Осма глава: НИЕ СМЕ ИЗКУПЕНИ

В посланието за Божието изкупление има сила за освобождение за всеки християнин. То е включено в грандиозния Божи план за всеки един, който диша и живее по лицето на земята днес, а също така и за всички, които ще се родят преди да настъпи последният ден на Господ. Думата “изкупление” (от евр. глагол “кафар” 'покривам, закривам, зачерквам' от гр. “каталадж” 'промяна, примирение') може най-точно да се преведе с 'покритие'. Божественото послание за изкуплението е предназначено за три групи хора: за повярвалите и оживели чрез Бог за онези, които са безразлични и не вярват в Него и за онези, които Го отхвърлят, макар и да знаят, че Той съществува. То е толкова важно за Бога, че бе предмет на няколко поредни ангелски посещения, с които Той имаше за цел да ми разкрие естеството на Своята личност и същност. Изкуплението чрез Исуса е центърът на целия спасителен план на Бога и една светла пътека към вечността. Неотложността и важността на това откровение ме заставят да изпълня Божието поръчение и да го споделя свсички вас. Когато вие го прочетете, кажете го и на хората около себе си, за да разберат всички, че Исус Христос вече е направил необходимото за нашето вечно спасение! Гавраил ми нарисува една диаграма, чрез която да мога по-ясно да разбера позицията, от която Бог ни гледа. Представете си една схема, на която Бог Отец е най-отгоре. Под Него през средата на цялата композиция минава една дъга, която представлява изкуплението и покритието на Христовата кръв. Отдолу под дъгата е човекът, изпълнен с грях, виновност и падение. Бог ни гледа през дъгата на изкуплението чрез Христовата кръв и вижда в нас святост вместо грях, невинност вместо вина и непорочност вместо падение. Бог не вижда нищо, поради което да бъдем укорени, порицани или упрекнати (Колосяни 1:22: “...примири сега чрез Неговата смърт в плътското Му тяло, за да ви представи пред Себе Си святи, непорочни и безупречни.”) Ако стоим винаги под покритието на Христовата кръв, (което става само чрез покаяние и изповядване на греховете), ние имаме пълната увереност, че Бог няма да ни упрекне в нищо. Но ако излезем изпод тази изкупителна дъга, (т. е. ако не се пазим от греха и не изповядваме редовно греховете си пред Отца с молитва на искрено покаяние), ние ще бъдем отново мръсни и нечисти в Божиите очи. Бог не може да толерира греха поради святото Си естество, затова за да може изобщо да ни приеме при Себе Си, Той е намерил един съвършен начин да ни очисти и усъвършенства.

От друга страна, човешкото естество копнее за освобождението си от робството на греха и затова непрекъснато търси начини да се развърже от него. По този въпрос Бог ми обясни какво означава за Него святостта и аз я видях в една съвсем нова светлина. Святостта е идентична с Божията слава. Тази непристъпна слава, която се излъчва от Божието присъствие, е резултат от липсата на какъвто и да било грях у Бога. Святостта е самият характер и естеството на Всевишната Божия Троица! БОГ Е СВЯТ! Бог е свят и ни говори от Своята святост и слава. Само и единствено чрез Неговата благодат и незаслужена от никого милост, човекът може да се приближи до небесния трон, да познае своя Създател и дори да стане част от Неговото свято семейство. Исус е самата святост, чрез която Бог ни се откри! Той е единственият път, по който ние можем да се върнем при Отца! ИСУС ХРИСТОС Е ПЪТЯТ КЪМ БОГА! Ние сме приети от Бога, защото Исус Христос е свят и Отец ни е облякъл със Неговата праведност. БОГ ГЛЕДА НА НАС КАТО НА ИСУСА! Хората наоколо не ни виждат така. За тях нашият живот с малките и големи грешки, падения, грехове и престъпления са единственото, по което могат да съдят за нас. Дяволът от своя страна също търси непрекъснато повод да ни клевети и обвинява пред небето. Но ние трябва да помним, че никой човек не е безгрешен и ако Бог ни нарича в Словото “светии”, то е защото ние сме такива чрез Исуса. Божието желание за нас е да гледаме на хората точно така, както Той гледа на нас. Както Той ни прощава и се смилява, така и ние трябва да се научим да вършим Неговите дела и да Му служим според съвършената Негова воля за нас! Точно както Бог не може да търпи греха, така не може да търпи и несъвършенството.

В старозаветните времена агнето, определено за жертвата, трябваше да бъде съвършено, без петно или друг дефект. Също така и свещеникът, който извършваше жертвоприношението, трябваше да бъде без недостатък да няма дори една бемка по тялото си. Бог е Бог на съвършенството! Той даде на първосвещеника Аарон точни указания и наредби как да представи жертвите за прощение на греховете на Божието избрано семейство. Господ ми позволи да видя старозаветния свещеник да влиза с жертвата за греховете на народа, които щяха да бъдат простени за периода от една година. Преди винаги тълкувах това Писание в смисъл, че свещеникът е бил готов да влезе в пресвятото място зад завесата, понеже преди това е живял свято и чисто и не е съгрешавал, като е спазвал стриктно всички Божии заповеди и наредби. Винаги съм си мислел така, забравяйки, че първосвещеникът е само човек. Но Бог ми показа истинския смисъл на всички тези старозаветни ритуали: Ааарон първосвещеникът и неговите приемственици, влизаха първо в едно определено място при жертвеника, където да приготвят себе си, за да могат да влязат в Светая Светих мястото зад завесата, наречено така поради святостта на Бог, Която обитаваше там в най-вътрешната част на скинията. Ковчегът, покрит с омилостивилището, бе поставен именно зад завесата, в Пресвятото място, за което Бог обеща на Израил:

