако Адвентистите от Седмия ден се събудят сега и вършат работата, предназначена за тях, истината ще бъде представена на нашите занемарени градове в ясни, определени линии и в силата на Духа. Когато работата се върши от все сърце, ще се види способността на Христовата благодат. Стражите на Сионските стени трябва да бъдат будни и те трябва да събуждат останалите. Божият народ трябва да бъде толкова усърден и верен в работата си за Него, че целият егоизъм да бъде отделен от живота му. Тогава Неговите работници ще видят с очите си и ръката на Господа, силата на която се виждаше в живота на Христос, ще бъде открита. Доверието ще бъде възвърнато и ще има единство в църквите, в нашите редове, във всяко отношение. Различни видове службаГоспод вика към Своя народ да поеме различни насоки от работата. Онези, които се намират по главните и второстепенни пътища на живота, трябва да чуят вестта на Евангелието. Църковните членове трябва да вършат евангелска работа в домовете на своите съседи, които все още не са получили пълно доказателство на истината за това време. Бог зове за християнски семейства, които да отидат при общества, които са в тъмнина и заблуда и да работят мъдро и старателно за Учителя. За да се отговори на този зов е нужна саможертва. Докато мнозина чакат да се премахне всяка пречка, души умират в света без надежда и без Бога. Много, твърде много са тези, които в интерес на светска полза, заради придобиването на научно звание, биха рискували да отидат в епидемични региони и да понасят трудности и лишения. Къде са онези, които са готови да направят това , за да кажат на другите за Спасителя? Къде са мъжете и жените, които ще отидат в страни, където има нужда от Евангелието, за да могат да упътват намиращите се в тъмнина към Изкупителя?
Мнозина от Божия народ трябва да отиват напред с наши издания на места, където Тройната ангелска вест никога не е била обяснявана. Нашите книги трябва да бъдат публикувани на много различни езици. С тези книги смирени, верни мъже трябва да отидат като колпортьори, благовестители, носейки истината на онези, които иначе никога не биха се просветили. Онези, които поемат този вид работа, трябва да отидат подготвени да вършат медицинска мисионска работа. На болните и страдащите трябва да се помогне. Мнозина, за които се върши това дело на милост, ще чуят и приемат думите на живот. Работата на колпортьора-благовестител, чието сърце е проникнато от Святия Дух, е пълна с чудесни възможности за правене на добро. Представянето на истината с любов и простота, от дом на дом, е в хармония с наставлението, което Христос даде на учениците Си, когато ги изпрати в първата им мисионерска обиколка. Чрез песни на хвала, чрез прости, сърдечни молитви мнозина ще бъдат докоснати. Божественият Работник ще присъства, за да убеждава сърцата. "Аз винаги Съм с вас" е Неговото обещание. С уверението за пребиваващото присъствие на такъв един Помощник, ние можем да работим с вяра, надежда и кураж. От град на град, от държава в държава, те трябва да носят изданията, съдържащи обещанията за скорошното идване на Спасителя. Тези издания трябва да бъдат преведени на всеки език, защото Евангелието трябва да бъде проповядвано по целия свят. На всеки работник Христос обещава божествената способност, която ще доведе до успех труда му. Онези, които отдавна имат познание за истината, се нуждаят да потърсят най-усърдно Господа, за да се изпълнят техните сърца с решение да работят за своите съседи. Братя и сестри мои, посетете онези, които живеят близо до вас и със съчувствие и доброжелателство се опитайте да докоснете сърцата им. Бъдете уверени и работете по начин, който ще премахне предразсъдъка, вместо да го създаде. И помнете, че онези, които познават истината за това време и все още ограничават усилията си в собствените си църкви, отказвайки да работят за необърнатите си съседи, ще бъдат призовани да дадат отчет за неизпълнени задължения. Дайте на съседите си някои от по-малките ни книги. Ако интересът им се събуди, вземете някои от по-големите книги. Покажете им "Христовите нагледни уроци". Разкажете им нейната история и ги попитайте дали не искат един екземпляр. Ако те вече го притежават, попитайте ги дали не биха желали да четат други книги от подобно естество. Ако е възможно, осигурете случай, когато да им покажете истината. Покрай всички води трябва да сеете семената на истината, макар и да не знаете кое ще успее - това или онова.
В много щати има селища на усърдни, трудолюбиви, заможни фермери, които никога не са чули истината за това време. Такива места трябва да се обработват. Нека нашите членове - миряни се заемат с този вид служба. Чрез заемане или продаване на книги, чрез разпространяване на списания или чрез изнасяне на библейски уроци, нашите членове биха могли да направят много в съседните на тях места. Изпълнени с любов към души, те биха могли да прогласяват вестта с такава сила, че много биха били обърнати. Двама библейски работници се намираха в едно семейство. С отворената Библия пред себе си те представиха Господ Исус Христос като Спасител, прощаващ грехове. Усърдна молитва беше отправена към Бога и сърцата се смекчиха и подчиниха чрез влиянието на Божия Дух. Техните молитви бяха отправени със свежест и сила. Когато се обясняваше Божието Слово, аз видях как една мека, лъчезарна светлина освети Писанията и казах тихо:"Излезте по пътищата и по оградите и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми"/Лука 14:23/. Скъпоценната светлина се предаваше от съсед на съсед. Семейни олтари, които бяха разрушени, се издигнаха отново и мнозина се обърнаха. Братя и сестри, предайте себе си в служба на Господа. Не оставяйте да мине неизползван някой случай. Посещавайте болните и страдащите и показвайте сърдечен интерес към тях. Ако е възможно, направете нещо, за да се чувстват по-удобно. По този начин бихте могли да достигнете сърцата им и да им кажете една дума за Христос. Вечността сама ще открие колко далеч достига такъв вид работа. И други начини да бъдеш полезен ще се открият пред онези, които желаят да вършат най-подходящата за тях работа. Сега не са нужни учени, красноречиви говорители, а смирени Христоподобни мъже и жени, които са се научили от Исус от Назарет да бъдат кротки и смирени и които, уповавайки се на Неговата сила, ще отидат по пътищата и по оградите да дадат поканата: "Дойдете, понеже всичко е вече готово"/Лука 14:17/. Онези, които разбират от земеделска работа, от обработване на земята, онези, които могат да градят прости строежи, могат да помогнат. Те могат да вършат добра работа и в същото време да показват в характера си високият стандарт, достигането на който е привилегия на този народ. Нека фермери, финансисти, строители и онези, които са способни в други занаяти, отидат в занемарени полета да подобрят земята, да открият предприятия, да построят скромни домове за себе си и да дадат на съседите си познания за истината за това време.
Има широко поле за служба за жени, както има за мъже. Способната готвачка, шивачката, медицинската сестра - нужна е помощта на всички. Нека членовете на бедни домакинства бъдат научени как да готвят, как да шият и кърпят облеклото си, как да се грижат за болни, как да се грижат добре за дома. Даже децата трябва да се учат да вършат малки дела на любов и милост за онези, които са по-малко щастливи от тях. Домът - мисионско полеНека родителите да не забравят голямото мисионско поле, което лежи пред тях в дома им. В поверените й деца всяка майка има свято поръчение от Бога. Бог казва: "Вземи този син/тази дъщеря/ и го възпитай за Мене. Дай му характер, полиран според подобието на един палат, за да може да свети в дворците на Господа завинаги". Светлината и славата, които се излъчват от Божия престол, почиват върху вярната майка, когато се опитва да възпитава децата си да се противопоставят на влиянието на злото. Място за всекиИма сериозна работа за всеки чифт ръце. Нека всяка щриха говори за извисяването на човечеството. Има толкова много нуждаещи се от помощ. Сърцето на този, който живее не за собствено удоволствие, а за да бъде благословение за онези, които имат толкова малко благословения, ще бъде изпълнено с трепета на задоволството. Нека всеки ленивец се събуди и посрещне реалностите на живота. Вземете Божието Слово и изпитайте страниците му. Ако сте изпълнители на Словото, животът наистина ще бъде за вас една жива реалност и вие ще откриете, че наградата е изобилна. Във великия Си план Господ има място за всеки. Не се дават таланти, които не са необходими. Да допуснем, че талантът е малък. Бог има място за него и този един талант, ако бъде вярно употребен, ще извърши работата, която Бог е определил да извърши. Талантите на скромния селянин са необходими в работата от дом на дом и могат да осъществят повече в това дело, отколкото превъзходните дарби. Пред нас са отворени хиляди врати на полезност. Ние оплакваме оскъдните средства, които в момента са полезни,докато различни и неотложни нужди ни притискат за средства и хора. Ако бихме били напълно сериозни, дори сега бихме могли да увеличим стократно средствата. Егоизмът и себеугодничеството заграждат пътя. Църковни членове, оставете светлината да свети. Нека вашите гласове се чуят в смирена молитва, в свидетелство срещу невъздържаността, глупостта и удоволствията на този свят, както и в провъзгласяването на истината за това време. Вашият глас, вашето влияние, вашето време - всичко това е дар от Бога и трябва да бъде използвано в печеленето на души за Христос. Посещавайте съседите си и покажете интерес за спасяването на техните души. Подбудете всяка духовна енергия към действие. Кажете на онези, които посещавате, че краят на всичко наближи. Господ Исус Христос ще отвори вратите на техните сърца и ще направи трайно впечатление на умовете им. Старайте се да събудите мъже и жени от тяхната духовна безчувственост. Кажете им как намерихте Исус и колко благословени сте били, откакто сте спечелили опитност в Неговата служба. Кажете им какво благословение получавате, когато седите в краката на Исус и учите скъпоценните уроци от Неговото Слово. Кажете им за радостта и удоволствието, които са в християнския живот. Вашите горещи, усърдни думи ще ги убедят, че сте намерили бисера с огромна стойност. Нека вашите жизнерадостни, насърчителни думи показват, че наистина сте намерили по-важният път. Това е истинска мисионска работа и като се върши, мнозина ще се събудят като от сън. Дори когато са ангажирани с всекидневната си професия, Божиите чада могат да водят други при Христос. И когато вършат това, те ще имат скъпото уверение, че Спасителят е близо до тях. Те не трябва да мислят, че са оставени да разчитат на собствените си слаби усилия. Христос ще им даде да говорят думи, които ще съживят, окуражат и подкрепят бедните, борещи се души, които са в тъмнина. Собствената им вяра ще се усили, когато те осъзнаят, че се изпълнява обещанието на Изкупителя. Те не само са благословение за другите, но работата, която вършат за Христос носи благословение на тях самите. Има мнозина, които могат и би трябвало да вършат работата, за която говорих. Братко мой, сестро моя, какво правиш ти за Христос? Стараете ли се да бъдете благословение за другите? Изговарят ли устните ви думи на доброта, съчувствие и любов? Полагате ли усърдни усилия да спечелите другите за Христос?
Върши се сравнително малко мисионска работа и какъв е резултатът? Истините, които Христос даде, не се получават. Мнозина от Божия народ не растат в благодат. Мнозина са в неприятно, роптаещо разположение на ума. Онези, които не помагат на други да видят важността на истината за това време, трябва да се чувстват недоволни от себе си. Сатана използва тази особеност на тяхната опитност и ги подтиква към критикуване и търсене на грешки. Ако те бяха много заети в търсенето на знание и вършеха Божията воля, те биха чувствали такъв товар за загиващите души, такова неспокойство на ума, че не биха могли да се въздържат от изпълнението на заповедта:"Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар"/Марко 16:15/. Един апел за неуморно усилиеГоспод зове народа Си да се събуди от сън. Краят на всичко е съвсем близо. Когато онези, които познават истината станат Божии съработници, ще се явят плодовете на правдата. Чрез изявяването на Божията любов в мисионски усилия мнозина ще се събудят и ще видят греховността на своя начин на действие. Те ще видят, че в миналото себелюбието им ги е направило неспособни да бъдат Божии съработници. Изявата на Божията любов, когато се вижда в несебелюбивата служба за другите, ще бъде средството за довеждане на много души, които да повярват в Словото на Бога, точно както то гласи. Бог иска да съживи Своя народ чрез дара на Святия Дух, кръщавайки го отново в Своята любов. Няма нужда да се скъпи Духът в църквата. След Възнесението на Христос Святият Дух дойде върху чакащите, молещи се, вярващи ученици с пълнота и сила, които докоснаха всяко сърце. В бъдеще Земята ще се просветли от Божията слава. Едно свято влияние ще тръгне по света от онези, които са осветени чрез истината. Земята ще бъде обкръжена от една благодатна атмосфера. Святият Дух ще работи в човешките сърца, вземайте Божиите черти и показвайки ги на хората.
Много повече би могло да се направи за Христос, ако всички, които имат светлината на истината, практикуваха тази истина. Има цели семейства, които биха могли да бъдат мисионери, заети с лична работа, работейки за Учителя с дейни ръце и активни умове, намирайки нови методи за успеха на Неговото дело. Има усърдни, благоразумни, добросърдечни мъже и жени, които могат да направят много за Христос, ако напълно се отдадат на Бога, приближавайки се до Него и търсейки Го с цялото си сърце. Братя и сестри, вземете дейно участие в делото за спасяване на души. Тази работа ще даде живот и енергия на умствените и духовните сили. Светлината от Христос ще огрее в ума. Спасителят ще пребивава в сърцата ви и в Неговата светлина вие ще видите светлина. Посветете се изцяло на работата за Бога. Той е вашата сила и Той ще бъде от дясната ви страна, помагайки ви да изпълните милостивите Му намерение. С личен труд достигнете онези, които са около вас. Запознайте се с тях. Проповядването няма да извърши работата, която има нужда да бъде свършена. Божии ангели ви посещават в жилищата на онези, при които отивате. Това дело не може да се свърши чрез пълномощно. Дадени или взети на заем пари не ще го доведат до край. Проповеди не ще го изпълнят. Чрез посещение на хората, говорене, като се молите и им съчувствате, вие ще спечелите сърца. Това е най-възвишената мисионска работа, която вие можете да свършите. За да я вършите, вие ще имате нужда от решителна, постоянна вяра, неуморимо търпение и дълбока любов към душите. Намерете достъп до хората, с които живеете в съседство. Когато им говорите за истината, използвайте думи на Христоподобно съчувствие. Помнете, че Господ Исус е Учителят Работник. Той полива посятото семе. Той поставя в умовете ви думи, които ще достигнат сърцата. Очаквайте, че Бог ще подкрепи осветения, несебелюбив работник. Послушание, детска вяра, доверие в Бога - тези ще донесат мир и радост. Работете безкористно, любезно, търпеливо за всички, с които контактувате. Не показвайте нетърпение. Не изговаряйте нито една нелюбезна дума. Нека любовта на Христос бъде във вашите сърца, законът на добротата - на вашите устни. Чудно е, че няма стотици на работа там, където сега има само един. Небесният свят е учуден на равнодушието, студенината и безразличието на онези, които заявяват, че са синове и дъщери на Бога. В истината има жива сила. Излезте с вяра и прогласете истината такава, както вие вярвате в нея. Нека онези, за които работите да видят, че за вас тя е наистина жива реалност. Развитие чрез службаОнези, които отдават живота си на Христоподобна служба знаят значението на истинското щастие. Техните интереси и молитви достигат много по-далеч от самите тях. Като се опитват да помагат на другите, те самите растат. Те се запознават с най-големите планове, с най-енергични начинания и как могат да не растат, когато се поставят в Божествения проход на светлина и благословение? Такива получават мъдрост от Небето. Те се сливат все повече и повече с Христос във всичките Му намерения. Няма случай на духовен застой. Егоистичната амбиция е самодоволството се порицават от постоянния контакт със задълбочените интереси, възвишените стремежи, които принадлежат на високи и святи дейности. Нуждата от сериозно усилиеВ силата на Духа делегираните служители на Христос трябва да носят свидетелството за своя Водач. Силното желание на Спасителя за спасението на грешниците трябва да отличава всички техни усилия. Милостивата покана, дадена първо от Христос, трябва да бъде дадена от човешки гласове и да прозвучи по целия свят : "Който иска, нека вземе даром водата на живота"/Откр.22:17/. Църквата трябва да каже "Ела!". Всяка сила в църквата трябва да бъде дейно ангажирана на страната на Христос. Последователите на Христос трябва да се обединят в едно силно усилие да предизвикат вниманието върху бързо изпълняващите се пророчества на Божието Слово. Безверието и спиритизмът са спечелили силна власт в света. Ще бъдат ли сега студени и неверни онези, на които беше дадена голяма светлина? Ние сме на самия предел на времето на скръбта, трудности, които са като сън, са пред нас. Една сила отдолу води хората на война срещу Небето. Човешките същества са се съюзили със сатанински представители да направят невалиден Божия закон. Жителите на света скоро ще станат като жителите в дните на Ной, които бяха погълнати от