Съвместно опазване на регион Странджа за устойчиво развитие– irpsd финална трансгранична оценка


III. МЕСТНО И РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ, ПЛАНИРАНЕ И АДМИНИСТРАТИВЕН КАПАЦИТЕТ



страница4/22
Дата03.08.2017
Размер2.57 Mb.
#27207
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22

III. МЕСТНО И РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ, ПЛАНИРАНЕ И АДМИНИСТРАТИВЕН КАПАЦИТЕТ


Трансграничният целеви регион включва област Бургас от българската част и област Къркларели от турска част.

Бургаска област

Бургаска област е разположена в югоизточната част на България на територия от 7748,1 кв. км (6,9% от площта на България) и е втората по големина след Софийска област. На изток областта има широк излаз на Черно море (224 км), на юг граничи с Република Турция, на запад с Ямболска и Сливенска области, а на север - с Варненска и Шуменска области.



Карта № : Административна карта на област Бургас



Източник: http://www.journey.bg/bulgaria/map.php?region=12

В административно отношение в областта са включени 13 броя общини: Айтос, Бургас, Камено, Карнобат, Малко Търново, Несебър, Поморие, Руен, Созопол, Средец, Сунгурларе, Приморско и Царево.



Област Къркларели

Област Къркларели (турски: Kırklareli) е провинция в Северозападна Турция, на западния бряг на Черно море. Съседна е на България на север по протежение на 180 км. дълга граница. Граничи с провинция Одрин, на запад, провинция Текирдаг на юг и провинция Истанбул на югоизток. Къркларели е столицата на провинцията. Провинцията и името на столицата означават "земя на четиридесетте" на турски и може да се отнася или до Четиридесетте османски гази, изпратени от султан Мурад I да завладеят града за Османската империя през 15 век или да означава Четиридесетте църкви, за които се знае, че са се намирали в района преди османското нашествие. Има паметник на върха на хълм в град Къркларели, наречен "Kırklar Anıtı" (Мемориала на четиридесетте на турски език) в чест на османските завоеватели (За повече информация относно произхода на името, вижте Къркларели).



Карта No. 2: Административна карта на област Къркларели


Източник: https://www.google.bg/maps

Провинцията се разделя от планинската верига Странджа. Северните и североизточните части на провинцията, са сред най-слабо населените и неразвитите части на Турция. Областите на юг и на запад са по-гъсто населени, защото земята е по-подходяща за селското стопанство и развитие на промишлеността. Северните и източните части на провинцията са доминирани от гори. Затова горско стопанство е важно средство за живеещите в тези райони. Риболовът се извършва по крайбрежието на Черно море.

Провинция Къркларели е разделена на 8 общини (столицата е с удебелен шрифт):


  • Бабаески

  • Демиркьой

  • Къркларели

  • Кофчаз

  • Люлебургаз

  • Пехливанкьой

  • Пънархисар

  • Визе

Местните власти са основни единици за пространствено планиране в България, а общинският съвет е съвещателен орган. Общинските съвети също притежават компетентността на изготвяне на главни планове за развитие и местните власи ги използват като основа за пространствено планиране в българските общини (вж. Тошич и др, 2010:81). Въпреки това, областите - които съответстват на ниво NUTS III представляват де-концентрирана държавна административна единица и отговарят "за прилагането на политиката на правителството на регионално ниво”. Областната управа не се избира. Областните администрации са част от Държавната организация и се финансират от държавния бюджет. Техните правомощия са предимно за надзор на правните решения на местните власти и да участват в изготвянето на планове за регионално развитие (Тошич и др, 2010: 82).

На национално ниво, Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) притежава компетентност за устройство на територията. Документите от значение за планирането включват националната интегрирана схема за пространствено развитие (за цялата страна), схемите за развитие на областите (област, регион), главните планове за развитие на териториите на общините и градовете, както и подробни устройствени планове (общини, градове) (вж. Тошич и др, 2010: 84).

В системата за планиране на Турция, плановете могат да бъдат класифицирани по следния начин в зависимост от нивото на териториална компетентност: планове за развитие, стратегически пространствени планове и регионални планове на национално и NUTS II ниво, устройствени планове с мащаб на картата от 1:25 000 към 1:100 000 предимно на провинциално ниво, съответстващо на ниво NUTS III, и плановете за развитие на земите, с мащаб на картата по-малко от 1:5 000 на общинско ниво. По отношение на плановете за развитие, Министерството на развитието (МР) има законовите правомощия при изготвянето на национални и регионални планове за развитие. В тази връзка, МР подготвя националния план за развитие (НПР) и Националната стратегия за регионално развитие (НСРР). МР възлага на агенциите за развитие да подготвят плановете за регионално развитие на ниво NUTS II в съответствие с НСРР и НПР. По отношение на устройствените планове, Министерството на околната среда и урбанизацията (MОСУ) има правомощията да се подготвя пространствените стратегически планове на национално и регионално ниво.

В съответствие с националните и регионалните решения за планиране, плановете за териториално устройство на извънстоличните провинции са подготвени от МОСУ, а териториалните планове за териториално устройство на столичните провинции са подготвени от Столичните общини. На общинско ниво, плановете за развитие на земята, включващи генерален план и план за изпълнение, са изготвени от общините в съответствие с териториалните планове. Процесите на земеползване, физическо планиране и зониране са включени в плановете за развитие на земята.



IV. анализ и оценка на текущата ситуацията в горския сектор в трансграничния регион


Анализът и оценката на текущата ситуация на горския сектор в трансграничния регион се основават на специфичните характеристики на анализа на всеки от двата трансгранични района - Област Бургас и Къркларели. Анализът позволява дефиниции за различията и специфичните особености, както и общи въпроси, свързани с превенция на процеса на обезлесяване и планиране процеса на ерозията в целевия трансграничен регион.

IV. 1 Ситуационен анализ и специфични характеристики на горския сектор в Област Бургас:

Релефът на областта е разнообразен. Преобладават низини с надморска височина до 200 м и хълмисти земи. Низинният пояс е представен главно от Бургаската низина, Карнобатското и Айтоското поле. Около една трета от територията е заета от хълмисти възвишения.



Карта № 3: Природогеографка карта на област Бургас



Източник:http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Bulgaria_Burgas_District_relief_location_map.jpg

Северните части на областта са заети от дялове на Източна Стара планина, които слабо надвишават 1000 м и не представляват съществена пречка за комуникациите с областите от Североизточна България. В южната част на областта е разположена Странджа планина с най-висок връх Градище - 710 м. височина.

Климатът на областта се обуславя от съвместното влияние на Черно море, Стара планина и Странджа. Годишните валежи са от 500 л/м² за Созопол до 927 л/м² за Малко Търново. Максимумът на валежите за районите на Бургас, Карнобат, Айтос, Сунгурларе, Руен и Камено е през месеците май и юни, а за района на Странджа през месеците ноември и декември. Минимумът на валежите за цялата област е през месец август.

Средната годишна температура на въздуха е от 11,3°C за общините Руен и Малко Търново до 13,3°C за Созопол. За района на Бургас тя е 12,7°C. За цялата област най-студено е през месец януари - от 0,5°C в Карнобат до 3,2°C в Царево. За района на Бургас средномесечната температура за януари е 1,8°C. Най-горещи за цялата област са месеците юли и август. Най-високата температура на въздуха 42,9°C е измерена в Айтос, а най-ниската –30,2°C в Средец. Зимата в областта е сравнително по-мека, в равнинната част повечето дни безснежна, а в Стара планина и Странджа снежната покривка е от 20 до 46 дни. Пролетта е хладна и настъпва по-късно. Лятото е горещо, а есента топла и продължителна.

Основните почвени типове в Бургаска област са смолниците, канелените горски почви и алувиално-ливадните почви. Тези заемат около 90 -92 % от обработваемите земи.

В хидроложко отношение областта се отличава с някои специфични особености, обусловени от орографията и близостта на морето. Северната низинна част се характеризира с незначителна отточност, независимо че се пресича от множество реки. Тук отточният ефект на валежните води е незначителен. По-голям е този ефект в тясната крайбрежна ивица в южната част на подобластта, където и валежите са по-значителни. Режимът, както на валежите, така и на речния отток е типично средиземноморски, което се дължи на близостта до морето, подсилващо влиянието на средиземноморския климат. Специфична особеност е и наличието на значителни по площ, но плитки крайбрежни езера, които представляват лимани или лагуни с различна соленост на водата. Странджанският район е най-водният в цялата Тракийско-Странджанска област. Формираният тук речен отток има модул от 4 до 15 dm³/s на 1 km², а в най-високите погранични части на Странджа и над 15 dm³/s. По тези места падат и максималните валежи за областта – около и над 1000 mm годишно.

От природните ресурси със специално значение за областта са горите, които покриват около 35 % от общата площ на Бургаска област. Планинските части на Източна Стара планина са обрасли с обширни смесени широколистни гори. В дървесния им състав преобладава благун, цер, зимен дъб, обикновен бук. В равнинните части все още се срещат малки лонгозни гори от ясен, бряст и летен дъб, по стъблата на които пълзят увивни храсти, скрипка, гърбач, дива лоза, повет и хмел.

Горите в областта се стопанисват и контролират от Регионална дирекция на горите (РДГ) – Бургас.


Карта № 4: Обхват на РДГ – Бургас



Източник: http://www.iag.bg/struct/lang/1/type/R/id/4/unit_single

РДГ включва 13 държавни горски и ловни стопанства (ДГС/ДЛС) - ДГС Айтос, ДГС Бургас, ДГС Звездец, ДГС Карнобат, ДГС Кости, ДГС Малко Търново, ДГС Ново Паничарево, ДГС Садово (Сунгурларе), ДГС Средец, ДГС Царево, ДЛС Граматиково, ДЛС Несебър, ДЛС Ропотамо (вж. картата).

Освен с голямото разнообразие на растителни и животински видове Бургаска област се характеризира и с наличието си на примери за почти всички основни хабитати в Европа. Тя притежава уникални и представителни съобщества и екосистеми, които са изключително ценни по отношение на биологичното си разнообразие и включващи ливади, мочурища, торфени блата и езера, стари дъбови гори, средиземноморски и субсредиземноморски растителни съобщества, крайречни храсти и горска растителност, важни вътрешни и крайречни мочурища, пясъчни дюни и други уникални хабитати по черноморското крайбрежие, морски, приморски и бентосни съобщества в самото Черно море.

На територията на област Бургас се намира най-големият природен парк “Странджа“. Горите на парка се стопанисват от държавните горски стопанства в Малко Търново, Звездец, Кости, Царево и ДЛС Граматиково.



В границите на парка се намират пет природни резервата - Силкосия, Лопушна, Тисовица, Витаново, Средока. (Биосферният резерват Лопушна е включен в книгата на ЮНЕСКО). В парка има и 12 защитени местности и много природни забележителности (скални образувания, вековни дървета и др.)



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница