Трета глава: СЛУЖЕНИЕТО НА АНГЕЛИТЕ

Винаги изпитвам силно страхопочитание от присъствието на Божиите ангели и все си представям, че същото чувство е изпитвала и Дева Мария, когато отговаряше на ангела: „Ето Господната слугиня, нека ми бъде според както Си казал.” (Лука 1:38). Когато Павел каза: „Защото ангел от Господа, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мен тая нощ...” (Деян. 27:23), той беше дълбоко убеден, че това, което ангелът му откри, непременно ще стане! Така зная и съм напълно убеден, че тези послания, които са дошли директно от Божието сърце до мен, работят денонощно и непрестанно лишават ада от неговите бъдещи обитатели! Алелуя! Да бъде слава на Бога! Божиите истини са жизнено важни и валидни за всеки един човек на земята! От присъствието на тези великолепни ангелски същества, които идваха направо от Божия престол, лъхаше такава неземна святост и прелест, че самият аз никога не бих критикувал някого, който би паднал на лицето си пред един от тях, макар да зная, че това не е правилно. Затова сега още повече славя Бога за Неговото величие и святост, след като вече знам колко прекрасно е направил Той дори и служебните Си духове. Тези Божии откровения направиха обикновените, препрочитани стотици пъти Библейски истини да станат живи и реални в мен. Ангелите ми показаха някои Библейски пасажи в такава светлина, в каквато не съм ги виждал и разбирал никога. Бог ми позволи да ги видя през призмата на Своя поглед и ще ви кажа, че това, което разбрах и осъзнах не беше по-различно от написаното, но просто никога до тогава не го бях проумявал. Тогава осъзнах наистина какво значи Господ да отвори духовните ти очи, за да Го познаеш такъв, какъвто Той е. Бог е вложил в Библията Своите истини, но люспите на нашите духовни очи са били главната пречка да не можем да ги видим и разберем. Всяко едно послание, донесено ми от ангелските същества, ставаше реалност за мен и бе винаги потвърждавано от Божие Слово. След това дори и най-трудните пасажи ми станаха съвсем ясни и логични. Чудех се как съм могъл да не ги разбирам преди? И как пък бих могъл да ги премълча днес от вас?! Те са така чудни и пълни с живот за повярвалите! Всяко едно от тези послания фокосира върху великата саможертва на нашия Господ Исус Христос. Всъщност аз стигнах до извода, че ангелите никога не говорят за предвечния план на Бог Отец, без да споменат за жертвата на Неговия Син. Прекарвах доста време в размишление върху тези необичайни посещения и посланиия. Нали разбирате, че човек не може така лесно да затвори вратата на една такава прекрасна опитност, без преди това да намери отговор на въпроса: „Защо Бог ми дава тези послания? Какво иска да направя с тях?” Такива вълнуващи срещи с небесните ангели и такова неповторимо докосване до величественото Божие присъствие са преживявания, които аз не съм в състояние да залича от съзнанието си, нито пък искам. Ако трябва да обобщя с едно изречение всички тези свръхестествени опитности, то ще е:

Той все още работи и ние трябва да работиим с Него! Няколко седмици след първата ми уникална среща с Божието присъствие, ангелът ме посети втори път, наблягайки на посланието, което ми даде при първото си посещение. После Бог не спря до там! Около пет седмици по-късно, една вечер, когато току що си бях легнал, забелязах една синкава светлина, идваща откъм стълбището. Помислих, че сигурно съм забравил да угася лампата в някоя от стаите на долния етаж, затова станах неохотно от леглото си и тръгнах надолу. Бях изминал едва половината от стълбите, когато пред мен изведнъж застанаха два грамадни ангела, каквито никога през живота си не бях виждал. Бях шокиран! Не че толкова се изплаших, колкото почувствах едно голямо благоговение пред лъчезарната Божия слава, която ги обгръщаше и пред която не можех да остана прав! Коленете ми се подкосиха и аз започнах да се свличам надолу. Тогава едното от тези огромни същества се допря до мен, хвана ме и силите ми веднага се възвърнаха. После ангелът се представи простичко и аз останах още по-изумен от думите му: „Аз съм Гавраил!” „Беше ли този същият Гавраил, за когото бях чел в Библията?”,

Мислите ми се блъскаха трескаво в главата. Въздействието от второто му посещение беше далеч по-завладяващо от първото, защото сега той стоеше пред мен в напълно реален човешки образ и се представи недвусмислено като архангел Гавраил. Невъзможно е да се опишат чувствата на страхопочитание и вълнение, които ме изпълниха. Човешкият език е твърде прост и слаб, за да опише тези неземни мигове в моя живот! Гавраил ме запозна с втория ангел, чието име беше Креони. „Креони? Какво странно име! Не съм го чувал никога до сега. Не предполагах, че всичките ангели си имат имена...” помислих си аз, преди да се осмеля да попитам: „Защо сте двама този път?”

Отговориха ми, че Святият Дух ги е изпратил. Бях учил в Библейското училище, че Святият Дух е вездесъщ, но това знание придоби ново значение за мен, когато те ми обясниха, че Той е постоянен надзирател над цялата земя и дава заповеди на Божиите ангели за нуждите на хората от всички краища на света. Святият Дух чува дори и птичката, която пада на земята, където и да се намира тя. Той чува, вижда и знае всичко, затова и може непрестанно да се грижи за всички нас. “Господ е в светия Си храм Господ, Чийто престол е на небето Очите Му гледат, клепачите Му изпитват човешките синове.” (Пс.11:4). Онази вечер ангелите ми казаха, че Святият Дух е видял засилване на сатанинската активност срещу мен и дома ми и по Неговата заповед те са дошли тук, в Бойс, Идао, за да отблъснат атаките на неприятеля. Бях направо зашеметен. Трябваха ми само няколко секунди, за да се разтреперя целия. Почти им извиках, че щом Сатана се готви за атака, те не трябва да си седят така спокойно, но да побързат и да воюват срещу него. „Ние вече си свършихме работата”, беше спокойният отговор на архангел Гавраил. Сега вече не знаех какво да кажа. Хрумна ми само да го попитам дали са изпратени тук поради нечия молитва, но той ми отговори: „Не! Ако Духът чака, докато вие разберете, че ще има сатанинска атака и се помолите, че тогава да започне да действа, ще е вече много, много късно. Ние постоянно наблюдаваме врага и сме в непрекъсната бойна готовност.

Всяко нещо, което Бог е обещал, е завършено в тази картина, обясни ангелът. Това малко петънце тук са нещата, които са ти неясни и ти изглеждат незавършени. Ти често прекарваш часове наред да ги гледаш и мислиш и през това време те започват да растат, докато това малко петънце изпълни цялата рамка и закрие всичко, което Бог е извършил за теб. Ако гледаш само на Исус, а не на трудностите и проблемите в живота, тогава ще имаш винаги ясна представа за всичко, което Бог вече е изработил за теб. В Исая 43:2 Бог казва: „Когато минаваш през дълбоки води, Аз ще бъда с теб!”Ако минавайки през бурна река, примираш от страх поради дълбочината й, то има голяма вероятност да се удавиш, дори само поради страха си. Точно така, ако живееш живота си, взирайки се непрестанно в мъчнотиите и проблемите около теб, ти може би изобщо няма да имаш куража да продължиш напред. Това малко петънце, което ти изглежда така зловещо, ще нарастне до толкова, че ще закрие напълно цялата картина на Божия план за теб и ще те остави в безпътица, разкъсван от съмнения, страхове и неверие. Но ако ти търсиш Исус във всяка една ситуация и непреклонно Му се доверяваш, тогава препънките по пътя ще се отдръпват сами и ти ще ги преодоляваш, гледайки смело към цялостната завършена картина на твоя победоносен живот, който Бог ти е обещал. Много хора ме питат дали Гавраил не ми е казал нещо относно Христовото завръщане. Не!

По време на едно посещение Креони ми каза, че Бог му е разрешил да отговаря на всички мои въпроси. Аз бях така изненадан и слисан, че не знаех какво да попитам. Чувствах огромно страхопочитание и голяма радост от неговото присъствие. Накрая събрах мислите си и попитах: „Често съм се питал какво ли са правели ангелите в миналото, преди още да започнат да се явяват на човеците. В Библията има един период от триста, четиристотин години, за който не е записана нито една дума за вас. Какво сте правили тогава? Не ви ли е било скучно на небето?” Той ме погледна много озадачено. Явно изобщо не бе очаквал такъв въпрос. После ми заговори с възможно най-приятния, дълбок тембър на гласа, какъвто някога бях чувал. „Тези явления, записани в Библията, са само случаите, когато Господ е отварял очите на хората, за да могат да ни видят. Но истината е, че ние сме винаги много заети да се грижим за земните човеци и всъщност никога не скучаем. Нали знаеш, че ние ангелите също сме вечни същества и времето не значи нищо за нас. Вековете също...” Така разговаряхме с Креони на най-различни теми, но най-вече за служението на ангелите. Той ми обясни и за други техни задължения и за трудностите, които им създават нечестивите човеци и сили. „Човеците никога няма да разберат напълно дълбочината на Божията любов, защото тя е по-велика от всичко, което човешкият ум може да си представи и схване! Дори и когато хората проклинат и мразят Бога и Му обръщат гръб, Той пак простира ръцете Си към тях, защото любовта Му трае до века!”

В една съботна вечер на януари, 1977 година, около 22.30ч. аз все още седях пред бюрото си, унесен в размишления над Библията, молитва и подготовка за неделната проповед. Бях хванал главата си с ръце, подпряни на писалището, когато изведнъж, без никакво предупреждение или знак, една невидима сила започна да ме издига нагоре към тавана и през него... Чух един глас да ми казва: „Възлез в Тронната зала, където се пазят тайните на Всемира! Нямах време за възражения или да изразя съгласието си, защото Бог бе решил да ме направи свидетел на Своята слава и много чудни, неизговорими неща, които ми показа горе. Пространството не значеше нищо за Твореца на Всемира! Всичко стана така бързо, като че само за едно премигване на окото, за едно щракване с пръстите на ръцете и аз бях вече там! Едва тогава разбрах, че гласът, който бях чул да ми говори, беше гласът на Всемогъщия Бог! Треперех целият като лист пред Него и се чувствах толкова недостатъчен, че не смеех да вдигна погледа си нагоре. Тогава сам Бог ме успокои с думите: „Ти не можеш да скриеш нищо от Мен. Отпусни се, Аз много добре те познавам! Искам да ти разкрия (точно това бяха думите Му) една скрита истина.” Тогава сякаш за по-малко от секунда ние преминахме през цялата Библия от Битие до Откровение, като Бог ми показа как ще се изпълни Неговия план за народа Му – духовния Израил. Този предначертан план преминава като една червена нишка през цялото Слово Божие и аз можах да го проследя най-подробно. Разбрах, че Бог ни е дал Библията, за да ни разкрие Своето естество и Своя съвършен план за човечеството. Бог ми каза: „Аз не върша и няма да извърша нищо, което да е в противоречие с Моето свято естество или характер. Планът Ми е за ваше добро и той ще се изпълни докрай!” После Бог обърна вниманието ми върху Еремия 29:11, където пише: „Защото Аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисли за мир, а не за зло, да ви дам бъдище и надежда.” Това са истинските Божии чувства към човечеството и те са Го ръководили и мотивирали още от времето на сътворението на Земята. Бог създаде земята точно такава, каквато трябва да бъде, за да отговаря на всички изисквания за един удобен и приятен дом за човека. Там, в Божието присъствие, разбрах, че когато Бог гледа към хората, Той не търси злото в тях, но иска да намери поне едно добро нещо в сърцата им, за да може да ги благослови заради него.

По време на това мое посещение в небето, Бог наистина ми позволи да зърна скритите тайни на Всемира, Неговата сила, енергия, естество и размери. Всичко във Вселената носи същият удивително съвършен отпечатък на своя Творец, както и ние хората го забелязваме на земята! Откритието на тези славни тайни отвори очите ми за една непозната ми дотогава красота и светлина в Библията. Известни Библейски истини, които бяха малко или много мъгляви за мен, ми станаха изведнъж съвършенно ясни и аз можах да проумея цялата хармония в това, което Бог върши! После Господ Исус ми каза, че мога да Го питам за всичко, което ме интересува. Умът ми бучеше. Изпитвах такова страхопочитание от Неговото присъствие, че едва можех да разсъждавам. Накрая една мисъл дойде в главата ми: “Дали Бог има индивидуален план за всички хора, които се раждат по земята?! Не мога да си представя, че това е възможно, макар и да знаех колко велик е Бог. Тази задача би била наистина грандиозна...”

В отговор на моя неизказан още въпрос, Исус ми позволи да видя огромната зала на сякаш безкрайния небесен архив! Направо ми се зави свят! Моят ограничен ум не бе в сътояние да проумее как е възможно някой да се справи с толкова много файлове и книги. Те със сигурност бяха билиони по билиони. „Виждам, че си много учуден от това, което виждаш! Нека ти отворя една от тези книги, за да имаш цялостна представа за тях”, предложи ми Исус. Незабавно пред нас се разтвори една от книгите и тя бе точно моята. Не ми бе разрешено да видя цялото й съдържание, но Исус ми прочете някои неща, свързани с моето бъдеще, които Бог ми разрешаваше да използвам като доказателство за това ми посещение в Тронната зала на Небето. После Бог ми направи друга изненада. Разказа ми 120 случки, които ще се случат в живота ми в бъдеще. Те бяха свързани не толкова с мен, колкото се отнасяха до съдбоносни моменти от живота на други човеци, с които щях да се срещна. Като казвам „разказа ми...”, трябва да кажа, че това не стана по начина, по който ние си говорим. Информацията за всички тях се появи пред мен на голям свитък и не беше нужно дори да я чета, защото вече я знаех цялата и днес още съм в състояние да ви преразкажа всичко, което беше написано върху свитъка. То се запечата веднага в моя ум, така както печатарска машина пише върху хартията, макар в действителност тя самата да не чете това, което печати. Всяка отделна думичка бе врязана в ума ми и си е там и до днес. Относно тези бъдещи събития Бог ми откри, че все още няма да ми позволи да позная всички детайли, но че това ще става винаги в последния момент преди да видя изпълнението им. После Исус ми даде да прочета нещо друго, за което каза, че ще го разбера по-лесно.

Пред мен се отвори папката на цар Кир и Исус ми напомни написаното за него в Исая, където се казва: „Който казвам на Кира: Той е моят овчар, който ще изпълни всичко, което Ми е угодно Даже, когато кажа на Ерусалим: Ще се съгради!, и на храма: Ще се положат основите ти! Така казва Господ на помазаника си, на Кира, когото Аз държа за дясната ръка, за да покоря народи пред него и да разпаша кръста на царе За да отворя вратите пред него, та да не затворят портите. Аз ще ходя пред тебе и ще изравня неравните места. Ще разбия медните врати и ще строша железните лостове. Ще ти дам съкровища, пазени в тъмнина и богатства скрити в скривалища За да познаеш, че Аз съм Господ, Израилевият Бог, който те призовавам по името ти. Заради Якова служителя Ми и Израиля избрания Ми. Призовах те по името ти. Дадох ти почтено име, ако и да не Ме познаваш. Аз съм Господ и няма друг, няма друг Бог освен Мене. Аз те описах, ако и да не Ме познаваш.” (Исая 44:28; 45:15). Бог гледа далеч в бъдещето и вижда точно какво ще се случи. Той ми позволи да видя книгите и биографиите на много други хора. Една от тях беше на ап. Павел и вътре пишеше, че той е бил определен още от преди създанието на света да занесе благовестието на мира на царе, управители и властници. Поради тази причина Бог му е дал остър ум и по-голяма мъдрост, големи познания по Словото и много духовни опитности и откровения, за да може да изпълни Божията воля за живота си. Бог е наредил, така щото Павел да получи съвършени познания за Бога и Писанията при нозете на Гамалиил, един от най-великите учители на своето време. Бог го бе предизбрал да напише в послания Божиите откровения за Църквата – тялото на Христа. Затова е трябвало първо да го приготви за тази важна и сложна задача. Да си призная едни от най-вълнуващите книги за мен бяха тези на Авраам и Сара. Като ги разлиствах, забелязах някои странни неща в живота им, на които не бях обърнал особено внимание в Библията. Там пишеше за тяхното пословично гостоприемство, особено към чужденците. Те усещали винаги нуждите на хората и умеели да им състрадават искрено. И не само това, но много обичали да помагат на изпадналите в беда или в каквато и да била друга нужда. Например те винаги напоявали камилите на своите гости, приемали ги да пренощуват и споделяли храната си с тях. Тази тяхна любов и жертвоготовност били високо почетени от Бога и записани в Библията, но аз никога преди не бях отдавал такова внимание на тези стихове в книгата Битие. Имаше обаче някои други случки от живота им, за които не пишеше в тази книга и аз чудех защо. Така например, когато Авраам съгреши и представи съпругата си пред египетския цар като своя сестра или за смеха на Сара, когато се усъмни, че Бог може да я направи майка дори и на стогодишна възраст. „Господи, къде е другата книга?”, попитах озадачено.