„Защото Аз самият ще се явявам в облака върху умилостивилището.” (Левит 16:2)

Единствената личност на света, която е имала правото да влезе там, е бил първосвещеникът. Бог ми разреши да видя като на живо една сцена на жертвоприношение в Старозаветната скиния. Видях първосвещеника Аарон да се приближава с един юнец, който трябваше да бъде заклан за очистването на неговите грехове. Кръвта от юнеца бе необходима за очищението на Аарон и за да попръска всички предмети наоколо си. Аарон не можеше да влезе в Пресвятото място, без да принесе първо жертва за собствените си грехове и по този начин да бъде очистен. Бог му бе наредил да вземе една шепа тамян, стрит на прах, който символизираше бичуването на Исусовото тяло за нас и заедно с няколко въглена от олтара да влезе в Пресвятото място. Там Аарон трябваше много бързо да изсипе тамяна върху въглените, при което над ковчега и омилостивилището се образуваше един гъст облак от благоуханна миризма, обгръщайки и самия Аарон. Когато Бог поглеждаше към първосвещеника и го виждаше обвит целия с облака от тамяна, който символизираше жертвата на Исус, Той приемаше жертвата и прощаваше греховете на Израил. Единствено чрез този акт Аарон е имал възможността да спаси живота си в Божието присъствие, а не поради святия си начин на живот. Аароновата надежда да бъде пощаден от справедливия Божи гняв е бил само този облак от стрит и горящ тамян, който бе преобраз на Христовата жертва! Първосвещеникът бе покрит поради факта, че огненото осъждение, което той заслужаваше, падна върху заместителната жертва. Този, Който щеше да застане вместо него на Кръста и да понесе неговите грехове и наказанието за тях! Така чрез този ритуал на Израил се даваше още една година на милост и прошка още една година отсрочка на наказанието, докато дойде времето на великата Пасха на Господ, когато Бог принесе собствения Си Син за греховете на цялото човечество!

Исус бе безгрешният Син на Отца и Той дойде на света, за да стане съвършения Първосвещенник и Посредник между Бога и човецитe! Исус принесе в жертва сам Себе Си и затова, когато влизаше в небесната Светая Светих, Неговите ръце бяха празни. Той нямаше нужда от тамян и облак, който да Го покрие, защото беше безгрешен. Исус понесе огъня на Божието осъждение върху Себе Си, за да избави човеците, които бе възлюбил още преди създанието на света! Облакът от истинския жертвен тамян т. е. Неговото тяло, се издигна от олтара на Бога и обгърна целия свят! Той проникна дори назад във времето, до началото на човешката история до първия човек и всички старозаветни светии, които възкръснаха на третия ден заедно с Исуса! Той се простря и напред във времето, от Голгота до последния човек, който ще се роди преди Великия ден на Неговото завръщане на земята. Този спасителен облак покри всички времена и всички земни народи, които биха закотвили вярата и надеждата си във вечното изкупление на Исусовата жертва! След като видях панорамата на тази прекрасна истина, Гавраил ми посочи Писанието, което свидетелства за току що видяното от мен Лев. 16:6, 11-12. Насочи ми вниманието върху това, което ставаше с народа след като Аарон принесе жертвата. Кръвта на един от козлите (която символизираше Исусовата кръв), принесен за греховете на народа, се внасяше зад завесата и с нея се поръсваше омилостивилището и около него. Така кръвта покриваше овехтелите вече заповеди, положени в ковчега на Завета, които осъждаха, но не оправдаваха човеците. След тази церемония свещенниците довеждаха при Аарон една жива коза. Той полагаше двете си ръце върху главата й и изповядваше всичките грехове на народа върху нея. После я отпращаха в необитаемата пустиня, натоварена с греховете на Израил. Тя ставаше за тях едногодишната “изкупителна жертва”, която отнасяше греховете им на далече. Едва тогава Бог приемаше народа на Израил, като премахваше отпред себе Си доказателствата за греховете им.

Бог иска от нас да разберем, че когато прощава греховете ни, Той ги премахва, изгаря и унищожава напълно. След този простителен акт от греховете ни вече няма нищо, което да се надигне отново в свидетелство против нас. Всичко е покрито чрез кръвта на Исуса! Първо, Бог ни прощава, за да може да ни приеме, а после взема греха и го захвърля зад Себе Си на далеч, за да не е в състояние никой да го намери. Нашите грехове са не само заличени, но и изхвърлени в тъмнината, толкова на далеч, колкото отстои изтока от запада. Поради Исусовата жертва Бог вече може да обърне лицето Си към нас. Този е пътят, по който Той ни приема в небесното Си пресвято обиталище обвити в облака над омилостивилището, където е Неговото свято присъствие. След като Бог ми показа това видение за изкуплението и покритието с кръвта на Исуса, Гавраил ми предаде едно прекрасно послание. Той ме увери, че християните могат да бъдат абсолютно спокойни и сигурни относно славната надежда на спасението ни. Бог държи всичко в ръцете Си и има пълен контрол над делата в царството Си, към което принадлежим! Ние, които сме повярвали в Него, имаме правото и властта да отхвърлим всяка тегота, съмнение и страх чрез разбирането за това, което сме и имаме в Христа!