огън от небето. Силите на Сатана работят да отвличат мислите от вечните реалности. Неприятелят е наредил нещата да подхождат на неговите собствени цели. Светска работа, спорт, настоящата мода - тези неща занимават умовете на мъже и жени. Забавления и безполезни четива развалят разсъдъка. По широкия път, който води към вечна гибел, върви едно дълго шествие. Светът, изпълнен с насилие, гуляи и пиянство е обърнал църквата в друга вяра. Божият закон, божественият образец на правда,се обявява за невалиден. В това време - време на поразителна, крещяща несправедливост - един нов живот, идващ от Извора на всичкия живот, трябва да завладее онези, които имат Божията любов в сърцата си и те трябва да отидат и да известят със сила вестта на разпънатия и възкръснал Спасител. Те трябва да полагат сериозни, неуморни усилия за спасяването на души. Техният пример трябва да бъде такъв, че да има поразително влияние за добро върху онези, които ги заобикалят. Те трябва да считат всичко за загуба, освен превъзходството на знанието за нашия Господ Исус Христос. Голямо усърдие трябва да ни завладее сега. Нашата дремеща енергия трябва да се събуди за неуморен труд. Осветени работници трябва да отидат по полето, подготвяйки пътя на Царя и печелейки победи на нови места. Братко мой, сестро моя, нищо ли не значи за вас да знаете, че всеки ден души слизат в гроба непредупредени и неспасени, несъзнали нуждата си от вечен живот и от изкуплението, направено за тях от Спасителя? Нищо ли не значи за вас това, че скоро светът ще се срещне с Йехова заради престъпения Му закон? Небесни ангели се удивляват, че онези, които от толкова много години са имали истината, не са разнесли факела на истината по тъмните места на Земята. Неизмеримата стойност на жертвата, нужна за нашето спасение открива факта, че грехът е едно ужасно зло. Бог би могъл да заличи това мръсно петно върху сътворението като премахне грешника от лицето на Земята. Но Той " толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот"/Йоан 3:16/. Защо тогава ние не сме по-сериозни? Защо е толкова голям броят на ленивите? Защо не се стараят всички, които изповядват, че обичат Бога, да просветят своите съседи и приятели, за да не могат дълго да пренебрегват толкова велико спасение? Липса на състраданиеМежду днешните така наречени християни има огромна липса на състрадание, което трябва да се чувства към неспасените души. Докато нашите сърца не бият в унисон със сърцето на Христос, как можем да разберем святостта и важността на работата, към която сме призовани с думите :"Бдете за души, като такива, които ще дават обяснение". Ние говорим за християнски мисли. Звукът от нашите гласове се чува, но чувстваме ли христовия нежен, сърдечен копнеж за души? Спасителят беше неуморен работник. Той не измерваше работата Си с часове. Неговото време, Неговото сърце, Неговата сила бяха отдадени на работата и цели нощи бяха прекарвани в молитва, за да бъде подкрепен да срещне лукавия враг във всичките му измамливи деяния и за да укрепи работата Си за издигане и възстановяване на човечеството. Човекът, който обича Бога, не измерва работата си с осем-часовата система. Той работи във всички часове и никога не напуска задълженията си. Когато има удобен случай, той върши добро. Навсякъде, по всяко време и на всяко място той намира възможност да работи за Бога. Той носи благоухание със себе си навсякъде, където отива. Една здравословна атмосфера обгражда душата му. Красотата на добре уредения му живот и набожният разговор вдъхва в другите вяра, надежда и кураж. Има нужда от сърдечни мисионери. Конвулсивни усилия ще свършат малко добро. Ние трябва да задържим вниманието. Трябва да бъдем задълбочени в сериозното. Чрез нападателна война, сред съпротивление, опасност, загуба и човешко страдание, работата за спасяване на души трябва да продължава. В една известна битка, когато един от полковете на атакуващата войска беше победена и прогонена от тълпите на неприятеля, знаменосецът стоеше отпред, докато кавалеристите отстъпваха. Капитанът му викаше да донесе обратно знамето, но отговорът на знаменосеца беше: " Доведи хората при знамето!". Това е работата, която е възложена на всеки верен знаменосец - да довежда мъжете при знамето. Господ зове към съвършена преданост. Всички ние знаем, че грехът на много така наречени християни е в това, че те нямат смелост и енергия да дойдат самите те и да доведат онези, които са свързани с тях, при знамето. От всички страни звучи викът от Македония:"Ела тук... и ни помогни". Бог е открил пред нас полета и ако човешките фактори биха работили съвместно с божествените, много, много души биха били спечелени за истината. Но изповядващите се за Божий народ хора спят върху работата, която им е възложена и на много места тя си остава почти недокосната. Бог е изпращал вест след вест, за да събуди нашите хора да свършат нещо и то да го направят сега. Но на вика :"Кого да пратя?" е имало малцина, които са отговорили: "Ето ме, изпрати мене"/Исая 6:8/. Когато укорът на леност и мудност бъде премахнат от църквата, Духът на Господа ще бъде благодатно изявен. Божествена сила ще бъде открита. Църквата ще види щастливото действие на Господа на силите. Светлината на истината ще свети в чисти, силни лъчи и, както по времето на апостолите, много души ще се обърнат от заблудата към истината. Земята ще се освети от Божията слава. Небесни ангели дълго са очаквали човешки фактори - членовете на църквата - да им съдействат във великото дело, което трябва да се извърши. Те чакат вас. Толкова огромно е полето, толкова просторен е планът, че всяко осветено сърце ще бъде назначено на служба като инструмент на Божествена сила. В същото време ще има една сила, която ще работи в обратна посока. Докато Божиите представители на милост работят чрез осветени човешки същества, Сатана пуска своите дейци в действие, задължавайки към почит всички,които ще се подчинят на неговия контрол. Ще има много господари и много богове. Ще се чуе викът: "Ето, тук е Христос" и "Ето, там е Христос". Дълбокото планиране на Сатана ще се открие навсякъде, с цел отклоняването на вниманието на мъже и жени от настоящото задължение. Ще има знамения и чудеса. Но окото на вярата ще вижда във всички тези изяви предвестници на великото