„Аз нямам друга книга за вярващите!” – отговори ми Исус и ме погледна със закачлива усмивка. „Тогава къде са записани греховете на Авраам, които са споменати в Библията?” „АЗ НЕ ЗАПИСВАМ В НЕБЕТО ПАДЕНИЯТА И НЕСПОЛУКИТЕ НА ПОВЯРВАЛИТЕ!” (За справка виж Евреи 10:17, 18). В тези думи на нашия Господ Исус аз прозрях великата Божия милост и широко отворената врата на надежда за цялото човечество! Такава бе небесната картотечна система, с коренно различни измерения от тези на земния свят – един съвършен архив на Вечността. Има неща, които човеците ще разберат едва когато книгите се отворят при Съда на вярващите. Другата вълнуваща опитност, което Бог ми даде, бе „духовното ми посещение” в домовете на някои известни семейства от моята църква тук на земята. Без никакъв разход на време Исус ме водеше от един дом в друг, сякаш просто излизахме от едната врата и влизахме веднага в следващата. Беше ми много странно да слушам разговорите на моите братя и сестри, които със сигурност не подозираха, че съм там и ги чувам и виждам. Тогава си помислих, че по същия начин и Христос е винаги в нашите домове, наблюдавайки ни, чувайки всяка наша дума, виждайки всичките ни мисли и желания били те добри или лоши. Докато ме развеждаше, видях безчетно число ангели навсякъде по земята. За момент зърнах сградата на нашата църква, която беше направо „опакована” от ангелите на Бога! Те бяха повече от земните същества вътре! Алилуя! Не бих могъл да ви разкажа всичките неща, които видях и чух по времето на престоя ми в Божията величествена и пресвята слава. Това е абсолютно невъзможно. Искам, обаче, да се опитам да споделя с вас някои неща, които ми направиха най-силно впечатление. Едно от откритията ми в небето бе липсата на каквото и да било престорено благочестие, което мнозина земни човеци обличат като нов костюм само докато мислят или говорят за Бог. Там нямаше нищо такова. В небето всички живеят в една свята и проникваща навсякъде светлина, в щастие, спокойствие, истинска, неземна радост и неподправена любов. Нямаше нужда да се движа предпазливо, да мисля какво точно да кажа, за да не ме разбере някой погрешно, или да внимавам да се харесам на околните. Там бях заобиколен от свята откровеност и чистота. Това беше за мен една чудесна, но вдъхваща страхопочитание опитност, която аз никога не ще забравя!

Бог ми наблегна на нещо много важно в Неговите очи: Той не иска ние да се чувстваме уморени или недоволни от службата си за Него. Бог ми позволи да видя живота на хора, които се мъчат да Му служат, влагайки всичките си човешки усилия в своите планове на Него. “Това е Моя работа! - казами Той, Вие Ме почитайте, ходете с Мен, сложете ръцете си в Моите, настройте сърцата си към Моето и Аз ще ви дам привилегията да напредвате в служението си и да растете. Оставете на Мен да се грижа за изпълнението на Моя план! Каквото Съм обещал, непременно ще го изпълня. Моето Слово не ще премине, без да се изпълни!” На небето научих някои неща, които бяха просто изумителни! Бог ми позволи да разбера истинската стойност на парите. Те не ни ползват никак, освен ако не бъдат употребени за Неговото дело. Те ни трябват за земните нужди, но нямат никаква вечна стойност, освен ако не бъдат насочени за подпомагане изпълнението на славната християнска мисия на земята. За онези, които отдават част от финансите си за Божието дело, Бог отваря широко небесните отвори и излива без мярка Своите изобилни благословения.

Бог ми позволи да видя някои членове от моята църква, които бяха изобилно благословени от Него и аз знаех, че това са все хора, които преди нямаха много, но понеже чувстваха изгарящо желание да вложат своите надежди, сили, таланти и финанси в небесната банка, а не в преходните дела на този свят, Бог бе излял (и ми каза, че ще продължава да излива) благословенията Си над тях.

Когато започнах да споделям тези свръхестествени опитности с моята църква, се чувствах малко сконфузно, защото знаех, че мнозина ще ме помислят за “луд”! В началото и аз самият се питах дали наистина нямам халюцинации и дори по едно време бях Убеден, че не съм на ред с нервите, но тогава Бог направи такива чудни неща в живота ми, че да убедят и самия мен в истинността на тези видения и откровения, идващи директно от Тронната Му зала. Когато дойде вашия час да напуснете тази земя и вие вече сте предали живота си на Бога, не се безпокойте, защото небето и животът в него е най-прекрасното нещо, което може да ви се случи! Ако работите ви тук на земята отиват на зле, също не се притеснявайте, но незабавно се обърнете към Бога за помощ. Неговото сърдечно желание е да направи живота ви на тази прекрасна земя истински щастлив и угоден Нему, за прослава на името Му и за ваша вечна награда на небесата. Той никога не се обезсърчава и отчайва, но всякога търси начини да ни помогне и води. Това, което се изисква от нас, е да ходим в Неговите пътища и да Го любим от цялото си сърце! Неговата слава изпълва цялата земя! Алелуя!