IV.2.3. Фауна в района на Къркларели и Странджа планина

IV.2.3. Фауна в района на Къркларели и Странджа планина

Тракия е единственият регион в Турция, намиращ се на европейския континент, затова и само някои елементи на фауната в Турция се наблюдават в Тракия. Странджа е сред най-важните природни региони в Тракия, заради уникалните си екологични дадености, като например лонгозните (блатните) и смесени гори.

Подробна информация, засягаща биоразнообразието на бозайниците, влечугите и земноводните, Одоната (водни кончета) и Лепидоптера (пеперуди и молци) в горите и крайбрежните райони на Странджа не е налична. Затова е нужно изготвянето на теренно проучване, с цел да се опише инвентара и да разработи план за управление. Една от целите на проучването е да се изследва разнообразието на фауната (с изключение на птиците в областта).

Изследвани бяха шест главни вида бозайници и Лепидоптера: 1) лонгозни гори, 2) земеделски земи, 3) открити пространства в горите, 4) смесени гори, 5) храсти в покрайнините на реки, и 6) борови насаждения. Освен това, възможните хабитати (водоизточници, канавки и тревни площи) бяха проверени за Лепидоптера. С помощта на 100 капана, заложени за 3-4 последователни дни и проверявани ежедневно, бяха изследвани няколко вида малки бозайници. Районите, в който се наблюдават видовета бяха обходени, с цел локализиране на бозайниците и техните показатели (изпражнения, следи и др.). По време на проучването бяха проучени хабитатите, подходящи за Одоната, както и за Лепидоптера. Фотографирани бяха няколко вида Херпетофауна (земноводни и влечуги) и прилепи и гризачи, обитаващи дървета бяха изследвани в 36 района. За залавянето на земноводни във водните системи бяха използвани мрежи. За залавянето на прилепи, обитаващи дървета и съсели, бяха използвани живи капани и мрежи.

Сладководни риби бяха изследвани на 28 различни места (6 езера и 16 потока) в седемте различни водни басейна, намиращи се на целевата територия. Един от бозайниците, Гюнтерова полевка (Microtus guentheri) е открит за пръв път в района. Четири от 66-те вида бозайници са уязвими: пъстър пор (Vormela peregusna) и три вида прилепи, Rhinolophus euryale, Rhinolophus mehelyi, и Myotis capaccinii. Видрата (Lutra lutra) е почти застрашен вид. Седем вида са записани в Приложение II и тринадесет в Приложение Annex III в Бернската конвенция. Сляпото куче, Nannospalax leucodon, беше изключено от инвентаризацията на бозайници в биосферата на Странджа, тъй като не бяха открити данни от проучването. Смята се, че предишните записи са погрешно тълкувани. Къртиците и Средиземноморски тюлени (Monachus monachus) също бяха изключени поради лисваща информация от последното десетилетие.

Залагането на капани са оказа ефективен метод за набавяне на информация, засягаща малките видове бозайници и изобилието на хабитати, с общ процент на успеваемост 19%. Лонгозните гори се оказаха най благоприятни за живот при малките бозайници, според оценка на капаните 46%, следвани от откритите гори и потоци, заобиколени от храсти и боровите насаждения. Най-малко данни бяха открити в селскостопанските райони. По-високата продуктивност при боровите насаждения спрямо смесените гори е изненадваща, тъй като боровите гори не са типични в турска Тракия. Това дава основание за по-нататъшно изследване, имайки предвид ниския брой на взети проби.

Не бяха открити конкретни заплахи за малките бозайници. Главната заплаха за големите бозайници, като сърната (Capreolus capreolus), червеният елен (Cervus elaphus), е незаконният лов. C. elaphus често прекосява границата и преминава от България в Турция и рядко се завръща, поради ловът в Турските райони. Затова, закрилата от лов е предпоставка за възстановяването на нормалния разплод на популациите. Важно е да се поддържа мозайка от открити и закрити гори, тъй като откритите площи са важни за пашата.

Накратко, предложените биосфери в Странджа съдържат важна и разновидна фауна, представляваща 40% от бозайниците и земноводните видове в Турция и 70% от морските видове в района на Черно море. Закрилата от лов, риболов и бракониерство, както и водните преграждания и схеми са неуместни горски практики и представляват заплахи, които трябва да бъдат адресирани в най-скоро време.

Тракия заема малка част от Турция, с площ 23 500 кв. км, намираща се в югоизточната част на Европа, на запад от Егейско море и изток от Черно море. Разделена е от останалата част на Турция и континентална Азия на юг от Мраморно море и Босфора и Дарданелите, които свързват Егейско с Черно море. В сравнение с останалата част на Турция, топографията в Тракия е сравнително ниска. Странджа планина се намира в североизточна Тракия, с най-висок връх Махиада (1 035м). Тази планинска верига граничи с Черно Море и представлява продължения на Черноморските планини, достигащи Югоизточна България. Веригата се състои основно от шисти и е покрита с горска растителност, влажни северни склонове, с гори Fagus orientalis и храсти Rhododendron ponticum.

В югозападна Тракия, при планините Ганос (Текир) и Куро, които продължават на юг и се сливат с полуостров Галополи, растителността е предимно средиземноморска, с гори Pinus brutia. По-голямата част е заета от леко вълнообразни низини с височина по-малка от 200 м, отводнявана от Ергене и почти напълно култивирана.

Флората в европейска Турция привлича вниманието на много ботаници в началото на 19 век, а именно: Кларк (1816), Грисебах (1938-1940), Форманек (1890) и Азнавор (1897-1913, който публикува няколко записа в европейската част на Истанбул). Много други видове са били събирани и колекционирани от запасите на армията (българската, руската и британската), по време на войните през 1912 – 1923 г.

След 1950 година, турските ботаници са събрали и записали множество видове, най-важните от които са записани от А. Байтоп и колегите й от ISTE (Хербарии към Факултет по фармацевтика, Истанбулски университет).

Близо 2 250 вида (включително подвидове и разновидности) за записани в европейска Турция, на базата на Флора в европейска Турция (Уеб, 1966), Флора в Турция и на изток от Средиземноморските острови (Дейвис, 1965-88) и близо 95 доклада и видове са публикувани и записани в ISTE.

Въпреки фактът, че това не може да се сравнява с повечето и по-богати видове в азиатска Турция, растителното разнообразие е особено високо, имайки предвид малката площ на Тракия, с малко територии, разположени над 1000 м. Също така, голяма част от местната растителност е унищожена и използвана за дърводобив. Относително богатото биологично разнообразие в Тракия може да бъде обяснено с климатичните условия и разнообразието на хабитат. Освен това, европейска Турция е мястото, където средиземноморските, балканско-централно европейските, сарматските и евксинските условия се съчетават.

Над 300 редки и застрашени видове се срещат в турска Тракия, 50 от които са по-често срещани тук , отколкото навсякъде другаде по света. Няколко хабитата в региона са с национално и дори международно значение за опазването на природната среда, а именно:

• 
  Пясъчните дюни по Черноморското крайбрежие;
  
• 
  Влажните зони, състоящи се от лонгозните гори и тръстики, ограждащи крайбрежните лагуни;
  
• 
  Влажните тракийско-евксински гори по северните склонове на Странджа планина;
  
• 
  част от храстите и сухи, варовити пасища, проявяващи характеристики, типични за европейските степи.
  

От 122-те Важни Растителни Зони (IPA), идентифицирани в Турция (Özhatay et al., 2003), Странджа и лонгозните гори край Инеада са разположени в рамките на Странджа, а Касатура и Теркос се намират отчасти в зоната. Разположението е показано на карта N 7 и установяването им се основава на съществуващите данни на флората на Странджа, обобщена по-долу.

Странджа планина включва ниска планинска верига, която се простира по протежение на повече от 70 километра от река Резовска, която бележи границата с България. През веригата текат много реки, които се вливат на изток в Черно море или на югозапад във водосбора на река Ергене. Планините са залесени в по-голямата си част, с източен бук, дъб и смесени гори, заедно с по-малки области на скраб и пасища. Общо над 600 таксона са били регистрирани в IPA, от които 39 се считат за национално редки, включително един световно застрашен вид (Symphytum pseudobulbosum) и три вида, попадащи под закрилата на Бернската конвенция ( Cyclamen coum, Vaccinium arctostophyllos, Veronica turriliana).

Поради близостта си до границата с България IPA подкрепя няколко ендемични вида от Турция, които са от изключително значение, като евксинските /черноморски/ видове и балканските и централноевропейски видове. Това е от международно значение, тъй като най-обширната област с високи гори (по-специално гората Euxine източен бук-рододендрон) в Европейска Турция, включва видове, които почти не се срещат в Европа. Мястото също е от особена важност фитогеографски, с редица евксински видове, които достигат своята най-западна граница на разпространение и други видове, типични за Балканите, с тяхната южна граница.

Инеада включва комплекс от влажни гори ("лонгози"), блатисти територии и мочурища, формиран след пясъчен насип на брега на Черно море, с дължина 10 км. и дълбочина 300 метра. Това е естествена преграда за реките, вливащи се в Черно море от Странджа на запад (по-специално реките Чавушдере и Буланъкдере), което води до появата на растителност, характерна за дюните върху самия пясъчен насип и мозайка от влажни гори и хабитати в слабо отводняващото се местообитание зад насипа. Намират се най-малко 11 редки растителни видове, включително Centaurea arenaria, която се среща единствено в този район в Турция и пет вида, изброени в Приложение I на Бернската конвенция (Auriniauechtritziana, Salvinia natans, Silene sangaria, Trapa natans and Verbascum degenii). IPA е изключително важна с това, че е:

• един от двата най-добри примера за ясен-дъб-елша гора в Турция;

• необезпокояваната пясъчна растителност; и

• богатата флора в дюните и влажните територии, която включва международно защитени видове.

Лонгозната гора ясен-дъб-елша е доминирана от Alnus glutinosa и Fraxinus Angustifolia ssp.oxycarpa в мокрите части и набор от Quercus видове (особено Q. Robur) в по-сухите места. Тези гори са рядка и отличителна черта на няколко наводнени долини по югозападните бреговете на Черно море както в България, така и в Турция.

Флората върху пясъчния насип е несъмнено най-важният флористичен елемент на мястото, като включва редки ендемити за турската/ българската част на Черно море. Известните таксони включват Auriniauechtritziana, Centaurea Arenaria, C kilaea, Jurinea kilaea,, Peucedanum obtusifolium, Stachys Maritima, Silene sangaria и S. dichotoma ssp. euxina.

Соленоводните и сладководните влажни зони са се развили в открити площи в мозайка от лонгозна гора, където има редица сладководни и соленоводни езера. Те включват соленоводната Еиснвс Гьолу (река) (43 ха) и Мерт Гьолу (266 ха), както и сладководните езера Сака (5 ха), Хамам (19 ха) и Педина (10 ха). Страните на тези езера, които са откъм морето, са заобиколени от висока моноспецифична блатна растителност, обикновено доминирана от видовете Phragmites australis и Schoenoplectus. При условията, които сладководните басейни предлагат, езерата се намират в близост до относително богати на видове блата и тресавища, което е от съществено значение, тъй като един от малкото примери за европейско-сибирска сладководна флора се намира в Турция.

В Касатура и Теркос е разположена голяма система от крайбрежни дюни. Флоратата е изключителна и включва разнообразие на редки видове, включително международно значимите популации на Asperula littoralis, Isatis Arenaria и Linum tauricum подвид bosphori.

Според този преглед, който се основава на публикувана и непубликувана литература, видове, запазени в хербарии (ISTE и EDTU) и проекти, наскоро изпълнени в Инеада, Дупница, гората от обикновен тис и река Велика, 1030 висши растителни таксони са регистрирани в целевата област. Както е описано в раздел 2.1, още осем места са с приоритетно значение за инвентаризация и проучвателна дейност, резултатите от които са допринесли значително за инвентаризацията, както и предоставяне на повече знания за разпространението и изобилието от растителни таксони и важни центрове с флорално разнообразие.

Инвентаризацията на турския Биосферен резерват Странджа вече възлиза на 1 369 таксона, 339 таксона са били добавени към списъка по-рано (още 8 таксона са регистрирани от областите, които са периферни за границата на резервата). Това огромно увеличение е отражение на разнообразието от местообитания, които се появяват в рамките на целевата зона, както и ограничените подробни проучвания, предприети преди време в тази много голяма площ от 1218 кв. км. Повечето от тези допълнителни 339 таксона са познати и в други места в Тракия, но 20 от тях са нови, включително 7 таксона, които са нови и за Турция. Още два таксона представляват нови видове за ботаниката. Пълен списък на тези 22 таксона е предвиден в раздел 5.1. Ключови точки за състоянието на запазване на флората в Биосферния резерват, които са:

• 
  Ендемични висши растения, общо 17 таксона (преди тези проучвания са били регистрирани девет ендемични таксона), някои от които имат широко, а други ограничено разпространение в Турция. Двата новооткрити вида са потенциални „ключови“ ендемити, познати единствено на единични места в региона.
  