и ужасно бъдеще и победите, които очакват Божия народ. Работете, о, работете, имайки пред погледа си Вечността. Помнете, ме всяка сила трябва да бъде осветена. Велико дело трябва да се извърши. Нека от искрени устни бъде изречена молитвата: " Бог да се смили над нас и да ни благослови! Да възсияе с лицето Си над нас! За да се познае на Земята Твоят път, във всичките народи спасението Ти"/Пс.67:1-2/. Онези, които даже в ограничена степен осъзнават какво означава изкуплението за тях и за техните приятели, ще ходят с вяра и ще разберат в някаква мярка огромната нужда на човечеството. Сърцата им ще се трогнат от състрадание, когато виждат широко разпространеното запустение в нашия свят - запустението на множествата, страдащи за храна и облекло, и моралното запустение на хиляди, които са под сянката на страшна гибел, в сравнение с която физическото страдание изглежда нищожно. Нека църковните членове помнят, че фактът, че имената им са записани в църковните книги, не ще ги спаси. Те трябва да се покажат одобрени от Бога, работници, които няма да се засрамят. Ден след ден те трябва да изграждат своите характери в съответствие с напътствията на Христос. Трябва да пребъдват в Него, упражнявайки постоянна вяра в Него. Така ще израстнат до пълния ръст на мъже и жени в Христос - здрави, жизнерадостни, благодарни християни, водени от Бога в ясна и още по-ясна светлина. Ако това не е тяхна опитност, те ще бъдат между онези, чиито гласове един ден ще викат в горчивото ридание: "Жетвата мина, лятото свърши, и моята душа не е спасена! Защо не избягах в Крепостта за убежище? Защо си играх със спасението на душата си и го вършех въпреки Духа на благодатта?". "Близо е великият ден Господен, близо и много бърза"/Соф.1:14/. Нека обуем обувките на Евангелието, готови да тръгнем при моментално предупреждение. Всеки час, всяка минута е скъпоценна. Нямаме време за прекарване в себеугаждане. Навсякъде около нас има души, загиващи в грях. Всеки ден има нещо, което да направим за нашия Господ и Учител. Всеки ден трябва да насочваме души към Божия Агнец, Който взема греха на света. "Затова бъдете и вие готови; защото в час, когато не мислите, Човешкият Син иде"/Мат.24:44/. Почивай си в нощта, когато си изповядал всеки грях. Така правехме ние, когато през 1844 г. очаквахме да посрещнем нашия Господ. И сега това велико събитие е по-близо, отколкото по-рано вярвахме. Бъдете винаги готови, през нощта, сутринта и на обяд, така че, когато се чуе викът :"Ето, младоженецът иде, излезте да Го посрещнете", да можете, макар и събудени от сън, да излезете и да Го посрещнете с почистени и запалени светилници.
Себепожертвуванието е основният принцип на ученията на Христос. Често това се представя и препоръчва с език, който изглежда заповеднически, защото Бог вижда, че няма друг начин да спаси човека, освен да отстрани от живота му егоизма, който, ако се задържи, ще унищожи цялото същество. Христос стана беден, за да можем да бъдем ние участници във "все повече и повече вечна тежина на слава"/II Кор. 4:17/. Ние трябва да практикуваме същото себепожертвувание, което Го накара да предаде Себе Си на кръстната смърт, да направи възможно за човешките същества да имат вечен живот. Във всички наши разходи на средства трябва да се стремим да изпълняваме намеренията на Този, Който е Алфата и Омегата на всички християнски усилия. Трябва да поставим в касата на Господа всички средства, които можем да икономисаме. За тези средства викат нуждаещите се, необработени полета. От много страни звучи викът :"Ела и ни помогни". Нашите църковни членове трябва да чувстват дълбок интерес към вътрешните и чуждестранни мисии. Големи благословения ще дойдат върху тях, когато полагат себепожертвувателни усилия за издигане знамето на истината на нова територия. Парите, вложени в това дело, ще донесат богати резултати. Новообърнати, радващи се на светлината, получена от Словото, ще дават на свой ред от средствата си, за да се занесе светлината на истината и на други. Божията щедростБог ни дава редовно, даром, изобилно. Всяко земно благословение е от Неговата ръка. Какво ще стане, ако Господ престане да ни дава Своите дарове? Какъв вик на нещастие, страдание и нужда би се издигнал от Земята! Ние се нуждаем всекидневно от непресъхващия извор на добротата на Йехова. Този свят е основан и се поддържа от състрадателната любов на Създателя. Бог е дарителят на всичко, което имаме. Той ни призовава да Му върнем една част от изобилието, което ни е дал. Помислете за грижата, която Той има към земята, пращайки дъжд и слънчева светлина навреме, за да израснат растенията. Той дава блага на праведни и на неправедни. Няма ли да покажат получателите на Неговите благословения благодарността си, като дадат от своите средства в помощ на страдащото човечество? Има много души, които да бъдат доведени до спасителното познание на истината. Блудният е далече от дома на Своя баща, загиващ от глад. Той трябва да бъде предмет на нашето състрадание. Питате ли "Как гледа Бог на онези, които загиват в греховете си?". Аз ви посочвам Голгота. Бог "даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот"/Йоан 3:16/. Мислете за безподобната любов на Спасителя. Когато бяхме още грешници, Христос умря, за да ни спаси от вечна смърт. В отплата за великата любов, с която Христос ви възлюби, трябва да Му принесете своя благодарствен дар. Трябва да направите себе си благодарствено приношение. Вашето време, вашите таланти, вашите средства - всички те трябва да текат към света в прилив на любов за спасението на изгубените. Исус направи възможно за вас приемането на Неговата любов и в щастливото сътрудничество с Него да работите под благоуханната й любов. Той иска да използвате вашата собственост за неегоистична служба, за да се проведе със сила Неговият план за спасението на души. Той очаква вие да отдадете цялата си енергия за Неговото дело. Искате ли да осигурите собствеността си? Сложете я в ръката, която носи белези от гвоздеите на разпятието. Ограничете я в свое владение, и тя ще бъде за ваша вечна загуба. Дайте я на Бога и от този момент тя носи Неговия надпис. Той е запечатан с Неговата неизменяемост. Искате ли да се ползвате от имуществото си? Тогава използвайте го за благословението на страдащите.
Важността на нашето дело изисква щедрост, проявена с готовност от страна на Божия народ. В Африка, в Китай, в Индия има хиляди, да, милиони, които не са чули вестта на истината за това време. Те трябва да бъдат предупредени. Островите в морето чакат да получат знанието за Бога. На тези острови трябва да се основат училища, подготвящи ученици, които да постъпят във висши училища, намиращи се в най-голяма близост до тях; там да се обучават и възпитават и да се изпратят отново обратно по домовете им на островите, където да дават на други светлината, която са получили. В нашата собствена страна има много неща, които трябва да се свършат. Има много градове, които трябва да бъдат посетени и предупредени. Евангелизатори трябва да насочат пътя си към всички места, където умовете на хората са развълнувани от въпроса за неделното законодателство и обучението по религия в обществените училища. Небрежност от страна на Адвентистите от Седмия ден е да не използват тези щастливи възможности, които са пречка в напредъка на делото. Господ ни е направил Свои домакини. Той е вложил средствата Си в ръцете ни, за да ги разпределяме вярно. Той търси от нас да Му върнем Неговото. Той е запазил десятъка като Свой свещен дял, който да се използва за изпращането на Евангелието по всички части на света. Братя и сестри, изповядайте и оставете себелюбието си и донесете на Господа вашите дарби и приношения. Донесете Му също и десятъка, който сте задържали. Елате и изповядвайте своята небрежност. Опитайте Господа, както Той ви е поканил да направите: "И заради вас ще смъмря поглъщателя, та няма вече да поврежда рожбите на земята ви; и лозата ви на полето няма да хвърля плода си преждевременно, казва Господ на силите"/Мал.3:11/.
Бях осведомена, че има едно задържане на десятъка, който трябва вярно да се внася в касата на Господа з поддръжка на проповедници и мисионери, които отварят Писанията за хората и работят от дом на дом. Делото на евангелизиране на света е било много възпрепятствано от личен егоизъм. Някои, даже между изповядващите се за християни, са неспособни да видят, че делото на Евангелието трябва да бъде поддържано от средствата, които Христос им е дал. Нужни са пари, за да напредва делото, което се върши по целия свят. Хиляди по хиляди загиват в грях и липсата на средства пречи на провъзгласяването на истината, която трябва да се занесе на всички народи, родове, езици и племена. Има хора, готови да отидат като Господни вестители, но поради липса на средства в касата те не могат да бъдат изпратени в местата, където хората молят да отиде някой и да ги поучава в истината. В нашия свят има мнозина, които копнеят да чуят Словото на живот. Но как могат те да чуят, без един проповедник? И как биха могли онези, които са изпратени да ги поучават, да живеят без издръжка? Бог иска да се поддържа внимателно живота на Неговите работници. Те са Негова собственост и Той бива опозоряван, когато те са принудени да работят по начин, който уврежда тяхното здраве. Той е опозорен също, когато, поради липса на средства не могат да бъдат изпратени работници в бедстващите полета. Вместо оплакванията на служителите от Генералната Конференция, че не могат да отговорят на многобройните зовящи молби за хора и средства, нека нашите църковни членове носят живо свидетелство за силата на истината чрез себеотрицание и давайки щедро за напредъка на делото. Нека нашите сестри да пестят, като се откажат да носят скъпи украшения по своите дрехи. Нека всяка ненужна разноска бъде прекъсната. Нека всяко семейство носи своите десятъци и приношения на Господа.
