Свобода или власт? В новата управленска коалиция никой не е това, за което се представя Калин Манолов



Дата11.01.2018
Размер46.32 Kb.
СВОБОДА ИЛИ ВЛАСТ?
В новата управленска коалиция никой не е това, за което се представя
Калин Манолов
Управлението на България в оставащите до пълноправното й членство в Европейския съюз години ще е социално-либерално - заявиха официално коалиционните партньори в новия български кабинет. Събитието е знаменателно по две причини. Първата е вътрешнополитическа: декларирането на идеологическа идентичност е доста рядко явление за българските партии и си струва да специално се отбележи. Втората е външнополитическа: тази идентификация е особено важна за обединена Европа днес, когато 25-те страни-членки избират между социален ИЛИ либерален път на развитие. България отложи този избор за пореден път. Това едва ли е решение на европейската криза, но поне е уникален за нашите географски ширини политически експеримент, който заслужава да бъде задълбочено анализиран.

Какво би се случило, ако приемем идеологическите самоидентификации на българските политически партии за чиста монета?

За да може спечелилата най-много гласове БСП да си партнира с либерални формации, би трябвало първо да се социалдемократизира. Според официалния й сайт сега БСП е “нов тип социалистическа партия, съвременна лява партия на обновяващия се демократичен социализъм и органическа съставна част на българската, европейската и световната левица”. Това, че БСП се самоопределя като партия на демократичния социализъм, означава, че на “Позитано” още споделят марксистката вяра в първичното значение на обобществяването на средствата за производство. Дано все още да не смятат, че подобна промяна може да се осигури само чрез революция...

Другата идентификация на БСП като “нова левица”, навежда на мисълта, че българските социалисти се канят да ашладисат лявата идея. “Нови леви” в теорията се наричат групата радикални мислители, които между 50-те и 70-те години на миналия век едновременно критикуваха “реалния социализъм” в Източна Европа и се разграничаваха от комунистическите партии в Западна Европа. Те така и не отправиха значими политически послания, но успяха да включат в социалистическата програма културни проблеми и въпроси за сексуалните малцинства. Ако пък партиите от Коалиция за България са “нова левица” в смисъла на срещата в Солун през 1999 г., която Партията на европейските социалисти организира, тогава на “Позитано” трябва да очертаят втора лява писта за Александър Томов и Кръстьо Петков и да ги пуснат да тичат по нея. Дори да иска обаче, демократичният социалист Станишев не може да направи това – във врата му дишат комунисти с развети знамена.

Колкото е трудно да приемем БСП за социалдемократическа партия, два пъти по-голямо въображение ще ни трябва, за да повярваме, че в НДСВ са либерали. Наистина класическият либерализъм, вдъхновил Славната революция в Англия през 1688 г. и Американската революция през 1776 г., в Европа олевя дотолкова, че сам започна да се нарича “социален”, а социалният либерализъм е трудно различим от социалдемокрацията. Но все пак има граница, която НДСВ без колебание прегази по време на своя управленски мандат. Както четири години “либерализираха политическия дневен ред на България”, така в бюджета за 2005 г. жълтите заложиха толкова много социални разходи, а в последните четири месеца от своето управление водеха толкова социална политика, че даже на Масларова ще й е трудно да ги надмине.

За либералния характер на ДПС пък е направо смешно да се говори. Докато в началото на прехода искаше да се легитимира като алтернатива и на бившите комунисти, и на антикомунистическата опозиция, Доган минаваше за центрист. Преди десетина години обаче бившият президент Желев, изживяващ се като центристки демиург, обяви края на центристката епоха, и оттогава желаещите да разбиват двуполюсния политически модел в България се наричат либерали. Обяснението е свързано с нуждата от международна легитимация, която през 1997 г. ДПС внезапно изпита, и която Либералният интернационал твърде лесно задоволи. Либералите в интернационала очевидно са толкова либерални, че на никого не прави впечатление, когато партия-членка види бъдещето на страната си…в умерения национализъм. Точно това направи ДПС преди шест години. На конференция за либералния път на България, проведена през юли 1999 г., дипломираният философ Доган изкова следната умопомрачаваща парадигма:“В светлината на набиращата скорост евроинтеграция на България е нужен нов тип национализъм с либерален привкус”.

Колко национализъм има в либерализма, всеки сам може да прецени. А президентът, чиято повторна кандидатура ДПС вече декларира, че ще подкрепи, може дори да го изчисли – половин милион гласа. Във всеки случай дружбата Първанов-Доган не е от вчера-на споменатата конференция тогавашният лидер на БСП подкрепи Доган с думите : ” България има нужда от един нов национализъм”.

Дали и сегашният лидер на БСП Сергей Станишев, който стана за първи път премиер с гласове от “Атака”, мисли така?

Скоро ще разберем. Засега е ясно, че в новата управленска коалиция никой не е това, за което се представя. Но ще стане – ако не по собствена воля, то под международен натиск. Стремейки се да присъединят страната към Европейския съюз, новите български управляващи ще са принудени да направят поредица от вътрешнополитически избори. Има само четири сфери, в които Европа ИСКА, и в които действа ВМЕСТО държавите: митническият съюз, валутният съюз, конкуренцията на общностно ниво, и регулацията на рибните ресурси. Много други важни решения страните-членки все пак взимат сами. Например – каква част от брутния вътрешен продукт да преразпределя държавата? Ниски или високи да бъдат данъците и осигуровките? Да има или да няма минимална работна заплата? Каква да е пенсионната и здравноосигурителна система – с преобладаваща разпределителна роля на държавата, или с приоритет на частните фондове? Да се въведе ли ваучерна система в образованието? Да стане ли прокуратурата част от изпълнителната власт? Да се девоенизира ли вътрешното министерство? Каква да е числеността на армията? А на държавната администрация?

Отговорът на тези въпроси ще определи характера на новото управление. Този отговор трябва да е еднозначен - политиката на едно правителство не може да бъде 8:5:3 социално-либерална или 3:5:8 либерално-социална. Не е възможно например държавата да преразпределя 35 процента от брутния вътрешен продукт, но да увеличи данъците и осигуровките. Или да направи здравна реформа, без да приватизира болниците. Или да съкрати държавните служители с 30 процента, но да забрани частното предлагане на административни услуги. Лоша новина за българските партии – в Европа няма политически център, който позволява всичко на всички, и който всеки новодошъл във властта нарича по различен, удобен за него начин. Изборът между ляво и дясно е задължителен.

Това е всъщност избор между свобода и власт. По традиция социалистите налагат собствената си представа за добро и правилно, като не признават на човека правото му да греши дори спрямо себе си, но най-вече спрямо правата линия, начертана от властта. Либералите признават правото на индивида да ръководи собствената си съдба като следва своите възгледи, вярвания, нагласи и желания, стига да зачита същите права и на останалите.

Ако правителството избере властта, Свободата ще поведе народа. В стил Йожен Делакроа.









База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница