IV.1.2. Динамика на залесената площ по видове гори

IV.1.2. Динамика на залесената площ по видове гори

Най-големи промени през този период са настъпили в иглолистните култури, които от 1 % през 1960 г. нарастват постепенно до 19 % през 1990 г. Този резултат се дължи на високите темпове на залесяване с иглолистни видове и е главно за сметка на горите за реконструкция, голите площи от горските територии и включените земи за залесяване. През последните двадесет години площта на иглолистните е намаляла с 14 477 ха в резултат на получени повреди в тях от пожари, снеголоми, снеговали и вредители. И докато процесът на съхнене преди около десет години при иглолистните e характерен за териториите около Черноморското крайбрежие, през 2013 г. този процес обхваща една голяма част от културите на територията на област Бургас. Необходимо е въвеждане на диференцирани турнуси при иглолистните, съобразно дървесния вид и разположението на съответното стопанство. Това ще създаде възможност постепенно да се премине към трансформация на засъхващите и увредени култури в естествени семенни насаждения. Поради рядкото семеношение на дъбовете и недостига на фиданки, при ускорената трансформация породена от съхненето, в бъдеще ще се наложи отново на някои места в дъбовия пояс да се използват игло­листни - главно черен бор. Правилна е насоката да се извършва залесяване с кедър, кипарис и други сухоустойчиви видове.

Широколистните високостъблени гори показват слаба тенденция към намаляване на площта им. През 70-те години за по-точното определяне на произхода им, част от тези гори са прехвърлени в издънкови за превръщане, а друга част преминават в класа за реконструкция и в иглолистни гори. През 2013 г. площта на широколистните високостъблени гори в района е 110 542 ха и съставлява 32 % от залесената площ на територията на областта.

Реконструкцията като мероприятие у нас е въведено през 60-те години в съответствие с тогавашните разбирания за преобразяване на природата и повишаване на продуктивността на горите. На базата на това схващане са разработени концепции и стратегии и са възприети тактически мерки за тяхното изпълнение. В стопанския клас за реконструкция бяха включени издънкови и семенни насаждения от широколистни видове в лошо състояние и ниска производител­ност, в това число и насаждения, доминирани от стопански ценни дървесни видове като дъбове, обикновен и източен бук, ясен, липи и други. В този стопански клас влизаха и издънкови и част от семенните широколистни гори, разположени на неблагоприятни условия на месторастене, на ка­менливи, стръмни и урвести склонове. В повечето случаи това бяха насаждения с малка пълнота, ниска производителност и с преобладаващо участие на малоценни дървесни видове и храсти.

За периода 1965-1970 г. горите за реконструкция удвояват площта си за сметка на нискостъблени­те. Това става в началото на 70-те години с почти окончателното ликвидиране на нискостъбления стопански клас, като след този период площта на горите за реконструкция непрекъснато намалява за сметка на залесяванията. През 2000 г. площта на гори­те за реконструкция в Бургаска област възлиза на 48 990 ха, което представлява 17% от залесената площ на дирекцията.

През 2007 г. е проведен форум „Оценка на горите за реконструкция в България и перспективи за тяхното стопанисване". След запознаване с резултатите от многогодишната дейност по реконструкция на горите и след преразглеждане на значението на понятието „реконструкция” в условията на устойчиво стопанисване на го­рите, на експертния форум е предложено да бъдат изготвени нови указания за стопанисване на горите, включени в досегашния стопански клас за реконструкция, на основата на следните приети решения:

• 
  Стопанският клас „Реконструкция” да отпадне и горите, включени в него да се разпределят в съ­ществуващите към настоящия момент стопански класове според общоприетите признаци: дър­весен вид, произход и т.н.
  
• 
  Критериите за включване на насаждения в нискостъблените стопански класове да се коригират, за да може в тях да попаднат и насаждения от 5 бонитет, в лошо състояние, на много бедни и бедни месторастения от типа А, АВ, В.
  
• 
  Целите пред всички стопански класове да се разширят и ориентират към възстановяване на устой­чивостта, биоразнообразието и продуктивността, характерни за първичната горска екосистема на дадено местообитание.
  
• 
  Преразпределянето на насажденията от стопанския клас „Реконструкция” към съществуващите стопански класове да бъде съпроводено с включване на допълнителни лесовъдски мероприятия за тяхното стопанисване, които отговарят на новите цели, разнообразието на растежни условия и състоянието на насажденията.
  

Към високостъблените гори бяха причислени част от издънковите насаждения, които през последните годи­ни започнаха да се изреждат и загиват на възраст, при която в някои от тях се извеждаха отгледни сечи. Във връзка с проведеното през месец май 2002 г. в гр. Китен, община Приморско, Национално съвещание по стопанисването на издънковите дъбови гори и приетите решения, на територията на РДГ - Бургас беше извършена инвентаризация и преоценка състоянието на:

• 
  насажденията с издънков произход, включени във високостъблените стопански класове;
  
• 
  всички издънкови насаждения, отнесени към високобонитетните стопански класове за превръща­не, за които по преценка е предложена промяна на стопанския клас в зависимост от преоблада­ващия дървесен вид и начина на стопанисване.
  

Общо за територията на област Бургас са предложени и одобрени насаждения за промяна на произхода и стопанския клас на площ 3 521 ха, като предложенията за извеждане на сечи възлизат на 2 492 ха с предвидено ползване от 108 180 куб. м стояща маса. През 2013 г. площта на издънковите гори за превръ­щане в семенни възлиза на 170 298 ха, което представлява 50 % от залесената площ на територията на областта. Увеличението на площта на тези гори спрямо 2000 г. с 69 625 ха се дължи на отпадането на стопанския клас „Реконструкция” и прибавянето на площта на тези гори основно към издънковите насаждения за превръщане в семенни, както и на новоустроени самозалесили се гори.

Площта на нискостъблените гори през 1960 г. е била 51 179 ха. През периода 1965-1990 г. в площта на нискостъблните гори не са настъпили съществени промени и тя е представлявала един процент от залесената площ на територията на област Бургас. Този процент се запазва и през 2000 г. Завишението от 1 200 ха се дължи основно на залесените площи с акация и създадените интен­зивни култури от този вид през периода 1990-2000 г. Увеличението на площта на нискостъблените гори спрямо отчета от 2000 г. с 14 370 ха се дължи на прибавянето на една част от площта на отпадналите гори за реконструкция. Към края на 2013 г. площта на нискостъблените гори е 20 917 ха и представлява 7 % от залесената площ на територията на област Бургас.

В обобщение, разпределението на общата площ на горските територии по видове гори към 31.12.2013 г. е представено на графиката по-долу.