Онези, които са наистина обърнати, ще гледат на себе си като на Божии раздавачи на милостиня и ще раздават средствата, които Той е сложил в ръцете им, за напредъка на делото. Ако бяха чути думите на Христос, щеше да има достатъчно средства в касата Му за нуждите на Неговата кауза. Той е поверил на мъже и жени изобилие от средства за изпълнението на Своя план на милост и щедрост. Той моли Своите управители на средства да вложат парите си в делото за хранене на гладните, обличане на голите и проповядване Евангелието на бедните. Невъзможно е постигането на съвършенство на характера без саможертва. Никога не е имало по-важно време в историята на нашето дело от настоящото време. Вестта от третата глава на книгата на Малахия идва до нас, представяйки ни нуждата от честност в отношенията ни с Господа и Неговото дело. Братя мои, парите, които употребявате, за да купувате и продавате и да вземете печалба, ще бъдат проклятие за вас, ако задържате от Господа това, което е Негово. Средствата, поверени ви за напредъка на Господното дело, трябва да се използват за изпращането на Евангелието по всички части на света. Ние сме свидетели на Христос и не трябва да оставяме светски интереси и планове да погълнат нашето време и внимание. Заложени са по-възвишени интереси. "Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда"/Мат. 6:33/. Христос даде Себе Си доброволно и с радост, за да се изпълни Божията воля. Той стана покорен да смърт, даже до смърт на кръст. Имайки предвид всичко това, което Той е направил, ще сметнем ли за трудно да се отречем от себе си? Ще се отдръпнем ли назад, за да не бъдем участници в Христовите страдания? Неговата смърт би трябвало да докосне всяка фибра на нашето същество, правейки ни готови да посветим на Неговото дело всичко, което имаме и което сме. Като мислим за всичко, което Той е направил за нас, сърцата ни трябва да се изпълват с благодарност и любов и трябва да премахнем всякакъв егоизъм. Кое задължение сърцето може да откаже да извърши под принудителното влияние на любовта на Христос? Не ще ли вършим със себеотрицание всичко, което може да поведе напред Божието милостиво начинание? Можем ли да виждаме Божественото снизхождение, страданието, претърпяно от Божия Син, без да се изпълваме с желание да бъдем допуснати да пожертваме нещо за Него? Не е ли висока чест, да бъдем допуснати да Му съдействаме? Той остави Своя небесен дом, за да ни търси. Няма ли да станем ние Негови помощник-пастири, да търсим изгубените и измъчените? Няма ли да изявим в живота си Неговата божествена нежност и състрадание? Господ желае Неговият народ да бъде разумен и внимателен. Желае той да практикува икономия във всичко. Ако работниците в мисионските полета можеха да имат средствата, които са използвани за скъпи мебелировки и лични украшения, триумфът на Христовия кръст би бил много по-голям. Не всички могат да правят големи дарения, не всички могат да извършват велики дела, великолепни деяния; но всеки може да практикува себеотрицание, всеки може да покаже липса на егоизъм като Спасителя. Някои могат да донасят големи дарове в касата на Господа; други могат да донасят само лепти; но всеки дар, поднесен с искреност, е приет от Господа. Ние апелираме за парите, които се изразходват за ненужни неща. Братя и сестри, не прахосвайте парите си за покупките на неща, които не са необходими. Вие може би мислите, че тези малки суми не струват много, но много малки неща ще направят едно голямо цяло. Прекъснете всякакви екстравагантни разходи. Не се наслаждавайте на нищо, което е само за показ. Вашите пари са предназначени за спасяването на души. Нека има систематично даване от страна на всички. Някои може би не могат да дадат голяма сума, но всички могат да сложат на страна всяка седмица по нещо за Учителя. Нека децата вършат своята част. Нека родителите учат децата си да спестяват своите пенита и да ги дават на Господа. Евангелската служба трябва да се поддържа със себеотрицание и жертва. Чрез себеотрицателните усилия на Божия народ други ще бъдат доведени във вярата и тези на свой ред ще помагат да се увеличат даренията, направени за изпълнението на Божието дело. Непогрешими доказателства показват близостта на края. Трябва да се приготви пътят за идването на Княза на Мира. Нека нашите църковни членове не се оплакват, че често са призовавани да дават. Кое е това, което прави необходими честите покани? Не е ли бързото увеличаване на мисионерските начинания? Ще забавим ли ние, с отказа си да даваме, напредъка на тези начинания? Ще забравим ли, че сме Божии съработници? От всяка църква трябва да се издигат молитви към Бога за увеличаване на предаността и щедростта. Братя и сестри, не апелирайте за ограничаване на евангелизаторската работа. Докато има души за спасяване, нашият интерес в работата за спасяването им не трябва да намалява. Църквата не може да съкрати работата си, без да се отрече от Своя Учител. Не всички могат да отидат като мисионери в чужди страни, но всеки може да даде от средствата си за да напредват чуждестранните мисии. Има нови полета, в които трябва да се навлезе и ние се нуждаем от вашата помощ. Ще игнорираме ли дадената ни заповед, като по този начин се лишим от обещанието, придружаващо заповедта? Ще станат ли Божиите чада нехайни и равнодушни, отказвайки да дадат от средствата си за напредъка на Неговото дело? Могат ли да направят това, без да скъсат връзката си с Него? Те могат да мислят това за икономия, но това е една ужасна икономия, която ги поставя там, където те са отделени от Бога. Братя и сестри, много е късно, за да отдавате времето и силата си в служба на себе си. Нека последният ден не ви намери лишени от небесното съкровище. Търсете да приближите триумфа на кръста, търсете да просвещавате души, работете за спасението на вашите събратя и работата ви ще издържи тежкия огнен изпит. Всеки истински, саможертвен работник за Бога е готов да изразходва и да бъде използван заради другите. Христос казва: "Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот"/Йоан 12:25/. Чрез усърдни, разумни усилия да помага, където има нужда от помощ, истинският християнин показва любовта си към Бога и към своите братя. Той може да изгуби живота си в служението, но когато Христос дойде, за да събере бисерите Си, отново ще го намери. Братя и сестри, не изразходвайте много от времето и парите си за себе си, заради външността. Онези, които правят това, са принудени да оставят недовършени много неща, които биха утешили други, изпращайки гореща жар на уморените им духове. Всички ние имаме нужда да учим как да използваме вярна случаите, които толкова често ни се представят, за да внесем светлина и надежда в живота на другите. Как можем да използваме тези случаи, ако мислите ни са съсредоточени върху нас самите? Този, който е съсредоточен върху себе си, губи