• Десет редки таксони, регистрирани в зоната на проекта, са защитени по силата на Приложение I на Бернската конвенция 5. Това е един от най-важните международни правни инструменти за защита на видовете, действаща и в рамките на Турция. Тези 10 таксона включват три ендемити (подчертаните, както следва: Aurinia uechtritziana, Centaurea hermanii, Cyclamen coum var. coum, Salvinia natans,Silene sangaria, Trapa natans, Vaccinium arctostaphylos, Verbascum degenii, Verbascumpurpureum, Veronica turrilliana.

• Застрашените видове, според Турската Червената книга (2000 г.), се състоят от: 16 световно застрашени видове, всички от които са ендемични (изброени в раздел 3.1), седем вида, застрашени в Европа (не са ендемични, но редки с ограничено разпространение); и 94 национално застрашени таксона, които се срещат само в Европейска Турция, не и в Анадола (предимно балкански видове). Така, общо 116 таксона са застрашени (виж Приложение 1) и е важно техните местообитания да бъдат съхранени чрез опазване и устойчиво управление.

IV.2.6. Последици за опазването на горещите точки на флората

Общата площ на 11-те флорални горещи точки е приблизително 54 816 хектара (548 km2), което се равнява на 45% от площта на проекта и 2,3% от Тракия. Техните размери варират значително от 1,3 хектара (Касатура) до 20 000 хектара (Дерекьой). Въпреки, че повечето от тези горещи точки лежат в рамките на IPA, малцина ползват правна защита и някои от най-критично важните места за опазване на флората или не са защитени изобщо (Къйъкьой, Резовска река) или разпоредбите за опазване не са ефективно изпълнени (Касатура).

Карта 7 Разпределение и приблизителен размер на 11 горещи точки на флората (центрове на растително многообразие). Приблизителните граници на 11-те горещи точки са показани на Карта 7. В случай на по-големи локации, а именно Дерекьой и околностите му, планината Майа и Резовска река, е направен опит да се идентифицират основните ядра на тези горещи точки в потвърждение на факта, че земите в тези области вече са използвани и управлявани по друг начин. По този начин, обширните залесени пространства не винаги могат да са налични за целите на опазване и ще е нужен интегриран подход за приравняване на консервационни приоритети на флората с нуждите на местните общности. По този начин, на картата се прави разграничение между основни области, които имат потенциал за опазване и други части на горщите точки, в които практиките на устойчиво ползване могат да бъдат подходящи, при спазване на адекватни мерки с цел запазване целостта на флората.

Ключовите импликации за управление, резултат от последните проучвания на флората, включват следното:

• Лонгозната гора Инеада е много важен център на растителното многообразие в рамките на Турция, призната чрез превръщането й в национален парк през 2007 г., и има повече видове, отколкото която и да е от останалите 11 изучени горещи точки. Нейната правна защита трябва да бъде последвана от подходящи мерки за управление и изпълнение.

• Крайбрежната зона, с обширните си пясъчни дюни, поддържа едно от най-голямото разнообразие на редки и ендемични растителни видове. Съществуват правни разпоредби за защита на пясъчните дюни (Закон за крайбрежната територия № 3621, 1990), но той не се прилага стирктно. Бреговата линия минава близо до границата с България, Касатура в близост до административната граница на провинция Текирдаг. Предложено е цялата брегова ивица да бъде поставена под защита.

• Особено важни в рамките на крайбрежната зона са много малките области на пясъчни дюни в Касатура и Къйъкьой, които са застрашени от неправилното ползване от страна на посетителите. Може да се каже, че Къйъкьой е най-критичната от 11-те горещи точки за определяне на защитена територия (природен резерват), предвид големия брой ендемични видове и богатото разнообразие на флората, особено редките дюнни видове, с малката площ от само 6 хектара, които страдат от влиянието на туристите на плажа през лятото.

• Касатура следва да бъдат надлежно защитена и да се развива като образователна локация за посещения на място. Тя вече е природен резерват, под управлението на Горско стопанство Къйъкьой. Горската част трябва да се използва предимно за обучителни цели, защото има типичния хабитат за пясъчни дюни.

Растенията могат да бъдат наименовани или да се изготви табела с образователна цел. Мястото може да се използва за демонстрационни цели и това ще помогне да се повиши обществената осведоменост.

• Планината Махиа и близките горещи точки на река Балабан (Велика), гората от Обикновен тис, Текая и пещерата Дупница, където има стари широколистни гори и открити площи на варовикови скални разкрития, се вземат предвид като една зона на управление и опазване.

• Текущото използване на хербициди по крайпътните банкети е потенциално сериозна заплаха за няколко вида, които населяват временните езерца отстрани на пътищата. Те включват Verbascum purpureum (защитен по силата на Бернската конвенция), Cirsium candelabrum (единственото находище на вида в региона) и Cardamine penzesii, която е ендемит от Балканите и северозападната част на Черно море и спорадично е пренесен в Турция и се проявява по банкетите на магистралата Чукурпънар - Юскюп.

• Екзотични видове, като Robinia pseudoacacia и Galinsago parviflora, са проникнали дълбоко в гората, където те лесно колонизират местообитания и надделяват над местните видове. Те не e нужно да бъдат внедрени чрез насаждения.

• Базирано в селата изкуствено размножаване и отглеждане на култивирани лечебни растения, включително луковици (напр. Leucojum aestivum, Lilium candidum) може да помогне за намаляване на заплахите за растенията и спазване на местните изисквания на потребителите.

Необходими са по-нататъшни проучвания, които да информират за по-подробното планиране на управлението в дългосрочен план.

Въпреки че бе постигнат огромен напредък в инвентаризацията на флората на проучваната зона, ограничената продължителност на проекта и голямата площ на проучването ограничиха подробните изследвания за по-цялостен мащаб. Нямаше възможност проучванията да бъдат извършени през първите месеци на пролетта, когато много растителни видове (включително луковици) цъфтят, а работата във Военните зони започна дори по-късно, като например на юг от Мутлу, поради времето, необходимо за да се получи разрешение за влизане в зоната. Изключително важно е да се получи по-пълна инвентаризация на растителността в района на българската граница, тъй като тези места са източници на генетичното разнообразие на видове, застрашени в други части на Странджа планина, където антропогенните въздействия и унищожаването на местообитанията са по-големи. Нещо повече, това проучване подчертава значението на района, както и необходимостта от по-нататъшни проучвания, за да се покрие целия период на цъфтеж във всички местообитания в широк географски обхват и да се идентифицират нови таксони, да се получи по-голяма яснота относно тяхното разпространение и състояние.



IV.2.7 Основни консервационни въпроси

Ключови заплахи и други въпроси, свързани с Дерекьой и околностите му, както следва:

• 
  Редица селскостопански дейности, включително животновъдството най-вече покрай потоците, оказват въздействие върху растителността и флората. По същия начин, някои горски дейности и събирането на горски продукти (макта) са неустойчиви.
  
• 
  Транспортирането на вода от Странджа планина до Истанбул потенциално ще повлияе на горещата точка Дерекьой.
  
• 
  Каменните кариери в близост до Капаклъ също са сериозна заплаха за района.
  
• 
  Сериозно увреждане е настъпило от строителството на магистрала между Дерекьой и българската граница, където, за съжаление, местообитанията на видове като Allium moschatum са заличени. Освен това се очаква, че големият магистрален проект се предвижда да свърже Истанбул с България, което ще бъде сериозна заплаха за буковите гори, особено след като района няма природозащитен статус. (Забележка: Подробности за този проект все още не са известни.) Също така беше отбелязано, че банкетите на пътищата са премахнати, като част от тяхната поддръжка и ремонт и не са използвани хербициди, за да се предотврати развитието на плевели отстрани на пътя. Те също застрашават видовете, обитаващи временните езерца край пътищата. Например, Verbascum purpureum (европейски застрашен вид), Cirsium candelabrum (национално застрашен вид, който се среща единствено в тази местност в района) и Cardamine penzesii (ендемит за Балканите и северозападната част на Черно море) се срещат в банкетите по протежение на магистралата Чукурпътар - Юскюп и такива видове са допълнително застрашени от ефекта на хербицидите. Затова те не трябва да се използват в тази гореща точка.
  
• 
  Проучването показва, че там, където няма населено място, екзотични видове като Robiniapseudoacacia и Galinsago parviflora са навлезли дълбоко в гората. Местната флора не е в състояние да се конкурира с тези инвазивни видове, които бързо се налагат.
  
• 
  Проучването започна в средата на юли. Изключително важно е да се разшири и през останалите сезони, особено по протежение на международната граница с България, тъй като тази защитена зона е източник на генетичното разнообразие за застрашените видове в други части на Странджа планина. Нещо повече, това проучване подчертава значението на района и вероятността, че се очаква да бъдат открити нови таксони.
  
• 
  Едно от основните изисквания за развитие е производството на енергия. Текущото производство и потребление на енергия водят до замърсяване на водата и почвата в местен, регионален и глобален мащаб. Най-важните инструменти за намаляване на замърсяването са чувствителни към околната среда и устойчиви енергийни системи, които ще бъдат създадени, за да се включат нови и възобновяеми енергийни източници.
  
• 
  Електроцентралите, изгарящи въглища, водят до сериозни опасения в научния свят, най-вече относно техния отрицателен принос за изменението на климата чрез негативните здравни последици и въздействията върху околната среда. Електроцентралите, изгарящи въглища, разположени в населените места, увеличават здравните проблеми на хората, живеещи в близост до тях. В последно време, със склонноста да се изградят ядрени и въглищни централи, като се пренебрегват възобновяемите енергийни източници, енергийният сектор се връща в началото на екологичния проблем с ресурсите.
  
• 
  Световната петролна криза през 1973 г., доведе до повишен интерес към алтернативните и възобновяемите енергийни източници. Значението на възобновяемите енергийни източници може да се разбере по-добре, когато се вземе под внимание, че фосилните горива, отговарящи на голяма част от световните енергийни нужди, имат ограничено време живот, околната среда понася щети, докато получава енергия, а бъдещите поколения също се нуждаят от нея. Широкото използване на тези ресурси зависи от развитието на технологиите и създаването на национална и международна информационна мрежа, определящи потенциала. Един от енергийните ресурси, който трябва да бъде разгледан на първо време, е енергията на вятъра.
  
• 
  Вятърът се дефинира като движение на въдушните маси, което се променя хоризонтално или вертикално, а вятърната енергия се определя като способността за вършене на работа.
  
• 
  Смята се, че потенциалът на световния вятър е 26 000 TWh / годишно между 50 ° северна и южна ширина, а само 9 000 TWh / годишно от него е налице, поради икономически и други причини.
  
• 
  Пак според проучванията, 27% от общите световни земи (3 * 106кв. км на 107 * 106кв. км) са под контрола на над 5.1 м/сек скорост на вятъра годишно. Допускайки, че е възможно да се възползваме от енергията на вятъра, се изчислява, че 240 000 GW мощност може да бъде получена от 8 MW / km2 производствен капацитет.
  
• 
  В проучвания, проведени от EIE, районът е бил идентифициран като богат на вятър по отношение на енергията. Средната годишна слънчева радиация на Турция е 1303 кВтч / m2yıl, средната годишна продължителност на слънчевото греене е 2 623 часа. Това съответства на 3,6 кВтч / м2 мощност и слънцегреене в продължителност на 7,2 часа на ден и 110 дни общо.
  

Регионална дирекция по горите е основана през 1944 г. на основание на Закона за Организацията на Генералната дирекция по горите от 04.06.1937 и № 3204. При основаването си има три участъка – Дерекьой, Кофчаз, Пънархисар, след време се основават нови участъци по залесяванията и борбата с ерозията в Къркларели и Люлебургаз. Със Заповед на Генералната Дирекция по горите от 13/05/1996-21 се създават нови горски стопански участъци – Дегирмендере, Киразпънар, Люлебургаз и Юскюп. В момента на територията на РДГ има осем участъка – Къркларели, Юскюп, Кофчаз, Дейрмендере, Дерекьой, Киразпънар, Пънархисар и Люлебургаз.

В горите на Къркларели се срещат главно дъб, бук, габър и залесени площи от черен бор. Общата площ е 110 439,0 хектара.

Общият обем на стоящата маса е 8 695 798 m3, а средно годишният прираст е 249 530 м³. По-голямата част от горите на територията на РДГ Къркларели са млади гори.

За географското положение на Къркларели е присъщ умереноконтиненталният климат. На територията на РДГ Къркларели се намират 19 375,00 ха черноборови плантации. От същите 16 622,00 хa са със статут на пожароопасни площи. На територията на дирекцията има четири противопожарни наблюдателни кули (Махияда, Бабатепе, Сивридикме, Йогунташ) и четири екипа за бързо реагиране при горски пожари. Това са средствата, с които се осъществява борба с горските пожари.

На територията на РДГ Къркларели през 2006 година са избухнали 3 пожара като загубите са 2,6 хa. През следващите години статистиката показва, че пожарите са се увеличили пет пъти, което е нанесло щети за десетки хиляди турски лири.

Таблица 12. Тенденции в пожарите / 2006-2009/

ГОДИНИ	БРОЙ ПОЖАРИ	ОБЩО ( Ха.)	МИНИМУМ (Хa. )	МАКСИМУМ (Хa. )	НАМЕРЕНИ ВИНОВНИ
2006	3	2,60	2,60	-	-
2007	7	20.05	20.05	-	1
2008	4	41.52	1.52	40.00	-
2009	15	11.00	9.00	2.00	-
2010	1	0.10	0,10	-	-
2011	6	4.01	4.01	-	-
2012	8	14.0	10.0	4.0	1
ОБЩО	44	93.28	47.28	46.00	2

Източник: РДГ Къркларели

Горските пожари в района на дирекцията се изразяват главно в горене на повърността на земята и изгаряне на мъртвата покривка като трева, листа, съчки, паднали клони и т.н, но понякога има и горски пожари по върховете на черноборовите плантации, където загубите са значителни.

Регионалната дирекция планира и организира и създава предпоставки за устойчивото развитие и стопанисването на горите на своя територия, като допринася по този начин за развитието на националната икономика, но редом с това съблюдава и опазването на националното богатство. С цел намаляване на опасността от пожари преди пожароопасния период се провеждат системни мероприятия, както с персонала на РДГ, така и с населението в региона.

По време на пожароопасния период юни-октомври на принципа на 24 часа има дежурни на телефон ``177-Ало горски пожари``, както и постоянни дежурни екипи, които при всяко известие за възможен пожар да реагират и предприемат съответните мерки за известяването на ръководния кадър, координацията между другите учреждения и Дирекцията, организира прехода на персонала към мястото на пожара. Също така се включват и противопожарните кули, на които също има 24 дежурни и те съобщават за мястото и състоянието на пожара, мащабите, възможните най-кратки пътища към мястото на пожара и т.н.

Графика № 8

Регионална дирекция по горите къркларели

Хектар

Източник: РДГ Къркларели

Мерки за развитие на горите

Лонгозните гори рядко се срещат по света, заради богатите си флора, фауна, биологично разнообразие, изключителна красота, климат, геология, различни екологични ценности, водни ресурси и все още е обитавана от диви животни и ендемични видове в Европа.

В резултат на проучването и изследванията, бяха определени следните по-важни точки:

• 
  Лонгозните гори трябва да бъдат предлоежни в ЮНЕСКО като част от Световното природно наследство.
  
• 
  Лонгозните гори трябва да бъдат включени в Рамсарската конвенция.
  
• 
  Проектът GEF II за лонгозните гори следва да бъде одобрен от Министерския съвет.
  
• 
  Биосферният резерват Странджа трябва да бъде представен на ЮНЕСКО.
  
• 
  На лонгозните гори трябва да се даде статут Защитена природна зона.
  
• 
  Вятърните електроцентрали не могат да функционират в Странджа, защото пречи на миграционните маршрути на птиците.
  
• 
  Да се подпомогне опрелянето на Странджа като територия за опазване естествените местообитания.
  
• 
  Да се подпомогне определянето на вековните дървета.
  
• 
  Трябва да се създадат защитени зони за дивите животни и ендемичните растителни видове, които все още съществуват, за най-големия миграционен маршрут на птици в Европа, за екологичните местообитания и т.н.
  
• 
  Единственият източник на вода за Истанбул и Тракия се намира в Странджа в Турция. Следователно инфраструктурните проекти застрашават водните ресурси и трябва да се вземат мерки.