III. МЕСТНО И РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ, ПЛАНИРАНЕ И АДМИНИСТРАТИВЕН КАПАЦИТЕТ

IV. анализ и оценка на текущата ситуацията в горския сектор в трансграничния регион

Релефът на областта е разнообразен. Преобладават низини с надморска височина до 200 м и хълмисти земи. Низинният пояс е представен главно от Бургаската низина, Карнобатското и Айтоското поле. Около една трета от територията е заета от хълмисти възвишения.

Северните части на областта са заети от дялове на Източна Стара планина, които слабо надвишават 1000 м и не представляват съществена пречка за комуникациите с областите от Североизточна България. В южната част на областта е разположена Странджа планина с най-висок връх Градище - 710 м. височина.

Климатът на областта се обуславя от съвместното влияние на Черно море, Стара планина и Странджа. Годишните валежи са от 500 л/м² за Созопол до 927 л/м² за Малко Търново. Максимумът на валежите за районите на Бургас, Карнобат, Айтос, Сунгурларе, Руен и Камено е през месеците май и юни, а за района на Странджа през месеците ноември и декември. Минимумът на валежите за цялата област е през месец август.

Средната годишна температура на въздуха е от 11,3°C за общините Руен и Малко Търново до 13,3°C за Созопол. За района на Бургас тя е 12,7°C. За цялата област най-студено е през месец януари - от 0,5°C в Карнобат до 3,2°C в Царево. За района на Бургас средномесечната температура за януари е 1,8°C. Най-горещи за цялата област са месеците юли и август. Най-високата температура на въздуха 42,9°C е измерена в Айтос, а най-ниската –30,2°C в Средец. Зимата в областта е сравнително по-мека, в равнинната част повечето дни безснежна, а в Стара планина и Странджа снежната покривка е от 20 до 46 дни. Пролетта е хладна и настъпва по-късно. Лятото е горещо, а есента топла и продължителна.

Основните почвени типове в Бургаска област са смолниците, канелените горски почви и алувиално-ливадните почви. Тези заемат около 90 -92 % от обработваемите земи.

В хидроложко отношение областта се отличава с някои специфични особености, обусловени от орографията и близостта на морето. Северната низинна част се характеризира с незначителна отточност, независимо че се пресича от множество реки. Тук отточният ефект на валежните води е незначителен. По-голям е този ефект в тясната крайбрежна ивица в южната част на подобластта, където и валежите са по-значителни. Режимът, както на валежите, така и на речния отток е типично средиземноморски, което се дължи на близостта до морето, подсилващо влиянието на средиземноморския климат. Специфична особеност е и наличието на значителни по площ, но плитки крайбрежни езера, които представляват лимани или лагуни с различна соленост на водата. Странджанският район е най-водният в цялата Тракийско-Странджанска област. Формираният тук речен отток има модул от 4 до 15 dm³/s на 1 km², а в най-високите погранични части на Странджа и над 15 dm³/s. По тези места падат и максималните валежи за областта – около и над 1000 mm годишно.

От природните ресурси със специално значение за областта са горите, които покриват около 35 % от общата площ на Бургаска област. Планинските части на Източна Стара планина са обрасли с обширни смесени широколистни гори. В дървесния им състав преобладава благун, цер, зимен дъб, обикновен бук. В равнинните части все още се срещат малки лонгозни гори от ясен, бряст и летен дъб, по стъблата на които пълзят увивни храсти, скрипка, гърбач, дива лоза, повет и хмел.

Горите в областта се стопанисват и контролират от Регионална дирекция на горите (РДГ) – Бургас.

РДГ включва 13 държавни горски и ловни стопанства (ДГС/ДЛС) - ДГС Айтос, ДГС Бургас, ДГС Звездец, ДГС Карнобат, ДГС Кости, ДГС Малко Търново, ДГС Ново Паничарево, ДГС Садово (Сунгурларе), ДГС Средец, ДГС Царево, ДЛС Граматиково, ДЛС Несебър, ДЛС Ропотамо (вж. картата).

Освен с голямото разнообразие на растителни и животински видове Бургаска област се характеризира и с наличието си на примери за почти всички основни хабитати в Европа. Тя притежава уникални и представителни съобщества и екосистеми, които са изключително ценни по отношение на биологичното си разнообразие и включващи ливади, мочурища, торфени блата и езера, стари дъбови гори, средиземноморски и субсредиземноморски растителни съобщества, крайречни храсти и горска растителност, важни вътрешни и крайречни мочурища, пясъчни дюни и други уникални хабитати по черноморското крайбрежие, морски, приморски и бентосни съобщества в самото Черно море.

На територията на област Бургас се намира най-големият природен парк “Странджа“. Горите на парка се стопанисват от държавните горски стопанства в Малко Търново, Звездец, Кости, Царево и ДЛС Граматиково.