Истината е, че Бог ни вижда такива, каквито сме в Исуса приети и умити чрез кръвта Му и новородени чрез Духа Му! Бог ни е обгърнал с любовта Си, тъй като Неговото първоначално намерение за нас е било да бъдем святи и в пълно общение с Него, без недостатък и в любов! Ангелът ме препрати към Ефесяни 1:4-5, където имаме доказателство за това Божие предвечно намерение и съкровено желание: “... както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем святи и без недостатък пред Него в любов, като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля...” Алилуя! Бог ни е дал Словото и Святия Си Дух, за да се уподобяваме на Него все повече и повече, така че светът да може да ни види такива, каквито и Той ни вижда новородени, святи и съвършени подобни на Исуса! „Защото се яви Божията благодат, спасителна за всичките човеци и ни учи да се отречем от нечестието и светските страсти и да живеем разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят.” (Тит 2:11-12).

Хората не са изнамерили сами спасението си. То им е било открито, изявено от Божията благодат, чрез посланието на примирение и оправдание и за освещение, чиито плодове да блестят не само пред Бог, но и долу между човеците. Гавраил ми напомни, че сега, след като сме оправдани от Бог, ние сме и приети от Него, така че всичко друго, което вършим в служението си, не трябва да бъде с цел да Го умилостивим, за да ни приеме, но за да принесем още повече плод. Бог вече ни е приел! Нашето духовно служение е с цел да помогнем на другите хора да познаят Исуса чрез нашия живот и дело и да наследят вечно спасение. „Вярно е това слово. И желая да настояваш върху това, с цел ония, които са повярвали в Бога, да се упражняват старателно в добри дела. Това е добро и полезно за човеците.” (Тит 3:8) Чрез нашето свято живеене и обхождане хората трябва да видят Исуса в нас и да Го последват. Така нашият богоугоден живот ще стане повод за спасението на мнозина! “И вас, които бяхте някога отстранени и по разположение врагове в злите си дела, примири сега чрез Неговата смърт в плътското Му тяло, да ви представи на Себе Си святи, непорочни и безупречни, ако останете основани и твърди във вярата, и без да се помръднете от надеждата, открита вам в благовестието, което сте чули и което е било проповядвано на всяка твар под небесата, на което аз, Павел, станах служител.” (Кол. 1:21-23). “Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава? Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и бе възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бог и Който ходатайства за нас? Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли или утеснение, гонение или глад, голота, беда или нож? Защото, както е писано: 'Убивани сме заради Теб цял ден. Считани сме като овце за клане.' Не, но във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил!” (Римляни 8:33-37) Причината, поради която Христовите последователи са всякога доволни и щастливи, е, че Бог ги обгръща с Своята благодат и им дава да предвкусят още тук на земята от небесната слава и всичко онова, което е приготвил за деня, когато те ще влязат в Неговата славна почивка! Поради голямата Си любов към нас Бог няма да ни осъди, но ще ни оправдае заради Исуса!

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина на света, за да съди света, но да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него, не е осъден Който не вярва в Него, е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божи Син.” (Йоан 3:16-18).

Този свят е изгубил пътя си и има крещяща нужда да го намери. Божията цел с изпращането на Исуса е била именно да ни помогне да намерил обратния път към изгубеното Божие присъствие от райската градина. Бог желае ние да ходим свободно в Неговото присъствие и Божиите ангели са около нас, за да ни помогнат за това. Те се грижат за нас, за да не се унесем в „сладка религиозна дрямка” и забравим Източника на живота! „Защото ще заповяда на ангелите Си за тебе да те пазят в всичките ти пътища. На ръце ще те вдигат, да не би да удариш о камък ногата си.” (Пс. 91:11-12)

Бог не ни е спасил, за да ни съди, но за да ни даде изобилен живот. Неговият съвършен план е да ни възвърне на първоначалното положение на пълно общение с Него, след което да ни съедини в едно с Исус завинаги! Колко велик и добър е Божият план за нас! Алелуя! Понеже сме Негови, очистителната кръв на Исуса ни умива от всеки грях и то през цялото време. Ние не сме очистени от святата кръв на Христа поради красноречиви проповеди или дълги молитви, но само при наличието на искрено покаяние и разкаяние за греховете ни, които идват от дълбините на нашите сърца. Там е скрити неподправената ни вяра и любов към Бога и желанието да Му се харесаме. Но ако липсват, нищо от суетата на думите и делата не може да ни препоръча пред Бога. Бог ни обича толкова много, че е направил един съвършен, кратък и лесен път за нас, за да се върнем при Него без страх и притеснение от осъждение. Той не иска да седим на тръни, докато сме в Неговото присъствие, но да се чувстваме приети, желани и благословени. Много често се случва всякакви малки, дребни нещица да отклоняват душите ни от Божието свято присъствие и ако не им обърнем внимание на време, те се натрупват и започват бавно, но славно да ни отдалечават от радостта и мира на Бога. Тогава старият човек в нас се разбужда и ако не побързаме да възстановим общението си с Небето, тези така незначителни, малки грешчици и грехове взимат повод и ни ограбват напълно, докато в един момент се почувстваме осиротели и напълно опустошени в душите си. Добрата вест за нас тук е, че през цялото това време на отстъпление Бог ни чака търпеливо да се върнем при Него и наблюдава сърцата и намеренията ни. Ние сме оправдани и поставени под новия закон на любовта, според който служим на Бога поради любовта си към Него, а не поради страх от осъждение. Скъпоценната кръв на Исуса продължава да ни очиства от всеки изповядан грях, но само ако стоим под нейното покритие. Излезем ли от там, Бог веднага започва да ни дава предупредителни сигнали чрез Святия Си Дух. В тези последни дни, преди последната тръба да затръби и Бог да ни прибере при Себе Си, единственото послание за нас и за света е посланието за изкупление, следвано от Христовия пример за чист и свят живот, на който сме призвани. Бог ми откри, че Неговото сърдечно желание за хората днес е да разберат, че ги е изкупил и направил всичко възможно, за да ги примири със Себе Си. Дори ако откажете да Го приемете, нищо не ще бъде в състояние да спре притока на Божията любов към вас.

Бог обича и тези, които Го отхвърлят и ни открива в Словото Си, че макар и Неговата милост и любов да се простират до хилядно поколение, то този факт не обезвинява грешника (тоест няма спасение по наследство), но единствено вярата в жертвата на Исус, която Бог направи за нас, може да ни избави от наказанието и да ни приюти под покрова на Всемогъщия. Бог се грижи и люби всички, които са заблудени и отстранени (по собствено желание или не) от присъствието Му, за да ги направи да усетят топлотата на Неговата безгранична любов и да имат правото и възможността да се върнат при Него. Но тук трябва да добавя, че тази любов на Бога не ни осигурява билет за небето, а само ни препоръчва на голямото Му дълготърпение, с което Той чака, докато всеки получи своя шанс да повярва в Неговото спасително послание, за да бъде очистен от греховете си. Само вярата ни в Исуса и в това, което Той извърши за нас на кръста т. е. нашето изкупление може да ни избави от справедливия Божи гняв и наказание за греховете ни. Покаянието е билетът ни към небето!

Никога не трябва да забравяме, че Бог е любов, но и огън пояждаш! Понякога хората проявяват желание да се спасят и обезвинят греховете си, но с същото време дълбоко в себе си прикриват желанието да вършат същите тези престъпления срещу Божия закон, от които се покайват с устата си. Те искат да получат сигурност в покритието на Христовата кръв, но същевременно не се отказват от злото. Такива хора лъжат и мамят сами себе си. Бог ни открива, че под кръвта на Исуса има спасително прибежище само за ония, които са избягали от греха в света. Има една граница, която разделя църквата от света и тези, които искат да останат с единия крак там, а с другия при Бога, всъщност все още не са намерили своето място в царството на светлината и нямат никаква сигурност за спасението на душите си. По това колко мразим греха и дали се пазим от него, можем да разберем кога сме започнали да се уподобяваме на Божия характер и естество, което е Святост! Нещата, които създават най-големите проблеми на вярващите са прегрешенията им при ежедневните взаимоотношенията с ближните. Когато малките грешки не се спрат навреме и станат постоянни, те се превръщат в съзнателни (нарочни) грехове, които въстават срещу Бога и не могат вече да бъдат покрити с Христовата кръв. „Казва още: Което излиза от човека, то осквернява човека. Защото отвътре, от сърцето на човеците излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство. Всички тия неща излизат отвътре и оскверняват човека.” (Марк 7:20-23)

Нашето ежедневие е полето на действие, където Бог иска да ни научи на святостта Си. Там ние изграждаме ценните християнски качества, които биха могли да ни водят към победоносен живот. Неделните богослужения са мястото, където идваме да споделим наученото и прославим Бога за чудесните Му дела във всеки един от нас. Ако оставяме Святия Дух да ни напътства и пресътворява всеки ден, онези малки грешки и прегрешения ще се спират веднага и ще бъдат покрити от кръвта на Исуса, за да отстъпят място на послушанието и освещението.“Не знаете ли, че комуто представяте себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?“ (Римляни 6:16).

Моисей и Аарон живееха всеки ден между Израилевите чада и гледаха на тях със земните си очи, затова през цялото време виждаха само зло в стана. Но Бог, гледайки ги през облака над умилостивилището, им заяви, че „Не гледа беззаконие в Яков, нито вижда извратеност в Израиля Господ Бог негов с него е и царско възклицание има между тях.” (Числа 23:21) Според превода на Living Bible: “Не гледа на греха на Яков” Бог каза на пророк Валаам да не гледа на Израиля от човешка гледна точка, но да ги погледне през Неговите очи. Когато това стана, Валаам каза (Числа 24), че е видял нещо съвсем различно: „Каза оня, който чу Божиите думи, който видя видението от Всесилния Който падна в изстъпление, но очите му бяха отворени: Колко са красиви твоите шатри, Якове Твоите скинии, Израилю! Като долини са разпрострени, като градини по речни брегове, като алоини дървета, които Господ е насадил, като кедри покрай водите.” (Числа 24:46)
Бог ми откри, че единствено бунта против Него (съзнателен грях) и идолопоклонството могат да измъкнат човека изпод покритието на Христовата кръв. И това става не защото Бог би отдръпнат това спасително покритие, а защото самият човек доброволно излиза от него. Разгледайте живота на израилтяните и ще видите, че винаги, когато Бог ги е поразявал и наказвал, причините за това са били бунт или идолопоклонство. Когато хората слагат упованието и вярата си върху нещо или някой друг, а не върху Исусовото изкупително дело, те стават идолопоклоници и доброволно избират да бъдат далеч от Неговата защита и покритие. Това тяхно решение буквално ги разголва пред Божиите очи и Той вижда в тях само грях, падение и виновност. Единственият път към спасение и оправдание от Бога е под покритието на Христовата кръв, през което Бог вижда: Святост вместо грях. Невинност вместо вина. Съвършенство вместо падение. Можем да ЗАСТАНЕМ под покритието само чрез ПОКАЯНИЕ за греховете си. Ние можем да ОСТАНЕМ под покритието чрез сърдечно желание да сме послушни Нему в мислите, намеренията на сърцата, в думите и в делата си. Ние ИЗЛИЗАМЕ изпод покритието на Христовата кръв чрез бунт срещу Бога и идолопоклонство. Нека днес се изправим пред нашия небесен Отец и извикаме заедно: “Аз и моят дом ще служим Господу!” (Ис.Н. 24:15)
Девета глава: БОЖИИТЕ ПРЕДУПРЕДИТЕЛНИ СИГНАЛИ
Това се случи посред бял ден в събота преди Рождество Христово. Вратата на моя офис в църквата се отвори и при мене влезе най-висшият ангел на Бога със специално послание в ръката си... “Ако чувствате студенина и тежест при мисълта, че в неделя сте отново на църква и това ви се струва твърде голям товар... Ако констатирате, че с духовния ви живот нещо не върви и си мислите, че няма никакъв смисъл от всички тези усилия ...”, то СЪБУДЕТЕ СЕ, защото сте заспали! СЪБУДЕТЕ СЕ, БДЕТЕ И МОЛЕТЕ СЕ, ЗА ДА НЕ ВИ ПОСТИГНЕ ГОСПОДНИЯТ ДЕН КАТО КРАДЕЦ!”

Бог желае да живеем живот на непрестанна радост, веселие, изобилие и непресъхваща благодат и всичко това още оттук, на земята. В същото време Той прави всичко възможно да ни държи далеч от опасните зони на живота, където може и да не забележим табелата “ЛЕДЪТ Е ТЪНЪК!”. Ще ви кажа, че не е толкова трудно да се пазим от тези критични зони, защото Бог ни е дал много ясни и точни предупредителни знаци. Той е осеял пътя ни с указания, наставления и предупреждения, така че ние не трябва никога вече да живеем в съмнение или самообвинение, страхувайки се че все някъде нещо ще сгрешим и Бог ще се отвърне от нас. Ако ходим в Неговата светлина, Господ Исус ще ни води винаги в правия път ще ни подкрепя и приповдига, когато се подхлъзваме, ще ни носи, когато се уморяваме, ще ни връща търпеливо отново и отново в правия път, когато се заблуждаваме.

Никога не трябва да допускаме страхът да ръководи християнския ни живот, защото Божието сърце “тупти” за нас през всичките 24 часа на земното денонощие и докато Той живее, ние ще бъдем вечно под закрилата Му! Единственото, което Бог желае от нас, е да бъдем ревностни и верни Нему служители! Вижте каква голяма и велика любов има Бог Отец към нас, щото бе готов да пожертва най-скъпото Си, за да ни направи от бездомни просяци и голтаци сънаследници със Исуса, Своя възлюбен Син! За съжаление днес все още има и занапред ще има хора, които се отказват доброволно от изкупителната жертва на Господа и ходят извън покритието на Неговата кръв, като въстават против Бог и се отдават на идолопоклонство. Да се бунтуваш означава да се откажеш от верността и лоялността си към този, на когото служиш или си подчинен. Да въстанеш срещу Бога означава да пренебрегнеш Неговата жертва и да обърнеш гръб на всичко скъпоценно, което Той ти подарява. Последиците от това решение са съдбоносни, защото така можеш да загубиш завинаги закрилата и всички Божии благословения и обещания, с които е изпълнена Библията. Вместо това такъв човек ще наследи всичките описани в Библията проклятия и язви, които е предизвикал върху себе си поради състоянието си на постоянен бунт срещу своя Създател и Господ! (Левит 26 глава)

Идолопоклонството е поклонение (обожествяване, привързаност) към предмет, човек, животно, дух или сила, които не са Бог, но са също така Негови творения, както и ние, човеците. То не е непременно съзнателно поклонение на някакъв идол, приет за бог или на самият сатана, но може да се прояви по много различни начини като например: вяра в извънземни, в прераждане, в зодии и астроложки предсказания, поклонение пред властта на парите, викане на мъртви души и запитване на зли духове, заклинания, черни и бели магии, предвещания на бъдещето чрез карти, кафе, окултни кръгове, по облаците, боб, въглени, по линиите на ръцете и всякакви други екстрасенски сеанси и лечения, дори суеверие (дефинирано като „вяра в злото”) и страстна привързаност към плътските желания и удоволствия. Всички тези окултни практики, чиито реклами, съблазни и предизвикателства срещаме все по-често в ежедневието си, всъщност представляват разни лъжливи сатанински учения, внедрявани в умовете и сърцата на земните човеци още от първия им опит да "стигнат до небето" (Вавилонската кула). Те са оръжията, с които врагът на човешкия род дяволът се старае всячески да отклони и завлече в осъждение колкото се може повече заблудени, нещастни души.

Нека ви кажа нещо, което често убягва от погледа на вярващите християни и е много далече от ума на невярващите Бог е приготвил огненото езеро (втората и вечна смърт) не за човеците, но за падналият херувим Луцифер (сатана) и неговите ангели. Адът не е бил предназначен за скъпоценните, сътворени по Божия образ и подобие човешки души, които обаче отиват там поради неверието си в истинския Бог и Създател и вярата си в заблудителните лъжи и религии на Сатана (който стигна дори до там, че да помрачи милиони човешки живота с атеистичната си теза: “Няма Бог!”) Единственото нещо, което е в състояние да ни избави от идолопоклонството, е нашето лично желание да се преклоним пред единствения Бог и Творец на всичко видимо и невидимо и да приемем в сърцата си Неговия Син, Исус Христос, Който умря за нас на Кръста!

Това послание за бунта и идолопоклонството ми бе изпратено от Бога като един пореден предупредителен сигнал, който да изостри вниманието ни за все по-новите и изкусни лъжи на падналия херувим Луцифер. То идва да ни научи да разчитаме на Божията закрила, мъдрост и помощ и да бягаме на далече от опасните зони, които ни извеждат изпод покритието на Христовата кръв! Гавраил ме насочи към първото послание на апостол Павел към Коринтяни 10 глава, където аз проумях ясно причината, поради която Израилевите чада Божият избран народ се бяха отделили от облака на кръвното покритие: “Защото, братя, желая да знаете, че макар да са били бащите ни всички под облака и всички да са минали през морето, и в облака и морето всички са били кръстени от Мойсея, и всички да са яли от същата духовна храна, и всички да са пили от същото духовно питие, (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше и тая канара бе Христос), пак в повечето от тях Бог не благоволи затова ги измори в пустинята.” (1.Кор.10:15)

Всичко, което бе необходимо да се направи за тяхното (и нашето) спасение, Бог го направи. Той ги изведе от Египет (символ за света и греха, от които Исус ни освободи), защити ги от враговете им и ги скри в облака (символ на покритието чрез Христовата кръв), води ги и им указва пътя чрез огнения стълб (символ за Святия Дух)! Но при все че видяха големи чудеса и имаха много свръхестествени опитности, те не придобиха Божието благоволение, защото виждаме, че в последствие Божият Дух ги води да обикалят в пустинята цели 40 години, докато измряха всички онези, които бяха станали свидетели на великите Божии чудеса?! Защо? Защото те обикнаха злото и предпочетоха да следват по него, като въстанаха срещу всичко, което Бог бе приготвил за тях и се поклониха на своите изваяни идоли и плътските удоволствия! Какво е злото? То е един ненаситен глад за това, което Бог забранява, защото знае, че ако го вършим, сме обречени на пълно саморазрушение. Погледнете на написаното Божие Слово: “А в тия неща те ни станаха примери, за да не похотстваме за злото, както и те похотстваха. Нито бивайте идолопоклонници, както някои от тях според писаното: 'Людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят.” Нито да блудстваме, както блудстваха някои от тях и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.” (1.Кор.10:68)

Израилтяните изпаднаха в идолопоклонство, поставиха пред себе си друг мъртъв, безсилен и безличен бог, а пренебрегнаха истинския всемогъщ Бог. Те продължаваха да произнасят името Господно, но престанаха да вършат това, което Бог им заповядваше. Същото става и днес, тъй като дяволът не спи и непрестанно разпространява все по нови лъжеучения по света, които заблуждават човеците, че идолопоклонството и прелюбодейството не са грях. Тези лъжливи учители, за които Библията строго ни предупреждава, говорят, че Библейските морални норми за поведение и живот са вече твърде остарели и служат само за смях на съвременното поколение. В действителност обаче християнският морал не е само от няколко десетилетия, нито даже от преди 3000 години (когато Бог го откри на Моисей), но е от вечността! Той е преобраз на Божията нравственост и святост и е вечен и непроменяем, както е и нашият небесен Отец! Божиите святи норми не остаряват, нито овехтяват, защото Бог е винаги същият вчера, днес и завинаги. (Евреи 13:8) Който копнее за Божията святост, мрази тези грехове, както и Бог ги мрази. Който въстава срещу Божиите морални принципи, тръгва по едно стръмно и хлъзгаво нанадолнище, което води към погибел. Ако разгледаме внимателно всички описани в Библията случаи, когато Израел съгрешаваше пред Бога, ще констатираме, че грехът на прелюбодейството и блудството следваше винаги след греха на идолопоклонството, а всички те са предвождани всякога от бунт срещу Бог и Неговите святи норми. Искам да ви разкажа за една млада двойка, която до скоро се търкаляше по този порочен път надолу. Те предадоха неотдавна живота си на Господ и бяха буквално шокирани от новината, че греховете им са простени и заличени. Сега те стояха умити и чисти пред Бог и се чудеха дали в бъдеще ще имат сили да противостоят на греха. Подобно на много младежи днес, те са били впримчени в неморален полов живот, който обезвинява прелюбодейството и всяка форма на идолопоклонство. Но сега, след като прогледнаха за Божията истина и тя ги освободи, те взеха единственото правилно решение да последват Исуса във всичко и не след дълго се сгодиха и сключиха законен брак пред Бога и човеците. Тези младежи бяха по разумни от мнозина други, за които днес е модерно да пренебрегват с пълна безгрижност Божиите святи постановления. Те не подозират, че вършейки този грях пред Божиите очи, те буквално изпитват Неговата святост и предизвикват святия Му гняв върху главите си. „Нито да изпитваме Господ, както някои от тях ги изпитваха и погинаха от змиите.” (1 Кор. 10:9). ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ!

„А всичко това им се случи за примери и се описа за поука нам, върху които са стигнали последните времена. Така щото, който мисли, че стои, нека внимава, да не падне. Никакво изпитание не ви е постигнало, освен това, което може да носи човек обаче Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите. Затова, възлюбени, бягайте от идолопоклонството.” (1 Кор. 10:11-14). Бог желае Словото Му буквално да заживее в сърцата ни, така че да се изпълним със силата Му, която е способна да ни издигне високо над всеки грях и светско нечестие. Бог ни е дал Своите предупредителни знаци, защото ни обича! Той не е Бог, Който непрекъснато ни следи по петите, за да ни хване в крачка и осъди. Не, но нашият Бог бди всеки ден и нощ над нас, викайки ни: “Елате при Мене, отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя! Аз искам да ви спася! Искам да ви дам живот и той да е изобилен!” ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ! Мнозина са тези, които не внимават на Божиите предупредителни знаци и следвайки своите си пътища, изведнъж се оказват върху тънък слой лед, който може да се спука всеки момент под нозете им. В Божието Слово има многопредупредителнисигнали, с които Бог осветлява пътя ни и непрестанно ни предупреждава и зове да ходим в тесния, но спасителен път. Тези Библейски белези и крайпътни знаци са изпитани и важат за всички ни. Бог желае всяко едно от Неговите чада да осъзнае безопасността и сигурността, които има в Него! Той често вижда, че пътеката, на която някои от нас са застанали, непременно ще им донесе много трудности и проблеми, ако не се върнат от нея и продължават да се отнасят несериозно към Неговите предупреждения. Тези човеци, които спазват земните закони на една държава, не трябва да се страхуват от затвора. Те могат спокойно да погледнат един полицай в очите и дори да разговарят с него приятелски. Те нямат от какво да се притесняват, защото не са нарушили с нищо закона. Точно така иска Бог да се чувстваме и ние Неговите чада когато сме в святото Му присъствие! ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ! Внимавайте на себе си, да не охладнеете към Бога и забравите важността на Библейските истини! Има много, наистина много вярващи, които спят “летаргичен сън”! Летаргията унищожава важността и значението на духовните истини за този определен човек. Тя създава сънлива безчувственост към Бог, оставя ни без всякаква духовна сила и притъпява всяка активност и амбиция. Тогава плътта заговорва в нас и ни съветва: „Много по-лесно е да си останеш у дома. И без това хората изобщо не искат да слушат за Бога. Кой го е грижа? Има много по-важни неща за вършене, отколкото да си хабиш силите за богослужения.”

Божието лекарство за това охладняване е: “... като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.” (Евреи 10:25) Ако чувствате студенина и тежест при мисълта, че в неделя отново сте на църква и това ви се струва твърде голям товар. Ако констатирате, че с духовния ви живот нещо не върви и си мислите, че няма никакъв смисъл от всички тези усилия тогава ОПОМНЕТЕ СЕ! ОПАСНОСТ! СТОИТЕ НА ТЪНЪК ЛЕД! ВНИМАНИЕ!

Бог желае да ни научи на свръхчувствителност за Неговата воля и дело в и около нас. Бог копнее да ни говори, напътства и ни се открива по разни начини. Ако дълбоко в сърцето си се страхувате от всякакви свръхестествени опитности с вашия небесен Отец, ако се опитвате да ги избегнете и всячески се противите на Божието желание да общува лично с вас, то: “Внимавайте, братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог!” (Евреи 3:12)

Друг враг и грабител на Божието благословение от душите ни е скептицизмът. Може в началото на християнския ви път да сте изгаряли от желание, ревност и огън за Божието дело, но сега да сте изгубили първата си любов към Бога и в сърцата ви да цари мрачен скептицисъм и безразличие. Това последното е плод на неверието и съмнението, които често се опитват да си проправят път обратно към нашите сърца. Когато успеят, плодовете им са твърде горчиви и трайни. Ако кажете, че вярвате в Божиите откровения лично за всеки един от нас, но в същото време се пазите на от чума от тях, то тогава вашите думи са само едно празно ехо на това, което Бог казва в Словото Си. Всъщност вие не вярвате в тази част от Божието слово и поради неверието и съмнението умовете ви са пълни с неотговорени въпроси и догадки. Много е лесно християнинът да си остане неутрален наблюдател на тялото Христово и неговите духовни служения, но това не е ролята, която Бог е отредил за Своите осиновени чада. Има само два пътя и никой не може вечно да стои по средата между Бога и света, без в един момент да падне. Ние трябва да се стремим да бъдем като Петър, Павел и апостолите, които следваха Исуса навсякъде и бяха готови дори живота си да дадат за Него и Божието дело на благовестието. Принуден съм да заявя, че никога до сега в християнската история Божият народ не е бил така “посветен” на своите си дела и проекти, както днес. ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: “Развратният по сърце ще се насити от собствените си пътища, а добрият човек ще се насити от пътя си.” (Притчи 14:14) Когато животът изведнъж ви повлече като бурното течение на придошла река и не можете вече да се спрете и овладеете положението, това е сигурен знак, че преди това сте се движили не по Божията воля, но по личните си желания, намерения и предпочитания.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: “Тогава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта!” (Римл. 6:1) Божията благодат е велико покритие и благословение, но тя не трябва да служи за своеволие и прикриване на греха. Благодатта от Бог не се получава по заслуги, нито може да се купи с пари, но тя е спътник на всеки послушен Божи служител и ученик. Когато вършим Божията воля, Бог ни обгражда с много благодат и мир, бликащи директно от Неговото велико сърце. Но който смята, че може да използва милостта и дълготърпението на Господа като параван за беззаконието си, всъщност живее в бунт срещу Създателя си и вече се пързаля по много тънък и напукан лед! ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: “И ние, като съдействаме с Бога, също ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат” (2 Кор. 6:1) Божията благодат е свят дар за човеците и не трябва да се пренебрегва или омаловажава. Апостол Павел говори за това във връзка с Божието изкупително дело и ни напомня, че Бог взе безгрешния Христос и Го натовари с нашите грехове, за да може да облече нас с Неговата праведност. Като Божии чада и съработници ние не бива да отхвърляме или пренебрегваме този висш акт на Божията милост и любов към нас. Бог ни е дал всичко необходимо, за да живеем свят живот, но Той не спира само до тук. Нашият Отец не ни е оставил да се блъскаме сами и да налучкваме някак си правилната посока, но Той ни напътства и води чрез Святия Си Дух, като ни предупреждава всеки път, когато се оплитаме в светските пожелания на плътта и греха.

Представете си, че току-що сте си купили една нова съдомиялна машина и сте я инсталирали у дома с радостното вълнение от полезната придобивка и надеждата, че тя ще Ви отмени в миенето на чиниите. В този момент Ви е направо приятно да прекарате повечко време в кухнята, четете упътванията, суетите се около машината. И тогава неочаквано погледът Ви попада върху думите: „Внимание! За по-голяма ефективност прочетете упътването и...” Какво бихте казали, ако изведнъж в главата Ви се появи следната мисъл: „О, това чудо не е за моята къща! Ще вземе да ми направи някоя беля!” Тогава за един кратък миг Вие забравяте всичката полза и удобството на тази машина и при вида на този предупредителен знак цялата радостна обстановка в кухнята се изпарява. Нещо подобно става с мнозина, които търсят само ползата, без да са решени да поемат и отговорността за това, което Бог им дава. Божият план за нас е съвършен и Бог ще извърши делото Си в нас докрай, защото Неговите обещания са неотменими и няма да пропаднат! Гаранцията, която Той ни дава е, че Неговото слово е вярно и ще подейства във всеки, който го приеме и повярва! В Него Бог е поставил Своите предупредителни знаци, по които да се ориентираме за опасностите, поставени от Лукавия да осуетят Божието добро намерение за живота ни! „Вашият вик стигна до Мен в благоприятно време”, казва Господ, когато вратите на Божието царство са широко отворени за всеки и Моето благословение тече към вас. Спасението е вече изработено! Днес е денят! Но вие трябва да живеете така, че да не съблазните никого с живота си, така че да се отвърне от Мен или да ви обвини справедливо в нещо лошо. Във всичко, което вършите, старайте се да се представите като верни Мои служители!”

Всички предупредителни сигнали от Бога са за наше добро и са въдворени в живота ни с цел да ни помагат, а не да ни ограничават. Червената светлина е поставена на няколко метра от жп линията, за да предотврати евентуална катастрофа поради нечие невнимание. В същото време локомотивът свири с клаксона, предупреждавайки ни за втори път, че влакът наистина преминава. Белите линии по средата на шосетата оказват двете полета, в които колите трябва да се движат, за да не се сблъскат. Линейките и колите на полицията и пожарната светят и свирят със сирените си, за да ни предупредят да се отбием от пътя си и да ги пропуснем, защото някъде някой е в опасност за живота си. Треската в човешкото тяло ни предупреждава за настинка или инфекция. Предупредителните сигнали на Бога имат за цел да ни предпазят от духовни катастрофи, болести, дремки, изкривявания и отклонения. Следвайте ги! Бог ги е поставил за наше добро, защото ни обича!