неизброими възможности да направи това, което би донесли благословение за него самия и за околните. Това е задължението на служителя на Христос, при каквито и условия да се намира, да се пита:"Какво мога да направя, за да помогна на другите?". Вършейки най-доброто, което може, той трябва да остави идващите последици на Бога. Бог е предвидил за всеки един удоволствие, което може да бъде наслада за богат и беден - удоволствието, намиращо се в култивирането на чистота на мислите и неегоистично действие, удоволствието, което идва от изговарянето на състрадателни думи и вършенето на добри дела. От онези, които изпълняват тази служба, светлината на Христос грее, за да освети помрачения от много скърби живот. При вас може да дойде изкушението да вложите парите си в земя. Може би децата ви ще ви съветват да направите това. Но не можете ли вие да покажете по-добър път? Не са ли ви поверени парите, за да търгувате с тях мъдро и да ги вложите с лихва, така че, когато Господарят дойде, да намери Той талантите удвоени? Не можете ли да видите, че Той иска да използвате парите си в помощ за строеж на домове за богослужения и за откриване на санаториуми? Сега имаме нужда да почитаме душите повече от парите. Ако знаете някое по-възвишено дело в този свят от делото за спасяване на души, дело, което ще донесе по-добри резултати за инвестирането на средства, няма ли да ни кажете за него, за да можем да измерим неговата стойност? Страхувам се, че много от нашите хора не осъзнават важността на Божието дело. Един, на когото писах с молба за пари, отговори така: "Получих писмото, в което ме молиш да ти заема малко пари. Но тук имаше едно парче земя, което децата ми мислеха, че е добре да купя, и аз вложих оскъдните си средства в тази земя". Колко по-добре би било за този брат да инвестира парите си в основаването на санаториуми, в които се носи свидетелството за истината за това време, или в училища, които ще предоставят на нашите младежи най-доброто влияние и в които те могат да се обучават и да станат мисионери за Бога. Братя и сестри, вложете средствата си в основаването на християнски мисии, от които светлината на истината ще грее, привличайки души към Бога. Една душа, истински обърната, станала мисионер за Бога, ще спечели други души за Спасителя. Сам Бог е източникът на планове за напредъка на работата Му и Той е снабдил народа Си с излишък от средства, така че, когато вика за помощ, те да могат да Му отговорят, казвайки :"Господи, твоята лира спечели други лири". Ако онези, на които Божиите пари бяха поверени, бъдат верни в донасянето на средствата, заети им от касата на Господа, Неговото дело ще напредва бързо. Много души ще бъдат спечелени за каузата на истината и денят на Христовото пришествие ще се ускори. Мъже и жени трябва да бъдат доведени под действието на истински, усърдни, сърдечни работници, които работят за души като такива, които ще трябва да дават сметка. Всички, които са кръстени в мярката на апостолския дух, ще бъдат принудени да станат Божии мисионери. Ако бъдат верни, твърди във вярата, ако не продадат своя Господ за печалба, а винаги признават божественото превъзходство и управление, Бог ще приготви пътя пред тях и ще ги благослови изобилно. Той ще им помогне да представят Неговата доброта, любов и милост. И славата на Господа ще бъде техен ариергард. Ще има радост в небесните дворове и радост, чиста, небесна радост, ще изпълва сърцата на работниците. За да спасят загиващи души, те ще бъдат готови да изразходват и да бъдат изразходвани и сърцата им ще бъдат изпълнени с любов и благодарност. Съзнанието за Божието присъствие ще пречисти и облагороди тяхната опитност, като ги обогати и укрепи. Небесната благодат ще се открие в тяхната работа, в постигнатите победи в печеленето души за Христос. Така Божието дело трябва да се води напред в нашия свят. Верни стопани трябва да слагат парите на Господаря в Неговата каса, за да могат да бъдат изпратени работници по всички части на света. Църквата тук долу трябва да служи на Бога със себеотрицание и жертва. Така трябва да се води делото и да се печелят най-славни победи. Любовта към изгубени души доведе Христос до Голготския кръст. Любов за души ще води нас към себеотрицание и жертва за спасението на онова, което е погинало. И когато последователите на Христос връщат на Господа Неговото, те събират съкровище, което ще бъде тяхно, когато чуят думите:"Хубаво, добри и верни слуго!... влез в радостта на Господаря си", Който "заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол"/Мат.25:21;Евр.12:2/. Радостта да видят вечно спасени души ще бъде наградата на всички, които следват по стъпките на Изкупителя. ___________________________________ "Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?"/Римл.8:32/. Скъпа беше жертвата, която Господ направи от Небето. Божествената благосклонност беше трогната до неизмеримите й дълбини; невъзможно беше за Бог да даде повече. Той "толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот"/Йоан 3:16/. Защо е толкова ограничена нашата благодарност? Тя е само като леко вълнение на повърхността, сравнена с огромния прилив на любов, който се излива към нас от Отца. _________________________________________ Знаменията, които предсказват второто идване на Христос бързо се изпълняват. Ще бъдат ли оставени хората в незнание за великото събитие, което е пред тях и ще посрещнат ли този страшен ден неподготвени? Небето направи пълно приношение за спасението на света. Ще бъдат ли онези, които изповядват, че обичат Бога и пазят Неговите заповеди равнодушни към душите на хората? Не, не! Те не могат да бъдат равнодушни! С неуморно усърдие онези, които са приели светлината на настоящата истина трябва да отиват и да дадат тази светлина на онези, които седят в тъмнина. С осветени усилия, чрез себеотрицание и саможертва те трябва да работят в силата на Израилевия Бог. Тази вест трябва да се занесе в чужди земи; трябва да се даде в градовете на цялата наша страна. Уморените и обременените копнеят за вестта на истината, която ще им даде покой и мир в Христос. Кой ще занесе вестта на онези, които никога не са я чували? Кои ще търсят радостта и славата на Бога чрез привличане на грешници при нозете на Този, Който даде живота Си в жертва за всяка душа? Кой ще издигне Спасителя пред хората като "Божи Агнец, Който носи греха на света"/Йоан 1:29/?
Каталог: index.php -> files files -> Дарбата на светлина files -> Откровението на Йоан (от абк) Глава 1 Откровение files -> Притчи христови files -> Моменти от живота на Елена Вайт и семейството й Ellen Gould Harmon files -> Елена Вайт " Познаването на Светия е разум." files -> Християнският дом (2 стр.) Сopyright, 1952 by the files -> Притчи христови files -> За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи Изтегляне 2.53 Mb. Сподели с приятели:
|